Що е цивилизация?

[Galahad]

Въпросът за същността на понятието "цивилизацията" отдавна предизвиква спорове и доведе до затлачване вече на няколко теми. Затова ще е добре да обсъдим какво всъщност е цивилизацията. Поне от маргиналните спорове възникнали до сега в други теми се вижда, че представите за това понятие са доста объркани. Изискванията за да се приеме, че има цивилизация се простряха от това, да има организирано общество, което има характеристики обособяващи го до другите, през това да има монетосечене и собствена писменост и се стигна до това, че били необходими GSM-и.

Първото нещо, за което човек се сеща да погледне е Уикипедията http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F но и там нещата са не по-малко объркани.

Например в основните характеристики виждаме следното:

Основни характеристики

Съществуване на град (уседналост на населението)

Специализация на трудовата дейност

Концентрация на излишък от произведени блага

Класова структура (йерархия)

Държавна организация (държава)

Да приемем, че това в скобите са алтернативните школи. Но в отделните редове се вижда, че логично конструкцията не е издържана. Класовата структура и йерархията са свързани с държавата. Сиреч ако махнем едното, вероятността да остане другото е клоняща към нула.

Не е по-добро пологението и с вторичните признаци:

Второстепенни характеристики

Огромни култови сгради

Търговия с далечни земи

Монументални произведения на изкуството

Писменост (счетоводство, регистри)

Научно познание (математика, геометрия, астрономия)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F“.

Говори се, че трябвали огромни култови сгради. Добре де, ами ако сградите са светски, ама много големи няма ли да е цивилизация? Другото пък е търговия с далечни земи - е докато не е била открита Америка и не се е появила САЩ и харвард нима не е имало цивилизации?

Та целта на темата е всеки да си посочи своите изисквания за наличието на цивилизация. Искам да напомня, че според правилата на логиката изискванията трябва да покриват всичко онова, което приемаме за цивилизации. Ако нещо не се връзва, значи лог. конструкция е грешна, което води до гришно твърдение. Напр. ако се твърди, че има египетска цивилизация и цивилизация на маите, но се държи на монетосечене, то излиза, че или не трябва да има монетосечене или че египтяни и маи не са имали цивилизации.

Ние живеем в свят, в който за едно и също нещо може да има множество теории. Ще рече, че едва ли ще се стигне до едно мнение. Но ще е добре поне всеки да е наясно по неговата теория да може да обясни кое е цивилизация и кое не, защо е така, кога тя се е появила и защо и кога е изчезнала и защо.

В отделен постинг разбира се ще си пусна и моего становище.

[Galahad]

Понятието "цивилизация" иде от латинската дума "civitas", която преведена на български има две значения: 1. град 2. държава.

Въпреки слабостта на класиците на марксизма и ленинизма към градовете, които според тях били "цветовете" на средновековието, която се е предала на днешните възпитаници на социалистическата историография това определено не е съществен фактор. Причината е, че "град" е доста разтегливо понятие и на практика по отнощение на понятието за цивилизация по-удачно се покрива от доста по-конкретното "уседналост". Затова ще започна с уседналостта, тъй като тя ще ни трабва и за изясняването защо за да има цивилизация трябва да има държава.

Уседналостта е важен критерий, защото динамиката при преселването затруднява развиването на онези дейности, с които свързваме наличието на цивилизация за дадена епоха. Тук трябва да уточним обаче какво е това уседналост. Защото търговията е свързана с движение и именно от там пък идат някои белези, които според някои са толкова важни, че дори ги възприемат като иманентни признаци на цивилизацията - корабоплаване, монетосечене, писменост. Пътуването е важно и за културния обмен, който е изключително важен за просперитета и развитието на всяка една цивилизация.

Уседналостта е съществуването на някакъв устойчив населен център и дори да има някакво движение на население, то дори и при динамика на някаква част от обитателите, винаги има неизбежно завръщане. Като казвам център не трябва да се разбира столица, а може и да е село. Затова да речем, въпреки че животновъдите и днес заради работата им периодично мигрират, днешното общество е цивилизация, а не някаква номадска култура.

Държавата е онази обществена структура, която е способна да организира живота на значителна маса от хора и благодарение на държавната принуда при необходимост дори да ги застави да идвършват дейност, която е нежелана. Държавата е онази, която е способна да мобилизара армии, да организира големи групи от хора за мащабни строежи като Великата китайска стена или египетските пирамиди. Тя създава стандарти, един от които са монетите, които по своята същност са били ценен метал, чието тегло и чистота държавата е удостоверявала със своя щемпел. Днес разбира се стойността на метала няма значение, но без удостоверителната роля на държавата и днешните пари биха изгубили своето значение.

Тук трябва да отграничим държавата от едно сходно явление каквото е военно-племенния съюз (спирам се на него защото от останалите форми на организация той стои най-близо до държавата). На ВПС му липсват два важни белега на държавата - устойчивост и територия. Територията понякога може и да е налична, т.е. съюзът продължително да обитава една и съща земя, но на нея не е отдава толкова важно значение. Затова ВПС може да се измести на значително разстояние или пък да не прояви охота да брани земите си. По съществено е, че му липсва устойчовост. ВПС е временна организация и по тази причина ако не се развие в държава се разпада и изчезва.

Доколкото устойчивостта неразривно свързана с държавата и второто е по-сложното понятие, то може да изключим това по-широко понятие. Така се ограничаваме до по-спецефичните като уседналост и държава, при които устойчивостта е един от белезите, но има и други.

Обособеност - за да различаваме една цивилизация от друга, тя трабва да притежава особенни белези, които да я отграничават от останалите, по начин, че да може да се отличат нейните продукти от тези на останалите цивилизации.

[Last roman]

именно уседналите народи създават трайна култура и повлияват съседите си. Уседналостта е признак на цивилизация.

[Aspandiat]

Аз преди доста време в някаква тема, пак чоплеща този въпрос, предложих една максимално кратка дефиниция: цивилизацията генерира модели на подражание.

[Galahad]

Аз преди доста време в някаква тема, пак чоплеща този въпрос, предложих една максимално кратка дефиниция: цивилизацията генерира модели на подражание.

При което възниква въпросът на инките и ацтеките кой е подражавал? А защо да не сложим в сметката също китайците и евентуално японците (ако ги броим за нещо различно от номади).

[glishev]

Цивилизацията е: куче в предния двор, цветя в задния, меки пантофи, хубава книга, стабилен нет, мусака в печката, бири в хладилника, здравна осигуровка и утре пак същото.

Някоя и друга катедрала или галерия също е добре дошла.

[Warlord]

При което възниква въпросът на инките и ацтеките кой е подражавал? А защо да не сложим в сметката също китайците и евентуално японците (ако ги броим за нещо различно от номади).

Ацтеките са подражавали на толтеките (през късния период маите - също на тях), а те на по-ранните цивилизации в Мексико - олмеките.

Японците са подражавали силно на китайците, както и племената на север (доколкото номадската им природа им е позволявала) и на юг (Виетнам).

Може да се каже, че има 6 основни класически първоначални "епицентъра" на цивилизация възникнали сравнително самобитно, независимо и изолирано един от друг, но подържащи тесни връзки с по някой от другите такива - Египет, Месопотамия, Инд, Китай, Мексико и Перу. От там нататък следват техни разклонения, смесвания и доразвивания.

[Galahad]

Ацтеките са подражавали на толтеките (през късния период маите - също на тях), а те на по-ранните цивилизации в Мексико - олмеките.

Японците са подражавали силно на китайците, както и племената на север (доколкото номадската им природа им е позволявала) и на юг (Виетнам).

Въпросът беше кой е подражавал на ацтеките, а не те на кого са подражавали. Също и за японците. Иначе да речем будизма си иде от Индия, но се появява също в Китай и Япония. Тъй че въпросът е те на кого са повлиляли.

[glishev]

А, това е интересно. Да, цивилизацията може би не винаги влияе извън собствените си граници, значи трябва друга дефиниция.

Но японската класическа култура днес е много популярна извън страната.

[КГ125]

Дефиницията може да е обобщаваща - и първото, и посоченото от Аспандиат, са все характеристики на цивилизациите. Аз бих добавил и "самобитност", "новост", специфичност на достиженията. Макар, че това не е задължителен елемент. Може теоритично да има цивилизация, която изцяло копира друга, но все пак е независима от нея. Дали е квазицивилизация или протоцивилизация или пък чиста цивилизация вече е дълъг и сложен спор....

[Galahad]

Макар, че това не е задължителен елемент.

Ако някой елемент не е задължителен, значи не е определящ. Напр. няма нито една цивилизация, която да не е свързана с държава.

Ако пък изцяло копира друга, значие не е самостоятелна цивилизация, а е част от другата. По-точно е някаква форма на развитие на другата.

Но японската класическа култура днес е много популярна извън страната.

Но японската класическа култура днес е много популярна извън страната.

Ние знаем какво е суши, а японците какво е кисело мляко. На това днешното обаче се вика глобална цивилизация. Традиционна китайска и италианска кухня с домати, трядиционна руска кухня с картофи, традиционна мамалига ...

[КГ125]

Да, така е, глобална цивилизация. Което пък идва да каже, че съществен елемент от цивлизацията е високото ниво на комуникация и относителната сложност на социалната структура.

[glishev]

Сложност на социалната структура, комуникации... да, ама това понякога го има и на предцивилизационен етап. Още по-дълбоко трябва да се търси дефиницията.

Иначе в примера за влиятелността на японската традиционна култура не става дума само за суши. Днес и в София има хора, които могат да пишат калиграфски на японски или дори, знам ли, да проведат прилична чаена церемония. В YouTube можеш да се нагледаш на клипове от ревюта на традиционно изработени кимона. Аз пък съм що-годе запознат с някои от концепциите на бушидо (без да ги изповядвам). Други пък действително се справят с практиката на някои отбойните изкуства. Имам предпочитани класически японски автори от няколко периода. И това е в затънтена София. Очевидно влиянието на културата на стара Япония се проявява периодично - към японските укийо-е има силен интерес в Европа в 1850-1920. Ван Гог дори рисува Japonaiserie, реплика на "Мосстът Ухаши под внезапен порой" на един от най-прочутите японски художници - Утагава Хирошиге. Влиянието на но, бунраку и кабуки върху европейските режисьори в 60-те е факт. "Записки под възглавката" и "Хагакуре" непрекъснато се преиздават на много езици. Не бива да се подценява влиянието тъкмо на класическата японска култура. А за нарастващата популярност на дзен вчисто японския му вид няма и нужда да се разпростирам. Отделно от това дори ученици, които четат манги и гледат анимета, са относително заинтересувани от биографиите на личности от старата японска история като Ода Нобунага.

Дори няма нужда да бъде намесван Куросава - той все пак е наш съвременник. Интересът към Япония е много по-стар.

[Warlord]

Въпросът беше кой е подражавал на ацтеките, а не те на кого са подражавали. Също и за японците. Иначе да речем будизма си иде от Индия, но се появява също в Китай и Япония. Тъй че въпросът е те на кого са повлиляли.

Ами доста племена в централно Мексико са били в тяхната културна сфера, включително дори и индиянците от долината на Калифорния, където са били развили собствено земеделие, но с пристигането на царевицата от Мексико просто са зарязали почти всичките местни култури засявани досега за да развъждат само вече обожествяваната царевица идваща от централно Мексико. В Куба също знаят за Ацтекската империя, именно индианци от този остров съобщават на Кортес, че има богата земя на запад от острова, а на юг в Хаити и по-големите антилски острови са се зародили вече военизирани княжества по подобие на ацтекския ритуален милитаризъм и дори са възприели от тях играта на топка с колена и лакти!

Колкото до Япония тя не е точно отделна цивилизация, част от китайската е, но разбира се с много собствени специфики на всичко възприето от вън, както и на самобитно възникнали феномени. Тя е била все пак относително затворена и доста изолирана от останалия свят за да може да му влияе сериозно (като изключим нападенията на японските пирати )

[Warlord]

Ван Гог дори рисува Japonaiserie, реплика на "Мосстът Ухаши под внезапен порой" на един от най-прочутите японски художници - Утагава Хирошиге.

Имаше и случай с Ван Гог прерисувал произволна японска миниатюра на жена с кимоно, или поне си е мислел, че е обикновена миниатюра, както и обществото в Европа. Но всъщност му е попаднал лист от каталог на публичен дом в Япония, на който била изобразена конкретна гейша, а йероглифите отстрани (също дословно пречертани от Ван Гог) означавали името, качествата и цената на проститутката ))

[Galahad]

Аз пък като бях малък имах от онези картонените къщички за сглобяване - бяха разни колиби от различни райни на Аэрика. Иначе казано с тези рисунки май се отклонихме от темата. По време на Великите геогр. открития художници често са рисували представители на примитивни общества и дори са взимали за музеите в техните страни разни предмети свързани с тяхната култура. Това обаче съвсем не означава, че примитивните общества са цивилизации.

[zagrey]

Цивилизацията е: куче в предния двор, цветя в задния, меки пантофи, хубава книга, стабилен нет, мусака в печката, бири в хладилника, здравна осигуровка и утре пак същото.

Някоя и друга катедрала или галерия също е добре дошла.

Нека да преведем горното, например, с понятия от преди новата ера:

Цивилизацията е: куче пред колибата, цветя зад нея, здрави цървули, легенди и митове от баба, добра приказка със съседа, бут в огнището, буре вино в избата, кадърен лечител и утре пак същото.

Някой и друг празник или панаир също е добре дошъл.

Така погледното няма съществена разлика между днес и вчера - дребните удоволствия винаги ги е имало и не винаги светът е война, както можем да останем с впечатление от историята. Замислям се и за цената на тези удоволствия. Никъде не съм срещал изследвания върху икономиката на обществата през вековете. За да функционира стабилно дадено общество е необходим баланс между похарчени средства (труд, суровини) и придобити дълготрайни активи (буре в избата ). Изразено в еквивалентни единици, една ваза от Рогозен се равнява може би на мерцедес. А ритон от Панагюрското съкровище - на Майбах или частен самолет. Това като съвсем груба комерсиална стойност. Като художествена стойност просто нямат еквивалент.

Цивилизация може да има само ако разходите за ежедневните нужди са по-малки от натрупаното. Трябва да остава излишък и тогава е възможно обществото да изхрани една група "лентяи" които са двигателите на прогреса, тези които днес наричаме интелигенция. И най-важната функция на тези "лентяи" е да предават знанията и уменията от поколение на поколение. Достатъчно е да се прекъсне системата на образование в РИ за едно поколение и настъпва "варваризация". Не е задължително да нахлуят варварите за да настане варваризация. Достатъчно е да избягат носителите на цивилизованост по други места (това се случва днес у нас). Юстиниан прави грешка, че закрива Атинската школа. Не е това причината за последващата варваризация, но все пак допринася за нея. Църквата (в този период, а и не само тогава) така и не успява да замести системата от римски школи (по принцип са военни, но са давали образование на широк кръг население) и системата от частни учители за елита.

Така че за мен основен признак на една цивилизация е системата от образование. Тя дава приемственост, а оттам и възможност за развитие.

[nik1]

Понятието "цивилизация" иде от латинската дума "civitas", която преведена на български има две значения: 1. град 2. държава.

Въпреки слабостта на класиците на марксизма и ленинизма към градовете, които според тях били "цветовете" на средновековието, която се е предала на днешните възпитаници на социалистическата историография това определено не е съществен фактор. Причината е, че "град" е доста разтегливо понятие и на практика по отнощение на понятието за цивилизация по-удачно се покрива от доста по-конкретното "уседналост". Затова ще започна с уседналостта, тъй като тя ще ни трабва и за изясняването защо за да има цивилизация трябва да има държава.

Уседналостта е важен критерий, защото динамиката при преселването затруднява развиването на онези дейности, с които свързваме наличието на цивилизация за дадена епоха. Тук трябва да уточним обаче какво е това уседналост. Защото търговията е свързана с движение и именно от там пък идат някои белези, които според някои са толкова важни, че дори ги възприемат като иманентни признаци на цивилизацията - корабоплаване, монетосечене, писменост. Пътуването е важно и за културния обмен, който е изключително важен за просперитета и развитието на всяка една цивилизация.

Уседналостта е съществуването на някакъв устойчив населен център и дори да има някакво движение на население, то дори и при динамика на някаква част от обитателите, винаги има неизбежно завръщане. Като казвам център не трябва да се разбира столица, а може и да е село. Затова да речем, въпреки че животновъдите и днес заради работата им периодично мигрират, днешното общество е цивилизация, а не някаква номадска култура.

Държавата е онази обществена структура, която е способна да организира живота на значителна маса от хора и благодарение на държавната принуда при необходимост дори да ги застави да идвършват дейност, която е нежелана. Държавата е онази, която е способна да мобилизара армии, да организира големи групи от хора за мащабни строежи като Великата китайска стена или египетските пирамиди. Тя създава стандарти, един от които са монетите, които по своята същност са били ценен метал, чието тегло и чистота държавата е удостоверявала със своя щемпел. Днес разбира се стойността на метала няма значение, но без удостоверителната роля на държавата и днешните пари биха изгубили своето значение.

Тук трябва да отграничим държавата от едно сходно явление каквото е военно-племенния съюз (спирам се на него защото от останалите форми на организация той стои най-близо до държавата). На ВПС му липсват два важни белега на държавата - устойчивост и територия. Територията понякога може и да е налична, т.е. съюзът продължително да обитава една и съща земя, но на нея не е отдава толкова важно значение. Затова ВПС може да се измести на значително разстояние или пък да не прояви охота да брани земите си. По съществено е, че му липсва устойчовост. ВПС е временна организация и по тази причина ако не се развие в държава се разпада и изчезва.

Доколкото устойчивостта неразривно свързана с държавата и второто е по-сложното понятие, то може да изключим това по-широко понятие. Така се ограничаваме до по-спецефичните като уседналост и държава, при които устойчивостта е един от белезите, но има и други.

Обособеност - за да различаваме една цивилизация от друга, тя трабва да притежава особенни белези, които да я отграничават от останалите, по начин, че да може да се отличат нейните продукти от тези на останалите цивилизации.

Цивилизацията предполага по-сложно устроен и организиран политически живот.

Древногръцката цивилизация също има много черти и особености на един военен съюз..

Дали при полуномадите има цивилизация: При повечето няма, но смятам че при по-сложно устроените от тези общества, при които има създадени се центрове на нещо си (центрове на власт), може да се говори за наличие на цивилизация (мисля че при юеджи, при кангюйци, при българи има такива*).. Иначе трябва да приемем че само земеделците и живеещите в определен тип селища, могат да създават такава..

*двете български държави, смятам са изключително жизнени и стабилно образования, със сложен политически живот и организация и следователно според теовеа виждане може да се каже че българите създават цивилизация.Разбира се, двете образования еволюират и се развиват като: едната дава началото на славянско-православната цивилизация; другата е в основата на тюркско-мюсюлманска-от източноевропейски тип (със смесен търговски, занятчийски, аграрен и пастирски тип икономика)

Т.е. двата типа представляват модели за подражание (на цивилизации):едната - при източноправиославните християни; втората: при източно-европопейските неславяни и нехристияни (тюрки,угри,в последствие монголи,татари)./Съвсем не е случайно според мен че Волжско-български град става център на Ордата, тази Орда, която има намерение да контролира търгоията между Изтока и Запада, и да осъшесвява политическа доминация поне върху страните от Източна Европа/

[glishev]

Боя се, че с моя груб консуматорски подход развалих хубавата дискусия Загрей, щастието и цивилизацията не са едно и също, но вярвам, че е по-лесно да се постигне щастие в цивилизовано общество.

Галахад, моля те, недей пак да избиваш към опростяване Нали питаше за влиянието на японската класическа култура извън Япония. С Уорлорда просто дадохме примери. Мисля, че няма нищо общо между сериозния интерес на Европа към Япония в края на ХІХ в. и спорадичните гравюри на индианци от ХVІІ. Японците от периода Едо трудно могат да минат за примитивно общество - имат кастово разделение, имат три вида театър, публични домове (несъмнен признак за цивилизация според мен), естетически теории, сложни и самостоятелни концепции в изкуството, етиката и религията, парично обращение, сложна система на контрол върху територията, свързана както с религията, така и с военното дело. Според мен за самобитна японска цивилизация, отделна от китайската, може да се говори. А влиянието й зад граница се проявява със закъснение и то по много неочаквани начини.

Но това само по себе си е за отделна тема. То няма отношение към това що е цивилизация изобщо.

За да не съм оф-топик, цивилизация има там, където има организирани бардаци. Поне в Стария свят е така (не знам нищо за тази част от сферата на услугите в доколумбова Америка ). В Шумер и Египет има, във Вавилон, Асирия и Персия има, има в Гърция и Рим, има в Китай, Корея и Япония, има в Индия, в Константинопол, в средновековен Рим (то там не е ясно кое не е бардак), в Париж поне от ХІ в. нататък и пр. От друга страна бардаци няма у готите, вандалите, ранните франки, саксите, ранните скандинавци, ранните българи, хуните, монголите, дохеджирските араби... Може би една схема на нарастване броя и разпространение на бардаците би дала точни представи за напредъка на цивилизацията в даден регион.

Изобщо, цивилизация има там, където има пари, както и възможности и причини да ги харчиш за стоки и услуги, които не са необходими.

Все пак, за да бъде една цивилизация самобитна, тоест местните бардаци отчетливо да не приличат на съседските, трябва да има и някакво равнище на сложност на местната култура - архитектура, бит, институции.

При всички случаи за цивилизация без градски бит не може да се говори. "Селската цивилизация", която бе спомената веднъж, е огромен оксиморон.

[Galahad]

Галахад, моля те, недей пак да избиваш към опростяване Нали питаше за влиянието на японската класическа култура извън Япония. С Уорлорда просто дадохме примери...

За да не съм оф-топик, цивилизация има там, където има организирани бардаци...

Изобщо, цивилизация има там, където има пари, както и възможности и причини да ги харчиш за стоки и услуги, които не са необходими.

Иначе казано цивилизационното търсене пак стигна до това: Японци и британци квасят мляко и дърпат баници на гости в арбанашка къща http://www.borbabg.com/?action=news&news=2293 . Те това си е културно влияние от Лондон до Токио. Предполагам, че шефовете на Митьо Пищова са уредили и онова, което е пропуснато в статията. То резиденция Арбанаси отдавна си е обърната на бардак. Или по-точно си е построена за бардак.

Иначе казано на мен ми е трудно да видя в обикновена японска купичка някакъв особен цивилизационен скок. Тъй че ако ще прилагаме някакви естраваганти критерии, то със своите дървено-хартиени къщурки японците нямат голям шанс да минат за цивилизация.

Щото и аз имам у дома африкански абаносови глави, ама за негърска цивилизация не съм чувал.

[glishev]

Не става дума за купичката като парче дърво, нито за къщичката като парче хартия. Става дума обаче за дзен като интелектуална мода, ако щеш, която води до правене на купичките и къщичките по бая засукани правила и концепции, които на това отгоре вече сто и кусур години са адски популярни извън Япония. Което е качествена разлика от негърската маска или киселото мляко. Като се появят международни състезания за правене на негърски маски или на кисело мляко, тогава ще можем да говорим за негро-българския цивилизациянен бардак. Засега японската класическа култура обаче се радва на завидна популярност и нейните домове на върбите и цветята (демек бардаци) си минават за цивилизация.

Критериите не са толкова екзотични, а ако теб те затруднява да схванеш сложността и влиянието на старата японщина зад граница - това си е твоя особеност. Отиваш в книжарницата на "Алабин" и "Витошка", питаш за укийо-е, донасят ти триогромни албума и имашповод за размисъл относно японците.

[Warlord]

Така си е. А и като се споменават купички и хартиени стени, защо в същото време не се споменава за супер висококачественото каляване на стоманата и традициите в коването на мечове или пък за дворците-крепости като този от Химеджи през периода на феодални размирици, а също и за други любопитни факти, като например това че в Япония е била построена най-голямата изцяло дървена сграда в света и то без да е използван нито един пирон!

Обаче се замислих за бардаците в Доколумбова Америка, факт си е че там има поне две основни цивилизации, но ще е трудно да го докажем с бардаковия подход При инките се сещам, че имаше специален храм с девиците на слънцето, само че на техните услуги май е само върховният инка. А и въобще тези неща при индианските цивилизации имат твърде строго ритуален характер, както и много други неща и като цяло те по доста критерии се различават от цивилизациите на Стария свят.

[glishev]

Значи бардаковият принцип (principium lupanaricum по школата Глишев) важи само за Стария свят То и бездруго извън Стария свят цивилизациите са пренебрежимо малък брой - инки, маи, ацтеки. Може би за олмеки, толтеки, тлашкали и евентуално за културата в Кахокия може да се помисли, но наистина не съм спец.

Пък и, честно - що за цивилизация без бардаци? Чиста дивотия си е

За мен засега наличието на градове с чисто градски занаяти, професии и занимания си е най-сигурният белег за наличието на цивилизация. А за това коя цивилизация е самобитна - там трябва наистина да се гледа дали основни фактори като институциите, някои битови навици, религията и най-разпространените технологии примерно са привнесени или развили се на местна почва.

[Galahad]

Опасявам се, че всички номади по някакъв начин са се сдобивали с мечове и други железарийки, в което също са имали традиции. А и африк. фигурки се правят по засукани правила и се счита, че в тях са духовете на хора. А и не виждам защо толкова се подценява Африка. Това, което си е в Зимбабве си е доста забележително:

Или пък Бенин:

Интересът към Япония е по-скоро, че поради своята изолираност в миналото изглежда някак по-екзотична. Останалото може да го докараме за всяко диво племе.

Що се отнася до градовете, то възниква въпросът: Що е град? И ще се види, че е едно много спорно понятие.

Много от най-разпространените технологии са възникнали толкова отдавна, че е трудно да се говори, че са създадени от някоя цивилизация - обработката на почната, паленето на огън ... Все пак поне ние трябва да сме наясно, че всичко хубаво е дело на македоноидите.

Редактирано Април 20, 2010 от Galahad

[glishev]

Сдобиването с нещо още не е цивилизованост.

Интересът към Япония се дължи и на екзотичността й. Но какво е екзотичност? Ще установим, че екзотична за нас е тази култура, която е самобитна. Японската класическа култура в основите си не е самобитна, но в развитието и превръщането си в цивилизация е изключително оригинална. Нейните изкуства, институции и концепции са отделна глава в културната история. Мисля, че концепциите за провеждане на ренга или за необходимите странични действия в металургията, в обредната керамика, живописта, както и сложността на японския театър просто не позволяват да се подмятат ей така паралели с изкуството на Черна Африка.

Градът е това, което не е село (знам, че звучи смешно).

Градът по-скоро не се изхранва със собствена земеделска, ловна, риболовна или скотовъдна продукция, а в голяма степен зависи от продукцията на околни селища и/или по-далечен внос.

Градът произвежда и разпределя сложни инструменти, стоки и услуги на лукса (а обикновено и администрация).

Градът често (но не винаги) доминира над система от сателитни селища, понякога и над други градове.

Градът е преди всичко място на специалисти, ангажирани извън производството на земеделска продукция.

В града има пазар - по-редовен и по-разнообразен, а и по-скъп от този на село.

Градът привлича нови хора от близо и далеч. Етническият (или поне племенният) състав на населението му е по-хетерогенен от този на околните малки селища.

Броят на населението на града е динамична величина - хората идват и си отиват в много по-голяма степен отколкото на село.

Битовият стандарт в града е по-висок от този в доминираните сателитни селища.

Същевременно обаче в града има и по-видима социална диференциация.

Градът влияе на територии далеч извън пределите си. Колкото по-голям, толкова по-далеч се усеща влиянието му. То може да бъде политическо, културно (включително религиозно), икономическо и демографско - негативно върху територията, ако градът привлича прекалено много хора или позитивно, ако в съседни региони икономическото влияниена града доведе до развитието на нови градове.

Всичко това може да важи в по-голяма или в по-малка степен (особено при сравнение между различни градове), но винаги важи.

Може би най-общо е да кажем, че градът е селищен конгломерат с относително хетерогенни и динамични икономически, културни и демографски характеристики. Колкото повече статистиката на повечето от тези характеристики клони към стабилен темп на нарастване (без бумове, но и без драматични спадове, толкова по-"градски", по-цивилизоващ и по-значим е градът.

Селото, манастирът, замъкът, чифликът или лагерът са прости и хомогенни селищни структури. Градът е сложна и разнородна селищна структура.

Там, където има град или присъства влиянието на град, там има цивилизация. Свинтила говори за "френска селска цивилизация", но той все пак се изказва повече в есеистичен стил отколкото да има претенции за терминологична точност.

Там, където изброените по-горе характеристики на града тепърва започват да се оформят, вероятно можем да говорим за преход от варварство към цивилизация (за който аз донякъде неточно присвоих термина "протоцивилизация").