Карате - стилове и школи

[ISTORIK]

Карате до - стилове и школи

В бойните изкуства, понятието стил се отнася до основните характеристики на отделните прийоми и техники, а понятието школа - до методите и средствата за тяхната реализация. В границите на даден стил, могат да съществуват различни школи, а, в рамките на една школа, могат да се развиват много стилове - поне на теория. На практика, даден стил става обикновено традиция за една школа и е нейна особеност. Изключенията са редки.

Шотокан рю

По исторически причини, карате стилът Шотокан е един от най-разпространените в България. Поради тази причина, има доста информация, във връзка с историята на създаването му и c характеристиките му като стил карате. Затова, ще се опитаме да се спрем на по - малко популярните у нас стилове карате.

Шито рю

Стилът Шито рю е създаден около 1926 г. в Осака от Кенва Мабуни - окинавски инструктор и приятел на Г. Фунакоши. Той е бил ученик на знаменитите Я. Итосу и К. Хигаонна. Първоначалното название на школата било Ханко рю. Кенва Мабуни не само изменя името, но обогатява съществено техниката на стария стил Шури те с прийоми от други окинавски стилове и особено от мощния, силов стил Наха те. Стилът представлява нещо средно между окинавските стилове и Шотокан и се отличава с твърдост, голяма мощ, рязкост и пределна концентрация на движенията.

В 1923 г., Асамото Мотобу направил сензационна демонстрация на стила, но това не довело до създаване на школа. И, докато Г. Фунакоши бързо утвърдил своите позиции на лидер, Мабуни "изплувал", след дългогодишна треньорска дейност. В подобно нелеко положение се намирали и много други инструктори, които оказали влияние върху формирането на Шито рю. Сред тях са Чошин Чибана, ученик на Я. Итосу и учител на не по - малко известния Юсоку Хига, а също - и Ясукичи Арагаки, ученик на Кияма Шотобу и учител на знаменития Шошин Нагамине. Определени заслуги в това отношение имат и каратистите от Годжу рю - Шосятсу Киода и Цунетака Гусукума.

Голямо значение за развитието на Шито рю оказват и школите Шорин и Шорей, които го обогатяват с такива изисквания като съчетание на сила и податливост, активност и пасивност, атака и отстъпление.

В програмата на Шито рю влизат всички кати на Шорин и Шорей плюс още някои, неизвестни по - рано. На усвояването на ката се придава решаващо значение както в Шито рю, така и в Шотокан и Yадо рю. В тях се отработват принципите на дишането, чистотата на техниките и комбинациите, умението за пренасяне и разпределяне на тежестта, ритъмът и скоростта на движенията. Самият Мабуни пише:

"Най-важни в карате са формалните упражнения (ката). В тях са събрани всички методи за нападение и защита. Затова, трябва правилно да се разбере смисълът на всяко движение. Някои смятат, че може да се игнорира ката и да се практикува само спаринг. Подобна нагласа никога не ще доведе до истински прогрес в карате. Ударите и блоковете, техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е просто невъзможно да се изпробват в схватка.

Една - две кати - това е всичко необходимо на човек, при условие, че те станат "твои". Останалите кати служат само за разширение на познанията и за сравнение. Колкото и богати познания да имате за катите, те са безполезни, ако нямат нужната дълбочина. Учете правилно и отработвайте една - две кати и, когато дойде времето да ги приложите, резултатът ще надмине всичките ви очаквания.

Второто нещо, върху което трябва да се обърне внимание, е правилната методика на тренировки. Ако тя е неправилна, няма значение в колко схватки сте участвували, колко камъни и дъски сте счупили, защото глупавите привички ще ви доведат до поражение.

Въпреки че ката може да се нарече най-важната част от тренировката, не трябва да се пренебрегват спарингът и тестовете за чупене на твърди предмети. Пътят на истинското карате е да се избягват крайностите и да се тренира упорито, с мисълта, че ката е половината от успеха, а другите индивидуални и групови тренировки - втората половина."

И до днес, в Шито рю и в Шотокан се практикуват ниски и широки стойки, движение във фронталната равнина, дълги акцентирани удари без рязък реверс (връщане на ръката или крака след удара); липсват скокове, отсъстват в началото кръгови удари с крак, а също прави и обратни (каквито отначало въобще липсвали в арсенала на Фунакоши и на Мабуни). Академичността на тези школи се набива в очи, особено - в сравнение с икономичната, подвижна техника на Годжу рю и Yадо рю.

Няколко школи се отделят от Шито рю, в това число - и Шукокай, основана през 1950 г. от Чоджиро Тани, ученик на знаменития Мабуни. Стилът Шукокай се отличава с бързи движения и спортна насоченост. В състезанията, се забранява контактният удар. Използуват се главно високи стойки, които обезпечават подвижността и рязкостта, но намаляват силата на ударите. Техниката на Шукокай, която е построена на принципите на поемане на инициативата и синхронната контраатака (го - но сен), включва главно прави удари с юмрук, сечащи - с ръба на дланта, прави и странични удари с крак. Катите, както и техническите комбинации, в общи линии, съвпадат с тези на Шито рю.

Ученици на Тани са Ева, Кимура и Намбу. Последният основава школата Санкюкай през 1969 г. Йошинао Намбу е трикратен победител на Всеяпонския студентски шампионат. В течение на ред години, той усъвършенствува своите познания, като синтезира достиженията на всички основни стилове японско и окинавско карате и ги обединява в нова школа. Техниката на Санкюкай се отличава с множество гмуркания и ескиважи, висока маневреност и използуване на най -ефективните прийоми от айкидо.

В сравнение с Шотокан, Шито рю е специализиран стил. Значително по - малко значение се придава на традиционната подготовка, а голямо - на скоростта, ускорението, маневреността, общата динамичност. Това доближава Шито рю до спорта. Използуват се по - високи стойки, леки, танцуващи движения, позволяващи неочаквано придвижване в пространството. Твърдите блокове губят традиционното си значение, отсъпвайки място на късите блокове и полублоковете, които не спират удара, а, по – скоро, променят траекторията му. Скоростта е основен критерий при избора на техники.

Ще се спрем по - подробно на майстор Намбу. Той пристига в Европа през 1964 г. и почти веднага започва серия от блестящи демонстрации, в които набързо се разправя с цяла плеяда водещи френски каратисти, които по това време са най - добрите на континента. Те били последователи на Шотокан и Yадо рю. Успехът на Намбу обръща погледите към новия стил. Той имал съвсем прост метод за тренировка. След като получава черен пояс, той не губи време за различни техники, а се концентрира върху отработването на цуки като контраатака, след избягване от линията на атака и върху два удара с крак - мае гери и миказуки гери. Явно е, че усърдието е довело до безупречното им овладяване. Все пак, Намбу сметнал, че това е недостатъчно. Той изразходва огромни усилия за специална физическа подготовка, която се състояла най – вече от спринтове нагоре по стълбите с човек на гърба, бързо бягане с тежести и многократно повторение на любимите техники - с тежести на краката.

Неговите срещи предизвиквали удивление и възхищение, заради умопомрачително бързите му техники с крака. Блоковете, изпълнявани с крака, били доведени до съвършенство. Освен това, Намбу много усилено изучава и тактиката на боя. Той прекарва с часове пред огледалото, отработвайки способи за захват, провокиране и преодоляване на отбраната на противника. Срещите на Намбу често били наричани "математически изчислени", въздушни, прекрасни.

През 1970 г., той се връща в Япония, за да започне работа над стила Санкюкай. Този стил е изключително плавен и бърз, в него няма нито един остър, рязък блок, всички движения са максимално приближени към спортния сблъсък. Без съмнение, този стил, също както и Шукокай, подхожда на бързите и подвижни каратисти, съобразителни и находчиви в схватките. В същото време, той не се препоръчва на типичните нокаутиращи, мощно сложени каратисти, които трудно могат да достигнат необходимата бързина и ловкост.

Постиженията на Намбу довеждат до формулирането на принцип, който гласи, че, независимо от практикувания стил, в спортното карате, е целесъобразно да се следват тенденциите и принципите на Шукокай. Така, на основата на синтеза, се създава един универсален международен стил.

Уадо рю

Един от първите ученици на Г. Фунакоши бил Хиронори Оцука (1892 - 1962). През 1921 г., той завоюва шампионската титла по Шиндо йошин рю джу джуцу и, една година по – късно, започва да тренира карате. За кратко време, той достига добро ниво и, скоро, става един от най -добрите инструктори. Заедно с това, завършва университет със специалност иглотерапия. В началото на 30-те, той започва да анализира карате, от гледна точка на биомеханиката, а, по – късно, все по - често се замисля за синтеза на карате и джу джуцу. Отначало, той изменя отделни прийоми, а, по - късно, решава да въведе в карате нов основополагащ принцип, взет от джу джуцу - принципът на мекия контакт с противника. През 1939 г., Оцука открива собствена школа, с благословията на Фунакоши, като нарича новия стил Уадо рю (yа - хармония).

Оцука се разделя с непоклатимия дотогава принцип за "железния" блок. Вместо способния да счупи ръката блок, той постулира съобразителността и ловкостта, вместо фронталната атака - внезапното избягване от линията на атаката. Пръв предлага ред комбинации: отклон - нарушаване на равновесието - хвърляне, като ударите, по време на хвърляне, се изпълняват с бутане или едновременно с подсечка. Оцука считал, че, в карате, твърде често се използува сила. На неговите тренировки, основно се отработвали ловкост, бързина и точност на ударите. Особено за начинаещите, те не били толкова трудни и изморителни, колкото занятията в секциите по Шотокан.

Господствува мнението, че Уадо рю е по - лек от другите стилове. В действителност, това се отнася само до физическите усилия, по време на тренировка. Както всички стилове, залагащи на ловкостта, Уадо рю, всъщност никак не е лесен, особено, ако имаме в предвид реалната цена на дадена среща. Също както при бокса, това е една великолепна, зрелищна среща, която, за съжаление, много рядко можем да наблюдаваме на татами. И то – не, защото Уадо рю е неефективен, а, защото се изисква огромен талант, за да разчиташ на това изкуство, при един двубой. От тази гледна точка, съвременното Уадо рю е не толкова отделен стил, колкото едно скъпоценно сандъче, съдържащо най - ценните технически навици и прийоми. Твърде много каратисти, в днешно време, използуват достиженията на този стил и, без преувеличение, може да се каже, че, колкото по -високо е техническото ниво на даден каратист, толкова по - често той прибягва към използуването на Yадо рю. Значително по - рядко се среща и надписът "yадо рю" на кимоната, защото този стил е популярен главно в Япония, а в Европа - в Англия и Франция. Най -известните инструктори са Еригучи, Сузуки, Коно, Такашима, Мочизуки, Ямашита, Тояма. Главните центрове са в Токио, Нихон, Мейджи, Рикьо.

Годжу рю

Ако обобщим, можем да кажем, че, в сравнение с Шотокан, Шито рю е по - близо до спортния двубой, а Годжу рю - до реалния бой. Създател на стила е Чоджун Мияги (1888-1953), ученик на К. Хигаонна, който пък усвоил изкуството на боя от китайския майстор Уай Шин Джин. За последните двама се разправя една доста удивителна история.

През един майски ден на 1870 г., на едно пристанище, тълпата гледала как повреден от силния вятър кораб се блъскал с кърмата си в кея, при всяка нова вълна. Моряците отчаяно се опитвали да обърнат другия край на кораба към пристана, но - напразно. В суматохата, някой случайно бутнал едно от гледащите деца и то паднало във водата между кораба и кея. Момчето можело да плува, но било очевидно, че, само след няколко мига, ще бъде размазано от люлеещия се кораб. Същата участ очаквала и всеки евентуален спасител. Изведнъж, един от моряците скочил във водата и сграбчил детето. Виждайки, че корабът застрашително се приближава към кея, без да губи хладнокръвие, той се гмурнал заедно с момчето под кораба и избягнал трагедията. Повторил това няколко пъти, докато накрая успяли да хвърлят въже и да ги изтеглят. В същото време, на брега, дотичал бащата на детето.

- Как да ти се отплатя? - попитал той моряка, чието име било Канрио Хигаонна.

- Вие ли сте този, когото наричат майстор Рю? - отвърнал той . След като получил положителен отговор, Хигаонна се поклонил и казал:

- Моля, научете и мен!

Хигаонна се върнал на остров Окинава, след 30 години тренировки. Бил вече на 49 години.

Когато се говори за Чоджун Мияги, трябва да се спомене, че личността му се ползува с огромно уважение на Окинава. Той е най - знаменитият от майсторите, които израстнали и останали там. През 1915 и 1917 г. (след смъртта на Хигаонна), той, на два пъти, посещава Китай и учи при майстор Канжун Тоонда. Преди това, с разрешение на Хигаонна, той се обръща към легендарния Ясуцуне Итосу, с молба да бъде приет за ученик. Итосу му отказва, защото смята, че неговата собствена техника се различава фундаментално от тази на Хигаонна и ще бъде вредно да се внасят основни корекции в изградения у Мияги стил. За сметка на това, той много охотно говори за теорията на карате. Под негово влияние, Мияги изменя много стила на Хигаонна, също както самият Хигаонна преди това променя стила на Уай Шин Джан. Например, катата Санчин, която, в оригинал, се изпълнявала с отворени ръце, от времето на Мияги, се практикува с ръце, свити в юмруци.

Както и много други инструктори, Мияги преподава в Япония над десет години - отначало в Кьоoто, после в Оoсака. През 1934 г., отива на Хаваите, но скоро се връща на Окинава, където остава до смъртта си и подготвя няколко поколения каратисти. Един от тях - Сейкичи Тогучи - разказва как забавно възниква името Годжу рю. През 1929 г., в Кьоoто, се провежда фестивал на бойните изкуства. Мияги изпраща група, под ръководството на един от старшите ученици. Демонстрациите преминават много успешно. Някой пита как се нарича стила. В общи линии, стилът още си нямал име - никой не се тормозел с такава "подробност". Отговор, съответствуващ на истината, щял да бъде тълкуван като "заслужаващ презрение провинциализъм". Ученикът, на когото бил зададен въпроса, се сеща как Мияги непрекъснато повтаря, че основният принцип в карате е съчетанието на твърдо с меко.

- Годжу рю! - невъзмутимо отвръща той, което на японски означава твърдо - мек стил.

Отлично! – казва, по - късно, Мияги. - Това е името, за което от доста време насам, мисля.

Мияги подготвя знаменити последователи, които запазват и укрепват стила. Първият е Сейко Хига, учител на известните токийски експерти М. Тогучи и К. Изумикауа. Вторият е легендарния Гоген Ямагучи -Котката, автор на известното правило: "Тренирай така, че да можеш да понесеш всеки удар; удряй така, че отговор да не последва!". Последователите на Годжу рю специализират върху амортизирането на ударите, за да се минимизира техния физиологичен ефект. Това се постига чрез особени методи на дишане, подходящо стягане на мускулите и др. При двубой, стремежът е, чрез размяна на удари, да се стигне до естествен изход. Затова, в Годжу рю, се придава най - голямо значение на силата на удара. Много се ценят издръжливостта, твърдостта на духа, търпимостта към болка/високият праг на болка.

Последователите на Годжу рю често критикуват съвременните форми на спортно карате, защото считат, че те изкривяват истинското карате. Според тях, правилниците толерират бързите и ловките, които може и да не са най – добрите, в една истинска схватка. Точка се отсъжда за маркиран удар, а, в боя, е важен резултатът от удара. Силният каратист често предпочита да поеме даден удар, за да отвърне с по - силен.

Именно, затова, част от трениращите Годжу рю, се състезават по безконтактния правилник, а други - в стила Кьоокушинкай, където е разрешен пълен контакт, с изключение на главата и шията. Трета група се състезава в стила Рембукай - боят протича в съвършено реална обстановка, но състезателите са добре защитени.

Катите в Годжу рю са много твърди. Характерно е също дълбокото, шумно коремно дишане и изпълените с вътрешно напрежение движения. В Европа, Годжу рю се появявя през 1967 г., благодарение на Йошио Хими и Токио Фунасако. Все пак, днес, стилът е сравнително по - малко известен, за разлика от Япония и Южна Америка, където той е много популярен. Силни центрове има също на Хаваите и в Тайланд. В началото на 60-те, група каратисти, главно от Хаваите, преминава към Кьоокушинкай.

Тани – ха Шито рю Карате До

Буквално преведено от японски език, “карате до”означава "път на празната ръка". Това е изкуство за самозащита, представляващо съвкупност от техники, изпълнявани, предимно, без оръжие.

Карате произлиза от остров Окинава, намиращ се на юг от Япония. Голямо влияние върху окинавската култура оказва Южен Китай, тъй като Окинава дълго време е бил междинна спирка между Японските острови и Азиатския континент. Това влияние личи и в бойните изкуства. Много окинавски майстори правели дълги пътешествия из Китай в търсене на съвършенството. Други били обучавани от живеещи на остров Окинава китайски майстори.

Постепенно, се оформили три основни метода за водене на бой. Те били наречени Наха те, Шури те и Томари те по имената на градовете, където възникнали (Наха, Шури и Томари). Технически, Шури те и Томари те твърде много си приличат и се отличават с бързи, резки движения и голяма подвижност, а Наха те използува повече мощни, кръгови движения. Всяко от тези основни направления има своите велики майстори. Много известни от по - ново време са майсторите Ясуцуне Итосу (1830 - 1915) и Канрио Хигаонна (1852 - 1915), представители съответно на Шури те и Наха те. Повечето от основоположниците на съвременните стилове в карате са били техни ученици.

Днес, в Япония, има четири основни стила карате: Шотокан рю, Уадо рю, Шито рю и Годжу рю. Създател на Шотокан рю е известният Майстор Гичин Фунакоши (1868 - 1957), който има главната заслуга за пренасянето на карате от остров Окинава в Япония. Уадо рю е създадено от майстор Хиденори Оцука, а Годжу рю - от майстор Чоджун Мияги (1888 - 1953). Майстор Мияги бил главният ученик на майстор Хигаонна и, в Годжу рю, са запазени най - много от оригиналните Наха те техники.

Освен тези четири стила, след Втората световна война, в Япония, а, по - късно - и в цял свят популярност придобива и един друг стил - Кьоокушинкай, създаден от майстор Масутацу Ояма.

Създател на стила Шито рю е майстор Кенва Мабуни (1889 - 1952). Той е бил близък приятел с майстор Мияги, а също - и с майстор Фунакоши. Майстор Мабуни бил един от основните ученици на майстор Итосу. Освен това, се е обучавал и при майстор Хигаонна. В израз на благодарност към двамата си учители, той нарича своя стил Шито рю - комбинация от първите букви на имената им: "Ши" - японска транскрипция на "Ито" (Итосу) и "То" - японска транскрипция на "Хи" (Хигаонна). Жаждата за знания отвела майстор Мабуни и при други учители, като майсторите Арагаки и Мацумура. В резултат на това, Шито рю се оформил като стил, съхраняващ както много от оригиналните Шури те техники, залегнали в основата на Шотокан и Уадо рю, така и много от Наха те техниките, станали основа на Годжу рю.

Майстор Мабуни придавал изключителна важност на формалните упражнения - ката (схватка с въображаем противник). Затова, съвременното Шито рю е, може би, стилът, в който са съхранени и се практикуват най - много кати - както от Наха те, така - и от Шури те. Майстор Мабуни смятал, че ката дава възможност многократно да се отработят различните блокове и удари до най - малките подробности и нюанси - нещо, което е невъзможно, в една реална схватка. Според него, една добре усвоена ката може да се окаже неочаквано ефикасна, в истинска битка.

Майстор Мабуни имал много ученици и последователи. Такива са Кеней Мабуни - негов син, а също - майсторите Тани, Огасахара, Сакагама и др. Някои от тези майстори, на свой ред, модернизирали, до известна степен, традиционното Шито рю по начин, отговарящ на представите и опита им в бойните изкуства. Един от тях е майстор Чоджиро Тани - 8 дан Ханши (1921 - 1998). Той изучава първо Годжу рю при майстор Мияги, а, след това, става един от главните ученици на майстор Мабуни. Последният му дава разрешение да основе собствена школа и така възниква организацията "Шукокай", което, в буквален превод, означава "организация на всички, които тренират заедно", а по - свободно може да се преведе като "път за всички". Майстор Тани прави редица технически нововъведения в стила. Той има много ученици, най - известният от които е Йошинао Намбу - трикратен национален шампион на Япония. Отговорността за разпространение на стила на майстор Тани – Тани - ха Шито рю, в Европа, се пада, първоначално, на майстор Ясухиро Сузуки - 7 дан, а, по – късно, на майсторите Кейджи Томияма и Наоки Оми. Те идват в Европа през 1972 г. и, понастоящем, сенсей Томияма живее в Англия, а сенсей Оми - във Франция.

От 1989 г. – насам, сенсей Томияма ежегодно посещава България и провежда семинари, като разяснява основните принципи на Тани - ха Шито рю. Освен Шито рю, сенсей Томияма практикува Годжу рю, а така също - и Тай - чи чуан. В по - ранните си години, се е занимавал с бокс. В момента (~1997/8), той притежава 7 дан и титлата "шихан" в Шито рю и 6 дан - в Годжу рю.

Според него, основната цел на бойните изкуства и причината, поради която, първоначално, са възникнали, е самозащитата. Това означава, на първо място, да можеш да се защитиш от агресия. Но, освен това, тук се включват и други компоненти, за които много от практикуващите бойни изкуства забравят. Практикуването на карате не бива, по никакъв начин, да уврежда здравето на трениращия - нещо, което, за съжаление, често се наблюдава и е резултат от неправилно заучени и от неправилно изпълнени техники. Сенсей Томияма набляга много на правилното изпълнение на всяка техника, така че тя да бъде физиологично и биомеханично обоснована, съобразена с особеностите на човешката анатомия. По този начин, се предпазват различните части на тялото и особено – опорно - двигателния апарат: стави, сухожилия, гръбначен стълб, нерви. Освен това, терминът "самозащита" включва способността да се окаже първа помощ,в случай на травма или на друга злополука.

От техническа гледна точка, самозащитата изисква максимална ефективност. Това означава максимален резултат, при минимален разход на енергия и на движения. Според сенсей Томияма, много от техниките, използувани при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставят големи части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака. В Тани - ха Шито рю се набляга на по - прибрания гард, по - малките по обем на движение техники, които са по - икономични и по - бързи. Основната стойка е тази, в която, обикновено, човек ходи. Това позволява лекота на придвижването. Тези технически подробности характеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Сенсей Томияма непрекъснато повтаря три основни правила, които трябва да се спазват при изпълнението на всяка техника и които най -добре илюстрират стремежа към максимална ефективност:

1. Не прави излишни движения.

2. Не използвай излишна сила.

3. Използвай цялото си тяло, през цялото време.

Излишните движения, според сенсей Томияма, са своего рода "телеграфиране" и издават намеренията ви на противника, а също така - отнемат време. Излишната сила е генерирана главно при прекомерното стягане на мускулите, в стремежа да се направи по -силен удар и, освен че прави техниката бавна и скована, то води до по - бърза умора и има вредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките да станат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичност дава възможност и на по - възрастни хора да се занимават активно с карате и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот.

Ако оставим настрана техническите подробности, според сенсей Томияма, "карате започва и завършва с етикет". Този етикет, практически, се изразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябва да спазва. Те учат (особено децата) на уважение и зачитане на труда и личността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране на излишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна, Тани - ха Шито рю, като част от бойните изкуства въобще, възпитава у човек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности за преодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилна практика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония между физическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум и здраво тяло, независимо от възрастта.

Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещо за себе си, независимо дали е млад или стар, прекалено буен или нерешителен и свит. Те правят от Тани - ха Шито рю един истински път за всички.

По произход, Карате е бойно изкуство, което има за цел победата над противника на бойното поле. То е метод за oсъществяване на схватка без оръжие. "Кара" означава "празно", а "те"- "ръка". Терминът е употребен за първи път от Фунакоши Гичин. "Яма", от своя страна, означава "Планина". Като цяло, може да преведем "Яма-рю Карате-до" като "Пътят на планинската школа на празната ръка". Карате, действително, е изкуство на схватки с голи ръце. Възможностите му са многобройни и често зависят от индивидуалните качества на всеки студент. Това изкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкото тяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник. Юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава - едно богато многообразие от "оръжия", натренирани методично, с една единствена цел - в случай на нужда, да се обезвреди евентуалния противник. Всичко се свежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната на противника и да се нанесе един-единствен поразяващ и последен удар, който да донесе живот.

Днес, повечето стилове рекламират Карате като изкуство за защита. На удара се отвръща с удар, само след атаката на неприятеля. Правилото за ненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на Карате.

Освен метод за самоотбрана, Карате е и сурова самодисциплина. Всъщност, точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага за преодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, за победата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, които успеят да превъзмогнат трудностите, остават на този Път, привлечени както от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението. Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Каратека ние наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своите занимания.

Корените на Карате се крият в античността. Легендите разказват, че преди 2 000 години в Индия се е оформила техника за борба, която дала основите на днешното Карате. Монахът Бодхидхарма налага своя метод, наречен, по-късно, Шаолин-тсу-кемпо. Идеята му е била да даде на учениците си система за здраве и дълголетие, която да допълни продължителната медитация в будистките манастири.

Дзен успява да даде философската закваска на тези техники, които се превръщат и в средство за защита и победа. В Китай, тези техники се комбинират и с местните стилове, които по-късно дават началото на Тай-чи, Син-и, Па-куа и др., общо наречени Кунг-фу.

През 15 век, китайците завладяват остров Окинава. Юмручните техники на нашествениците намират упорити и предани ученици. След години, на тази база, се създава Окинава-те. Когато Окинава е завладяна от Японския Шогунат, се налага забраната за носене на оръжие. Това дава тласък в развитието на ръкопашните техники. Техническото съвършенство на островитяните за кратко време достига неподозирани висини. Създават се специални техники за заздравяване на краката и ръцете (напр. тренировката с макивара). Целта е да се убива с гола ръка. Скоро японците се сблъскват с този вид водене на битка. Едва през 20 век окинавските майстори повдигат булото на Карате. През 1917 г., майстор Фунакоши прави своята първа демонстрация в Токио, която слага началото на съвременното Карате.

В карате стиловете към днешна дата наброяват няколкостотин, но най-важното в тях си остава старанието на студентите. Само така може да се крачи през времето.

Както казахме по-горе, "Яма-рю" означава "Планинска школа". Самият стил произлиза от родовата школа на Коичи Мияге - Яма-рю. Опирайки се на разказите на Шодай Мияге, твърдим, че школата е свързана с езотерическите китайски и японски стилове. Това, което е предназначено за последователите, съставлява едва върха на айсберга, а неговата подводна част е забулена в "тъмните дълбини на мистиката, в космическата бездна на парапсихологията". Традицията търси Яма-рю в началото на нашата ера, но реалните признаци за съществуването на планинско общество могат да се намерят в хрониките от 7 век. Легендата разказва, че лично Бодхидхарма, след като напуснал Китай, се появил като просяк, през 622 година, в Япония. Там той се среща с принц Шотоку Тайши и си разменили стихове. След срещата, Бодхидхарма се оттеглил в планините на Централна Япония и там сложил началото на монасите-воини (ямабуши). Всъщност, към всяко подобно поселение, с годините, се групирала малка селска общност, която била подготвяна в бойните традиции на аскетите.

Физическата подготовка започвала от най-ранно детство и продължавала до настъпване на зрелостта. Това било някъде към 15-тата година на "послушника". Само пълноправните членове на общността имали право да преминат от стандартните психофизически упражнения към опознаването на съкровените тайнства на духа, скрити в устното учение на ямабуши, в Дзен и в специализираните дихателни техники от Йога.

Всъщност Ямабуши е най-загадъчната японска будистка секта, напомняща повече на монашески орден. Първоначално, нейната философия се опирала на аскетични практики далече от света, в планините, което дава и името на последователите й. В основата й седят принципите за самоусъвършенстване и прераждане. Ямабуши развили разновидност на Йога, задълбочавайки мистическите аспекти на езотерическите будистки секти Шингон и Тендай. Устно предаваните тайни са систематисирани в "Сюген-до" ("Път за постигане на могъщество").

Посветили живота си на аскеза и медитация, ямабуши рядко слизали от планините. Това било единствено за да се поклонят в храма на ордена Дай-го -джи в Киото. Повечето Ямабуши били специализирани в някаква област - например, в ръкопашен бой. Можем само да си представим какво съвършенство е достигано чрез няколкодесетилетен упорит труд и безгрешен живот според "Сюгендо".

След разпадането на самурайската система, след отмирането на шогунатите, след отварянето на Япония към останалия свят, цивилизацията започнала да взима своите жертви. Последни се предали горските воини. В края на 19-ти век малко хора си спомняли за тях. Мнозина от наследниците им се оттеглили в чужбина, съкрушени от поругаването на традициите и, за да намерят свои последователи.

Шодай Коичи Мияге, последният от своя клан, попаднал в Китайските планини. След Народната революция и договорът със СССР и Китай за граничната линия, той се оказва в Русия. Тук изработва облегчена и улеснена система за ръкопашен бой. Синтезирала в себе си достиженията на редица модерни стилове тази система носи името Яма-рю Карате-до, по изричното желание на Шодай Коичи Мияге. Той ни остави едно тежко наследство и желание за много работа. Остави ни и задълбочените си търсения, които предприе в тази област.

Пътят пред нас е открит.

[Stepcho]

Пропускаш стила шорин-рю.Сигурен съм, защото аз го тренирам.

[Р. Теодосиев]

Пропускаш стила шорин-рю.Сигурен съм, защото аз го тренирам.

←

Стиловете са прекалено много и не мисля, че се е опитал да пише за всички...

Кьоко шин кай (едва ли се пише така...)

Създател е Мацотацо Ояма мисля, че не е от много отдавна, а скоро е измислил стила. Усъвършенствал се е в един удар...убива бик с един удар.

(не твърдя, че информацията е 100% вярна)

[z_z_z_z]

Кьоко шин кай (едва ли се пише така...)

Създател е Мацотацо Ояма мисля, че не е от много отдавна, а скоро е измислил стила. Усъвършенствал се е в един удар...убива бик с един удар.

<span style='font-size:8pt;line-height:100%'>(не твърдя, че информацията е 100% вярна)</span>

хич не се е усъвършенствал в един удар

на 23 се е отцепил в планината Минобу кадето може би най-известния самурай Мусаши е създал своя стила за бой с меч който не помня как се казваше,та там в тази планина Оама се е отдал само на физическо и психическо усавършенстване.

Престоя му там бил 18 месеца през които тренирал точно както по филмите ги дават,само че при него е било съвсем реално,медитирал под ледени водопади,бягане,налагал на ред скали и дървета,изпълнявал кати по стотици пъти на ден.

И вече бил готов за биковете,само че не с всички имал късмет,помня че един го бил ранил и се е възтановявал 6 месеца.

Толкоз знам за него,повече мога да кажа за друг,който считам за достигналия съвършенството в бойните изкуства,но нека първо ми познаят загадката със снимката

[ISTORIK]

Аз бих посъветвал любителите на други бойни изкуства да драснат някой ред за собственото си бойно изкуство. Но - в отделна тема.

Редактирано Април 25, 2013 от ISTORIK

[Б.Богданов]

Интересно 3 ма нови потребители, специално влезли за мнението си Браво.

Аз пък предпочитам Киокушин Кан без да ви огорчавам.

Аз също! Практикувал съл го, няколко годни след като прекратих състезателна дейност.. . като ... като боксьор.

Но много нещата зависят от треньора. Аз имах страхотен учител по Киокушин ... Уз Семпай!

Редактирано Декември 14, 2010 от Б.Богданов

[miroki]

Аз също! Практикувал съл го, няколко годни след като прекратих състезателна дейност.. . като ... като боксьор.

Но много нещата зависят от треньора. Аз имах страхотен учител по Киокушин ... Уз Семпай!

Е аз бях при Божилов, но не ни тренира лично той

А да кажа добри думи и за "Бойни приложни изкуства"

Това е Шотокан +, Събрани стилове и много полезни. Школта на Недялко има някои, които я знаят

Имахме задача по един ден седмично по двойки да охраняваме вечер училищата.

Уж си тренирахме по лостовете. Много иновационно и полезно. Мисля , че е редно са се върне , ако не вече не

Редактирано Декември 14, 2010 от miroki

[Б.Богданов]

Е аз бях при Божилов, но не ни тренира лично той

А да кажа добри думи и за "Бойни приложни изкуства"

Това е Шотокан +, Събрани стилове и много полезни. Школта на Недялко има някои, които я знаят

Имахме задача по един ден седмично по двойки да охраняваме вечер училищата.

Уж си тренирахме по лостовете. Много иновационно и полезно. Мисля , че е редно са се върне , ако не вече не

Не познавам Шотокан-а за да го коментирам, но мисля, че когато някой се захване с бойни изкуства, най-добре е да се насочи към фул контакт ... Киокошин например. Останало ми звучи малко като губене на време.

[miroki]

Не познавам Шотокан-а за да го коментирам, но мисля, че когато някой се захване с бойни изкуства, най-добре е да се насочи към фул контакт ... Киокошин например. Останало ми звучи малко като губене на време.

Е то при шотокана освен, че се отбиват преди всичко удари, като се използва силата на противника , има и удар в главата и навсякъде де. Докато при киокушина с ръка не може.

Не е по-малко контактен де. А основните удари са същите.

Е по-горе споменах, че това което коментирам не е точно Шотокан а Бойни приложни изкуства.

Редактирано Декември 15, 2010 от miroki

[ISTORIK]

Аз съм се занимавал със стиловете shito ryu, yama ryu, wado ryu.

След това задълбах в ju jutsu и nin jutsu.

[Б.Богданов]

Аз съм се занимавал със стиловете shito ryu, yama ryu, wado ryu.

След това задълбах в ju jutsu и nin jutsu.

Предполагам, че при подобно диференциране на стиловете се засяга и философския аспект на конкретен стил. Което за мен е доста сложно. Доколко знам, съвременната тенденция е да търси опростяване и комбиниране на най-добрите елементи от различни класически стилове.

[Б.Богданов]

Е то при шотокана освен, че се отбиват преди всичко удари, като се използва силата на противника , има и удар в главата и навсякъде де. Докато при киокушина с ръка не може.

Не е по-малко контактен де. А основните удари са същите.

Е по-горе споменах, че това което коментирам не е точно Шотокан а Бойни приложни изкуства.

Да ... вероятно е така. Едно от нещата, които не ми допадат особено в Бойните изкуства е заучаването на кати. Това ограничава въображението и до голяма степен атаките стават предвидими. Ояма казва, че е познавал по първото движение каква ще бъде атаката като развитие. Това е причината в Киокошин, катите да са ограничени до 24 на брой или 22 на брой /не съм съвсем сигурен/. Явно, той също не е успял да се откъсне съвсем от традицията.

Редактирано Декември 15, 2010 от Б.Богданов

[ISTORIK]

Стиловете, които аз съм тренирал, са от по-старите, ама ми харесват.

[Б.Богданов]

Стиловете, които аз съм тренирал, са от по-старите, ама ми харесват.

О! Убеден съм в това! Всеки си харесва стила с който се занимава. Затова самата идея за спор, кой стил е най-добър не е много смислена.

[miroki]

Да за катите си прав, и тези които са най-използваемите, са за дишане които са.

В тях поне има смилъл.

[sirius]

Покрай "философията" виртуално се запознах с един от Майсторите на бойно изкуство в България. Първо прочетох някои негови книги, които на пръв поглед нямаха много общо с бойно изкуство, но после се оказа, че това е създателя на Да Дао. Много "философия" ми показа в книгите си, а и доколкото знам съвсем не е безобиден ако се стигне до битка. Та за мен, макар и да не съм го виждал в зала, той е олицетворение на Майстор в бойно изкуство. Както той споменава, "меч в кадифен калъф" - отвън мек и приятен, отвътре железен. Олицетворение на Майстор, защото съчетава изключителна "философска" висота с изключителни бойни умения.

______________

"философия" - в кавички, защото смисъла, който аз влагам в тази думичка доста надхвърля общоприетия смисъл.

Редактирано Декември 16, 2010 от sirius

[sirius]

А защо пък да не са задължителни?

Редактирано Април 8, 2013 от ISTORIK

[miroki]

В същност в казармат аимаше задължителни удари е елементи които са полезни и се тренираха, и това е полезно за цяла България, а този който иска врага да е по-подготвен може и да го забрани. Но вече няма казарма , поне задължителна. Предполагам, че при Българските воини продължава да е задължителна тази подготовка.

Основата на каратето е дисциплината и това са едно от най-дисциплинираните Българи. така, че се придържам към задължителният , а не забранителният характер.

Особено като ти влязат в дома да те обират си сменяш веднага позицията , ах защо не бях...

Редактирано Декември 16, 2010 от miroki

[mitaca]

Интересна тема . Как не съм я видял досега? Преди доста (над 20 години) бях в пантомимата. За малко, но "вербувах" доста хора. Там се запознах с Милчо и Сашо (е Сашо трябва да го знаете ).

Всяко момче се е интересувало от Бойни изкуства. И аз тоже. Имах възможноста да познавам един лаосец Бурми. Изпратен тук зщото убил двама американски войници, ма не с БИ, а с калашников. Та той първи ме "светна" в тайните на У-шу (май така се пишеше), Тай-чи чуан, и стиловете Кунг-фу. Ама отдавна беше. От него съм запомнил, че ако ще се биеш - не използвай "уреди" (нунджако, санджако и т.н.), а ако с/у теб използват, ....свали си якето (или връхната дреха) и увии по-слабата си ръка с дрехата .

А в казармата, ех казармата ! Имахме щяла групичка, с хора от Белгия и Франия, с хора от Русия. Аз не участвах (ухааа рефер бях сладка длъжност). Та там се запознах с "дървения" стил на Шотокан-а с/у "танца" на Кунг-фу-то. "Гимнастиките" на У-шу-то, и ефективността на Тай-чи-то. Бяхме само новобранци и използвахме химическия полигон . Никой (нито офицери, нито стари) не ни пречеше, може би шото бяхме поне 20 човека . По-вероятно, защото "старите" не са искали да влизат в "конфликт", а офицерите защото не правехме нищо нередно . Е някои от нас обогатяваха СРБ-то . Но както и да е не е за тази тема .

[Б.Богданов]

А защо да не се забранят?

Бяха забранени по време на соца. . .

Ако се забранят отново - това няма ли да е връщане назад?

В същност в казармат аимаше задължителни удари е елементи които са полезни и се тренираха, и това е полезно за цяла България, а този който иска врага да е по-подготвен може и да го забрани. Но вече няма казарма , поне задължителна. Предполагам, че при Българските воини продължава да е задължителна тази подготовка.

Основата на каратето е дисциплината и това са едно от най-дисциплинираните Българи. така, че се придържам към задължителният , а не забранителният характер.

Особено като ти влязат в дома да те обират си сменяш веднага позицията , ах защо не бях...

В казармата СеРеБето беше доста далеч от БИ. Но това далеч не правеше СРБ по-малко ефективно. . . даже бих казал, че е доста рационално разработена система.

[КГ125]

СРБ-то беше разумно нещо - като се има предвид, че беше за масовия състав, а не за спецовете, даваше нещо като добра идея и основа. Пък вече който иска - да продължава.

За мене бойните спортове трябва да се масовизират и да са задължителни за БА. Да са масови в смисъл - колкото може повече зали, в училищата МОН може да понаправи нещо, да отдели помещения и да покани треньори и т.н. Маса народ ще отиде.

[Б.Богданов]

СРБ-то беше разумно нещо - като се има предвид, че беше за масовия състав, а не за спецовете, даваше нещо като добра идея и основа. Пък вече който иска - да продължава.

За мене бойните спортове трябва да се масовизират и да са задължителни за БА. Да са масови в смисъл - колкото може повече зали, в училищата МОН може да понаправи нещо, да отдели помещения и да покани треньори и т.н. Маса народ ще отиде.

Споделям напълно това мнение!

[alvassareiro]

Бяха забранени по време на соца. . .

Ако се забранят отново - това няма ли да е връщане назад?

има някои неща от соца, които си заслужава да бъдат върнати. Да не обобщаваме.

[Б.Богданов]

има някои неща от соца, които си заслужава да бъдат върнати. Да не обобщаваме.

Аз също съм скептично настроен към обобщенията. Именно това е причината да се противопоставям на забрани на нещо наречено бойни изкуства, ... числото е множествено... тоест това е обобщено понятие на различни по вид, произход, цели и т.н. изкуства.

Така, че драги ми Алва, Вие с по горния си пост демонстрирате неприемане на обобщенията, а в същото време искате забрана на нещо обобщено. Това в някаква степен е признак на противоречие. Или греша?

[alvassareiro]

Ами не виждам противоречие. Бойните спортове са доста хомогенна група явления, толкова хомогенна, че за мен са една и съща глупост и се нуждае от обобщение дейност от този род.

Социализмът обаче е явление, много по-сложно, противоречиво, комплексно, засягащо всички страни от социалния, икономическия, политическия, културния, научния и тн. живот, и трябва да се оценят позитивите и негативите на всяко специфично проявление.

Или ти смяташ, че бойните изкуства са сравними по ефекти и влияния със социализма?