Прабългарските числителни имена

[Кухулин]

Персийският никога не е говорен или е бил престижен в степите.

Имал е някакъв престиж, предимно по манихейска и търговска линия. Дибо дава примери за средноперскийски пласт в ранните тюркски езици.

Middle Persian is dated as existing from the 4th c. BC to the 7-8th cc. AD; but the actually representative texts, except for skimpy coin legends of the 2nd c. BC, chronologically correlate with the period of the Sasanid state (224-661 AD). Middle Persian was the liturgical language of the Eastern Manichaean church, which largely determines the nature of the borrowings.

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/40_Language/Dybo_2007LingivistContactsOfEarlyTurksEn.htm

В Енциклопедия Ираника също са драснали няколко неясни реда по въпроса.

Sasanian cultural influences, however, grew such that Central Asia in the period before the Islamic conquest was con sidered by Arnold to be a provincial Sasanian outpost in cultural matters (Arnold, pp. 10-11). Thanks to archeology this view has changed, and we know that the Sogdian city states and Choresmia were centers of their own cultures (cf. Belenitzki/Belenitskiĭ for Sogdiana, Tolstov for Choresmia).

http://www.iranica.com/articles/central-asia-iii

Persian was originally the language of the province of Fārs; through contacts with northwestern vernaculars, Middle Persian acquired many new features and was transformed into a sort of koine, with both south western and northwestern components (see, e.g., Lentz). Its expansion into Central Asia began perhaps in Sasanian times, but it was greatly intensified after the Arab invasion, when many settlers and refugees mi grated from the west. Middle Persian was also one of the Iranian languages used by Manichean and Christian communities in Central Asia and Chinese Turkestan (see, e.g., Rastorgueva and E. K. Molchanova, in Osnovy II, pp. 6-146; Sundermann, in Compendium, pp. 138-64).

http://www.iranica.com/articles/central-asia-xiii

И конкретно по темата за дълбокото езиково влияние (граматика и морфология):

On the other hand, there are some striking, longstanding similarities between Persian and Turkic, in contrast with other adjacent or related languages: numerals govern a singular, not a plural, noun; gender is not grammatically distinguished, even in the 3 sg. pronoun; there is no adjectival agreement; and there is a similar series of pronominal enclitics (Doerfer, 1967, pp. 57-59; Stilo, 1981, pp. 163-64). Though documentation is lacking, ancient convergence cannot be ruled out.

http://www.iranica.com/articles/turkic-iranian-contacts-i-linguistic

[turanaga_san]

Точно това се мъча да изясня - в кой ирански език се срещат и какво е отношението им към чувашките окончания.

Имам си своя хипотеза от прочетеното досега. Според мен основният (единственият?) недостатък на чисто огурската морфология е суфиксът -ом. Не се среща другаде, не отговаря много добре на синхармонизма и изобщо - не е обоснован както трябва. Разбира се, винаги може да се обясни чрез деформиране на суфикса *-ъм до -ом заради славянския препис, но това не ми звучи много научно. Според мен е възможна контаминация между пехлевийския суфикс -ом и прабългарския *-ъм, дала прабългарски суфикс -ом по времето, когато персийският е бил престижен език из цялата степ.

Това е от "тюркска" гледна точка. От друга страна, искам да разбера и "иранската" - какво точно гласи тя.

Колкото до самите числителни, за мен няма спор.

Здравейте банда Поздрав до всички професионалисти Прабългаро-востоко-лингвистоведи Какви са най-новите данни за Болгарските езици?

За каква деформация на суфиска -ЪМ говориш Кухулин? Суфиксът е ЪМ в Согдийски, в Персийски май беше УМ,в Осетински и Прабългарски ОМ/ЕМ. Понеже все още никой не се е изказал по въпроса дали в Славянския език е имало звук Ъ, и каква е била звуковата стойност на Старобългарската буква Ъ, то деформация на едно изходно Прабългарско ЪМ и предаването му на Славянски, в случай че не са имали този звук, чрез ОМ е възможно, но напълно излишно при наличието на Осетинската форма, която предполага, че сред Аланите и част от Ираноезичните народи в Северен Кавказ суфиксът за числителни редни си е бил с О - (ОМ). Ако е имало деформация, то е по вероятно тя да бъде на Гръцка основа, доколкото може да се предполага, че първоначално Именникът е бил записан на Гръцки и впоследствие е бил "преведен" на Славянски. В Гръцки със сигурност не е имало нито звук нито пък буква за Ъ, така че автентичната форма на Прабългарския суфикс съвсем спокойно е могла да бъде идентична на Согдийската ЪМ, а не на Аланската.

Дали "Прабългаринът" съставил протографа на въпросния Именник е бил Алан или Согдиец, какво значение има? За мен е далеч по-интересно как се реконструира един неизвестен език, на базата на съмнителни "етимологии" на КАЛЕНДАРНИ ТЕРМИНИ, и при тотално пренебрегване на суфиксите, които са единствения сериозен белег за реалния език говорен от съставителя на този документ.

Въпросът за произхода на Прабългарския календар и термините в него е интересен, но при липсата на системни съответствия на самите числа с езиците използващи горните суфикси е явно, че няма връзка с проблема за Прабългарския език.... по простата причина, че хората измислили тези календарни термини и тези съставили Именника, очевдино са говорили на различни езици. Някой преди време беше пуснал числителни на някакъв малък неизвестен народ, ако някой може да пусне линка към тази стара тема ще му бъда благодарен.

Многократно сме обръщали внимание на факта, че почти цялата "Тюркска" лексика в Прабългарските паметници се оказа с не собствено Тюркски/Алтайски произход, а вносна - Иранска, Китайска, или един господ знае каква. При това всички пламенни Тюрковъди на форума, упорито избягват този факт с "уговорката", че произходът на тази лексика няма значение и че , макар и не-Тюркска тя била заета в Прабългарски непременно от Тюркски Което първо е исторически и хронологично невъзможно и второ съвсем размива реалния въпрос за Средно-Азиатския и Кавказки субстрат. Аналогиите в Прабългарската и Тюркската лексика съвсем спокойно могат да се дължат на наличието на общ субстрат, а не на директни заемки. Мощното Иранско и Китайско влияние върху Тюркския език няма как да се появи преди проникването на Тюрките в Средна Азия във времето на Каганата. По това време Българите вече отдавна са се преселили в Европа, така че да се сочат Тюрките като директен източник на Иранско или друго субстратно влияние в Прабългарски е несериозно. И то при положение, че самите Прабългари са били в продължение на векове в директен контакт и дори част от този пред-тюркски субстрат. Първите Орхонски надписи на Тюркски език са едва от 8 век и то писани на видоизменено Согдийско писмо, изсечени най-вероятно от Согдийци, чиито език е бил и официален по това време за Каганата. Два века по-рано, във времената на появата на Тюрките в Средна Азия и създаването на Каганата, това мощно Иранско и Средно-азиатско субстратно влияние може и изобщо да не го е имало. Тюрките и като език и като археология и култура изобщо не са фактор в Прабългарские етногенезис. Крайно време е да съсредоточим нашето внимание върху реалния фактор - а именно субстрата в Средна Азия, Кавказ и Причерноморските степи. Перкунас съвсем правилно беше посочил, че Ираноезичието на този субстрат много често се преувеличава, като се пренебрегва възможността там да е имало многобройно население което е говорило на съвсем други и дори не ИЕ езици. Аспандиат също вече няколко пъти напомня за паралелите в езика на Баските, такива има и не само там, при Етруските, както и при някои от Германските езици, множествено число също се образува със суфикса -АР. Случайни паралели могат да се намерят къде ли не. Аз по принцип намирам идеите за Ностратически субстрати за голяма шарлатания. При положемие, че ние не можем да посочим системни и убедителни паралели в реални писмени езици, синхронни на Прабългарския, изглежда направо налудничаво да се търсят системни паралели на базата на някакви чисто теоретични, несъществуващи, и реконструирани езици. Важно е все пак да не се забравя, че въпросният субстрат в Прабългарски и Тюркски може да има доста разнообразен произход и само една част от него вероятно идва от Ирански или ИЕ езици.

Има ли данни за географското разпространение на Кавказките езици в миналото?

[Кухулин]

Здравей, turanaga_san и мерси за включването по темата.

наличието на Осетинската форма, която предполага, че сред Аланите и част от Ираноезичните народи в Северен Кавказ суфиксът за числителни редни си е бил с О - (ОМ).

Това е точно в центъра на моето питане, затова ще ти бъда много благодарен, ако дадеш някакви източници. Според Абаев осетинският суфикс е -æm < -ama и не успях да открия никаква следа от -ом. Иначе, от контактолингвистична гледна точка аланското влияниe щеше да е далеч по-вероятно от средноперскийското.

Ако е имало деформация, то е по вероятно тя да бъде на Гръцка основа, доколкото може да се предполага, че първоначално Именникът е бил записан на Гръцки и впоследствие е бил "преведен" на Славянски.

Може ли да се прочете някъде добър тексткритичен анализ на Именника, предполагащ гръцко посредничество? Темата ми е интересна сравнително отскоро и нищо чудно да съм го пропуснал.

В Гръцки със сигурност не е имало нито звук нито пък буква за Ъ, така че автентичната форма на Прабългарския суфикс съвсем спокойно е могла да бъде идентична на Согдийската ЪМ, а не на Аланската.

Моето ровене по темата стигна до согдийски суфикс -ам и никаква следа от -ем. Това поставя голям проблем пред твърдението, че суфиксите са согдийски по произход (дори да се абстрахираме от другите съображения). Горе-долу същият проблем се явява и пред хипотезата за согдийско влияние - няма как суфикс -ам или -ъм да закръгли прабългарския до -ом.

В това отношение чувашкият език е далеч по-подходящ, защото там суфиксът -м има варианти -ем и -ъм в зависимост от предходните гласни.

Аз по принцип намирам идеите за Ностратически субстрати за голяма шарлатания. При положемие, че ние не можем да посочим системни и убедителни паралели в реални писмени езици, синхронни на Прабългарския, изглежда направо налудничаво да се търсят системни паралели на базата на някакви чисто теоретични, несъществуващи, и реконструирани езици.

По принцип лингвистите откриват доста шарлатании в ностратиката, но това е свързано с методите на изследване и преди всичко с фонетико-семантичните паралели. Ако 50 думи звучат сходно в няколко езика и имат сходно значение, в резултат на което се предполагат генетични връзки, това за огромна част от учените си е чиста шарлатания (т.н. mass comparison). Напротив, сравнително-историческият метод в областта на фонетиката търси системни фонетични промени, а не фонетични сходства.

Това обаче е малко офтопик за темата, въпреки че има връзка с класификацията на прабългарския език.

[SSlava]

Окончанието -ом/-ем е иранско, но се среща и в чувашки.

Тъй като споменах за индоевропейско, а не за иранско окончание, най-елементарния пример, който ми хрумва за числителни бройни (в падеж) е в руския славянски индоевропейски език:

в первом, в пятом, в третьем, в шестом и т. н.

Ага, все правильно.

Хе, ну в русском, как и в многих славянских языках, падежные окончания -ом- -ем- есть.

Но и в древнеперсидском языке такие окончания тоже вполне могли быть,так как это тоже индоевропейский язык.

Ну а суффиксы -ом, -ем - это уже другое, сейчас надо уточнить по ним.

Ну в славянских языках суффикс -ом- -ем- есть. Если в русском, к примеру:

суффиксы страдательных причастий настоящего и прошедшего времени -ем-, -им-, -ом-, -нн-, -енн-, -т-: организу-ем-ый, любимый, вед-ом-ый, увиденный

Поэтому суффиксы такие - конечно не только иранские, в славянских языках - обычное явление.

Хотя - хрен знает:

Приведенные особенности можно считать собственно русскими, поскольку другие славянские языки и прежде всего украинский и белорусский практически не используют этого суффикса. Западнославянские языки: польский и чешский - также не знают форманта -my, который можно обнаружить лишь в единичных образованиях на более ранней ступени развития этих языков. В связи с этим особый интерес представляют данные современного литовского языка, который очень активно использует формант -mas при выражении самых разнообразных оттенков отношения к действию, выраженному производящим глаголом.

Ну тут имеется ввиду допустим - совершаемый - формат "my" то есть мый на конце. Хе, странно, выходит только в литовском чтоли такое еще есть?

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[Кухулин]

Предполагам, че във всяка по-развита езикова група могат да се срещнат окончания -ом и -ем. Има ги в индоевропейските езици, има ги и в тюркските езици (суфикси за принадлежност). В края на краищата възможните комбинации -VC са около стотина, а езиците имат нужда от доста разнообразна морфология. Би било грехота да се пропилеят толкова звучни групи като -ом и -ем

Въпросът е не просто в окончанията, а в окончанията за образуване на редни числителни (в руския -ой и -ый < прасл. -ъ, ако не се лъжа).

[SSlava]

в руския -ой и -ый

Ну это окончания вроде бы полных прилагательных.

Добрый человек (праславянская форма примерно как добръ и чловѣкъ ) - где и артикль, или русская краткая форма : "человек добр", ну или к примеру "светла она" полная форма "светлая она", "черно оно" - "черное оно", "высок он" - "высокий он", и так далее. В болгарском до сих пор есть артикль е к примеру, если я не ошибаюсь.

прасл. -ъ - это, если я не ошибаюсь, окончания прилагательных мужского рода в данном случае.

А если вообще - окончания многих слов, которые до закона открытого слога оканчивались на согласную.

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[Кухулин]

Ну это окончания вроде бы полных прилагательных.

Добрый человек (праславянская форма примерно как добръ и чловѣкъ ) - где и артикль, или русская краткая форма : "человек добр", ну или к примеру "светла она" полная форма "светлая она", "черно оно" - "черное оно", "высок он" - "высокий он", и так далее. В болгарском до сих пор есть артикль е к примеру, если я не ошибаюсь.

прасл. -ъ - это, если я не ошибаюсь, окончания прилагательных мужского рода в данном случае.

А если вообще - окончания многих слов, которые до закона открытого слога оканчивались на согласную.

Абсолютно си прав, затова тези числителни тук-таме се наричат "счетными прилагательными" (цък).

[каскадьора]

След като бяха приведени най-близки до прабългарския език паралели, като окончанията в осетински, както и по-далечни, но пак индоевропейски, като френските (да ги припомня, та може който питаше, да се сети какъв е приносът им към темата, особено в сравнение със собствените му писания: deuxième, troisième, quatrième... - чете се дузием, труазием, катрием), значи само по окончанията на редните числителни прабългарският език е определен: индоевропейски, вероятно част от източноиранската езикова група.

Как е в сегашния календар в бъгарския му вариант: почти всички окончания на месеците са -и, по подобие на първи, втори и т.н.

По това българският изговор на грегорианския календар се различава от всички останали, където това окончание е предимно в месеците юни и юли, където то е с друг произход, или го няма въобще.

Така даже само от днешния календар би могла да се определи принадлежността на съвременния български език - също както при прабългарския език.

Редактирано Юли 1, 2011 от каскадьора

[SSlava]

deuxième, troisième, quatrième

А русские - ведомый, существуемый, разрушаемый - суффикс ом, ем с окончанем ый - это отглаголенные прилагательные в русском. Или даже без окончания. К примеру - полная форма - "он разрушаемый", или краткая - "он разрушаем" А в литовском - прилагательные, обозначающие признаки глаголов. В романских языках, как тут писали - эти суффиксы есть в прилагательных числительных.

Хм.

Хе, или может я не прав, чет я запутался, хе.

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[каскадьора]

Да, и в българския има подобни, но е възможно да са внесени, тъй като ги намирам при чуждици: изискуем, контролируем; но и разрушаем (също).

А дали имат връзка с всичко това горим, говорим (такъв, който може да гори, да бъде изговарян) и др., или нямат нищо общо? Май второто

Редактирано Юли 1, 2011 от каскадьора

[ymgologanov]

Просто за информация:

Това са числителните на езика Burushaski говорен в Пакистан.

Този език е изолиран и се смята че не е родствен с други езици.

hawelum - first (from hawdl = the one at the front)

altоum - second

iskium - third

wаlteum - fourth

cendium - fifth

bisindeum - sixth

thaleum - seventh

altambeum - eighth

hutium - ninth

torumum - tenth

http://www.dickgrune.com/Summaries/Languages/Burushaski.pdf

[Кухулин]

значи само по окончанията на редните числителни прабългарският език е определен: индоевропейски, вероятно част от източноиранската езикова група.

А, не, не съм съгласен.

Ако френското окончание -ем съвпада с прабългарското -ем, а персийското -ом с прабългарското -ом, по тази логика е далеч по-вероятно прабългарите да са носители на протоиндоевропейския език (най-близкия общ прародител на френския и персийския). Това се подкрепя от значителния пласт тохарска лексика (виж раздела), а и от немалкото шумерски заемки, навлезли по кой знае каква линия (пак там).

Разбира се, винаги съществува вероятността прабългарският език да е всъщност представител на много древен и слабоизвестен клон на индоевропейското семейство, което също обяснява добре горните факти. Още повече, този вариант се споменава във връзка с балканската прародина на българите, което води след себе си ако не научен, то значителен паранаучен интерес.

За жалост един бърз преглед по произхода на френското окончание -ieme значително разклаща горните хипотези, НО все още има широко поле за анализ !

Това са числителните на езика Burushaski говорен в Пакистан.

Този език е изолиран и се смята че не е родствен с други езици.

Доста е разпространено мнението, че прабурушаски е бил в контакт с индоевропейските езици. Някои лингвисти смятат, че думата apple има бурушаски произход. Общо взето темата е актуална и ми прави кеф да я чета по форумите

[SSlava]

А дали имат връзка с всичко това горим, говорим (такъв, който може да гори, да бъде изговарян) и др., или нямат нищо общо? Май второто

Тут я думаю наверное эти слова от глаголов настоящего времени, к примеру горим:

http://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%8C

[turanaga_san]

Просто за информация:

Това са числителните на езика Burushaski говорен в Пакистан.

Този език е изолиран и се смята че не е родствен с други езици.

hawelum - first (from hawdl = the one at the front)

altоum - second

iskium - third

wаlteum - fourth

cendium - fifth

bisindeum - sixth

thaleum - seventh

altambeum - eighth

hutium - ninth

torumum - tenth

http://www.dickgrune.com/Summaries/Languages/Burushaski.pdf

Ха така, ето ти едни чудесни числителни с Ирански суфикси, и не-ИЕ корен Кой знае още колко такива диваци е имало из Централна Азия и Черноморските степи.

Абе тия Бурушаски да не би да имат някаква връзка с Хунзите, самопрогласилите се наследници на Алекс Дъ Грейт?

[SSlava]

altоum - second

iskium - third

wаlteum - fourth

cendium - fifth

bisindeum - sixth

thaleum - seventh

altambeum - eighth

hutium - ninth

torumum - tenth

А в латинском вот где они используются:

http://lingvo.asu.ru/latin/morfo/endings/um.html

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[turanaga_san]

Моето ровене по темата стигна до согдийски суфикс -ам и никаква следа от -ем. Това поставя голям проблем пред твърдението, че суфиксите са согдийски по произход (дори да се абстрахираме от другите съображения). Горе-долу същият проблем се явява и пред хипотезата за согдийско влияние - няма как суфикс -ам или -ъм да закръгли прабългарския до -ом.

В това отношение чувашкият език е далеч по-подходящ, защото там суфиксът -м има варианти -ем и -ъм в зависимост от предходните гласни.

Къде го намери това Согдийско окончание АМ? Доколкото си спомням за гласния звук използваха буквата за звук Schwa "Ə". Което на Български език е най-редно да се предаде посредством буквата Ъ. Каква точно е била звуковата стойност в Согдийски, хм ще трябва да включим Согдийското радио. Общо взето може да го въртите и сучите както си искате. Перкунас беше подхвърлил нещо за кратко У, на теб сега може да ти се е привидяло като А. Ами може произношението да е било по-близко до А. То и в Съвременния Български език имаме доста плаващ преход между А и Ъ при определителните членове примерно, един пише с А а го произнася Ъ, други се пънат на Ъ-то и накрая все бАлгария излиза Хора всякакви.

Всъщност трябва да се провери дали Согдийската азбука е имала букви за гласните звукове, или се касае за "реконструкции". По-принцип гласеж на Schwa-та като А, би означавало, че на Согдийски Бог се е произнасяло като Баг, а не като Бъг, както си мислеше Туран ага

[SSlava]

А вот склонение числа два в русском.

http://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%B4%D0%B2%D0%B0

Ну если кому интересно.

[_magotin_]

Предполагам, че във всяка по-развита езикова група могат да се срещнат окончания -ом и -ем. Има ги в индоевропейските езици, има ги и в тюркските езици (суфикси за принадлежност). В края на краищата възможните комбинации -VC са около стотина, а езиците имат нужда от доста разнообразна морфология. Би било грехота да се пропилеят толкова звучни групи като -ом и -ем

Въпросът е не просто в окончанията, а в окончанията за образуване на редни числителни (в руския -ой и -ый < прасл. -ъ, ако не се лъжа).

Човекът не схваща, че спорът върви около числителни бройни и техните окончания, а не върху окончанията въобще.Иначе наблюдението, че определени суфикси ги има само у източните славяни е много интересно. Тъй като нямам нерви да те гъделичкам на тема ирански езици и виждам, че си твърде зелен в тази тема, ти предлагам да прочетеш най-накрая съответния том на РАН за древноиранските езици и да се поограмотиш. За согдийския ще ти дам ако трябва линк, но Туранагата зове за по-внимателно вглеждане в него по друга причина - че той е северноирански език и показва определени различия от пахлави /средноперсийския/. Иначе на твое място бих се концентрирал върху скитския език, защото прабългарите са степни иранци. Също ако не си прочел още "Иранские и славянские языки" ги прочети непременно, защото там има един въпрос - за контактните зони, от който на Добрев лошо му става, защото единствените иранци на Балканите са прабългарите.

ПП У турките има много манихеи, обаче у българите - едва ли. Българското контактуване със собствено пехлевийския е друга тема, но помсли върху думата чертог, както и върху българските царски имена. И у чувашите има едни интересни пехлевийски влияния впрочем. Но да ти кажа отсега, че сравненията с човашкия са голямо тресавище, защото е вероятно чувашите да са тюркизиран народ, особеностите на чувашкия - породени именно от това обстоятелство.

[SSlava]

Човекът не схваща, че спорът върви около числителни бройни и техните окончания, а не върху окончанията въобще.ните иранци на Балканите са прабългарите.

Ну если вы имеете ввиду только количественные числительные, в русском языке есть окончание "ём" в дательном падеже количественных числительных три и четыре, в украинском и белорусском -ом-.

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[Щекн Ичр]

Трябвя да се говори за алтайски езиков субстрат, много по-древен от пръкването на безръкия хунски принц, който преспал с вълчицата която родила от него тюрките (това в кръга на майтапа). Ей това ви говоря аз, прабългарите не могат да са тюрки, защото имат разминавания в няколко века време и растояние от няколко хиляди км. в Евразия! Да ме прощава Аспандиат на епагеритите/пагорити (пугури) обитават поне от 1 в.пр.н.е. абсолютно същите земи където са внъндурите/оногундури (Вхнънъдър-българ - държаните от Вънд, българи, Вънд е 100% иранско име - зн.:победител)! Но има по-стар, може би много по-древен алтайски езиков субстрат, наследен по някакъв начин от савирите/чувашите и алтайскоезичната прабългарска компонента! А откъде са прихванали неалтайските окончания - от сарматите?

Редактирано Юли 1, 2011 от Щекн Ичр

[SSlava]

Виждам, че има интерес към темата.

Основен източник е Именника на българските владетели.

твирем

вечем

алем

шехтем

алтом

алтем

тутом

Кстати, вообще откуда эти числительные взялись? И в каком падеже стоят? Именительном, дательном, или еще каком?

[Щекн Ичр]

Кстати, вообще откуда эти числительные взялись? И в каком падеже стоят? Именительном, дательном, или еще каком?

---------------

Угадай сам

твир - девить, твирем - девятый

вич - три, вичем - третий и т.д.

подобная граматическая конструкция - окнч. -ом/ем, эсть в осетинском и се немножком изменение в чувашком языке!

Редактирано Юли 1, 2011 от Щекн Ичр

[turanaga_san]

Кстати, вообще откуда эти числительные взялись? И в каком падеже стоят? Именительном, дательном, или еще каком?

Падежът на числителните е ясен - съобразителен падеж Doesn't exist in Russian Language, yet.

[SSlava]

Угадай сам

твир - девить, твирем - девятый

вич - три, вичем - третий и т.д.

подобная граматическая конструкция - окнч. -ом/ем, эсть в осетинском и се немножком изменение в чувашком языке!

Ну извините, не совсем понял опять. Третий - это числительное порядковое в именительном падеже, или числительное прилагательное, значит вичем - тоже порядковое числительное в именительном падеже? Если переводится на русский как третий.

Вот к примеру в осетинском:

http://www.lingvokit.com/ossetian/95-2010-07-05-21-27-03.html

Ну тут есть суффиксы -ӕм( как я понял дифтонг чтоли там?) в порядковых числительных, начиная с "четвертый".

- окнч. -ом/ем

Ну не окончание, а именно суффикс -ӕм в числительных. Все же окончания и суффиксы - это немного разные вещи.

Doesn't exist in Russian Language, yet

Ну кое-то уже прояснилось, если именно суффиксы в числительных -ом-, -ем-, то их действительно нет там.

Иначе наблюдението, че определени суфикси ги има само у източните славяни е много интересно.

Ну, как я уже тут писал, суффиксы -ом -ем- в русском в прилагательных и причастиях действительно есть, но ведь если именно речь ведется про суффикс -ем-, который образует порядковые числительные, то такого в русском конечно же нет.

Редактирано Юли 1, 2011 от SSlava

[SSlava]

Хе, извините, опять напутал, все же если про осетинский - вы правы, речь ведется именно об окончании -оем-, которое образует порядковые числительные, невнимательно прочитал.