Теория на всичко?

[Б.Богданов]

Теория на всичко?

Браян Грийн

Браян Грийн е професор по физика и математика в Университета Колумбия, САЩ, водещ теоретик в областта на теорията на струните. Автор е на издадената през 1999 г. книга "The Elegant Universe: Superstrings, Hidden Dimentions and the Quest for the Ultimate Theory".

Откритите от физиците фундаментални частици - електрони, неутрини, кварки и пр. - представляват "буквите" на цялата материя. И точно както техните лингвистични аналози, изглежда, че тези честици нямат своя вътрешна структура. Теорията на струните твърди друго. Според нея, ако имахме възможност да изследваме тези частици с много по-голяма точност - точност, която с много порядъци превишава възможностите на днешните технологии, бихме открили, че всяка от тях е не точков обект, а се състои от малки едномерни примки. Подобно на безкрайно тънка гумена нишка, всяка частица съдържа една трептяща, осцилираща нишка, която физиците наричат струна. На практика това означава, че към досега познатите равнища на атомите, през протоните, неутроните, електроните и кварките, теорията на струните добавя още едно ново, още по-дълбоко микроравнище - равнището на трептящите примки. Въпреки че не е очевидно, тази замяна на точковите градивни частици на материята със струни премахва несъвместимостта (което означава, както често се казва, че не може и двете да бъдат верни) на квантовата механика с общата теория на относителността.По такъв начин теорията на струните разсича централния Гордиев възел на съвременната теоретична физика. Това представлява огромно постижение, но то е само част от причините, поради които теорията на струните поражда толкова вълнения.

Поле на мечти

По времето на Айнщайн силното и слабото взаимодействие не са открити, но той смятал, че съществуването даже на две различни взаимодействия - гравитационното и електромагнитното - е твърде обезпокояващо. Айнщайн не възприема, че природата се основава на толкова екстравагантeн модел. Това е причината за 30-годишното му търсене на т. нар. единна теория на полето, чрез която той вярва, че ще успее да покаже как в действителност тези две сили са проява на един единствен, за сега скрит принцип. Това донкихотско търсене изолира Айнщайн от главното течение във физиката, което, по разбираеми причини, се ровеше с много повече вълнение в току що откритата схема на квантовата механика. В началото на 40-те години той пише на свой приятел "Аз се превърнах в един самотен стар човек, известен преди всичко с това, че не нося чорапи, и когото показват като куриоз при специални случаи." Айнщайн бе просто много по-напред от своето време. Повече от половин век трябваше да измине, за да се превърне мечтата на Айнщайн за обединена теория в Свещения Граал 2 на модерната физика. И значителна част от физическата и математическата общност става все по-убедена, че теорията на струните може да даде отговор. От един единствен принцип - че всичко, на своето най-микроскопично равнище, се състои от комбинации от трептящи струни - теорията на струните осигурява една схема за обяснения, способна да обхване всички сили и частици. Според теорията на струните, например, свойствата на наблюдаваните частици, т. е. различните маси и другите характеристики както на фундаменталните частици, така и на частиците, носители на четирите взаимодействия в природата (силно, слабо, електромагнитно и гравитационно), са проява на различните начини, по които може да трепти струната. Точно както струните на цигулката или на пианото имат резонансни честоти, на които могат да трептят и които трептения нашето ухо възприема като различни музикални тонове с техните висши хармоники, същото е валидно и за примките в теорията на струните. Само че вместо музикални тонове, различните начини на трептене на струната определят всички възможни маси на частиците и всички заряди, характеризиращи силите. Електронът представлява струна, трептяща по един начин, горният кварк представлява струна, трептяща по друг начин и т. н.. Преставайки да бъдат сбор от хаотични експериментални данни, в теорията на струните свойствата на частиците са проява на една и съща физична особеност: начините на резонансни трептения, така да се каже - на музиката, на фундаменталните струнни примки. Същата идея е приложима и за силите. Частиците, приносители на различните сили, също се асоциират с различни начини на трептения и следователно всичко - всяко вещество и всички сили - се обединява под една и съща рубрика на микроскопичните трептения на струната, "нотите", които струната може да изсвири.

Теория, поставяща край на теориите

По такъв начин за пръв път във физиката имаме схема с капацитет, позволяващ да обясним всяка фундаментална особеност в структурата на Вселената. Поради тази причина понякога теорията на струните се нарича "теория на всичко" (Т. О. Е. - Theory Of Evrithing), или първична теория. Тези величествени определения се използват, за да означат, че става дума за възможно най-дълбоката физична теория, теория, която лежи в основата на всички други, такава, която не само не изисква, но дори и не допуска по-дълбока основа за обяснения. На практика мнозина от поддръжниците на теорията на струните възприемат един по-реалистичен подход и мислят за Т. О. Е. в по-ограничен смисъл като за теория, която може да обясни свойствата на фундаменталните частици и свойствата на силите, посредством които те си взаимодействат и влияят една на друга. Един праволинеен редукционист би казал, че това въобще не е ограничение и, че по принцип абсолютно всичко - от Големия взрив до мечтите на хората - може да се опише с помощта на лежащите в основата микроскопични физични процеси, включващи фундаменталните съставки на веществото. Ако вие знаете всичко за съставките, разсъждава редукционистът, вие знаете всичко. Редукционистката философия лесно разпалва дебати. Мнозина я намират идиотска и явно отблъскваща с твърденията си, че чудесата на живота и Вселената са просто отражение на микроскопични частици, участващи в безсмислен танц, чиято хореография се диктува от физичните закони. Дали наистина чувствата за радост, скръб или досада не са нищо повече от химични реакции в мозъка - реакции между молекули и атоми, които на още по-ниско равнище са реакции между някои от фундаменталните частици, представляващи наистина трептящи струни? В отговор на тази критична линия лауреатът на Нобелова награда Стивън Вайнберг предупреждава в книгата си Мечти за първична теория (Dreams of Final Theory): "В другия край на спектъра се намират опонентите на редукционизма, които се ужасяват от бездушевността на съвременната наука. До каквато и степен те и техният свят да бъдат сведени до частици или полета и техните взаимодействия, те се чувстват унижени от подобно знание... Аз няма да се опитвам да отговарям на подобни критики с разговори за красотата на съвременната наука. Редукционисткият светоглед e безчувствен и безпристрастен. Той следва да бъде приет такъв, какъвто е, не поради това, че го харесваме, а защото именно по този начин е устроен светът." Някои се съгласяват с това абсолютно мнение, други - не. Други опитват да убеждават, че развития като теорията на хаоса показват, че когато степента на сложност на една система нарастне достатъчно, влизат в действие нов вид закони. Разбирането на поведението на един електрон или на един кварк е едно нещо, а използването на това знание за разбиране поведението на торнадото е съвсем друго. По този пункт повечето учени са съгласни. Мненията се разделят обаче по въпроса доколко различните и често неочаквани явления, които могат да протекат в една система, която е по-сложна от отделните частици, наистина демонстрират действието на нови физични принципи, или тези принципи са производни, следват (макар и по ужасно сложен начин) от физичните принципи, управляващи невъобразимо голям брой елементарни съставки. Собственото ми чувство е, че те не представляват нови и независими закони на физиката. Въпреки че би било трудно да се обяснят свойствата на едно торнадо в термините на физиката на електроните и кварките, аз гледам на това като на математическа непроходимост, а не като на индикатор за необходимост от нови физични закони. Но, още веднъж, има хора, които не са съгласни с този възглед.

Ново начало за науката

Онова, което е далеч от всякакво съмнение и e от първостепенно значение е, че дори да се възприемат оспорваните аргументи на един верен редукционист, принципът е едно нещо, а практиката - съвсем друго. Почти всички са съгласни, че построяването на Т. О. Е. по никакъв начин не означава, че психологията, биологията, геологията, химията или дори физиката са решени или по някакъв начин подчинени. Вселената е толкова сложно и богато на чудеса място, че откриването на крайната теория, в смисъла в който я описваме тук, няма да означава край на науката. Тъкмо обратно: откриването на Т. О. Е. - най-последното обяснение на света в неговото най-дълбоко микроскопично ниво, теорията, която не разчита на никакво по-дълбоко обяснение - ще осигури най-здравата основа , върху която да се изгради нашето разбиране за света. Нейното откриване ще бележи начало, не край. Първичната теория ще осигури непоклатим стълб на съгласуваност, гарантиращ ни завинаги, че Вселената е едно напълно познаваемо място.

[Doris]

Това да не би да е споменаваната сред представителите на позитивното мислене квантова психология?

Нещо формулите вече съвсем са излезли от мода в новите теории.

[Last roman]

народът не се вълнува от формули, а от приказки. Иначе мнението на ssn не е за тази тема.

[Joro-01]

Интересно..

[Gravity]

Всяко зло за добро. Поста на ssn може да не е на място, но пък събуди стара добра тема.

Модераторите може спокойно да изтрият всичко освен първия пост.

[Борис Балкх]

Днес, религията и науката са като близнаци – религията вече не помни, а науката още не знае.

 

Религията има своята Света троица – Отца и Сина и Светаго Духа. Когато попиташ „Какво е Бог?” ти се отговаря, че Бог е всичко видимо и невидимо, защото освен него не съществува нищо друго. Че той е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувал е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Бог. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от религията действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод "Вярвай, така е!".

 

Науката и тя има своята Света троица – Материя, Пространство и Време. Когато попиташ „Какво е Материя?” ти се отговаря, че тя е всичко видимо и невидимо защото освен нея не съществува нищо друго. Че тя е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувала е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Материя. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от физиката действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод "Вярвай, така е!".

 

Но аз не искам да вярвам, искам да знам! 

[Малоум 2]

Преди 49 минъти, Борис Балкх said:

 

Днес, религията и науката са като близнаци – религията вече не помни, а науката още не знае.

 

Религията има своята Света троица – Отца и Сина и Светаго Духа. Когато попиташ „Какво е Бог?” ти се отговаря, че Бог е всичко видимо и невидимо, защото освен него не съществува нищо друго. Че той е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувал е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Бог. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от религията действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод "Вярвай, така е!".

 

Науката и тя има своята Света троица – Материя, Пространство и Време. Когато попиташ „Какво е Материя?” ти се отговаря, че тя е всичко видимо и невидимо защото освен нея не съществува нищо друго. Че тя е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувала е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Материя. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от физиката действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод "Вярвай, така е!".

 

Но аз не искам да вярвам, искам да знам! 

Не е така.

Науката "вярва" на факти от експерименти - всеки който желае, може да проверява истинността на факт!

Разбира се, не може всичко да се експериментира - открити са - пространствени и времеви ограничения. Там са хипотетичните представи.

При признаване на "материята е първична!", а съзнанието е продукт на високо организираната материя (материалистическа философска позиция за ЗНАЕНЕ) - което вече е доказано - всичко си идва на мястото... Дори "Теория за всичко" придобива смисъл с възможността да намери границите в наблюдаваната реалност - без крайни възможности за експериментиране, но  с безброй косвени доказателства за истинност на съществуващите факти.

...

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/strunnata-teoriya-sreshta-primkovata-kvantova-gravitatsiya/

"Струнната теория среща примковата квантова гравитация

Физикът теоретик Сабине Хосенфелдер от Стокхолм смята двата претендента за теория на всичко (теорията на струните и примковата квантова гравитация) за две страни на един медал.

Според нея в момента примковата квантова гравитация е достигнала голям прогрес, за което разказва в онлайн изданието Quanta Magazine.

Хосенфелдер обяснява, че разширението на примковата квантова гравитация във висшите измерения включва суперсиметрията – подобно на теорията на струните. За да не противоречи примковата квантова гравитация на специалната теория на относителността, първата изисква въвеждане на взаимодействия, подобни на тези в теорията на струните, смята Родолфо Гамбини.

Херман Верлинде от Принстънския университет смята, че примковата квантова гравитация може да помогне в постигането на прогрес в разбирането на идеите AdS/CFT съответствието (anti-de Sitter / conformal field theory correspondence) между комфорната теория и гравитацията. В своя работа физикът, с помощта на методите на примковата квантова гравитация, е описал триизмерно пространство-време (в което има две пространствени координати и една времева).

В момента над теорията на струните работят няколко хиляди физици теоретици. Над примковата квантова гравитация работят много по-малко специалисти. Повечето струнни теоретици не възприемат сериозно примковата квантова гравитация. Теорията на струните се основава на идеята за съществуване на Планкови мащаби на хипотетични едномерни обекти – струни, чието възбуждане се интерпретира като елементарни частици и техните взаимодействия.

Тази теория се явява последователно развитие на квантовата теория на полето, която днес се явява математически апарат за съвременната физика на елементарните частици – Стандартния модел.

За разлика от теорията на струните примковата квантова гравитация предполага съществуването на дискретна мрежа на пространство-времето, образувана от квантови клетки. Динамиката на тези клетки определя структурата на пространство-времето.

..."

Ето, това вече е нещо - правилен теоретичен подход, който не отменя струните, а дава възможна връзка:

За разлика от теорията на струните примковата квантова гравитация предполага съществуването на дискретна мрежа на пространство-времето, образувана от квантови клетки. Динамиката на тези клетки определя структурата на пространство-времето.

щом вкарва динамика в зърнест модел на изначалната субстанция! - (в етера-ефир, вакуума, --- че е вътре подвижен, динамичен, но "външно" има граници-ограничения, наподобяващи клетки. Свързването на клетки е по съвпадения на фаза - синхронизиране и така се оформят линии - геодезични, по които става пренос на импулс. Фазовото свързване може да прави кривина за геодезична, при която може ... "змията да захапе опашката си" - цикъл на повтаряне на себе си. Тава е началото на вещеви обект - голямата кривина завързва в себе си голямата енергия за изменение на околното й пространство и прави нови повърхнини-граници в които е ЗАТВОРЕНА ДИНАМИКАТА за образуване на този нов обект - със собствена характеристика "маса" - съпротива при опит за преместване в изменени-променливи полета)

 

 

 

[Малоум 2]

Нещо, "пропускат" струнната?!

http://megavselena.bg/zashto-ni-e-tolkova-trudno-da-razberem-prostranstvoto/

Защо толкова ни е трудно да разберем пространството?

Ако цялата материя във Вселената внезапно изчезне, ще съществува ли пространството? Исак Нютон е смятал, че ще съществува.

Според него пространството е нещо подобно на симулатора на холографски обекти от „Стар Трек“ – своеобразна триизмерна мрежа, на която се проектират всички обекти във Вселената.

На първите страници на своя труд „Математически начала на натурфилософията“ Нютон е написал: „Абсолютното пространство по самата своя същност, безотносително към каквото и да било външно, остава винаги еднакво и неподвижно.“

Убедително потвърждение на тази мисъл може да се намери във всекидневния живот. Аз вървя на изток, вие вървите на запад, а сградите почти остават на място – координатната система остава статична.

Но съвременникът на Нютон – немският математик и философ Готфрид Лайбниц – не е приел идеята за абсолютното пространство. Ако премахнем всички тези разнообразни обекти, които заедно съставят Вселената, твърдял той, „пространството“ повече няма да има никакъв смисъл.

Аргументите на Лайбниц стават доста убедителни, ако попаднете в Космоса, където можете да отбележите само своята отдалеченост от Слънцето или другите планети – обекти, които се намират в постоянно движение един спрямо друг. Според Лайбниц единственият разумен извод се заключва в това, че пространството е „относително“ – пространството представлява множество постоянно изменящи се разстояния между вас и различните обекти (и разстоянията между тях), а далеч не „абсолютна реалност“.

Напротив, отвърнал Нютон. Ефектите на абсолютното пространство са напълно наблюдаеми. И за да докаже това, сър Исак провел експеримент с въртяща се кофа с вода. Независимо от своята външна простота този експеримент провокирал началото на спорове за природата на пространството, времето, движението, ускорението и силата, които продължават и до днес.

Нютон ни предлага да си представим кофа с вода, която виси на въже. Ако я завъртим по часовниковата стрелка, въжето ще се навие. Какво ще се случи, ако пуснете кофата? Тя ще започне да се върти срещу часовниковата стрелка – първоначално бавно, а след това бързо.

Но ще се случи още нещо – както пише Нютон, повърхността на водата постепенно ще приема огъната форма, като се спада в средата и се покачва по края. В продължение на известно време кофата и водата ще се въртят заедно. В края на краищата въртенето на кофата ще се забави и тя ще започне да се върти в обратната посока; въртенето на водата също ще се забави и нейната повърхност отново ще стане гладка.

Учениците от горните класове вече знаят за центробежната сила, но какво кара водата да се повдига на края на кофата? Според Нютон това не може да бъде движението на водата спрямо кофата, защото повърхността на водата става най-изкривена в този момент, когато водата се върти най-бързо, „синхронно“ с кофата.

Разбира се, кофата и водата се въртят спрямо Земята, но това също не може да служи като обяснение, защото такъв експеримент, проведен в Космоса, според Нютон ще покаже същия резултат.

От гледна точка на Нютон единственият начин да се обясни експериментът с кофата, е да се каже, че кофата се върти спрямо абсолютното пространство. Тук възниква понятието инерция – още едно ключово понятие в „Математически начала на натурфилософията“ – тоест съпротивлението на тялото на всяко изменение в скоростта или посоката на неговото движение. Когато кофата и водата се въртят, стените на кофата пречат на водата да се движи настрани, затова тя се повдига на края на кофата.

Огромният успех на теорията на Айнщайн е станал финалният удар по Нютоновата концепция за абсолютното пространство, но без тази концепция на абсолютното пространство ние и до днес не можем да разберем смисъла на експеримента с въртящата се кофа.

В своята книга „Тъканта на Космоса“ (The Fabric of the Cosmos) физикът Браян Грийн (Brian Greene) пише, че макар теорията на Айнщайн да е унищожила Нютоновата концепция за абсолютното пространство, тя ни е дала нещо в замяна – четириизмерната структура, наречена пространство-времеви континуум – и според Грийн той се явява абсолютен.

Ние с вас можем да спорим за продължителността на парада или за разстоянието, което са изминали неговите участници, но ще бъдем единодушни за общото разстояние в пространство-времевия континуум между началото и края на парада. Това е доста трудно да се обясни нагледно, тъй като не сме способни да видим четирите измерения, но уравненията на Айнщайн го потвърждават.

И все пак това не е последната дума на Грийн по този въпрос. Сега физиците издигат хипотеза, че полето на Хигс, надаряващо частиците с маса, пронизва цялата Вселена. Докато пространствено-времевият континуум на Айнщайн може да служи като координатна система, спрямо която може да се измери ускорението, теорията на полето на Хигс стига още по-далече – надарявайки със съпротивление всичко, което пронизва това полее, то може да обясни откъде обектите се сдобиват с инерция.

Още една интересна теория е издигнал Пол Дейвис (Paul Davies), физик от Аризонския университет. Той смята, че „празното“ пространство всъщност е подобно на кипяща пяна, състояща се от субатомни частици, които непрекъснато се образуват и изчезват. Според него това „квантово веселие“ може да служи като замяна на абсолютното пространство.

Изминали са повече от три столетия, а въпросите, предизвикани от въртящата се кофа на Нютон – отнасящи се до пространството и движението, масата и инерцията – продължават да вълнуват физиците и философите.

Нещо кара водата да се повдига на края на кофата, но дали това е следствие на структурата на пространство-времето, полето на Хигс или квантова пяна, остава загадка.

...

 

Това е близо да възможно обяснение, но не е достатъчно:

Още една интересна теория е издигнал Пол Дейвис (Paul Davies), физик от Аризонския университет. Той смята, че „празното“ пространство всъщност е подобно на кипяща пяна, състояща се от субатомни частици, които непрекъснато се образуват и изчезват.

(Не е точно "образуват и изчезват", защото са сдвоени вакуумни частици (подобие на неподвижен етер от Нютоново време- неподвижни по място са геометричните центри, в смисъл, че не си сменят местата едно-друго) - образуването на едната е в полето на другата и обратно. Така непрестанно пулсират тия образувания - ту едната част, ту другата и са едно цяло - няма изчезвания!, но има бясно "кипене" на "нищото" !-  ? ... понеже са недостижими експериментално (размер под 10^(-26)m), то може да се ползват само полевите им характеристики на тези образувания (са абсолютно пространство-време) - момент на импулс (момент на количество на движение) - имаме косвена причина за правилност на предположението, ако се изгради останалото знание по фактите на физиката, доказани с експерименти, а не - тълкуванията на същите, където за удобство са изхвърлили етера (голяма грешка е това, предизвикана от вяра в авторитети!). Подреждането им като вектори, увеличава вероятността за "нови" подреждания, заради потенциални граници на несъвпадения на пулсациите им по фаза. Фактически - получаваме известното за фотони (обект на полеви характеристики) и частици с маса и др. вещеви характеристики. И тоя "етер" вече НЕ ПРЕЧИ на СТО, ако тя важи в средните мащаби и се предвиди по Лоренц- преобразуванията. Но, "трептящите струни" са си там - бримки и моментни повърхнини-брани и т. н. - само да им се сложат границите по принципа за минималното действие - Който яко се обосновава от "неподвижността" на етера - действието да не предизвика преместване на центри на вакуумните частици един спрямо друг. Демек - всичко, от само себе си, се стреми към относителен ПОКОЙ. Квантовата пяна е налична причина с възможност за структуриране на обекти.)

...

[Малоум 2]

Да допълня  горната  ми интерпретация, че нещо сериозно се заиграха с "откриване" на гравитационни вълни.

(от книгата в блога ми - за Вселената - тръгва се от квантов модел на вакчастиците, та чак до големите обекти)

( Квантовият подход за решаване на проблемите при наличие на среда „неподвижен етер“ с особени свойства, както е по ХИПОТЕЗАТА, показва, че: първо, премахва сингулярностите и второ, гравитационното взаимодействие не е „геометрична сила“, а реална, с гравитационно поле и с носител-посредник, гравитони. Геодезичните линии пак си остават за нагледност, но вече са с реални проводящи характеристики на съответните полета. И, доколкото гравитоните не участват в интерференция, то пренос на енергия от гравитационна сила с гравитационни вълни, не може да се осъществява (няма такива вълни – има места с различни по количество гравитони в определен момент, но те не се повтарят периодично във времето - бързо се разсейват по проводимостта на геодезичните.). Гравитационната сила зависи само от брой ефективни взаимодействия с гравитони в „насипно“ състояние, като песъчинки носени от вятър (за представим модел).

Квантовият подход  дава обяснение и за допълнителните странности в наблюденията, като: гравитационни лещи (обяснени по-рано и тълкувани от гледна точка на ХИПОТЕЗАТА), обвивки-изменени полета  на големи космически обекти – места около обектите, където се осъществяват възможни взаимодействия с „пресичащи“ ги частици и стават наблюдаеми, като формата на обвивките е подобие на космическия обект, или сума от обвивки на обекти. Това е действие на петата сила – темброва зависимост на свойствата и съответно, движенията, за образуване на частиците.)

 

И ... откриха, че ... няма периодично повтарящи се изменения, които да се нарекат Гравитационни вълни?!

[Doris]

Гравитоните да ги оставим  настрана, но  гравитационните вълни от различни източници би трябвало да интерферират, след като се разпространяват в една и съща среда - пространството на Вселената . И като всяка вълна пренасят енергия. За разлика от електромагнитните вълни, за гравитационните пространството наистина служи като някакъв вид етер.

[Joro-01]

Преди 5 часа, Doris said:

За разлика от електромагнитните вълни, за гравитационните пространството наистина служи като някакъв вид етер.

Защото не им е открита частицата ли?

Имаше някакви неща за x бозона... Изтървам и аз (почвам да не следя), признавам си

[Gravity]

Преди 9 часа, Doris said:

Гравитоните да ги оставим  настрана, но  гравитационните вълни от различни източници би трябвало да интерферират, след като се разпространяват в една и съща среда - пространството на Вселената . И като всяка вълна пренасят енергия. За разлика от електромагнитните вълни, за гравитационните пространството наистина служи като някакъв вид етер.

Не знам дали е толкова просто. Теорията е нелинейна и не мисля, че е очевидно дали вълните интерферират. Няма принцип за суперпозицията. Две вълни ще взаимодйстват по по-сложен начин от интерференция.

Далеч от източника, където гравитацията е слаба и теорията е приблизително линейна може би има наякаква интерференция. Трябва някой, който е навътре в нещата, да каже.

От друга страна, засичането на гравитационните вълни е доста силен аргумент за съществуването на черни дупки. След като сигнала е такъв каквото е предвиждането базирано на сливане на черни дупки.

[Малоум 2]

Ето и картинките:

http://nauka.offnews.bg/news/Въпроси_2/Как-учените-са-регистрирали-гравитационните-вълни-gif-ове_37452.html

Как учените са регистрирали гравитационните вълни (gif-ове)

Инструментът изстрелва лазерен лъч, който се разделя на две и се изпраща по две тръби с дължина 4 км всяка.

И двата лъча се отразяват от огледалата и се събират обратно при разпределителя на лазерния лъч. Светлинните вълни се връщат с еднаква дължина и се подреждат по такъв начин, че взаимно се неутрализират (гасят).

Тогава детекторът за светлина на устройството не "вижда" никаква светлина.

Ако обаче се появи гравитационна вълна, тя ще изкриви пространство-времето и ще направи едната тръба по-дълга, а другата по-къса. Това ритмично разтягане и свиване ще продължи, докато вълната преминава.

Когато се случи такава намеса (интерференция), двете вълни няма да имат равни дължини, когато се върнат, затова няма да се подредят както обикновено и съответно вече няма да се неутрализират взаимно.

Това означава, че детекторът ще запише някакви проблясъци на светлина. Така, щом физиците са отчели тези промени в осветеността, то те всъщност са отчели и наблюдавали гравитационни вълни.

 

 

...

...

Да отбележа - същото ще стане, ако  премине силно елмагн. лъчение (гама и/или твърд рентген - нека пак да е от космическа катастрофа!), защото големината на раменете се нагаждат по полетата.  Да не забравяме, че Лоренц-Фитджералд скъсяване в посока скорост  е обяснило "нулата" на интерференцията - значи, при динамична промяна на раменете, заради различната скорост на лъченията, ще се  сведе до същия ефект!

И още - всички механични движения, на каквото и да е (от ядро на атом, нагоре по размер) са в резултат от изменения в ЕМП (светлинни вълни, а и лазери) - във веществото и/или в средата на опита!

...

Редактирано 14, 2016 от Малоум 2

[Doris]

Преди 18 часа, Gravity said:

Не знам дали е толкова просто. Теорията е нелинейна и не мисля, че е очевидно дали вълните интерферират. Няма принцип за суперпозицията. Две вълни ще взаимодйстват по по-сложен начин от интерференция.

Далеч от източника, където гравитацията е слаба и теорията е приблизително линейна може би има наякаква интерференция. Трябва някой, който е навътре в нещата, да каже.

От друга страна, засичането на гравитационните вълни е доста силен аргумент за съществуването на черни дупки. След като сигнала е такъв каквото е предвиждането базирано на сливане на черни дупки.

Взаимодействието на вълните, 2 или повече е интерференция, няма значение дали са линейни или нелинейни. Ето една симулация на сливането на 2 черни дупки, където е представена интерференцията на гравитационните вълни (във втората част):

Регистрирането на гравитационни вълни, отговарящи на теорията за черни дупки, наистина е един аргумент за съществуването им.

Сега се замислих за това, че може би и Малоум употребява понятието интерференция в друг смисъл. Гравитоните почти не взаимодействат с веществото, могат да бъдат погълнати само от черна дупка. Как тогава можем да твърдим, че детекторът е засякъл гравитационна вълна, нали сигналът, колкото и да е слаб трябва да вземе енергия от някъде . Мисля, че това има предвид. Но енергията на сигнала може да де вземе и от самия детектор, когато част от него попадне в различни от първоначалните условия:

Преди 21 часа, Joro-01 said:

Защото не им е открита частицата ли?

Имаше някакви неща за x бозона... Изтървам и аз (почвам да не следя), признавам си

Не, защото действат на едно и също пространство-време подобно на вълните от две или повече камъчета, хвърлени в една и съща локва. Самите вълни не са от същия тип (това е застраховка, да не каже Гравити, че е много по сложно :)).

Докато писах тука, Малоум ме е изпреварил и доста добре е обяснил работата на лазерния интерферометър , но пак не вярва:

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

...

Да отбележа - същото ще стане, ако  премине силно елмагн. лъчение (гама и/или твърд рентген - нека пак да е от космическа катастрофа!), защото големината на раменете се нагаждат по полетата.  Да не забравяме, че Лоренц-Фитджералд скъсяване в посока скорост  е обяснило "нулата" на интерференцията - значи, при динамична промяна на раменете, заради различната скорост на лъченията, ще се  сведе до същия ефект!

И още - всички механични движения, на каквото и да е (от ядро на атом, нагоре по размер) са в резултат от изменения в ЕМП (светлинни вълни, а и лазери) - във веществото и/или в средата на опита!

..

Нали интерферометърът е изолиран от външни влияния, освен това са два,  пък и как гама и рентгеново лъчение ще стигнат от космоса през атмосферата на Земята?

 

Редактирано 14, 2016 от Doris

[Малоум 2]

Преди 14 часа, Doris said:

 

Докато писах тука, Малоум ме е изпреварил и доста добре е обяснил работата на лазерния интерферометър , но пак не вярва:

Нали интерферометърът е изолиран от външни влияния, освен това са два,  пък и как гама и рентгеново лъчение ще стигнат от космоса през атмосферата на Земята?

 

Вярвам, че е регистриран ЗВУК - механично изменение, като еднократен акт. И след като има и други възможни обяснения от различни учени ...   давам алтернативно обяснение, от друга гледна точка. Но - всеки път се обосновавам - защо мисля така. Знам - не се харесва това което казвам, ама  и ... няма аргументи против.

(Съжалявам, че когато се покаже обективната истина, всичко останало изглежда като лъжа. (чух това в един филм по телевизора - не касае гравитация))

 

Гамата - почти нищо от атмосферата не може да я спре. Молят се учените хора (дискавъри) - да не ни се случи силна гама-радиация към Земята.

Рентгеновите - правят участие в "сиянията" на полюсите, заради йонизация на част от атмосферни частици... При рекомбинация - се разпространява ЗВУК (инфра звуците предизвикват и механични вълни), така че - не могат да се изключат и тия събития.

Според мен, оптимистичен вариант - са получили изменения на количество на гравитони (в насипно състояние, еднократно - това не са вълни по Айнщайн, а нееднородности) следствие космически катаклизъм, придружен с промяна на количеството маса на участващите в катаклизма обекти. Това дава тласък, да се търсят подобни изменения и при по-слаби сблъсъци, та да се опознава Космос и с друг "инструмент".

...

 

[Joro-01]

Нямам никакво време за форума, ей. А ме предизвиквате да си мъча акъла...

Малоум 2, гамата не че не се спира, а има есествена радиоактивност навсякъде (източници на гама навсякъде). И да е така, гама квантът ще повлияе на детектора, не на размерите на тръбите. Я си представи, че лазерът е червен и детекторът е чувствителен към този цвят само. Или ако не може да се избегне, около детекторът да има детектори на гама кванти, които да изключат задействията причинени от гамата.. Когато детекторът улови, този сигнал не зсе брои...

По същия начин може да се компенсира сеизмиката и температурните промени в размерите. Освен, че може да са вкарани и останалите "по-прости" инженерни решения.

Редактирано 15, 2016 от Joro-01

[Doris]

Ми то ако няма нещо с което да си помъчиш акъла, какъв смисъл има да отделяш време?

И ако космическите гама лъчи стигаха до повърхността  на Земята, защо тогава щяха да се мъчат да ги улавят с орбитални телескопи?

http://12apr.su/books/item/f00/s00/z0000032/st102.shtml

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

......

Според мен, оптимистичен вариант - са получили изменения на количество на гравитони (в насипно състояние, еднократно - това не са вълни по Айнщайн, а нееднородности) следствие космически катаклизъм, придружен с промяна на количеството маса на участващите в катаклизма обекти. Това дава тласък, да се търсят подобни изменения и при по-слаби сблъсъци, та да се опознава Космос и с друг "инструмент".

...

 

Според мен - това са точно гравитационни вълни по Айнщайн - космически катаклизъм, сливане на 2 черни дупки отделя еднократно гравитационни вълни с голяма амплитуда - голямо количество гравитони.  

Другият вариант - за звук,причинен от рентгеново или гама космическо излъчване също може да се обори , като се има предвид, че с двата интеферометъра е засечена и скоростта на вълната, която е равна на скоростта  на светлината, а  не на скоростта на звука.

[Малоум 2]

Преди 7 минути, Doris said:

Ми то ако няма нещо с което да си помъчиш акъла, какъв смисъл има да отделяш време?

И ако космическите гама лъчи стигаха до повърхността  на Земята, защо тогава щяха да се мъчат да ги улавят с орбитални телескопи?

http://12apr.su/books/item/f00/s00/z0000032/st102.shtml

Според мен - това са точно гравитационни вълни по Айнщайн - космически катаклизъм, сливане на 2 черни дупки отделя еднократно гравитационни вълни с голяма амплитуда - голямо количество гравитони.  

Другият вариант - за звук,причинен от рентгеново или гама космическо излъчване също може да се обори , като се има предвид, че с двата интеферометъра е засечена и скоростта на вълната, която е равна на скоростта  на светлината, а  не на скоростта на звука.

Болднатото - Защото има разсейване (частично поглъщане и пре- излъчване, но в друг диапазон на ЕМВ - частична йонизация) и не може точно да се фиксират местата на източниците. А астрономите - това ги интересува.

...

Ама нали гравитоните не интерферират - ако интерферират, ако беше така, досега, да са открили принципът на "летящо килимче".

Кви вълни от гравитони ... по Айнщайн?!.

За "другият вариант" -  те, експериментаторите, казват че е звук, крайният резултат. А промяната е със Ссреда - точно като промяна на вълни в ЕМП на Земята - и по този начин искат да покажат, че и грави-вълните, ако ги има, се движат със скоростта на светлината - това никой не го е отричал. Аз също. Само дето промяната на дължините става и от ЕМВ - гледай Лоренц и виж, че Айнщайн го ползва ... и в електродинамиката.

...

[Doris]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Болднатото - Защото има разсейване (частично поглъщане и пре- излъчване, но в друг диапазон на ЕМВ - частична йонизация) и не може точно да се фиксират местата на източниците. А астрономите - това ги интересува.

...

Ама нали гравитоните не интерферират - ако интерферират, ако беше така, досега, да са открили принципът на "летящо килимче".

Кви вълни от гравитони ... по Айнщайн?!.

За "другият вариант" -  те, експериментаторите, казват че е звук, крайният резултат. А промяната е със Ссреда - точно като промяна на вълни в ЕМП на Земята - и по този начин искат да покажат, че и грави-вълните, ако ги има, се движат със скоростта на светлината - това никой не го е отричал. Аз също. Само дето промяната на дължините става и от ЕМВ - гледай Лоренц и виж, че Айнщайн го ползва ... и в електродинамиката.

...

Болднатото - не е разсейване , ами си е поглъщане, ама нейсе, това не е сега главният предмет  на  обсъждане.

Кажи какво влагаш в израза "гравитоните не интерферират" , че ми омръзна да гадая. За мен изразът интерференция се използва при взаимодействие на вълни. Характерно за интерференцията е гасенето или усилването на сигнала при определени условия, както по-горе в интерферометъра.

Крайният резултат , който е регистриран от LIGO е със звукова честота ( в диапазона на чувствителност на човешкото ухо), но не е звукова ,надлъжна вълна , за това според мен не може да се нарече звук, макар че е много ефектно "да се чуе Вселената" . Звукът, който беше демонстриран е резултат на преобразуване, даже и e честотно отместен за по-голям ефект.

Иначе, промяна на честотата може да има и в други случаи на излъчване на вълни, да.

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Doris said:

Болднатото - не е разсейване , ами си е поглъщане, ама нейсе, това не е сега главният предмет  на  обсъждане.

Кажи какво влагаш в израза "гравитоните не интерферират" , че ми омръзна да гадая. За мен изразът интерференция се използва при взаимодействие на вълни. Характерно за интерференцията е гасенето или усилването на сигнала при определени условия, както по-горе в интерферометъра.

Крайният резултат , който е регистриран от LIGO е със звукова честота ( в диапазона на чувствителност на човешкото ухо), но не е звукова ,надлъжна вълна , за това според мен не може да се нарече звук, макар че е много ефектно "да се чуе Вселената" . Звукът, който беше демонстриран е резултат на преобразуване, даже и e честотно отместен за по-голям ефект.

Иначе, промяна на честотата може да има и в други случаи на излъчване на вълни, да.

 

Да, правилно "поглъщане" - в скобки писах какво "разсейване" съм споменал - поглъщане и пре- излъчване, ама при поглъщане на тия къси вълни - има задържане, което води, обикновено, до преструктуриране и излъчване в ... съвсем други диапазони лъчения, които може да са достатъчно слаби за мерене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон

какво влагаш в израза "гравитоните не интерферират"  Не могат да "организират" вълна - периодично повтаряща се разлика на гравитационни интензитети, (при кръстосани срещи на такива обекти да се формират пакети, пренасящи се със светлинна скорост", та да бъдат установени от  "датчик"- условно неподвижно в дадена точка от пространството пробно тяло.

При ЕМП - ЕМВ,  вълните не взаимодействат. За да има "вълна", преди това: Взаимодействали са фотони с различни, но синхронни енергии, като образуват "пакет" (споменаха, скоро- вече е правен такъв опит - за "молекула" от светлина го бяга тълкували). Периодично се повтарят  РАЗЛИКИТЕ на интензитетите на фотоните в пакета, а скоростта им на пренос на интензитет е Ссреда. Пробно тяло (антена) - реагира или на фотон от вълната или на пакет като цяло - пробното тяло си изменя : форма, размер, Т, и ред други известни параметри за средните мащаби. По тия изменения - съдим за събития. За факти.

 

За звука - ясно, за публиката са го трансформирали - търсят имидж!

Хитрото на експеримента е "нулирането" в огледалото на падащите лъчи! Но пък и много трудна задача.

Най-трудна задача обаче, се оказва, отсяването на "шумовете". Ако размерите на раменете зависят (а те зависят - Лоренц скъсявания по посока скорост на измененията) от изменения на ЕМП - се вижда, че не може еднозначно да се прави извод, че изменението е от гравитация. Това едно.

Второ - ако е от гравитация, то не е "на вълни"!  Преминават през системата гравитони в "насипно" състояние... а не периодично повтарящ се процес.

...

[Gravity]

On 2/15/2016 at 7:01, Малоум 2 said:

 И след като има и други възможни обяснения от различни учени ...   давам алтернативно обяснение, от друга гледна точка.

Това което ти предлагаш не е алтернатива, а празни приказки. Хората смятат и симулират количественно и резултатите съпадат с наблюденията. При теб има само думи, повечето от които в кавички. Ако искаш да предлежиш алтернатива, наприви сметките кажи какво точно ще се наблюдава и тогава ще сравняваме и приказваме. За сега при теб има само оправдания, защото не веднъж си заявявал, че гравитационни вълни няма. Те пък взеха, че ги наблюдаваха директно.

То не, че някой се е вързвал на твоите измислици премислици (които ти наричаш хипотеза), но сега би трябало дори и на теб да е ясно, че се една камара думи без никакъв смисъл.

[Doris]

On 16.02.2016 г. at 9:44, Малоум 2 said:

 

Да, правилно "поглъщане" - в скобки писах какво "разсейване" съм споменал - поглъщане и пре- излъчване, ама при поглъщане на тия къси вълни - има задържане, което води, обикновено, до преструктуриране и излъчване в ... съвсем други диапазони лъчения, които може да са достатъчно слаби за мерене.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон

какво влагаш в израза "гравитоните не интерферират"  Не могат да "организират" вълна - периодично повтаряща се разлика на гравитационни интензитети, (при кръстосани срещи на такива обекти да се формират пакети, пренасящи се със светлинна скорост", та да бъдат установени от  "датчик"- условно неподвижно в дадена точка от пространството пробно тяло.

При ЕМП - ЕМВ,  вълните не взаимодействат. За да има "вълна", преди това: Взаимодействали са фотони с различни, но синхронни енергии, като образуват "пакет" (споменаха, скоро- вече е правен такъв опит - за "молекула" от светлина го бяга тълкували). Периодично се повтарят  РАЗЛИКИТЕ на интензитетите на фотоните в пакета, а скоростта им на пренос на интензитет е Ссреда. Пробно тяло (антена) - реагира или на фотон от вълната или на пакет като цяло - пробното тяло си изменя : форма, размер, Т, и ред други известни параметри за средните мащаби. По тия изменения - съдим за събития. За факти.

 

За звука - ясно, за публиката са го трансформирали - търсят имидж!

Хитрото на експеримента е "нулирането" в огледалото на падащите лъчи! Но пък и много трудна задача.

Най-трудна задача обаче, се оказва, отсяването на "шумовете". Ако размерите на раменете зависят (а те зависят - Лоренц скъсявания по посока скорост на измененията) от изменения на ЕМП - се вижда, че не може еднозначно да се прави извод, че изменението е от гравитация. Това едно.

Второ - ако е от гравитация, то не е "на вълни"!  Преминават през системата гравитони в "насипно" състояние... а не периодично повтарящ се процес.

...

Това за "организирането" на пакети е твоя интерпретация на корпускулярно-вълновия дуализъм.

Обикновено  се тръгва от по-известната част и като теория и като експеримент - гравитационната вълна и от нея да се прави извод за частицата гравитон.

Възможността за директно регистриране на гравитационни вълни не е била толкова очевидна, колкото изглежда сега със всичките тези рекламно-популярни клипчета. Чак след физическата интерпретация на тензора на Риман, направена от Пирани се изяснява на теория такава  възможност и започват първите експерименти - на Вебер.

За отстраняването на шумовете:  LIGO има рекордни  параметри като технология. Понеже си се занимавал с ваккум, сигурно ще са ти интересни подробностите около поддържането на ултрависок вакуум по цялото 4 км трасе:

https://www.ligo.caltech.edu/page/vacuum?highlight=vacuum

 

 

Редактирано 17, 2016 от Doris

[Gravity]

Преди 19 минути, Doris said:

Възможността за директно регистриране на гравитационни вълни не е била толкова очевидна, колкото изглежда сега със всичките тези рекламно-популярни клипчета. Чак след физическата интерпретация на тензора на Риман, направена от Пирани се изяснява такава теоретична възможност и започват първите експерименти - на Вебер.

Лекции по гравитационни вълни - Пирани

Интепретация на тензора на Риман - Пирани

FAEPirani-IntroGravRadTheory.pdf

art_10.1007_s10714-009-0787-9.pdf

[Малоум 2]

Преди 21 часа, Doris said:

Това за "организирането" на пакети е твоя интерпретация на корпускулярно-вълновия дуализъм.

Обикновено  се тръгва от по-известната част и като теория и като експеримент - гравитационната вълна и от нея да се прави извод за частицата гравитон.

Възможността за директно регистриране на гравитационни вълни не е била толкова очевидна, колкото изглежда сега със всичките тези рекламно-популярни клипчета. Чак след физическата интерпретация на тензора на Риман, направена от Пирани се изяснява на теория такава  възможност и започват първите експерименти - на Вебер.

За отстраняването на шумовете:  LIGO има рекордни  параметри като технология. Понеже си се занимавал с ваккум, сигурно ще са ти интересни подробностите около поддържането на ултрависок вакуум по цялото 4 км трасе:

https://www.ligo.caltech.edu/page/vacuum?highlight=vacuum

 

Да, по принцип се тръгва от факти.... Пък тълкувания - колкото мозъци, толкова обяснителни идеи, че и повече, защото някои имат и по 2-3 виждания...

При 1986 още бях привърженик на Вебер. От там нататък - преглеждах и всички издания - установки за търсене на гравивълни... И когато "установих", че честотата им на образуване на гравитоните е огромна (10^34 Hz) - казах си: и да ги има, няма как да се установят. По-късно "узрях", че измененията им като брой в околността би следвало (както казват) да кривят телата. Да, ама виждането ни "за тела" е  по протежение на кривината им - т.е, нищо пак не можем да измерим.

Установката е направила възможност "сама" да се измерва кривината. Не е точна интерпретацията, че по Айнщайн било, щото имало матмодел дето описвал вълни. Известно ми е:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гравитационные_волны

 

Да, и ме възхищава постигнатият вакуум. Още приз 1989 се запознахме "на живо" с турбомолекулярната вакуум помпа - - Института за космически изследвания, в Москва. Постигаше 10^(-14) atm.

...