Христо Ботев завзема парахода "Радецки”

[К.ГЕРБОВ]

СЪДЪРЖАНИЕ

Формиране на Ботевата чета 1

Първите действия на Ботев 2

Съдействениците в Румъния на апостолите в България 2

В Румъния са се подготвяли четири чети 4

Четата на врачанци в Бекет 7

Ботев организира чета в Гюргево 9

Ботев става войвода на голяма сборна чета 12

Идеята за завладяване на параход 14

Качване на Ботевите четници на парахода "Радецки" 17

В Гюргево 19

В Зимнич 20

В Турну Мъгурели 21

В Корабия и Оряхово 23

В Бекет 24

Впечатленията на екипажа за пътниците и товара 25

Завладяване на „Радецки” и отклоняване от курса му 27

Четниците завземат парахода 28

Реакциите на екипажа на парахода 32

Капитанът се подчинява на въстаниците 35

„Радецки” пътува, управляван от българи 39

Взаимоотношенията на четниците с пътниците 43

Ботевата чета слиза на Козлодуйския бряг 44

Капитанът на парахода за войводата Ботев и неговите четници 49

На парахода се развява българско знаме 51

Униформата на четниците и войводата 57

Документите от завземането на парахода 61

Параходът и екипажът продължават курса си 64

Историческият "Радецки" 67

Финансов баланс на Ботевата чета 69

Разходване на парите, получени от Павел Калянджи 69

Използвана литература и съкращението й 69

Бележки 70

Чети в прикачения файл: Botev i Radetzky.pdf (изтегля се след регистрация)

[ISTORIK]

Браво! Цяла книга си написал. Интересно е.

[Иванко Тертер]

Комплименти! Интересна е ролята на четника княз Арует Загрин /с име под прикритие Теофан Раданов/.

[resavsky]

Има един момент който Гербов пропуска /или по точно заобикаля/.Създавеното на Гъргевския революционен комитет от "младите" в революционното движение е освен всичко друго и акт насочен срещу Ботев който дотогава се явява лидер на хъшовете в Букурещ.Затова и Ботев няма никакво отношение към организацията на Априлското въстание."Младите" начело със Стамболов се недоволни от бедйствеието на авторитетите в емиграцията като Ботев и Каравелов /а и именити войводи като Панайот Хитов и Филип Тотю/ и решават да правят своя организация.

[К.ГЕРБОВ]

Цитат: Затова и Ботев няма никакво отношение към организацията на Априлското въстание.

Разбира се, обаче участва в организирането на чети, които е трябвало да минат в помощ на въстаниците. Нали така пише и в манифеста до капитана на „Радецки”: „да се притечем на помощ на нашите въстанали братя”

Цитат: "Младите" начело със Стамболов се недоволни от бедйствеието на авторитетите в емиграцията като Ботев.

Доста странен е фактът, че апостолът от Гюргевския комитет Никола Обретенов се е заел да организира чета в Олтеница по настояване именно на Ботев. Пак на Ботев помага и другия апостол - Георги Апостолов, който повече време е бил в Букурещ, а не в Бекет . Нали Ботев не бил никакъв авторитет? Пък го канят и да им стане войвода - и то два пъти! На крака ходят при него в Букурещ.

[resavsky]

Е разбира се отношенията между двата лагера не са напълно прекъснати.Но пък е имало и някакви боричкания и известно недоверие между страните.Факт е че "младите" начело със Стамболов се опитват да изградят алтернативен революционен център различен от БРЦК на Ботев.

[Guest Rustam]

Има един момент който Гербов пропуска /или по точно заобикаля/.Създавеното на Гъргевския революционен комитет от "младите" в революционното движение е освен всичко друго и акт насочен срещу Ботев който дотогава се явява лидер на хъшовете в Букурещ.Затова и Ботев няма никакво отношение към организацията на Априлското въстание."Младите" начело със Стамболов се недоволни от бедйствеието на авторитетите в емиграцията като Ботев и Каравелов /а и именити войводи като Панайот Хитов и Филип Тотю/ и решават да правят своя организация.

Наистина може би несъзнателно съм си задавал този въпрос защо е този разнобой между Ботев и Априлското въстание и този пост изяснява нещата за което благодаря. А има ли някакво описание на акостирането на козлодуйския бряг и защо е избрано за акостиране едно 100% влашко село или е било непланирано точно мястото на акостиране?

[Eньо]

А има ли някакво описание на акостирането на козлодуйския бряг и защо е избрано за акостиране едно 100% влашко село или е било непланирано точно мястото на акостиране?

Не. Не е било планирано нито слизане при влашкото село Kotulzloi (дн. Козлодуй), нито отвличане на параход с цел принудително акостиране.

По план четата е трябвало да слезе по нормален начин на пристана при Рахово (дн. Оряхово)и оттам с пет или шест волски впряга да се отправят към Враца.

Поета Ботйов беше излъган от Стамболов, показвайки му писмата на Стефанаки Савов, според които Враца била въстанала и чакала с нетърпение четата едва ли не само да организира новата българска администрация на града.

Същия този Стефанаки Савов, още като получил писмото да посрещне четата при Оряхово (защото именно там е бил първоначалния план за дебаркиране) веднага побягнал и се скрил в родното си село Буковец.

Ето резултата от тази безумна авантюра-

черепи на четници от Ботевата чета

на която трезвомислещия революционен стратег Филип Тотю отговори с категоричен отказ да премине Дунава и за да не пропадне идеята да поведе четата беше прилъган неопитния във военно отношение поет и мечтател - Христо Ботьов, сина на даскал Ботьо Петков:

[black husar]

Едва сега прочитам написаното от К. Гербов. Темата за облеклото, снаряжението и въоръжението на ботевата чета ме интересува отдавна. Преди няколко години написах кратка статия за в. Всичко за оръжието по тази тема. С много неща съм съгласен и за разнообразното облекло в четата ( не съм срещал информация четниците да са били в цивилно или народно облекло ) и за обръсване брадата на Ботев преди преминаването в България и за много още неща. Това с което не мога да се съглася е, че Ботев е копирал униформата на Куза. Първо униформата му не е черна , а синя, второ едва ли Ботев е гледал орденската лента на Куза ( в случая тя е червена, а не зелена ), когато се е обмундировал. Смятам, че за образец е взета униформата на т. н. калараши - териториална кавалерия в Румъния по това време. Тя се състои от синя венгерка и бели тесни панталони. Ушнуряването при редовите е с червени жгути, но при офицерите е от златисти шнурове, което се и потвърждава от изнесените данни. Яката и обшлагите при офицерите са обогатени със златен галун, което също се потвърждава от спомените на съвременниците. Дори у мен се прокрадва мисълта, че е възможно Ботев, поради бързото му избиране за воевода , да е нямал време да си ушие униформа, а да е ползвал тази на някой запасен румънски офицер, какъвто е случая с брат му. Това обаче си остава моя хипотеза. От известно време се мъча да направя що-годе достоверна възстановка на униформите на Раковски, Бенковски, Ботев и т. н. Събирам инфо от всякъде и смятам, че с г.н Гербов можем да работим заедно, стига той да е съгласен на подобно сътрудничество. Съгласен съм напълно, че нашите художници рисуват " едно към гьотере " ( извинявам се за израза ) исторически картини. рисува се без задълбочено проучване , та дори и Д. Гюдженов прави значителни грешки.

Айде дано не съм отегчил някого!

[К.ГЕРБОВ]

По план четата е трябвало да слезе по нормален начин на пристана при Рахово (дн. Оряхово)и оттам с пет или шест волски впряга да се отправят към Враца.

„След Корабия „Радецки” спрял на българския бряг в Оряхово. Там на парахода се качили дошлите от Враца Стефанаки Савов и Сава Петров. Като влезли в парахода, те се смаяли, виждайки, че четата вече пътува. Двамата врачанци били в Оряхово на път за Бекет, за да занесат исканите допълнителни пари за оръжието и да съобщят положението във Враца. Те увещавали четата да не минава в България, защото „още нищо не било приготвено” за посрещането й. Били направени разпореждания около Козлодуй, при черкезкото село Бързина да чакат „млади момци, коли и коне”, но на 18 май, както било в първоначалното съобщение, което получили. В крайна сметка параходът потеглил и двамата врачански дейци се присъединили към пътуващите.

Според свидетелството на Кирил Ботев, известието на Савов и Петров смутило вече отправилите се за Враца четници. За връщане и дума не можело да става. Христо Ботев, загрижен, предложил да слязат в Оряхово, но най-добрите момчета и оръжието трябвало да се качат и натоварят едва на следващото пристанище Бекет. Докато се водели преговорите, параходът се откъснал от пристана.” (с. 24 от статията ми).

Това с което не мога да се съглася е, че Ботев е копирал униформата на Куза.

„Има запазени портрети на румънския княз Александър Йоан Куза (1859-1866), чието генералско облекло съответства на дадените по-горе описания, включително калпака и шарфа. Може би така е бил облечен и войводата Христо Ботев, естествено без ордените?” (с. 61 от статията).

Опитал съм се да изнеса всички известни факти за униформата на Ботев, но смущаващото в тях е, че те са противоречиви. Според Н. Кючюков облеклото на войводата Ботев било „военно-генералско”, като „мундирът” бил от тъмносиньо сукно. Затова и сложих втори портрет на Куза, на което той е в синя униформа.

Н. Обретенов обаче твърди: „облекло от сиво сукно, късо палто със зелени ширити наоколо и по ръкавите напъстрено”. Това си е облеклото на обикновените четници. Нищо генералско няма в него.

Дискусията е отворена, но според мен тя може да продължи стойностно единствено с нови документи и факти. Иначе предположения могат да се изказват всякакви.

[venco]

След Корабия „Радецки” спрял на българския бряг в Оряхово. Там на парахода се качили дошлите от Враца Стефанаки Савов и Сава Петров. Като влезли в парахода, те се смаяли, виждайки, че четата вече пътува. Двамата врачанци били в Оряхово на път за Бекет, за да занесат исканите допълнителни пари за оръжието и да съобщят положението във Враца. Те увещавали четата да не минава в България, защото „още нищо не било приготвено” за посрещането й. Били направени разпореждания около Козлодуй, при черкезкото село Бързина да чакат „млади момци, коли и коне”, но на 18 май, както било в първоначалното съобщение, което получили. В крайна сметка параходът потеглил и двамата врачански дейци се присъединили към пътуващите.

Освен "личните твърдения" на Стефанки Савов има ли други податки за присъствието на Стефанаки Савов и Саво Петров на парахода Радецки, понеже при слизане на четата при Козлодуй няма и следа от тях?

[black husar]

Явно ще продължим дискусията. Радва ме задълбочените проучвания по униформеното облекло в материалите Ви за легията и ботевата чета. Повярвайте такива , проучващи събития от Възраждането ни, и осветляващи и този аспект са единици.

Калпака на Куза от този период има цилиндрична форма, каквито са и калпаците на руманските граничери, конните доробанци и т. н. През 1873 г. в румънската кавалерия е приет нов вид калпак - този път с формата на пресечен конус, по подобие на австро-унгарския. Такъв го споменават и някой съвременници. Аз съм по-склонен да приема точно този модел калпак. Най-вероятно шарфа , който Ботев е носил е по подобие на орденските ленти.

Униформата в румънската кавалерия, по това време, не се различава много за офицерите и редовите - разликата е само в качеството на плата, златистите галуни на яката и обшлагите, златистите жгути, естественно пагоните и т. н. Към 1876 г. генералите в румънската армия не са били много. Те носят едноред мундир, който е дълъг малко над коляното, но без ширити на гърдите. Това противоречи на всички спомени, където се говори че Ботев е имал къса хусарски модел униформа и по-специално се казва, че е имала нашити златисти ширити отпред, характерни само за кавалерийските униформи. Така, че тук спор не би трябвало да има - синя хусарска униформа със златно ушнуряване, златни галуни на яката, обшлагите и панталона и генералски еполети, които би трябвало да са с висулки т. нар. бахрама.

Да противоречия естествено ще има - много от спомените са взети десетки години след събитието. Спомените се смесват, други избледняват и за това не би трябвало да ни учудва много, че Обретенов бърка с цвета на куртката. А З. Стоянов продължава продължава грешката. Вие обаче пропускате от вчерашния си коментар да кажете, че и Обретенов споменава за златни галуни на яката и ръкавите!!! Ето ги и генералските отличителни знаци, а като прибавим и еполетите!

Не бих се съгласил и с твърдението Ви за " спортно облекло " на четниците. Надене ли някой куртка и тесни беневреци моментално би трябвало да го числим към обмундированите. Такава е била и целта на всеки хъш или четник - да покаже гордост, скъсване с робския живот, естествено самочувствие и т. н. Нима, макар и различното по цвят и декорации, облекло на легионерите от 1862 г., четниците от 1867, 1868 и 1876 г. , въстаниците от априлското въстание не е униформено? Да, това са униформи смятам аз. Така са ги описали самите участници в събитията, така ги споменават и всички наши историци в последствие.

Бих могъл да Ви изпратя моя възстановка на ботевата униформа - все още не е оцветена. Имейла ми е: vchakov@abv.bg

За наполеоновата брадичка, честно да си кажа, не бях чел. Навремето краевед от Враца ни бе разказвал, че трябва да се направи революция в съзнанието на българина, като се каже, че Ботев си е обръснал брадата при преминаването на четата в България, за да не бъде разпознат и всичките тези рисунки, картини, гравюри и т. н. трябва да се считат като погрешни. А дали пък Ботев не е обръснал брадата си и поради друго обстоятелство. При подготовката по сформирането на четата, ангажиран с много работа, той е имал твърде кратко време за почивка, само по няколко часа сън на ден. Ботев отслабва много, буйната му брада оредява значително. Дали това не е и причината за наполеоновската брадичка на революционера?

[К.ГЕРБОВ]

Явно ще продължим дискусията.

Благодаря за поканата, но в момента не се занимавам с униформата на Ботев. Доста труд ми коства, докато сглобя кой какво казал за нея. За сега съм я зарязал.

За наполеоновата брадичка, честно да си кажа, не бях чел... Ботев отслабва много, буйната му брада оредява значително. Дали това не е и причината за наполеоновската брадичка на революционера?

Личното ми мнение е, че „хъшлакът” Ботев е искал да застане начело на четата си и да влезе в България с вида, какъвто са имали по това време политиците. Вижте това портретно сравнение между княз Куза и войводата Ботев.

Също: защо Ботев, например, да не си е ушил генералска униформа, каквато са носели и князете?

Освен "личните твърдения" на Стефанки Савов има ли други податки за присъствието на Стефанаки Савов и Саво Петров на парахода Радецки, понеже при слизане на четата при Козлодуй няма и следа от тях?

Сведенията, които съм цитирал са на Спас Соколов (Ферманджиев, с. 65) и Кирил Ботев (пак там, с. 375-376). Стефанаки Савов не е давал спомени. Само в едно свое писмо, в което изяснава нещо около Мито Цветков, споменава: „в понеделник, аз със Саво Петров, се качихме на парахода, гдето ни посрещна Мито Цветков и ни представи на Ботева.” (пак там, с. 288)

Иначе в спомените на участниците в Ботевата чета, Стефанаки Савов и Саво Петров са споменавани на няколко пъти. Според Спас Соколов Стефанаки бил нещо като водач на отряда на Войновски.

Лично аз не мога да взема отношение по участието на Савов и Петров в Ботевата чета. Имам намерение да напиша продължение за нея, ама още не съм започнал. Затова и не съм съвсем наясно какво точно се е случило с нея след слизането при Козлодуй.

Понеже видях, че по-горе е зададен въпрос, защо четата на Ботев слиза при Козлодуй, мисля, че съм отговорил на него в статията си. Никола Обретенов споменава, че докато подготвяли Бекетската чета, огледали местата отсреща и установили, че при Козлодуй водата била дълбока, а контролът слаб. И в Оряхово мястото било добро, но надзорът бил по-строг.

[black husar]

Да , интересно съпоставяне с физиономите, а че ботевата униформа ще да е копирала или тази на Куза или на Карол или дори на офицерите калараши е ясно! Знае ли се какво е точно времето от избора на Ботев за войвода до преминаването на четата в България? Възможно ли е за този период униформата да е била поръчана, взети мерки и ушита с всичките му салтанати?

[К.ГЕРБОВ]

Зависи от шивача.

Действията на Ботев по организиране на четата, съм ги описал подробно в изследването си. Там е посочено кога е бил канен и е приемал да бъде войвода. Два пъти е ставало това.

[black husar]

Имам такъв въпрос: В спомените си Димитър Икономов пише, че имал рог за даване на сигнали. Според Вас това сигнална тръба ли е? Ако е така, не стават ли много тръбачите в четата? Възможно ли е това да е инструмент, най-вероятно по-голяма свирка, с която командирите дават сигнали на подчинените си например сбор или др. по-елементарни команди?

[К.ГЕРБОВ]

Нещо такова ще да е. То от спомените не е ясно как е даден сигналът за разбиване на сандъците с оръжието. Версиите са три: устен сигнал, сигнал със свирка, „в парахода рог изсвирва”. Може да са прозвучали и трите последователно.

[black husar]

То паказаното на снимката си е истинска тръба. Аз си мисля, че някой от водачите са имали по-малки свирки. Мисля, че някъде из форумите се коментираше това - още при хайдутите е имало подобни свирки.

[К.ГЕРБОВ]

Сигналният рог и днес е използван от ловджиите. И навремето и сега ловджийските сигнални рогове изглеждат така:

В миналото на военната сигнална тръба също са казвали рог. Все си мисля, че под „рог”, Иван Вазов е имал предвид сигнална тръба, която събира войници, а не овчари или ловджии. На немски език инструментът също се нарича „рог”: „Horn”. Оттам и „валдхорна” (горски рог). Но едва ли хайдутите са свирили с такъв инструмент.

[К.ГЕРБОВ]

Казанджиев и Гюдженов са били наясно по въпроса:

[black husar]

Има логика и Икономов да е имал такъв рог, макар и да не съм срещам информация от мемоаристи за това. Любопитното е , ако не ме бърка паметта, че в четата има повече от един / или двама / сигналист ?

Срещали ли сте информация какви тесаци са имали четниците - прави или извити? Споменава се, че те били назъбени от едната страна, следователно това са сапьорски тесаци. До колкото ми е известно румънците по това време нямат такива. Може би и те са били купени на старо от някой оръжеен магазин или доставчик?

[К.ГЕРБОВ]

С оръжието не съм се занимавал, а пък тесаците не са ме интересували въобще. Изглежда няма писано много по този въпрос във спомените, защото аз като си пиша изследванията, чета наред, а в компютъра си нанасям интересното по теми. Щом не съм си записал тема оръжие, е възможно да е писано малко за това.

Направи ми впечатление, че в четата са имали много модерни пушки. Турците не са знаели това и първоначално са се доближавали много близо до нея. Като били застреляни, обаче, няколко такива любопитни, почнали да стоят далеч. Май техните пушки били по-калпави, защото първоначално турците са били башибозук.

[black husar]

Точно така е било. В четата е имало освен белгийските щуцери, които са били сносно за времето си оръжие, и Шаспо, които ги имат и опълченците ни от 1877 г. Да, четата е била доста добре въоръжена - почти всеки е имал по една пушка, сабя или тесак , револвер и т. н. А освен това те са носели със себе си и допълнително оръжие за Враца. башибозуците са си страдали от огъня на почти всяка чета преминала Дунава, защото четниците все пак са гледали да си купят по-добро оръжие, а черкезите и башибозуците , в по-голямата си част, са носили старо такова. Винчестери им раздават в навечерието на войната 1877-78 г.

[К.ГЕРБОВ]

Сетих се, че има нещо писано за снаряжението и оръжието в сборника "Четата на Христо Ботев", но доколко е достоверно, не съм проверявал.

[black husar]

Смятам, че написаното е вярно, но е много трудно от тези общи спомени да се каже какъв модел са били сабите или тесаците, солдатските чанти и др. принадлежности. Такива е имало във всяка чета - някой купени от магазини или от чужбина т. е. фабрично производство, а др. правени от тамошни майстори. Именно фабричните е важно да открием при рисуването на възстановки. Спомням си , че ми беше доста интересно, когато събирах инфо за снаряжението в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. В спомените на Хр. Македонски се споменаваше за малки лопатки, които са имали някой четници. Като се поразрових стана ясно, че най-вероятно това са т. нар. лопата на Линдеман. Доста модерен за времето си шанцов инструмент - имали са го и в румънската армия и е възможно от там да са доставени и част от тях. Със сигурност и в ботевата чета ще да е имало снаряжение и въоръжение от това носено в румънската армия.