Произходът на власите: Urheimat

[КГ125]

Стига вече с тоя църковнославянски! Не виждам причини да не се доверя на Дмитрий Сергеевич Лихачов.

Когато и където е неудобно някому да посочи "български", от небето валят някакви митически славяни, които дават наляво и надясно на всички народи от Балканите азбуки, религии и езици.

[Иванко Тертер]

"Българска грамота" значи тъкмо на български език. Другаде грамотите са наричани "litterae sermone bolgarico scriptae".

1. Защо "българска грамота" да касае именно езика, а не името на държавността откъдето се издава? В смисъл полските крале когато издават грамоти, искаш да кажеш, че няма надписи "Полония карта" /полска грамота/ или от императорите - "Грамота на Свещената римскаи империя", а има само надписи "латинска грамота"?

2. Какъв е източника - папски или от италианските градове републики и от кое време?

3. "litterae sermone bolgarico scriptae" - това е външна католико-латинска приписка за входящ документ или е част от изходящия документ на българската канцелария, т.нар. апостил?

[КГ125]

Е Иванко, апостил в средновековието...

Български език, на войводата Мирчо.

[Tyroglyphos]

1. Защо "българска грамота" да касае именно езика, а не името на държавността откъдето се издава? В смисъл полските крале когато издават грамоти, искаш да кажеш, че няма надписи "Полония карта" /полска грамота/ или от императорите - "Грамота на Свещената римскаи империя", а има само надписи "латинска грамота"?

Защото и в латинския, и в българския текст държавата е наречена Walachia, съответно земя оуггровлахииска. Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н.

Litterae sermone bolgarico scriptae са упоменати в кронщадски документ във връзка с изплащане на възнаграждение на българин, когото са използвали като преводач на грамоти.

[Иванко Тертер]

Защото и в латинския, и в българския текст държавата е наречена Walachia, съответно земя оуггровлахииска. Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н.

Имаш ли текста на грамотата или възможност да дадеш някаква връзка към разработки във връзка с изучаването й.

Litterae sermone bolgarico scriptae са упоменати в кронщадски документ във връзка с изплащане на възнаграждение на българин, когото са използвали като преводач на грамоти.

Как се превежда "Litterae sermone bolgarico scriptae", изхождайки от това че се визира българин-преводач. Превода един ли е или има възможни варианти и вариации? Напр: "... ... български преводач", а не "... ... български език"?

[natan]

.I. На основата турските аминистративни разделения разделения на покорения от тях район,независимо как ги наричат или определяме днес,принципати,бейлербегства,провинции,воеводства,държави и т.н. след разпадането на Османската империя в абсолютно в същите граници определени от тях турците,това което те са определили и администратирали териториално ще започне създаването на модерните европейски държави.Така това което е определено от турците за България ще стане България,в абсолютно същия размер и територия каквато е турската административна единица,определената от тях България,като вътрешно османска административана област а не това което е истинската България.

Създаването на държавата Ромъния е най доброто доказателство.Не е е имало ромънеще и затова турците не са обособили нито или поне един принципат,воеводтсво,провинция и т.н. ромънеще и да покажат,че там били живеели ромънещето. Как и защо турците са обособили Влахия,Молдова,Бесарабия,Трансилвани като отделни и имена и държави без да знаят че там всички били ромънеще.Ами то това точно е историята.Тя не е видяла и отразила ромънеще,няма ги в ниво и киоличество и качество да бъдат регистрирани и отбелязани от нея За разлика от днес когато са много шумни и с доказано присуствие. Тогава какво е било и как е отразено,това е истината за историята ,а не днес какво се опитваме с подмяна на понятия да доказваме съществуване.Вечното понятийно изясняване и подменяне на тези понятия с модерното им съдържание когато и както ни изнася с цел доказване на нещо си и да го представяме това понятийно изясняване за историята не става. Да ,написали са ,в учебици го изучават ,но вече не като историята ,а като политическа историография,която се мени в зависимост от политиката на държавите.

.II. Хейлин ммного ясно и категорично посочва още в 1621 г причината за изчезването и подмяната на България с това на административните български единици. Валахия,Молдова,Бесарабия,Богданско,Македония и т.н.

Много категорично посочва че само на България ,Византия е признала титлата Василевс . на нуимкой друг. Затова никоя от тези принципати не може да се нарече българско или българия,тъй като това автоматично води до признаването и за империя и наследник на императорска корона. Римския император в лицето на турските султани отказва на Русия правото и домогванията да се наричат импшератори и за такова право признават само франките,французите за тях. Това е борбата ,за короната император и от от там за християнските овце в империята на България,как и кой да си ги придобие. Запада в лицвето на Свеяената Римска империя или Русия.

Хеълин говори и за българските регалии,двата вида корони,едната от които е мека шапка.(шапка мономаха и викат братушките) Същата с която се перчи Иван Грозни и започва да секименива цар. Н а въпроса на полския крал,как такка с тази нова титла ,той обяснява,че който носи тази шапка е цар и че тя му била дадена от Цар и затова той е цар.

Да ,ама не .Цар е турският султан.

Из надпис на българска църква- въ лето 6996 (1488) вь царя Баязить бега " + Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение святого духа, сей святи божественни храмъ святаго и славнаго великомученика и мироточьца Христова Димiтрiа потруди и пописа отъ свода иеромонахь Неофiть сь синови си попа Димiтромь и богданомь. Прости ихь Богь. Аминь. въ лето 6996 (1488) вь царя Баязить бега. Обладающе сiе хорьi освещени епископь киръ Иаковъ."

За сто години народна власт няма построена една българска църква, а тук робите си строщт църкви та пушек се вдига и облечени като царе на стенпоисите с изписано технио владетели , Рад Воевода в Кремиковската църква ,и в сумати други са от това десетилетие и този век. Рухва още една измислица,тази за трурското робство какво точно е и как го отразяваме.

Какво доказват тези църкви ако не суверенност като тази във Бесарабия,по горната Влахия. наричам я по горната Влахия,защото тези църкви всичките очертават една територия ,адне лента сега намираща се в Сърбия,северозпадна ,западна и югозападна България и Маке3дония,в центъра на която днес е планината Влашка,между Македония,България и Сърбия . Границата е Искърския пролом.В Долината на Струма населението упорито продължава да си нарича клисурите дефилета и отказва да приеме славянско то клисура. (славяноезичните елини в Македония са минали на клисура ). Ако се прегкледат влашките топоними и названия от тази територия ще се установи че те са повече от тези в бесарабия,Молдова и самото Влашко.За това си трябва отделно изследване,но и само най-бегъл поглед върху която и9 да е карта от деветнадесети века назад го установява.

III. За Молдавия-там където се зараждфат ромънещето ,главно смес от българи и татари с добавка поляци и литовци.

От всички стари грамоти от тази на Иван Александър и Иван Асен до тези на Мирю това е указано като земя на татарите.

По късно става Мул Дава. Мул стои за татарите ,така те са наричани и известни ,могули,мули,монгули и Дава е образувателното за земя,селияе,град.

От там тръгва ромънещето на основа на обичайнул паментул ,така наричат старите римски закони. -помнени обичаи. Слагаш Ул и си ромънще.

до нови срещи.

[natan]

Илюстрация към предишния ми пост . Карта на Европейкса Турция.И колаж с нанесените татарско -ногайско монетарници ; Всичките са на територията на територия на Молдавия-там където се зараждат ромънещето ,главно смес от българи и татари с добавка поляци и литовци.

До 1741 г като ги питат янките по какви закони живеят,с цел да установят държавността ,тъй като държавите са правни и юридически образувания,не биологични или лингвистични такива,ромънещето отговаряли по романул обичайнул паментул.

После едни "славяни" ги окупирали . И после се издават и други закони.Но до тогава е римския обичай-нул памент-ул.Тези "славяни",руснаците днес се оказва,че като етнос не били славяни,като поляците други "славяни".Всички те обаче са определяни като "славяни "защото говорели,като славяни. Обаче пишат различно. Славяните поляци пишат с латиница,славяните руснаци ,тогава московци ,започват да издават най-държавните знаци,паричните,на арабица. Единствените "славяни", които имат държавна писменост са българите и всички документи те си издават на български.И тази държавност не се заключава в местността Добруджа . Или между Дунав и Хемус.За толко титла василевс не ти дават. Най-много некой архонт да отмъкнеш.Тази титла означава и се признава само на тях,българите,не защото били мноугу красиви,с големи глави и къси вратове, а означавул и е указание за една империя която си е извоювака титлата,не и е дадена, На никой не е дадена тази титла. Така както турците не я дават на никого и я признават само на Франция.В тази Империя България се пише на български и всички нейни области ,по късно турски принципати пишат на български и продължават да пишат на български ,като останка и доказателство за могъщата и огромна някога Империя и като доказателство за какви се считат и на чие продължение и какво са те. Никой не им е попречиул да пишат на гръцки или латински или като турците на арабица,или с клинописн ако искат. Да ама не пишат на български и са българи родом.Дават мун титла австроунгарците на латински на Михаил,той си се пише на български. Двата му лъва бкато плячка дтржат Молдавия и Трансилвания. Единствената причина да не се пишат и Влашките войводи български е това ,че български и означава имперски,означава империя и само един може да я носи тази титла цар . И той е указан цар Баязид бег. Или цар Мустафа. Цар Сюлейман. Те са царетеб тогава.И това е записано в бългтарските църкви и изяснява защо влашките български воеводи не могат да пишат български воеводи и владетели при все че владеят и територии от бивша България,Силистра ,от двете страни на Дунав и т.н.И те ,макар и воеводи,са суверени на иператора,царя,който е туркияпт султан,така както преди бяха суверени на царя,българския господин.На титлата цар наследник и титуляр стават такива ,като цар Баязид бег. Така е записан в 16 век. И това Баязид бег не значи че е управител на Свогенската плоанина и затова там в църквата са написали цар Баязид бег.Виждам че завършилите с пяторка български университети се опитват да определят какво било бейлербегство,какво принципат и дали Косово е град. Доста преди тях руские учьонъй са му намерили цаката. Пишеме ,че живеели славьонъй и си си оправил историята без бегове и царе.щеш да си ромънеще,нямаш проблемо.македонеще,сърбеще още по лесно. Ако славяните граничиха с Египет там както само жреците им знаели да пишат на тяхнта писменост,и само управляващата й класа знаела да чете е повече от ясно че може да са били с народ ромънеще.Отговарят на всички условия да се обяват за ромънеще . Би трябвало народа да е ромънеще. Задължително народа е бил романеще. Египет как да не ги пишеш ромънеще .

[Aspandiat]

Едно закачливо поздравче към всички борци в темата за произхода на власите. Продължавайте все така епичната борба, о вие, храбри генерали Стоянеско, Стойческо, Драганеско, Богданеско, Пенческо.

Алеко Константинов

Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra

http://chitanka.info/lib/text/5595

[Goro76]

Ами след като власите са били българи, защо не говорят български и защо никога не са се наричали българи?

[КГ125]

Защото не са българи. Само са израстнали под българско крило.

[Goro76]

Защото не са българи. Само са израстнали под българско крило.

По-точно развивали са се за известен период от време под българско влияние.

[Tyroglyphos]

Имаш ли текста на грамотата или възможност да дадеш някаква връзка към разработки във връзка с изучаването й.

Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridem banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, cum haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam cum rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si cum mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo cum rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere.

Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo.

Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc.

Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинь вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и свѧтопочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар ипрїa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо где сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьговищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт мажа воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; а ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ звѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г.

Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина ми кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломон Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.

Как се превежда "Litterae sermone bolgarico scriptae", изхождайки от това че се визира българин-преводач. Превода един ли е или има възможни варианти и вариации? Напр: "... ... български преводач", а не "... ... български език"?

Превежда се "писма, написани на български език"; не става дума за преводача, тъй като за него отделно е казано, че е българин (bolgarus).

[Иванко Тертер]

Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridern banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, cum haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam cum rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si cum mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo cum rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere.

Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo.

Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc.

Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар и прїіa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо гдѣ сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьгоищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт маж воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ ѕвѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г.

Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломонъ Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.

Превежда се "писма, написани на български език"; не става дума за преводача, тъй като за него отделно е казано, че е българин (bolgarus).

Може ли модератор да извлече пасажите ни за грамотата на Дан в отделна тема, с условно заглавие "Грамота bolgarico carta на воеводата Дан /1431г./"! Предварително благодаря.

В дадения оригинал на български език не виждам думите "българика", докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?

Къде е и как се превежда пасажа:

"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."

Това е приписка към грамотата или е част от грамотата. Тъй като смятам, че е първото, тогава тази приписка къде е съставена? В Търговище при издаването на документа от изпращащата страна /"изходяща приписка"/ или в Брашов от приемащата страна /"входяща приписка"/?

[Иванко Тертер]

Ами след като власите са били българи, защо не говорят български и защо никога не са се наричали българи?

Уточни кои "власи" - Куманите ли? Печенегите ли? Черните българи /Мавроблахите/ ли? Куцовласите ли /арумъни/? Рутените ли? Сервианите ли? В кой период някой от тях? Симеон І ли? Петър І ли? Самуил ли? Калоян ли? Котян ли? Мирчо ли? Стефан І Велики ли? Николай Влаха /Олах/ ли? Еуген Трика ли? Или всичките като последния "плескали" латинския кой колко научил?

[decapitator]

Може ли модератор да извлече пасажите ни за грамотата на Дан в отделна тема, с условно заглавие "Грамота bolgarico carta на воеводата Дан /1431г./"! Предварително благодаря.

В дадения превод в оригинал на български език не виждам думите "българика", докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?

Къде е и как се превежда пасажа:

"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.

Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."

Това е приписка към грамотата или е част от грамотата. Тъйй като смятам, че е първото, тогава тази приписка къде е съставена. В Търговище при издаването на документа от изпращащата страна /"изходяща приписка"/ или в Брашов от приемащата страна /"входяща приписка"/?

Това писмо (с неговата приписка) ли е доказателството, което ще затвори устите на "славофоните" и "романеските" за използвания език във влашката канцелария? По-скоро не, усещам отговори от рода на: "Ма тва е само едно писмо, другите са писани на славянски (сръбси, полски, украйнски, чешки), не на татаро-бугарски" - подобно на едно от писмата на тоз влах Калоян до папата "преведено от български на гръцки и накрая на латински". Ма то било само то, другите кат не пише, значи са писани на латински (според един баш римлянин от един друг форум) "румънски" щот Калоян си е румънец.

[КГ125]

По-точно развивали са се за известен период от време под българско влияние.

Решаващ и дълъг период. Още по-точно - произлезли са от българската културна среда на основата на влашкия етнос, български елит и български примеси.

[КГ125]

Може ли модератор да извлече пасажите ни за грамотата на Дан в отделна тема, с условно заглавие "Грамота bolgarico carta на воеводата Дан /1431г./"! Предварително благодаря.

Може, но тогава мнението ще се изгуби от тази тема. Така, че копирай и отваряй спокойно новата, защото ако разделя тази, отделените мнения не могат да останат тука.

[КГ125]

Важна е културната идентичност на елитите. Радо Празнаглава и всички други са все с български имена... Как пък един не се кръсти Аурелий...

[decapitator]

Извинявам се, че вдигам темата, но сега ми остана време да ги сканирам тез карти.

Та тези карти, по-скоро фрагменти на карти, са от началото и средата на XIV в. и обхващат границите

на българското царство.

Карта 1

"Карта на Света" от Анджелико де Далорто

библиотека "Томазо Корсини" - Флоренция

Картата няма точна датировка, поставя се в периода 1325 - 1330 г.

Бългрия е поставена от двете страни на р. Дунав. Могограмът с "Ш" ясно се вижда над крепостта/град Drinago (Търново).

Цар е Михаил III Шишман.

Uploaded with ImageShack.us]

Карта 2

"Карта на Света" от Ранулф Хигден (абат и хронист от абатство St. Werburgh)

"Болдлеанска библиотека" - Оксфорд

Отново няма точно упомената датировка, условно се датира ок. 1350 г.

България е локализирана по р. Дунав м/у Панония и Унгария.

Цар е Иван Александър.

Uploaded with ImageShack.us

(по над 1мб. са, цъкате на "тъмбнейла" и след това на лупичката за "зуум" )

Ако има интерес, ще сканирам и по-късни карти XV - XVI в., на които България фигурира и на север от Дунав.

[Енка]

Много ти е вулгарен аватара.

[Goro76]

Карта 1

"Карта на Света" от Анджелико де Далорто

библиотека "Томазо Корсини" - Флоренция

Картата няма точна датировка, поставя се в периода 1325 - 1330 г.

Бългрия е поставена от двете страни на р. Дунав. Могограмът с "Ш" ясно се вижда над крепостта/град Drinago (Търново).

Цар е Михаил III Шишман.

Колко е Търново е крайно съмнително.Не ти ли направи впечатление, че е извън България и е на запад от Видин. Това е една измислица на Коледаров.

[natan]

Имена на манастирите в Карпатите,които всички знаят били Ромъния днес, около Рукер и любимия на всички ромънеще Козия(най-посещавания в Ромуния)

манастирите носят тези имена и са от 14,15,16 век

Говора,Козия,Красна,Остров,Чешмяния,Сурпател(стръмен път?) Клокочиев,Бистрица

От коя страна на Дунава са

[Иванко Тертер]

Ако има интерес, ще сканирам и по-късни карти XV - XVI в., на които България фигурира и на север от Дунав.

Да, но направи в отделна тема. Условно заглавие: "Средновековна картография на България от двете страни на Дунав - ?-? век"

[decapitator]

Колко е Търново е крайно съмнително.Не ти ли направи впечатление, че е извън България и е на запад от Видин. Това е една измислица на Коледаров.

Дам, съмнително е, но не е невъзможно. До колото знам има две мнения, това на Коледаров и това, че става въпрос за крепостта Ждрело (а тя към 1330 г. от около 40 г. е сръбска, ако не ме лъже паметта). Монограмът, ако приемем, че е на Шишмановия род, то логично е да е поставен над Търново (от тая логика изхожда и Коледаров).

Монограмът го има на още две карти: веднъж седи над Варна (от началото на XIV в. има една карта, на която над Варна седи и нещо като "N")- нея също мога да сканирам; втори път над Калиакра (карта от XV в.).

[natan]

Татарите са известни в миналото с това ,че ядат сурово месо.Един немски търговец от Хамбург закупува рецептата в Москва от татарите през 17 век и я занася в Хамбург. Там вече се приготвят изпечени. Но само един етнос в света яде сурово месо,татарите. За чужденците посещващи Ромъния се предлагат различни национални ястия- sarma-le ,cascaval и ciorba.

Но не за тях искам да отворя дума а за яденето коерто разкрива произхода им.Има едно много специфично ядене,национално ястие.Нарича се на рум. mititei. Смляно месо,кюфте,от агнешко и свинско и въпреки че е от месо и в най-луксозните ресторанти го сервират и се яде сурово! Прочутото татарско кюфте от което са произлезли днешните бъргери се приготвя и се яде от ромънещите все още сурово по начина по който са го правели техните прадеди татарите в 17 век .

Това е ,фратер,ромънещето ,са от татарски произход на които яденето на сурово месо издава етноса им.