Палеосеизмология и археосеизмология

[Elemag]

Палеосеизмологията е наука за древните земетресения и тяхната проява във времето и пространството. За изучаването им се използват редица геоложки и геоморфоложки данни, а когато за това се използват археоложки данни се говори за археосеизмология.

Paleoseismology ENCYCLOPEDIA ARTICLE

Paleoseismology.pdf

Paleoseismology. James P. McCalpin

http://books.google.bg/books?id=RxxEfNPU6ksC&printsec=frontcover&dq=paleoseismology&source=bl&ots=T0BBXCDuI0&sig=2v0Ozc5QnfPPrC55uQRpp4Z1ST0&hl=bg&ei=QUOmS7vqD6fc_QaUmKj6CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CA0Q6AEwAQ#v=onepage&q=&f=false

Archaeoseismology: Methodological issues and procedure

Archaeoseismology.pdf

Archaeoseismology - How quantitative does it have to be?

http://www.esc2010.eu/Images/archaeoseismology.pdf

Палеосеизмични и археосеизмични изследвания в България

Moment deformations in young sediments – geological indicators of paleoseismological events http://www.geology.bas.bg/paleo/psb.html

Bertrand Meyer, Michel Sеbrier, Dimitar Dimitrov. Rare destructive earthquakes in Europe: The 1904 Bulgaria event case. - Earth and Planetary Science Letters 253 (2007) 485–496 http://bmeyer2.free.fr/pdf/2007-Meyeretal-bulg.pdf

Boyko Ranguelov, Anelia Bojkova. ARCHAEOSEISMOLOGY IN BULGARIA. - Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). 2008.

Proceedings of the International Conference, 29-30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 341-346 http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/72Ranguelov&Bozhkova.pdf

Angelova, D., Belfoul, M. A., Bouzid, S., Filahi, M. & Faik, F., 2003: Paleoseismic Phenomena in Karst Terrains in Bulgaria and Morocco. Acta Carsologica. Ljubljana, 32, 1, 2003. http://carsologica.zrc-sazu.si/?stran=downloads&download=dora.pdf&number=321&id=189

Christoskov, L., Gergova, D., Iliev, I., Rizzo, V. Traces of seismic effects on archaeological sites in Bulgaria. - Annali di Geofisica, 38, 5-6, 1995. http://www.earth-prints.org/bitstream/2122/1787/1/40%20christoskov.pdf

[Elemag]

Доц. Александър Радулов: Разломите съдържат „запис“ на земетресенията

Доц. Александър Радулов е завършил СУ "Св. Кл. Охридски", работи в Геологическия институт на БАН. Интересът му към палеосеизмологията се заражда през 2001 г. по време на полеви курс в Испания, воден от световните имена в тази област. Оттогава съществува и това направление в България. Силните традиции на българската геология, чиито родоначалници са предимно немски възпитаници, издържат до 60-те години на миналия век. Тогава тя влиза „в крак“ със съветската наука, чиито теории, хипотези за строежа на Земята са различни от възприетите в света. Доц. Радулов се отнася с разбиране към усилията да схванем и означим с понятни думи сложната материя – според него не познаваме средата, в която живеем, защото от почти 60 години геология не се преподава в училище. И се опита да обясни разбираемо предмета на палеосеизмологията:

Тя изследва активни разломи и вече станали земетресения. На Земята всичко е в движение – както в дълбочина, така и по повърхността (кората е около 30 км), и основната част от това движение се предава чрез земетресенията. Приема се, че разломът и земетресението са различни форми на един феномен. Земетресението е хлъзгане в рамките на секунди, а разломът е веществото, по което става това хлъзгане с годините. И затова разломът отразява земетресения. Тоест земетресенията създават разломите и разломите създават земетресения. Нещо като яйцето и кокошката.

- Какво ни дават тези изследвания?

- Пряката полза е, че се осигуряват данни за оценка на сеизмичната безопасност или опасност. Това означава, че локализираме мястото, където могат да станат земетресения, доказваме, че разломът е сеизмичен източник (защото може и да не е). После предприемаме характеризиране на разлома, за да видим неговите параметри, които могат да послужат при оценката на опасността. Колкото по-голям е разломът, толкова по-голямо е земетресението. Земетресенията, най-общо, за нашия регион (от Бяло море до Балкана) са две групи - ограничени и неограничени в пространството.

Неограничените са хлъзгания в твърдата среда и разломяването става неограничено. Другите са ограничени или отдолу, или отгоре – земната повърхност. Още през 60-те години Димитър Яранов разпознава разтягането на тази зона и я нарича Егейска тектоника. Най-горните 10-15 км са крехки и в тях е възможно да стават земетресения. Ограничените са обект на геологията – които процепват цялата крехка или горна кора. И те наистина създават деформация. За нас като геолози е видимо това, което става в големите земетресения. Малките не могат да бъдат изучавани на повърхността, защото не достигат до нея. Големите земетресения с магнитуд над 5,5 достигат до повърхността и следите от тях (разломите) можем да докоснем и изследваме.

- Какво правите, след като локализирате разломите на повърхността?

- Картират се, за да се види колко големи може да са разломяванията (земетресенията). Защото в зависимост от модела на разломните следи на повърхността може да се направят изводи дали те могат да се разломят едновременно или не. Въз основа на разломните следи, които са картирани в България, можем да кажем за повечето дали могат да се разломят едновременно - което представлява опасност.

Може да се получи по сегменти, които са близко разположени – ако между два сегмента разстоянието е по-малко от два километра. Разломът е съставен от множество по-малки сегментчета, те варират от няколко метра до няколко километра и това е задачата на картирането.

- Конкретен пример имате ли?

- Примерно всички сегменти в Софийското поле са организирани в три линии – едната минава по северната част, преди подножието на планината. Всички сегменти там могат да се разломят едновременно. Другата линия е от север на юг и има един добре видим сегмент при Нови хан, почти до Околовръстното, в който влизат централните части на града. Тези сегменти също могат да се разломят едновременно. И третият е този, който минава в основата на Витоша и Люлин. Това са разломи с многобройни сегменти, които могат да се разломят едновременно. Но южният и северният не могат, защото са далеч един от друг.

- Как на терен добивате данните?

- Разломите трябва да се разкопаят и се вижда „записът“ за последните няколко хиляди или десетки хиляди години. Целта на тези изследвания е освен магнитуда да установим и повторяемостта. Процедурата е много сложна. Но накрая можем да кажем с доста голяма точност, до стотици години, повторяемостта (по света го правят и с точност до десетилетия). Зависи от броя образци, които имаме възможност да датираме. По финансови причини ние датираме 2-3. В момента обобщавам данните от Пернишкото земетресение.

- Колко места сте разкопали?

- В България има досега около десетина канави, така наричаме изкопите. Всички без една са направени на разломи, по които има скорошни земетресения – исторически (за които имаме данни) или съвсем нови, като Пернишкото примерно. Само една е направена на разлом, по който нямаме данни за историческо земетресение, но е в земетръсен район. Край Перник имаме изкопана канава, там има следи от повтарящи се земетресения, като предишното, за което няма писмени данни, е било по-силно от това през 2012.

- Има ли някакви международни стандарти за търсене на потенциално опасни разломи?

- Според Международната агенция по атомна енергия и наскоро издаденото ръководство за използване на палеосеизмоложки методи при проектиране на АЕЦ, ако има два разлома в близост до площадка, която се оценява, и по единия има историческо земетресение, а по другия няма, но също е активен, изследванията се насочват към този, който е без данни за земетресение. Защото циклите са съизмерими. При разлома, за който има записани данни за земетресение, изтеклият период е твърде малък, за да се натрупа отново енергия. Разломите, предизвикали по-скорошни земетресения, са по-безопасни, отколкото тези, предизвикали земетресения много отдавна.

- Периодично се тиражират страхове за сеизмичната безопасност на Козлодуй, Белене...

- Спекулативно е. Конкретно за Козлодуй и Белене геологичните проучвания са на много високо ниво и под международен контрол. Няма как да съществува опасност и да бъде допуснато изграждане на АЕЦ.

- По-лесно ли се изучават плитките земетресения?

- Да, в горните десетина километра. Само плитките могат да се изучават от палеосеизмологията детайлно. При дълбоките (Вранча, в Япония, Аржентина и т.н.) самият строеж на земната кора е по-различен и трябва с индиректни методи да се изследват. Много активно се работи в света и особено в последните 15 години излизат все нови и нови открития. Има ефект в природата и в живия свят – когато даден процес е хаотичен и се изпълнява от множество елементи, той в един момент става синхронен. Този феномен е забелязан в много системи, оказва се, че и разломите действат по същия начин. Трябва им известен период да се синхронизират помежду си.

- Има ли разлом при Крупник, където земетресението през 1904 год. е било много силно?

- Да, френски екип го разкопа и въз основа на техните данни можем да кажем, че в следващите около 10 хил. години по този разлом няма да има голямо земетресение. Били са две големи, плитки земетресения с разлика от 20 минути. Били са записани от сеизмографи чак в Япония. Но оценките със съвременни методи занижават магнитуда и на двете – на 7 -7,2. По нашите земи земетресение от 7,8 е невъзможно – от физична гледна точка. Освен магнитуда е препозициониран и епицентърът на второто, по-голямото и той не е в Крупник. От началото на миналия век има още едно съизмеримо събитие - при Поповица през 1928 г.

- Кои разломи са най-любопитни за изследователя?

- Всеки е уникален и винаги ще бъде интересен с нещо специфично. Много интересно е да се работи в пустинни райони, защото там няма растителна покривка и всичко е видимо. Но пък при тези условия ерозира най-горният слой, където са палеосеизмичните данни, записът.

- Българската палеосеизмология е съвсем млада, какво бихте искали да постигне в обозримо бъдеще?

- Иска ми се съвременното знание за природата на земетресенията да бъде приложено в България. Защото то не се прилага в момента. Трябва да се правят целенасочено проучвания на източници, за да се види дали те могат да реализират бъдещи земетресения. А от десетината канави само една е изкопана с чисто практическа цел, за да се направи прогноза. Другите са само от научен интерес, защото е ясно, че тези разломи няма да реализират големи земетресения.

- Вие как реагирате при земетресение?

- Запазвам си местоположението. И спазвам инструкциите за поведение, но нямам приготвен багаж. А трябва.

- Как прекарвате времето, в което не сте в института или по разломи?

- Гледам да обърна внимание и на семейството си, а за почивка обичам да съм там, където ще имам контакт с местните хора, с природата, а не на унифицирани масови курорти. Тази година обмислям почивка в Албания.

http://www.jivotatdnes.bg/news/lichnosti/dots-aleksandar-radulov-razlomite-sadarzhat-zapis-na-zemetreseniyata

 

 

[Last roman]

чудесен материал!