Копенхагенска конференция.

[Малоум 2]

За любознателния, понеже попита в темата за "СТО Е НЕВЕРНА"

Ето, писал съм част от хипотезата за физическия вакуум и етер, ефир ...: Тук някъде из тоя форум:

Представата за пространство се формира на база понятието за физически вакуум; предполага се наличие на такъв - наричали са го етер, ефир - и се тълкува като среда за разпространението на полетата -гравитационно и електромагнитно. Ако си запознат с историите по откриването му и "определяне" на движенията на телата спрямо него - ще ти е по-лесно.

Допуснах (хипотеза), че физическият вакуум се състои от частици с много малки размери и собствен момент на въртене. Но всяка частица си "стои" на мястото и само се върти бясно. За по-лесна представа: малка стрелкичка, която непрестанно се върти около "центъра на тежестта си". Размер 10^(-26)m. Все едно имаме точка с оръдие което при всяко изстрелване на снаряд си променя посоката на стреляне (образно казано). Но - си стоят на мястото; неподвижни са тези точки една спрямо друга - не сменят местата си. Така, условно, от тези "точки" изграждаме тримерна решетка.

Непрестанните "стрелби" са фактически трептения на тези частици спрямо центрите си и така се сдвояват (стрелка срещу стрелка), че общият им танц, нормално, не "излъчва" от общият им обем - навън. Общата им обвивка е нещо като пашкул.

В този смисъл физическият вакуум е неутрален (незареден) и неподвижен. Но, трепти бясно.

Поради трептенията, обаче, в част от него възникват флуктуации (по голяма група от вакчастици затрептява синхронно), които флутуации "подрежат" стрелките им е едно направление (като ток) и обвивката на сдвоеното, може да се пренася без да се движат в същото направление самите вакчастици. Наричам го "пренос на смущение". Това са и вакфотоните.

При среща на вакфотоните (кръстосване) могат да интерферират, защото всяка от вакчастиците участва само в пренос на едно трептене минаващо през нея. Скоростта на преминаване на трептенето е определена от големината на вакчастиците (от стъпка в стъпка по тях) и е възможно най-голямата скорост на нещо, сърфиращо по вакрешетката- Свак (скоростта на светлината във вакуум).

От комбинациите на тези подреждания се изграждат както полетата, така и вещевите обекти - тези, при които вместо да пътуват в една посока, са се затворили около общ център и започват да действат (полетата) "сами на себе си". Това действие ги "дърпа за косата, назад" и те не могат да се движат с възможно най-голямата скорост, а с най-различна, но много по-малка от Свак.

Протяжността на пространството се реализира върху физическия вакуум.

(Изпълва цялата Вселена, независимо то това, докъде ние виждаме, докъде е наблюдаемата част, заради неговите структури)

Начинът на подрежданията на частиците, образуващи различни структури (структуриран вакуум), показва какво е кривина на пространството;

В един кубметър с прави (декартови) ръбове има толкова вакчастици, колкото и в един кубметър с криви ръбове, като кривината се дължи на това, че при пренос на смущение (смутен вакуум), формата на пашкулите се е издължила по посоката на преноса, а съседите са се доближили до изтънената част - вакуумът "диша" като цяло, нещо като надлъжни вълни по него. И доколкото по неговата структурирана посока е самоволното движение (без загуби на енергия) на кво да е, то движенията са по "крива" траектория, спрямо декартовата Координатна Система (КС). Разбира се, тези кривини са малки за Наблюдател и с голяма степен на точност декартовата КС върши работа при сметки.

Важно е, че наблюдателят "вижда" само промени от средната стойност на действията - ако има вещеви обекти, които взаимодействат с фотони и съответно се излъчат фотони след взаимодействието - тези излъчвания са разликата от средното и биват забелязани.

Значи, не виждаме самото пространство, а съдим за него от това, че са разделени с пространство излъчващите обекти (звездички).

Пространството не е нищо, а физически "пълно" нещо.

Физически вакуум; от неговите свойства са изградени (структури) полевите форми и вещевите форми (тези, които имат физична характеристика "маса при покой").

...

Връщам се към темата, копенхагенска интерпретация, и клипът с дифракционната решетка на електрони!Значи на микроскопично ниво материята се държи като вълни! но на макроскопично ниво не.Това не означава ли че етерът може да съществува само на микроскопично ниво? или ако той дефакто не съществува,тогава може би нашето наблюдение буквално превръща всеки микроскопичен обект в етер! това го казвам като идея за размисъл,очаквам вашите коментари.

След като вещевите обекти са образувани от "завързани" на възел фотони (общо моментен център на ротация), които си взаимодействат един друг, нормално е при приближаване на "една вълна" разстояние от тях (посредством дължината на вълната на "питащото" поле), те да се "държат" като вълни. Проявят вълновите си характеристики - собствени образуващи трептения, с огромна честота на образуване.

Когато сме далеч от тях и не влияем на собствената им честота на образуване - виждаме ги (държат се) като билярдни топки - цели "кръгли" неща.

...

[zaphod]

B0081, надценяваш ролята на сетивата. какви точно сетива ще ползваме за някакъв експеримент няма никакво значение, дет се вика по-малко е дори от значението какъв ни е родния език. по втория въпрос има някакви дебати на сериозно ниво, но по въпроса със сетивата никакво. та, за фундаментите, не прочетох всички отговори, но фундамента на всичките тия неща с планетите е експеримент направен с оловни топки, измерена е пряко привличащата сила между тях, а тях можем да ги премерим колко тежат, от там вече всичко си идва.

[B0081]

B0081, надценяваш ролята на сетивата. какви точно сетива ще ползваме за някакъв експеримент няма никакво значение, дет се вика по-малко е дори от значението какъв ни е родния език. по втория въпрос има някакви дебати на сериозно ниво, но по въпроса със сетивата никакво. та, за фундаментите, не прочетох всички отговори, но фундамента на всичките тия неща с планетите е експеримент направен с оловни топки, измерена е пряко привличащата сила между тях, а тях можем да ги премерим колко тежат, от там вече всичко си идва.

Здравей Zaphod.

Относно оловните топки,може ли линк за повече инфо.

В статично положение на топките и привличащата сили м/у тях,мисля че отиваме право към Нютон.

Малко по сложно става когато вкараме движение в схемата.

Формулата която измислих (направих и малко корекции,махнах един квадрат),ми даде същия отговор - 250 гр.

Иначе формулата е абсурдна,но работи.

Уникален случай в слънчевата система е Плутон-Харон,те кръжат около общ център на масите ,обърнати винаги с една и съща страна един към друг.

В Уикипедията пише че бариецентъра лежи извън Плутон.Аз го смятам това за невъзможно.За мен ако Бариецентъра лежи извън двете тела те ще се предвижват към този бариецентър.По точно ще се предвижва Плутон към него,докато не го пребере вътре в тялото си.

Това че се въртят по този начин ми казва само че бариецентъра лежи на границата на периферията на Плутон.

Ако това нещо се докаже,това ще докаже че нашия земния бариецентър с луната не лежи на 4700 км от центъра на земята.

Преди време бях правил едни груби сметки,тогава получих че бариецентъра лежи някаде на 2000 км от центъра на земята,проверих какво има на тази дълбочина.Оказа се че това е точката на средното разстояние на границата на външното ядро.

Но сега не бих се върнал към сметките си,по скоро бих направил нови.