Десетте "маловажни" битки в историята ни

[ДанаилВДимитров]

Данаил Димитров много моля да внимава какво пише, мнението е изтрито.

Хубаво е Глобалния "наблюдател" да наблюдава и другите какво пишат преди Глобално да "модерира"

[T.Jonchev]

Хубаво е Глобалния "наблюдател" да наблюдава и другите какво пишат преди Глобално да "модерира"

Отговарям вместо него, при все че не е много коректно: прав си, хубаво е (много добре разбирам какво имаш предвид). А още по-хубаво ще е да не се налага модериране, което при малко повече емоционален самоконтрол е напълно постижимо - за всички.

[resavsky]

Виж какво Димтров всеки отговаря за собствените си писания.Така че когато някой от модераторите ти направи забележка няма как да отговориш : "А какви ги върши Хикс,Игрек или Зет".Играта е строго индивидуална.

[ДанаилВДимитров]

1. Асен Велики, първият български цар. При гръцкия цар Лъв Исавър победил арапите и агаряните и отнел от тях Мидия и Армения, избил 95 хиляди арапи и турци и покорил Мидия и Армения под гръцкото царство. И приел от гръцкия мирски и духовен съвет име и титла и венец царски, наречен Асен Велики, пръв български цар. Тоя Асен преживял щастливо и мирно много години, царувал над Охрид и починал в старини.

2. Цар Добрица царувал след Асен Велики.

21. Цар Асен, втори Асен, наречен стария цар Асен, след Алусиан, от бога помазан и наречен на престола, царувал славно след Алусиан много години.

22. Цар Петър, втори Петър, царувал след Асен.

Така от първия български цар Асен Велики от лято господне 720 до последния български цар Шишман и до 1370 година царували 33 български царе. В някои черкви и манастири в помениците се намират имената на повече от 40 български царе, ненаписани подред.

(Паисий Хилендарски -"История СлавноБългарска")

Странен човек е този Паисий -цялата му "царска" координатна система е ориентирана по първия признат от Византия за цар- Асен Първи Велики (Кормисош,Кормесий).

Откъде ли си го е измислил ? Къде ли е чел за него ? Дали не е пак от същите тези византийски източници които в този случай би трябвало да "не са верни" понеже не ни харесват.

И защо братята Белгун и Теодор по късно ще вземат да си сменят имената на Асен и Петър.

Дали пък не е за да покажат приемственост с безспорно признатите за царе (императори,кесари) техни предшественици ???

Какво мисли по въпроса "Глобалния Блюстител" да речем ?

[resavsky]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4314

За Акронион отдавна сси има тема във форума.Ако имаш какво да кажеш направи го там.

[Thorn]

Какъв Асен, какъв Кормесий?

Помнете ми думата - ще стигне и до На поле он.

[T.Jonchev]

Откъде Паисий е взел историята за този Асен Велики, не знам. Във всеки случай тя не намира никакво потвърждение нито в гръцките, нито в латинските извори, а мисля, че и в арабските няма данни за такова нещо.

[КГ125]

Хубаво е Глобалния "наблюдател" да наблюдава и другите какво пишат преди Глобално да "модерира"

Прав си. Помислих, че остротата на тона ти е насочена срещу човека, с когото спориш, а не - срещу коментиран автор. Всъщност, прав ли съм?

Добре би било острота в такава степен също така да липсва, така, че хладнокръвното обсъждане, за което говореше Йончев по-горе, никак няма да навреди.

Ако повториш мнението по същество, естествено, ще остане.

1. Асен Велики, първият български цар. При гръцкия цар Лъв Исавър победил арапите и агаряните и отнел от тях Мидия и Армения, избил 95 хиляди арапи и турци и покорил Мидия и Армения под гръцкото царство. И приел от гръцкия мирски и духовен съвет име и титла и венец царски, наречен Асен Велики, пръв български цар. Тоя Асен преживял щастливо и мирно много години, царувал над Охрид и починал в старини.

2. Цар Добрица царувал след Асен Велики.

21. Цар Асен, втори Асен, наречен стария цар Асен, след Алусиан, от бога помазан и наречен на престола, царувал славно след Алусиан много години.

22. Цар Петър, втори Петър, царувал след Асен.

Така от първия български цар Асен Велики от лято господне 720 до последния български цар Шишман и до 1370 година царували 33 български царе. В някои черкви и манастири в помениците се намират имената на повече от 40 български царе, ненаписани подред.

(Паисий Хилендарски -"История СлавноБългарска")

Странен човек е този Паисий -цялата му "царска" координатна система е ориентирана по първия признат от Византия за цар- Асен Първи Велики (Кормисош,Кормесий).

Откъде ли си го е измислил ? Къде ли е чел за него ? Дали не е пак от същите тези византийски източници които в този случай би трябвало да "не са верни" понеже не ни харесват.

И защо братята Белгун и Теодор по късно ще вземат да си сменят имената на Асен и Петър.

Дали пък не е за да покажат приемственост с безспорно признатите за царе (императори,кесари) техни предшественици ???

Какво мисли по въпроса "Глобалния Блюстител" да речем ?

Нищо глобалният блюстител се чуди отде у Паисий такава информация и кои са тези. Петър ясно, да кажем, разсъждавали са в посока стария цар Петър, но Асен?! Ако името е сменено по такива съображения, то какъв е този Асен? А ако не са сменяни имената по такива, а по други съображения, то какви биха били те??

Ако имаш идея, казвай я.

[Galahad]

Странен човек е този Паисий -цялата му "царска" координатна система е ориентирана по първия признат от Византия

По времето на Паисий се появяват 4 истории - Зографската, Паисиевата, Спиридоновата и Клайнеровата. Като историограф определено Блазиус Клайнер е най-добрия. Но най-значима е Паисиевата. Това не е случайност, а е резултат от съдържанието на самата творба. Тя се появява във време, когато Цариградската патриаршия се опитва да ликвидира Охридската и Ипечката архиепископии (в техния диоцез била и родната му епархия) и да елинизира славяните на Балканите. Затова и неговият отпор е насочен повече към гърците и за него е важно да се види, че българските владетели и архиереи са били дори и от гърците. И в крайна сметка е успял.

По-добрият историограф Клайнер пък като католик повече се вълнувал от това какво е признал или не е признал папата.

Историческите факти винаги минават през главата на автора на една история и докато станат книга непремнно прикачат по нещичко от онова, което има там.

Редактирано Април 29, 2010 от Galahad

[resavsky]

Значе Белгун не е приемал името Асен.Приел е името Иван.А Пайсий може и да предал по голямо значение на едно евентуално участие на българи срещу арабите защото в неговия мироглед араби и турци са тъждествени понятия.

[Decimator]

Изключително съм благодарен на всички, които дадоха своите предложения по темата.

Ще ви бъда признателен, ако се наемете да резюмирате и да кажете мненията си по две битки:

1. Битката на Кардам при Маркели

2. Битката при Пловдив на руския княз Светослав през 970.

Ще се радвам, ако добавите към мненията си линкове, свързани с повече инфо за тези две битки.

Искам да попитам дали тук има човек, който е "навътре" с битието в средновековна България - храна, дрехи, оръжие и пр., който би желал да ми помогне в изчистването на детайлите в разказите ми? Ако има, нека ми пише на лична.

Благодаря предварително.

[resavsky]

При Пловдив е трудно да се говори за битка.

[ISTORIK]

Изключително съм благодарен на всички, които дадоха своите предложения по темата.

Искам да попитам, дали тук има човек, който е "навътре" с битието в средновековна България - храна, дрехи, оръжие и пр., който би желал да ми помогне в изчистването на детайлите в разказите ми? Ако има, нека ми пише на лична.

Благодаря предварително.

За нас е удоволствие да помогнем за написването на такава книга.

Има хора, с които би могъл да се свържеш. Ще ти пратя няколко предложения чрез лична бележка.

За съжаление, тези хора или не посещават форума, или влизат тук много рядко.

[Ka40]

При Пловдив е трудно да се говори за битка.

Това е твое мнение, а ето какво казва един съвременик, който 16 години по-късно е минал през Пловдив:

Лъв Дякон – История, В: ГИБИ 5, с. 253

-“Светослав, възгордян много от победите си над мизите и твърде надменен поради своята варварска самонадеяност (защото той вече здраво държал страната в ръцете си), всял всред мизите страх и ужас с вродената си свирепост. Разказват, че като превзел с война Филипопол, той, жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил.”

[Decimator]

Имам нужда от малко информация, свързана с детайли от битката при Маркели през 792 година.

Според Теофан Изповедник, Константин VI в началото на м.юли стигнал до крепостта Маркели, която "застроил". Според едни тълкувания, василевсът е "започнал да укрепва крепостта", а според други "да я ремонтира, защото била разрушена".

Та въпросите ми са два:

1. Кога и при какви събития е пострадала крепостта Маркели, та се налага Константин да започва да я ремонтира?

2. До каква степен е била пострадала крепостта?

Благодаря ви предварително!

[glishev]

Скафида беше ли спомената в тази тема?

[monte christo]

Аз бих добавил Пловдив 1208 г., където "франджите" ни бият лошаво! С хитрина атакували царския охранителен отряд. Борил се стъписал, избягал, а след него се юрнала и армията. Анри въобще не е бил за подценяване

[glishev]

Аз бих добавил Пловдив 1208 г., където "франджите" ни бият лошаво! С хитрина атакували царския охранителен отряд. Борил се стъписал, избягал, а след него се юрнала и армията. Анри въобще не е бил за подценяване

Боруй, 1208 и най-вече Пловдив, 1208. Когато император Анри бие българите на Борил, овладява Пловдив и получава клетвата за вярност на Алексий Слав.

На един акъл сме. Това е подценявана и "забравяна" битка в нашата история.

[monte christo]

ахахаха, Глишев, не съм забелязал, sorry Сътресенията в Борилова България започват от там нататък. Ако европейските франджи бяха загубили и това важно сражение, политическата им история щеше да прилича на преминаване на комета С ревашна си срещу нас, изкарват още половин век.

[glishev]

Константинополските "франджи" все пак си имат успехите. Основният проблем изобщо на кръстоносните държави е недостигът на хора - и на Балканите, и в Сирия. На местното население почти не могат да разчитат, а след първоначалните победи много "франджи" си потеглят обратно за дома, натоварени с плячка. За тези, които искат да усвояват владенията в новите земи, остава съмнителната слава на окупатори, неприязънта на покореното население и враждата с като правило по-многобройни и отлично мотивирани местни сили. В Сирия - араби, турци и монголи, на Балканите - българи и гърци. При такова положение едно поражение просто няма чак толкова съдбоносно значение за местните сили, колкото за кръстоносните. А дори и успехите най-често се оказват недостатъчни или пък са постигнати на твърде висока цена в човешки животи, за да могат да доведат до нови успехи. Още повече, че в частност латинската Константинополска империя е и на запад, тъй като е резултат от политически машинации и грешки, а не от естествени като за кръстоносния феномен причини. Тъй че докато към остатъците от Йерусалимското кралство, Антиохия, Родос и Кипър все пак има някакво движение на хора и средства, константинополските рицари си остават сами. В този смисъл империята на Бодуен наистина е мъртвородена (което не я прави по-малко опасна и за балканските държави).

От всички кръстоносни държави в най-добро положение са и най-дълго просъществувалите: Родоският Орден и Кипърското кралство. Не на последно място поради доброто си разположение на острови, което им позволява по-лесно да се отбраняват и да получават помощ отвън, та дори и да минават в контраатаки срещу илямските държави по крайбрежието.

Всъщност Родоският или Малтийският Орден под изменена форма съществува и днес, което го прави най-жизнената кръстоносна институция изобщо (ако не броим самото Папство, но съществуването му все пак не започва с Кръстоносните походи).

[resavsky]

Аз бих добавил Пловдив 1208 г., където "франджите" ни бият лошаво! С хитрина атакували царския охранителен отряд. Борил се стъписал, избягал, а след него се юрнала и армията. Анри въобще не е бил за подценяване

Е чак пък лошаво.Битката не е спечелена от българите но пък и Борил успява да изтегли армията си.Въобще налице е една тенденция всички неуспехи срещу латинците да се приписват на Борил а всички успехи на Калоян.Истинита е по различна.Както Калоян има своите поражения така и Борил има своите успехи.Трябва да се има предвид че през 1208 г. /за разлика от 1205 г./ латинците действат с цялата армия срещу българите и този път няма грам подценяване или високомерие.да не забравяме че Борил няма и грам късмет.На цели два пъти /през 1208 г. и 1211 г./ е на косъм да плени същия този Анри и все му се разминава.

[resavsky]

Аз бих добавил Пловдив 1208 г., където "франджите" ни бият лошаво! С хитрина атакували царския охранителен отряд. Борил се стъписал, избягал, а след него се юрнала и армията. Анри въобще не е бил за подценяване

Е чак пък лошаво.Битката не е спечелена от българите но пък и Борил успява да изтегли армията си.Въобще налице е една тенденция всички неуспехи срещу латинците да се приписват на Борил а всички успехи на Калоян.Истинита е по различна.Както Калоян има своите поражения така и Борил има своите успехи.Трябва да се има предвид че през 1208 г. /за разлика от 1205 г./ латинците действат с цялата армия срещу българите и този път няма грам подценяване или високомерие.да не забравяме че Борил няма и грам късмет.На цели два пъти /през 1208 г. и 1211 г./ е на косъм да плени същия този Анри и все му се разминава.

[Decimator]

Определно ще помисля и за битката при Пловдив 1208, но все пак ако някой има инфо по въпросите ми, моля да ми помогне.

Имам нужда от малко информация, свързана с детайли от битката при Маркели през 792 година.

Според Теофан Изповедник, Константин VI в началото на м.юли стигнал до крепостта Маркели, която "застроил". Според едни тълкувания, василевсът е "започнал да укрепва крепостта", а според други "да я ремонтира, защото била разрушена".

Та въпросите ми са два:

1. Кога и при какви събития е пострадала крепостта Маркели, та се налага Константин да започва да я ремонтира?

2. До каква степен е била пострадала крепостта?

Благодаря ви предварително!

[ISTORIK]

Сега въпросите ми са два:

1. Кога и при какви събития е пострадала крепостта Маркели, та се налага имп. Константин VI да започва да я ремонтира?

2. До каква степен е била пострадала крепостта?

Благодаря ви предварително

През 792 г. начело на силна войска, визант. имп. Константин VI предприел поход срещу българите. Ромейските войски се съсредоточили в района на крепостта Маркели. Те направили укрепен лагер недалеч от нея и се заели да възстановят разрушенията на крепостта, извършени от българите преди година (т.е. - през 791 г., когато императорът е разбит от тях в нощно сражение при крепостта Проват, Одринско). Византийското командване искало да я използва като сигурна база за настъпление срещу северните съседи на Империята.

Българските войски, предвождани от хан Кардам, се съсредоточили, на свой ред, ок. крепостта Голое (и двете крепости са в района на гр. Карнобат) и укрепили височините южно от нея. Малки групи български конници нападали стремително византийците и отстъпвали, за да ги накарат да приемат сражение. Един по-голям конен отряд нападнал устремно и после започнал привидно отстъпление. (По-късно тази тактика ще използва и цар Калоян, за да изкара кръстоносците от лагера им!) Византийците се увлекли в преследването и нарушили бойния си ред. В този момент "отстъпващите" контраатакували. Завързало се ожесточено сражение. Самият император бил уловен с аркан (ласо) и, повлечен към българските позиции, като за малко да бъде пленен, но един от телохранителите му (някой си Йоаникий) успял да съсече въжето и да го освободи. Скритите в засада български войници също атакували. Заплашени от обкръжение, византийците потърсили спасение в бягството, но били пресрещнати от българската конница, която вече била опустошила ромейския лагер. Тази ромейска войска била напълно разгромена, а в ръцете на българите попаднала богата плячка - пари, коне, обозът и императорската палатка. Императорът "претърпял страшно поражение и се завърнал като беглец в столицата си". В това сражение загинали: магистърът Михаил Лаханодракон, патрицият Варда, протоспатарият Стефан Хамей, бившите стратези (управители на теми) Никита и Теогност, както - и много други. Загинал също така и астрономът и лъжепророк Панкратий, който многократно уверявал императора, че българите ще бъдат победени.

[Decimator]

...се заели да възстановят разрушенията на крепостта...Византийското командване искало да я използва като сигурна база за настъпление срещу северните съседи на Империята.

Друже, благодаря за инфото.

Обаче според мен остава един открит въпрос: Какви са били пораженията по крепостта, оставени от оттеглящата се на север българска армия предишната година? Сериозни щети по такава крепост изискват седмици труд.

Още по-любопитен е въпросът, свързан с въстановяването на крепостта от василевса. Ако крепостта е била сериозно повредена, то ремонта й е щял да отнеме месеци. Надали би се захванал с подобно мащабно дело, ако войските на Кардам са били наблизо. По-логично би било да победи врага и после да се захване да укрепва Маркели, особено ако е замислял мащабна офанзива срещу българите.

По-скоро съм склонен да мисля, че щетите по крепостта са били основно по околокрепостните съоръжения - валове и ровове, които и в момента могат да се видят. Смятам, че Константин е искал да "пооправи набързо" тези съоръжения и после да се заеме с окончателното укрепяване на Маркели. Още повече, че дори да беше победил Кардам, на василевса са му оставали само 2-3 месеца до есента, която би утежнила ремонтните дейности и би отложила офанзивата за следващата година. Предполагам, че Кардам е знаел за укрепителните дейности на ромеите в Маркели и това е била една от причините да бърза да подмами ромеите в "латински капан".

В цялата ми логика куца едно нещо: Ако крепостните стени на Маркели са били здрави и само околокрепостните съоръжения са имали нужда от укрепване, то защо василвса не е вкарал армията си в крепостта, а е построил укрепен лагер наблизо?

Естествено, всичко изложено от мен дотук е плод единствено на разсъждения и ще се радвам, ако изложите мненията си по този въпрос.