Ксенофобия и расизъм при римляните

[Aspandiat]

Ксенофобия и расизъм при римляните

По римска история съм основно четящ, а не пишещ (чукча читатель, не писатель), обаче имам някои, може би погрешни, впечатления по въпроса, че римляните, въпреки презумптивното схващане, че като имперски народ и господари на света би трябвало да са били над тези неща, все пак са били доста големи ксенофоби и дори расисти.

1. Ако съм запомнил правилно, на "турнетата" на Нерон в Гърция значителна част от римската аристокрация е гледала с презрение като на падане до нивото на мекушавите и изнежени гърци, един вид (с извинение) п@д@р@стки номера от страна на Нерон.

2. В "Лъженерон" на Лион Фойхтвангер постоянно се прокарва лайтмотивът, че римляните гледат на ориенталците с пълно презрение като на бъбрива паплач, на чиято дума не може да се разчита, като на мошеници, хитреци, слабохарактерни, изобщо като на долна класа хора, които трябва да бъдат вкарани в правия път от железния римски юмрук.

3. В "Юлиян" на Гор Видал има подобно нещо. Юлиян е наричан шеговито в легионите си "гърчето", макар родом да е от Тракия. В една от сцените на шеговитото подмятане на Юлиян по този повод пълководецът му Невита (полуграмотен, но много верен на императора франк) му отговаря, че императорът е тракиец, същият като германите и келтите, тоест бял човек, добър войн, изобщо човек на място. Самият Юлиян (чрез перото на Видал, де) пише в дневника си, че най-лошите войници са азиатците, а най-добрите - галите и германите.

4. Когато сенатът се надига срещу Максимин Тракиеца, един от аргументите му е, че е позор империята да бъде управлявана от варварин.

Понеже си имаме във форума хора, изкушени в римската история, пък и въобще осведомен народ, какво мислите по въпроса, който повдигам? Съществували ли са наистина сред римляните ксенофобия и расизъм?

[glishev]

Малко по английски - римляните не са точно расисти, щото геноцидите някак не им идат отвътре (като картагенските изцепки пак не са баш геноцид), но на себе си гледат като на най-перфектния народ, а на останалите - в най-добрия случай снизходително. Германите може да са храбри, ама са диваци, гърците може да са културни, ама не са храбри, а (разумно) културни и (полезно) храбри са само самите римляни. "Bloody foreigners" или "Not a bad chap for a German" е най-доброто, което може да се изцеди от римската уста за чужденците. Разбира се, говоря за някакви класически римляни, защото в късната Античност има случаи на страшно раболепие пред варвари.

Естествено, италийците са по-свестни от всички други. Все пак, те са почти римляни. От времето на империята има римляни, които не си вирят носовете над гръцките - примерно Авъл Гелий е добър пример за пълна симпатия към гърците. Има автори, които хвалят галите (самият Цезар няма нищо против тях като човешки качества). Основният обект на ретроспективна омраза у Тит Ливий са лошковците етруски и картагенци - като византийците за средния бугарин.

[Aspandiat]

Малко по английски - римляните не са точно расисти, щото геноцидите някак не им идат отвътре (като картагенските изцепки пак не са баш геноцид), но на себе си гледат като на най-перфектния народ, а на останалите - в най-добрия случай снизходително. Германите може да са храбри, ама са диваци, гърците може да са културни, ама не са храбри, а (разумно) културни и (полезно) храбри са само самите римляни. "Bloody foreigners" или "Not a bad chap for a German" е най-доброто, което може да се изцеди от римската уста за чужденците. Разбира се, говоря за някакви класически римляни, защото в късната Античност има случаи на страшно раболепие пред варвари.

Естествено, италийците са по-свестни от всички други. Все пак, те са почти римляни. От времето на империята има римляни, които не си вирят носовете над гръцките - примерно Авъл Гелий е добър пример за пълна симпатия към гърците. Има автори, които хвалят галите (самият Цезар няма нищо против тях като човешки качества). Основният обект на ретроспективна омраза у Тит Ливий са лошковците етруски и картагенци - като византийците за средния бугарин.

Примерите, които даваш, са от републиката. Аз имах предвид по-скоро имперския период (І-ІV век).

[КГ125]

Мога ли за секунда да изляза от епохата и да вметна, че сходни чувства към ориента и османците проявяват западните пътешественици от Средновековието. Ханс Дерншвам например....

Което почва да ме навежда на мисълта, че цивилизациите не се траят от както свят светува.

[glishev]

Авъл Гелий е вече от имперския период. Иначе предполагам, че с времето нещата се променят. При ранния принципат може би републиканската снизходителност е по-ярко изявена. С напредването на епохата римското самосъзнание се размива. Всички получават гражданство, после част от "римските граждани" са закрепостени, галите, италийците, гърците и египтяните стават горе-долу едно и също: опозиция на германите, хуните или персите...

В късната Античност, струва ми се, даже се проявява известно снизхождение на източната имперска половина към западната - заради предимствата на гръцкия език и факта, че повече латиноезични учат гръцки вместо да става обратното.

Сидоний Аполинарий, струва ми се, казва през V в., че варварите (в случая бургундите) са наистина мръсни и прости, но са много по-човечни и добронамерени и помежду си, и към чужденеца (в случая римлянин-италиец) и компанията им не е неприятна, макар да е шумна. Такова изказване Тит Ливий не би си позволил никога.

Струва ми се, че се появяват "добри" и "лоши" варвари. "Добрите" са като "благородния дивак" от Просвещението: съюзници и приятели, те могат да бъдат окултурени и дори сами да обогатят имперското общество. А "лошите" са някакви извратени създания, които живеят неестествено, рушат, трошат, държат се безчовечно и всяват само страх и омраза (но не и точно презрение, защото са силни). "Лоши" са например персите, а може би и хуните. "Добри" в редица случаи се оказват франките и готите.

Не знам какво става с традиционния присмех над изнежеността на гърци, азиатци, сирийци, финикийци и египтяни, но предполагам, че със собственото си изнежване италийците го позабравят Същевременно презрението към дивотията на германите би трябвало да намалява колкото по-необходими стават те за армията (и колкото повече се оказват част от имперското общество). Вероятно на мястото на презрението често идва страх, а не уважение, но това все пак не е отношение към нещо чуждо.

[Tyroglyphos]

За римляните етническият произход е маловажен в сравнение с действията, постигнатото положение в обществото, което зависи от личните качества и възможности на отделния човек. За расизъм пък изобщо не може да се говори, доколкото не съществува идея за раса; негрите са интересни с цвета на кожата си за някой, който не ги познава и ги види за пръв път, и толкова.

По времето на Империята идеята е, че римската държава трябва да се превърне в "обща родина за всички народи по целия свят" и римляните трябва да направят възможно съвместното им съществуване, най-вече чрез подходящи закони и ред. Това, разбира се, предполага по-твърда ръка спрямо народите, които отказват да се подчиняват, да се съобразяват с римските порядки и да станат част от голямата имперска общност. Но ксенофобия в по-изчистен вид би била трудно съвместима с огромната империя и неслучайно римляните трудно я възприемат, когато я виждат у други народи - например те се присмиват на вечно самоизтъкващите се гърци, макар и да не отричат големите им културни заслуги, и се ужасяват как е възможно евреите да мразят всички останали народи.

[Aspandiat]

За римляните етническият произход е маловажен в сравнение с действията, постигнатото положение в обществото, което зависи от личните качества и възможности на отделния човек.

Обаче сенатската реакция спрямо Максимин Тракиеца говори, че не е било съвсем така. Уж няма значение откъде си, какъв си, обаче ако си варварин нямаш място на имперския престол....

[Tyroglyphos]

Обаче сенатската реакция спрямо Максимин Тракиеца говори, че не е било съвсем така. Уж няма значение откъде си, какъв си, обаче ако си варварин нямаш място на имперския престол....

Сенатът реагира по подобен начин и спрямо императори със знатен италийски произход; Максимин не е бил харесван от тях не толкова заради произхода си, а защото е бил простоват и суров и са се страхували от него и най-вече понеже "бил първият човек от военното съсловие, който, преди още да е сенатор, бил обявен за император от войската без решение на сената". Че произходът му не е имал значние, показва историята с император Септимий Север, който забелязал младия овчар Максимин и го насочил към военна кариера, въпреки че последният по онова време едва говорел на латински. След това Максимин се издига във войската, без никой да обръща внимание на произхода му, напротив, всички му се възхищавали. Едва когато става император и започва да се разправя жестоко с противниците си, започват да изтъкват недостатъците му и да се подиграват (както на всички императори). Синът му Максим, който е бил за разлика от баща си добре образован, а и красив, е бил всенароден любимец и, както пише един историк, когато Максимин и Максим били убити, хората тъгували за сина толкова, колкото се радвали на смъртта на баща му.

[Aspandiat]

Как я сказал - чукча читатель, чукча не писатель.

[glishev]

Това, което Тироглиф казва, е вярно тъкмо за имперската епоха. Иначе си я има селската подозрителност към чужденците и чуждите обичаи у римляните от Републиката.

А си го има и смесеното отношение към новите варварски народи от епохата на Великото преселение. Всъщност доста добре е засвидетелствано презрението на част от варварите към самите римляни (изобщо към жителите на империята).

Ще ми се да намеря цитат от римски или гръцки автор за "добрите" варвари. Не помня къде бях чел, че варварите (някакви конкретни бяха) по чистотата на нравите си и по благородната простота на живота си напомняли героите на Омир.

Иначе ако броим Прокопий за късноримски автор, той казва, че новите герои, сравними с тези от "Илиада", са не по-малко храбри, но се сражават на кон, а не пеш или в колесница и ползват лък, а не копие или меч.

[Frujin Assen]

се ужасяват как е възможно евреите да мразят всички останали народи.

E това не биваше да го казваш защото се знае че евреите са света вода ненапита, и всеки който говори така за тях е фашист, антисемит и съответно зъл, корумпиран, жесток, ...

[Last roman]

За расизъм в Древен Рим не бих говорил, защото такъв няма.

Римската империя е мултиетническа и там няма значение какъв си по произход и цвят, а дали се държиш като римлянин или не.

Глишев, бай Мавриций, като е бил чернокож, това пречило ли му е на кариерата в армията?

Или на Лузий Квет - мавър по произход и командващ мавританските части по времето на император Траян.

Или пък по-малко мургавия Филип Арабина, доредил се до императорското място.

Грешката ти /а и тази на Аспанддиат/ идва оттам, че се опитвате да приложите съвременните критерии за расизъм спрямо една древна държава, без да сте наясно с начина на мислене на римляните и отношенията в обществото тогава. В римската държава нямало дискриминация по цвят на кожата, верозповедание или етнически произход. За да изпълняваш обществени задължения и да заемаш държавни постове е трябвало да си римски гражданин, което е нормална практика и за всяка днешна държава. Т. е. противоречие, доколкото го е имало, е било между римските граждани и негражданит, които се стремели да получат гражданство с произтичащите от това привилегии.

В това отношение времената на любимата ви Република /до 1 в. пр. н. е./ са били 'най-дискриминационни', защото тогава властта била съсредоточена в ръцете на няколко богати патрициански фамилии. Това разбира се довело до съответното противодействие и вече през 4 в. пр. н. е. плебеите извоювали правото да избират народни трибуни, които да защитават интересите им пред Сената и да налагат вето на неугодните решения.

С разрастането на завоеванията на Рим, нарастнали и противоречията между него и италийските му съюзници, които солидарно споделяли тежестите на войните, но нямали граждански права. След "съюзническата война" /91 - 89 г. пр. н. е./ всички жители на Италия получили римско гражданство.

По време на императорите, римско гражданство започнали да получават и лоялните към Рим провинциали /ибери, гали, гърци, сирийци/, а техните аристократи получили достъп до Сената. Пръв Цезар направил тази крачка, като удвоил броя на сенаторите, попълвайки местата с неиталийци. С времето гражданите от неримски произход започнали да станават дори императори /особено след 68 г., когато повечето владетели са от романизираните провинции/. Например Траян по произход бил испанец, Септимий Север - пуниец, Елагабал - сириец, Максимин - тракиец, Требониан - гал, Диоклециан - илириец /а баща му пък бил освободен роб/.

Като финал на 'антидискриминационната' римска политика мога да посоча 212 г., когато Каракалла дарил римско гражданство на всички жители на империята и всякакви различия между Италия и останалите провинции окончателно изчезнали.

Редактирано Април 28, 2010 от Last roman

[glishev]

Романе, на отворена врата чукаш

[ISTORIK]

Важно е да чука. Пък дали - на отворена или - на затворена врата, това вече е само подробност от пейзажа.

Току виж - влязъл...

[ISTORIK]

Попаднах на една книга, посветена на SS. В една от главите в нея се говори за корените на антисемитизма.

Пише, че антисемитски изявления имат (о, изненада!): Цицерон, Сенека, Ювенал, Тацит, Апион.

[КГ125]

Е, то СС и шри Чин Шихуанди ще намери такива...

Нещо тая тема не е наред, сбъркана е изначално. Няма да остане дълго, май...

[T.Jonchev]

Не пропускайте факта, че повечето данни за тези неща от римската епоха са продукт на интелектуалци или поне хора, които се чувстват интелектуалци, а те се отнасят с обяснимо превъзходство, снизхождение и ирония към по-слабо необразованите, неизисканите (според субективното им разбиране), парвенютата. В периода Ιв. пр. Хр. - Ιв. сл.Хр. такова е отношението и към издигнали се римски граждани, които обаче не показват достатъчна "цивилизованост" - Вентидий Бас, а по-късно Веспасиан - независимо от признатите им качества като пълководци и администратори.

Става дума по-скоро за отношението на обществения елит към определени лица или групи, отколкото за отношението на "средностатистическия" римлянин.

В епохата на великото преселение вече е друго. Отношението е мотивирано политически.

[Galahad]

В една от сцените на шеговитото подмятане на Юлиян по този повод пълководецът му Невита (полуграмотен, но много верен на императора франк) му отговаря, че императорът е тракиец, същият като германите и келтите, тоест бял човек, добър войн, изобщо човек на място. Самият Юлиян (чрез перото на Видал, де) пише в дневника си, че най-лошите войници са азиатците, а най-добрите - галите и германите.

Ако писателят не беше Гор Видал, а примерно някой персиец/иранец, то тогава щеше да се подчертае къде-къде по-достоверното, че по времето, когато галите и германите са живеели още по пещерите и дърветата, то азиатците вече са имали държави и вискоразвита култура. Иначе казано - това си е мислене на Видал, а не на римляните.

Римляните, както във всички държави тогава, а и от тогава до днес са третирали по-особенно чужденците. И днес да речем чужденците нямат избирателни права, но това не се възприема като някаква ксенофобия или расизъм.

Рим преуспява толкова много именно защото подобни идеи са му били съвсем чужди. Това му позволило да интегрира завладяните народи и да расте на територия и население. Да видим обратния пример с Германия през ВСВ. Хитлер гледа на другите раси и налоди като на врагове. Затова среща решителна съпротива от противниците си и враждебност сред съюзниците. Затова за разлика от Рилската империя, Третият райх е бил изначално обречен на провал. Една система неспособна да просперира навън и самоизяждаща се отвътре.

Докато римляните са преследвали само онова, което би попречило на интегрцията в pax Romanum. Да речем евреите. Не защото са били евреи, а защото не искали да се покланят на статуите на императорите като на богове (и разбира се да не плащат данъци на империята). Иначе казано римляните подхождали прагматично, а не първосигнално.

[Frujin Assen]

Определено е имало ксенофобия към варварите, но само доколкото са враждебни към Рим.

По отношение на Хитлер не сте прави. Преди време четох една много хубава книга за СССР. Там се казваше така, когато Ленин побеждава Троцки, троцкистите са врагове, но с времето вече не троцкиста е враг, а врагът е троцкист. Практически няма осъден в СССР, който да не е бил обвиняван в троцкизъм.

Същото се получава и с нацсистите, понеже вече няма нацсисти (поне не и с обществена значимост), вече неудобните биват обвинявани за такива. Ще ви дам един пример, Хитлер казва че славяните са низша раса и така оправдава завоюването на СССР, но това не му пречи да сключи съюз със славянски народи, Словения, Хърватско и България са му съюзници, а Югославия се отмята в последния момент. Да, Хитлер е расист, но един определен исторически момент с определена цел. Днес за нацсисти и расисти биват обвинявани всички в западна европа които са против присъствието на емигранти от други континенти. Наглед няма нищо общо между двете но ... не нацсиста е враг, а врагът е нацсист. Смея да твърдя, че в съвременното общество ролята и влиянието на неонацсистите е изкуствено напомпвано, като за такива се обявяват всякакви недоволни от съвременната ситуация.

[Aspandiat]

On 29.04.2010 г. at 1:06, Last roman said:

В римската държава нямало дискриминация по цвят на кожата, верозповедание или етнически произход.

Абе Романе, май не е било баш тъй. Я виж какво пише старият ксенофоб и расист Тит Ливий:

"On that occasion, too, the enemy defences were stronger and constructed on more advantageous ground; the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery."

За онези, които имат проблем с английския, ето превод: "сирийците и азиатските гърци, най-долните/подлите от човешкия род, и родени само да бъдат роби."

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy36.html

[Skubi]

Преди 10 часа, Aspandiat said:

Абе Романе, май не е било баш тъй. Я виж какво пише старият ксенофоб и расист Тит Ливий:

"On that occasion, too, the enemy defences were stronger and constructed on more advantageous ground; the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery."

За онези, които имат проблем с английския, ето превод: "сирийците и азиатските гърци, най-долните/подлите от човешкия род, и родени само да бъдат роби."

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy36.html

Навсякъде в империята, римските подънници са имали специален статут....Но затова повече май тези колеги могат да пишат които са ограмотени в римските закони....

За едно сигурно знам, че например римските подънници са имали право на свободно пътуване из империята, даже и в РИМ....

 

[Last roman]

Преди 10 часа, Aspandiat said:

Абе Романе, май не е било баш тъй. Я виж какво пише старият ксенофоб и расист Тит Ливий:

"On that occasion, too, the enemy defences were stronger and constructed on more advantageous ground; the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery."

За онези, които имат проблем с английския, ето превод: "сирийците и азиатските гърци, най-долните/подлите от човешкия род, и родени само да бъдат роби."

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy36.html

e, имало си е и нормални ксенофоби, но това не е било държавна политика

 

[БатеВаньо]

Преди 1 час, Last roman said:

e, имало си е и нормални ксенофоби, но това не е било държавна политика

 

Нещо не разбирам. Ако може малко по изчерпателно, ще е доста добре. Бях останал с впечатление, че всички граждани на ри са романизирани, което предполага унификация, спрямо култура, език, религия, което води до обезмисляне на етническия произход. 

Тук виждам пълно съгласие с напълно обратното. Т. е, за всеки, общо казано, романизиран трябва да се допълни и етническия му произход, за да му се направи правилната характеристика и това явно е било важно. Роман е, кое последно е правилното: всички са римляни или всички римляни си държат на своя етнос или и двете, но в този пък вариант романизацията е повърхностна. 

[Евристей]

Охо.. тази тема не съм я знаел....засърбяха ме пръстите ….Така , ако се закачим точно за ксенофобията като дефиниция,  то причините за нея не включват задължително омразата поради презрение към чужденците като по нисък човешки потенциал и увереност в собствено превъзходство , а и от ...страх ! Страх да не загубиш същност , идентичност ,  традиция , родова памет , история !   Страхът е породен , че иноплеменниците / чужденците са на по-високо обществено стъпало в културен аспект (цивилизационен) и започват да оказват своето влияние , което разбира се не е насилствено , а по скоро модно и изкушаващо !  Такъв е примерът след края на Втората Пуническа война и победоносните кампании в Елада и Близкия Изток , когато Рим е буквално заринат от изобилие и стоки на ориенталския лукс.  Огромна маса от римския нобилитет е пристрастен и направо се  елинизира в това число и националните герои - Сципионите .  Това довежда и до съответна контра реакция сред по консервативния граждански нобилитет , чиито лидер е най-ксенофобски настроен към чужденците – крайният  Марк Порций Катон .  Нека да разгледаме тази личност , олицетворяваща класическия елитен римлянин !   Това е емблематична личност ,  всестранно надарен , символ на римския национализъм (не разбирай буквално) . Произхождащ от плебейски род , баща му е служил в кавалерията , произходът му е спорен , но се предполага най-вече , че е сабински с оглед , че е израснал там.  Катон , фанатично предан на гражданския си дълг се хвърля с цялата си енергия в касапницата на ВПВ.  Само след 3 години - свръх кратко като военна служба и не навършил нужните години , Катон е издигнат за военен трибун ! ...Дотук за кариерата му , за другите му неизброими таланти - писател пишещ на по опростен - ясен латински , оратор , юрист,  агроном , земеделец,  учен  -  няма да се спирам.. ...по същество :   отричащ и мразещ всичко гръцко , презиращ лукса  и гръцката мода , дори и не търпящ римляни които се захласват по елинизма (като клана Сципион) ,  Катон ...не мрази гърците като народ (етнос или раса ) ! Дори и като противникови войници. Показателен пример е, че той е близък с аркадиеца Полибий  (умните глави се надушват) и по негова молба ,  Порций убеждава сената (трудно се отказва на Катон) да бъдат освободени ахейските  военно-пленници !  Той се ...страхува от елинистичното вредно (според него) влияние , което то ще окаже на римските традиции и идентичност.  Покварата и изнежеността - да не зарази римската младеж , от това се страхува Катон !  Другата му истерия е насочена към пуните и Картаген ! И тук не срещу самите пуни защото са такива , а защото Карт Хадаш се съвзема прекалено бързо и представлява реална опасност от реваншизъм !  Та на пръв поглед Марк Порций Катон символизира римската омраза към чужденците , дори е изкарван расист и ксенофоб (за последното е вярно) от редица учени (особено от  Wilhelm Sieglin )  Но , Катон не е расист , нито мрази чужденци !  И ето най- красноречивия пример - на 80 години Марк Порций Катон сключва законен римски  брак със Салония ...както се казва ..честито . Неудобствата са две . Първо:  Салония   може да му бъде ...пра-внучка - тя е на 15 г. Но това не е от значение...Но.. Второ:  Тя е робиня !  Да , дъщеря е на интелигентен човек , секретар на Катон , но роб !  Само с този си акт Катон праща по дяволите цялата си многогодишна...ксенофобия. Разбира се , че Катон дарява свобода на бъдещата си невеста и тъста си , но ...принципите отидоха … Това разбира се не е минало без скандали. Обществеността е възмутена.  Открит упрек към него отправя и собственият му син ! Нещо което по тези времена - все още много силните традиции : властта на патрето над цялата фамилия е безпрекословна и непокорството на сина не е никак желателно . Та на открития остър упрек на първородния си син (вече доста възрастен и той ) стария Катон отговоря великодушно  с бащинска любов ...Прекалено те обичам сине и искам още един като теб..…. Марк Порций Катон има време да се порадва на отрочето си  - великия римлянин умира на 85 годишна възраст . Младенецът е бъдещият дядо на Катон Утически. - символ на републиканските устои срещу настъпващите цезарианци. Символика !  Но все пак ще остане ли горчилката от действията на стария Катон ….в кръвта на Порциите е вкарана ...робска кръв...заради ...старческа страст !    Натам...за   homo novus.. как са възприемани и как те самите се осъзнават  и....да римляните не са презирали , но се ...възхищавали на определени народи !  Иначе казано ...изразявали си съжаление , че ...те ...ги превъзхождат , не само по външен вид , но и ...по ...чистота( морална) , достойнство. Това разбира се на по късен етап.....Ще продължа...

Редактирано Ноември 24, 2018 от Евристей

[Евристей]

За Ханибал - врагът на римляните , описан от римляни (Тит Ливий )  Би трябвало да е крайно лош , че и ужасен  , но ...не напразно един от авторите на Новия завет е римлянин ...не ще изкриви ….събитията !  Та :  Изпратен в Испания, Ханибал още с идването си, на чacа спечелил цялата войска: старите воини мислели, че им се е завърнал Хамилкар като млад — същата енергичност на изражението, същата мощ в очите, същият вид и черти на лицето, същият проницателен поглед. Няма изкривяване на образ заради ..омраза към враг !  . Неизмеримо дръзко приемащ опасността, Ханибал бил и неизмеримо благоразумен пред лицето на самата опасност. С никакви средства не можело нито да се изтощи тялото, нито да се надвие духът му. Еднакво издръжлив на пек и мраз, съблюдаващ мяра в храненето съобразно естествената потребност, а не според стремежа към удоволствие, той определял времето си за сън и бодърствуване не по нощта и деня. Позволявал си отдих едва след като свършвал започнатото, при това — не на меко ложе, нито в тихо място: мнозина често го съзирали, загънат с войнишки плащ, да лежи на земята между стражите и войнишките постове. По облеклото си с нищо не се различавал от своите връстници; биели на очи обаче оръжието и конят му. Бил пръв и в конницата, и в пехотата: преди всички влизал в битка, последен я напускал !  .........Чест прави на Ливий  за коректността !  Разбира се , че ..няма как Ханибал  да не бъде клъвнат , но не заради външни или физически белези , а заради ...характер и нрав .........нечовешка жестокост; коварство, по-голямо от това на пуните; нямал в себе си нищо искрено, нищо свещено, никаква боязън пред боговете, никаква вярност към дадена клетва, никаква набожност … За боговете ...има нещо вярно . Ханибал се заклева пред Филип Македонски във всички елински богове ! Цитира ги поименно !   Изводът е , е че Ханибал е будел  възхищение , но , не и презрение !