"Българската ерес"

[glishev]

Гражина Шват-Гълъбова

Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ в.

376 с.

Превод от полски език Вера Деянова и Грета Коминек

Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2010. Библиотека "Световна българистика"

Съдържание:

Трон, амвон и клада за богомилството и неговите фабулации - Панайот Карагьозов

Към българския читател

Увод

- Богомилството - елементарен разказ

- Космогония на богомилите

Глава І. Богомилството като тема на историческото повествование (1762-1944)

- Проблеми с идентичността

- Спирачка на прогреса

- Предвестник на прогреса

- Загорчиновата "утопия на ордена"

Глава ІІ. Окултистки опити за съживяване на богомилството

- Теософската версия. Магове

- Намерената книга на маговете. Фалшификатът на Глогов

- Версията на Учителя Петър Дънов

Глава ІІІ. Инспирации от богомилството по времето на комунизма (Българинът в търсене на съвременна идентичност)

- Марксистката версия

- Окултистката квазимарксистка версия

- Хиликът и пневматикът у Стефан Цанев

- Парадигмите на еретичката. Богомилката на Блага Димитрова

- - Слънчова невеста

- Емилиян-Станевата духовна беография на изгнаника

- - Аристократ и плебей

- "Пуритани" в клопката на хедонизма

- - Скептикът в света на идеите

- Антихристът (мистик - агностик - гностик)

- - Исихия

- - В света на хаоса

- - Идеолог

Глава ІV. Литературни транспозиции на богомилството в епохата на Ню Ейдж и постмодернизма

- Още веднъж към утопия на прогреса

- Ню Ейдж версия за странстванията на Тайната книга из Европа

- Постмодерно усъмняване в аксиологичния център?

- В гностическия Ад

Заключение

Използвана литература

Именен показалец

Summary

Гражина Шват-Гълъбова. Избрана библиография

Представянето на българското издание с участието на авторката, преводачката Вера Деянова и редактора проф. Панайот Карагьозов бе днес, 26 април 2010, в Полския институт в София. Безплатни екземпляри бяха предоставени на публиката, което бе възможно благодарение на съдействието на Института.

Пет години след издаването си в Полша у нас е преведена и публикувана монографията относно употребите на богомилството в българската литература, национално самосъзнание и разнопосочни идеологически моди. Матихеи, гностици, павликяни, богомили, павликяни, албигойци - еретиците на средновековния дуализъм ту са приемани за носители на истинска чистота на вярата и на духовна свобода, ту са отхвърляни като рушители на обществото и отрицатели на всичко земно. В България от следосвобожденската епоха, в годините на социалистическата власт и днес богомилите представляват интерес за писатели, историци и народопсихолози. Начините, по които гледаме на богомилството, са разгледани в книгата на проф. Шват.

Български филолог от Варшавския университет, бивш заместник-директор на Полския институт в София, ценител на Радичков и познавач на новата българска литература, Гражина Шват събира и обобщава наблюденията си върху присъствието на представите за богомилството в художествената ни литература - която пък по различни начини влияе върху обществените разбирания.

Трезв външен поглед - западнославянски, централноевропейски, университетски и може би малко католически. Поглед върху амалгамата от атеизъм, неясни представи за няколко езически традиции, обагрено с националистически нюанси полухристиянство, склонност към псевдоориенталски мистицизъм и смътната симпатия към богомилството, която изпълва художествената литература в България поне от времето на Николай Райнов насам.

За мен книгата представлява интерес преди всичко от религиозна гледна точка. Друг може да я чете като историк. Или като теоретик на литературата.

На самото представяне, разбира се, се прояви и магарията в най-чистия й вид. Г-н Петър Петров, представил се като "историк-националист" (и, както разбирам, водещ на предаване за история по т. нар. "Национал-патриотична телевизия", излъчваща само в Интернет) си позволи да обиди авторката в дълъг коментар, отричащ приноса на книгата (която г-н Петров все още няма как да е чел). Позицията му беше, че богомилството не може да бъде наричано "ценност". Разбира се, г-н Петров не си беше направил труда да чуе думите на самата проф. Шват, която недвусмислено заяви и във всъпителните си думи, а го заявява и в самата книга, че не застава зад (или против) богомилството като такова. Тя излага разказ за възприемането на това учение в различна среда. А за комунистите, да речем, богомилството или това, което те смятат за богомилство, наистина е ценност.

[Black Wolf]

Г-н П. Петров (известен като Пиер) е прочут с присламчването си по банкети и коктейли и ненаситното плюскане там. Отдавна вече не го канят, но той се вмъква. Освен в тази телевизия той е плодовит автор на материали в няколко вестника. :-) Разкахаза ми за неговото изказване, връзките между богомилите и комунистите и пр. Както и да е. Книгата е много интересна. Авторката не е много наясно с историята на таософията в България и нейната рола, която винаги е била маргинална, незначителна и ограничена в тесен кръг интеректуалци около Николай Райнов. Българското общество не е проявило почти тикакъв интерес към окултузма, къкто по принцип реагира спрямо всяка религия. Затова според мен тя преекспонира тази линия на отражение на богомилството.Т.нар. "Книга на еп. Симеон" е била записана по друг начин, за което проф. Шват очевидно няма информация.

[glishev]

Авторката се е пообъркала на едно-две места, както виждам. Встъпителната глава за появата на богомилите у нас има няколко неточности, но г-жа Шват си признава, че не е историчка, пък и е попаднала на наши соц-медиевистики, на които се е доверила...

За частта с българската теософия нищо не мога да кажа, там съм бос. Иначе изложението за писателите, на които се е спряла, е бая интересно.

На мен ми липсват отношението на Пенчо Славейков към апокрифите, религиозните майтапи на Елин Пелин и богомилските залитания на Талев и Попова-Мутафова. Но авторката изглежда предпочита по-"висока" литература и си е останала при Николай Райнов (то него няма как да го пропусне) и Блага Димитрова.

Жалко, че не са "обговорени" диаболизмите у Гео Милев и Полянов, да речем.

Всъщност преди седем-осем години цялата работа е почнала с частни разговори на авторката с нейни приятели-българи,където, както често става, се стига до познатия интелектуалски рефрен: "Ние сме си езичници/богомили/безбожници..." И то донякъде си е така - специално писателите ни обичат да кокетничат с неортодоксалност, когато е безопасно. Всякакви там Цаневци особено.

Иначе за мен си е отделно откриване на топлата вода, че в есетата и афоризмите си старите ни художници като Илия Бешков, Иван Пенков и - донякъде - Сирак Скитник се превземат далеч по-малко на религиозна основа и не само се задоволяват с националната форма на православието, ами и размишляват върху него.

А този Петров явно е известен столичен идиот.

[Black Wolf]

...както често става, се стига до познатия интелектуалски рефрен: "Ние сме си езичници/богомили/безбожници..."

Богомили - определено не. Виж, за езичниците и безбожниците е вярно поне на 90%.

[Aspandiat]

За частта с българската теософия нищо не мога да кажа, там съм бос. Иначе изложението за писателите, на които се е спряла, е бая интересно.

Като цяло за българска теософия не може и да се говори. Може да се говори за папагалско повтаряне на тезите на Елена Блаватска от последната четвърт на ХІХ век, на писанията на наследничката й Ани Безант от началото на ХХ век. Райнов посегна и към богомилската тема, за да освежи "българската теософия", но колко е успял е отделен въпрос. Някой по-корав теософ може и да е събрал нерви и търпение да изчете безумно тежкия немски академичен стил на "Космогония на розенкройцерите" на Макс Хайндл, но сигурно такива фенове се броят на пръсти.

[glishev]

Абе, за Тимен Тименов чували ли сте?

Луд бугарашки теософо-простакон. Преди десет години аз, шестнайсетгодишен, ухажвам безумно красива съученичка на пейка в Царската градина. Без никакъв успех, разбира се. Минава някакъв рошав чичка, заговаря ни, вади дебели жълти книги, едва го изгонвам и с мъка забравям за него. Скоро отивам на графоманска сбирка в т. нар. Арт-хостел, където разни неуспели писачи си четем опусите един пред друг. Става доста приятно изглеждаща девойка, чете забавно разказче и отнякъде се появява същият рошав чичка, който я прави на мат и маскара. Караме го да млъкне, извеждаме девойката на въздух и питие, нормално. Но как пък все на едни и същи лудковци попадам бе, мама му стара. Гражина Шват трябва да помисли за втори том: "Проклятието на идиотите над любовните терзания на поета".

[Aspandiat]

Абе, за Тимен Тименов чували ли сте?

Луд бугарашки теософо-простакон. Преди десет години аз, шестнайсетгодишен, ухажвам безумно красива съученичка на пейка в Царската градина. Без никакъв успех, разбира се. Минава някакъв рошав чичка, заговаря ни, вади дебели жълти книги, едва го изгонвам и с мъка забравям за него. Скоро отивам на графоманска сбирка в т. нар. Арт-хостел, където разни неуспели писачи си четем опусите един пред друг. Става доста приятно изглеждаща девойка, чете забавно разказче и отнякъде се появява същият рошав чичка, който я прави на мат и маскара. Караме го да млъкне, извеждаме девойката на въздух и питие, нормално. Но как пък все на едни и същи лудковци попадам бе, мама му стара. Гражина Шват трябва да помисли за втори том: "Проклятието на идиотите над любовните терзания на поета".

Що ли така ти се лепят? Тогава още не си се бил пристрастил към алтернативките.

[glishev]

Ужас, мани. Ще почна да ходя по културни мероприятия с наган под сакенцето.

Между другото, книгата е доста добра. Прочетох я. Можеше по-подробна да бъде за писателите и с по-малко опит за историческо встъпление, но така или иначе е хубава.