Десетте "маловажни" битки в историята ни

[T.Jonchev]

Е, императорът ме е преварил.

[ISTORIK]

Сраженията ще надминат цифрата 10. Така виждам аз нещата... Добавих още няколко сражения в предния си постинг.

[Decimator]

Благодаря на всички за мненията ви.

Причината да отворя тази тема е, че преди време започнах да пиша книга, чието работно заглавие е името на темата. Имам доста проблеми с намирането на категорични факти за едно или друго събитие. Длъжен съм да ви кажа, че става дума за историческа фантастика, така че на моменти художествения похват ще замества липсвата на конкретни факти.

Съзнавам, че моите познания не са достатъчни и бих приел всякакво мнение в исторически, и в художествен аспект.

Към момента "на чернова" съм готов с 2 глави:

Битката на Косово поле.

Битката при Русокастро.

Работя по Битката в Ателкуз, макар че все още не знам дали е имало генерално сражение или просто Симеон и печенегите са помели поселищата на маджарите, които са се били в същото време срещу Светополк.

Ще бъда благодарен на всеки, който ми помогне.

Моля да ми пишете на лична, за да не спамим темата.

[ISTORIK]

Оставаме в рамките на Средновековието, така ли?

[glishev]

Ами успех! За битката при Пловдив от 1208 си потърси "Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен.

[resavsky]

Победата на Иванко при керпостта Баткун срещу Мануил Камица през 1197г.Вярно е че в този момент Иванко не служи на българската държава /поне не директно/ но пък военните му сили се състоят на 100 процента от българи.Няма причина да не включим тази победа към военните си достижения пред Средновековието още повече че се касае за типична българска тактика - планинска засада.Могат да се направят аналогии с кампанията от 1190 / дали пък Иванко не взема участие и в нея/.

[ДанаилВДимитров]

От значение е да въведем точен критерий за значимост .

За мен една недооценена битка е:

1.Тази на кан Тервел срещу арабите пред стените на Константинопол .

Вярно, там са унищожени "само" (според различните летописи) първо 4000, а по-късно - още между 20 000 и 32 000 араби, но ефектът от това събитие е феноменален! Тази битка има континетален а не - локален ефект. Не просто е спасен Цариград и Византия, а Арабският халифат и исляма като цяло сменят за дълго военната си стратегия за завладяване на Европа. Според мен, ние нямаме друг такъв случай, в който наши военни действия да са били толкова съдбоносни и да надхвърлят пределите на страната и региона.

2. В един холандски летопис се споменава и успешната военна кампания на цар Йоан Асен II срещу татарите, което е твърде ранно отразяване на тази опасност над Европа.

Подобна е и т.н "овча битка" във Волжка България с Чингиз хан, но не знам дали трябва да я включваме в класацията.

3. Паисий Хилендарски дава сведение за разгром на арабските войски по времето на Калфила от Асен I Велики (Кормисош) в Сирия и Армения с 90 000 избити арабски воини. За тази си грандиозна победа Асен получава златен венец и обещаната на Тервел титла кесар. Това наистина е невероятно и не случайно е "пропускано" от византийските историци.

4. Ако не се лъжа, около 1393-4 г е разбита армията на Баязид в южен Анадол около гр. Ерменек от българската принцеса Катерина. Като победа на една жена на малка българска държава - анклав,, откъсната от другите български общности това е наистина забележително постижение.

Има разбира се и други, но е важен критерият...

Успех!

Темата е много интересна!

[ISTORIK]

При цар Петър I:

- войните с русите през 968 и 969 г.

При Борис I:

- битката за Преслав и обсадата на Дръстър от византийците (971)

При цар Иван-Владислав:

- обсадата на Драч и смъртта на бълг. цар (1018)

За смъртта на Ив. - Влад. има няколко версии:

- убит в единоборство с управителя на драч - Никита Пигонит

- улучен със стрела от притаен убиец (по време на двубоя или след него)

- убит от българин - предател

- Последните опити за оцеляване на бълг. престолонаследник Пресиян и братята му Алусан и Аарон, в планината Томор, на Ивац в планината Томор, на Никулица, на управителя на Сремската област, на Гавра и Елемаг (1018-1019).

- Битката на Петър II Делян с византийци и нормани при кр. Острово

- обсадата на кр. Бояна

- Битката м/у К. Бодин и Г, Войтех с византийците при Косово поле (1072 г.)

- Обсадата на Константинопол от Нестор (1074)

Сраженията на Травъл:

- с войската на пълководците Г. Бакуриани и Врана

- с войската на Татикий

Въстанието на Асен и Петър:

- битката при кр. Лардея

- визант. обсада на кр. Ловеч (1187)

[Thorn]

Разгрома на българската държава от татарите, връщащи се от Унгария. Интересното е, че доста ясно се проследява археологически, а почти не е отразен в писмени извори.

Паисий Хилендарски дава сведение за разгром на арабските войски по времето на Калфила от Асен I Велики (Кормисош) в Сирия и Армения с 90 000 избити арабски воини. За тази си грандиозна победа Асен получава златен венец и обещаната на Тервел титла кесар. Това наистина е невероятно и не случайно е "пропускано" от византийските историци

Такъв куп глупости в един цитат рядко се среща. Единственото вярно нещо е, че "това наистина е невероятно". Колкото до нападките към византийските историци - такова изказване е доста типично за човек, който не е чел нито един византийски историк, но се е начел на куп български комплексарски тъпни.

[resavsky]

Разгрома на българската държава от татарите, връщащи се от Унгария. Интересното е, че доста ясно се проследява археологически, а почти не е отразен в писмени извори.

Да 1242 г.е истинска катастрофа.Вероятно е превзета и столицата Търново.След 1242 г. мощта на българаската държава рязко отслабва.

[Aspandiat]

Да 1242 г.е истинска катастрофа.Вероятно е превзета и столицата Търново.След 1242 г. мощта на българаската държава рязко отслабва.

Дано не прозвуча цинично, но според мен за българска военна мощ след смъртта на Калоян е пресилено да се говори. Смятам, че победата при Клокотница е до голяма степен късмет. Късмет, добре оползотворен, не споря. Обаче същият този златновековен Иван Асен ІІ оставя например стените на Серес невъзстановени след като преди това са били сринати от Калоян (или от самия Иван Асен ІІ). Това може да се тълкува или като престъпна небрежност или като признак, че "големият подем" на българската икономика е бил вятър работа, защото не е имало средства за възстановяване на стената на важен град като Серес.

Ето какво пише Георги Акрополит:

"Императорът реши, че великият доместик дава най-добър съвет,и веднага пое пътя, който водеше към Сер. Като пристигна до него, той опъна шатрите и се разположи на лагер срещу него. Разбира се, той се опитваше да превземе крепостта не с достатъчно силна войска – както казахме, такава нямаше,– но с военно изкуство и хитрост. Сер някога беше голям град. Но българинът Иван го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове. Сега беше като село и само акрополът бе укрепен със стена и приготвен да посрещне нападение. Неин защитник беше българинът по име Драгота, който пребиваваше в Мелник. Тъй като долната част на Сер беше неукрепена със стена (разрушеното бе бързо заградено само с камъни, без вар, но и то - на малкависочина), императорът свика тези, които слугуваха на воините срещу възнаграждение, наричани на простонароден език цулукони, и понеже те нямаха необходимото за живот, подбуди ги да я завладеят. Те и домовете си бяха напуснали, за да имат в достатъчна степен потребното за живот. Виждайки, че мястото е леснодостъпно, те грабнаха лъковете, също и мечовете, а някои приспособиха дъски за щитовете и като ги държаха пред себе си, нададоха боен вик, веднага настъпиха срещу мястото и в течение на малко часове се намериха вътре. Те, разбира се, ограбват намереното. А хората вътре, които не успяха да избягат в крепостта, излязоха като просители пред императора. Началникът на крепостта Драгота, който беше българин и не беше научен да защищава дълго време крепост, след като видя, че долната част на града е завзета, а и като се научи за смъртта на своя господар [българския цар Калиман І], благодарение на този щастлив случай не издържа дълго и изпрати пратеници при императора. И крепостта веднага приветствува императора, а Драгота се яви, облечен в пурпурна мантия, подшита със злато, и получи много златни статири. Той даде на императора бляскави и съвсем истински обещания относно Мелник."

[Aspandiat]

Между впрочем, докато си играех да болдвам този пасаж ("Но българинът Иван го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове."), ми хрумна една мисъл...

От сведението личи, че Иван Асен ІІ (или Калоян) е бил съборил стените на доста крепости. Явно го е направил с идеята, че българите ще са господари на градовете и околностите им во веки веков и вследствие на това никейците лесно слагат ръка на тях. Обаче се сещам, че подобна практика са имали и османците. Те не са търпяли крепости във вътрешността на земите си, а са държали такива само в пограничните райони.

Ето още едно аналогично сведение, отново от Г. Акрополит:

“Българският владетел Михаил, който беше брат на жената на император Теодор и син на тъста му Иван Асен от дъщерята на Теодор Ангел, като се научи за смъртта на император Йоан [Дука Ватаци], понеже знаеше, че западните земи са оголени от ромейски войски, пожела отново да възвърне към българската държава земята, която бе отнета на българите от император Йоан, и градовете в нея. Това измъчваше отдавна българите. Като намери, както смяташе, момента за удобен, той се впусна от Хемус и, като прекоси Еврос [р. Марица], за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове - без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. Едни бяха изпаднали в паника поради страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да се разотидат по домовете си, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети, естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им беше възложен прекомерен срок за пазене. А повечето от крепостите бяха недоправени и без нужното оръжие. Веднага бяха завзети Станимака, Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридско, освен Маниак, който единствен беше запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, и Перперакий, и Кривус, и разположеният край Адрианопол, наречен Ефраим..."

[Thorn]

А може да се тълкува и че не е разчитал да задържи териториите или че не се доверявал на населението там и не е искал градовете му да са укрепени.

[Aspandiat]

А може да се тълкува и че не е разчитал да задържи териториите или че не се доверявал на населението там и не е искал градовете му да са укрепени.

Ако не е разчитал да задържи териториите си, това отново свидетелства срещу родните самозаблуди за златен век, военна мощ и т.н. на България при Иван Асен ІІ. Впрочем аз неслучайно подхвърлих горе, че за мен истинската българска военна мощ умира заедно с Калоян.

Ако пък не се е доверявал на населението, това пък... ъъъъъ сочи, че в македонските земи населението ще да е било сериозно измешано, а не 90% българско, както от І клас ни учат в училище.

[Aspandiat]

А може да се тълкува и че не е разчитал да задържи териториите или че не се доверявал на населението там и не е искал градовете му да са укрепени.

Впрочем недоверието към местното население обаче влиза в противоречие със сведението, че Иван Асен ІІ бил оставил за управители на някои градове гърци.

[Ka40]

Ако пък не се е доверявал на населението, това пък... ъъъъъ сочи, че в македонските земи населението ще да е било сериозно измешано, а не 90% българско, както от І клас ни учат в училище.

А добър ден. Нашата история, е пълна с не по-малко митове и глупости, от тази на съседите ни. Специално в Беломорието населението е било доста омещено.

[Ka40]

От сведението личи, че Иван Асен ІІ (или Калоян) е бил съборил стените на доста крепости. Явно го е направил с идеята, че българите ще са господари на градовете и околностите им во веки веков и вследствие на това никейците лесно слагат ръка на тях. Обаче се сещам, че подобна практика са имали и османците. Те не са търпяли крепости във вътрешността на земите си, а са държали такива само в пограничните райони.

Ако трябва да сме точни, османците не събарят крепостите във вътрешността, а не ги поддържат. Има разлика. А не ги поддържали защото просто не им трябвали. Масовото събаряне на крепости по нашите земи настъпило през ХІХ-ХХв. когато били използвани като кариери за строителен материал.

[Thorn]

Впрочем недоверието към местното население обаче влиза в противоречие със сведението, че Иван Асен ІІ бил оставил за управители на някои градове гърци.

Още една причина да им събори стените

[Aspandiat]

Още една причина да им събори стените

Няма ли да му излезе по-евтино да остави стените, а да махне гръцките управители?

[T.Jonchev]

Такъв куп глупости в един само автор рядко се среща.

Тъпнята да зобаш до безпаметност генно модифицирани византийски историци е съпоставима единствено с тази да четеш историята на България като притурка от конгрес на .

Разбира се, аргументите услужливо липсват.

По-спокойно, моля!

Византийските историци са "генно модифицирани" когато пишат неприятни за нас неща, но мигом стават напълно правдиви, когато писаното от тях ни изнася. Ти откъде мислиш са известни подробностите за българските заслуги във войната с арабите 717/18г., за която си писал по-горе? Да не би от домашни извори?

[Thorn]

Йончев, защо се разправяш с безмозъчни зомбита?

[КГ125]

Данаил Димитров много моля да внимава какво пише, мнението е изтрито.

[T.Jonchev]

Йончев, защо се разправяш с безмозъчни зомбита?

Ами ... мъча се да наливам

Извън шегата: убедил съм се, че често пъти подобни убеждения са резултат от твърде фрагментарно и слабо познаване на историята. Като пообясни човек това - онова, убеждението започва да се променя и работата си идва на мястото. И понеже нищо не ми коства да направя опит - правя. А човекът да си решава приема ли думите ми или не.

[resavsky]

А аз съм се убедил че подобни писания се получават, когато вкарваш излишна емоция, докато изучаваш историята.

Патриотарството е болест, която не се лекува с пиене на алкохол.

[T.Jonchev]

А аз съм се убедил че подобни писания се получават, когато вкарваш излишна емоция, докато изучаваш историята. Патриотарството е болест, която не се лекува с пиене на алкохол.

И това го има, вярно е. Но ми е омръзнало да повтарям, че наука се прави хладнокръвно, а не - с емоции и с пристрастия, все едно - какви.