Коя е осмата Улпия?

[didukaimos]

Знаем списъка на градовете, наименовани в чест на победите на император Траян и получили от него статут на свободни градове. В списъкът даден по-долу са дадени градовете имали честа да бъдат посветени в чест на военните победи на императора, сразил окончателно даките.

В хода на анализите проверихме коя е и Деветата Улпия.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/03/28/kysnoantichniiat-trako-rimski-grad-ulpiia-nona.519370

Загадка остава коя е Улпия окта.

А другите Улпии? Ето списъкът.

Списък на градовете улпии:

Улпия пауталия

Улпия сердика

Улпия аурея-златица

Топир

Улпия ескус

Никополис ад иструм

Никополис ад нестум

Улпия нона

Eдна възможна хипотеза е тази:

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/04/koia-e-osmata-ulpiia.522943

[Last roman]

Значи Марцианопол, а? Звучи логично.

[didukaimos]

Така мисля.

Доста ме затрудни, тъй като името на града Улпия Марциана или по точно Марциана Улпия Траяна е съществувало за кратко, заради дублирането с другия град Марциана. Дори и като Марцианопол за римляните е било ясно, че той е осмата Улпия, но наименованието Марцианопол е прикривало тази информация. Всъщност само така можем да си представим пищните и богати мозайки в минералните бани на града, тъй като само един "свободен град" е могъл да си позволи този лукс. Всъщност Рим е броял само най-малката и най-отдалечена Улпия - Улпия Нона, но това ни дава информация за техния брой. Само разкопките на този едва покрит с пръст и незастроен от съвременно строителство град ще даде ясна информация повтаря ли се разкоша и богатото културно наследство на Марцианопол в Улпия Анхиалеон. Очаква се това да бъде археологическото събитие на 2010.

Относно твоя статус в качеството ти на последен римлянин - похвална е бдителността по отношение на римската тематика. Поздрави и весел Великден.

[Last roman]

Анхиало е емпорион на Аполония, възникнал в близост до богатата на сол Поморийска лагуна. За първи път името на селището (Agxiáloß, Anchialos) се споменава в едни декрет, открит сред развалините на Истрия. Той датира от първата половина на ІІ в. пр. Хр. (IGBR I(2) и с него аполонийците дават проксения на истрийския наварх Хегесагорас, син на Монимос, който имал големи заслуги за възвръщането на крепостта Анхиалос във владение на Аполония. Този малък град станал ябълка на раздора и предизвикал война между дорийската колониия Месамбрия и йонийската Аполония – метрополия на Анхиалос. (IGBR I(2), 388bis). Към ранната история на селището се отнася една кана от последната фаза на ранножелязната епоха и две чернофирнисови купи, открити в акваторията на Поморие. В близката до градището околност има открити и други халщатски материало. Един посветителен надпис, от който става ясно, че Пасиксенос, син на Антефилос е поръчал скулпторна група на Сарапис и Изида като здравеносни божества също датира от ІІ в. пр. Хр. и беше открит сред римското градище на Анхиалос, което се намира в м Палеокастро, до новия квартал на Поморие между Соленото езеро и морския бряг. Оттук произхожда и базата за статуя на Дионис, издигната от стратега Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от Бизия през 13-надесетата година на управлението на бизийския тракийски цар Реметалк ІІ т. в 38 г. след Хр. Това е станало по времето на император Калигула, когато Аполониос вече е станал римски гражданин. Този факт е съваршено ясен, защото върху другите по-ранни надписи той носи името “Аполониос, син на Ептайкентос” и само в надписа от градището Палеокастро името му се допълва със съставките “Гайос Юлиос”.

Надписът на Гайос Юлиос Аполониос е изключително важен за историята на Анхиалос, защото той датира точно от времето, когато градът е бил център на стратегия в зорато на римската императорска епоха, когато бизийските тракийски царе са били васали на Рим. Освен изключително важен за нас е фактът, че посвещението на Дионис се откри в градището на Анхиало. Заедно с посвещението на Сарапис и Изида това е доказателство, че и ранният Анхиалос се е намирал в м Палеокастро. Трудно е обаче да достигнем до културните наслоявания от този период, защото при разкопки на около 2 м дълбочина се попада под морското равнище и бликналата вода затруднява изследванията.

Още един посветителен надпис от старата метрополия Аполония допълва тракийската прозопография на Анхиалос. В него срещаме името на жената на стратега Аполоний Леонтó (Leontý)и нейния баща Авлудзенис (Aulouzeniß). Това име фигурира и в един надпис от Анхиалос с посвещение на Аполон (IGBR I(2), 374). Вече е налице и непубликуван надпис, открит в светилището на Аполон Карсенос край Бургас, изписан върху поставката на статуя на облечен Аполон, така както той е представен върху вотивния релеф на Авлудзен. Кам тези богати прозопографски данни от пъривите десетилетия на І в. след Хр. се добавя и името на жрицата “Лесескепра”, което четем върху чифт златни обеци от богатото могилно погребение, открито в некропола на Анхиалос през 70-не години на ХХ век. Всичко това красноречиво говори, че още през периода на ранната римска империя Анхиалос като център на стратегия придобива средищно значение и с пълно основание може да се смята, че поетът Публий Овидий Назон, след като пресякал Тракия по пътя от Темпира по долините на Хеброс и Тонзос, именно в пристанището на Анхиалос отново се е качил на борда на кораба, за да достигне далечния северен Томис, за да се изпълни волята на Октавиан Август.

През този период Анхиало кантрамаркира бронзови монети на Реметалк ІІ със собствена контрамарка АГХ в лигатура – още еднин признак, че градът започва да се откроява сред старите гръцки колонии Месамбрия и Аполония, защото е предпочетен от бизийските царе и издигнат като център на стратегия.

Възходът на гръда продължава и при династията на Флавиите и неговата повторна иногюрация като градски център се осъществява при управлението на Траян (98-117 г.) и тогава той получава името Ulpia Anchialos. Вероятно територията на бившата стратегия Анхиалос по естествен начин е наследена от по-късната градска територия, разширена при управлението на Хадриан (117-138 г. пр. Хр. На север границата с хората на свободния град Месамбрия трябва да е вървяла по долното течение на днешната река Ахелой. Косвено за това ни говори надписът на Юлия, дъщерята на Нейкиос (IGBR I(2), 345), открит в землището на село Ахелой на десния бряг на едноимената река. Южната граница с Деултум би трябвало да върви по северния бряг на езерото Вая или Бургаското езеро, западната граница между Анхиалос и Аугуста Траяна трудно може да бъде фиксирана, но според М. Лазаров това сигурно е река Тунджа. Основание за това заключение му дава името на една от филите на Анхиало, което деректно е сварзано с имета на река Тонзос. Според епиграфски данни четирите фили на Анхиалос насели имената: Egeliejß, §Hrwjß, Ba[kxì?]ß, Tonz[hj]ß. Според Б. Геров докато от териториите на старите черноморски градове не били набирани войници, то от голямата територия на Анхиало в римските легиони постъпвали много траки и преселници от други краища на империята.

Римският Анхиалос е заемал площ от около 120 – 140 ха и е бил разположен в старата местност Палеокастро, която сега в по-голямата си част е застроена от новия квартал на Поморие. Градът се е простирал от Соленото езеро до брега на морето и от северното кръстовище на изхода от Поморие към Несебър и Слънчев бряг до средата на разтоянито, което го отделя от изхода за Бургас. От брега на морето започва източната крепостна стена, коато е засичана зад западната ограда на манастира Свети Георги. На север от манастира тази стена се губи под плитките води на Соленото езеро и трудно може да бъде проследена. Затова площа на Анхиалос трудно може да бъде точно фиксирана.

М. Лазаров е предприел доста мащабни разкопки в градището на Анхиало през 1966 г. и ги е продължил до началото на 70-те години на ХХ век По-късно на същото място е копано само през един археологически сезон, а през различни години след 1980 тук е имало спасителни разкопки.

Разкрити са две пресичащи се под ъгъл от 108° улици. Едната от тях има широчина 8.70 м и с 18° на север се отклонява от направелението изток-запад. Изледователят приема, че това имено е decumanus maximus на Анхиалос. Двете улици са застлани с голуми дялани плочи от андезитен туф с размери 0.70 /1.30 Х 1.40/2.20 м и дебелина 0.20/0.30 м. Фугите между блоговете са грижливо паснати със завидна плътност. Блоковете са монтирани върху надлъжни стени, иззидани от камък и предназначени за по-голяма устойчивост на уличната настилка. От двете страни на улиците са разположени широки тротоари, чийто ниво е по-високо с 30 см от това на уличното платно. Под тротоарите са открити канали, предназначени за отвеждане на дъждовните води. Те са застлани с тухли и стените им са обмазани с хидрофобна замазка. Има и отвори за изтичане на водата в каналите.

Прокопаването на магистрален водопровод предизвика спасителни разкопки през 1979 г. Тогава беше разкопан сектор от северозападната крепостна стена на Анхиало, отстояща на около 50 м от прелеза на ж п линията на шосето Бургас – Слънчев бряг. Стената е облицована с големи квадри от андезитен туф от вътрешната и външната страна и има широчина 2.80 м. Между квадрите имплектон на розов хоросан. Разкрити бяха основите на една кула и беше установено, че крепостната стена има мощни контрафорси с дължина 1.5 м от вътрешната страна. Върху крепостнвата стена беше открита малка колективна находка от бронзови монети на Юстин І и Юстиниан І. Последната монета датира от средата на VІ в. и находщ(ката може да се свърже с аварското нашекствие през втората половина на VІ век. При спасителните разкопки се натъкнахме на една улица изградена по същия начин като разкритите улици при редовните разкопки. Натъкнахме се и на голям склад от късноантични амфори, които може би са запълвали голямо помещение. В изкопа за водопровод имаше и солидни стени от представителни обществени сгради и на много места се натъкнахме на средновековни гробове. Косвено соказателство, че старото градище не е било вече обитавано през средновековието. През 80-те години на ХХ в. спасителните разкопки бяха продиктувани от предствоящо строителство. Беше разкрита пещ за керамика и основите ня няколко сгради. Натъкнахме се и на основите на югозападната крепостна стена пред портата на тогавашния склад на Вторични суровини. В некропола през 70-те години бяха открити две корита от саркофази от андезитен туф, използвани вторично през късната античност многократно, поставени с дъното на горе. В късата страна на единия имаше правоъгълен отвор и се откриха три скелета и монети от ІV в, а отворът на другия беше пробит стихийно в дългата страна и в него имаше само три скелена. Този сектор от некропола на Анхиалос се намира пред входа на поморийското военно подделение, недалече от Винзавода. В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница, източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривни от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Север, сечена в Анхиалос. Недалече от това погребение през 80-те години на ХХ век беше открита засводена гробница

Източник: http://bg-archaeology.blogspot.com/

[didukaimos]

Ако можеше да ми попадне фотографиран надпис от цитираните исторически паметници, бих могъл да бъда полезен.

Името Аулузенис е изключително разпространено тракийско име. Това име се открива върху надгробна плоча от румънския учен Сорин Олтеану в град Томи. Съвсем сходна по своята скулптурна украса надгробна мраморна плочка фигурира в историческия музей на Варна -за жалост тази оброчна плоча е недостъпна засега, за да може да бъде детайлно проучвана. В етимологичните изследвания предприети за конкретното име, става дума за потомци на музиканти или свързани с музиката професии. Името произхожда от старогръцката дума аulos - флейта, свирка, която не се е запазила в съвременния гръцки език, поради което се съди за нейната възможна чуждоезична основа. Зенис е тракийско окончание със значение на потомък.

Даденият пример за здравеносния култ към Сарапис и Изида само показва еклектичната смесица на култове и вярвания в евксинтските полиси.

[didukaimos]

Може би трябва да мислим за още една десета Улпия, станала такава след смъртта (?) на Траян под името Улпиана, на територията на община Липлян, Косово. Към 518 г.н.е. градът вече носи името Юстиниана Секунда, в чест на своя възстановител - Юстиниан Велики.

Наречена е Юстиниана Секунда, защото с прозвището Юстиниана Прима и в чест на същия исторически персонаж се е ползвал родния град на Юстиниан - Таурезиум.

[Tyroglyphos]

В хода на анализите проверихме коя е и Деветата Улпия.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/03/28/kysnoantichniiat-trako-rimski-grad-ulpiia-nona.519370

Няма Улпия Нона, нито лъвове - легендата върху анхиалските монети се разделя като ΟΥΛΠΙΑΝΩΝ ΑΓΧΙΑΛΕΩΝ, което е родителен падеж от името на гражданите на Анхиал - (монета) на улпийците анхиалци (в именителен падеж Οὐλπιανοὶ Ἀγχιαλεῑς).

Монетите много често се обозначават не с името на града, а с производното от него име на гражданите - напр. на монетите на Марцианопол ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΙΤΩΝ, (монета) "на марцианополци", а не ΜΑΡΚΙΑΝΟΠΟΛΕΩΣ ("на Марцианопол"), в Одесос ΟΔΗΣΣΙΤΩΝ, (монета) "на одеситите", а не ΟΔΗΣΣΟΥ ("на Одесос").

[didukaimos]

В такъв случай трябва само да добавим към списъка и Colonia Ulpia Ratiaria. С това списъкът би трябвало да е окончателен. Основно "улпиите" са на Балканите.

[Зитко]

Ако сме пичове,требва да добавим и VLPIA AVGVSTA TRAIANA

[Tyroglyphos]

Ако сме пичове,требва да добавим и VLPIA AVGVSTA TRAIANA

Разбира се, закъде сме без "преблестящия град на траянците"?

Всъщност, ако трябва да бъдем точни, Ulpia се среща само в съчетание с името Beroe.

[Зитко]

Разбира се, закъде сме без "преблестящия град на траянците"?

Всъщност, ако трябва да бъдем точни, Ulpia се среща само в съчетание с името Beroe.

Ами на няколко места четох,че уж имало намерен някакъв каменен надпис с точно това име: VLPIA AVGVSTA TRAIANA

Обаче никой не ти казва къде се намира тоя надпис,че да ходим да го видим с очите си,да се снимаме до него

На монетите,обаче,името на града е без VLPIA

[Tyroglyphos]

Ами на няколко места четох,че уж имало намерен някакъв каменен надпис с точно това име: VLPIA AVGVSTA TRAIANA

Обаче никой не ти казва къде се намира тоя надпис,че да ходим да го видим с очите си,да се снимаме до него

На монетите,обаче,името на града е без VLPIA

Съмнителна работа, така че по-добре се снимай до надписа за строежа на Августеума.

Ulpia поначало не се среща като част от името на града, а само като елемент от име на негови граждани - т. нар. псевдотриба (заместваща изискваната в името на римския гражданин триба - когато не си записан в някоя от истинските триби). Напр. един преторианец от началото на ІІІ в. се казва Marcus Aurelius, Marci filius, Ulpia Maior Beroe - "Марк Аврелий Майор, син на Марк, от трибата Улпия, от Берое" (ако изобщо това е нашата Стара Загора, а не примерно македонската Бероя).

[Зитко]

Има и сирийска Вероя,така ситуацията става още по-заплетена

[Tyroglyphos]

Има и сирийска Вероя,така ситуацията става още по-заплетена

Даже не е нужно да ходим чак в Сирия, понеже има още едно Берое (Biroe/Bereo) на Дунава.

[Пандора]

Даже не е нужно да ходим чак в Сирия, понеже има още едно Берое (Biroe/Bereo) на Дунава.

леле, сирийското Верое съм виждала на карта,но че и такова на Дунав има - не съм.

Тук гледам две карти - на едната има Верое/в Тракия /,на другата не

http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/macedonia_1849.jpg

http://www.gutenberg.org/files/17124/17124-h/images/macedonia.jpg

[Зитко]

Има още по-близък вариант -според една любителска хипотеза,древният тракийски град Берое не съвпада с римския Августа Траяна,тоест че римляните били построили новия град някъде в околностите на тракийския,ето тук една статия с въпросната хипотеза:

http://dimdim-istoriabezgrimizmisliciilajico.blogspot.com/2009_06_01_archive.html

И понеже и аз съм голем ентусиаст,миналата седмица реших да ходя да проуча мястото,доколкото успях да разбера къде точно се намира според статията и спътниковите снимки от Гоогле Еартх.За съжаление там,където мислех,че се намира въпросният обект № 2300304,не открих нищо,може би трябваше да навляза още навътре в планината,но почна да се стъмва и се отказах.Но споко,ще има нова експедиция

[Пандора]

Има още по-близък вариант -според една любителска хипотеза,древният тракийски град Берое не съвпада с римския Августа Траяна,тоест че римляните били построили новия град някъде в околностите на тракийския,ето тук една статия с въпросната хипотеза:

http://dimdim-istoriabezgrimizmisliciilajico.blogspot.com/2009_06_01_archive.html

По този линк наистина има интересни статии.Има предположение,че Берое е основан от заселници от Македония .

[Tyroglyphos]

Има още по-близък вариант -според една любителска хипотеза,древният тракийски град Берое не съвпада с римския Августа Траяна,тоест че римляните били построили новия град някъде в околностите на тракийския,ето тук една статия с въпросната хипотеза:

http://dimdim-istoriabezgrimizmisliciilajico.blogspot.com/2009_06_01_archive.html

И понеже и аз съм голем ентусиаст,миналата седмица реших да ходя да проуча мястото,доколкото успях да разбера къде точно се намира според статията и спътниковите снимки от Гоогле Еартх.За съжаление там,където мислех,че се намира въпросният обект № 2300304,не открих нищо,може би трябваше да навляза още навътре в планината,но почна да се стъмва и се отказах.Но споко,ще има нова експедиция

Тази хипотеза е отдавна изказана - и то не само от любители, - но засега остава без доказателства, макар че дава някакво обяснение на факта, че под римската Августа Траяна няма останки от по-ранно селище. Странно е обаче, че през първите стотина години от съществуването на Августа Траяна в елита на града няма сигурно засвидетелствани хора с местен произход, което повече подхожда на град, основан на празно място и без връзка с вече съществуващ град, доколкото за римляните е било обичайно да инкорпорират местните елити - стига такива да са съществували - в новата администрация, както примерно се случва във Филипопол.

На мен ми е по-интересно по какви причини е премахнато и забравено името Августа Траяна, чиято най-късна сигурно датирана употреба като официално име на града е от края на управлението на Константин Велики.

[Зитко]

Тази хипотеза е отдавна изказана - и то не само от любители, - но засега остава без доказателства, макар че дава някакво обяснение на факта, че под римската Августа Траяна няма останки от по-ранно селище. Странно е обаче, че през първите стотина години от съществуването на Августа Траяна в елита на града няма сигурно засвидетелствани хора с местен произход, което повече подхожда на град, основан на празно място и без връзка с вече съществуващ град, доколкото за римляните е било обичайно да инкорпорират местните елити - стига такива да са съществували - в новата администрация, както примерно се случва във Филипопол.

На мен ми е по-интересно по какви причини е премахнато и забравено името Августа Траяна, чиято най-късна сигурно датирана употреба като официално име на града е от края на управлението на Константин Велики.

Отворих една тема,в която да подредим хронологично всички сведения(писмени,нумизматични и епиграфски),споменаващи древните имена на Стара Загора,като на тази база вече да анализираме и градим хипотези,мисля ще бъде интересно:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9698

[Philip]

Между другото и Филипопол е носил епитета Ulpia, както преди това - Iulia и Flavia.