България, етническата толерантност и балканските сблъсъци

[Thorn]

В Тъмраш не е имало клане. Населението е избягало и нападателите само са го запалили и ограбили /за второто само се досещам/.Въпреки, че май имаше и някакви убийства, но е и масово клане.

Иначе българската държава е водела доста твърда асимилационна политика, като е възпрепятствала образованиетои религиозната самостоятелност на малцинствата, отказвала е отварянето на училища, конфискувала е църковна и вакъфска собственост и т.н. Не е нещо необичайно за онези години, но не е цъфтяла особена толерантност.

[Doris]

Сега в Народната библиотека има фотоизложба на помашко село в Мала азия.

[Thorn]

Българската държава и нейните малцинства 1879-1885 - потърсете тази книга, има доста интересни неща

[Ka40]

В интерес на истината и ние не сме китка за мирисане. Но, все пак в сравнение с нашите съседи, мисля че сме доста по-толерантни.

Тук се пропусна един пример на такава българска нетолерантност - избиването на циганите в Панагюрище при избухването на Априлското въстание. Не съм запознат с подробности, но едва ли е било просто за кеф.

През 1878г. пък българите прогонват евреите от Карлово. Този акт на явен антисемитизъм, обаче си има предистория и ако трябва да сме честни малко им е било. Та повреме на войната, турците организират погром в Карлово, в който се намесили и евреи - били избити няколкостотин българи. Когато руската армия настъпила, турците и евреите си вдигнали чуковете и избягали. След края на войната евреите решили да се завърнат в Карлово, но на входа били посрещнати с от карловци - огромната част от вдовици на избитите българи и били прогонени с камъни.

Антигръцките погроми през 1905 и след това, има и на други месна - Варна, Пловдив, Асеновград и били провокирани както се каза от клането в Загоричане, когато гръцка андартска чета напада българска сватба и убива 65 души, в това число има и деца залети с газ и живи запалени. Това което обаче взривява обстановката в България е че гърците от от България събирали, при това съвсем явно и демонстративно, пари за въоръжаването на същите андартски чети. А за подвизите на костурският владика Германос Каравангелис, какво да кажем - по време на Илинденското въстание обикалял с турската армия и участвал в потушаването му. Както е казвал "Българин да не остане"

През 1912г. българите, при това селяните, а не войската подпалват не само Тъмраш, но и всички помашки села в родопите, но едвали е нужно да напомням на какво се дължи това

През 1913г. пък българската армия извършва т.нар. клане в Доксат - едно голямо гръцко село до Драма, където са изклани няколкостотин цивилни. Обаче и тук има предистория. При започването на Втората балканска война, гърците от Доксат използвали "намалението" и нападнали околните помашки села, където показали героизма си - изпълнения в стил "Загоричане" . Малко по-късно обаче в селото влиза българската армия, като за голямо нещастие на гърците българската част разквартирувана там била рекрутирана почти напълно от помаци, които пък на свой ред показали своите възможности.

Другият пример за българска "нетолерантност" е потушаването на Топличкото въстание през 1917г. Тогава в окупираните от българската армия сръбски земи (имам предвид населени със сърби, а не сръбски в политически смисъл) избухва въстание, но тъй като теренът е планински, потушаването му би било трудно. Затова районът е блокиран от армията, а вътре се пускат чети на ВМОРО,които решават проблема. Верно бая народ са поизклали, но защо "правите срби" от Южна Сърбия, които били в състава на въпросните доброволчески чети на ВМОРО, толкова много са мразили братята си сърби от Сърбия, е въпрос, които мисля че всеки може да си отговори.

[Михов]

В интерес на истината и ние не сме китка за мирисане.

Е, то кой е китка за мирисане?

Американците ли с техните индиански войни?

Англичаните ли през бурската война?

Французите ли в Алжир?

Германците ли през ВСВ?

Реално погледнато, ако прилагаме строго съвременните стандарти сигурно в света няма държава, която да не се е "проявявяла" в една или друга степен.

Въпросът тук е, че без разбира се да сме ангели, в историята ни има относително малко такива събития. Смятам, че значение за това има народопсихологията на българина - традиционната инертност, търпеливост, склонност да се отричат авторитети и да се съмняваш във всичко, в случая играе положителна роля и ни предпазва от масови изблици на фанатизъм.

[КГ125]

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=263570&postcount=5

Ако авторът на това мнение намери за удачно, нека даде повече подробности. Само точното изясняване на фактите ще помогне за пълната картина.

Защото спорадични конфликти винаги има. Но цялостно етническо насилие, на голяма територия и по отношение на значително население в България няма. За разлика от съседните държави.

Ето например историята с Димитър Маринов и капитан Нечаев. Довчерашния въстанник, смлян от бой в турския арест, се изправя да защити турците в Лом от, да кажем така, леко радикализирания руски офицер..

[КГ125]

Е, то кой е китка за мирисане?

Именно! Цялостната картина, доминиращите прояви, това следва да се оцени. Инак опасната политкоректност води дотам да приравниш случилото се в Тракия с няколко местни инцидента...

Не от българите са бягали турците, а от страх...

[КГ125]

Смятам, че значение за това има народопсихологията на българина - традиционната инертност, търпеливост, склонност да се отричат авторитети и да се съмняваш във всичко, в случая играе положителна роля и ни предпазва от масови изблици на фанатизъм.

100%. Плюс морала. Не бива да забравяме високото му ниво и през възраждането и след него. Днес на знам какво би се случило, много "отворковци и боклуци" са се навъдили.... Някога ги е имало, но не те са командвали парада.

[Doris]

В интерес на истината и ние не сме китка за мирисане. Но, все пак в сравнение с нашите съседи, мисля че сме доста по-толерантни.

Тук се пропусна един пример на такава българска нетолерантност - избиването на циганите в Панагюрище при избухването на Априлското въстание. Не съм запознат с подробности, но едва ли е било просто за кеф....

Какъв е източника за това събитие?

Единственото, което намерих за конфликт между панагюрци и цигани е това:http://net.blog.bg/turizam/2009/10/19/panagiurishte.418985

В онези размирни времена , по времето, когато турците обирали злато, сребро и всичко по-ценно, след тях вървяли едни хора- не оставящи след себе си какво то и да е- цигани. С каручки, покрити с чергила. Каквото не било изгорено и прибрано от турците, те го прибирали за свое.

Вървели от град към град и от едно село в друго.

Като пообиколили Панагюрище заминали към Стрелча и се установили на катун.

Върнали се панагюрци и някои се досетили да потърсят вещите си при циганите.

Най-ценно за тях били медните котли и казани, които тогава се използвали широко в ежедневието и при извършване на мутафчийство, бояджийство и обработка на кожи и т.н.

Отишли при циганите, а те започнали да се пазарят и да искат да им продават откраннатите вещи.

Преди години, било особена гордост и чест да подариш меден казан и за това, когато подарявали на казана или котела /менчето/ се пишело кой на кого подарява и по какъв случай.

Така някой успели да си вземат обратно и дори насила, надписаните казани, но други платили на циганите, за да могат да имат съдове. Така циганите спечелили доста пари-злато.

Но след години бедните , но работливи панагюрци възродили градът и от едно пепелище направили отново процъфтяващ град.

А богатите цигани..... те продължили, както си знаят. И пак си карат каручките и разпъват шатрите.

Често жените им казват- Добре, че сте вие българете, та да поминуваме, че иначе ще измрем от глад.

[Thorn]

Копривщица е едно от трите или четирите селища на юг от Балкана, в които се били опитали да въстанат. В същност, тя е била най-виновна, защото макар и тука да не са били правени укрепления, но младите хора, които взели оръжието, направили едничко, с нищо неоправдаемо престъпление по време на последното въстание. Говорим за убийството на четиридесеттях турски цигани, които им паднали в ръце. Тия цигани се въоръжили тайно и ги подозирали в намерение да се присъединят към башибозуците и на основание на това подозрение, те били убити.

Макгахан

[Thorn]

Из Том трети:

22. - Царството ще да превземаме - казах аз и турих ръка на своя нож! Много весело прекарахме в Коприщица: сербезлик, колкото искаш. Аз се занимавах най-много да къртя по вратата турските нумери и да сека с ножа си фесове. Като захванаха да се колят циганите, то аз бях първи вече. Но страшни нерязани турци имало в това село Коприщица; станахме сетне пишман защо не изклахме тях наместо циганите.

В късо да кажа, Ботю бил в числото на ония нещастници, които благоразумното бухалско общество в Коприщица беше затворило по начин подъл в спицерията на хеким Спаса, за да ги предаде на турците. След освобождението им той тръгнал от Коприщица със 120-те души, които удариха в планината да търсят разбунтувала страна, да искат отмъщение. Участта на тия 120 души аз ще да разкажа на друго място, а сега ще спомена само това, че Ботю се отделил заедно с Т. Каблешкова, Н. П. Стоянова, Г. Търнева и Стефан Даскала из Казанлък. В околността на Троян, гдето бунтовниците биваха предавани и излъгвани, четиримата другари се нападнали от башибозуците. Ботю, Каблешков и Н. П. Стоянов останали живи, хванали ги и докарали в Троян, а оттам - в Ловеч. Ботю бил върнат пак в Троян по причина, че се излъгал и показал някои лица в последния тоя град, с които читателите са запознати вече. Това той стори по неопитност. И така, Ботю беше един от другарите на Каблешкова, той беше от работниците, нещо, което аз разбрах от разказа му. Но за себе си аз нищо не му казах, скрих, че познавам Волова, че зная какво-годе за въстанието. Когато той вече ми разказа цялата си история от Синджирлий до Троян, без точки и запетаи, тогава чак си спомни, че се намираме в троянския затвор, че не се познаваме един други.

- А бе аз се изтървах, та ти казах няколко думи, но ти да не направиш пък някой аджамалък да ме предадеш? - каза той, когато му отказах да си разкажа и аз историята. - Другото иди-дойди, но за кланието на циганите в Коприщица и турците в Старо Ново село, моля ти се като на брат, да не би да изтървеш някоя приказка.

Това е от Захари Стоянов

[Thorn]

народните представители през май 1901 г. отнемат избирателните права на циганите номади и мюсюлмани

[RIZAR]

Повечето български ексцесии не са от етническо естество.

Например евреина от ВБЦ не бил убит , защото е евреин , а защото попържал св. Богородица (в Сърбия и Гърция също псуват по този начин) , но търновци не са сръбски или гръчки измекяри , та намятали малко камъни по него и той слаботелесния вземал ,че издъхнал без да иска.

Големите революционери до мозъка на костите си , за да повдигнат революционния патос, започнали да изгарят колибите и къщите на простите хорица и за да напекат положението ,си нацапали ръцете с някой и друг циганинн. В никакъв случай , не имало убиване от кеф на различни етносни или религиозни небългарски групи.

Най-гадното нещо за което съм чувал , сторено от български войници е разпорването на една бременна гъркиня по време на ПСВ . На единия войник , сторил тая гадост и досега в рода му има по един луд, за другите не знам какво е станало .

[КГ125]

народните представители през май 1901 г. отнемат избирателните права на циганите номади и мюсюлмани

Ами как и къде да гласуват последните? И за кого, като нямат адрес.

Останалите неща, които си посочил маркират все спорадични неща. При въстанието има убити турци, дори има потресаваща сцена, описана в "Записките" за това как един от въстаниците(.... ако го кажа, ще трябва да слагаме звездички на темата и 18+, все пак може и деца да четат), но е грозна сцената.

А убитите заптиета не са се отличили с кой знае какво поробителство, ами са дремели пред конака без да очакват каквото и да било...

Но пак да отбележа - статистиката, статистиката!!! Това са изолиани случаи, това са повече масови конфликти, като днешните сбивания на стадиона (а тогава нравите са били много по-сурови от днешните). ...

Има един такъв синдром, в смут винаги хора с тъмна страна в природата си излизат и търсят поводи. Вижте само онядешната футболна простотия в провинцията - начело са някакви, които отиват и търсят повод за сбиване, да направят нещо.

Наблюдавах такова нещо преди години в едно масово сбиване в БНА. По-точно не сбиване, а насъскване на 15 човека от интригантсващият сержант срещу двама, които нещо бяха нарушили. Един вид, наредиха да ги набият. Четиринадесет души ги тупаха проформа, слабо и колкото да не е без хич, но един с особена злост търсеше да удари по възможно най-гадния начин. И в мелето нито потърпевши, нито участници така и не видяха кой е.

Като търгват въстания и т.н., такива хора се събуждат. Човешката природа е неизчерпаем извор на изненади.

За моето село е написана добра история. В нея се разказва за бурните революционни борби в него. В това село е имало един бей и едно приходящо турско семейство. 10 турчина на 3000 българина. Като повял революционния вятър и някой прочел туй-онуй из Дунавски лебед, какво разбрал не знам, но решил да насъска една група младежи да убият един турчин. И кого, кого, едно момче от това семейство го примамили на една скала и го хвърлили оттам...

Всички първенци седяли по заповед на властта в един хан в Одрин, 2 години, докато селото не изплатило обезщетение на турското семейство, което си заминало оттам и останал само бея. Наследник на спахиите, които в ранното османско владичество са владяли района, той живеел от продаване на останалата му земя сам и несемеен.

През 1876 г. младежта решила да възстава, но била прибрана с шамари и бастуни от няколко по-видни чорбаджии и бащите си по домовете. Но след 1-2 дни се задава башибозук, който хич не смята да проверява има ли или няма въстание, а идва с ясното намерение да граби, изнасилва и коли.

И тогава този турчин облича някаква пищна турска феодална премяна, излиза сам с кон на моста пред селото и спира бащибозука с думите: "Чабук! Това село е мое и работа тука нямате!" (Негово, чушки, той към тоя момент освен къща има няколко ниви). Не знам какво е станало но така и не ги допуска, живее си спокойно и умира в началото на 20 век, стар и все така сам.

През 1878 г. се събира чета да помага на руснаците, но се връща... с едно голямо стадо черкезки овце и с доклад, че войната отишла на юг и няма как, нали, да се включим във великата освободителна битка.

Та, живота е пъстро нещо, но всичко дотук, което виждам като данни за бели от българска страна се отличава със спорадичност. Няма народна неприязън към другото малцинство, има инциденти, и то на относително малко места и за кратко.

Само не разбирайте горното грешно - Много ми се иска в тая тема да излезем от повърхността на шовинизма и политкоректността и да видим истинската картина.

[КГ125]

Най-гадното нещо за което съм чувал , сторено от български войници е разпорването на една бременна гъркиня по време на ПСВ . На единия войник , сторил тая гадост и досега в рода му има по един луд, за другите не знам какво е станало .

Това е много вероятно да е слух, макар в едни спомени да се описва сходно деяние в Сърбия.

Никой не е отварял архивите на българските военни съдилища от едно време, където може да има много, много интересна информация за военната престъпност по време на войните...

[КГ125]

Копривщица е едно от трите или четирите селища на юг от Балкана, в които се били опитали да въстанат. В същност, тя е била най-виновна, защото макар и тука да не са били правени укрепления, но младите хора, които взели оръжието, направили едничко, с нищо неоправдаемо престъпление по време на последното въстание. Говорим за убийството на четиридесеттях турски цигани, които им паднали в ръце. Тия цигани се въоръжили тайно и ги подозирали в намерение да се присъединят към башибозуците и на основание на това подозрение, те били убити.

Макгахан

Той и Бенковски не се е отличавал с много либерализъм. Данните за изтезанието на младежа, хванат по пътя на четата не говорят в полза на умерената му натура...

[Хърс Златния]

Толерантност или кънтяща глупост.

По-скоро второто и от тази глупост ще страдат бъдещите български поколения - ако ги има, разбира се.

Иначе няма лошо да си "толерантен" - и аз искам!

[Doris]

Копривщица е едно от трите или четирите селища на юг от Балкана, в които се били опитали да въстанат. В същност, тя е била най-виновна, защото макар и тука да не са били правени укрепления, но младите хора, които взели оръжието, направили едничко, с нищо неоправдаемо престъпление по време на последното въстание. Говорим за убийството на четиридесеттях турски цигани, които им паднали в ръце. Тия цигани се въоръжили тайно и ги подозирали в намерение да се присъединят към башибозуците и на основание на това подозрение, те били убити.

Макгахан

Тука Макгахан продължава:

Но нито тук, нито другаде въстаниците не са безчестили и убивали жените и децата. Тоя факт служи за най-добро доказателство, каква разлика има между българите и турците.

Убийството на въоръжени хора, за които сте уверени, че са взели оръжието, за да ви убият, далече не е все същото с избиването на слабите беззащитни жени и невинни деца, които не могат за възбудят във вас нито най-малък страх. Първата постъпка може да се нарече погрешен или даже с нищо неоправдан акт на самозащита. А втората не е нищо друго освен зверство, най-ужасното, най-непростителното, за което не са способни даже тигрите и другите люти зверове.

[КГ125]

Позволих си с лека модераторска наглост да наблегна на написаното от Дорис, надявам се да не е проблем?

[КГ125]

Толерантност или кънтяща глупост.

По-скоро второто и от тази глупост ще страдат бъдещите български поколения - ако ги има, разбира се.

Иначе няма лошо да си "толерантен" - и аз искам!

Нали, както и всички сме "за мир" )

[КГ125]

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=263592&postcount=11

Ето ви данни за автора на твърдението за избитите от българите 250 000 турци. Задочни благодарности на автора на поста.

Джъстин Маккарти, чието изследване се цитира, е доста известен и с това, че не само отрича избиването на арменци в Османската империя въобще (нещо, което дори официалната турска историография не прави), но и твърди, че арменците само в Източен Анадол били изтребили като минимум половин милион турци! Това, което лично аз съм чел от него по арменския въпрос определено не бе подкрепено с нито едно що-годе обективно доказателство. В една негова статия, която съм чел в Англия имаше и следното твърдение (цитирам по памет) "Абсурдно е да се твърди, че е имало насилия срещу християнските свещеници, защото Коранът изрично забранява насилието срещу свещеници на "хората на Книгата"(евреи и християни)"...

Ето затова пропагандата е толкова опасна за историята...

[Doris]

Много колоритно Стефан Захариев описва характера на разните народи, населяващи Пазарджик. От това описание може да се направи извод за неговите предразсъдъци спрямо изброените етноси, а и за тези на българите през Възраждането:

Турците имат горделив характер и ако по царската милост е подарено чрез танизмата равенство на всичките свои поданици, по-простите от тях мислят, че всякак превъзхождат другите в законните правдини. Но при всичко това и те си имат собствените добрини, само не прилежват за умственото развитие на челядта си и не обичат яко да работят, но строго вардят своите интереси. Българете са много търпеливи, верни, трудолюбиви, страноприемци и постоянни...Цинцарите, понеже са разсеяни между българете, не се отличават с друго освен с лукавство и вражда към българите и са предани на елинизма. Арменците и те са малцина, но миролюбиви и трудолюбиви и живеят по турски обичай. Евреите като необучени да работят, живеят с търговия и сарафлък. Циганите се делят на мусилмани и християни, на постоянни и скитници (катунаре) и живеят като цигани.

[ЧЗ-М-52]

Прав е бил Бенковски оттносно циганите -

[nik1]

В интерес на истината и ние не сме китка за мирисане. Но, все пак в сравнение с нашите съседи, мисля че сме доста по-толерантни.

Тук се пропусна един пример на такава българска нетолерантност - избиването на циганите в Панагюрище при избухването на Априлското въстание. Не съм запознат с подробности, но едва ли е било просто за кеф.

През 1878г. пък българите прогонват евреите от Карлово. Този акт на явен антисемитизъм, обаче си има предистория и ако трябва да сме честни малко им е било. Та повреме на войната, турците организират погром в Карлово, в който се намесили и евреи - били избити няколкостотин българи. Когато руската армия настъпила, турците и евреите си вдигнали чуковете и избягали. След края на войната евреите решили да се завърнат в Карлово, но на входа били посрещнати с от карловци - огромната част от вдовици на избитите българи и били прогонени с камъни.

Антигръцките погроми през 1905 и след това, има и на други месна - Варна, Пловдив, Асеновград и били провокирани както се каза от клането в Загоричане, когато гръцка андартска чета напада българска сватба и убива 65 души, в това число има и деца залети с газ и живи запалени. Това което обаче взривява обстановката в България е че гърците от от България събирали, при това съвсем явно и демонстративно, пари за въоръжаването на същите андартски чети. А за подвизите на костурският владика Германос Каравангелис, какво да кажем - по време на Илинденското въстание обикалял с турската армия и участвал в потушаването му. Както е казвал "Българин да не остане"

През 1912г. българите, при това селяните, а не войската подпалват не само Тъмраш, но и всички помашки села в родопите, но едвали е нужно да напомням на какво се дължи това

През 1913г. пък българската армия извършва т.нар. клане в Доксат - едно голямо гръцко село до Драма, където са изклани няколкостотин цивилни. Обаче и тук има предистория. При започването на Втората балканска война, гърците от Доксат използвали "намалението" и нападнали околните помашки села, където показали героизма си - изпълнения в стил "Загоричане" . Малко по-късно обаче в селото влиза българската армия, като за голямо нещастие на гърците българската част разквартирувана там била рекрутирана почти напълно от помаци, които пък на свой ред показали своите възможности.

Другият пример за българска "нетолерантност" е потушаването на Топличкото въстание през 1917г. Тогава в окупираните от българската армия сръбски земи (имам предвид населени със сърби, а не сръбски в политически смисъл) избухва въстание, но тъй като теренът е планински, потушаването му би било трудно. Затова районът е блокиран от армията, а вътре се пускат чети на ВМОРО,които решават проблема. Верно бая народ са поизклали, но защо "правите срби" от Южна Сърбия, които били в състава на въпросните доброволчески чети на ВМОРО, толкова много са мразили братята си сърби от Сърбия, е въпрос, които мисля че всеки може да си отговори.

Една забележка за доксатското клане: Доксатското клане е извършено от местните турци (според Карнегиевата комисия), със знанието на командващият българското подразделение. Всъщност българската армия обезоръжава гърците от селото след като го превзема, и въоръжава турците, които изтрепват 650 човека..

Поручик Милев приписва това клане на местните турци и заявява, че двама от тях били екзекутирани заради престъпленията им. Според него убитите от неговите войници жители били въстаници.

Не можем да си обясним това несъответствие. Ясно е обаче, че систематичното избиване е извършено от местните турци, оставени да се разпореждат на това място цели два дни. Те ограбвали, опожарявали и избивали, като не пожалили дори жените, потърсили убежище в къщите на приятелски настроени турски семейства. До този момент съществува много малка разлика между описанието на тези събития, дадено от капитан Кардейл, което се

78

основава на местни гръцки източници и показанията на нашите български свидетели. Това, което сами чухме в селото няколко седмици по-късно, съвпада с това, което ни съобщи капитан Кардейл. След ожесточено сражение българските войски започнали да избиват хора от мирното население. „По-голямата част от избиванията - както казва капитан Кардейл, - бяха извършени от турците." Без да го приема за пълна истина, той цитира изказване на част от останалите живи жители, че турците действали по „нареждането" и „подстрекаването" на българските офицери. Установяваме, че той не е получил никакво убедително доказателство за това твърдение, нито пък се е срещнал с човек, който лично да е чул или да е виждал български офицери да дават нареждане за убийства. Ето защо това обвинение може да се отхвърли като неоснователно. Но въпреки това част от отговорността за тези избивания пада върху българските офицери. Те са въоръжили турците и са ги оставили да контролират селището. Трябвало е да знаят какво ще последва. Използването на турски башибозуци като съюзници срещу беззащитни християнски селяни представлява престъпление, за което в някои случаи носят вина и гърци, и сърби, и българи. Никой офицер в балканска страна не може да предприеме такава стъпка, без да предвиди последствията.

Справедливо е да се отбележи, че българите са попаднали в трудно положение. Те не са имали възможност да окупират Доксат с постоянен гарнизон, Тъй като били застрашени от гръцки колони, приближаващи от няколко посоки. А да се оставят турците невъоръжени, е равностойно те да бъдат изложени на гръцки издевателства. От друга страна, да се въоръжат турците, означава да се осъдят гръцките жители на избиване. В случая е извършена една заслужаваща порицание грешка при условия, които дават възможност само на един избор между две злини. Като подчертаваме тежката отговорност, която пада върху българските офицери за тази катастрофа, ни най-малко не се колебаем да заключим, че клането в Доксат представлява турска, а не българска жестокост.

Чудно е присъствието на помашко пехотно подразделение в състава на българската армия (това е според доклада на Карнегиевата комисия), защото по принцип мюсюлмани в българската армия през Балканската война няма - вижте стенограмите от Народното Събрание от 1913 година; Има едно куриозно запитване от народни предствители: "защо циганите, посочили "циганска вяра" като вероизповедание се изключват от мобилизация, след като между тях има и християни?"

----

Смомням си и за едно погромено село от чети на ВМРО (Яворов също е участвал в погрома мисля) в Гоце Делчевско, където са живяли гърци-помаци.

**Помаците помагат в потушаването на Илинденското Въстание

[nik1]

Провокиран от поредния "исторически факт" за български жестокости, този път към турците през Руско-турската война, изнесен в цитираният тук: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=263557#post263557 източник, се замислих над етнически проблеми на Третото българско царство. Нарочно оставям събитията след 1918 г. настрани - заради идеологизацията след ПСВ и особено след ВСВ те заслужават отделно разглеждане. Интересува ме повече класическото състояние, когато не е имало друго, освен национална политика, такиа, както правителствата, народите и монарсите я разбират.

Обективността, а не шовинизма изисква да се каже, че всички събития говорят в полза на българите. През 1912 г. цялата нация, тялом и духом воюва с Османската империя. Какво се случва на турците в България? Нищо съществено. За разлика от разигралите се събития след реокупацията на Източна Тракия. За сравнение със случилото се в Западна Тракия пък направо не може и да се мисли, ако човек подхожда обективно.

До голяма степен това се дължи на факта, че историческата специфика води българската държава към това да не заема територии, ненаселени с българи. Според мен обаче към това може да се прибави и високото ниво на моралност и етика, което следвъзрожденска България получава и подържа.

Интересно би било да се разгледа този въпрос с подробности. Знам, че навярно ще се посочат някои неприятни примери, но нека да ги видим и оценим.

Балканските народи мисля, не могат да бъдат разграничавани по нагласи към чуждите, така че не може да има по-толеранти или по-нетолератни народи, както на нас ни се иска да бъде, а ние да "сме от добрата страна" (вижте и измеренията по Хофстеде на колективизъм и неравновластност при балканските народи). Има обаче специфични неща които оказват влияние на това какви ги вършат тези народи:

Примерът с така наречената толератност (по-голяма толератност) на българите по време на Балканската война, не произлиза от нищо друго, освен от изричната заповед да се третират завоюваните народи и хора като поданници на царството- поради виждането на Фердинанд (и българските политици), че ще управялват мултиетническо и мултикултурно царство, каквато всъщност е България още през 1912 година... Гърци и сърби обаче явно нямат такива виждания и нагласи, и затова правят масови чистки на другите националности (народности)..

Турците - до разгрома им в Балканската война, имат някакви съвсем рудиментални национални идеи, и не знаят смисъла на думата "геноцид" (въпреки че правят кланета тук и там). (Вижте например Македония - няма геноцид на българи от турците, въпреки че българските паравоенни от ВМРО са създали "държава в държавата"). Поражението на турците в Балканската война и почти милион изгонени и бежанци мюсюлмани от Балканите, коренно променят политиката и нагласите на турците в следващите няколко години..