Теория на всичко?

[Gravity]

Пак с много думи нищо не казваш, но бърз преглед какво си писал преди време се вижда това...

 

Един от Големите експерименти е антената на Вебер за хващане на гравитационни вълни. Поне досега не са открити такива вълни, макар съществуващата официална теория да ги предсказва (Айнщайн).

По моята хипотеза - няма да се открият гравитационни вълни ;

 

Няма и няма да бъдат открити гравитационни вълни. Щото гравитацията става с квантите на гравитационното поле - гравитони. Те не интерферират - пристигат в "насипно" състояние с измененията на масата на далечните обекти - както вятърът носи пясъка в пустинята - резултатът е вълни от пясъчни дюни, но това, което ги е предизвикало са завихряния на носещите песъчинките, ветрове.

- няма "повторяемост" на свойствата на носещите ветрове в съответен мащаб, отнесен към гравитоните.)

...

 

ОТО може и да е вярна като концепция (представимост), ама именно следствията от нейното задълбочаване показват, че е на грешна основа.

В хипотезата съм показал защо няма да се открият гравитационни вълни.

 

Знаете - показал съм ...с една хипотеза, че няма гравитационни вълни.
 

 

Каквото и да въртиш и сучеш, хипотезата ти е опровергана. Сега остава само да го признаеш и да спреш да я споменаваш.

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Gravity said:

Преди 3 часа, Gravity said:

Пак с много думи нищо не казваш, но бърз преглед какво си писал преди време се вижда това...

 

 

 

Quote

 

 

Вярно, че за разбиране от хората, на това което казвам ... и аз имам вина.

За да е ясно мнението ми (кой ли го интересува?!) - Не са открити гравитационни вълни в смисъла на ОТО. Математиците да си го тълкуват както си искат!- затова дадох линк, да се види, че е само нагаждане ... към това, на което прилича по теоретичните модели (те не са реални, а са измислици - в добрия смисъл - рожби на абстрактно мислене и не съвпадат с реалност). Няма алтернативно обяснение, пък доста хора изказваха противно мнение - защото - това което се твърди противоречи на основни философски принципи. Един от тях - за да е абсолютно пространство-времето  (а то е! - на такава база е изведен матмодела), то е необходима СРЕДА, в която да се "гърчи" за наблюдател извън него. Необходим е етер (със специфични свойства) - за да оправдае. наличие на евентуален вълнов процес при въртене на гироподобни тела, така, както казвал и Айнщайн. Такива вълни съм казвал, че няма да бъдат открити. Щото - гравитацията се дължи на възможността "излъчване" на структура гравитон. Кванти на грави полето - търси се квантова гравитация - без среда - не става, няма на какво да се "подпира" движението и при това да е относително. И струнниците търсят среда, за да си ограничат моделите до реалност на явленията, които се опитват да опишат с тях..

Откритие във физиката е когато се повтарят тези опити със същите факти (а не тълкувания) и от други независими лаборатории. Знам, ще почакаме, ще видим - казват, че се строят подобни установки. И китайците ...

(Едно примерче за представим модел:

Пясъчна буря в пустинята. Пориви - нищо не измерваме - нямаме с какво и как. Отминава. Остават вълнообразни пясъчни хълмове и падини. При движение на пробно тяло (човек) през тях - изпитва периодични изменения на необходимата му сила, за движение. Това не са вълни, въпреки периодиката.

При сегашния експеримент - "бурята" е от гравитони. Реалността фиксира пориви на бурята. Все едно, установката е "вървяла" по подрежданото от поривите и процесът на измененията имитира вълни на пространство-времето.

Отминава бурята. Няма повторение, но няма и възможност за "измерване" на това което е останало като следствие.)

 

Да не забравя - Черни дупки, в смисъла на ОТО - също няма!

Да не забравяме, че  работната хипотеза трябва да обяснява фактите за целия свят що е Вселена, а не отделни частни абстрактни модели - даже и корелации тип "кукуригане на петел и изгрев на Слънце", трябва да е възможно са се обясняват с не-божествена намеса.

 

Каквото и да въртиш и сучеш, хипотезата ти е опровергана. Сега остава само да го признаеш и да спреш да я споменаваш.

Това, не разбирам с какво ти помага. Ако има възможност за фалсифицируемост, е добре за хипотезата. Ама в случая - не е опровергана, а с нейна помощ е възможно да се изясни, какво е станало. Защо е еднократен акт на засичане на гравитони, а не вълни. И става "язък" за многото нови пари с които да ги търсят.

...

[Joro-01]

 

 

[Шпага]

On ‎16‎.‎2‎.‎2016‎ г. at 9:44, Малоум 2 said:

... Второ - ако е от гравитация, то не е "на вълни"!  Преминават през системата гравитони в "насипно" състояние... а не периодично повтарящ се процес...

Ако през системата не са преминали грав. вълни, а "гравитони в насипно състояние", резултатът щеше да е съвсем различен от този, който е регистриран. И съответно "мелодията" щеше да е друга - "насипна какофония"

[Малоум 2]

Преди 17 часа, Шпага said:

Ако през системата не са преминали грав. вълни, а "гравитони в насипно състояние", резултатът щеше да е съвсем различен от този, който е регистриран. И съответно "мелодията" щеше да е друга - "насипна какофония"

Не знам дали видя "зеленичкото" примерче в по-горен пост - модел за представимост : С отминаване на пясъчната буря (пориви, завихряния) - пясъкът е на вълнички. Пълна заблуда за "наблюдател", че е вълни на нещо. Може да си го интерпретират както си искат.:http://megavselena.bg/gravitatsiyata-e-muzika-video/     - чух я, наистина  "насипна какофония"

Всичко е бизнес. Добре си знаят учените, че гравитоните не интерферират, следователно, не могат да създават периодично "усилване-отслабване" на гравитационна сила. (подобно ЕМВ - фотоните имат отделно лява и отделно дясна завихреност и при кръстосване при пресрещане - може да се "гасят-усилят" разликите. Остатъчната част от такъв пренос на импулс -ЕМВ, може изборно, по синхронизация на фаза с фотон от нея, да взаимодейства с готови вече фотони за връзка във вещеви образувания и да ги променя)

Гурото, за да се оттърве от неудобния въпрос "Ами какво става с гравитационната сила?" когато получава, че с кривина можело да се обясни гравитация, казва, че няма сила - тя била наша фикция. Въобще не схваща, че кривината е СЛЕДСТВИЕ, а не ПРИЧИНА за ...геометрия. Въпрос на начален избор на матмодели - мисловна реалност (окултизъм), а не ОБЕКТИВНА реалност. Защото са изхвърлили "среда" по която да се пренася всякакъв импулс - веднага имат проблем с обяснение на гравитационното привличане.

Гравитоните имат "едновременно за всеки наблюдател" и ляво и дясно завихряне - неразделими по никакъв начин от вещеви структури (няма вещеви екрани за тях) и са възможно най-малките образувания (и по размери и по пренос на импулс - много малка собствена амплитуда на пакет- гравитон).  - като структура - междинна връзка, между етера и веществата - честотата  им на образуване е пропорционална на характеристиката "маса" на частица. По геодезичните, съответстващи на гравитация, информацията се пренася мигновено - за всеки наблюдател. Тоест - Нютон е прав, че силата от гравитация "действа" мигновено.

(С въвеждане на "среда" със специални свойства, става ясно:  понятието за маса, за сила и т. н. и се вижда: В това което наричат ЧД - няма маса - "черно е" защото е празно откъм вещество. Кухо! Но структурирана вакуум- среда - има подреденост, която не е директно наблюдаема, а косвено - излъчвания на ЕМВ от акреционните дискове. Това е факт, обяснен с алтернатива. Не се сблъскват две кухини. Сблъскват се веществата в дисковете и понеже се получават разпади на частиците - има промяна и на масите им. Затова от сблъсъка се "излъчват" гравитони в насипно състояние - нямат си геодезични за пренос и затова се движат със скоростта на светлината - нали са подобно "фотон" образувания.)

...

[Шпага]

On ‎20‎.‎2‎.‎2016‎ г. at 12:55, Малоум 2 said:

... Гурото, за да се оттърве от неудобния въпрос "Ами какво става с гравитационната сила?" когато получава, че с кривина можело да се обясни гравитация, казва, че няма сила - тя била наша фикция. Въобще не схваща, че кривината е СЛЕДСТВИЕ, а не ПРИЧИНА за ...геометрия. Въпрос на начален избор на матмодели - мисловна реалност (окултизъм), а не ОБЕКТИВНА реалност. Защото са изхвърлили "среда" по която да се пренася всякакъв импулс - веднага имат проблем с обяснение на гравитационното привличане...

Малоум, това не е вярно. Според Айнщайн кривината Е следствие от съответстващата й във всяка точка на пространство-времето енергия. Как можеш да се изказваш - при това с такъв апломб! - за нещо, което дори не си проявил любознателността да прочетеш? "Гуруто не схваща, че кривината е следствие" и т.н. нелепици!

Доскоро твърдеше, че хипотезата ти не противоречи на СТО и ОТО. А сега и Айнщайн взе, че го "отсвири" Докъде ли ще стигнеш? 

[Малоум 2]

Преди 21 часа, Шпага said:

Малоум, това не е вярно. Според Айнщайн кривината Е следствие от съответстващата й във всяка точка на пространство-времето енергия. Как можеш да се изказваш - при това с такъв апломб! - за нещо, което дори не си проявил любознателността да прочетеш? "Гуруто не схваща, че кривината е следствие" и т.н. нелепици!

Доскоро твърдеше, че хипотезата ти не противоречи на СТО и ОТО. А сега и Айнщайн взе, че го "отсвири" Докъде ли ще стигнеш? 

Ами ... същото казвам, което се съдържа в болднатото от теб: Кривината е следствие. И, става въпрос за "пренос" на енергия, когато се заговори за кривина - преносът е по геодезични. Геодезичните (пренос на импулс с минимални загуби) са следствие, което съвсем не е статично "във всяка точка", а динамично - "ври и кипи" върху вакуумната подложка - това е в етера, а при Гурото - няма етер, въпреки че - му се е искало да има, за да впише гравитацията в единна теория. И двете теории на Гурото - важат в СРЕДНИТЕ мащаби, когато се "работи" с усредняване на известни величини. Знаеш, показал съм - СТО става вярна, когато се ползва Ссреда като гранична скорост, а не Свак. Всички "човешки" измервания се правят в Ссреда.

Геометрията е следствие, а не причина... Не може да се ползва като причина за гравитационна сила на привличане. Дори и като причина за движение не може да се ползва - по апориите на Зенон - тотално издиша такова разсъждение. "Нагледните" модели - мрежи с търкалящи се топки по тях, въобще не отговарят на действителност - това е известно. Още повече - в ЕМП, "геометрията" направо я "виждаме" и има : привличане и отблъскване като сили. При гравитацията - отблъскване няма.

...

[Малоум 2]

Ето и мнението на учен:

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/5-neshta-koito-ne-znaete-za-gravitatcionnite-valni-obiasneni-ot-fizi_38514.html

5 неща, които не знаете за гравитационните вълни, обяснени от физика Рет Алън

Най-кратко казано - гравитационните вълни са колебания на пространството. Но след сензационното обявяване на откриването им от учените от обсерватория LIGO, някои си зададоха въпроса: "И какво от това?". За значението на събитието, можеше ли да стане и по друг начин и още въпроси - отговаря американският физик и автор във Wired Рет Алън (Rhett Allain).

Гравитационните вълни не е нужно да са полезни

Когато хората чуят за ново научно откритие, те естествено се питат как това откритие може да бъде полезно за човечеството. Може ли да се създаде антигравитационна машина или, да речем, warp двигател като в Star Trek? (виж "Полети със свръхсветлинна скорост. Двигателят на Алкубиер"). Всички тези идеи са интересни и важни, но те не вземат под внимание най-важното: Ние изучаваме гравитационните вълни, защото искаме да разберем гравитационните вълни. Най-добре го е казал известният физик Ричард Файнман:

"Физиката е като секса: със сигурност носи някакви практически резултати, но това не е причината, поради която го правим".

Учените отбелязват, че не всички научни открития се прилагат незабавно. Например, създадените през 1960 г., първи лазери също не са били използвани. Сега лазерната технология е във всеки дом.

Направеното от LIGO откритие не доказва съществуването на гравитационни вълни

Науката никога не доказва нищо. Тя строи модели. И ако този модел се съгласува с реалността, е страхотно. Но това не означава, че откритието е истина. Ако получим данни, които не съвпадат с реалността, това може да докаже, че моделът не е верен. Така че наистина думата "доказва" просто трябва да бъде добавена към списъка на научните думи, които трябва да спрем да използваме (списъкът вече включва: хипотеза, теория, научен закон ...).

Добре. LIGO не доказва съществуването на гравитационните вълни. Но проектът е първият, който да събира доказателства в подкрепа на модела на гравитационни вълни. Но пак има проблем.

През 1993 г. Ръсел А. Хълс ( Russell A. Hulse) и Джоузеф Х. Тейлър младши (Joseph H. Taylor, Jr) получават Нобелова награда за откриването на двоен пулсар, което всъщност потвърждава теорията на Айнщайн, според която тези пулсари излъчват гравитационни вълни. Оказва се, че Хълс и Тейлър първи са доказали съществуването на гравитационни вълни. Що се отнася до LIGO - те какво са направили? Намерили са вълни или са събрали доказателства за съществуването им?

Е, може да кажете, че LIGO са определили съществуването им чрез "пряко измерване." Никой обаче не е видял гравитационна вълна. В LIGO са наблюдавали движението на огледалата и са разбрали, че това са гравитационни вълни.

"Не ме разбирайте погрешно. Това е все пак голямо събитие" - подчертава Рет Алън

Националната научна фондация е направила значителни инвестиции в LIGO

Финансирането на търсене на гравитационни вълни започва от 70-те години на XX век. От тогава общият размер на инвестициите в тези търсения е около един милиард долара. Ясно е, че връщането на вложените средства в изследователския проект няма да е скоро. Проведоха се много експерименти с незначителен на пръв поглед напредък и така нататък. Така се случва обикновено. Трябва ли да се дава за проект за гравитационни вълни един милиард долара? Разбира се. Общият размер на военните инвестиции на САЩ през 2015 г. са в размер на 600 милиарда долара, така че LIGO не е толкова скъп проект.

Има планове за детектор на гравитационни вълни в космоса

Обсерватория в космоса ще бъде идеална за целта, включително и заради липсата на досадния шум, които е на Земята. Една космическа обсерватория може да бъде доста голяма по размери и да позволи да се насочват огледалата, за да се уловят вълните от коя да е посока, за разлика от Земята. За да се постигне това е технически трудно, но не и невъзможно. Това е целта на проекта ELISA. Ще бъдат пуснати два апарата LISA Pathfinder, които ще моделират космическа обсерватория. Ако се стабилизират апаратите, това ще бъде първата стъпка към създаването на гравитационното обсерватория.

Гравитационни вълни може да се откриват от радиотелескоп

Пулсарите са като часовници на Вселената. Периодът на пулсар се измерва с радиотелескоп, който използва радиовълни вместо видима светлина. Теоретично е възможно да се използва радиотелескоп като детектор на гравитационни вълни, проследявайки сигнали от пулсари на различни места. Когато нискочестотна гравитационна вълна премине през пулсар, отчитането на времето на неговият "часовник" се променя. Това означава, че всъщност пулсарите са гигантска обсерватория LIGO в космоса. Трябва да се отбележи, че проектът Parkes Pulsar Timing Array, ангажиран с търсене на гравитационни вълни, есента миналата година обяви, че 11години наблюдения са се оказали неуспешни.

Все пак идеята, наречена "пулсарна времева матрица" (pulsar timing array) е съвсем реалистична.

"От LIGO вероятно са щастливи, че са успели да докладват за откриването на гравитационни вълни, преди хората от радиотелескопа да го направят." - отбелязва Рет Алън

 

 

[Шпага]

On ‎22‎.‎2‎.‎2016‎ г. at 18:00, Малоум 2 said:

Ами ... същото казвам, което се съдържа в болднатото от теб: Кривината е следствие.

Малоум, ти твърдеше, че Айнщайн -- за разлика от теб -- не схваща, че кривината е следствие... Ето, срещу това беше възражението ми:

Quote

Гурото, за да се оттърве от неудобния въпрос "Ами какво става с гравитационната сила?" когато получава, че с кривина можело да се обясни гравитация, казва, че няма сила - тя била наша фикция. Въобще не схваща, че кривината е СЛЕДСТВИЕ, а не ПРИЧИНА за ...геометрия.

 

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Шпага said:

Малоум, ти твърдеше, че Айнщайн -- за разлика от теб -- не схваща, че кривината е следствие... Ето, срещу това беше възражението ми:

 

Ами, ... нали четеш и  предното ми изречение при цитираното от теб.

Не съм писал: "за разлика от мен".

А, ...  за да се отърве от неудобния въпрос "Ами какво става с гравитационната сила?" когато получава, че с кривина можело да се обясни гравитация, казва, че няма сила - тя била наша фикция. (други са поставяли "неудобния" въпрос - само припомням)

 

Образно - Слага коня зад каруцата!

Ако конят е на правилното място - пътят на съоръжението  (геометрия) е един и зависи от: какво "вижда" коня.

Ако конят е зад каруцата - пътят на съоръжението е ДРУГ с голяма степен на вероятност, щото конят "не вижда"  цялостно пред себе си. И в двата случая Енергията на съоръжението е една и съща. Значи - геометрията не се определя от енергията , а е следствие, зависещо от възможността да се "вижда" цялостно или не. Тоест - зависи и от падащата върху съоръжението информация, значи: И от действащите сили! Силата я е сметнал Нютон.

...

Редактирано 24, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

Ето подкрепа на предположението ми, че в ЧД ... няма нищо от веществото, което познаваме. Само структурирани вакчастици, които структури не позволяват образуване на вещеви обекти. (подреждането е подобно на визуализацията на магнитни силови линии на тороидална бобина - свръх проводник)

https://megavselena.bg/stranna-teoriya-tvardi-che-mozhe-i-da-nyama-cherni-dupki/

 

Странна теория твърди, че може и да няма черни дупки

•  
•  

Черните дупки са най-загадъчните обекти във Вселената. Те са обекти в космоса, където всички наши познания по физика напълно се разпадат.

И въпреки това, въпреки очевидната им невъзможност, те съществуват. Но какво, ако тези гравитационни чудовища изобщо не са черни дупки, а по-скоро космическият еквивалент на размити, вибриращи топки от струни?

Ново изследване предполага, че това може да е така и че с предстоящите наблюдения можем да ги видим.

Черните дупки се появяват в теорията на Айнщайн за относителността, но по всички правила те просто не трябва да съществуват.

В тази теория, ако струпването на материя се събере в достатъчно малък обем, гравитацията може да стане изключително силна. Това безумно гравитационно компресиране може да надвие някоя от останалите четири основни природни сили, включително силната ядрена сила, която държи материяга заедно.

След като се достигне определен критичен праг, струпването на материя просто се притиска и свива в безкрайно мъничка точка. Тази безкрайно малка точка е известна като сингулярност и е заобиколена от повърхност, известна като хоризонт на събитията – мястото, където гравитацията навътре надвишава скоростта на светлината.

Разбира се, няма такова нещо като безкрайно мъничка точка, така че тази картина изглежда грешна. Но в средата на 20-ти век астрономите започнаха да откриват обекти, които приличаха на черни дупки и действаха като черни дупки.

Въпреки невъзможността им, те бяха там, плаващи из Вселената. И това не е единственият проблем. През 1976 г. физикът Стивън Хокинг осъзнава, че черните дупки не са напълно черни. Поради странността на квантовата механика черните дупки бавно се изпаряват.

Това води до парадокс: Цялата информация, която попадне в черна дупка, се заключва вътре. Но радиацията на Хокинг не носи тази информация (поне доколкото разбираме). И така, когато черната дупка в крайна сметка се изпари, какво се случва с цялата тази информация?

През десетилетията физиците-теоретици усилено работят, за да намерят нещо – каквото и да било – за обяснение на черните дупки. Нещо, което обяснява информационния парадокс и нещо, което да замени сингулярността с математика, която работи.

Сред тези теоретици са и работещите върху теорията на струните, която е модел на Вселената, който замества всички частици и сили, които знаем, със  субатомни, вибриращи струни.

В теорията на струните тези струни са основните съставни елементи на материята във Вселената, но не можем да ги разглеждаме като струни, защото са изключително малки.

За да може математиката на теорията на струните да работи, трябва да има допълнителни измерения, всичките мънички, които се свиват до субатомни скали, така че да не ги виждаме.

Теорията на струните твърди, че е теория на всичко, способна да обясни всеки вид частица, всякакъв вид сила и основно всичко във Вселената ( за пълнота и цялата Вселена). Така че теорията на струните трябва да може да обясни необяснимото: тя трябва да може да замени черните дупки с нещо по-малко плашещо.

И наистина, теоретиците на струните са предложили по-малко страшен заместител на черните дупки. Те се наричат топки. В теорията на струните черните дупки не са нито черни, нито дупки.

Вместо това, най-добрата метафора, за да се обясни за какво става въпрос, е да се разгледа друг компактен и странен обект във Вселената: неутронни звезди.

Неутронните звезди се случват, когато даден обект не разполага с достатъчно гравитация, за да се компресира в това, което наричаме черна дупка. Вътре в неутронната звезда материята се компресира във възможно най-високото си състояние.

Неутроните са една от основните съставки на атомите, но те обикновено играят заедно с други частици като протони и електрони. Но в неутронна звезда този вид атомна дружба се разпада и разтваря, оставяйки след себе си само неутрони, натъпкани възможно най-плътно.

При струнните топки, основните струни спират да работят заедно, а просто се тълпят заедно, превръщайки се в голяма топка струни – fuzzballs. Те не са напълно доработени, дори и на теория, защото колкото и да звучи убедително теорията на струните, никой никога не е успял да излезе с цялостно математическо решение за това – и така fuzzballs не са просто размити във физическата реалност, но и размита математическа възможност.

И все пак може да успеем да ги намерим с предстоящи проучвания, както е описано в статия, публикувана на 27 октомври в списанието за предпечат arXiv. Тъкмо сега започваме да се движим в миналото, доказвайки съществуването на черни дупки и към изследване на детайлите за това как се държат и най-добрият ни начин да го направим е чрез гравитационни вълни.

Когато черните дупки се сблъскват и сливат, те пускат цунами от гравитационни вълни, които се измиват през космоса, в крайна сметка достигайки до нашите детектори на Земята. За всички десетки сливания на черни дупки, на които сме били свидетели досега, подписът на гравитационната вълна е точно това, което общата теория на относителността предсказва да направят черните дупки.

Но бъдещите инструменти, като Усъвършенстваната обсерватория за гравитационно-вълнови лазерни интерферометри (LIGO) и космическата антена за лазерен интерферометър (предложен космически детектор за гравитационни вълни), може да имат чувствителността да правят разлика между нормалните черни дупки и струнните топки. Проблемът е, че различните модели струнни топки предсказват различни отклонения от стандартното поведение на черната дупка.

Ако стане възможно да се намерят доказателства за струнните топки, това не би отговорило просто на въпроса какво всъщност са черните дупки; това би разкрило някои от най-дълбоките тайни в основата на природата.

...

...

 

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/fizici-se-opitvat-da-obedinyat-vsichki-prirodni-sili-i-da-popravyat-provala-na-ajnshtajn/

Физици се опитват да обединят всички природни сили и да поправят провала на Айнщайн

През последните си години Алберт Айнщайн прекарва времето си, опитвайки се да обедини всички природни сили. Умира разочарован от това, че опитът му ще влезе в историята като най-големия му провал.

Но неуспешната мечта на Айнщайн в крайна сметка може да се превърне в негов краен триумф, тъй като малка група теоретични физици преработват старите му идеи.

Не е задължително да обединят всички сили на Вселената, но може да обяснят някои от най-належащите проблеми, пред които е изправена съвременната наука.

Най-успешната теория за гравитацията, известна на човечеството, е теорията на Айнщайн за общата относителност. Айнщайн прекарва повече от седем години в разработването й, но чакането си заслужава.

На пръв поглед общата теория на относителността е измамно проста. Цялата драма на Вселената се развива на голямата, четиримерна сцена, наречена пространство-време.

Материята и енергията – актьорите на космоса – тичат наоколо, вършейки своето, казвайки своите реплики. Материята и енергията деформират пространство-времето, което го кара да се извива. Това изкривяване от своя страна определя как материята и енергията да се движат и да се държат.

Така се появява общата теория на относителността! Постоянният диалог между пространствено-времевия етап и материята и енергията е това, което виждаме като сила на гравитацията.

Теорията на Айнщайн е преминала всеки тест, поради което е оцеляла цял век от раждането си. Великият учен е предсказал и обяснил странни явления във Вселената, включително огъването на светлина около масивни обекти и образуването на черни дупки.

Но именно тук се появява проблем. Когато общата теория на относителността казва, че трябва да съществуват черни дупки тя е права, но напълно се разрушава, когато се опитва да опише техните уникални свойства.

Ние нямаме описание на гравитацията в такъв субатомен мащаб, където квантовата механика да има влияние. В този мащаб, когато гравитацията стане силна и краткосрочна, общата теория на относителността дори не може да прави прогнози – математиката просто се разпада.

Освен това, астрономите са забелязали два феномена, които също не са напълно обяснени от общата теория на относителността: Повечето от материята във Вселената (така наречената тъмна материя) не взаимодейства със светлината; и разширяването на Вселената се ускорява непрекъснато (което се смята, че е причинено от все още неизвестната тъмна енергия).

За да обясним тъмната материя и тъмната енергия, имаме два избора. Или общата теория на относителността е напълно правилна, но нашият космос е изпълнен със странни нови вещества, или общата теория на относителността е напълно грешна.

Самият Айнщайн се опитва да премине границите на общата теория на относителността. Но той не е мотивиран от пъзелите на особеностите на черните дупки или от ускоряващата се Вселена, защото тогава никой не знае, че те съществуват, камо ли да бъдат големи теоретични предизвикателства.

Вместо това Айнщайн е мотивиран от по-висша цел: опит за обединяване на всички (известни) закони на физиката в една математическа рамка. В неговия случай той има гравитация от едната страна, представена от известната му обща теория на относителността, и електромагнетизъм от друга, представен от уравненията на Максуел, които описват всичко – от магнити и електрически токове до самата светлина.

В опитите си да направи супер-теория на всичко, Айнщайн въвежда Общата теория на относителността Две. Основната версия на относителността се грижи само за изкривяване на пространство-времето. Но рестартирането на Айнщайн също обърна внимание на извиването или усукването в пространство-времето. Когато Айнщайн се опитва да обясни нещо повече от гравитацията, той трябва да включи допълнителни ефекти.

Айнщайн се надява изкривяването на пространство-времето по някакъв начин да бъде свързано с електромагнетизма (по същия начин, по който изкривяването на пространство-времето е свързано с гравитацията), но уви, той не можа да намери никакви решения и новата му теория умира с него.

Но други физици никога не са се отказали от мечтата и оттогава се опитват да обединят физиката. Една от най-добре развитите концепции се нарича Теория на струните, която твърди, че всички частици са наистина малки вибриращи струни, а Вселената има допълнителни пространствени измерения, които са малки и извити.

 

Теорията на струните никога не се основава на оригиналната идея на Айнщайн за извитостта на пространство-времето, но сега физиците дават втори поглед на тази стара идея, която се нарича „телепаралелна гравитация“.

Името „телепаралелно“ идва от оригиналната работа на Айнщайн, която изследва същността на далечните успоредни линии в неговата геометрична рамка, изследвайки как изкривяването и извиването на пространство-времето са повлияли на движението на материята и енергията.

Днес физиците не смятат, че телепаралелната гравитация може да обедини физиката (дори самият Айнщайн в крайна сметка се е отказал от идеята), но може да е интересен кандидат за нова теория на гравитацията.

Това е така, защото теоретиците използват телепаралелна гравитация, за да обяснят неща като ускореното разширяване на Вселената, ранният период след Големия взрив, когато Вселената се раздува, наречен „инфлация“ и по-нови проблеми като наблюдаван конфликт между различни измервания на разширяването на космоса. С други думи, телепаралелната гравитация се оказва доста предсказуема.

Телепаралелната гравитация може да е интересен и полезен нов подход към гравитацията, но не ни доближава по-близо до разбирането на по-фундаментален закон на физиката.

Вместо това физиците използват езика на теорията на струните, за да свършат тази работа, така че естествено възникна въпросът: Дали Теорията на струните – която твърди, че е върхова теория на всичко – по някакъв начин се свързва с телепаралелната гравитация?

С други думи, ако телепаралелната гравитация потенциално може да реши всички тези проблеми, като тъмната материя и тъмната енергия, тече ли тя като естествена последица от теорията на струните или това са две отделни линии, които нямат никаква връзка помежду си?

Наскоро теоретиците започнаха да обвързват телепаралелната гравитация с теорията на струните, осигурявайки мотивация за теорията в жилавата Вселена, както се съобщава в статия, публикувана в списанието за предпечат arXiv през ноември.

В своята работа те показват как телепаралелната гравитация може да бъде следствие от теорията на струните. Това е важно прозрение, тъй като теорията на струните трябва да може да обясни всички закони на физиката и ако телепаралелната гравитация е по-добра версия на общата теория на относителността и в крайна сметка се окаже вярна, тогава трябва да може да се извлече телепаралелизъм от математиката на струнната теория.

Ето една аналогия. Да кажем, че полицията идентифицира оръжие за убийство на местопрестъпление (обща теория на относителността). Те имат главен заподозрян (теория на струните), който искат да свържат с оръжието за убийство. Но новият анализ на местопрестъплението разкрива, че различно оръжие (телепаралелизъм) всъщност е причинило убийството. Може ли главният заподозрян все още да е свързан с новото оръжие за убийство? Краткият отговор е: да.

Има още много работа за вършене. Теорията на струните все още не е завършена (и може никога да не бъде завършена, ако никога не бъдат открити твърди математически решения), така че всяка връзка, която може да се направи с реалността, е полезна.

Ако телепаралелната гравитация се окаже полезен начин да се обяснят някои от настоящите недостатъци на общата теория на относителността и може да се извлече телепаралелизъм от теорията на струните, тогава това е още една стъпка за постигане на крайната мечта на Айнщайн за обединение – не по начина, по който той си го е представял, но все пак обединение.

Публикувано в Live Science.

...

...

Не е провал на Айнщайн, а на учените след него - имат сто пъти повече актуална информация от гурото, ама...

А неуспехите... се дължат на неправилно тълкуване на понятието за  "маса". Нютоновата маса - предизвиква и наблюдавана грави-сила (принцип на еквивалентност на Айнщайн). Но - това не е достатъчно: Кривина може да се дължи и на подредени структури-ентропия на частите на  полетата , особено на микрониво - електромагнитни и грави-сили от кривини. Последните (с гравитони) са съизмерими със силата от гравитация (от вещева форма на материя) и магат да бъдат сили на привличане и/или на отблъскване, действащи на пробно тяло (с маса) - тоест поле може да усилва или намалява външна за тялото (и за частици) сила... (Така - единната теория може да бъде построена, на база възможности за действия на сили с ентропиен произход (последствие - ще се окаже че всички сили са такива))

...

...

[Orbit]

Преди 45 минути, Малоум 2 said:

https://megavselena.bg/fizici-se-opitvat-da-obedinyat-vsichki-prirodni-sili-i-da-popravyat-provala-na-ajnshtajn/

Физици се опитват да обединят всички природни сили и да поправят провала на Айнщайн

През последните си години Алберт Айнщайн прекарва времето си, опитвайки се да обедини всички природни сили. Умира разочарован от това, че опитът му ще влезе в историята като най-големия му провал.

Но неуспешната мечта на Айнщайн в крайна сметка може да се превърне в негов краен триумф, тъй като малка група теоретични физици преработват старите му идеи.

Не е задължително да обединят всички сили на Вселената, но може да обяснят някои от най-належащите проблеми, пред които е изправена съвременната наука.

Най-успешната теория за гравитацията, известна на човечеството, е теорията на Айнщайн за общата относителност. Айнщайн прекарва повече от седем години в разработването й, но чакането си заслужава.

На пръв поглед общата теория на относителността е измамно проста. Цялата драма на Вселената се развива на голямата, четиримерна сцена, наречена пространство-време.

Материята и енергията – актьорите на космоса – тичат наоколо, вършейки своето, казвайки своите реплики. Материята и енергията деформират пространство-времето, което го кара да се извива. Това изкривяване от своя страна определя как материята и енергията да се движат и да се държат.

Така се появява общата теория на относителността! Постоянният диалог между пространствено-времевия етап и материята и енергията е това, което виждаме като сила на гравитацията.

Теорията на Айнщайн е преминала всеки тест, поради което е оцеляла цял век от раждането си. Великият учен е предсказал и обяснил странни явления във Вселената, включително огъването на светлина около масивни обекти и образуването на черни дупки.

Но именно тук се появява проблем. Когато общата теория на относителността казва, че трябва да съществуват черни дупки тя е права, но напълно се разрушава, когато се опитва да опише техните уникални свойства.

Ние нямаме описание на гравитацията в такъв субатомен мащаб, където квантовата механика да има влияние. В този мащаб, когато гравитацията стане силна и краткосрочна, общата теория на относителността дори не може да прави прогнози – математиката просто се разпада.

Освен това, астрономите са забелязали два феномена, които също не са напълно обяснени от общата теория на относителността: Повечето от материята във Вселената (така наречената тъмна материя) не взаимодейства със светлината; и разширяването на Вселената се ускорява непрекъснато (което се смята, че е причинено от все още неизвестната тъмна енергия).

За да обясним тъмната материя и тъмната енергия, имаме два избора. Или общата теория на относителността е напълно правилна, но нашият космос е изпълнен със странни нови вещества, или общата теория на относителността е напълно грешна.

Самият Айнщайн се опитва да премине границите на общата теория на относителността. Но той не е мотивиран от пъзелите на особеностите на черните дупки или от ускоряващата се Вселена, защото тогава никой не знае, че те съществуват, камо ли да бъдат големи теоретични предизвикателства.

Вместо това Айнщайн е мотивиран от по-висша цел: опит за обединяване на всички (известни) закони на физиката в една математическа рамка. В неговия случай той има гравитация от едната страна, представена от известната му обща теория на относителността, и електромагнетизъм от друга, представен от уравненията на Максуел, които описват всичко – от магнити и електрически токове до самата светлина.

В опитите си да направи супер-теория на всичко, Айнщайн въвежда Общата теория на относителността Две. Основната версия на относителността се грижи само за изкривяване на пространство-времето. Но рестартирането на Айнщайн също обърна внимание на извиването или усукването в пространство-времето. Когато Айнщайн се опитва да обясни нещо повече от гравитацията, той трябва да включи допълнителни ефекти.

Айнщайн се надява изкривяването на пространство-времето по някакъв начин да бъде свързано с електромагнетизма (по същия начин, по който изкривяването на пространство-времето е свързано с гравитацията), но уви, той не можа да намери никакви решения и новата му теория умира с него.

Но други физици никога не са се отказали от мечтата и оттогава се опитват да обединят физиката. Една от най-добре развитите концепции се нарича Теория на струните, която твърди, че всички частици са наистина малки вибриращи струни, а Вселената има допълнителни пространствени измерения, които са малки и извити.

 

Теорията на струните никога не се основава на оригиналната идея на Айнщайн за извитостта на пространство-времето, но сега физиците дават втори поглед на тази стара идея, която се нарича „телепаралелна гравитация“.

Името „телепаралелно“ идва от оригиналната работа на Айнщайн, която изследва същността на далечните успоредни линии в неговата геометрична рамка, изследвайки как изкривяването и извиването на пространство-времето са повлияли на движението на материята и енергията.

Днес физиците не смятат, че телепаралелната гравитация може да обедини физиката (дори самият Айнщайн в крайна сметка се е отказал от идеята), но може да е интересен кандидат за нова теория на гравитацията.

Това е така, защото теоретиците използват телепаралелна гравитация, за да обяснят неща като ускореното разширяване на Вселената, ранният период след Големия взрив, когато Вселената се раздува, наречен „инфлация“ и по-нови проблеми като наблюдаван конфликт между различни измервания на разширяването на космоса. С други думи, телепаралелната гравитация се оказва доста предсказуема.

Телепаралелната гравитация може да е интересен и полезен нов подход към гравитацията, но не ни доближава по-близо до разбирането на по-фундаментален закон на физиката.

Вместо това физиците използват езика на теорията на струните, за да свършат тази работа, така че естествено възникна въпросът: Дали Теорията на струните – която твърди, че е върхова теория на всичко – по някакъв начин се свързва с телепаралелната гравитация?

С други думи, ако телепаралелната гравитация потенциално може да реши всички тези проблеми, като тъмната материя и тъмната енергия, тече ли тя като естествена последица от теорията на струните или това са две отделни линии, които нямат никаква връзка помежду си?

Наскоро теоретиците започнаха да обвързват телепаралелната гравитация с теорията на струните, осигурявайки мотивация за теорията в жилавата Вселена, както се съобщава в статия, публикувана в списанието за предпечат arXiv през ноември.

В своята работа те показват как телепаралелната гравитация може да бъде следствие от теорията на струните. Това е важно прозрение, тъй като теорията на струните трябва да може да обясни всички закони на физиката и ако телепаралелната гравитация е по-добра версия на общата теория на относителността и в крайна сметка се окаже вярна, тогава трябва да може да се извлече телепаралелизъм от математиката на струнната теория.

Ето една аналогия. Да кажем, че полицията идентифицира оръжие за убийство на местопрестъпление (обща теория на относителността). Те имат главен заподозрян (теория на струните), който искат да свържат с оръжието за убийство. Но новият анализ на местопрестъплението разкрива, че различно оръжие (телепаралелизъм) всъщност е причинило убийството. Може ли главният заподозрян все още да е свързан с новото оръжие за убийство? Краткият отговор е: да.

Има още много работа за вършене. Теорията на струните все още не е завършена (и може никога да не бъде завършена, ако никога не бъдат открити твърди математически решения), така че всяка връзка, която може да се направи с реалността, е полезна.

Ако телепаралелната гравитация се окаже полезен начин да се обяснят някои от настоящите недостатъци на общата теория на относителността и може да се извлече телепаралелизъм от теорията на струните, тогава това е още една стъпка за постигане на крайната мечта на Айнщайн за обединение – не по начина, по който той си го е представял, но все пак обединение.

Публикувано в Live Science.

...

...

Не е провал на Айнщайн, а на учените след него - имат сто пъти повече актуална информация от гурото, ама...

А неуспехите... се дължат на неправилно тълкуване на понятието за  "маса". Нютоновата маса - предизвиква и наблюдавана грави-сила (принцип на еквивалентност на Айнщайн). Но - това не е достатъчно: Кривина може да се дължи и на подредени структури-ентропия на частите на  полетата , особено на микрониво - електромагнитни и грави-сили от кривини. Последните (с гравитони) са съизмерими със силата от гравитация (от вещева форма на материя) и магат да бъдат сили на привличане и/или на отблъскване, действащи на пробно тяло (с маса) - тоест поле може да усилва или намалява външна за тялото (и за частици) сила... (Така - единната теория може да бъде построена, на база възможности за действия на сили с ентропиен произход (последствие - ще се окаже че всички сили са такива))

...

...

Тези "физици" да не са обединили усилията си с ботаниците , и са селектирали някакъв нов вид марихуана ?