Робството в Древен Рим

[Last roman]

Римската икономика била построена на използването на робски труд и търговията с роби, което било нормално и необходимо явление за тогавашното общество. Римските закони третирали робите като одушевени предмети без никакви права, които могли да бъдат купувани и продавани, а техният собственик можел да се разпорежда с живота им както намери за добре.

Броят на робите в Италия и Рим
С разрастването на Републиката и потребността от евтина работна ръка се увеличила. Когато робите били в изобилие, цената им била невероятно ниска /римляните имали поговорка - "евтин като сардинец", защото след завладяването на този остров били пленени много роби/. Стигало се даже до парадокса, че чифт сандали струвал по-скъпо от изготвящия ги роб. Особено много се използвали робите в мините и земеделието, където огромните латифундии се обслужвали основно от роби. Броят им достигал до 10 000 в едно имение.
Според изчисленията в Италия, във времената на могъществото на Римската империя броят на робите достигал милион и половина, което било около 25% от тогавашната популация на полуострова. Във Вечният град делът на тези живи предмети бил между 25 и 40% от всички жители. Като се има впредвид, че през 1 век Рим наброявал около 1 милион жители, то 400 000 от тях били роби. Повсеместното използване на робите в ежедневието за вършене на черната работа правела търговията с тях изключително доходоносен бизнес. Тя била добре организирана и добре развита на територията на цялата държава.

Етническият състав на робите силно зависел от това срещу кои народи водел война Рим. Първоначално робите в Рим били малко - основно жители на покорените италийски градове.
През 2 в. пр. н. е., когато Рим се сдобил със задморски провинции, роби започнали да прииждат от Сицилия, Картаген, Испания, Гърция и Мала Азия. Разбира се гръцките роби от изтока се ценяли повече, заради високото им културно ниво. Те обикновено ставали учители, лекари, готвачи и пр. За разлика от тях робите от север и запад /основно от варварските земи/ се ползвали в повечето случаи за груб физически труд и били лесно заменяеми.
През 1-ви век пр. н. е., покрай походите на Марий, Сула, Цезар, Лукул и Помпей, съставът на робите основно бил от гали /при завладяването на Галия в робство били продадени около милион от жителите й/; германци, траки; сирийци, египтяни, нумидийци и малоазийци. След победоносните армии вървели каравани от роботърговци, които на място купували пленените.
По време на ранната империя, широкомащабни завоевателни войни се водили в Тракия и Панония, Британия и Германия, а също и в Юдея и Армения. Притокът на роби обаче постепенно намалял, поради което в римското законодателство се появили и клаузи за защита на робите от произвола на господарите. По времето на Август било забранено робите да биват убивани, а Клавдий постановил ако робът се разболее, господарят му да се грижи за оздравяването му. Тъй като в цялост робът не бил заинтересуван от труда си, практика станало част от продукцията да бъде давана като награда на него.
През 2-ри век основен източник били Дакия, където по време на войните били продадени в робство над 500 000 варвари, а също Германия и Африка.

Търговците на роби
се наричали Mangones или Venalitii. Те не били с висок социален статус и обикновено работели за богати граждани от сенаторското или конническото съсловие, които инвестирали част от средствата си в този бизнес за закупуване на роби от пазарите в Мала Азия, Африка и Крим. Тъй като винаги съществувал риск продаваната от тях стока да е стара или болна, робите за продан най-често се извеждали голи. Държавата контролирала търговците на роби посредством едилите, които следели продажбите и наддаванията на роби да бъдат ясни и честни, а също така цената на предлаганите роби да съответства на качеството им. Ако робът имал дефект, който не бил описан от търговеца на роби, последният е трябвало да го вземе обратно в срок от шест месеца или пък да даде на клиента по-голяма отстъпка от цената.

Провинциалните пазари на роби
Търговците на роби действали на територията на цялата империя. Робите били докарвани снабдителите в провинциите и продавани на тамошните робски пазари. Някои от тези снабдители работели и като събирачи на такси. Често, ако някое домакинство не могло да си плати данъците, негови членове били заробвани и продавани, за да погасят задълженията. На самите провинциаклни пазари робите били купувани от търговците и препродавани на богатите робовладелци, след което новата собственост била доставяна с кораби или сухопътни кервани до местоназначението си. Един от най-големите робски пазари се е намирал на гръцкия остров Делос и имал капацитет да побере 10 000 роби.

Най-чест източник на роби били пленниците от войните, престъпниците, които за наказание били превръщанив роби /Servi poenae/, родените в робство деца - sanguinolenti /по закон те също били безправни като родителите им/.
Главният поток от роби бил следствие от завоевателните войни на Рим и етническата им принадлежност зависела от това в коя част на Средиземноморието протичала експанзията на империята. Сред робите се срещали жители на Сев. Италия, Гърция, Иберия, Галия, Балканите, Египет, Северна Африка, Британия, Дакия, Партия...

Робските пазари в Рим
Разположението на първия робски пазар в Рим било зад Римския Форум и базиликата на Юлий в място, наречено Graecostadium или пазар за гръцки роби, тъй като поначало най-голям бил броят на робите от Гърция.

След победата на Емилий Павел над македонския цар Персей при Пидна 168 г. пр. н. е. От покорените територии били докарани 150 000 гърци. Този пазар бил огромен и най-популярен сред римляните. Най-качествените роби пък се предлагали в построената от Септимий Север saepta, където било любимото място за срещи на римляните, дошли да пазаруват тук.

Продажбата на роби
Продажбата на роби на пазара се определяла от много фактори, както и при други стоки. Продавачите най-често изкарвали робите голи, за да виждат клиентите какво точно купуват. На докараните от чужбина роби единият крак бил оцветени с бял тебешир. Римските закони изисквали доставчиците да посочват етническата принадлежност на робите, които продават. Около врата им висяли табели /tituli/ с описание на националността, произход, способности, добрите и лошите им качества и техните недостатъци. Ако търговецът не можел да гарантира за роба, поради неопитомеността му, тези роби носели специални шапки, наречени pillei.

Цените на робите
Робите били оценявани по техните умения. Цената зависела и от възрастта, пола, физическата издръжливот, здравословното състояние, външния вид, уменията, интелигентността и образованието. Нетренираните роби стрували до 12 пъти по-евтино отколкото опитните такива. Изключително красивите роби и робини били представяне на закрити търгове, само пред богати купувачи /arcana tabulata catastae/. Римляните обичали необичайно изглеждащите роби и високо ценяли и екзотичните представители на черната раса, също и робите с аномалии /джуджета/ или деформации, които били продавани на високи цени.

Търгът на роби
След като едилите опреляли къде и кога ще се проведе търгът, в навечетието му търговците приготвяли тяхната ‘стока’. Мерките за сигурност били много високи, за да предотвратят евентуално бягство. Робите били държани в дървени или железни клетки. Тялото и особено зъбите на робите били внимателно изучавани и по това се е преценявало, дали робът отговаря на назначената цена или дефектите по него изискват отстъпка от цената. Въз основа на направеният оглед се изготвяла първоначалната цена на роба, която често превишавала няколко пъти цената, на която търговецът закупувал роба от робския пазар в провинцията. След това на табелката се вписвали националността, произхода, способностите и недостатъците на роба. Робите докарани от чужбина били маркирани с тебешир върху крака. Търговците решавали и в какъв ред да излязат робите на платформата.
На самият търг робите били изкарвани на групи с табелки около врата им без разлика в пол или етническа принадлежност. Търговците шумно хвалели качествата на своята стока и нейните предимства. Съответно всеки купувач можел да огледа и опипа бъдещата си покупка, както и да дискутира предимствата или недостатъците на роба с търговеца. Някои от робите били голи, за да могат купувачите да по-подробно да инспектират какво точно се предлага.

Тези роби, за които продавачите не могли да дадат никакви гаранции, носели шапки.
Цената на робите била динамични и наподобявала колебанията на цените на днешните стокови борси. Всичко зависело от количествоито докарани роби /обикновено след големите завоевателни войни потокът от роби понижавал цената им/, възрастта, уменията и качествата на изложените роби. Много високо се ценяли специализираните в дадена професия роби. Робите от по-дивите провинции, които били годни само за физически труд били много евтини. Жените, които не блестяли с особени качества се продавали по-евтино от мъжете.

Освобождаването на роба
Веднъж купен, робът си оставал роб до гроб, освен ако господарят му не решавал да го освободи. На всеки 5 години всеки римски гражданин регистрирал в Рим ценза си. Регистрацията на ценза била единствения начин по който римският гражданин получавал признание за неговата идентичност и статус. Пред цензора той посочвал своята фамилия, жена, деца, роби и богатство. По-големият брой роби бил знак за благосъстоянието и престижа на гражданина в обществото. Ако пък господарят желаел да освободи роба си, необходимо било само цензорът да го впише в листата като гражданин /manumissio censu/ и той получавал заветната си свобода. Веднъж освободен, той получавал пълно гражданство, даже и правото да заема обществени длъжности.

Робското облекло

Робите били на дъното на социалната пирамида и облеклото им съответствало на статуса им. Тук разбира се от значение бил типът работа, която вършел робът. Робите в селското стопанство, в строителството, в канализацията, в баните и в мините, полагащи тежък физически труд носели най-често само препаски. Полагала им се туника от най-груб материал веднъж годишно и наметка с чифт груби дървени обувки веднъж на две години. Робите, които се превръщали в успешни гладиатори, артисти, музиканти, счетоводители, фризьори, учители или медици можели да си позволят по-скъпи дрехи в зависимост от това колко ги ценял господарят им.

Разбира се тогата – привилегия на римския гражданин била забранена за употреба от робите и ако някой роб бил хванат да носи тога /т. е. да претендира, че е римски гражданин, го чакало смъртно наказание/.
Робите не носели шапки, които били символ на свободните граждани, а около врата им били окачени нашийници с табелки, на които пишело името на господаря им:

Наказанията

Тъй като в древен Рим робите нямали никакви права, а били разглеждани като стока, то наказанията им били изключително сурови и зависели от прищевката на господарите им. По време на Републиката собственикът можел да измъчва и убие роба си без да дава обяснения пред никого или да бъде съден. По времето на Клавдий /42-54 г./ робите получили право да бъдат лекувани за сметка на собственика им, а същите да бъдат подвеждани под отговорност, ако посегнели на живота на робите си.
Най-честите наказания за ежедневните провинения на робите били бичуване, затваряне без храна или членоувреждане. Бичуването можело да е с обикновен камшик, който не оставял трайни белези /все пак робите и особено женските такива били ценна стока, а повредената стока струвала по-малко пари/. За по-тажки провинения се прилагал камшик /flagrum или flagellum/, чиито окончания завършвали с оловни топки или кукички. При бичуването те съдирали кожата на жертвата, която можела дори да умре.
Най-тежкото наказание, изпълнявано върху робите било разпъването на кръст. То се прилагало, ако робът посягал на живота на господаря си. Когато в къщата на убития от роб господар имало и други роби, те също били разпъвани на кръст, защото не предотвратили смъртта му. С подобни драконови мерки римляните си надявали да се предпазят от робското отмъщение. Богатите живеели в страх да не бъдат убити от собствените си роби, заради несправедливо обръщение и неслучайно в римското общество битувала поговорката – ‘колкото роби, толкова и врагове’.
По-хуманна мярка за тежко провинение била изпращането на роб от дома на господаря да се труди на вилата му на село, където условията били доста по-сурови. Тук робите били държани оковани и били заключвани в бараки (ergastuli) през нощта. Повечето от тях имали татуировки на челата си, отразяващи тяхната принадлежност. Главите на робите били редовно бръснати, а косата – използвана за направата на перуки за богатите римски матрони.
Тежките условия на труд и лошото обръщение най-често карали робите да бягат. Тъй като един избягал роб не можел да бъде легално продаден, със залавянето му се занимавали т. Нар. Fugitivarii или казано на съвременен език – ловци на глави. Заловеният роб отново бил връщан на господаря си, който можел да постъпи с него както реши в зависимост от ценността му. Челото на такъв роб било жигосвано или татуирано с FUG /от fugitivus/, показващо, че робът е беглец. Често на бегълците им били чупени костите на крайниците за назидание на останалите роби.
Роб провинил се в кражба се жигосвал или татуирал с FUR /от лат. Fure – крадец/.
Гладиаторите също били жигосвани със stigma, на лицето, краката или ръцете, по които лесно били разпознавани, ако избягали.
По-малко жестоко било наказанието робът да се движи навсякъде с парче дърво /furca/ окачено на врата му. Tака робът получавал завинаги произвището furcifer.

Редактирано Септември 23, 2015 от Last roman

[Иванко Тертер]

Чудесна тема. Ето още нещо свързано с нея:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843

Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ през призмата на римското право и летописи. "славянин" като социална категория население

[Warlord]

само като видях, че първото мнение по темата е твое бях готов да се обзаложа на неограничена сума, че ще прочета точно това като я отворя.

Не е само горепосочената, а са поне още 10-тина подобни във форума и може би стотици мнения разхвърляни из другите теми. Мисля, че отдавна всички тук се запознахме с твоята теория и всеки си каза мнението относно нея. Не може ли тук да говорим просто за робството в Рим?

[Иванко Тертер]

Кога ще преместиш и тази тема в "алтернативна история" или още не си решил? Или виждаш някакви разлики в двете теми??

Трогнат съм от признанието, че съм "основател на теория", след вече даденото ми от друг, че съм родоначалник на "нов подвид в автохтонството".

[Last roman]

Не се карайте, приятели. Най-хубавото на роба в Древен Рим е било, че въпреки всичко той е могъл да стане един ден свободен човек и дори неговите деца са се дореждали понякога до императорския престол /за справка имп. Диоклециан/.

[КГ125]

Поздрав за темата!!!!

Освободеният роб /либертин/ можел да стане всичко, но не и съдия. Тъй, ама един станал и съдил 20 години. Като се разбрало, цялата област скочила да иска преразглеждане на отдавна решение случаи..

Римският сенат решил случая по римски /една от хилядите причини да ценя таз държава/- мъдро, разумно, законно и кратко, със следното писмо:

"До гражданите на област еди си коя,

Знайте всички, че общата грешка не може да навреди."

[Last roman]

Всъщност либертинът не можел да стане и сенатор, както и да заема длъжност, за която се назначавали представителите на патрициански фамилии. За сметка на това синовете му обаче нямали подобни ограничения. Това е предимството на гъвкавата римска социална система, за разлика от гръцката, където чужденците, робите и потомците им си оставали такива завинаги и нямали шанс да се интегрират в обществото та дори да гласуват на агората.

[КГ125]

В един учебник по стопанска история попаднах на прелюбопитните данни, че в Месопотамия и даже Египет робите не са толкова много, колкото сме свикнали да си ги представяме и че това са всъщност общества преимуществено от свободни дребни собственици на земи и жители на градове. При Рим 25% се очертава като сериозна цифра. Изглежда, че едрите съсловия и големият брой роби в робовладелското общество вървят ръка за ръка...

Интересно, имало и е случаи, в които заробеният е посягал на живота си, не желайки да стане роб?

[Last roman]

ами ако един благородник по стечение на обстоятелствата ставал роб /отвлечен на война, пленен в битка/, и имал малко чест, определено е търсел начин или да се отърве от робството или да го прекрати по указания начин. Поне моралният кодекс на римляните в това отношение бил достатъчно добре развит. Но понякога желанието за живот се оказвало по-силно.

Колкото до ролята на робите в икономиката на римската държава, наистина тук използването им е най-широкомащабно и повсеместно, и то елиминира дребните собственици на земя. Това предизвиква промени в римското общество в края на 1 век пр. н. е. /борбите на братята Гракхи/ и създаването на професионална наемна армия, а не наборна според ценза /който разорените селяни вече не могат да поддържат/.

След секването на завоевателните войни в края на 2 век липсата на роби води до развитие на колоната - закрепостяване на освободените роби и дребни занаятчии, което е също временно решение на проблема с производителността на труда. Защото основният минус на робския труд е незаинтересуваността на полагащите го.

В първи век обаче отношението към робите станало по-хуманно и щадящо. Даже Сенека писал за отношенията между роб и господар едно доста показателно писмо.

http://www.o-seneke.info/article/pisma148.html

[Иванко Тертер]

Най-хубавото на роба в Древен Рим е било, че въпреки всичко той е могъл да стане един ден свободен човек и дори неговите деца са се дореждали понякога до императорския престол /за справка имп. Диоклециан/.

Точно така. Има и още примери:

Сервий Туллий (Servius Tullius) - согласно римскому преданию, шестой (первым был Ромул) царь Древнего Рима в 578—535 г. до н. э.

Сервий Туллий родился в городе Корникуле, разрушенном впоследствии римскими войсками под предводительством Тарквиния Приска. В бою погиб отец будущего царя — Спурий Туллий, а его мать Окрисия, женщина знатного происхождения, возможно даже царица, попала в плен к римлянам /т.е. имаме попадане в "робство-servus" чрез военнопленничество/. Там она вошла в расположение к Танаквиле — жене римского царя. Сервий Туллий рос при царском дворе, пока с ним не случилось чудо: однажды, когда он спал в атрии, яркое пламя короной охватило его голову. Танаквила увидела в этом событии знамение и посоветовала царю Тарквинию Приску обратить внимание на мальчика и дать ему хорошее образование /т.е. имаме освобождаване от "робство-servus"/. Сервий Туллий действительно проявил большие способности и стал любимцем царя, патрициев и народа. Тарквиний Приск отдал ему в жёны свою дочь. После убийства Тарквиния Приска сыновьями Анка Марция, Танаквила сумела привести Сервия Туллия, своего любимца, к власти.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%B9_%D0%A2%D1%83%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D0%B9

Сервий Сулпиций Галба /SERVIVS SVLPICIVS GALBA/ е римски император от юни 68 г. до 15 януари 69 г. - при него откъде и при какви обстоятелства идва прякора "роба-servius"?

[Last roman]

Благодаря за допълнението.

Страхувам се, обаче че името на император Галба няма нищо общо с робството.

Кратка биография на Галба:

http://en.wikipedia.org/wiki/Galba

Servius е съвсем често срещано име и не е задължително носителят му да е бил от робски произход.

Идва от глагола пазя, служа /servo/:

http://en.wikipedia.org/wiki/Servius_(praenomen)

Има цял род gens Servilia, а и е използвано най-често при Корнелиите и Сулпициите /стари и дълбокоуважавани патрициански фамилии/, откъдето произхожда нашият император.

Редактирано Април 5, 2010 от Last roman

[Warlord]

И все пак се сещам, че имаше споменати случаи в които роб получил свободата си от своя господар пожелава все пак да остане при него и всичко да продължи по старо му. Изглежда въпреки всичко е имало и хуманно отношение понякога, т.е. съвсем делово между роб и господар, без излишни ексцесии.

А също дори и за освободени гладиатори, които в последствие са се завърнали на арената по собствено желание.

[Иванко Тертер]

Кратка биография на Галба:

http://en.wikipedia.org/wiki/Galba

Servius е съвсем често срещано име и не е задължително носителят му да е бил от робски произход.

Suetonius mentions that "Galba Minor had discovered his father's affair with a male slave and threatened to tell his stepmother, which led to death of him."

Каква е тая история с роба?

[КГ125]

Да, има. Ами те хората са си хора и в болшинството си се държат човешки в което и да било общество, и на този именно факт се крепи съответното общество относително дълго време.

[Warlord]

Suetonius mentions that "Galba Minor had discovered his father's affair with a male slave and threatened to tell his stepmother, which led to death of him."

Каква е тая история с роба?

Галба бил разкрил афера на баща си с мъжки роб! И това не е било много необичайно за тогава. Ама се съмнявам че точно това може да е причина и за произхода на името му.

[Last roman]

Suetonius mentions that "Galba Minor had discovered his father's affair with a male slave and threatened to tell his stepmother, which led to death of him."

Каква е тая история с роба?

По принцип преспиването с роб не било разглеждано като прелюбодеяние или изневяра /ако собственикът му бил женен/. Все пак юридически погледнато робът бил вещ, която трябвало да обслужва господаря си /по всякакъв начин/. Но строгите патриархални фамилии не одобрявали педерастията, съответно наказвали сурово непокорните. В случая обаче малкият се прецакал, разкривайки такава деликатна тайна. Да не забравяме, че pater familia имал пълна власт и над робите си и над децата си.

Редактирано Април 5, 2010 от Last roman

[Galahad]

В ранния период на Рим освен по рождение и при пленяване можело да се попадне в робство и заради дългове. На практика се получавало така, че докато редовите римляни воювили, а богатите богатеели, един ден когато героите се завръщали се оказвало, че личното им стопанство е западнало, натрупвали се дългове и те ставали роби. В крайна сметка дълговото робство било забранено.

За попаденото под робство Марциан казва:

"Робите попадат под наша власт или по силата на гражданското право (ius civile - правото прилагано за римските граждани - б.м.), или по силата на правото на народите (ius gentium - правото прилагано от рим. държава спрямо чужденците); по силата на гражданското право - ако някой, който е достигнал 20 г.,е разрешил да се продаде за да получи част от покупната цена; по силата на правото на народия нашите раби са хора, заловени сред враговете и рождени от нашите рабини.

Този, който се е продал в робство, ако след това бъдел освободен не си връщал предищния статус, а се третирал като либертин (освободен роб).

С упадъка на Рим започнали да се взимат мерки за защита на робите като основна производствена сила.

Способите за освобождаване на роби били няколко. Така с конституция на имп. Антонин Пий било забранено към робите да се проявява извънредна жестокост, а за безпричинно убийство на роб стопанина се наказвал като за убийство на чужд роб. Допуснало се дори ако господарят безпричинно се отнасял зле с робите си, те да можело да се продадат принудително. В резултат от въвеждането на мерки за защита на робите по думите на римския юрист Улпиан (един от петимата т.нар. респонденти - при съмнения в тълкуването на закона техните съчинения били задължителни)се стигнало до там, че имп. Адриан изпратил на заточение една матрона защото по незначителен повод се отнасяла зле с робините си. Имп. Север възложил на градския перфект да следи робите да не бъдат въвличани в развратни действия.

А избягалия роб Барбарий Филип станал претор в Рим. Улпиан в Дигести прави следния извод относно валидността на неговите актове: "Римският народ би могъл да предостави на роба тази власт, и ако е знаел, че този човек е раб, то той би го направил свободен. Това право в още по-голяма степен следва да се признае на императора." Разбира се подобна авантюра на някой роб се наказвала тежко. Дион Касий пише, че след като около 38г. пр. н.е. един роб, скровайки своя обществен статус станал претор, то когато измамата била ракрита, той бил хвърлен от Тайпейската скала.

Освободените от робство получавали за патрон своя бивш господар. Те трябвало да го подпомагат при нужда, а той пък да ги покровителства.

Робите е можело да развиват търговска дейност, като за целта собственикът му му отделял имущество, което да ползва за тази цел (пекулиум). Разбира се господарят също носел отговорност за стопанската дайност на своя роб.

[Иванко Тертер]

Пак е по темата. Адаптираното римско право в българската държава.

http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/IX/Zakon/text.phtml?id=2223

ЗАКОН СУДНЫЙ ЛЮДЯМ НА БОРИС І /кр.ІХ в./

Без да обсъждаме това тук, тема за българизираното римско право /доста лек лежим на рабство - склавос -сервус/ в сравнение с класическото римско право.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7301&st=0

Има ли робски институт преди въвеждане "Закон судни людям"? римско-правен институт "sclavus, servus" в ранносредновековна България

[Last roman]

Искам да допълня, че дълговото робство не се регламентира от цивилното римското право, когато се касае за римски граждани. По закона на трибуна Петелий то е отменено през 326 г. пр. н. е. Но разбира се дълговото робство било приложимо за населението на окупираните от Рим територии.

[Хърс Златния]

И все пак се сещам, че имаше споменати случаи в които роб получил свободата си от своя господар пожелава все пак да остане при него и всичко да продължи по старо му. Изглежда въпреки всичко е имало и хуманно отношение понякога, т.е. съвсем делово между роб и господар, без излишни ексцесии.

А също дори и за освободени гладиатори, които в последствие са се завърнали на арената по собствено желание.

И между робите е имало всякакви дегенерати.

Но разпространението на робството е било смъртоносната болест на Римската република.

Положението на робите, в повечето случаи, е било отвратително. Показателен е фактът, че 90% от робите не са имали деца и то не защото не са им позволявали. Просто, поставен в такова неестествено положение на нормалния човек не му се живеело............. Римските роби просто измират, в 90% от случаите, без да оставят поколение...........(Ситуацията с американското робство и негрите - роби е съвсем различна.)

Така, когато спират големите завоевания, спира и основният робски източник. Робите поскъпват, настъпва икономическа криза, правят се реформи, които обикновено водят до още по-голяма затъване в говната за древния Рим, идват и сектите, после дивите германци, а оттам и закономерния край на тази "велика" цивилизация.

[Last roman]

Положението на робите, в повечето случаи, е било отвратително.

Зависи за кои роби иде реч. За тези в мините - да. За тези в стопанствата и домовете на богатите римляни - едва ли. Така че няма смисъл да се генерализира.

Редактирано Април 6, 2010 от Last roman

[КГ125]

Цивилизацията си е велика, но всяко нещо има край, дори и Рим....

Какво нещо, как големите цивилизации възникват по естествен исторически път - съчетаване на общо взето прост икономически принцип - на робството, с доста удачни за държавно строителство и експанзия народопсихологически качества.

[Last roman]

едно човеколюбиво мнение на Сенека за робите /препоръчвам да прочетете цялото писмо/:

...

Помисли - този, когото наричаш роб, се е родил от същото семе, както и ти, също като теб той съществува под небето, диша наравно с теб, еднакво живее, еднакво умира. Нали много знатни хора, които чрез военната служба достигнаха до сенаторско звание бяха низвергнати от съдбата. Спомни си за Вар! Един станал пастир, друг - пазач. Осмеляваш ли се да презираш изпаднали в такова състояние хора, при положение, че и ти можеш да стигнеш до него. Аз не смятам да говоря за отношението ни към робите, които третираме толкова високомерно, толкова жестоко; ето какво мисля в общи линии. Общувай с низшите така, както би искал да се отнасят към теб висшестоящите. Всеки път, когато се сетиш за властта, с която разпореждаш с робите си, спомни си, че и твоят господар /Сенека има предвид императора/ има същата власт над теб. "Но, ще ми кажеш - откъде накъде ще имам господар?". Ти още си млад, приятелю. Кой знае може би и ти ще имаш. Нима не знаеш, на колко години Хекуба и майката на Дарий станали робини, как попаднали в робство Крез, Платон, Диоген? Третирай роба меко, снизходително, допускай да говори, искай съвет, черпи го. Тук разбира се ще бъда прекъснат от цялата тълпа наши контета: "Какво унижение, какъв позор!" Но аз веднага ще ги улича в това, че те целуват ръце на други роби /Сенека визира Нероновите освободени роби, разполагащи с голяма власт в обществото/. Даже представа си нямате как се стараели да избегнат предците ни това, което е толкова омразно в думата "господар" и унизително в думата "роб". Господар при тях се наричал бащата на семейството, а робите - както и досега в комедиите били членове на семейството. Те създали един празник /Сенека има предвид Сатурналиите/ не само за това, че робите можели да ядат от общата трапеза с господаря, но и да заемат длъжности на държавни магистрати, да съдят - с една дума, домът за един ден се превръщал в република. "Но как така ще допусна аз на трапезата си роби?" - Точно така, както допускаш и всички свободни. Ти грешиш, ако мислиш, че аз ще отблъсна човек заради мръсната му работа. Не занаята му ще ценя, а характера му. Характерът си го създава всеки сам, а работата е въпрос на случайност. Нека едни обядват с теб, защото те са достойни за това, а други - за да станат достойни. Ако има нещо гнусно в тях, заради връзки с мръсни хора, то то ще се изчисти, благодарение на примера на почтените люде. Не само на форума или в сената можеш да намериш приятел, драги ми Луцилий; ти ще го намериш и у дома, ако потърсиш добре. Често добрият материал се губи, ако отсъства занаятчия. Опитай, направи експеримент. Ако е глупав този, който купувайки кон гледа не юздата му, а украсата, то не по-малко глупав е и този, който оценява човека по дрехите и съсловието, което също както и дрехата е облечено върху ни. "Той е роб!" - Да, но може би е свободен по дух. "Той е роб!" - Да, но това прави ли го вреден? Покажи ми кой не е роб: един е роб на похотта си, друг - на користолюбието, трети - на гордостта си, а всички са роби на страха. Ще ти покажа бивш консул - роб на баба, ето и богаташ - роб на прислужницата си, и цял куп знатни младежи - роби на актьори. Няма по-позорно робство от доброволното. Не обръщай внимание на думите на тези господа; бъди винаги приветлив с робите си и не показвай високомерие. Нека те уважават, а не се страхуват от теб...

Сенека, "Нравствени писма към Луцилий", V 6