Къде се е намирала райската градина (Едем)?

[Aspandiat]

Къде се е намирала Райската градина (Едем)?

Съгласно създадената в християнския свят представа, основана на първата книга от Библията “Битие”, Едем или Райската градина трябва да е била в някъде в Месопотамия:

[2:8] И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

[2:9] И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.

[2:10] От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

[2:11] Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;

[2:12] златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.

[2:13] Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.

[2:14] Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.

[2:15] След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.

Досега обаче библистите на се успяли да установят кои са четирите реки, споменати в горния откъс, тъй като Гихон и Фисон са същински костелив орех за тях.

Същевременно успоредно на традиционната библейска представа през Късната античност и Средновековието възниква и една друга представа за разположението на Райската градина. Особено интересни сведения могат да се открият в руската редакция от XV век на т.нар. “Сръбска Александрия” от XIII–XIV век (препис от недостигнала до нас по-стара българска версия?), основана на гръцки протограф. Ето какво се разказва в сръбската “Александрия”.

Стигайки в близост до Индия, Александър среща мъдреци, които той попитал какво го очаква напред. Те му отвърнали: “Нищо друго, освен Макарийските острови в Океан-море, където живеят блажените хора, които се наричат нагомъдреци, тъй като са свлекли от себе си всички страсти”. Мъдреците обяснили на Александър следното: “Когато Адам, нашият праотец, нарушил забраната на Бога и бил изгонен от Рая, той се поселил на този остров и живял на него сто години и гледайки към Рая, постояно плачел, спомняйки си за прекрасните райски блага”. После великият завоевател научава, че островът бил напуснат от Адам, но неговият син Сит останал да живее на него и потомците му били въпросните нагомъдреци (голи мъдреци). За да стигне до Острова на блажените, където те живеели, Александър трябвало да продължи да върви още 6 дни и след това щял да види неголям, но много висок остров. Стигнел ли там, трябвало да заповяда да поставят на висок стълб статуята му с меч в дясната ръка.

Като стигна след 6 дни до Острова на блажените, Александър е посрещнат от голия мъдрец Ивант, “учителя рахмански” (т.е. брахмански). Ивант му разказва следното: “Морето, в което се намират нашите многобройни острови, се нарича Океан и то умива цялата земя и всички реки се вливат в него. Планината от тази му страна, която ти виждаш, е украсена от различни плодове; при вас тя се нарича Едем, тук Господ-бог Саваот, като сътворил земята, създал Рая на изток, в Едем и тук поселил Адам, нашия праотец”. Александър научава от Ивант, че не може да отиде да види Рая. Затова той продължава на изток и като вървял 10 дни, стигна до дълбок ров, който не можел да прекоси. Той построява желязна арка и по нея превежда войните си, като нарежда да поставят надпис на гръцки: “Цар Александър стигна до края на земята”. След като прекосява рова, завоевателят стига до Тъмната страна след 4 дни ход. Тогава две птици с човешки лица казват на Александър, че срещу му се е изправил великият цар Пор и цяла Индия. Тогава той свива на юг, за да срази враговете си (Александрия. Роман об Александра Македонском по русской рукописи XV века. М–Л., 1965, с. 108–111).

Описанието на Острова на блажените, на който живеели гимнософистите, без затруднения можа да се идентифицира свещената за индоарийците планина Меру (Сумеру), която при древните иранци носела името Хара Березайти, а скитите я назовавали Рипа (Рипейските планини). Съгласно иранската традиция в подножието на Хара лежало море (“зрайа”) на име Воурукаша, тоест “Имащо широки заливи”. В центъра му се намирал чуден остров, където живеели свещените животни и имало удивителни растения. При индийците страната на блаженството се намирала на Белия остров, разположен в млечното море на север от планината Меру (Сумеру), на северните й склонове, на брега на Северния океан. Там се намирала страната на “вечното щастие”. Там не било студено, нито горещо. Земята давала обилни плодове, навсякъде имало стада от антилопи и ята птици, всичко ухаело на цветя. В тази страна не можело да живеят жестоките, безчувствените и беззаконните. Не можело да има битки и войни, хората били равни помежду си и не познавали грижи и мъки. На тези хора била присъща божествената справедливост и липсата на зли помисли. На планината Меру можели да попаднат само избрани праведници и то единствено след края на земния им живот.

Според други сведения от индийската традиция подобно на описанието на Острова на блажените в сръбската “Александрия” и на Меру се бил родил/заселил първият човек (Адам), като Меру е представена като група от северни острови подобно островите на нагомъдреците в сръбската “Александрия”.

Съгласно едно от античните сведения, когато Александър стига до една планина между Кабул и река Инд, местни брахмани му съобщават, че нейното име е Мерустринга. Квинт Курций Руф отбелязва следното: “Градът [Ниса] е разположен в подножието на планина, която жителите наричат Мерос. Въз основа на това гърците измислили, че татко Либер бил скрит в бедрото на Юпитер” (Квинт Курций Руф. История на Александър Велики Македонски. С., 1985, с.226).

Всъщност връзката между Либер (Бакхус), бедрото Юпитер (Зевс) и Мерос (Меру) е направена по народна етимология, защото на гръцки “мерос” значи “бедро”. Град Ниса се е намирал източно от Кабул (Никея) и западно от Пешавар, по течението на река Кофен (днес река Кабул). На една карта на Гийом Делил, отпечатана в Париж през 1705 г., чието копие се съхранява в Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” в София, планината Merus е означена като източната част от Paropamisus, южно от Бактра (Балх), западно от река Инд, северно от Дрангиана и Арахозия и източно от Ариана (Арея). Паропамис са западните части на Хиндукуш. Фактически локализацията на Merus отговаря на Мерустринга, достигната от Александър Велики. Това са тъкмо земите на гимнософистите (нагомъдреците).

Преди 11 години Димитър Ил. Димитров предложи своя локализация на планината Меру на базата на данните от индийските Пурани. В “Брахма пурана”, “Вайю пурана” и “Брахманда пурана” е казано, че на юг от Меру имало остров, обитаван от Кардамесвара, големия син на Адама (Адам от Библията). Той живеел на остров Палце (Балце) в Тибет. Димитър Димитров анализира блок от данни и стига до извода, че за географска проекция на свещената планина Меру следва да се приеме най-вероятно връх Тенгри (Тангра) на северния склон на Тян Шан, а владението на Кардамесвара се е намирало в Тибет на 81-я меридиан и на 30-я паралел, където в една от южните котловини на Хималайския масив е разположен град Кардам. На половин градус на север от него са двете най-големи езера в Тибет, които са тъждествени с остров Палце в Тибет. Други данни, които самият автор привежда, обаче сочат, че Меру следва да се търси в малко по-широк ареал. Както е известно, от Меру извирали четири велики реки. Според Димитров първата и втората могат да се отъждествят с лекота – това са Аму Даря и Ганг. Третата и четвъртата са Иртиш и Брахмапутра (Димитров, Димитър Ил. По пътя на българите. – Ави-Тохол. Кн. 10, 1999, с. 14–18).

Във връзка с местоположението на Едем е интересно да се види какво твърди към 685 г. арменският географ от VІІ век Ананиа Ширакаци в неговото съчинение “Ашхарацуйц”. Според него реките Хон (т.е. Гион) и Писон (т.е. Фисон) са Аму Даря (най-вероятно) и Ганг (със сигурност):

“1. Индия се намира на изток от страната на ариите и редом със Скития. Индийците са разделени на 2 области от река Гангес, тоест Писон. В западната част [живеят] 55 народа, а в източната – 72 ... някои са голи мъдреци, които не вършат неправедни дела и не използват за храна животни. В Индия има планини, реки и множество острови”.

“2. Индия се намира на изток от ариите и редом със скитите. Индийците са разделени на 2 области от река Хон.”

Тук може да се припомни и съобщението от Битие: “Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато”.

В “Анонимния римски хронограф” от 354 г. е записано: “Евилат, от когото са гимнософистите, които всички са бактрийци”. Те са същите “нагомъдреци” (голи мъдреци) и “рахмани” (т.е. брахмани) от сръбската “Александрия”.

Интересно сведение е оставил и Кезаи – придворният секретар на унгарския крал Ласло VI Кун: “Когато започнало смесването на езиците великанът Менрот се преселил в Евилатските земи, наречени Персия”.

В опитите си да идентифицират река Гион (Гихон) библистите са изразили предположение, че тя е река Аракс, доколкото и двете названия означават “бързина”. От друга страна обаче има мнение, че Гион е текла през Източен Хуш (Хус), обхващащ областите Персида, Хузистан и Сузиана в Персия (“Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.”). В Библията освен тази страна Хуш се споменават още две страни с това име. Едната е обхващала южните части на Арабския полуостров, а с другата се е означавала собствено Етиопия. Херодот споменава, че армията на Ксеркс по време на похода срещу Гърция имало и “източни етиопи”, които били присъединени към индийския контингент. На друго място Херодот отбелязва, че имало “азиатски етиопи”, които обитавали района на днешните Югоизточни части на Иран и в Белуджистан. Плиний и Птолемей също така говорят за “левкоетиопи”, тоест за “бели етиопи”. Ананиа Ширакаци в своята “История” заявява директно: “кушани, сиреч етиопци”. Въз основа на тези податки може да се предположи, че под Хон (Гион) Ананиа Ширакаци е разбирал река Аму Даря, течаща през земите на източните етиопи (кушаните).

Впрочем арабите и днес наличат Аму Даря с библейското име Гихон!

Да опитам да свържа всичко дотук. Имаме Гион/Гихон/Хон = Аму Даря, имаме Фисон/Писон = Ганг. При това положение отъждествяването на другите 2 реки (формално Тигър и Ефрат от Библията) с Брахмапутра и Иртиш не е безперспективно. Така че митичният Едем наистина може да се е намирал в региона на планината Меру/Сумеру на индоарийците, свещен район, географски обхващащ Западните Хималаи, Хиндукуш, Памир и Западен-Северозападен Тян Шан. Интересно е, че пътешественикът Александър Илиев съобщава (успоредно със снимков материал), че на 10 километра от някогашния град Балх се намира гробът на Адам, дълъг цели 8 метра (Илиев, Александър. Българите и полуостров Хиндустан. С., 2006, с. 26).

Всъщност при толкова данни от различен произход и различен характер, свидетелстващи за източното (Средноазиатско-хималайско) разположение на Едем, трябва ли да се дава приоритет на сведенията от Битие, чието единствено предимство е не географската яснота, а това, че са повтаряни вече 2000 години?

[Last roman]

Всичко това хубаво, но семитите и митологията им нямат много общо с индоевропейската такава. Така че малко ме съмнява, че евреите ще отъждествяват Едем с прародината на индоевропейците.

[Aspandiat]

Всичко това хубаво, но семитите и митологията им нямат много общо с индоевропейската такава. Така че малко ме съмнява, че евреите ще отъждествяват Едем с прародината на индоевропейците.

Аеций, забележи, че всъщност общото между Библията и източната версия за Едем (ако мога така да се изразя) е само донякъде в терминологията. Вероятно става дума за различни традиции, които през Късната античност и Средновековието са се припокрили.

За мен обаче си остава слаб момент в библейската "едемология" проблемът с локализирането на всичките 4 реки, извиращи от Райската градина.

[Last roman]

Някои библейски тълкуватели предполагат, че Едем се е намирал в Армения, на запад от планината Арарат и 5000 крака над морето. Там, от един твърде тесен кръг извират четири големи реки - Ефрат и Тигър, които текат на юг, и се вливат в Персийския залив, Аракс, която тече на североизток в Каспийско море, и Фасис или Алис, която тече на северозапад и се влива в Черно море. Последната може да е била Едемската река Фисон, а Аракс може да е била Гихон, защото и двете наименования означават едно и също - бързина. Тази възвишена страна, още хубава и плодородна, може да е била Едемската земя, а в най-хубавата и част, на изток, може да се е намирала Райската градина.

Други библейски тълкуватели, обаче твърдят, че Едем е бил при реките Тигър и Ефрат, там където двете реки се съединяват, сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на няколко хиляди години, и сега даже свидетелствува за първоначалното си плодородие. Св. Писание ни казва, че след потопа Хусовите синове се населили в Сенаарското и поле - Бит. 10:8-10, 11:2. Понеже две от реките на Едем са познатите реки Тигър и Ефрат, вероятно е, че Райската градина се е намирала в едното или в другото от гореспоменатите места.

http://sanownik.sdobreff.com/bibledict.php?fc=%D0%95

[КГ125]

Възможно е също така Библията просто да препредава по-стара традиция и легендарност. Във всеки случай, в сведенията на Аспандиат има много съвпадения!

[Aspandiat]

Някои библейски тълкуватели предполагат, че Едем се е намирал в Армения, на запад от планината Арарат и 5000 крака над морето. Там, от един твърде тесен кръг извират четири големи реки - Ефрат и Тигър, които текат на юг, и се вливат в Персийския залив, Аракс, която тече на североизток в Каспийско море, и Фасис или Алис, която тече на северозапад и се влива в Черно море. Последната може да е била Едемската река Фисон, а Аракс може да е била Гихон, защото и двете наименования означават едно и също - бързина. Тази възвишена страна, още хубава и плодородна, може да е била Едемската земя, а в най-хубавата и част, на изток, може да се е намирала Райската градина.

Други библейски тълкуватели, обаче твърдят, че Едем е бил при реките Тигър и Ефрат, там където двете реки се съединяват, сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на няколко хиляди години, и сега даже свидетелствува за първоначалното си плодородие. Св. Писание ни казва, че след потопа Хусовите синове се населили в Сенаарското и поле - Бит. 10:8-10, 11:2. Понеже две от реките на Едем са познатите реки Тигър и Ефрат, вероятно е, че Райската градина се е намирала в едното или в другото от гореспоменатите места.

http://sanownik.sdobreff.com/bibledict.php?fc=%D0%95

Първото обяснение е доста по-смислено от второто. Ако се доверим на първото обяснение, следва тогава да търсим Едем някъде из днешна Източна Турция, пък там особено плодородни места май никога не е имало. Ако обаче отдадем предпочитание на източната версия за местоположението на Райската градина, тя например може да се търси в района на днешната пустиня Такламакан, която докъм средата и втората половина на І хил. пр.Хр.е била плодороден край, засипан постепенно от пясъците през следващите столетия.

Между впрочем Сенаар всъщност е Шумер.

[natan]

Правилният отговор е,че се намира в праистория,а не в антична история.

Английското име на Рая е ЕДЕН, етимологията на думата е от шумерийското ЕДИН,което било "означавало" равнина,поле,пустиня !?Като имаме впредвид описанието ,че това е мястото тъдето четири реки се влива в една,в едно ,може да се направи заключението,че названието ЕДИН много точно характеризира това място.

А думата ЕДИН се използва и днес от народите около района на Черно море със същия смисъл.

Аму Даря се явява четвъртата река ! Ето тук може да видите снимки на пресъхналото Аралско море.Което някога е било свързано с Каспийско и Черно. http://eyebg.com/?p=3450

Другите три навсякъде фигурират като Нил,Дон,и Дунав.И в християнската литература И християнските карти от 6-7 век,така нар. Т образни, така разделят света райските реки Нил и Дон отделят съответно Европа от Азия и Африка .

Четирите реки се вливат в една в едно сладководно езеро днес на дъното на Черно море.Това е Еден и около него се е зародила и развила една човешка цивилизация.Следите на това сладководно езеро са установени безпрекословно и не се отричат.Вероятен климатичен или геологичен катаклизъм е довел до т,нар. потоп превърнал езерото в днешното море и заличил следите от първоначалното месторазположение на Рая и Градината му около това сладководно езеро.Не случайно край българския град Варна е намерено и най-старото обработено злато в света.Последвало е застудяване което е попречило на възстановяването на неподготвената за тежки условия първата цивилизация на същото място .Чрез Ной човечеството се е спасило и прехвърлило в превърналия се благодатен климат и условия на Месопотамия и междуречието на Тигър и Ефрат за повторното зараждане на човешката цивилизация .Всичко това е останало в легендите и митологията на народите от междуречието и след това е било включено и в стария завет.

Или Еден, което значело на Шумерки Един,с четирите големи реки и техните делти(тогавашни) разположени в четирите посоки на света са люлката на човечеството. После когато са проходили някой е дошъл и им е показал бронза,за доказателство,че не са самички и че не могат да открият телевизора преди да познават радиовълните и електричеството. И след това ги е оставил самички.

[Last roman]

Първото обяснение е доста по-смислено от второто. Ако се доверим на първото обяснение, следва тогава да търсим Едем някъде из днешна Източна Турция, пък там особено плодородни места май никога не е имало. Ако обаче отдадем предпочитание на източната версия за местоположението на Райската градина, тя например може да се търси в района на днешната пустиня Такламакан, която докъм средата и втората половина на І хил. пр.Хр.е била плодороден край, засипан постепенно от пясъците през следващите столетия.

Aми точно това е 'трика' - климатът се мени и плодородните земи се превръщат в пустини. Ето например на Арменското плато между езерата Ван и Севан климатът не е бил толкова суров и неблагоприятен:

'С севера и востока озеро окаймлено плодородными пахотными землями, которые теснят по краям вулканические породы.'

http://armnarod.ru/arm3.html

[Aspandiat]

Правилният отговор е,че се намира в праистория,а не в антична история.

Английското име на Рая е ЕДЕН, етимологията на думата е от шумерийското ЕДИН,което било "означавало" равнина,поле,пустиня !?Като имаме впредвид описанието ,че това е мястото тъдето четири реки се влива в една,в едно ,може да се направи заключението,че названието ЕДИН много точно характеризира това място.

А думата ЕДИН се използва и днес от народите около района на Черно море със същия смисъл.

Аму Даря се явява четвъртата река ! Ето тук може да видите снимки на пресъхналото Аралско море.Което някога е било свързано с Каспийско и Черно. http://eyebg.com/?p=3450

Другите три навсякъде фигурират като Нил,Дон,и Дунав.И в християнската литература И християнските карти от 6-7 век,така нар. Т образни, така разделят света райските реки Нил и Дон отделят съответно Европа от Азия и Африка .

Четирите реки се вливат в една в едно сладководно езеро днес на дъното на Черно море.Това е Еден и около него се е зародила и развила една човешка цивилизация.Следите на това сладководно езеро са установени безпрекословно и не се отричат.Вероятен климатичен или геологичен катаклизъм е довел до т,нар. потоп превърнал езерото в днешното море и заличил следите от първоначалното месторазположение на Рая и Градината му около това сладководно езеро.Не случайно край българския град Варна е намерено и най-старото обработено злато в света.Последвало е застудяване което е попречило на възстановяването на неподготвената за тежки условия първата цивилизация на същото място .Чрез Ной човечеството се е спасило и прехвърлило в превърналия се благодатен климат и условия на Месопотамия и междуречието на Тигър и Ефрат за повторното зараждане на човешката цивилизация .Всичко това е останало в легендите и митологията на народите от междуречието и след това е било включено и в стария завет.

Или Еден, което значело на Шумерки Един,с четирите големи реки и техните делти(тогавашни) разположени в четирите посоки на света са люлката на човечеството. После когато са проходили някой е дошъл и им е показал бронза,за доказателство,че не са самички и че не могат да открият телевизора преди да познават радиовълните и електричеството. И след това ги е оставил самички.

Това че Балард намери една чиния с някакъв надпис не дава основание да се смята, че Едем се намира на дъното на Черно море.

"Другите три навсякъде фигурират като Нил,Дон,и Дунав.И в християнската литература И християнските карти от 6-7 век,така нар. Т образни, така разделят света райските реки Нил и Дон отделят съответно Европа от Азия и Африка." - можеш ли да подкрепиш твърдението си с примери и илюстративен материал. Иначе си остава само голо твърдение.

[Perkūnas]

Първо, доуточнение: Александрията има 2 различни славянски превода: български и сръбски. Сръбският превод е независим от българския. Не е ясно дали Aspandiat говори за сръбски препис на българския превод или за сръбския вариант.

Второ, не разбирам как елементи от античния приключенски роман "Александрия" биха спомогнали за разкриване на библейска даденост. В тези "Александрии" има преплитания на какви ли не сюжети и мотиви.

Трето, каква е връзката на Адам с индийските Пурани??? Ами че Пураните предхождат (и то с доста) разпространението на християнството и свързаното с него популяризиране на старозаветния Адам?!!!

В немския National Geographic (от 2008?) имаше много интересна статия-обзор на различните географски варианти на райската градина и всякакви теории. Видя ми се по-убедителна, отколкото теорията от "По пътя на българите".

[natan]

Аспандиат ,аз посочих източника. Това е християнската география и т.нар. Т - образни карти.

Чрез Ной човечеството се е спасило и прехвърлило в превърналия се благодатен климат и условия на Месопотамия и междуречието на Тигър и Ефрат за повторното зараждане на човешката цивилизация .Всичко това е останало в легендите и митологията на народите от междуречието и след това е било включено и в стария завет от евреите които тогава са роби при шумерите и слушат техните истории които включват в стария завет като мислят че са станали тогава и са шумерски .

Но факта че на картата на Пири Рейс Антарктида я откриха такава на 2 км под ледовете чак в 1958 г говори за друг климат и различна от днешната конфигурация (известни са и други такива необяснени антични карти)

Това за Аму Даря не го знаех,но се вписва отлично в картинката. Погледнете земята на гугъла и ще ги видиш останалите локви от някогашния воден басейн около който е имало земна стара цивилизация.

[Thorn]

Едем е бил при реките Тигър и Ефрат, там където двете реки се съединяват, сто и двадесет мили на север от Персийския залив и където се влива потокът Улай от североизток. Тази страна, въпреки че се е променила с течение на няколко хиляди години, и сега даже свидетелствува за първоначалното си плодородие.

Няма как. Тигър и Ефрат тогава не са се съединявали, а мястото е било гадно блато с комари.

[Хърс Златния]

(Гледах някакъв филм за Иран. Авторът твърдеше, че изначалният мит за "Райската градина" няма нищо общо нито с християнството, нито с юдаизма.)

Конкретно в случая става дума за прастар набор от легенди и митове, циркулиращи в района на Близкия Изток от незапомнени времена. Една от тези легенди е посветена на "Райската градина".

По-късно (около началото на I хилядолетие пр. Хр.) съставителите на Стария завет вкарват тази легенда в общия свод истории - един вид крадат сюжети от други народи, но тогава не е съществувало понятието "интелектуална собственост" и "авторско право".

Предвид темата, нас ни интересуват следните въпроси:

1. Съществувало ли е място, описано в легендите като "Райската градина"? Отговорът е: "твърде вероятно".

2. Къде е това място? От описанието в източниците: древноперсийски, вавилонски, асирийски и др. митове следва, че "Райската градина" трябва да се търси в близост до 4 големи реки и 4 големи езера.

Такова място почти напълно съвпада с ландшафта, характерен за граничните територии на съвременните Армения, части от Югозападен Азербайджан, Северозападен Иран и Югоизточна Турция.

Реките бяха посочени от Ласт Роман: Ефрат, Тигър, Аракс и Фасис.

Езерата са Севан (Армения), Урмия (Иран) /източна група езера/ и Ван (Турция) /част от западната група езера/. Четвъртото /западно/ езеро в течение на хилядолетията е пресъхнало и вече не съществува. Вероятно това езеро се е намирало на север от езерото Ван.

3. Свързан ли е митът за "Райската градина" с нещо, което реално се е случило?

Това е интересен въпрос. Във всеки случай, може да се смята, че гореспоменатото географско място, преди 5 - 6 000 години е предоставяло идеални условия за живот на тогавашните му жители:

- изобилие от вода,

- умерен климат,

- дори некултивирани плодни дръвчета,

- относителна защитеност от външна инвазия, предвид изолираността на района.

Днес, разбира се, районът няма нищо общо с тази идилична картина..........

Това е едната хипотеза.

Има и друга - за любителите на силни усещания. Мястото е било специално изолирано и поддържано от някакви неизвестни субекти, които преди хиляди години са си провеждали експерименти с местното туземно население.

Социални, психологически, генетични и други експерименти.................

Това е получило своеобразен израз в легендата, която е достигнала до нас.

[КГ125]

Хърс, мисля, че хипотезата и изложението са чудесни!

Тъй като зад почти всяка легенда стои исторически корен, а тази е трайна и масова легенда, можем да заключим, че идеята за рая е следствие на природно великолепие и изобилие на мястото. За отрудени земеделци или номади една обширна местност, в която природата е съчетала множество климатични благоприятни фактори е наистина рай...

Но какво ли се крие зад легендата за Бог и изгонването

[glishev]

По моему се крие Бог

[Aspandiat]

Но какво ли се крие зад легендата за Бог и изгонването

Ако питаш някой протестанско-буквалистичен американец, той ще ти отговори следното: случката наистина е станала, Бог в образа на беловлас дядка както си щъкал из месопотамския Едем, се усетил какво е станало и ревнал гороломно като генерал Столетов на Шипка "Келеши, башибозуци нйедни, що ми бракониерствате из ябълковия дървосад? Вън, вън, калпазани загубени, вървете на майната си да се плодите, марш да бачкате и с пот на челото да си изкарвате прехраната, щом не ви харесват моите "пиле фрикасе а л'Едем и шампанското ми "Шато Вавилон"!

Ако питаш Закария Сичин с неговата "Дванадесетата планета" и другите му книги, той ще ти каже, че преди 300 000 години анунаките, тоест извънземните от планетата Нибиру кръстосали свои гени и гени на маймуночовека и яденето на забранения плод било всъщност даването от пришълците чрез генна манупилация на способност на новия човек да се размножава, щото дотогава подобно на катър той не е имал такава възможност вследствие на смесването на негови и чужди гени.

[Хърс Златния]

Тъпотииките на американеца Закария Сичин са забавни, но не заслужават особено внимание.

Между другото, в легендата за "Райската градина" съвсем ясно се казва какво точно са получили човешките същества там.

И това, което са получили няма нищо общо с размножаването, секса или американското порно.

Според легендата, ако й вярваме, разбира се, хората там са получили нещо много по-страшно.............

[natan]

(Гледах някакъв филм за Иран. Авторът твърдеше, че изначалният мит за "Райската градина" няма нищо общо нито с християнството, нито с юдаизма.)

Конкретно в случая става дума за прастар набор от легенди и митове, циркулиращи в района на Близкия Изток от незапомнени времена. Една от тези легенди е посветена на "Райската градина".

По-късно (около началото на I хилядолетие пр. Хр.) съставителите на Стария завет вкарват тази легенда в общия свод истории - един вид крадат сюжети от други народи, но тогава не е съществувало понятието "интелектуална собственост" и "авторско право".

Предвид темата, нас ни интересуват следните въпроси:

1. Съществувало ли е място, описано в легендите като "Райската градина"? Отговорът е: "твърде вероятно".

2. Къде е това място? От описанието в източниците: древноперсийски, вавилонски, асирийски и др. митове следва, че "Райската градина" трябва да се търси в близост до 4 големи реки и 4 големи езера.

Такова място почти напълно съвпада с ландшафта, характерен за граничните територии на съвременните Армения, части от Югозападен Азербайджан, Северозападен Иран и Югоизточна Турция.

Реките бяха посочени от Ласт Роман: Ефрат, Тигър, Аракс и Фасис.

Езерата са Севан (Армения), Урмия (Иран) /източна група езера/ и Ван (Турция) /част от западната група езера/. Четвъртото /западно/ езеро в течение на хилядолетията е пресъхнало и вече не съществува. Вероятно това езеро се е намирало на север от езерото Ван.

3. Свързан ли е митът за "Райската градина" с нещо, което реално се е случило?

Това е интересен въпрос. Във всеки случай, може да се смята, че гореспоменатото географско място, преди 5 - 6 000 години е предоставяло идеални условия за живот на тогавашните му жители:

- изобилие от вода,

- умерен климат,

- дори некултивирани плодни дръвчета,

- относителна защитеност от външна инвазия, предвид изолираността на района.

Днес, разбира се, районът няма нищо общо с тази идилична картина..........

Това е едната хипотеза.

Има и друга - за любителите на силни усещания. Мястото е било специално изолирано и поддържано от някакви неизвестни субекти, които преди хиляди години са си провеждали експерименти с местното туземно население.

Социални, психологически, генетични и други експерименти.................

Това е получило своеобразен израз в легендата, която е достигнала до нас.

Като за филм върви тази история. Но Езерото Севан в Армения,е разположено на над 1900 м. надморска височина.

Тъй като изследваното от нас място е описано като райска градина,или дори да беше само градина на 1900 метра надморска височина има само лишеи и мъхове . Това са високи планини и дори климатиччните промени долу в ниското нямат ефект във високата планина.Да не говорим че и голо куче да завържем тук,ще избяга,камо ли Адам и Ева голи се разхождали

Езерото Ван в Турция е разположено на 1 640 м.

Езерото Урмия (Иран) е третото по големина солено езеро в света.(1. Каспийско,2.Солт Лейк) 1275 м надморска височина.

Ако някой е стъпвал в тропическа гора знае защо Райските градини са рисувани по този начин.Като тропични градини.

[Aspandiat]

On 20.03.2010 г. at 23:55, Aspandiat said:

Впрочем арабите и днес наличат Аму Даря с библейското име Гихон!

 

Да опитам да свържа всичко дотук. Имаме Гион/Гихон/Хон = Аму Даря, имаме Фисон/Писон = Ганг. При това положение отъждествяването на другите 2 реки (формално Тигър и Ефрат от Библията) с Брахмапутра и Иртиш не е безперспективно. Така че митичният Едем наистина може да се е намирал в региона на планината Меру/Сумеру на индоарийците, свещен район, географски обхващащ Западните Хималаи, Хиндукуш, Памир и Западен-Северозападен Тян Шан.

Така.

Излезе още нещичко интересно. Около 1269-1271 г. арменският енциклопедист Вардан Аревелци оставя едно описание на царството на презвитера Йоан (макар и да не споменава директно името му) под името Чинумачин със столица Хата. Ето откъсът:

Цитирай

А на изток от страната на персите първо са страната Чинумачин и градът Хата, където се стичат търговци от целия свят. По вяра са православни християни, имат царство и църковно устройство, справедлив и безпристрастен съд, който не разплаква сирака и не притеснява вдовицата. Като свещено писание имат само една глава от евангелието на Матей. И страната е благодатна и благоденстваща, сеят веднъж, а [след това] четири години имат хляб, понеже са близо до рая. Оттук идва голямо количество полезни благоуханни цветя, лекуващи различни болести. И след това идва земята на кушаните, а после страната на чените...

"Чените" са китайците, а самата страна Чинумачин се е намирала в района на град Самарканд в древната Согдиана.

Интересното в конкретния случай е твърдението, че тази страна "е благодатна и благоденстваща, сеят веднъж, а [след това] четири години имат хляб, понеже са близо до рая." Тоест имаме още една податка, че съгласно представите, изградени като ъпдейт и ъпгрейд на библейските и разпространени някога в Предна Азия, митичният Едем е бил някъде из Средна Азия, вероятно сред пясъците на днешната пустиня Такламакан, заемаща по-голямата част от територията на Таримския басейн в днешен Западен Китай.

[makebulgar]

Митичния Едем явно не е някакво реално място, а е религиозна измислица и компилация от сведения за няколко реки. 

[Aspandiat]

За съжаление и ако не бъркам, в пустинята Такламакан разкопки не се правят поради природна невъзможност. Копаят само в северните, западните и югозападните й периферии. Инак би било интересно какво има под пясъците й.

[Thorn]

Динозаври.

[Aspandiat]

Бъркаш с Гоби.

Редактирано Юни 28, 2018 от ISTORIK

[makebulgar]

On 21.03.2010 г. at 0:45, КГ125 said:

Възможно е също така Библията просто да препредава по-стара традиция и легендарност. Във всеки случай, в сведенията на Аспандиат има много съвпадения!

Не е възможно, а е почти сигурно. Както Библията предава един деформиран стар месопотамски разказ за потопа, така предава и някаква компилация от митове и легенди за райската градина. Всеки оазиз от който извира река може да се впише в дефиницията "райска градина".

[ISTORIK]

Науката учи, че първите съвременни хора произхождат от Източна Африка и оттам се разселват в останалата част от света. Техните съвременни представители са народите от Южна и Източна Африка. Библията учи, че хората произхождат от Едемската градина и се разселват оттам по останалия свят. Това били хората, наследници на Адам. Нова хипотеза твърди, че райската градина се е намирала нейде из източна Африка, в Танзания, по-точно.

https://www.goodreads.com/book/show/19060314-eden

От друга страна, английският археолог Дейвид Рол твърди, че може би райската градина се е намирала в Иран, в района на Табриз.

https://books.google.bg/books?id=bJW-zhffwk4C&printsec=frontcover&dq=From+Eden+to+Exile:+Unraveling+Mysteries+of+the+Bible&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=From Eden to Exile%3A Unraveling Mysteries of the Bible&f=false