Българи и руснаци - етногафски, културни и др. аналогии и различия

[nik1]

1. Бабьи каши не ми говори нищо.

2. Единственото общо между День Марены и Баба Марта е датата 1 март, а това че Марта и Марена започват с Мар- е чиста случайност. Баба Марта е народно название на м. март. Тя е по-скоро симпатична и олицетворява наближаващата пролет, докато Марена – напротив, в славянската митология тя е могъща и страховита. Тя е богиня на смъртта и на зимата.

3. Ладодение е празник, свързан със славянската богиня Лада и се чества на 30 март, докато Лазарки носи името на християнския светец Лазар и всяка година се чества на различна дата – една седмица преди Великден.

4. Русалиите наистина имат славянски корени.

5. Коледа е християнски празник с езически, но неславянски произход. Продължение е на римския езически култ Dies Natalis Solis Inviciti, който има по-стари персийски корени. Името Коледа също не е със славянски произход, а е заето от лат. Calendae. Иначе славяните и много други народи са имали езически празници, свързани със зимното слънцестоене. Славянската версия се е наричала Крачун. Днес в някои страни Крачун се използва като друго название на Коледа.

Аз бих се раздвал ако има повече сведения и публикации за този "День Марены". Написаното обаче за "День Марены" в разните блогове и статийки, доколкото разбирам, има за първооснова един единствен (някакъв) първоизточник, който вероятно (или поне така се получава) е bad- (или folk-) исторически, както казват в History channel...

[Doris]

Става въпрос за прилики, а не за съвпадение.

На 8 януари - ден на бабата - акушерка

На 1 март - женски образ , гадаене каква ще е годината

При лазарките има ритуал ладуване.

Коледа май не идва от Calendae, а е някакво божество.

Източниците за славянска митология и обичаи в Русия често са повлияни от разни автохтонни и неопаганистични идеи, но това сайтче ми изглежда прилично. Все пак е по-добре от дискусия за мартеницата.

[Doris]

Показа се два пъти

Би трябвало да може да се трие мнение.

[КГ125]

Ако "Марена" е богиня на смъртта и разрушението, приликата с индийското Мара, прочутият враг на Буда се налага от самосебе си...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Написаното обаче за "День Марены" в разните блогове и статийки, доколкото разбирам, има за първооснова един единствен (някакъв) първоизточник, който вероятно (или поне така се получава) е bad- (или folk-) исторически, както казват в History channel...

Напълно е възможно, но това не променя факта, че "Martenitsa day" е нещо съвсем различно от "День Марены".

Коледа май не идва от Calendae, а е някакво божество.

Май или юни?

Това "божество" в кой исторически извор е засвидетелствано? Може ли малко повече инфо?

[Kuna]

Крачун на румънски е Коледа.

Ето нещо, което излиза на прима виста за "Морена" http://blogs.privet.ru/user/asteris/60550666 - колко е достоверно не зная. "morena" в смисъл на тъмна е латинско, но има ли по-стар корен?

А за Коледа - "Полагают, что Коляда признавалась славянами за божество веселья" http://www.calend.ru/holidays/0/0/1702/

Лично на мен ми се струва по-достоверно през латинския да е дошло.

[Doris]

Май или юни?

Това "божество" в кой исторически извор е засвидетелствано? Може ли малко повече инфо?

Има една песен, която всеки я знае:

Ой Коледо, мой Коледо,

роди ми се боже чедо..

Някак си не върви да се възприеме като: Ой календаре, мой календаре...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Тази песен на какъв език е?

[Kuna]

А може ли славяните да са си го харесали името от латинския?

Императоре, не си ли чувал тоя напев? В България се използва широко.

[Doris]

Тази песен на какъв език е?

На шопски.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

На шопски.

Е, ако на шопски Коледа означава "календар", това е вече друга работа. Мислех си обаче, че говорим за български, а не за шопски празници, а на български Коледа означава "Рождество Христово" и в такъв случай текстът на песничката би следвало да се преведе:

"Ой Рожедсто Христово, мое Рождество Христово,

роди ми се боже чедо.."

Впрочем, на латински Calendae също не означава "календар", а "календи, първият ден на месеца", а в стбълг. Коленда има значение "Нова Година".

За едно нещо обаче мога да се съглася с теб. В Коледа има нещо общо между българи и руснаци, защото думата е заета от латински още в праславянския език.

[Doris]

Силно се съмнявам, че праславяните са били добре с латинския. Но песничката за това е оцеляла, защото може да се тълкува и така и иначе.

[Kuna]

Силно се съмнявам, че праславяните са били добре с латинския. Но песничката за това е оцеляла, защото може да се тълкува и така и иначе.

То не е нужно да са били добре с латинския, за да проникне тази дума. Както и доста други

[BGVlach]

Крачун на румънски е Коледа.

...

Има, обаче, и colinda, което си е коледуване.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Уф ... а пък етимологията на този Крачун е една мътна и кървава ... То си е цяла тема.

[Kuna]

Уф ... а пък етимологията на този Крачун е една мътна и кървава ... То си е цяла тема.

Барем да подадеш нещо? Онова, което ми изниква като аналогия, е връзката между "крак" /ако това е изобщо коренът на "крачун"/ и традицията в някои култури коледните подаръци да се слагат в чорапи. Не съм запозната с никаква фактология, ще ми е интересно да видя ваши мнения.

[Perkūnas]

С Крачун вероятно се е означавал денят на зимното и летното слънцестоене. След него денят започва да "крачи" и да расте (или намалява). Латинският произход е твърде невероятен.

Думата коледа си е заета от направо от латински (срв. провансалски calendo "рождество"), но през територията на Панония най-вероятно. Среща се и в западнославянските езици със значение "коледуване, песен, подарък, обред свързан с началото на годината", което съответства на класическото латинско значение. Т.е. заемането на това понятие от праславяните е станало много преди разпространението на християнството сред тях (вероятно до 5-6 век?!).

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не е ли странно, че Фасмер, който първоначално поддържа рум. произход на думата, не вижда никакви фонетични трудности при лат. creātiōnem > рум. Crăciún, а едва когато открива думата в Новгородския паметник, решава че рум. произход е невъзможен и то не заради друго, а защото заемането било твърде рано. Действително тази дата изглежда малко ранна, но в DER мисля, че основателно смятат този аргумент за недостатъчно убедителен. Също така ме озадачава, защо откривам тази дума само в изт. слав. езици, бълг. и словаш.

От друга страна, намирам за неубедително изразеното в DER становище, че наличието на арум. и мегл. форми Crăţun, Crăciun, Cărţun правели възможен произхода на думата от изх. лат. форма creātiōnem, тъй като, според мен, арум. ţ може и да означава изх. лат. c пред e или i, а в случая имаме изх. лат. t, което пък би трябвало да даде рум. ţ, а вместо това имаме рум. č.

Онова, което ми изниква като аналогия, е връзката между "крак" /ако това е изобщо коренът на "крачун"/ и традицията в някои култури коледните подаръци да се слагат в чорапи.

Може и да си близо.

Последно, според V a s m e r, REW 1, 633, M e l i c h, RoczS1 3, 321, J a k o b s o n, R., Jakobson 2, 1971, 631, произв. от гл. крача, т. е. “крачещ, преходен ден”.

[Perkūnas]

По принцип латинските съществителни като creatio, които са от женски род, запазват рода си в румънски и са от женски род, примерно:

rugăciune "молитва" < rogatio, -onis

închinăciune "поклон" < inclinatio, -onis

raţiune "причина" < ratio, -onis

crăciun е обаче от среден род. Т.е. нещата не опират само до фонетични съвпадения. Ако думата беше заета от румънски, логично би било да си остане от женски род в румънски.

[Doris]

С Крачун вероятно се е означавал денят на зимното и летното слънцестоене. След него денят започва да "крачи" и да расте (или намалява). Латинският произход е твърде невероятен.

Думата коледа си е заета от направо от латински (срв. провансалски calendo "рождество"), но през територията на Панония най-вероятно. Среща се и в западнославянските езици със значение "коледуване, песен, подарък, обред свързан с началото на годината", което съответства на класическото латинско значение. Т.е. заемането на това понятие от праславяните е станало много преди разпространението на християнството сред тях (вероятно до 5-6 век?!).

И как е станало това заемане без да се повлияят от други религиозни и културни особености на Рим? Древните славяни понеже си имали богове, но си нямали празник, свързан със зимното слънцестоене, изпратили делегация за културно-религиозен обмен в Рим?

[Perkūnas]

И как е станало това заемане без да се повлияят от други религиозни и културни особености на Рим? Древните славяни понеже си имали богове, но си нямали празник, свързан със зимното слънцестоене, изпратили делегация за културно-религиозен обмен в Рим?

Ами - мода, харесало им е. Шарено, лъскаво, хваща окото. Как в България се появиха ден на Свети Валентин, Хелоуин?!!!

[RF1]

А това, че от Коледа , когато колим прасета, започва Новата година по българския календар с месеца на свинята, дали има нещо общо?

[glishev]

Ad Graecas, bone rex, fiat mandata Kalendas...

[ЧЗ-М-52]

Вижте амулета на ръката на тохара.

[raylight]

Всякакви прилики са възникнали след Екатерина Велика като резултат на вековна културна асимилация и най - вече след 9-и септември,когато попадаме пор руск-съветско робство.