Военната техника на Съветският съюз

[КГ125]

въпреки всички обръщения на германското командване, жителите на Виена не само не оказаха съпротива на съветските войски, но и участваха в борбата с хитлеристките окупатори.

Това е леко преувеличено ) Австрийци да се съпротивляват срещу немците... все едно Пловдивчани срещу Софиянци

[eMGeto]

Пък на мен тази статия ми се вижда написана от по-страшни - червени бръкми! Ти с австрийци говорил ли си? Документали за посрещане на немците в Австрия виждал ли си?

А писалият статията се е пообъркал с изказванията на Гьобел с цял месец и половина!

Забравих да запитам твоят червен приятел, какво иска да кара - "Москвич" или "Мерцедес"?

[КГ125]

Едно от най-опасните неща за историята е военната пропаганда, когато се цени като обикновен, а не лъжлив исторически извор.

Няма да забравя една статия за немските автоматчици в съветски вестник от ВСВ - те били най-надъханите нацисти, и на тях им били обещани най-големите земи в новозавладяния СССР...

[eMGeto]

Снимката на танкоизтребителният разчет на СС е вероятно от 43-та, но източника не посочва. Съдя по емблемата на каската - бял щит със знака на СС. Тази практика (носенето на подобна емблема) е прекратена през есента на 43-та. Освен това всички новосъздадени оръжия са били предоставяни първо на частите на СС и войските "Велика Германия". Не може източниците да посочват 43-та, защото ПАК 36 е снет от въоръжение през 42-ра и до пролетта на 43-та изчезва от източния фронт.

А за Stielgranate 41 е повече от ясно, че е от 41-ва, защото това 41, означава точно годината, подобно на всички немски оръжия - МР 40, МР 43, МР 44 и пр.

[eMGeto]

Информацията ми е от издания, а не от интернета.

Гранатата е проста за производство, подобно на "Панцерфауст" и не изисква големи или специални производствени мощности. "Панцерфауст" и "Панцершрек" са били изработвани в най прости работилнички, пръснати из цяла Германия. Дали е използувана през 41-ва, не зная. Казах, че поснатите снимки с нея са от 42-ра. А за емблемата на каската съм повече от сигурен. Знаешли, ако бяха българи нямаше да повярвам, но те са германци. Заповедтта за премахването и излиза през есента на 43-та (октомври или ноември, доколкото си спомням).

[eMGeto]

Оръдието е снето от въоръжение през 42-ра, а през пролетта на 43-та съвсем изчезва от фронта! Освен това оръдията не са муниции!

За това мога да ти постна комунистически текст!

[eMGeto]

Всичко, което пишеш ми е известно! Те даже са използували и английски т.н. автоматически пушки (с кръглите дискове отгоре), от Първата световна война! Това ми е ясно и затова не споря. Казвам, че са се справили с всичко много добре.

Оръдието е снето от въоръжение през 42-ра (издадена заповедта). Мога да постна източник издаден по червено време по този въпрос, понеже ти вярваш на тях. Този навик за първо, второ и трето предупреждение, от другарите от "Бойна слава" ли ти е останал?

За статията за Унгария, през април 45-та, мога да кажа, че като имам предвид количеството немски войски и това на Червената армия, са им разказали игрите блестящо. Само по време на уличните боеве във Виена са убити 60 000 съветски войници и три пъти повече са ранени, т.е. колкото e била цялата немска групировка, отбраняваща Австрия! Може би причината е в това, че Виена е била отбранявана от много войски на СС.

[eMGeto]

Абе, снимките на оръдието - първата в момент на зареждане, а втората готово, са от 42-ра! Това е от сериозно издание. Чичо Гугъл има поздрави! Да не са от Википедията?

Открих самият източник. Там снаряда е означен М 41.

[Panzergrenadier]

Остава факта че няма източник който да показва използването от германците на Stielgranate 41 или панцершрек преди 43-та, най-малкото защото всички източници показват че именно тогава въпросните две разработки са приети на въоръжение.

Айде бе! Поразрових книгите. Ако отворим Enzyklopädie deutscher Waffen 1939–1945 Motorbuchverlag, Stuttgart 2006, ще видим, че пише следното:

1941 wurde daher die Stielgranate 41 entwickelt, die auf das Geschützrohr aufgesteckt wurde. Es handelte sich um ein durch ein Leitwerk stabilisiertes Überkaliber-Hohlladungsgeschoss mit 2,3 Kilogramm Sprengstoff. Ab Februar 1942 war diese Granate im Einsatz und konnte Panzerungen bis 180 Millimeter durchschlagen.

Превод на български:

През 1941 г. е разработен Stielgranate 4, която се поставя на оръдейното дуло. Става дума за подкалибрен кумулативен снаряд с опашни стабилизатори с 2,3 кг взривно вещество. Снарядът влязъл в употреба от февруари 1942 г. и можел да пробие броня до 180 мм.

[Panzergrenadier]

Разбира се, че става дума за НАДКАЛИБРЕН кумулативен снаряд - Überkaliber-Hohlladungsgeschoss. Ако беше подкалибрен, щеше да пише Unterkaliber-Hohlladungsgeschoss. Ще трябва да си опресня знанията за езика на Гьоте и Ницше. За германофил като мен е недопустимо да прави такива елементарни грешки.

Колкото до незадоволителността на справянето на PAK 36 с КВ, то тези твърдения идват от книгата на фон Мелентин – „Танковите сражения 1939-1945 г.” и книгата на Миделдорф – „Тактиката в руската кампания”. И двамата преувеличават, защото са очаквали по-ефективни резултати от PAK 36.

Защо казвам, че преувеличават? Ами да видим какво казват русите за ефективността на PAK 36 срещу КВ и Т 34. Такива документи има запазени, например „Доклад за бойната активност на 10-та танкова дивизия на фронта в борба с германския фашизъм за периода от 22.06 до 01.08.1941 г”.

Да видим на какви калибри немска артилерия болшевиките отчитат причините за пораженията на техните Т-34 и КВ-1 за срока от 9 октомври 1941 до 15 март 1942 г. Ето резултатите в този документ:

• 150 мм — 3,

• 105 мм — 5,

• 88 мм — 8,

• 75 мм — 13,

• 45—50 мм — 42,

• 37 мм — 21, - ( ето резултатите от работата на Pak 36 )

• малокалибрени — 5,

• кумулативни — 36 (и тук вероятно Pak 36 )

• неустановен калибър (гл. подкалиберните) — 31.

Значи, при определении условия Pak 36 е могло да унищожи Т-34 и КВ-1 – в долната част на борда и в тила на купола. При попадение в основата на купола той се заблокирвал. Уязвими части са били и люка на механик водача, картечницата и сварките на шевовете на танка.

[eMGeto]

Да, специално за коригиране на тези слаби места са направени конструктивни изменения (говоря за КВ-1 и КВ-2). Променен е щита на картечницата на челният панел. Допълнителната бронировка започват да правят не заварявайкия за кулата, а захващайкия с определен брой болтове. Направени са и множество други изменения на различни компоненти.

[Panzergrenadier]

Ако машината обърне на борд става уязвима.Затова ПТ препятствия се поставят на зиг-заг, за да се открие страничния борд на танка и така той да бъде поразен ефективно от ПТ артилерия.

Или умишлено въвличане на дадена машина под кръстосан огън – тя обръща борд към новата опасност и става уязвима.

[eMGeto]

На КВ-1 кулата е била 40 или 50 мм., но трябва да видя в каталога. До юли 41-ва е усилвана допълнително, но само отстрани и отпред, до 90 мм. От юли 41-ва военният завод "Сталин" (известен като № 371), изпълняващ поръчки на Кировския завод за кули, получава поръчка кулите да се изработват направо 90 мм. от всички страни!

Танкът е бил допълнително олекотен с разни преработки - например пътните колелета, които били плътни, били променени на такива с дупки, а за заякчаване били оребрени.

[eMGeto]

Аз ще постна по-нататък, макар и кропени неща, от които ще ви стане ясно! Не са били масови, понеже Кировският завод спира работа няколко месеца по-късно. Нямаш представа, колко версии и варианти и аз не мога да ги постна всички, понеже сайта има лимит 117 МВ!Говоря за Кировския завод. Друг път ще говорим за другите.

[Panzergrenadier]

Реално погледнато наистина не са имали специализирано противотанково оръжие което да е адекватен отговор на КВ до края на 41-ва.

Да де, ама това не е в резултат на безплодността или неефективността на германската военно-техническа мисъл, а на доктрината за мобилната война с която Вермахтът влиза във ВСВ. Това е нападателна оперативна военна доктрина и поради това Германия влиза с маргинални ПТ оръжия във войната. Армията им е ориентирана към агресия и всички средства насочени към отбрана се пренебрегвали. Въпрос на доктрина. Държа това да е ясно. (Panzerabwehr) – звената за противотанкова отбрана приемат от 1 април 1940 г. нова доктрина като Panzerjaeger (ловци на танкове), като се отказват от отбранителната си доктрина. Даже някои противотанкови оръдия са се монтирали на верижни шасита за да се засили мобилността им в една настъпателна кампания.

В последствие след като войната на Източния фронт се затяга, Министерството на въоръжението и боеприпасите въвежда нови артсистеми, които им помагат успешно да се справят със всеки съветски танк.

[КГ125]

http://www.wio.ru/tank/capt/capt-ru.htm

[mitaca]

Значи, ако ще си говорим за военна техника, да си говорим за техника. Ясно е, че доктрината диктува техниката, както е ясно, че сравненията трябва да се правят за един и същи период. Какво говорят фактите? Към 22.06.41-ва, РККА е на "светлинни години" от Вермахта в областта на танковете и артилерията (особено по-големите калибри). Вермахта обаче бие в областта на самолетните двигатели и ракетите, както е "по-напред" в ядрените изследвания (за флота няма да говорим). Ако ще си мерите....пушките, давайте ....пушки (танкове, самолети, ракети, реактивна артилерия, и т.н.) но към дадена дата. Според мен това трябва да е именно 22.06.41-ва. Защо? Защото после Войната повелява. Още повече, че доктрините до тази дата и на Вермахта и на РККА са сходни, ако не и идентични. Сравнявате КВ с Тигър, ама това е смешно!!! Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Разбира се може да се сравнява и с други д-ви, но при тях доктрините са коренно различни.

[Panzergrenadier]

Поразрових се из немските устави. Truppenführung-а го нямам в оригинал, но ползвам едно английско издание.

Действително, както каза и eMGeto в доктрината на PAK – разчетите като основна е залегнала тактиката на засадите.

По-интересни са данните в Intelligence bulletin. Противотанковата тактика на германците в Русия.

Разчетът окопава противотанковото оръдие на удобна позиция, защитена от удари по фланговете. Разчетът не открива огън преди танка (КВ, Т-34) да се приближи на близка дистанция. Огън се води при всякакви условия, дори когато има нищожен шанс за успех. Вражеският танк се принуждава да намали скоростта, и обикновено да се отклони от маршрута си. ПТ оръдия се е изисквало да са високо мобилни, така че във всеки момент да бъдат използвани масирано на критичните участъци на танкопробива. Там на помощ са идвали полуверижните влекачи.

[КГ125]

Те немците така или инак не са имали полезен ход от един момент нататък, така, че не им е оставало друго, освен да развиват новости...

[Panzergrenadier]

Между другото като стана дума за сблъсък на концепции, интересен е въпроса за сблъсъка на концепции в авиацията. И германците и руснаците поддържат много близки идеи. Там са най-затегнатите наземни битки и по тази причина най-интензивно се ползва ввиацията за поддръжка на войските. От което следва че битките почти без изключение се провеждат на малка височина.

За технологиите, добре, всички сме чували за ЛаГГ-3 – „лакирания гарантиран ковчег”, но в тактиката на съветските и немските летци в началото на Източната кампания има големи различия.

Руснаците се стараели да поддържат височината и курса, а германците ги сваляли един след друг. При други случаи строят на съветските самолети се разпадал и те се движели цитирам германския летец: „в хаотичен пчелен рояк”. Съветските летци не могли от началото на войната да се противопоставят на асовете на Луфтвафе и прилагали още от 22.06.1941 г. масово таранната тактика. А и при руснаците не е съществувало понятието „свободен лов”. При него летеца откривал групите съветски изстребители, пикирал над тях, свалял два-три и отново набирал височина на лов за следващата вълна.

[Panzergrenadier]

За „Свободния лов” няма какво да спорим. Германските асове летят обикновено на голяма височина и дебнат за повредени или изоставащи от формацията самолети, пикират към тях и ги свалят, след което се изтеглят с висока скорост. Тъй като в началните години от войната съветските самолети почти нямат радиостанции, летящите напред самолети дори не разбират какво се случва зад тях. Често по този начин от немците са сваляни до половината самолети във формация, докато бъдат забелязани.

[mitaca]

Пак забихте на тактиката , дайте на техниката да се съсредоточим . И ако може преди ВОВ. Ясно е, че е едно в щабовете и конструктурските бюра друго е на "поле боя". Да сравняваме....грубо ако щете достиженията, ама не кво е щяло да се случи, ако на тоз Ла лети Покришкин , или ако германците имаша повече Тигри (или екипажи де).

[Warlord]

Е те са си свързани. При разработването на дадени самолети също се взима впредвид това с каква тактика ще бъдат приложени на бойното поле и какво точно да бъде доизкусурено по тях за случая. При руснаците обикновено - всичко на юруш в патакламата

[Panzergrenadier]

Дайте да видим какви са загубите на съветската и немската изтребителни авиации по времето на ВОВ. От данните може да се направи извод за качествата на съветските изтребители и подготвеността на съветските летци – изтребители.

Книгата на Андрей Смирнов – „Бойните действия на съветската и немската авиации във Великата отечествена война” (2006) използва общоприети източници като статистическия сборник на Министерството на отбраната на Русия „Гриф секретности снят” (1993), както и Седмичните сводки на командването на Вермахта и документи от службата на генерал-квартирмайстера на Луфтвафе.

Данните са следните, като тук се прави разлика между „свален” изтребител и „унищожен” (безвъзвратно изгубен)такъв:

[Panzergrenadier]

Хубава таблица

Радвам се, че таблицата ти харесва.

Щурмовиците са си щурмовици, изтребителите - изтребители.

И германците имат Schlachtflugzeugе като - Henschel Hs 123 (с функции на щурмовик само в Полската кампания), както и Henschel Hs 129B, след 1943 г., който обаче не се налага.

Тук си говорим само за изтребители, не за щурмовици. Става дума за съветските Як, ЛаГГ, Ла и МиГ, както и за немските Месершмит, Фоке-Вулф и Хайнкел. Другите глави от книгата на Андрей Смирнов се занимават със сравнения на бомбардировъчната и щурмовата авиация на двете противостоящи страни.

А иначе Ил-2 по прякор „Eiserner Gustav”, предвид много слабата подготовка на летците, лошата видимост назад от кабината и най-вече заради липсата на стрелец, охраняващ задната полусфера на машината, търпят големи загуби от противниковата изтребителна авиация в първите две години от войната. Поради слабия си обзор назад пилотите често дори не разбират, че зад тях има изтребител, който бързо ги сваля със стрелба от малко разстояние по кабината. Това решение за конструиране на едноместен щурмовик се оказва съдбоносно за стотици съветски летци, загинали в периода 1941 - 1942 г. от атаките на немските изтребители. Модернизирането на самолета като двуместен е взето едва през септември 1942 г. от Илюшин, или някой друг, няма значение, в предвид на катастрофалните загуби.

Редактирано Януари 5, 2011 от Panzergrenadier