Инкската империя

[КГ125]

Още по-лошо щом всичко това е резултат от съдебни процеси на общество претендиращо за хуманност (това до колко са били справедливи част от тези процеси е отделна тема). Църквата съди и гори не за кражби, а за идеи. :!!!:

И не само тя. Комунистите например също, фашистите и те и т.н.......

Но трябва да видиш огромната разлика между това и масовите човешки жертвоприношения. Това е все едно като ходиш на църква, джамия или синагога или там, дето ходят будистите, да заколиш чрез изваждане на сърцата им да кажем, 10 човека, защото такъв е обичаят. (Пардон за неуместния натурализем, но трябва да се сравняват сравними неща).

Едното са репресии, за някаква простъпка, приемливо или не отрицателно оценена, другото е просто навик, начин на живот, религиозно изживяване. Примитивизмът е много по-голям.

Още повече, че това е в основата на обществената култура - нещо, което го няма в нито едно общество от Евразия, дори и в най-ранната зора на историята му има само спорадични жертвоприношение, а не ежедневие.

Редактирано Юли 19, 2011 от КГ125

[Skubi]

ей къде се е скрил последната Инка....

от горе едновремено тръгва с автобуса едно индианче и докъто бусът криволичи, то направо прецапа. Долу поздрави пристигащите и събра,бакшиша....

ПС

До колкото си спомням, при инките е нямало такова мащабно шоу, с рязане, вадене на сърца. Но е имало човешки жертви. На голяма височина са открили мумии на пожертвани и ритуално погребани деца, които предимно са били натъпкани с кока....

:post-70473-1124971712:

Редактирано Юли 20, 2011 от Skubi

[Warlord]

И не само тя. Комунистите например също, фашистите и те и т.н.......

Но трябва да видиш огромната разлика между това и масовите човешки жертвоприношения. Това е все едно като ходиш на църква, джамия или синагога или там, дето ходят будистите, да заколиш чрез изваждане на сърцата им да кажем, 10 човека, защото такъв е обичаят. (Пардон за неуместния натурализем, но трябва да се сравняват сравними неща).

Едното са репресии, за някаква простъпка, приемливо или не отрицателно оценена, другото е просто навик, начин на живот, религиозно изживяване. Примитивизмът е много по-голям.

Още повече, че това е в основата на обществената култура - нещо, което го няма в нито едно общество от Евразия, дори и в най-ранната зора на историята му има само спорадични жертвоприношение, а не ежедневие.

Така, първо да припомня, че темата е за инките, а не за предколумбовите индиански култури като цяло. И да уточня факта, че при инките практика на човешки жертвоприношения няма! При тях са приети жертвоприношения на лами понякога, но не и човешки по време на празници както е при маите и ацтеките например или при по-дивите човекоядци от селвата. Но и при тях това е ставало периодично, жертвите почти винаги са били военнопленници, които така или иначе е следвало да бъдат заклани. И общо взето не смятам това за по-голям примитивизъм от масовото пържене на живо месо по кладите на европейската инквизиция, което също се превръща в навик, традиция, зрелище и отново е поради религиозно-идеологически причини.

Теориите , които обясняват всичко ("Пушки, вируси и стомана") винаги са интересни, но трябва да отчитаме и други фактори.

Според мен чисто психологическия момент от срещата с другия играе немалка роля в случая.Ако в железните доспехи със съответното въоръжение и умения беше някое съседно племе , инките щяха да ги унищожат за отрицателно време.

Как да не си спомним какво прави Шака Зулу стотици години по-късно с британската армия

Цялото това туткане , изчакване , мислене какво да се прави , допускане на испанците в Куско, пак туткане , пак мислене и т.н. до предизвестения край са даже леко досадни.

Иначе (като не забравяме и по-ранната цивилизация на Тихуанако) инките имат забележителни постижения в строителството.

Ако някое съседно племе разполагаше с пушките, вирусите и стоманата на испанците, рано или късно и то щеше да ги унищожи, технологиите винаги си казват думата. Психологическия стрес на инките от срещата с другия не е заради белия цвят на кожата или брадите, а именно заради непробиваемата броня, конете и топовните изстрели. Както се казва - тоя мач отдавна е бил решен, оставало е само да се види кога ще се състои.

Наистина отделно от това инките допускат много тактически грешки, а и са хванати в условията на унищожителна гражданска война, но дори и да бяха елиминирали отряда на Писаро, след някоя и друга година щеше да дойде друг и пак същото щеше да стане.

Колкото до успехите на зулусите, те са меко казано временни и случайни. Вожда Шака Зулу наистина е военен гений, но и той не може да застане против технологиите. Битката при Исандхлуана предизвиква голямо впечатление тогава, но тя е доста миниатюрна - британците са една колона от 1700 души сгащена по дефилетата от над 20 000 зулуси и е плод по-скоро на британската надменност и нехайство отколкото на численото превъзходство на врага. А в последствие ни е добре известно какво става със зулусите и цяла Южна Африка

ей къде се е скрил последната Инка....

от горе едновремено тръгва с автобуса едно индианче и докъто бусът криволичи, то направо прецапа. Долу поздрави пристигащите и събра,бакшиша....

ПС

До колкото си спомням, при инките е нямало такова мащабно шоу, с рязане, вадене на сърца. Но е имало човешки жертви. На голяма височина са открили мумии на пожертвани и ритуално погребани деца, които предимно са били натъпкани с кока...

Последният инка е бил в крепостта Вилкабамба, която със сигурност не е Мачу пикчу и не е установено местоположението и до днес.

А това с мумиите е единственото положение, при което вероятно е имало човешко жертвоприношение, но не и практика да се организират публични екзекуции. Подобни жертвени дарове има и при траките - когато мъжа умре директно колят и жена му за да го придружи в отвъдното, но не съм забелязал ние да мразим траките заради това или да ги мислим за примитивни касапи. Да не говорим пък за масовите и съвсем безмислени изхвърляния на бебета в пропастта в Спарта само щото жреците са решили, че не ги кефат или за още по-масовите бебешки жертвоприношения в Картаген, който също смятаме за цивилизована и напреднала държава конкурент на Рим.

Редактирано Юли 20, 2011 от Warlord

[КГ125]

Така, първо да припомня, че темата е за инките, а не за предколумбовите индиански култури като цяло. И да уточня факта, че при инките практика на човешки жертвоприношения няма!

Вярно! Извинения, набедих ги :)

[КГ125]

И общо взето не смятам това за по-голям примитивизъм от масовото пържене на живо месо по кладите на европейската инквизиция, което също се превръща в навик, традиция, зрелище и отново е поради религиозно-идеологически причини.

Не, не са сравними нещата. Европа по същото това време създава култура, която е много по-висока и развита от ацтексата или на маите. Отделно, пак да отбележа - тук става дума за присъди и жестокост на наказанията, докато при ацтеките и инките са практики с по-древно съдържание. Назад в историята са, няма как...

[Elemag]

Назад в историята са, няма как...

Че кой е твърдял обратното?

[Skubi]

Последният инка е бил в крепостта Вилкабамба, която със сигурност не е Мачу пикчу и не е установено местоположението и до днес.

Я погледни по-внимателно, снимката дето съм ти я обърнал.....

:tooth:

[Monarh]

ФРАНСИСКО ПИСАРО ок. 1475 - 1541. Една уникална личност- Секция История

Франсиско Писаро, неграмотният испански авантюрист, който покорява империята на инките в Перу, е роден около 1475 г. в испанския град Трухильо. Подобно на Ернандо Кортес, чийто жиз

нен път в много отношения е сходен с неговия, Писаро пристига в Новия свят да търси слава и богатство. От 1502 до 1509 г. той живее на Испаньола, днешния карибски остров Хаити, където сега се намират едноименната държава и Доминиканската република. В 1513 г. вече е член на експедицията, водена от Васко Нуньес де Балбоа, която открива Тихия океан. В 1519 г. се установява в Панама. Около четирийсет и седем годишен, в 1522 г. научава за съществуването на империята на инките от испанския изследовател Паскуал де Андагоя, който вече е бил там. Несъмнено вдъхновен от това, че Ернандо Кортес е завладял Мексико, Писаро решава да завладее империята на инките. Първият опит в 1524/25 г. е безуспешен и двата му кораба трябва да се върнат, преди да са достигнали Перу. При втория си опит (1526/28) успява да стигне до перуанския бряг и се завръща със злато, лами и индианци.

В 1528 г. се прибира в Испания. Следващата година император Карл V го упълномощава да завладее Перу за Испания и му осигурява необходимите средства за експедицията. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Той вдига платна от Панама в 1531 г., когато е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява по-малко от двеста души, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона!

Следващата година Писаро стига до Перу. Само със 177 души и 62 коня през септември 1532 г. той навлиза във вътрешността на страната. Писаро повежда малобройните си сили високо в Андите, за да достигне град Каямарка, където се намира вождът на инките Атауалпа с 40-хилядна войска. Групата на Писаро пристига в Каямарка на 15 ноември 1532 г. На другия ден по настояване на Писаро Атауалпа оставя зад себе си своята войска и съпроводен само от около пет хиляди невъоръжени воини, отива да разговаря с Писаро.

С оглед на това, което Атауалпа трябва да е знаел, неговото поведение изглежда озадачаващо. От мига, в който стъпват на перуанския бряг, испанците недвусмислено демонстрират както вражеските си намерения, така и безграничната си жестокост. Ето защо е трудно да се разбере как така Атауалпа е допуснал хората на Писаро да стигнат безпрепятствено до Каямарка. Ако индианците ги бяха нападнали по тесните планински пътеки, където конете са почти безполезни, те лесно щяха да ги унищожат. Още по-странно е поведението на Атауалпа, след като Писаро е вече в Каямарка. Да влезеш в досег с вражеска войска, след като самият ти си невъоръжен, е невероятна глупост. Загадката става още по-голяма, като се знае, че засадата е била обичайна тактика на инките.

Писаро не пропуска златната възможност, която му се представя. Той заповядва на войниците си да нападнат Атауалпа и невъоръжения му ескорт. Битката, или по-скоро клането, трае не повече от половин час. Нито един испански войник не е убит; единственият ранен е самият Писаро, който получава незначителна рана, докато предпазва Атауалпа, когото успява да залови жив.

Стратегията на Писаро е безупречна. Империята на инките е силно централизирана система, в която цялата власт произтича от Инката, или императора, смятан за полубожество. Щом веднъж той бива пленен, индианците не са в състояние да дадат отпор на испанското нашествие. С надеждата, че ще си върне свободата, Атауалпа плаща на Писаро огромен откуп в злато и сребро на стойност може би повече от 28 милиона долара. Въпреки това след няколко месеца Писаро го убива. През ноември 1533 г., година след залавянето на Атауалпа, испанците влизат без бой в столицата на инките Куско. Там Писаро настанява нов Инка като своя марионетка. В 1535 г. основава град Лима, който става новата столица на Перу.

Но в 1536 г. марионетният вожд избягва и повежда индианците на въстание против испанците. Известно време испанските сили са обсадени в Лима и Куско. Следващата година те успяват да си възвърнат контрола върху по-голяма част от страната, но въстанието е потушено окончателно едва в 1572 г. Тогава обаче и самият Писаро е вече мъртъв.

Испанците започват междуособни крамоли и това довежда до падането на Писаро. Един от неговите най-близки помощници, Диего де Алмагро, надига глава в 1537 г. и твърди, че Писаро не му е дал полагащия му се дял от плячката. Алмагро е заловен и умъртвен; но въпросът остава неразрешен и в 1541 г. група негови последователи нахълтват в двореца на Писаро в Лима и убиват шейсет и шест годишния предводител само осем години след победоносното му влизане в Куско.

Франсиско Писаро е бил смел, решителен и хитър човек. Според собствените му разбирания е бил религиозен и се говори, че когато умирал, изписал на земята кръст със собствената си кръв и последната му дума била „Исусе“. Но той е бил също невероятно алчен, жесток, амбициозен и подъл — може би най-бруталният от конквистадорите.

Обаче отблъскващият характер на Писаро не бива да ни кара да подценяваме военните му постижения. Когато в 1967 г. израелците удържаха решителна победа над арабските войски — далеч по-многобройни и по-добре въоръжени, мнозина останаха изненадани. Това беше забележителен триумф. Историята е пълна с примери за военни победи при чувствително числено превъзходство на противника. Наполеон и Александър Велики неведнъж са печелили надмощие над по-многобройни войски. Монголите, водени от приемниците на Чингис Хан, успяват да завладеят Китай, страна, чието население е поне трийсет пъти по-голямо от собствения им народ.

Обаче Писаро покорява над шестмилионна империя само със 180 души и това е най-изумителната военна победа в цялата история. Численото превъзходство, преодоляно от него, е по-голямо от това, което преодолява Кортес, който нахлува в петмилионна империя с 600 войници. Възможно ли е дори Александър Велики или Чингис Хан да се сравняват с постижението на Писаро? Съмнително е, защото нито един от двамата не е толкова безразсъден, че да се впусне в завоевание при такова решително числено превъзходство на противника.

Можем да се запитаме дали пък огнестрелното оръжие на испанците не им е дало изключително тактическо превъзходство? Нищо подобно. Аркебузите, тогавашното примитивно огнестрелно оръжие, имат малък обсег и отнемат много време за презареждане. Макар да вдигат страшен шум, те са по-малко ефикасни от лъка и стрелата. На всичко отгоре, когато Писаро влиза в Каямарка, само трима от неговите хора имат аркебузи и около двайсет държат арбалети. Повечето индианци са избити с обикновени мечове и пики. Макар да са разполагали с огнестрелно оръжие и малко коне, ясно е, че испанците започват битката в изключително неизгодно от военно гледище положение. По-скоро ръководството и решителността, а не оръжието са главните фактори за победата на испанците. Разбира се, Писаро е имал и късмет. Нали една стара поговорка казва: щастието е на страната на смелите.

Някои автори отбелязват, че Франсиско Писаро едва ли е нещо повече от дързък разбойник. Но колцина са разбойниците, оказали такова въздействие върху историята? Покорената от него империя е имала власт над по-голямата част от днешните Перу и Еквадор, над северната половина от Чили и над част от Боливия. Обитателите й са били доста по-многобройни от населението на цялата останала Южна Америка. Резултатът от завоеванията на Писаро е, че в целия район се налага испанската религия и култура. След падането на империята на инките останалата част от Южна Америка няма никакви шансове да устои на европейското нашествие. Милиони индианци все още населяват Южна Америка. Но в повечето страни от континента те не успяват да възвърнат политическата си власт. В тях господстват европейският език, религия и култура.

Кортес и Писаро, всеки начело на малобройни сили, успяват да заличат доста бързо империите на ацтеките и на инките. Това кара мнозина да мислят, че покоряването на Мексико и Перу от европейците е било неизбежно. Империята на ацтеките наистина е нямала изгледи да запази независимостта си. Нейното положение — близо до Мексиканския залив и на относително малко разстояние от Куба — я прави уязвима от испанските нападения. Дори ацтеките да бяха успели да разгромят малочислените сили на Кортес, сигурно много скоро щяха да пристигнат по-мощни испански войски.

Империята на инките има по-изгодно за отбрана местоположение. Граничи само с Тихия океан, който е по-трудно достъпен за испанските кораби от Атлантическия. Инките са поддържали голяма войска и империята им е била многолюдна и добре организирана. Освен това теренът в Перу е насечен и планински, а на много места в света европейските колонизатори са срещали големи трудности при завладяването на планински райони.

Дори в края на XIX век, когато европейските войски са много по-усъвършенствани, отколкото в началото на XVI, опитът на италианците да завладеят Етиопия завърши с неуспех. Почти по същия начин британците срещаха безкрайни трудности с племената от граничните северозападни райони на Индия. Европейците така и не успяха да колонизират планински страни като Непал, Афганистан и Иран. Ако нашествието на Писаро се беше провалило и инките бяха имали възможност да се запознаят с европейското оръжие и тактика, може би по-късно щяха да отблъснат дори по-значителни европейски сили. При създалото се положение на испанците им бяха нужни трийсет и шест години, за да потушат въстанието от 1536 г., въпреки че индианците разполагаха с незначително оръжие и успяха да съберат само малка част от войските, които биха имали преди нашествието на Писаро. Испанците може би щяха да покорят империята на инките и без Писаро, но това никак не е сигурно. В тази класация сме поставили Писаро пред Кортес. Кортес е ускорил хода на историята, Писаро може би е променил този ход.

Какво може да обясни странното поведение на Инката ?

Редактирано Декември 27, 2011 от Петър Петров

[Galahad]

В момента в България няма смъртни присъди, но това не промени положението в сравнение с времето, когато ги имаше. Дали става дума за религиозен култ или за изпълнение на наказание е по-скоро игра на думи, защото и едното и другото са продукт на общественото съзнание. Чиста подробност е дали някого му вадят сърцето за да умилостовят боговете, дали го изгарят на клада за да спасят душата му или го пребиват в Белене в името на светлото комунистическо бъдеще. Крайният резултат е един и същ и винаги съвсем не обективно необходим, а измислен от конкретното общество.

За инките е писано много, а когато е много, често има много небивалици. Някои рисуват едно почти утопично общество "а ла Атлантида". Наистина напоителната система на инките е впачетляваща, а също създаването на плодородна почва. Но е силно преувеличено, че наред с оръжието и вирусите високата смъртност се дължала и на крахът на императия поддържала иригационните системи и създаването на плодородни земи. Друга теория пък разглеждаше жертвоприношенията като начин за набавяне на месо в иначе не много богатия на месни продукти животински свят на Централна и Южна Америка. Но имаме данни за убиване, а не и за правене на луканки и пастърма от труповете.

При инките не се е наблягало толкова на убиването, колкото на пускането на кръв. Последното го правел и инката, т.е. владетелят, но разбира се не в такова количество, че да умре.

В религиите на Централна и Южна Америка е било заложено, че ще се появи нов бог. Темошните жители видели в лицето на конквистадорите тези нови богове. На практика много от индианците оцелели, но променили вярата си смятайки, че това е предопределено от старата им вяра. Испанците се възползвали от ситуацията и по-скоро извършили нещо като преврат - с малко сили завзели централната власт и така подчинили самите империи.

[glishev]

Имали са си и администрация, и армия, и писменост, и дори литература. Архитектурата, градският живот и занаятите също са много интересни. Не знам дали са имали пари.

Лорде, а нещо за пътната мрежа, архитектурата, религията и администрацията можеш ли да пуснеш? Това е много интересна цивилизация. Мисля, че е много по-разнообразна и богата от тези в Мексико.

[Skubi]

Имали са си и администрация, и армия, и писменост, и дори литература. Архитектурата, градският живот и занаятите също са много интересни. Не знам дали са имали пари.

Лорде, а нещо за пътната мрежа, архитектурата, религията и администрацията можеш ли да пуснеш? Това е много интересна цивилизация. Мисля, че е много по-разнообразна и богата от тези в Мексико.

Така е.

До колкото знам. по дълга и сложна транспортна мрежа са имали и от Рим.

Инката казват всеки ден е ял прясна морска риба....

Всичката земя е била негова. На селяните дадена за работа. Той събира данъците в натура. Инката поддържа държавни складове от където се задоволява населението при нужда.

Така и рибарите могат да ядат царевица, боб, домате, пипер, картофи пият какао. Селяните по балкана пък са снабдени с разни сушени, мариновани, пушени риби, и други морски продукти.

Има такива водорасли, коцадюджо /йод/, морси таралежи пиуре/йод, содиум/ благодарение на които и за сега някои типове рак заболявания практически са неизвестни м-у населението....

При основаване на семейство -къща, парцел, инструменти, семена, домашни животни- дава инката на новото семейство. Затова те пък си имат свои задължения към инката....

Това съм го чел много отдавна....Дали е било така?

[Black Wolf]

Като всяка многонационална държава, и в империята на инките е имало множество вътрешни напрежения, които са чакали само удобен момент да изригнат. Идването на конквистадорите е било именно такъв момент. И както навсякъде, испанците са се ползвали от подкрепата на многочислени местни съюзници/:наемници.

След това приобщават местната аристокрация, правят я част от испанското дворянство и нещата заспиват. Е, всъщност испанците скоро биват погълнати от местното население и се създава една своеобразна култура, външно испанска и католическа, но вътрешно (вкл. и по кръв) имаща твърде малко общо с метрополията. И след 200 год. испанците получават ритник в задника и това е...

В Южна Америка испанците съвсем нямат успеха, отбелязан в Централна. Това е цял континент и значителни части от него са останали незавладени. Всъщност това е май последното място, където все още има племена, които не са контактували с външния свят.

В други части на Юж. Америка конкистата продължава и през 17 в., и през 18 в. На места със слаб успех, на места с никакъв. Испанците се "спъват" там, където се спъват и инките - при арауканите. И едните и другите не могат да се справят с някакви си варвари, при това живеещи не в някакви непроходими джунгли, а в условия на умерен климат.

[Galahad]

Испанците се "спъват" там, където се спъват и инките - при арауканите. И едните и другите не могат да се справят с някакви си варвари, при това живеещи не в някакви непроходими джунгли, а в условия на умерен климат.

Нямало е храмове тъпкани с тъй мотивиращото злато в Арауко. Същината я обсъждахме още в темата защо Рим не завладява земите на север от Адриановия вал. Интересът към джунглите е един, а към разработени ниви и рудници е съвсем друг. На тези в джунглите какво ще им вземат - тоягите ли?

[andreiS40]

Здрасти на всички ,

Мисля относно жертвопринушенията и жестокостта у човека - масова или индивидуална се проявява зависимост от начина на живот и средата. При оскъдни ресурси, силна зависимост от природата човешкият живот губи стойност много бързо и оцеляването на едни за сметка на други не е нищо ново в историята. Не е въпрос на културни достижения и цивилизационно развитие в новия или стария свят, а въпрос на ресурси.

Примерно човекоядството при сталинисткия глад в Украйна. Дори на някой острови в океяния това е доскорошна традиция у доста племена живеещи на острови изолирани, където при демографски бум и предвид липсата на възможност за прехрана това е нещо нормално за културата - визирам племена от Нова Гвинея и Соломоновите острови.

То в крайна сметка всяка война в човешката история е заради ресурси.

Както се казва по нашенски глада е по-силен от тока

Изпълнен с цинизъм, но много точен коментар!

Това е същонстто на проблема в човешката психика8, доколкото може и следва да се дефинира като проблем/.........

Въпросът е в ресурсите и по-точво в тяхното нямане/имане/придобиване и контрол............

Ако не дай Боже утре стане природен катаклизъм в България/,а и не само/ и напракитка се окаже, че няма държавна власт, институции, няма правила...дда видинте, какво ще стане-масово мародество, съпътствано с масови изнасилвания и убийства...

Сега за жестокостта.....Противно на много схващания, считам, че дори и ацтеките с непонятните , наприемливи и масови човешки жертвоприношения не могат да бъдат наричани жестоки....По никакъв начин, особено на фона на испонците и техните методи за подчиняване, експоатация и унищожаване на част ото покореното население в Централна и Южна Америка....

Човешките жертвопиношения са проекция на древна обичайно-правна система, която е примитивна, но силно изпълнена и натоварен с религьозно-емоционален заряд.....Не вждам нищо страшно в това.Въпрос на светоусещане и масови културни възприятия на едно общество..

Религьозността на тези жертвопиношения е важна в случая.......

Затова не считам дори ацтеките за жестоки...Просто въпрос на ценностна система....Която считам за по-добра от тази на европейците по това време...

Простете ми, но за мен е така.

Извинявайте поведението на испанците е меко казано варварско...А и не само те-англичани, после местните от политическата нация ,,американци" в Северна Америка са същите..

Колонизаторите са извършили масови, планирани, целенасочени/в този смисъл предумишлени/ убийства-унищожавания на население/чрез ,,стандартни" екзекуции, поставяне на покорените местни в крайно неблагоприятни условия за живот, което спира или силно затруднява тяхното възпроизводство/....тоест извършен е геноцид, при който от субективна страна винаги присъства и е налична и користната цел/завладяване на земя, на злато, на ресурси, осигуряване на безплатна работна ръка/...Та тая користна цел е причина за разкаяние, според мен.Избиваме ги не само, ако не приемат християнството, но и ако не кажат къде е златото и не се подчинят....Е това, какво е????

Срамно е някак си европейци да говорят днес за жестокост у племената в Северна и Южна Америка....

Дори ацтеките, подчетавам дори те, с непонятнитге си ритуали са нищо пред конкистадорите....

Доста цинични сме обитателите на Стария Континент...Трябва да признаем.

А пък разпространението на болести не го коментирам/, защото не считам, че е било планирано поне не от испанците в хода на тяхната конкиста/, за които местните нямат имунитет-това става неизбежно в хода на контактите, установени със завоевателите...В Северна америка е друга вече....там има и целенасочено заразяване.

Затова при културен сблъсък/контакт между хора с различни нива/стадзии на политическо и изобщо цивилизационно равнище, тези които са по-напред/, априори ги дефинираме като по-интелигентни или просто по-рано осъзнали се и осигурили са пи-високи технологии и степен на организация/, та тези които са по-напреднали разкатават по-изостаналите...

Това е суровата житейска логика!

Дори днес!

Редактирано Декември 30, 2011 от andreiS40

[andreiS40]

Като всяка многонационална държава, и в империята на инките е имало множество вътрешни напрежения, които са чакали само удобен момент да изригнат. Идването на конквистадорите е било именно такъв момент. И както навсякъде, испанците са се ползвали от подкрепата на многочислени местни съюзници/:наемници.

След това приобщават местната аристокрация, правят я част от испанското дворянство и нещата заспиват. Е, всъщност испанците скоро биват погълнати от местното население и се създава една своеобразна култура, външно испанска и католическа, но вътрешно (вкл. и по кръв) имаща твърде малко общо с метрополията. И след 200 год. испанците получават ритник в задника и това е...

В Южна Америка испанците съвсем нямат успеха, отбелязан в Централна. Това е цял континент и значителни части от него са останали незавладени. Всъщност това е май последното място, където все още има племена, които не са контактували с външния свят.

В други части на Юж. Америка конкистата продължава и през 17 в., и през 18 в. На места със слаб успех, на места с никакъв. Испанците се "спъват" там, където се спъват и инките - при арауканите. И едните и другите не могат да се справят с някакви си варвари, при това живеещи не в някакви непроходими джунгли, а в условия на умерен климат.

Испанците са избили и доста хора.......

Дайте да не омаловожаваме тези черни страници от историята на покоряването на Латинска Америка....

Дори местната аристокрация е разнородна и съответно и съдбата й е различна...Не всичкеи са асимилирани.....

[Black Wolf]

Нямало е храмове тъпкани с тъй мотивиращото злато в Арауко. Същината я обсъждахме още в темата защо Рим не завладява земите на север от Адриановия вал. Интересът към джунглите е един, а към разработени ниви и рудници е съвсем друг. На тези в джунглите какво ще им вземат - тоягите ли?

Не разбирам за какви джунгли става дума. Това е земя с умерен климат и условия, много по-привични за европееца. Подходящи за развитие на земеделие и скотовъдство. МНОГО по-подходящ терен за колонизация, отколкото Перу или Мексико. И испанците са положили достатъчно усилия, за да завладеят тази територия. Но не са успели... В съседна Аржентина успяват.

Испанците са избили и доста хора.......

Дайте да не омаловожаваме тези черни страници от историята на покоряването на Латинска Америка....

Дори местната аристокрация е разнородна и съответно и съдбата й е различна...Не всичкеи са асимилирани.....

"Черната легенда" си е доста преувеличена. Испанците няма за цел геноцид (като англо-саксонците) - на тях им трябва поданици и работна ръка. Всяко завладяване и война са свързани с жертви. Болестите, донесени от Европа всъщност нанасят много по-големи поражения отколкото директното избиване.

Но като цяло испанската колониална политика цели запазване на местното население - поданици, работна ръка и не на последно място нови християни...

Редактирано Декември 30, 2011 от Black Wolf

[Warlord]

Лорде, а нещо за пътната мрежа, архитектурата, религията и администрацията можеш ли да пуснеш? Това е много интересна цивилизация. Мисля, че е много по-разнообразна и богата от тези в Мексико.

Пътната мрежа

Пътната мрежа на инките не отстъпва дори на тази на римляните, като отчетем, че тя е строена върху далеч по-неблагоприятен терен – безводни пустини, почти отвесни планински склонове, бурни реки. Някои от пътищата минават на височина от над 5000 м надморска височина, за сравнение целия европейски континент лежи доста по-надолу от това ниво.

Налагало се е строеж и на множество висящи мостове над пропастите, дълги по над 50 м понякога. Също подобно на римляните пътищата са били не просто кална средновековна пътечка или обикновен паваж, а строени с доста труд - със специални настилки от няколко пласта, конструкции против свлачища, пътни станции и тн. Това при липса на впрегатни животни, които да теглят материалите и при липса на колесни конструкции – всичко е носено на ръце, извлачвано или пренасяно в малки количества върху гърбовете на ламите.

Основният маршрут - Капак Нан представлява един доста по дълъг и широк от останалите пътища, почти всички от които го пресичат, няма да сгрешим ако го наречем направо магистрала. Той започва грубо казано от Кито и завършва в Сантяго – близо 6 000 км.

[glishev]

Улф, в какъв смисъл смяташ, че испанците не са успели с колонизацията на Перу?

Лорде, Матанов разправяше, че римляните на практика са се провалили с пътното строителство в планински райони и за пример даваше Алпите и Босна. В този смисъл е още по-интересно какво реално са постигнали инките.

[Warlord]

Ами римляните не са планински народ, така че нормално, просто ги заобикалят тези райони, като изключим няколко прохода по важни направления в Алпите. Докато инките например се провалят с инвазията си в селвата, въпреки, че племената с които се сблъскват там са съвсем примитивни, дори и с по-различния терен на Чили не успяват да се справят и арауканите им спират инвазията на юг. Но пък заслужават похвала за прехода през Атакама, както и прокарването на път през нея.