Битката при Чудското езеро (ез. Пепиус) - 05.04.1242 г.

[ISTORIK]

През 1201 г. немците основават гр. Рига, а през 1202 г. - Орденът на Ливонските братя на меча (Орденът на мечоносците). През 1208 г. започват да колонизират естонските територии и продължават до 1227 г., когато последното укрепления на естонците на малкия остров Муху е покорено от немците. Руските воини от Псков и Новгород отбраняват Дорпат (дн. Тарту) заедно с естонците през 1224 г. Немците трябва да докарат катапулт, подвижна обсадна кула и да изкопаят ровове, за да завземат града. Ливонските братя обаче са победени от литовците в битката при Шауле (1236 г.).

Тевтонския орден се специализира във воденето на бой и всички епископи, включително - архиепископа на Рига, имат много рицари. Датското херцогство в северна Естония също разполага с датски и немски рицари. През 1240 г. шведите акостират на руския бряг и срещат русите под командването на княз Александър Ярославич при р. Нева. Надявайки се да се възползват от руската слабост след монголското и шведското нашествие, тевтонските рицари нападат съседната Новгородска феодална република (?!) и превземат Псков, Изборск и Копорье през есента на 1240 г. Когато се приближават към самия Новгород, местните жители викат обратно в града 20-годишния княз Александър Невски, когото са пратили в изгнание в Переславл по-рано през годината. По време на кампанията през 1241 г. и началото на 1242 г. Александър Невски се възползва от трудностите на рицарите (битка при Лигница на 9 април 1241 г. срещу монголите) и успява да възвърне Псков и Копорье от кръстоносците.

През пролетта на 1242 г. Тевтонските рицари успяват да победят отряд новгородци на около 20 км южно от крепостта Дорпат. Александър Невски изпраща малък разузнавателен отряд, който е унищожен от немците, но руския пълководец узнава тяхното местоположение. Князът отстъпва, надявайки се да въвлече високомерните рицари в битка върху замръзналото езеро. Водени от от принца-епископ Херман фон Дорпат, рицарите и помощните им сили от местни естонци се срещат със силите на Невски на тесен проток, който свързва северната и южната част на Чудското езеро на 5 април 1242 г.

Кръстоносците наброяват около 500 души с подкрепление от около 1000 чудски (естонски) наборници, които са разположени зад елитния немски авангард. Силите на Александър Невски са съставено от неговата и на брат му Андрей лична дружина, наброяващи около 1000 души, Дошли са боляри с техните отряди, новгородски опълченци, а има и монголски контингент, общо - около 5000 души.

Немците, които са свикнали да се бият срещу числено превъзхождащ ги противник, се строяват в традиционната формация на северните кръстоносни походи: клин, в чиито връх е най-тежката кавалерия, отстрани е тежката кавалерия, която обгражда пехотата в центъра. Според съвременните руски летописи, Александър Невски заповядва на стрелците му да влязат в битката. Рицарите пробиват руския център и убиват много стрелци, но всъщност попадат в капан. Основните Новгородски сили нападат немския клин от всички страни. Кръстоносците започват безредно да отстъпват по езерото, а появата на руската кавалерия ги обръща в бяг. Когато рицарите опитват да се съберат на далечната страна на езерото, тънкия лед там започва да поддава под тежестта на тежките им доспехи и мнозина от тях се издавят.

В "Първи Новгородски летопис" четем:

"Княз Александър и всичките мъже на Новгород събират силите си до езерото, при Умзен, до Скалата на гарвана, а немците и естонците яздят към тях, забивайки се като клин в армията им. И имаше голямо клане на немци и естонци... Те се биха с тях по време на преследването върху леда на седем версти от Суболския [северозападния] бряг. И паднаха безброй естонци и 400 от немците, а те взеха 50 с ръцете си и ги отнесоха в Новгород. "

Според "Ливонска римувана хроника", написана години след битката:

"[Руснаците] имаха много стрелци и битката започна с дръзкото им нападение срещу мъжете на краля [датчаните]. Знамената на братята [от Ордена] скоро се вееха насред стрелците и се чуваха мечове да разцепват шлемове. Мнозина от двете страни падаха мъртви на тревата. Тогава армията на братята беше напълно обкръжена, тъй като руснаците имаха толкова войници, че имаха шейсет и повече мъже срещу всеки немски рицар. Братята се биха достойно, но въпреки това бяха сразени. Някои от тези от Дорпат избягаха от битката и бягството им беше спасение. Двадесет братя лежаха мъртви, а шестима бяха пленени."

Само великият магистър, епископите и шепа рицари на кон успяват да се върнат в Дорпат. Загиват 400 немци, според Първия Новгородски летопис, от които 20 „братя“ от Тевтонския орден. Пленени са 50 немци, от които - шестима братя. Според Житието на Александър Невски, пленените вървели редом с конете си при радостното влизане на княза в Псков.

Според Ливонската римувана хроника, битката е била на сушата, но според археологическа експедицията на АН на СССР под ръководството на Г. Караев, за мястото на битката може да се счита участък от Топлото езеро на 400 м на запад от съвременния нос Сиговец, между северния му край и ширината на древния Остров.

Победата на Чудското езеро, наред с победите на Александър Ярославич над шведите (15 юли 1240 г. при Нева) и през 1245 г. над литовците при Топорец се считат за много важни за утвърждаването на Новгород и Псков по време, когато Киевска Рус понася големи загуби поради вътрешни междуособици и монголското нашествие от изток. Поражението на рицарите ги възпира от повторното завземане на Псков - основната база на техния източен поход. Новгородците успешно отбраняват руската територия и германските кръстоносци никога не предприемат друго силно предизвикателство толкова далеч на изток. През 1574 г. Руската православна църква канонизира Александър Невски за светец.

Според руския професор И. Н. Данилевский, битката на Чудското езеро отстъпва по мащаб на битката при Шауле през 1236 г., в която литовците убиват магистъра на ордена и 48 братя, а също така - и на сражението при Раковор от 1268 г. Съвременните източници отдават по-голямо значение на битката при Нева.

[resavsky]

Тази битка е митологизирана.Касае се за нищожен сблъсък.

[Деспот Слав]

Съгласен съм, че битката е между нищожен брой войни. Определено е важна, за което се и превъзнася нейния мащаб.

За разлика от битките, които се водят в същата епоха по бойните полета на северозападната част на Балканите.

[Warlord]

Абсолютно. В същия период българският цар е можел да мобилизира без проблем между 30 и 50 000 армия. В далечния север по това време също е имало големи държавни формирования, но са се биели отрядчета от по 1000 - 4000 души включително и в другата превъзхвалявана Невская битва.

Пропагандират ги най-вече защото са победи над западни коалиции, гъзария си е все пак: руснаци пердашат рицари върху леда на замръзнало езеро това че леда е издържал грохота на тежките конници отново загатва за естеството на руската зима. През Средновековието битки през зимата са избягвани и почти не е имало.

Има филм от 1938 за тази битка, оттогава датира спонсорираната и системна пропаганда по случая - предстои анексиране на Балтийските републики, както и война против Германия, т.е. - същите врагове като в Чудската битка