Стопанството на големите европейски държави и САЩ след индустриалния преврат до 70-те години на 19 век

[astrologa]

Стопанството на големите европейски държави и САЩ след индустриалния преврат до 70-те години на 19 век

В някои Италиански републики в края на 16 век възниква Манифактурен капитализъм .

Индустриалния преврат (индустриалната революция) означава процес на изнамиране и внедряване на машините в производството , т.е. манифактуризиране производството при използване на ръчен труд се заменя от фабричното производство . В разглежданите държави този процес протича през разглежданите исторически периоди . Една същност – най-рано започва в Великобритания приблизително към (1785-90г.) и приключва към 1830г. В САЩ и Франция индустриалния преврат започва по-късно (1790-1800г.) и приключва към средата на 19 век (САЩ-1840г.)

В Балканските страни е с началото на 19 век и приключва до първата Световна война .

Според някои Европа започва да става по привлекателна след индустриалната революция . Дотогава по-развитите страни са Китай и Османската Империя .

1.Стопанството на Англия в (1785-1870г.) Предпоставките тук да започне индустриален преврат са :

* Типичната за Англия аграрна революция , която спомага за завършване процеса на „огражденията” (в началото на 17 век).

„огражденията” – аристокрацията освобождават от зависимост селяните , част от продукцията е за замевладелците . Те получават откуп и ограждат своите имения и се занимават с живодновъдство , отделни селяни остават безработни . Отиват в града и има евтина работа ръка .

* натрупване на капитали – от екплотация (Англия , Испания)

Други важни технологически открития са : откриване на процес на топене на желязо в специални пещи . Откриване на метод за получаване на стомане чрез смесване на каменни въглища и стъкло . Машини за очистване на памука и други .

СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ

Промени в селското стопанство . От една страна Англия продължава да бъде държава на едрия земевладелец . 1870г. – само около 250 аристократи владеят половината от обработваемата земя , докато дребните земепроизводители разполагат само с 5% от нея . Броят на стредните фермери намалява за сметна на едрите собственици . Едрите земевладелци за дълъг период до 40-те на 19 век налагат политика на аграрен протекционизъм чрез високи вносни мита (житни закони). Висока доходност. Поради многото причини от този момент започва прехпод на либерализация на външната търговия т.е. постепенно занижаване на вносните мита. Това предизвиква промяна във вътрешноотрасловата структура на селското стопанство. Едрите земевладелци се ориентират интензивно към животновъдство за вътрешния пазар. Независимо от продължителните промени в отрасъла във Англия селското стопанство намаляма своя дял в брутния вътрешен продукт(БВП).

РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА

Общата мощност на исталираните парни двигатели в Англия само през първата половина на 19 век нараства 120 пъти , а към 1870г. около 800 пъти . Само от 1830 до 1850г. в производството се въвеждат редица нови механизми , с които се поставя началото на машиностроенето (механични чукове , стругове , фрес-машини) . В резултат промишленост а се развива с бързи темпове . През 1850 вече съществувам около 2000 фабрики за производството на памучни изделия . Първо се индустриализира памуко-текстилната , а по-късно се индустриализира и вълно-текстилната. Работят около 2000 фабрики, но в вълно-текстилната има двойно по-малко фабрични работни места от памуко-текстилната.

ТРАНСПОРТ

В областта на транспорта твърде важно откритие е на Джордж Стивънсън , който конструира първия в света парен локотов през 1814г. През 1825г. е пусната първата в света железница която свързва два английски града

(Дармингтъни и ) . През 1826г. се свързват Манчестър и Ливъпул.

За кратко време размерите на железопътната линия нарастват до 1870г. Тя вече достига до 25000км .

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

Във външната търговия се очертават два етапа :

до 40-те години на 19 век , когато се води стопанска политика на протекционизъм , тоест закрила на местните производители чрез високи вносни мита .

през 1860г. е сключен договор между Англия и Франция , наречен „обдеров” договор , с който се ликвидират високите вносни мита и се слага край на политиката на протекционизъм , ликвидирайки се привилегийте за местните производители.Скоро Англия сключва подбни договори и с други европейски държави .

2. Стопанството на Франция (1800-1870г.)

След буржоазната революция (1789-1794г.) започва период на бързо развитие и утвърждаване на капитализма . За разлика от Англия , където този процес се осъществевя по пътя на компромисите , то във Франция неколкократно се сменя формата на държавно управление ( република – монархия ) и за това този процес е по-продължителен . Характерното е , че при всички политически режими се води стопанска политика в интерес на буржоазията или на някои от нейните прослойки . След ИП Френското селското стопанство остава основен острасъл . Само за Франция е характерно , че по време на революцията се извъшва национализация на земята в резултат милиони селяни стават собственици на малки парчета земя. До 1872г. по пътя на наследствените делби земята още повече се раздробява и през 60-те години ¾ от всички собственици притежават по-малко от 20дка . Тази преобладаваща дребна собственост не дава възможност да се въвеждат в практиката машини , затова по основни показатели френското земеделие значително изостава от това на останалите развити страни в света .

ИНДУСТРИЯ

Причините , които задържат промишленото развитие се запазват и след революцията. Селяните запазват връзката си със земята , като малка част от тях се разоряват и се преместват в града . Това от една страна ограничава броят на работната сила , а от друга страна селяните употребяват ограничено количество промошлени стоки , тъй като селското стопанство преди всичко е натурално – заменяа се стока срещу стока . Необходимостта от облекло , обувки се осигурява от занаятчиите , а не от фабричните производители . Франция се специализира в произдоството на модни , луксозни стоки , а при тях не е възможно механизирането на производството и това забавя индустриализацията . Освен това пречка са и особенностите на френския капитализъм , който още през този период се оформя като лихварско-банкерски . Поради тези причини индустриализацията във франция протича бавно . Първо се индустриализира памуко-текстилната след това вълно-текстилната , а след 1860г. се индустриализира и машиностроенето .

Особеност на Франция е подчертано ниската степен на концентрация на производството ( осигуреност на производството с персонал и машини). Към 1870 г. – в промишленото предприятие ( работилница) работят средно около два човека.

ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА:

Мартен – Откритие в областта на металургията (мартенови пещи за стомана). За около 40 г. период от 1812 - 1850г. обемът на продукцията нараства два пъти, а през следващите 50г. още три пъти. Тези сравнително ниски темпове на индустриализация довеждат до изместване на Франция от 2 до 4 място по обем на промишлената продукция през 1870г., като съответно Англия е на първо място с 32%, САЩ – 20%, Германия-17%, Франция - 7%.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА ФРАНЦИЯ:

Тук се очертават два периода:

До 40-те години – период на меркантилизъм /стопанска политика на държавата за закрила на местната индустрия. /

През 50-те години се снижават вносните мита след сключването на “обдеровия “ договор. Франция сключва редица подобни договори с другите европейски страни, включително и Турция.

3.Стопанството на Германия (1800-1870):

След Виенския конгрес (1815, така наречения “Танцуващ конгрес”) след управлението на Наполеон се създава Германския съюз, в който влизат 34 монархии и 4 свободни града (части от Австрия и малки германски държави). Той представлява слабо свързана конфедерация на самостоятелни държави, без обща армия, без общи финанси, дипломатически представители, липсват обща парична система. Отделно от тях съществува Прусия, която е една от най–развитите в Европа държави. Като цяло Германия си остава типично аграрна земя. Развитието на капитал в селското стопанство се извършва по еволюционен начин.

В действително до 50-те години на века селяните получават свобода срещу високи ренти (откупи), но същественото е, че феодалите (юнкерите) сами осъществяват прехода от феодализъм към капитализъм в селското стопанство. Това се осъществява в няколко направления:

- Използва се наемния труд на селяните срещу заплащане с пари;

- Постепенното въвеждане на машините в обработването на земята.

Началото на 19 век ИП в Германия още не е започнал. Чак през 20 – те години започва частично оживление в производителността. Същинското начало е към 30-те години на 19 век, но досега ИП засяга само текстилната промишленост. До средата на века преврата не е излязъл още от първоначалния си стадии, т.е. преобладава занаятчийското производство.

Причини за забавяне на ИП:

Териториална и политическа раздробеност;

Германия остава встрани от световните търговски пътища;

Все пак през 30-те години настъпват някои важни промени. През 1833 се създава Митнически съюз, към който постепенно се присъединяват всички германски държави. Митата са ликвидирани. Митническия съюз става първа стъпка към обединяване на германските държави. Темповете на индустриализация се ускоряват през 50-60г. и приключват през 90-те г.

Налице са някои особености в индустрията. Докато в други страни този процес започва в леката промишленост, то В Германия той започва в тежката промишленост - военно производство, въгледобив, машиностроене.

Обяснението е, че главните стимули за развитието на промишлеността са строителство на железопътни линии и военни потребности (цел е обединението на германските държави). Германия е страна на т.н. “млад капитализъм” и оборудването (машините) е най-съвременното поради настъпването на по-късна индустриализация.

ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА:

Германските учени стават откриватели в сферите на:

Машиностроенето;

Химията (метод за получаване на изкуствени анилинови бои, в резултат на тези предпоставки германската продукция е по-евтина и качествена в сравнение с английската.

Значителна част от необходимите за развитието й капитали са в ръцете на юнкерите, а не в буржоазията. При мобилизирането на тези капитали в Германия започва засилено образуване на Акционерни дружества /АД/. Новосъздадените промишлени предприятия и банки се образуват точно под тази форма, при което голяма част от акциите се придобиват от юнкерите, така те заемат силни позиции не само в селското стопанство, но и в индустрията и банковото дело.

4. Стопанството на САЩ (1800 - 1870).

ИП започва в края на 18 век, но се осъществява в особени условия свързани с постоянния приток на емигранти от Европа. Ако това обстоятелство не беше на лице, в американската промишленост би се чувствал остър недостиг на работна ръка, т. к. селяните не се обезземляват като в Англия. От друга страна емигрантите пренасят в САЩ техническия опит от своите страни. Същевременно много машини като на пример: памуко-чистачната машина, парахода, шевната машина са открити в САЩ. И тук ИП започва в текстилната промишленост. САЩ вече се нарежда на второ място в света след Англия. Машините навлизат във вълно - текстилната и обувна промишленост.

САЩ остава предимно аграрна страна. Памукът представлява повече от половината от експорта, а промишлените стоки са едва 13% - 14 % от експорта. Селското стопанство продължава да е основен отрасъл като по време на войната между Севера и Югът е приет важния закон за Хоумстетите (закон за земята), според който всеки американски гражданин може да закупи до 640 декара земя при цена от 31 цента за декар. Това стимулира усвояването на централните и западните райони. Фермерските стопанства се развиват бързо, тъй като те не плащат рента на собствениците, а спестените пари се използват за закупуване на машинна техника.