Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

В българския има много двойки думи, които са синоними и означават абсолютно едно и също. Примери: ходя-вървя; крак-нога, врат-шия, бягам-тичам, брадва-секира, любов-обич, искам-желая и много други. В речниците с еупоменава произхода на дадена дума само ако е от латински, гръцки, турски и т.н., но никога дали е от т.нар. "славянски" или "прабългарски" произход. Има ли някъде информация за всички думи, които имат синоним с еднакво значение и които се водят чисто български сега, от къде са произлезли?

  • Глобален Модератор
Публикува

Темата е преместена. Действайте! :)

Впрочем в първия пост на RF1 долавям силно влияние на една от книгите на Петър Добрев. Последният, ъъъъ, как да кажа, е доста некомпетентен езиковедски.

  • Потребител
Публикува

В българския има много двойки думи, които са синоними и означават абсолютно едно и също. Примери: ходя-вървя; крак-нога, врат-шия, бягам-тичам, брадва-секира, любов-обич, искам-желая и много други. В речниците с еупоменава произхода на дадена дума само ако е от латински, гръцки, турски и т.н., но никога дали е от т.нар. "славянски" или "прабългарски" произход. Има ли някъде информация за всички думи, които имат синоним с еднакво значение и които се водят чисто български сега, от къде са произлезли?

Такаа... Един съвет от мен. Хващаш двойките думи и ги пускаш първо през базата за прото-Славянски корени

http://www.indo-european.nl/cgi-bin/query.cgi?root=leiden&basename=%5Cdata%5Cie%5Cslav

Доста настройки трябват, но след няколко опита ще нацелиш варианта който те устройва. Обикновенно и двете думи от двойката излизат още на този етап, като типично славянски. Ако някоя дума не излиза, то продължаваш с ИЕ-корени

http://indo-european.info/dictionary-translator/

Доста играчка е, но ако не излезе, поради грешна транслация, то поглеждаш в самата база данни от ИЕ-корени. Обикновенно дотук е достатъчно. Всички думи от "постоянно допълващия се списък" излизат като индо-европейски. (визирам списъка на makebulgar - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html ). Не знам откъде там взимат думите - но ако бяха погледнали предварително в базата данни, сами щяха да се откажат.

Ако все пак измислиш двойка думи, от които за едната не можеш да намериш произход, то не бързай със заключенията. Погледни първо в етимологическите речници - http://www.indo-european.nl/index2.html . В крайна сметка все някъде ще изкочи съответствието й. Ако пак не намериш, можеш да ми я пратиш по лично съобщение :)

  • Потребител
Публикува

Всички думи от "постоянно допълващия се списък" излизат като индо-европейски. (визирам списъка на makebulgar - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html ). Не знам откъде там взимат думите - но ако бяха погледнали предварително в базата данни, сами щяха да се откажат.

По долу под списъка ги има източниците. При това тези думи са Реални, тоест използвани са в някой език. Докато от друга страна индо-европейските корени са само една ТЕОРИЯ, създадена от лингвисти. Оповаването на индо-европейска основа е нищожно пред преките и неоспорими съвпадения на думите.

  • Потребител
Публикува

В българския има много двойки думи, които са синоними и означават абсолютно едно и също. Примери: ходя-вървя; крак-нога, врат-шия, бягам-тичам, брадва-секира, любов-обич, искам-желая и много други. В речниците с еупоменава произхода на дадена дума само ако е от латински, гръцки, турски и т.н., но никога дали е от т.нар. "славянски" или "прабългарски" произход. Има ли някъде информация за всички думи, които имат синоним с еднакво значение и които се водят чисто български сега, от къде са произлезли?

Синонимни двойки има във всеки език. Примерно глаголите (искам-желая, на сръбски желим означава "искам") се срещат едва ли не във всички славянски езици (със съответните фонетични съответствия), т.е. произлизат все от праславянски. Думата брадва е заета от германски *barðo - има я и в романските езици (италиански ala-barda, френски halle-barde, заета в български като алебарда). секира е вероятно заета от латински secūris (тъй като в крайна сметка произлиза от семитските езици). вървя е сродна с върволица и връв, т.е. "движа се в редица, върволица". За други думи трябва да се погледне в старобългарски и да се види какво е значението им там. обич е производна от обичам, сродна с обичай, обикна. на старобългарски обыкнѫ значи "свиквам с нещо". т.е. значението "любов" в обичам, обикна е ново и вторично развило се: "свикване с нещо" > "харесване на нещо или човек" > "любов".

makebulgar, преди да риеш думи от пущунски или новоперсийски, консултирал ли се с някой речник? защото е нелепо да сравняваш бодърствам, което е руски глагол, зает в български, с каквито и да било ирански езици. или акъл, арабска дума с много широко разпространение в персийски и други афганистански езици. освен това наличието на огромен брой новоперсийски думи в списъка ти никак не е в подкрепа на хипотезата ти, че "СЛАВЯНСКИТЕ ЕЗИЦИ ПРОИЗЛИЗАТ ДИРЕКТНО ОТ АВЕСТИЙСКИЯ, или славянските езици са трети клон на иранските езици!". авестийски и новоперсийски са толкова различни един от друг, че няма да може да си го представиш... толкова различни, че още преди 1500 години в текстовете на авестата е трябвало да се обясняват авестийските думи със средноперсийски превод.

  • Потребител
Публикува

Еми в списъка са дадени не само авестийски думи, но авестийските и санскритските преобладават. При това в основата на основни думи от съвреминния славянски-български са авестийските - жена, мъж, дете, къща. Проблема е че така наречения пра-славянски език теория, която трябва да се преразгледа. Примерно българския и полския език се различават чувствително и са почти не разбираеми, като при това староиранските и авестийските думи в българския са много повече.

За останалите думи от фарси трябва да се докаже, че са преминали в българския език през османския, защото много от тях изглежда не са използвани от турците. По вероятно е думи като Говор, Чиш, Дъх, Хубав, да са влезли в българския език още в кавказкия период или дори и по рано.

Ето още една дума свързана с тоя форум и която трябва да се проучи - Наука!

Око

Очи

Уча

Науча

Наука - На око! :)

Която е с индо-европейски корен АК - око

  • Потребител
Публикува

Проблема е че така наречения пра-славянски език теория, която трябва да се преразгледа. Примерно българския и полския език се различават чувствително и са почти не разбираеми, като при това староиранските и авестийските думи в българския са много повече.

Първо, "почти неразбираеми" като твърдение нищо не означава. Руснаци не отбират нищо от български, аз не отбирам от македонски точно толкова, колкото от полски. Второ, какво означава "при това староиранските и авестийските думи в българския са много повече"? Че българският не е славянски? ;)

  • Потребител
Публикува

Дори с по-голям успех могат да се добавят думи от латински, исландски или литовски - т.е. да смятаме ли, че българският е едновременно латински, исландски и литовски, а?

Освен това наука и око като корен нямат нищо общо - нито в български, нито в санскрит.

ПП. Българският и иранските езици са "ептен неразбираеми".

  • Потребител
Публикува

Дори с по-голям успех могат да се добавят думи от латински, исландски или литовски - т.е. да смятаме ли, че българският е едновременно латински, исландски и литовски, а?

Освен това наука и око като корен нямат нищо общо - нито в български, нито в санскрит.

ПП. Българският и иранските езици са "ептен неразбираеми".

На хинди - आंख ; नयन ; नेत्र, и звучи така - http://www.logosdictionary.org/sound/hi/4947461_n.wav

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

За брадва, да в БЕР я изкарват от немски, но какво ще кажете за старобългарската форма брады и чувашкото пурта - брадва, което си е директното тохарско перет (в осет.ферет - брадва, според Абаев тохарско наследство). Също в унгарски барт - нож, което се смята за "древнобулгарско" разб.чувашко наследство!

  • Потребител
Публикува

Във форума открих до сега неизвестната за мен старобългарска дума чатхуль - вестоносец.

Ето и етимологията:

чатхуль - вестоносец (προτοσπαθάριος). Старобългарса дума открита от П.М. Мелиорански в старобългарският превод на „Сказине за 48-те аморейски мъченика”. Думата е от алтайски произход. Мелиорански я свързва с халха-монголското sedxül – известие, вест, което в съвр.монголски е дало sэtguul – вестник. Произходът на монголската дума е свързана с монголското sэtgэl – мисъл, дума, sэtgэdэl – впечатление, усещане, халха-монголски setge, бурятски hede, калмикски sed, setkэ, ордоски sedχil – усещане, впечатление, в манджурски sitxu – мисля, в японски sadamé – вземам решение. (БВ-СМ-2,стр.4),(S-AE),(ССТМЯ-2,стр.99) Урало-алтайски паралел с мордвински sato, вепски sada, естонски, фински sattu, саамски sat'tu – постигам нещо, случва се, става, достигам. (UE) Интересен паралел е и чувашкото šut, šutlа – смятям, мисля, имам намерение и цел, в казахски, шорски šоt – смятам, което Егоров и Федотов, позовавайки се на Ашмарин преставят като старо заемстване от руското счет – сметка. (НЕ-ЭСЧЯ,стр.239),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.463) Но предвид и другите алтайски паралели, твърдението става много съмнително. Следвайки логиката, вероятно прабългарското чат/чатхе вероятно е означавало мисъл, което поставя въпраса за произхода на бълг.разговорно чатнах – сетих се, чаткам – мисля!

  • Потребител
Публикува
секира е вероятно заета от латински secūris (тъй като в крайна сметка произлиза от семитските езици).

securis си се извежда много добре на латинска почва от seco, както и секира на българска почва от сека.

не е нужно да предполагаме заемане от единия език в другия, защото ИЕ корен го има като домашен и в двата.

а защо трябва да ходим чак до семитските езици съвсем не виждам. :)

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!