Какво сме наследили от древните римляни?

[ISTORIK]

Искам да направя списък на нещата, които сме наследили от древния Рим по азбучен ред (на кирилицата).

И да разкажа накратко (или - по-нашироко) за всеки един пример. Така ще стане нещо като енциклопедия на римското наследство.

По-долу давам неокончателния списък, а вие, ако се сетите за нещо, може да го добавите. За което предварително ви благодаря!

Това е идея на сп. "Knowledge", ама аз искам да я подобря. Да сложа още думи/примери и да ги обясня по-добре.

Примерите са взети предимно от градовете Рим и Помпей. Aз и други неща добавих, а мисля, че може да се добавят и още...

Ето го и списъка:

А - азбука, архитектура, администрация, амфитеатри

Б - болести, бани, бетон (?!)

В - валове, вино, вили, водопроводи (акведукти), воденици, вомиториуми

Г - гарум (сос, подправка), гадания, гъски, гладиус (меч), гладиатори

Д - децимация, диктатори, доминат, диви животни

Е - еднопосочни улици

Ж - жреци, жизнен стандарт

З - заведения за обществено хранене, забавления, зоологически градини

И - избори, инсигнии (знаци) на владетеля, изрази

Й - (тук нямам нищо)

К - кухня (помещението), култове, крепостни и градски стени, катакомби, Колизеумът, колони (архитектура), колони (население)

Л - легион, лихва, летоброене (от основаването на град Рим) и календар

М - медицина, мозайки, мостове, мавзолеи, манипули, монети

Н - наука, надписи, напояване (за това не съм много сигурен, нямам информация...)

О - обществено хранене, обществено здравеопазване, обществен ред, общежития, отровителство

П - пътища, просперитет, право, пантеон, провинции, пословици и поговорки, пирати (?!)

Р - република, религия, развлечения (виж - забавления!)

С - стенописи, статуи, сексуални услуги

Т - тоалетни, театри, тога, триумвират, триумф

У - улична канализация

Ф - фалернско вино, форуми (площади), философия

Х - хигиена, хранене, храмове

Ц - цифри, ценз (имуществен, образователен), Циркус Максимус, цветове

Ч - чужденци

Ш - шайки (разбойници, крадци)

Щ - щатни длъжности

Ъ - (и тук нямам нищо!)

Ю - Юпитер

Я - Янус

[ISTORIK]

A

Архитектура

Жилищата са били най-често двуетажни, но имало и по-високи. Доказателство за наличието на (поне) втори етаж са стълбищата (или останки от тях), водещи нагоре. Има няколко хипотези за предназначението на горните етажи - жилища за робите, жилища, отдавани под наем; складови помещения...

Освен жилищата, имало множество храмове, посветени на различни божества, амфитеатри, дворци, мавзолеи, поне - 4 етажни общежития със жилищни помещения, отдавани под наем, вили (особено - в градските покрайнини), мостове, воденици (в епохата на късната античност), бани, мостове, площади и т. н.

Азбука

Първоначалната латинска азбука е била тази:

A, B, C, D, E, F, Z, H, I, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, V, X.

Три от буквите са имали по две произношения:

C = G, K

I = I, J

V = U, V

На по-късен етап гръцката буква Z бива заменена с G. След завладяването на Гърция в края на азбуката са въведени буквите Y и Z (повторно). През средновековието са прибавени още три букви - J, U и W.

Римляните използвали само главните букви, а малките им съответствия били въведени през средновековието.

[Eньо]

Искам да направя списък на нещата, които сме наследили от древния Рим по азбучен ред (на кирилицата).

И да разкажа накратко (или - по-нашироко) за всеки един пример. Така ще стане нещо като енциклопедия на римското наследство.

Хубава тема, но е нужно да урочним :

1.Кои точно българи и при какви исторически условия унаследяват тези цивилизационни ценности от Римската империя -

а)прабългарите (българите преди унищожаване на боилските кланове) в лето 6374 (1 септември 865 - 31 август 866 г.)"

Знае се че от самото създаване на Дунавска България българските канове са водели ожесточена борба срещу християнството и всички негови проявления, така, че е почти невъзможно българите от този период да са наследници на римски цивилизационни ценности.

б)българите говорещи славянски език след събора в Преслав през есента 893 г. - това е период на тотална византийска хегемония във всички сфери на налагането на константинополските религиозни и културни традиции.

в)българите от периода на прекъсване на българската държавност от 14 до 19в.

г)българите от новосформираните след Руско-Турската война Княжество България със столица Велико Търново и Южна Румелия със съолица Пловдив.

д)българите от съвременна България като естествени участници в икономическото, културно и научно развитие на Стария Континент.

Тези уточнения са нужни с оглед анализиране на приемствеността, понеже се говори за наследяване.

Един бегъл поглед на писменото книжовно наследство на църковен славянски език от периода 10 - 14в. (до заличаване на българската държавност ) показва само и единствено влияние на Константинопол във всички сфери на социалния, религиозен и икономически живот.

българите сме сравнително късни пришълци на балканите и нямаме пряк контакт със класически Рим и неговата култура, като изключим борбата против християнството;

"Това било в 809 г. Хан Крум превзел гр. Средец разрушил до основи старинния храм Св. София“ и осъдил на посичане с меч около 6000 военни лица, както и много други мирни граждани-християни.

Упоен от военните си успехи, той стигнал до град Дебелт (недалеч от днешния гр. Бургас), пленил всичките му благочестиви жители християни заедно с епископите и ги отвел в плен в 812 г.

Следната година той обсадил град Адрианопол (днешен Одрин), три месеца го държал в тежка обсада и след като го опожарил откарал в България много пленници.

Между тях били Одринският митрополит Мануил, гръцките епископи Георгиос Дебелтски, Леон Никийски, много свещеници и ученият Кинамон Жестоко страдали тези християни-пленници..."

Да приемем, че сме наследили от Рим архитектурни модели и стилови образци - но един бегъл поглед върху близкото и не толкова близко минало казва друго - тези образци са наложени в много по-късен период пречупени през други култури - носители като византийската, руската, турската и т.н

[ISTORIK]

Не - само българите, а - цялото човечество имам предвид.

[КГ125]

идеята за законност над всяка власт

[В.Павлов]

КГ тази идея мисля, че съществува и в древен Египет, от където има съхранени описания на съдълища и закони. Самия цар се е смятало, че се грижи за ред наричан маат, чиито закони също е бил длъжен да спазва.

Към архитектура смятам, че е важно да се добави за широкото ползване съклото при прозорците и прозореца с двойно стъкло. Както и хипокаустта при термите, цимента и хидрофобния цимент.

Макар, че хипокаустта не се ползва много много в съвременното строителство. Принципа за ниши между стените и под пода съдържащи въздух за изолация и отопление е широко използван в съвременното строителство.

[ISTORIK]

Благодаря за допълненията!

Б

Болести

Децата често боледували от инфекциозни болести. Повече от половината деца в град Помпей умирали до 10-годишната си възраст.

Навлизайки в юношеството, младежите можели да се надяват на продължителност на живота, съизмерима с нашата.

(За франкофоните би бил интересен демографският термин "espérance de longitude de vie" или "espérance de vie humaine" - Nombre moyen d'années, que peut encore espérer vivre un individu, s'il reste soumis toute sa vie aux conditions de mortalité de l'année d'étude. Durée de vie moyenne, qu'un objet peut atteindre à partir d'un moment donné et selon des contraintes mécaniques données.)

Бани

Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот.

Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не можели да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от III в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на I в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през V в. броят им бил поне 1000.

Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже - в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенoто място. Мъжете плащали около половин асс /дребна римска монета/, а жените – 1 асс /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно. Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела.

Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Съществувала и една сентенция, според която само този, който се къпе поне по три пъти на ден, може да се смята за истински гражданин на Рим. Освен това, баните били място за среща, разтуха, забавления и спорт.

С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли огромни бани, наричани терми. Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже - и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но - и психическа отмора. Първите терми били построени в Рим от пълководеца на Октавиан Август – Агрипа, който ги завещал на римския народ за безплатно ползване. До тях на Марсово поле Нерон вдигнал свои терми. Императорите Тит и Траян също вдигнали разкошни терми на своите форуми. Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракала. Те побирали 1600 човека. От по-късните императори, Диоклециан също издигнал грандиозни терми. Терми се строяли и в провинциите, особено в местата където били разквартирувани легионите. Големи терми имаме в Трир /Германия/, а най запазени са в град Bath /Англия/. На територията на България открити големи терми има в Свищов, Варна, Пауталия, и Диоклецианопол.

Количеството на обслужващия персонал варирало от големината на термите – от десетки до стотици роби се трудели неуморно в подземията им, за да осигурят максимален комфорт на господарите на света.

В термите се различавали няколко типа помещения:

Палестра /palestra/ – помещение за физически упражнения, с което римляните започвали посещението на банята. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят.

Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в която римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданите могли да си оставят дрехите и вещите. Заможните граждани водели със себе си и роб, който да наглежда нещата им, докато те се къпят.

Тепидариум /tepidarium/ – ‘топло помещение’, било мястото за къпане и измиване. Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла, за да омекне. Други услуги, оказвани на това място, били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода.

Калидариум /calidarium/ – било парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и се движели по тръби, прокарани в стените. Използвало се двойно покритие, което предпазвало пода от прекомерно нагорещяване. Горният слой се изграждал от тухли и глина, закрепени на характерните кирпични стойки, наречени pilae, подредени в шахматен ред. Тухлите в стените /tubuli/ били кухи и в тях се разполагали тръбите за отопление.

За любителите на сауната съществувало помещение без басейни.

Фригидарий /frigidarium/ билo студеното помещение с басейни, в което римляните отивали след парната баня. Тук посетителите докато се къпели, били развличани от поети, артисти, музиканти, танцьори. Във фригидария можело да се похапне, изпие вино и дори да се поспи.

След това измореният от процедурите и не винаги трезвият посетител се връщал в аподитерия, където се обличал и си отивал вкъщи - да събере сили за ново посещение на баните или на термите.

Заради бляскавата си украса, някои терми приличали на дворец. От вътрешната си страна императорските терми били облицовани с мрамор, украсени с колонади, мозайки и скулптури, прозорците и вратите били обковани с бронз. Разбира се, оцелелите до днешно време останки дават доста бегла представа за някогашното великолепие на този тип сгради - днес покривите и голяма част от стените и колонадите ги няма, няма г и и статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките и другите украси.

[КГ125]

КГ тази идея мисля, че съществува и в древен Египет, от където има съхранени описания на съдълища и закони. Самия цар се е смятало, че се грижи за ред наричан маат, чиито закони също е бил длъжен да спазва.

Е то всяка относително по-развита държава има закони и съдии, не може царят да съди всички. Но съвременното право, във вида, в който е, развито и подробно, с клонове и отрасли и най-вече с идеята, че никой не е над него, идва в света от Рим. И да е имало нещо подобно в древен Египет, то е твърде назад в развитието си и не него светът е запомнил. И до днес правото борави с латинска, а не древноегипетска терминология.

[Last roman]

знаех си,че статията ми за термите ще влезе в действие някой ден

[ISTORIK]

Да, браво за статията, много е хубава. Почти бях сигурен, че ти си я писал. Ако забелязваш, мъничко съм я видоизменил.

[ISTORIK]

В

Водопроводи (акведукти)

В Римската империя почти всеки град бил водоснабден с мрежа от канали за чиста вода и канали за оттичане на обратните води.

Прясната вода докарвали от планинските извори чрез система от тръби и многоетажни арковидни мостове, така наречените акведукти. Водата се хващала от извора, след което, съобразявайки се с релефа, преминавала по подземни канали и тунели, а реките и долините пресичала по акведукти. По протежението на акведукта изграждали покрит канал, проектиран с лек наклон, така че водата, тласкана от собствената си тежест, да се движи все напред. Наклонът бил изчисляван по прецизна формула, а местонахождението на канала – на върха на акведукта, имало донякъде за цел и да спести разходи по поддръжка и инспекция, която би била значително по-трудна, ако тръбите били зарити в земята. Обикновено акведуктите се състояли от аркади на един или на два реда, но когато се налагало, римляните не се колебаели да увеличат броя на арките до три вертикални реда. Така, тези грандиозни съоръжения достигали до 55 м. височина. Последното се случвало сравнително рядко, тъй като всеки мащабен строеж струвал твърде скъпо. Пак по икономически причини дължината на акведуктите не надвишавала 40 – 50 километра.

По трасето на акведуктите изграждали щерни - за утаяване на твърдите частици и пречистване на водата, както - и водни кули, които да осигурят налягане за по-високите сгради.

Пред стените на града, чрез кранове, водата се разделяла на три части: за населението, за обществените бани и фонтани и за частни нужди, при което последната се заплащала. От таксата се финансирало водоснабдяването за населението и за обществени нужди. За целта към водопровода се монтирал метален разклонител с официална пломба, като размера на таксата зависел от диаметъра на тръбата. В късната империя диаметър 5 см. се разрешавал на най-големите сгради, за средните къщи с бани бил допустим диаметър 3 см., а за най-малките домакинства – тръби с диаметър 1,5 см. И тогава някои се опитвали да се облагодетелстват за сметка на другите. Често в основата на политическите пазарлъци стояло финансирането на политически кандидат срещу задължението му да се отблагодари на своите благодетели, като им осигури безплатна вода за жилищни нужди или за работа.

Фронтин, който е автор на съчинението “За акведуктите”, открил, че по трасето, водата често бива отклонявана от земеделските стопани, за да напояват нивите си. Пак той констатирал, че дневната консумация на вода за Рим, който по онова време наброявал около един милион души, надхвърля един тон на глава от населението дневно. Това се дължало преди всичко на факта, че обществените и частните чешми нямали кранчета, а водата течала свободно. Може би, затова Фронтин се опитал да наложи мнението, че тепавичарите не заслужават да получават чиста вода, макар че те имали правото на това по силата на съществуващ закон. Често с цел икономия на водата от баните се използвала и от тепавичарите.

До домовете и обществените сгради водата се доставяла чрез сложна мрежа от оловни или керамични канали. Притокът й бил контролиран чрез система от кранчета.

Обратната вода също се оттичала в канали, които се обединявали в общ и се оттичали в реките. Първоначално тези канали били открити, но с течение на времето в повечето градове ги покрили по хигиенични съображения. За такъв случай споменава Плиний в писмата си до император Траян: “Красивият и добре уреден град Амастрия, господарю, между другите забележителности има една много красива и дълга улица, по чието протежение от едната страна се простира река, но река само по име, а в действителност отвратителен канал - и грозен наглед, и заразителен с гнусната си миризма. Затова, като се има предвид не само естетиката, но и хигиената, се налага той да бъде покрит”.

В град Рим обратните води се оттичали в река Тибър чрез така наречената Клоака Максима, която е действаща и до днес. Размерите й са впечатляващи.

Най-старият водопровод в дн. България е този край Созопол (античната Аполония). Възрастта му е ок. 2400 г.

[glishev]

А - абак, арка, агент, анона, агнати

Б - бревиарий, бестиарий

В - велосипед

Г - гениталии, гении

Д - директори, дукове, дистрикти, дезориентация...

Е - електорат, електор

Ж -

З -

И - инсули, изолация, изолационизъм

Й -

К - култура, кредит, карта (грецизъм)

Л - лимес, лимитирам, либерал

М - мрамор, мирмилон

Н - нула

О - опозиция, обструкция,

П - "пират" е грецизъм; палиум

Р - рестрикция, рекапитулация, рекогносцировка

С - санитар

[zagrey]

А - абак, арка, агент, анона, агнати Б - бревиарий, бестиарий В - велосипед Г - гениталии, гении Д - директори, дукове, дистрикти, дезориентация... Е - електорат, електор И - инсули, изолация, изолационизъм К - култура, кредит, карта (грецизъм) Л - лимес, лимитирам, либерал М - мрамор, мирмилон Н - нула О - опозиция, обструкция, П - "пират" е грецизъм; палиум Р - рестрикция, рекапитулация, рекогносцировка С - санитар

Приветствам темата! Нека да оставим авторът да довърши с въведението си.

glishev, твойте думички ме подсещат за необходимостта от един списък от думи с латински произход, станали органична част от българския. Не става дума за чуждици, навлезли в късно време.

[ISTORIK]

На латинския език тук е посветена една тема, озаглавена "Lingua latina - lingua aeterna". В превод на български това означава "Латинският език - вечен език". Ето я - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1058

Там можем да обсъждаме на воля латинския език. Все пак, докато стигнем до буквата Л, има доста време и доста неща, които ще се изпишат по темата. Имайте търпение...

[glishev]

Имам предвид не само думите, но и тях, разбира се. Има не просто думи, а цели концепции, влезли от римляните чрез някоя латинска дума в живота ни. Конституцията, например. Не я ядем всяка седмица на вечеря, но все пак без нея не може. За някои от нас същото се отнася и до религията.