Ифандиев се отказа от българско гражданство

[Frujin Assen]

Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа.Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.” Чрез медиите до българофобите: Георги „Гоце” Първанов, член на БКП и агент на ДС, назначен за президент на НРБ Ангел Марин, потомствен член на БКП, офицер на престъпния комунистически режим, гуден за вицепрезидент на НРБ Цецко Цачев (Цецка Цачева), секретар(ка) на първична партийна организация на престъпната БКП, поставен(а) за председател(ка) на Народното събрание О Т В О Р Е Н О П И С М О от Георги Менелаев Ифандиев – човек, християнин, българин, досега гражданин на НРБ, с което се отказвам от това гражданство Презрени другари, След броени часове навършвам шейсет години. Всички те, целият изминат от мен досега път на този свят, доказа на моя милост, на семейството ми, на моите близки и на приятелите ми, че всъщност съм мъртво роден. Тъй като животът ми мина под Вашата престъпна терористична власт, съсипала и унищожила всичко здраво, умно, мислещо, родолюбиво и отговорно у българите. Като правя равносметка на дните си на тази земя, установявам: не сте ме пропуснали. Ала тъй като отдавна престанах да се страхувам за своя безсмислен живот под диктата на Вашата организирана престъпна мрежа, която наричам алчно червена мафия, отсега нататък отказвам да Ви узаконявам (легитимирам) със съучастието си като гражданин на отвратителната Ви Народна република България, която е по-точно да назоваваме Номенклатурия – държавна организация, обсебена от номенклатурата на алчно червената фашистка буржоазия, определяща се като комунистическа. През почти шейсетгодишното си пребиваване в нея съм бил пряк или косвен свидетел на изумителна омраза, насилие, простащина, разделение на хората по всякакви признаци и на вопиюща несправедливост. Мимоходом ще спомена онези 30 000 българи, избити без съд и присъда от Вашата терористична мрежа само през периода 9 септември – 31 декември 1944 г. Само ще посоча, че според трагичните изчисления на международни специалисти Вашата престъпна партия пряко ликвидира или предизвика преждевременната смърт на средно 222 000 българи. Други близо милион Вие и предците Ви хвърлихте в концентрационни лагери и затвори. Ще подмина и онези най-малко два милиона, които бяха принудени да Ви сътрудничат в качеството им на агенти на Вашите репресивни тайни служби. Или пък други, които в името на кариерата и келепира продадоха душите си на Вашия червен сатана. Няма да се спирам на онези поне милион съсипани съдби, на които бе отнето имуществото, бяха лишени от правото да учат и да се развиват според техния талант и качества. Нито ще се занимавам с ненадминатите Ваши престъпления по съсипването на родното селско стопанство (преди и след 10 ноември 1989 г.), промишлеността и останалите отрасли. Никой никога няма да Ви прости за унищожаването на духовността на българите и на Православната църква, за това че превърнахте един достоен народ в послушно стадо, лишено от собствено мислене и воля. Поводът да пристъпя към настоящата решаваща за мен крачка е тъкмо последното: Вашата и на съпартийците Ви от БКП, БЗНС (партия, приела Вашата програма) и нейните „демократични” филиали изумителна бездуховност, простащина, парвенющина, алчност и пълна липса на възпитание. През годините съм се нагледал и наслушал на Вашите най-долнопробни комунистически простотии. Никога няма да забравя как през 1970 г. заведоха Тодор Замфиркьов – Живков в Япония. Обуха му райран черен панталон, надянаха му сюртук и като зле дресирана маймуна го изтъпаниха пред император Хирохито. (Друга тема е защо никой никога не докосна военнопрестъпника, който продължаваше да бъде държавен глава на островната империя.) Унижението, което преживях, докато гледах кадрите от тази среща в поредния тогавашен кинопреглед, няма как да бъде изтрито от съзнанието ми. Не ще забравя изумителните прояви на грубост и дебелащина по време на посещението на същия „пръв партиен и държавен ръководител” във Федерална република Германия през 1988 г. Няма как да се избавя от унизителните за мен като човек и българин гледки на многобройните коленичения на Вашите ръководни партийни и държавни дейци пред съветските им господари. Съвсем друг въпрос е, че тези стопани на Кремъл бяха назначавани от „Уол Стрийт” и това не е „конспиративна теория”. Истината за тази подчинена взаимовръзка съм извадил на светло, подкрепена от съответните доказателства, в най-новата си книга, озаглавена „Името на звяра”, която предстои да излезе в понеделник, 12 април 2010 г. Обаче навремето бяхме напълно лишени от какъвто и да е избор. Затова все махах с ръка и си казвах, че това не ме засяга. Никога не съм допускал, че във времена, когато човек може да запази поне достойнството си, моите т. нар. сънародници ще излъчат такъв „Еверест” на простотията и простащината, какъвто е настоящият министър-председател. В кадри от обедните новини на телевизията на Световния еврейски конгрес “bTV”, показани на 9 април 2010 г., както и в стенограмата от тях, поместена на интернет-страницата на тази медия, видях, чух и прочетох нещо изумително, което накара чашата на търпението и примирението ми да прелее. Когато журналисти попитаха премиера за качеството на храната на официалната вечеря, дадена от американския президент Барак Обама на 8 април 2010 г. на участниците в срещата в Прага, „Борисов разсея слуховете”, относно менюто: „Не, много хубаво беше менюто. Имаше и първо и второ и трето, даже и две втори – имаше и пържола и риба, така че питателно беше, ако това ви е любопитно”, беше категоричен той.” Явно за „премиера” на НРБ всичко е било като в милиционерски стол от времето на „развития социализъм”... И всичко се свежда до търбуха. Въпрос на мироглед, който се изгражда в дома, училището и обкръжаващата всекиго среда. Нищо ново - това е déjà vu, както казват французите. Преди повече от век е описано от Алеко Константинов, прочее убит заради смелостта си да изрича истината. Преди самата вечеря, когато журналистите попитали същия „премиер” „какво очаква от вечерята с Барак Обама в Прага, министър-председателят отговори шеговито: „Гладен съм”.” Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност: „На вечерята в американската резиденция лидерите от 11 източноевропейски държави са обсъдили с американския президент „горещите точки” по света. Всеки от тях е имал да докладва по предварително зададени теми. „На мен ми се падна Иран, Ирак, противоракетната отбрана. Според НАТО Иран очевидно развива ядрено оръжие, а ракетите му могат да стигнат до България”, каза премиерът.” Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.” Занапред изключвам подобна възможност за себе си. За мен и за много други истински българи е обидно подобно същество да бъде водено като наш „министър-председател”. Никога, с изключение на 1990 и 1991 г., не съм гласувал доброволно за комунисти. Тогава пуснах гласа си за представителите на филиала на БКП, наречен Съюз на демократичните сили. Горко се разкайвам за тогавашната си глупост. Срам ме е, че в креслото на президент е седнал комунист и сътрудник на репресивните секретни служби на режима, наричан от мен алчно червена мафия. Длъжността „вицепрезидент” е поверена на висш офицер от антибългарската армия на същия този престъпен режим, при това потомък на терористи, избивали българи. Да не отварям дума за позора начело на Народното събрание да се мъдри същество от най-долен произход, с неизяснен пол, с ужасяващ външен вид, с пределно ниска ерудиция, без никаква култура и напълно лишено от всякакво възпитание, маниери и обноски, пък на всичкото отгоре и секретар на ППО на БКП. Свършиха ли се българите? Онова срамно нещо, което наричат „министър-председател”, не само е членувало в БКП, не само неговият баща е бил униформен комунист, но и неговото мрачно минало, изпъстрената му с престъпления и криминални вързки биография бе развята по света от уважавано американско списание. Не, не желая повече да имам нищо общо с този Ваш неуспешен опит за държава, да мърся биографията си като „гражданин на Народна република България”. Във връзка с всичко изложено Д Е К Л А Р И Р А М че напълно съзнателно и доброволно се отказвам от българското си гражданство. От позицията на дългогодишен (цял живот) потърпевш от Вашия престъпен алчно червен фашистки режим и като редовен данъкоплатец настоявам съответната Ваша служба незабавно да ми издаде лични документи на бежанец (Нансенов паспорт). Не притежавам никакви имоти в Народна република България, не ми е необходимо нищо, което е свързано с НРБ и с Вашия престъпен антибългарски режим, поставил се в услуга на антихуманните българофобски интереси на тайния Интернационал. Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа. Тълпите са обречени на разпръскване и разпиляване. Историята го е доказала. Държа да запазя душата си, да остана българин – човек и християнин. В очакване на съответната Ваша бърза реакция, оставам, БЕЗ НИКАКВО УВАЖЕНИЕ: Георги Ифандиев, българин София, 9 април 2010 г., петък

[КГ125]

Търде крайно, твърде емоционално и твърде лишено от разум и политическа преценка. Макар, че част от критиката може да бъде споделена.

[Eньо]

Не, не желая повече да имам нищо общо с този Ваш неуспешен опит за държава, да мърся биографията си като „гражданин на Народна република България”. Във връзка с всичко изложено Д Е К Л А Р И Р А М че напълно съзнателно и доброволно се отказвам от българското си гражданство.: Георги Ифандиев, българин София, 9 април 2010 г., петък

Всеки българин да подаде по една такава декларация и да спре да плаща на това марионетно управление сляпо следващо указанията на Световната банка и МВФ за все по-нататъчно латиноамериканизиране и превръщане на България в страна от третия свят.

[Михов]

Лично за мен Ифандиев е достоен човек. Явно нещо много му е писнало. Споделям оценката му за политическата действителност в България.

[Doris]

Напомня ми за този:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=406670

[Михов]

Напомня ми за този:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=406670

Не мисля.

Историята на посоченият от теб "гражданин без гражданство" е пример за смачкания и погубен живот на "малкия" човек през социализма. Сигурно има още такива примери. В случая бедата на съответния индивид е, че не си е дал сметка, че вече след 1990 г. няма да има статут на политически бежанец. Ако беше сполучил в бягствата си през 70-те години, животът му би се развил другояче. Но явно просто не е оценил новата ситуация през 90-те и си е платил за това.

При Ифандиев нещата са много различни. Нека не го сравняваме с разни авантюристи.

[Хърс Златния]

Кой е този Геори Ифандиев? Очевидно е добре познат, но името не ми говори нищо.

[Panzergrenadier]

Как кой е?!? Български журналист, писател. Антикомунист обявен от някои за антисемит. За да избегне подозрението в антисемитизъм, той нарича евреите „ционисти“, „хазари“ и др. Не сте ли чели поредицата му „Сянката на Цион”?

Там развива конспиративни теории за еврейския заговор. Четох, докато не стигнах до „Евреинът Хитлер”, „Евреинът Рудолф Хес”. И след това захвърлих.

А иначе е написал и една интересна книга „История на рокендрола”, горещо я препоръчвам на всички интересуващи се от поп и рок музика. Там се кълне в антикомунизъм, обвинява тоталитарната власт в задушаване и преследване на рокендрола през 50 –те и 60- те години.

[Doris]

Георги Ифандиев водеше едно предаване по "Скат", "Между редовете".

[Eньо]

Георги Ифандиев водеше едно предаване по "Скат", "Между редовете".