Видове насилие върху деца

[j_jivko]

Виж сега...едно дете в първи и втори клас няма нужда...НЕ - Не трябва да се натоварва с това...самото му разбиране за света...не трябва да тръгне със страх...то трябва да е уверено в себе си...не трябва да се оглежда зад рамо да види кой го преследва...то има достатъчно развинтено въображение та остана и да се шашка още от едва първите крачки на самостоятелност...

Когато някой "батко" го срещне и му иска пари или му вземе шапката...детето изпада в някакъв вид страх...и не трябва да отиде да се олаче на социалния работник, а на родителите си...те да му обяснят какво е станало и да го успокоят..., а не да му кажат, че е било жертва на насилие и това е нищо със сравнение това, което е можели да стане...

Прочети последния ми профил по-подробно и ще разбереш, че за мен никой социаен работник неможе да замести или да се доближи до ролята на някои родител!

До навършване на пълнолетие родителите носят отговорност и те са тези, които трябва да казват - кое е редно и кое не...

До някаква степен училището възпитава от тази гледна точка..."как се оцелява на улицата!"

Ти говорил ли си лично с такова дете на 6-7 години за това...говорил ли си за "Проблема - Видове насилие върху деца" и дали те са подложени на такива...

Да аз съм бил няколко пъти в ролята на въпросната "патка" и определено мога да ви уверя че никой от нас немисли по презумпция, че всички деца са насилници. Това е коренно грешно схващане, което просто е немислимо. Аз неискам да се явявам като адвокат на въпросната дама, но едвали тя си е мислела точно това като ги е запознавала с проблема. А проблема идва от там според мен, че те са решили че не е нужно да разяснят какви опасности грозят техното дете. Те са хората които да определят до каква степен и точно какво да му кажат, за да не го травмират.

[КГ125]

О, убеден съм, че ти си се справил Тя обаче не беше, видимо от резултата. Не става дума за презумпцията, че всички деца само са насилници, а за такова внушение, което се прави понякога без да се търси съзнателно.

Напротив, точно и много добре му бяха обяснили на детето опасностите на улицата и т.н. Фактът, че сега е отличничка и безпроблемна начинаеща тинейджърка го доказва идеално

Просто детето се беше объркало от изложението на дамата като пате в кълчища.

Редактирано 19, 2008 от КГ125

[Р. Теодосиев]

А ще можеш ли да кажеш за какво говориш на децата...

Какво точно казва един социален работник на деца от 1-ви, 2-ри клас...и децата как реагират...разбират ли какво се говори...

[j_jivko]

О, убеден съм, че ти си се справил

Благодаря за изказаното прдположение! Надявам се, че не е било саркастично!

А ще можеш ли да кажеш за какво говориш на децата...

Какво точно казва един социален работник на деца от 1-ви, 2-ри клас...и децата как реагират...разбират ли какво се говори...

Ами пъро се води разговор със възпитателката и ако е възможно с някой родител който е съгласен да разговяряме. Най-малката възраст с която аз съм работил са 8-9 годишни. Първо се спечелва тяхното доверие и се привлича вниманието и едва тогава чрез различни ролеви игри като разиграване на сценки и ситуации им се обяснява проблема. За съжаление опита ми не е толкова богат на практически личен опит, но благодарение на факта че съм доста любопитен съм разговярял с доста колеги които са ми споделяли различни тънкости от тяхния опит. Всички те са на мнение, че резултата не винаги е на 100 процента но винаги е положителен един такъв разговор, пък дори и само да накара родителите да поговорят по темата с дацата си. ТОВА НЕ Е НИКАК МАЛКО!

[Galahad]

Не виждам нищо положително в това да се набива в главата на едно дете, че е потенциална жертва на насилие -особено при така разпрострелите се признаци. Ясно ми е, че е много по-лесно да се усвоят еврофондове, като представител на организацията-усвоителка обиколи няколко класни стаи и изрецитира няколко изречения, които и той едва ли напълно разбира. И пак ми е ясно, че е много по-трудно да се осъществи беседа с децата и без да им се набива в главите, че са потенциална жертва на насилие да се проверява периодично дали не са обект на малтретиране. Ама това определено става по-трудно, отколкото да се избълват няколко изречения в няколко училища в началото на годината и после беж цяла година да се клатят крака. Начина по който се прави сега в България не само, че не е полезен, но е и вреден. Какво означава в подреденичкия детски свят където мама и татко не си изневеряват, чичо доктор не иска такса и не обяснява, че не яде цветя и не пие благодаря, където учителката не прави всичко да дава частни уроци .... та какво става, когато в този чудесен свят се прокара идеята, че от всякъде дебнат насилници.

Ясно, че не е лошо децата да се просветят за домашното насилие. Ама не е лошо да речем да бъдат запознати и тънкостите на предбрачния договор и трудностите свързани с развода. Но как ще изглеждат деца, дето вместо да си играят на семейство си играт на сключване на предбрачен договор, в който подробно уреждат въпросите срещу домашното насилие? Вярно е, че ще е много по-реалистично ако момиченцето през ден оставя куклата в детски дом, а като я води на чичо доктор правят проверка за осигуровки... Иначе казано какво хубаво има да се набие в главата на едно малко дете, че то живее в един ужасен свят?

[КГ125]

Благодаря за изказаното прдположение! Надявам се, че не е било саркастично!

Напълно сериозно е

[j_jivko]

Не виждам нищо положително в това да се набива в главата на едно дете, че е потенциална жертва на насилие -особено при така разпрострелите се признаци. Ясно ми е, че е много по-лесно да се усвоят еврофондове, като представител на организацията-усвоителка обиколи няколко класни стаи и изрецитира няколко изречения, които и той едва ли напълно разбира. И пак ми е ясно, че е много по-трудно да се осъществи беседа с децата и без да им се набива в главите, че са потенциална жертва на насилие да се проверява периодично дали не са обект на малтретиране. Ама това определено става по-трудно, отколкото да се избълват няколко изречения в няколко училища в началото на годината и после беж цяла година да се клатят крака. Начина по който се прави сега в България не само, че не е полезен, но е и вреден. Какво означава в подреденичкия детски свят където мама и татко не си изневеряват, чичо доктор не иска такса и не обяснява, че не яде цветя и не пие благодаря, където учителката не прави всичко да дава частни уроци .... та какво става, когато в този чудесен свят се прокара идеята, че от всякъде дебнат насилници.

Ясно, че не е лошо децата да се просветят за домашното насилие. Ама не е лошо да речем да бъдат запознати и тънкостите на предбрачния договор и трудностите свързани с развода. Но как ще изглеждат деца, дето вместо да си играят на семейство си играт на сключване на предбрачен договор, в който подробно уреждат въпросите срещу домашното насилие? Вярно е, че ще е много по-реалистично ако момиченцето през ден оставя куклата в детски дом, а като я води на чичо доктор правят проверка за осигуровки... Иначе казано какво хубаво има да се набие в главата на едно малко дете, че то живее в един ужасен свят?

Абе колега вече ще всема да си помисля, че имаш нещо лично против тази дама или като цяло мразиш подобни орзанизации. Неотричам, че съществуват много НПО-та които само си клатят краката и се чудят по какъв начин да излъжат някой, да за му оберат парите. Те може и да обикалят веднъж годишно 2-3 училища колкото да отчетат дейност, но си мисля, че ако са решили да се скатават попринцип няма да си направят труда изобщо да ходят до което и да било училище...просто има много начини това да се избегне и заобиколи.

Колкото до идиалистичната картина която разбирам, че мислиш за подходяща за децата смятам за напълно погрешна! Извинявай ама няма как да предпазиш едно дете от всички опасности които са навсякъде. Една от основните роли на родителя е да изяснява точно тези проблеми. Или бъркам?

[Galahad]

Не обичам да се спекулира с даден проблем. какво общо има занемаряването на едно дете, с това да е жертва на насилие? Насилието е проява на някакъв интерес към детето, пък дори и като към обект върху който да се упражни сила. Занемаряването е проява на незаинтересованост. Ама това не енасилие. Защо тогава е вкарано и това чудо?

[j_jivko]

Не обичам да се спекулира с даден проблем. какво общо има занемаряването на едно дете, с това да е жертва на насилие? Насилието е проява на някакъв интерес към детето, пък дори и като към обект върху който да се упражни сила. Занемаряването е проява на незаинтересованост. Ама това не енасилие. Защо тогава е вкарано и това чудо?

В никакъв случай не се спекулира с проблема! Още по-малко аз го правя! Да прав си, че занемаряването е проява на незаинтересованост от страна на родителите спрямо децата им. Но със сигурност може да се причисли към категорията "насилие над деца". То/занемаряването/ може да се разгледа от гледна точка на това, че като последствие от растящата неангажираност на родителите се появява насилнически тип на поведение. Колкото повече едно дете расте без да му се обръща внимание т.е. е неглижирано, толкова расте и неговото чувство за непълноценност, чувство че по някакъв начин цялото общество му дължи нещо, а това се съгласи е много лесно да се изроди в агресия и/или насилническо поведение. Това и други съображения от този тип позволяват на специалистите да прибавят занемаряването към тази категория. Ако ми нямаш доверие се поразрови из специализираната литература и сам ще се увериш, че съм прав!

[КГ125]

Твърде много се разширява дефиницията, като в нея се вкарват проблеми от друго естество.

[Galahad]

Колкото повече едно дете расте без да му се обръща внимание т.е. е неглижирано, толкова расте и неговото чувство за непълноценност, чувство че по някакъв начин цялото общество му дължи нещо, а това се съгласи е много лесно да се изроди в агресия и/или насилническо поведение. Това и други съображения от този тип позволяват на специалистите да прибавят занемаряването към тази категория. Ако ми нямаш доверие се поразрови из специализираната литература и сам ще се увериш, че съм прав!

Ами определено не си прав. Насилието е употреба на някакво въздействие върху някого. При това говоря за насилие разбирано в най-широкия му смисъл, т.е. като се включва и заплахата като вид психически тормоз. Строго погледнато насилието е употреба на физическа сила по отношение на някого.

Пък то детето може да си е изкъпано и облечено, ама пак да се чувства неполноценно - винаги ще се намери друго дете, което да мине за по-хубаво, по-имотно, по-умно или по-добре облечено. Това също може да се изроди в агресия. Но при това положение трябва ли всички деца да са облечени еднакво като войници, да бъдат тикнати в нещо като казарма остригани нула номер само за да не се окаже, че някое дете е по-добре облечено или по-хубаво от друго.

А за специалистите - вж. написаното по горе за "патката". Не може да е аргумент онова, дето е предмет на оспорване в темата.

[j_jivko]

Ами определено не си прав. Насилието е употреба на някакво въздействие върху някого. При това говоря за насилие разбирано в най-широкия му смисъл, т.е. като се включва и заплахата като вид психически тормоз. Строго погледнато насилието е употреба на физическа сила по отношение на някого.

Пък то детето може да си е изкъпано и облечено, ама пак да се чувства неполноценно - винаги ще се намери друго дете, което да мине за по-хубаво, по-имотно, по-умно или по-добре облечено. Това също може да се изроди в агресия. Но при това положение трябва ли всички деца да са облечени еднакво като войници, да бъдат тикнати в нещо като казарма остригани нула номер само за да не се окаже, че някое дете е по-добре облечено или по-хубаво от друго.

А за специалистите - вж. написаното по горе за "патката". Не може да е аргумент онова, дето е предмет на оспорване в темата.

Отново започваш правилни разсъждения, но завършваш съвършенно грешно!Наистина насилието се разглежда като употреба на въздействие. Но обикновенно специалистите включват към понятието и психическо и физическо насилие, както и малтретиране и неглижиране. Немисля че е коректно да оспорваш неща които са решени и уреди далеч преди ти и аз да се вълнуваме от подобни теми. А относно последния ти абзац, мисля че и сам разбираш че не е никак сериозно подобно виждане. Това е нереално и напълно литературно описание на една невъзможна ситуация. И още веднъж...преди да оспорваш това твърдение го потвърди с доказателства на специалисти.

[КГ125]

...обикновенно специалистите включват към понятието и психическо и физическо насилие, както и малтретиране и неглижиране.

И точно тук според мен грешат!

[Galahad]

Но обикновенно специалистите

го потвърди с доказателства на специалисти

По въпроса за специалистите се сетих за един фейлетон от Чудомир дето двама искали да разгледат казанлъшката гробница. Казали им, че вътре можело да влизат само специалисти. И тогава едният казал, че те били специалисти - той бил ветеринар, а другият правел много хубави кифли. Тъй че нека оставим кифладжиите на мира и да видим какви аргументи имаме самите ние!

Иначе казано да оставим намира тази, дето за едни е специалист, а за други патка.

Но обикновенно специалистите включват към понятието и психическо и физическо насилие, както и малтретиране и неглижиране.

Защото дори патката да включи тъпченето на кифлата с мармалад като вид насилие, което ще бъде много лош пример за подрастващото поколение, то това не е насилие. Затова оставам патката да работи над кифлата и се връщам към въпроса.

психическо и физическо насилие, както и малтретиране и неглижиране.

От всичко изброено жертви на насилието са само малтретираните (спрямо които е упражнена физическа сила, в размер несъвместим с необходимостта). Неглижирането няма ама нищо общо с насилието. Психическия тормоз също не е насилие, макар и да не е нещо хубаво. Може чрез психически тормоз някой да бъде принуден да извърши нещо, което не желае, но това не е насилие.

Всъщност при децата често се налага въздействие, което да ги накара да направят нещо или да бъдат спряни. Какво става, ако детето да речем не иска да бъде къпано? 1. Въпреки рева, бива изкъпано. 2. Оставя се мръсно. Иначе казано вариантите са сила или неглижиране и трето положение няма. Някой може да предложи аргумента на убеждаването, ама много ме съмнява едно 2г. хлапе да се навие да влезе в коритото, ако родителя обоснове необходимостта от това, като го потвърди с доказателства на специалисти.

[ISTORIK]

Понякога най-добрите идеи за отглеждането, възпитанието и обучението на децата дават хора, които нямат деца.

[j_jivko]

По въпроса за специалистите се сетих за един фейлетон от Чудомир дето двама искали да разгледат казанлъшката гробница. Казали им, че вътре можело да влизат само специалисти. И тогава едният казал, че те били специалисти - той бил ветеринар, а другият правел много хубави кифли. Тъй че нека оставим кифладжиите на мира и да видим какви аргументи имаме самите ние!

Иначе казано да оставим намира тази, дето за едни е специалист, а за други патка.

Защото дори патката да включи тъпченето на кифлата с мармалад като вид насилие, което ще бъде много лош пример за подрастващото поколение, то това не е насилие. Затова оставам патката да работи над кифлата и се връщам към въпроса.

От всичко изброено жертви на насилието са само малтретираните (спрямо които е упражнена физическа сила, в размер несъвместим с необходимостта). Неглижирането няма ама нищо общо с насилието. Психическия тормоз също не е насилие, макар и да не е нещо хубаво. Може чрез психически тормоз някой да бъде принуден да извърши нещо, което не желае, но това не е насилие.

Всъщност при децата често се налага въздействие, което да ги накара да направят нещо или да бъдат спряни. Какво става, ако детето да речем не иска да бъде къпано? 1. Въпреки рева, бива изкъпано. 2. Оставя се мръсно. Иначе казано вариантите са сила или неглижиране и трето положение няма. Някой може да предложи аргумента на убеждаването, ама много ме съмнява едно 2г. хлапе да се навие да влезе в коритото, ако родителя обоснове необходимостта от това, като го потвърди с доказателства на специалисти.

Не е толкова лесно да се отхвърлят с лека ръка специалистите! Разбирам, че това е твоето мнение, но неможеш да твърдиш на сериозно "Неглижирането няма ама нищо общо с насилието" и че "Психическия тормоз също не е насилие"! Това го твърдявт всички и е безспорен факт независимо колко анегдота от Чудимир ще приложиш, за да обориш фактите. Съгласен съм, че децата се подлагат на определени въздействия, за да се накарат да направят нещо конкретно, не казвам, че на 2г. хлапе трябва да се седне и да му се обяснява защо е полезно да се къпе. Това е меко казано смешно. Тези въздействия трябва да са съобразени с възрастта на детето, с конкретната ситуация, с вижданията на самите родители и други подобни съображения.

Понякога най-добрите идеи за отглеждането, възпитанието и обучението на децата дават хора, които нямат деца.

Незнам дали е така наистина, но аз имам мнения по тези въпроси, защото от няколко години се интересувам от темата чисто професинално. Нямам деца, защото възрастта ми е прекалено "крехка" за тава. Определено обаче си мисля, че родителите трябва да възпитат децата си така както те сми решат, и в никакъв случай не трябва да определят специалисите като един вид коректив на тяхните методи.

[КГ125]

Живко, въпроса е друг. Специалистите са си специалисти, но дали и те не залитат по определени моди? Май точно на това сме свидетели. Семействата не са от вчера, а тези за които говориш специалисти са. При това те УСВОЯВАТ ФОНДОВЕ, а не се грижат за никакви деца. Пример - осиновяването в България е една от най-бюрократизираните, и монополизирани процедури в БГ. Целта е децата да остават по домовете, за да има пари за тях.

Резултата е плачевен - стотици деца са лишени от шанса да живеят в семейства и стават пълни тотални лумпени. В същото време е пълно със "специалисти".

Галахад знае какво говори. Има си Наказателен кодекс, има си психолози и педагози, те тия неща ги знаят.

Тезата, че само специалистите знаят, пропагандира АПРИОРИ намеса в семейството, ПРОТИВОПОСТАВЯ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА. Това е много вредно.

Никой не знае по-добре от родителя в 99% от случаите.

Затова не бива от този въпрос, който е частен, инцедентен, да се прави СОЦИАЛЕН ТАКЪВ. Едва ли не простите и тъпи българи вече и децата си не знаят да гледат.

[Galahad]

Не е толкова лесно да се отхвърлят с лека ръка специалистите!

В случая ние си водим дискусия по темата. Ако специалистите като такива са открили някакви смислени аргументи, могат да се вземат на готово и да се сложат. Ама до какви изводи са стигнали?!? Ами то и тук има някакво мнение и идеята е всеки да си представи аргументите. Науката не е един закостенял догмат е непрестанно търсене и дискутиране (друг е въпросът, че нашите родни "учени" си правят дисертациите като до 1989г. преписваха съветски учебници, а след това американски).

А с насилието върпу деца нещата са простички - какво да се направи, за да се избегне малтретирането на деца. Самото решение вече не е толкова просто. Но то не се и търси решение, а просто се търси разширение на обхвата на понятието насилие върху деца. Така проблемът остава и има основание да се искат все по-големи суми за изследване - нали понятието става все по-широко. Но какво се прави по въпроса - брошури. Е, добре - бащата е алкохолик, който пие от мъка, че жена му зачезва за по няколко месеца с някой любовник. Та пита се дали въпросният човек ще си зареже пиенето за да чете брошури? Или майката по време на странстванията си ще вземе да чете брошури и да се сети, че е зарязала децата си при баща алкохолик? И тъй стигаме до въпроса какво помагат въпросните организации-усвоители на средства на децата на тези родители?

Да не говорим, че социологическите проучвания сочат, че много хора са склонни да приемат като причина за неуспехите си поведението на родителите си. Не че не е без значение за бъдещето на един човек дали родителите му са замогнали като Рокфелер или са инвестирали доходите си по кръчмите. Но тази склонност ловко се използва от психолози и психоаналитици, за да препечалват като обясняват на някой, че е станал наркоман, защото като бил малък половин час седял с подмокрени гащи, докато някой се сети да го преобуе. Звучи успокояващо, ама какво бъдеще очаква този човек, след като е научил за "катастрофалното влияние" на това събитие от миналото си.

Затова на мен ми се струва, че тези брошурки по-скоро имат за цел да експлоатират човешкия стремеж към самооправдаване, отколкото да се занивамават с проблема, на който уж са се посветили. Но тъй да се каже има проблем - има субсидий, няма проблем-няма субсидии.

[j_jivko]

Замисли се КГ125, че няма как това със модите да е реален факт, просто защото специалистите за които говоря са си такива много преди да дойдат еврофондовете, много преди да почнат да се усвояват някакви пари. А и примера ти не е достоверен, защото наистина осиновяването е много бюрократизирано, но в момента се подготвят промени в семейния кодекс, които да улеснят процедурата. Тенденцията е децата да бъдат изведени от домовете, а самите домове да се закрият като на тяхно място се открият т.нар. защитени жилища, които м/у другото са страхотна идея която действа успешно по целия свят.

Със "Никой не знае по-добре от родителя в 99% от случаите." съм напълно съгласен. Обаче това за противопоставянето би било вредно ако беше вярно. Идеята е не да се противопоставят, а да се подпомагат родителите, на тях могат само да се подсказват варианти за справяне със определена ситуация, НО НИКОЙ НЕ ИМ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВЯТ И КАК ДА ПОСТЪПВАТ!

А на Галахад мога да кажа, че той явно има нещо лично против "тези брошурки" и "усвояването на субсидии" и тъй като аз незнам откъде идва дази му неприязън повече няма да споря с него по темата. Просто е видно, че напълно отричаш доводите ми и аз няма по какъв начин да те убедя в противното. Но както е казал поета "Разни хора-разни идеали"

[КГ125]

Дано промените да са за добро, но чувам друго

[Galahad]

но в момента се подготвят промени в семейния кодекс, които да улеснят процедурата.

Като начало удвоиха таксата за подаване на молба за осиновяване.

И още една статия за същото.

Таксите по молби за осиновяване стават 25 лева

Е, каква е логиката да се вдигат таксите за осиновяване и развод? Може би април месец всички заплати се удвояват. Айде за развода да речем се цели да се опази семейството (макар че то сега масово се избягва самото сключване на брак, само и само да не се стигне до благините на развода). Ама защо и таксата за осиновяване. Значи някой е решил да направи добро на едно дете, да спести парите на държавата за издръжката му и какво решават нашите детелюбци? Ами че като е тръгнал някой да прави добро, трябва да направи добро и за тях, като се бръкне по-дълбоко в джоба.

Просто е видно, че напълно отричаш доводите ми и аз няма по какъв начин да те убедя в противното.

Съжалавам, ама такава логика нещо не мога да я възприема.

[КГ125]

Живко, дали специалистите, за които говориш, са наясно с правната страна на въпроса?

[j_jivko]

Живко, дали специалистите, за които говориш, са наясно с правната страна на въпроса?

Естествено, че са запознати! За изработването на дори и най-незначителната програма на национално ниво се минава през множество правни консултации. Дори аз самия си давам сметка и съм в процес на опознаване на българското законодателство и право като цяло.

[ekaterina]

крайно време е да се научим да се обръщаме към съответните органи за закрила на детето и да не си затваряме очите пред този сериозен проблем. ранната възраст е основна при формирането на характера, светогледа и възпитанието на човек. същевременно с това, децата са най-уязвими и раними. важно е да ги защитаваме, но подходът е от огромно значение. поради това, в част от случаите е добре да се обърнем към компетентните органи, а не да разчитаме на саморазправа. също така, мисля, че в училище трябва да се говори по-често на тези теми, за да могат и самите деца да са по-информирани за границата им на търпимост и къде могат да се оплачат ако са жертва на насилие.

[glishev]

От една страна, наистина трябва да се внимава с намесата в семейството. Има случаи в западни страни, където авторитетът на родителя е под постоянен въпрос, защото всяка конфронтация с детето може прекалено лесно да се окачестви като някакъв вид насилие. Това е крайност, до която не трябва да се стига.

От друга страна - да, като бивш даскал мога да твърдя, че голяма част от българите наистина са прости и не знаят как да гледат деца.

Тъй че доброто равновесие е някъде между двете крайности - еднакво далеч и от липсата на възможност за намеса на органите, и и от прекалената им намеса.