Етнонимът сърбин=славяниан

[michael]

It looks like Serb used to a general synonym for Slav.

Arguments:

The Sorbs of Germany, Slavic people speaking 2 different Slavic languages, one closer to Czech and Slovak, the other to Polish

Romanians and Greeks used to call Bulgarians Serbs in the past. For instance the former village Giulesti-Sarbi now a Bucharest neighborhood and other villages by the name Sarbeni, Sarbesti formerly inhabited by Bulgarian refugees from the Ottoman Empire ruled Bulgaria (not from Torlak or "Macedonian" Bulgarian lands), the fact that many Romanians have last names such as Sarbu, Sarboiu, Sarb(ul)escu, Sarbeanu and only a few Bulgaru or Bugar(i)u (the latter ones are more recent). This cannot be explained through the fact that medieval Serbian statehood fell later than Bulgaria to the Turks.

Some of the Roma in Eastern Slovakia and the Ukraine (Roman inhabiting Rusyn=Ruthenian Ukrainian lands only?) are called servika roma, "Serbian" Roma=> Serb=Rusyn=Belorusyn=Belarusian=Belorussian=Russian?

This is enough evidence to safely claim that Serb used to be used as a synonym of Slav by all Slavs meaning that if there are mentions of "Serbs" in FYROM or Eastern Serbia this is not enough to state the respective documents actually refer to present-day Serbs but to Slavs in general, more specific to Bulgarians.

Otherwise all Balkan Slavs are Slovenians since there is a dialect continuum between Slovenian and "Serbo-Croatian" languages and another between the latter and Bulgarian (whether codified as plain Bulgarian, Banat Bulgarian or "Macedonian" Bulgarian) + the Serbs claim they are Slavs and Slavs is etimologywise the same thing as Slovenians.

[михай]

Словинци, словенци, словаци, Славония

Изглежда обаче че сърбин е само друго общо име за славянин защото:

има 2 народа с това име в Германия

има 1 в Балканите

някои от ромите от източна Словакия и (западна?) Украйна (=територията на така нарецехните рутени?) се наричат СЕРВИТКА РОМА (според Циганите в България от Елена Марушиякова и Веселин Попов)=>сърби= и друго име за рутенци, руси, руснаци и т.н.?

Освен това в миналото българите бяха назовавани сърби от гърците (например в Македония, србъски "аргумент" че "македонците" първоначално са били сърби и от румънците. През Средновековието само много добре "информирани" хора (като Григорий Цамблак) от румънците или живэщи във румънските земи чужденци наричат българи българи а не сърби.

Така че напълно възможно е старият етноним на българи да беше и сърби освен словени/славяни. Това обаче не променява нищо за българщината на торлаците, гораните и "македонците" които всички от определен момент на историйското минало са отказали за етнонима сърби в полза на българи. Освен това езиковедски казано тези говорят български диалекти.

Още за сравняване: хървати и белохървати в миналото на Украйна

Редактирано Август 22, 2010 от михай

[михай]

Вероятно е още че словаците изгубиха етнонима моравец и останаха само с "простия" етноним от корена слов-, слав-. Това би било обратен случай на това на кайкавските "хървати" които придобиха и етнонима хърват освен славянин и следователно се хърватизираха (за разлика на други кайкавци които си останаха "прости" словенци). Резултат на това е че хърватизираните словенци говорят словенски език с чакавско (чисто хърватско) и щокавско (сръбско) влияния.

[Иванко Тертер]

Етнонимът сърбин=славяниан /Serb used to a general synonym for Slav/ - вярно е и това в превод от латниски означава : "роб", като навсякъде в източниците с латински характер от доренесансовата епоха се използва това значение.

[михай]

Етнонимът сърбин=славяниан /Serb used to a general synonym for Slav/ - вярно е и това в превод от латниски означава : "роб", като навсякъде в източниците с латински характер от доренесансовата епоха се използва това значение.

Да, прав си и е много интересно: сервус=роб, склавианус (?)=също "роб". Старото английско име за Сърбия=Сървиа. Аз се питам: може би сербите от Германия които говорят близък до чешки/полски език, не са ли самите бивши чехи/поляци които да пазят старото си етноним? Доколкото знам Полша има връзка с "поле", това означава не е толкова стар етноним (за сравнение (?): черногорци)

[михай]

Моке би първоначанлното полски етноним беше нещо като сербин или сербец и поляк=обитател на полетата е по-ново име за полски етнос. След възприемането на нов етноним поляк вместо сорбец, сербец (точно не знам формата на думата) започва и отдалечаването на двете народа и също различаването на двете езици: полският и долнолужишкият.

http://en.wikipedia.org/wiki/Sorbian_languages

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8

[Hun]

Не знам ква е тая каша,забъркана в темата.Слейв като дума за роб идва от славянин,а не обратното както някои си въобразяват.Съвпадението между корените на думите сервус и серби е напълно случайно като говно и говедо.

[glishev]

... това в превод от латински означава "роб" като навсякъде в източниците с латински характер от доренесансовата епоха се използва това значение.

Абсолютно невярно. Напротив, това значение дори е екзотика конкретно в латинския. Думите за "роб", произлизащи от макроетнонима за "славянин" са най-типични за германските езици и в романските са заемка,а в самия латински става дума за изключителна рядкост.

Иначе "сорби", "серви" и "сърби" не са нито общи названия на славяните, нито наистина имат нещо общо с античното "servus" за "роб". От съвпадения се правят народни етимологии, но не бива.

[Hun]

Абсолютно невярно. Напротив, това значение дори е екзотика конкретно в латинския. Думите за "роб", произлизащи от макроетнонима за "славянин" са най-типични за германските езици ...

Не говори глупости. Слейв в германските езици идва не от латинския,а от италианския и по-точно венецианския му диалект.Там е имало доста голямо робско тържище. Поздрава чао е точно изчепена транскрипция на слав и е значил точно като сервус -"твой роб съм".А предполагам и знаеш що града се казва точно Венеция и каква е връзката с думата венети.

[glishev]

Хуне, италианското schiavo определено е германизъм, идващ от употребяваното между лангобардите, тюрингите, баварците, франките и саксите s[c]laf. Инак не би имало възможност да се появи в английския като slave. В староанглийски няма никакви заемки от староиталиански (това би било исторически абсурд), а само от книжовен латински, където обаче такава дума няма. Ако заемката в староанглийски беше от староиталиански произход, тя можеше да е дошла само през старофренски в ХІ в. и тогава съвременната английска форма щеше да бъде *sclave, а не slave. Така че италианската, френската и английската дума, употребявани и днес (schiavo, esclave, slave), са от германски произход А разликата в корена се дължи на различия в старогорно- (scl-) и стародолногерманските (sl-, защото на саксонски "sc" ще се прочете като "ш") говори. Съвременната шведска дума за "роби" slavar също се подчинява на тази закономерност, както е в заглавието "Slavar foer Serkland".

Дори гръцките форми Sklabos и Sthlabos, които са запазили първоначалното си значение на "славянин", а не са придобили вторичното "роб", са непреки германски (в частност лангобардски) заемки през Венеция.

Освен това цялото това разнообразие от форми съществува отпреди да можем да разграничим староиталианския от книжовния латински.

[Hun]

Много странно, предвид на това,че славяните идват на Балканитве преди лангобардите на Апенините гръцкия вариант на думата да е с немски произход.На кой германски език думата е със "sk"? Според мен е по-вероятно това да е заемка през гръцки обхванала романоезичните общности в Италия, Франция,Испания и Португалия.

[glishev]

Допускам, че в готски.

[decapitator]

Допускам, че в готски.

Това на базата на каква информация за готския език го допускаш? Десетина имена и 68 думи записани през XVI в. в Цариград или някой нов превод на библията са отркили братята германски автохтонци?

[glishev]

Ммм, германски автохтонци За такива първица чувам.

[decapitator]

Е как бе Глишка, не си ли чувал за индогермански езици, за германския генезис на всичко от Швеция до Волга и разбира се, зa преименуването на Kрим в Готенланд, Севастопол в Теодориххафен и т.н.? Защо затворихте яката тема за тракийския произход? Тъкмо бях събрал power след събота и неделя

Мерак ми е, да сберем в една нова темичка де що има готски думи (мисля, че не са повече от 20-30) и да си кажеш, от професионална гледна точка, тежката дума за тяхната... германска? същност и произход.

[Hun]

Допускам, че в готски.

Не знам - струва ми се слабо вероятно. Залагам на гръко-латинска транскрипция понеже реално го има само в южните романски езици и гръцкия това "ск".Май не само в най-южните- на влашки до колкото знам имало някакви шкеи.Аз лаишки си го обяснявам това "к" между "с" и "л" с някаква невъзможност на такава подредба на звуците в старо-романските езици и старогръцкия. Сега гледан без проблеми се използва в италианския и румънския звукосъчетанието "сл", но във френски,испански и португалски си е "ескл" - то е ясно,че "е" -то е добавено за благозвучие в началото както си мисля и "к"-то.Колкото до готския -поне от "Отче наш" от библията на Улфила не виждам да имат нужда от "к" за да изразят съчетанието "сл", а и първоисточника -славянската дума слове/яне не го съдържа така,че...

[nik1]

Не знам - струва ми се слабо вероятно. Залагам на гръко-латинска транскрипция понеже реално го има само в южните романски езици и гръцкия това "ск".Май не само в най-южните- на влашки до колкото знам имало някакви шкеи.Аз лаишки си го обяснявам това "к" между "с" и "л" с някаква невъзможност на такава подредба на звуците в старо-романските езици и старогръцкия. Сега гледан без проблеми се използва в италианския и румънския звукосъчетанието "сл", но във френски,испански и португалски си е "ескл" - то е ясно,че "е" -то е добавено за благозвучие в началото както си мисля и "к"-то.Колкото до готския -поне от "Отче наш" от библията на Улфила не виждам да имат нужда от "к" за да изразят съчетанието "сл", а и първоисточника -славянската дума слове/яне не го съдържа така,че...

Думата ‘σ κ λ ά β ο ς‘ на средногръцки означава славянин. В латински и двете форми ‘sclavi’ и ‘slavi’ (със и без ‘κ’) са възможни, като формата с ‘κ’ е заимствувана от гръцки (ср. лат. Sclavus). /От средногр. в ср. лат. навлиза думата σκλάβος, но със значение "славянин", не "роб".Това значение е придобито в латинска среда, откъдето е проникнало в много езици, вклчително и в новогръцкия /. В английския език (през 13 век) е възприета формата без ‘κ’(от среднофренското "sclave"), а в останалите европейски езици – формата с ‘κ’.

----

В румънския думата е неолатинизъм.

----

Названието "славяни" с "А" пък е от руския език, където неудареното "О" се произнася като "А" (иначе названието си е словени, sloveni, Slovenija, Slovensko). Във всички стари документи на славянски език, където тези думи се срещат, те са написани с ‘о’: ‘словћне’ и ‘словћнъскъ’.

[glishev]

Всъщност вероятно вие имате право, изсилил съм се с тоя германизъм. Намерих "sclaf" като заемка в средноанглийски и никаква форма в староанглийски. Вероятно средноанглийската форма идва от френски, но готска форма "*slaf" не намирам, а и това със съчетанията в готски текстове е вярно.

[nik1]

It looks like Serb used to a general synonym for Slav.

Arguments:

The Sorbs of Germany, Slavic people speaking 2 different Slavic languages, one closer to Czech and Slovak, the other to Polish

Romanians and Greeks used to call Bulgarians Serbs in the past. For instance the former village Giulesti-Sarbi now a Bucharest neighborhood and other villages by the name Sarbeni, Sarbesti formerly inhabited by Bulgarian refugees from the Ottoman Empire ruled Bulgaria (not from Torlak or "Macedonian" Bulgarian lands), the fact that many Romanians have last names such as Sarbu, Sarboiu, Sarb(ul)escu, Sarbeanu and only a few Bulgaru or Bugar(i)u (the latter ones are more recent). This cannot be explained through the fact that medieval Serbian statehood fell later than Bulgaria to the Turks.

Some of the Roma in Eastern Slovakia and the Ukraine (Roman inhabiting Rusyn=Ruthenian Ukrainian lands only?) are called servika roma, "Serbian" Roma=> Serb=Rusyn=Belorusyn=Belarusian=Belorussian=Russian?

This is enough evidence to safely claim that Serb used to be used as a synonym of Slav by all Slavs meaning that if there are mentions of "Serbs" in FYROM or Eastern Serbia this is not enough to state the respective documents actually refer to present-day Serbs but to Slavs in general, more specific to Bulgarians.

Otherwise all Balkan Slavs are Slovenians since there is a dialect continuum between Slovenian and "Serbo-Croatian" languages and another between the latter and Bulgarian (whether codified as plain Bulgarian, Banat Bulgarian or "Macedonian" Bulgarian) + the Serbs claim they are Slavs and Slavs is etimologywise the same thing as Slovenians.

Фасмер:

http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=/usr/local/share/starling/morpho&morpho=1&basename=\usr\local\share\starling\morpho\vasmer\vasmer&first=12471

WORD: серб

GENERAL: род. п. -а, Се́рбия. Заимств. из сербохорв. ср̏б, ср̏бин, ср̏бљин, которое засвидетельствовано в ср.-греч. Σέρβιοι, Σέρβλοι, др.-сербск. срьбинь, срьблинь (Нидерле, Маnuеl I, 94; Slov. Star. 2, 487). Древнее слав. племенное название, родственное в.-луж., н.-луж. serb "серболужичанин", ср.-лат. Zribiа "Мейссения" (Козьма Пражский, часто). В качестве названия вост.-слав. племени Σέρβιοι встречается только у Конст. Багр. (Dе adm. imp., гл. 9). Нидерле (Slov. Star. 4, 156) считает это искаженной формой сѣверяне. Этноним *sьrbъ (первонач. "союзник") родствен словам па́серб "пасынок", укр. присе́рбитися "присоединиться" (Миккола, AfslPh 42, 91; РФВ 48, 273; Сольмсен, KZ 37, 592 и сл.). Сомнительно родство с себёр, вопреки Сольмсену (там же), Преобр. (II, 267, 276 и сл.), Калиме (ZfslPh 17, 349 и сл.). Последнее слово нельзя возвести к *sьbrъ; ср. Миккола, там же. Недостоверны сравнения *sьrbъ с др.-инд. sarbh- "бить, рубить, убивать", вопреки Потебне (РФВ I, 91), или с лат. serō, -еrе "нанизывать, составлять (вместе)", греч. εἴρω "ставлю в ряд" (Ильинский, ИОРЯС 24, I, 138 и сл.).

TRUBACHEV: [Мошинский (Zasiąg, стр. 147 и сл.) возводит слав. sьrbъ, Σέρβοι к и.-е. *ser-v- "охранять", которое дало в классическом скифском *хаrv-, откуда слав. *хṛvati. -- Т.]

PAGES: 3,603-604

[nik1]

Може би не трябва априори да се изключват "като народни" и иранските етимилогии /произходи/ на имената "сърби", "хървати", "анти". /Поне за "анти" и "хървати" те са доста вероятни/.. Със сигурност имаме контакти (езикови такива) между ираноезичните и славяните, което значи, че те са живели или като съседи, или са обитавали обща територия..

[Hun]

----

Названието "славяни" с "А" пък е от руския език, където неудареното "О" се произнася като "А" (иначе названието си е словени, sloveni, Slovenija, Slovensko). Във всички стари документи на славянски език, където тези думи се срещат, те са написани с ‘о’: ‘словћне’ и ‘словћнъскъ’.

Сериозно? Значи според Вас гъркоговорящите ромеи са заели думата с А от несъществуващия тогава "руски" език? Славянските езици и тогава и сега са разделени (сега повече,но и тогава доста). И нищо чудно гъркоговорящите ромеи първо да са си имали работа с източнославянски племена и от там да са приели ясно изразеното А.

[nik1]

Сериозно? Значи според Вас гъркоговорящите ромеи са заели думата с А от несъществуващия тогава "руски" език? Славянските езици и тогава и сега са разделени (сега повече,но и тогава доста). И нищо чудно гъркоговорящите ромеи първо да са си имали работа с източнославянски племена и от там да са приели ясно изразеното А.

Не знам за гърците, но във всички древни славянски езици/диалекти, славяни се изговаря и пише е с "О"

Слово:славяниґн,

Ближайшая этимология: мн. славяґне, укр. слав'rниґн (Шевченко), др.-русск. словkнэ -- название вост.-слав. племени близ Новгорода (Пов. врем. лет, РП; см. Карский, РП 92), словяне, ст.-слав. словkнэ, словkнЮскъ -- в отношении к слав. племени близ Сало­ ник (Жит. Конст.; см. Нидерле, Slov. Star. 2, 2, 473), болг. словеґнин, словен. slove·?nski "словенский", чеш. slovanskyґ "славянский", slovaneґ "славяне", слвц. slovaґk "словак", slovenka "словачка", Slovensko "Словакия", польск. sљowianie мн. "славяне", кашуб. sљovinґski "прибалтийско-словинский" (в Поморье), полаб. slµЈvenskeЁ -- о полаб. славянах.

Дальнейшая этимология: Праслав. *slove№ninъ, мн. *slove№ne, ср.-лат. Sclaveni "славяне" (примеры у Нидерле, там же), ср.-греч. Sqlabhno… (мн.) -- то же. Не имеет ничего общего со *slava "слава", которое повлияло в плане народн. этимологии лишь позднее (славенский у Посошкова; см. ИОРЯС 4, 1432). Русск. -янин по аналогии риґмлянин, галичаґнин и др. (Томсон 347); *slove№ne не может быть (несмотря на аналогию алб. shkipetaґr "албанцы" : shkipoґnj "понимаю") образовано от слоґво, так как -e№ninъ, -aninъ встречаются только в производных от названий мест (см. Мi. ЕW 308; Миккола, РФВ 48, 271), однако местн. н. *Slovy (Первольф, AfslPh 8, 24 и сл.) не засвидетельствовано. Скорее всего это производное от гидронима. Ср. др.-русск. Словутичь -- эпитет Днепра (СПИ), Слуя -- приток Вазузы, в [бывш.] Смол. губ., сюда же польск. названия рек Sљаwа, Sљаwiса, сербохорв. Славница и др., которые сближают с греч. klЪzw "омываю", klЪzei † plhmmure‹, ·љei, brЪei, klЪdwn "прибой", лат. cluЎ "очищаю", сlоѓса "канализационный сток"; см. особенно Розвадовский, Бели“ев Зборник 129 и сл.; Будимир, Бели“ев Зборник 97 и сл.; Лер-Сплавинский, JР 28, 145. Прочие этимологии менее вероятны, напр. образование этнонима от употребительных собств. имен на -slavъ (Бодуэн де Куртенэ, JР 3, 62 и сл.; против см. Миккола, там же, 272 и сл.; Ташицкий, ZfslPh 9, 230), произведение от первонач. "молчащий" -- из гот. slawan "молчать, быть немым", gaslawan, аnаslаwаn "умолкать" (Мазинг, Baudouinowi dе Соurtеnау 87 и сл.), сближение с ирл. sluґag "толпа, войско" (Миккола, Ursl. Gr. 1, 8; RS 1, 17); недопустимо сближение с греч. laЇТj "народ", ион. lhТj (вопреки Микколе (РФВ 48, 272 и сл.; Этногр. Обозр. 60, 178); см. Брюкнер, AfslPh 29, 119) или с греч. ўlw» "гумно, виноградник", атт. ¤lwj, диал. Ґloua † kБpoi (Гесихий), якобы из первонач. "насаждающий", вопреки Ильинскому (ИОРЯС 24, 1, 141 и сл.) Сомнительно толкование из польск. sљowienґ "медленно зреющий лен" от *slov- "медленный, ленивый", в отличие от skorzenґ "быстро созревающий лен", ср. англ. slow "медленный", др.-англ. slaґw, sl?ґw (Брюкнер, ZONF 2, 153). Польск. sљowienґ связано, по мнению ТорбьеЁрнссона (1, 48), с русск. соловоґй (см.). Невероятные эксперименты со слободаґ (см.), гот. silbа "сам", кимр. helw "владение" см. у Отрембского (LР 1, 143; Sљowianie (1947)), против см. Лер-Сплавин­ <> ский, там же. О нов.-греч. sklЈboj "раб" как новообразовании от sklabhnТj см. Кречмер, AfslPh 27, 231 и сл.; "Glotta", 15, 307 и сл.

Комментарии Трубачева: [См. еще Мошинский, Zasia§g, стр. 138 и сл. В последнее время Отрембский (LР, 7, 1958, стр. 263 и сл.), специально возвращаясь к этому названию, приводит интересную параллель -- лит. название деревни S№lave†ґnai на реке S№lave†~, тождественное слав. slove№ne. См. еще Рудницкий, Prasљowianґszczyzna -- Lechia -- Роlskа, Познань, 1959, стр. 133 и сл. Этимологию от и.-е. *slauёos "народ" (греч. laЇТj -- то же) повторяет Бернштейн ("Очерк сравнительной грамм. слав. языков", Введение). Якобсон (IJSLP, 1/2, 1959, стр. 271) настаивает на этимологии от слово, ссылаясь на др.-русск. кличане "охотники, поднимающие дичь криком" : кличь, а также на оппозицию словkнэ -- нkмци. -- Т.]

Страницы: 3,664-665

[nik1]

Не знам за гърците, но във всички древни славянски езици/диалекти, славяни се изговаря и пише е с "О"

Слово:славяниґн,

Ближайшая этимология: мн. славяґне, укр. слав'rниґн (Шевченко), др.-русск. словkнэ -- название вост.-слав. племени близ Новгорода (Пов. врем. лет, РП; см. Карский, РП 92), словяне, ст.-слав. словkнэ, словkнЮскъ -- в отношении к слав. племени близ Сало­ ник (Жит. Конст.; см. Нидерле, Slov. Star. 2, 2, 473), болг. словеґнин, словен. slove·?nski "словенский", чеш. slovanskyґ "славянский", slovaneґ "славяне", слвц. slovaґk "словак", slovenka "словачка", Slovensko "Словакия", польск. sљowianie мн. "славяне", кашуб. sљovinґski "прибалтийско-словинский" (в Поморье), полаб. slµЈvenskeЁ -- о полаб. славянах.

Дальнейшая этимология: Праслав. *slove№ninъ, мн. *slove№ne, ср.-лат. Sclaveni "славяне" (примеры у Нидерле, там же), ср.-греч. Sqlabhno… (мн.) -- то же. Не имеет ничего общего со *slava "слава", которое повлияло в плане народн. этимологии лишь позднее (славенский у Посошкова; см. ИОРЯС 4, 1432). Русск. -янин по аналогии риґмлянин, галичаґнин и др. (Томсон 347); *slove№ne не может быть (несмотря на аналогию алб. shkipetaґr "албанцы" : shkipoґnj "понимаю") образовано от слоґво, так как -e№ninъ, -aninъ встречаются только в производных от названий мест (см. Мi. ЕW 308; Миккола, РФВ 48, 271), однако местн. н. *Slovy (Первольф, AfslPh 8, 24 и сл.) не засвидетельствовано. Скорее всего это производное от гидронима. Ср. др.-русск. Словутичь -- эпитет Днепра (СПИ), Слуя -- приток Вазузы, в [бывш.] Смол. губ., сюда же польск. названия рек Sљаwа, Sљаwiса, сербохорв. Славница и др., которые сближают с греч. klЪzw "омываю", klЪzei † plhmmure‹, ·љei, brЪei, klЪdwn "прибой", лат. cluЎ "очищаю", сlоѓса "канализационный сток"; см. особенно Розвадовский, Бели“ев Зборник 129 и сл.; Будимир, Бели“ев Зборник 97 и сл.; Лер-Сплавинский, JР 28, 145. Прочие этимологии менее вероятны, напр. образование этнонима от употребительных собств. имен на -slavъ (Бодуэн де Куртенэ, JР 3, 62 и сл.; против см. Миккола, там же, 272 и сл.; Ташицкий, ZfslPh 9, 230), произведение от первонач. "молчащий" -- из гот. slawan "молчать, быть немым", gaslawan, аnаslаwаn "умолкать" (Мазинг, Baudouinowi dе Соurtеnау 87 и сл.), сближение с ирл. sluґag "толпа, войско" (Миккола, Ursl. Gr. 1, 8; RS 1, 17); недопустимо сближение с греч. laЇТj "народ", ион. lhТj (вопреки Микколе (РФВ 48, 272 и сл.; Этногр. Обозр. 60, 178); см. Брюкнер, AfslPh 29, 119) или с греч. ўlw» "гумно, виноградник", атт. ¤lwj, диал. Ґloua † kБpoi (Гесихий), якобы из первонач. "насаждающий", вопреки Ильинскому (ИОРЯС 24, 1, 141 и сл.) Сомнительно толкование из польск. sљowienґ "медленно зреющий лен" от *slov- "медленный, ленивый", в отличие от skorzenґ "быстро созревающий лен", ср. англ. slow "медленный", др.-англ. slaґw, sl?ґw (Брюкнер, ZONF 2, 153). Польск. sљowienґ связано, по мнению ТорбьеЁрнссона (1, 48), с русск. соловоґй (см.). Невероятные эксперименты со слободаґ (см.), гот. silbа "сам", кимр. helw "владение" см. у Отрембского (LР 1, 143; Sљowianie (1947)), против см. Лер-Сплавин­ <> ский, там же. О нов.-греч. sklЈboj "раб" как новообразовании от sklabhnТj см. Кречмер, AfslPh 27, 231 и сл.; "Glotta", 15, 307 и сл.

Комментарии Трубачева: [См. еще Мошинский, Zasia§g, стр. 138 и сл. В последнее время Отрембский (LР, 7, 1958, стр. 263 и сл.), специально возвращаясь к этому названию, приводит интересную параллель -- лит. название деревни S№lave†ґnai на реке S№lave†~, тождественное слав. slove№ne. См. еще Рудницкий, Prasљowianґszczyzna -- Lechia -- Роlskа, Познань, 1959, стр. 133 и сл. Этимологию от и.-е. *slauёos "народ" (греч. laЇТj -- то же) повторяет Бернштейн ("Очерк сравнительной грамм. слав. языков", Введение). Якобсон (IJSLP, 1/2, 1959, стр. 271) настаивает на этимологии от слово, ссылаясь на др.-русск. кличане "охотники, поднимающие дичь криком" : кличь, а также на оппозицию словkнэ -- нkмци. -- Т.]

Страницы: 3,664-665

ПС

Тук е направен анализ, и е показано как славянското име се е променило в гръцкия език:

Лингвистично приложение

Тук ще бъде даден изчерпателен отговор на следните специфични въпроси от лингвистиката:

- защо гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (старогръцко ‘склабенои’, новогръцки ‘склавини’) и съкратеното (а може би и с презрителен оттенък, кой знае) ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание ‘словћне’;

- защо думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ не могат да бъдат нито оригинални (т.е. наследени) руски думи, нито наследени български думи;

- как точно са заети думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ в руски от полски.

Най-напред ще изясним въпроса със съгласната ‘κ’ в гръцките ‘σ κ λ α β ή ν ο ι ’ и ‘σ κ λ ά β ο ι ’.

В латински и двете форми ‘sclavi’ и ‘slavi’ (със и без ‘κ’) са възможни, като формата с ‘κ’ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без ‘κ’ (‘slave’), а в останалите европейски езици – формата с ‘κ’.

За античния и средновековния период на гръцкия език важи следното правило: за всяка заета в гръцки език дума трябва да съществува по-стара гръцка дума с идентично начало.

Пример 1. Старославянското име на град София ‘Срћдьць’ (Средец) иначе би трябвало да се предаде на гръцки като ‘Σ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Срядица’), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнете също така старославянското ‘срћда’ и новобългарското ‘сряда‘). Обаче в гръцки няма дума, започваща със ‘Σ ρ’. Затова ‘Срћдьць’ се предава като ‘Τ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Трядица’), понеже думи, започваща със ‘Тρ’ в гръцки език има: ‘τ ρ ι α ν τ ά φ υ λ λ ο ν’ (тряндафило, трендафил, роза).

Пример 2. В гръцки няма и думи, започващи със ‘Σ λ’. Има такива със ‘Σ κ λ’: ‘σ κ λ ή ρ ω σ ι ς’ (склероза, втвърдяване). Затова в гръцки думата ‘словћне’ се възприема като ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (склавини) или съкратено ‘σ κ λ ά β ο ι’ (склави) със съгласната ‘κ’.

Другите съгласни са си ясни. Славянското ‘в’ се предава с гръцкото ‘β’, което наистина преди AD 400 се е четяло ‘б’, но по онова време (AD 700-900) вече се е четяло ‘в’. Пък и изобщо няма друг начин да се предаде славянското ‘в’ на гръцки, освен като ‘β’, както и да се произнася това ‘β’.

След като изяснихме въпроса със съгласните, да преминем към малко по-трудната тематика за гласните звукове.

Напоследък най-вече в Русия (и изобщо в бившия Съветски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се преобръщат традиционните ни представи за историята. Повече от половината от техните аргументи се основават обаче на две лингвистични твърдения, изначало порочни: ‘гласните звукове нямали никакво значение’, а и ‘редът на съгласните също нямал значение’. По тези правила, според тях, например думата ‘македонски’ произлизала от ‘командоски’ и възникнала просто от факта, че Александър Велики събрал ‘команда’, т.е. армия. Навсякъде, където тази армия се установявала, земята можело да бъде наречена Македония (т.е. земята на командата). Така те обясняват историческия факт, че с името Македония през вековете са били означавани различни области, т. е. Македония се е местела. В същност, известни са само две локализации на Македония: около Солун (антична и съвременна) и около Одрин (средновековна).

Връщайки се към нашите проблеми, нека все пак да отбележим, че във всички съвременни и древни езици и гласните, и съгласните, и техният ред са все от значение. За всяко изменение лингвистиката търси обяснение, а често на нея й се удава и да формулира правила (както цитираното по-горе правило за заемките в гръцки).

Обикновено се предполага, че в ПИЕ (праиндоевропейски), езикът, от който са се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и някои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’. Такова е например положението в старогръцки и латински. Казваме, че краткото ‘е’ и дългото ‘е’ са се различавали по количество, а краткото ‘о’ и краткото ‘а’ са се различавали по качество. С други думи, съществували са пет възможни ‘качества’ и две ‘количества’ на гласните звукове. И качествата, и количествата са били от значение за езика. Цялата древна гръцка и латинска поезия обаче се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първите предкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двете ‘количества’, краткото и дългото, на едно ‘качество’ била предвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърците поизменили азбуката си: с буквите ‘ε’ (епсилон) и ‘ο’ (омикрон) започнали да означават само кратките ‘е’ и ‘о’; дългото ‘е’ започнали да означават с буквата ‘η’ (ета или ита), която пък римляните продължили да употребяват със старото й значение ‘h’ (леко х); а за дългото 'о' гърците измислили нова буква 'ω' (омега) и я наредили на края на азбуката си. Кратките и дългите варианти на ‘а’, ‘и’ и ‘у’ гърците продължили да означават с една буква (‘α’, ‘ι’ и ‘υ’).

По-нататък развитието на тези пет чифта гласни в гръцкия език е следното: някъде около AD 450 дългите и кратки гласни престанали да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото ‘е’, означавано с буквата ‘η’ (ета), което преминало в ‘и’ (затова и буквата започнала да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото ‘и’, означавани с буквата ‘ι’ (йота). Така се стигнало до днешното състояние на гръцкия език, където има пет качествено-различни гласни ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’ без различие по количество. Това е било състоянието и през периода, който ни интересува (AD 700-900).

За разлика от гръцки език, в праславянски и прагермански кратките и дългите варианти на една гласна никога не съвпаднали. Различието по количество се държало здраво и преминало в различие и по качество. Целенасочено ще разгледаме само развитието на ‘е’, ’о’, ’а’ в славянски.

Случаят с краткото ‘е’ се дава само за пълнота, понеже е прост: то си останало и досега ‘е’. Сравнете, например, следните няколко думи, в които първата гласна съответства на старото кратко ‘е’: ‘седем’ и ‘десет’ (български), ‘έ π τ ά’ и ‘δ έ κ α’ (гръцки), ‘septem’ и ‘decem’ (латински), ‘seven’ и ‘ten’ (английски).

Случаят с дългото ‘е’ обаче е сложен и си остава сложен в българския език и досега. През периода AD 700-900 дългото ‘е’ вече се е различавало от краткото ‘е’ и по качество. Затова Светите Седмочисленици са изнамерили отделна буква ‘ћ’ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото ‘е’ (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различните славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянските диалекти са се делели на две основни групи, които основно ще наречем широки и тесни. В широките диалекти (старобългарски, старополски) дългото ‘е’ (ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) ‘е’. Наподобявало е ‘я’. В тесните диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) пък дългото ‘е’ се е произнасяло по-тясно (по-затворено) от обикновеното ‘е’. Клоняло е към ‘и’. В съвременния украински език например то си е станало ‘и’. В руски разликата в произношението между ‘е’ и ‘ћ’ се пази докъм AD 1700, след което ‘ћ’ се изравнява с ‘е’. А през AD 1918 болшевиките премахват буквата ‘ћ’ от руската азбука.

Във връзка с дългото ‘е’ (буквата ‘ћ’, ятовата гласна) можем да направим следния извод: Няма нито един случай в руския език, когато в наследена дума дългото праславянско ‘е’ днес да има широко произношение. Случаят с думата ‘славяне’ (старославянски ‘словћне’) би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наследена в руски. Но не е. Тя е заета от полското ‘sł owiane’ (словяне), където се среща характерният за полски език широк изговор на ятовата гласна.

Допускането, че съвременният български език е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, също би ни озадачило. Да забележим, че ‘я’ в тези думи не се променя, a за нормативния български език би трябвало да се очакват формите ‘словенин’, ‘словени’, ‘словянка’, ‘словенки’, ‘словенски’, ‘словянска’, ‘словянско’, ‘словенски’, а пък в Западна България: само формите с ‘е’. Така че българският език също така не е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, а ги е заел от руски.

А защо пък русите заемат полското ‘sł owiane’ (словяне) във вида 'славяне', т. е. с първа гласна 'а' вместо оригиналното 'о'? Има поне три причини за това.

Първо, повечето руси не могат да произнесат 'о' в неударена позиция – произнасят го като ‘а’.

Второ, по-начетените от русите може би са знаели, че на латински и гръцки първата гласна е ‘a’. А защо това е така, ще обясним по-нататък.

Трето, на средно-начетените руси им правело впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означните така думи са хипотетични]:

Висок стил .............. Разговорен стил

(южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски

_______________.... _________________ ......_______

крава....................... корова ....................... krowa

прах......................... порох ........................ proch

глад......................... голод ......................... gł ó d

глас.......................... голос ......................... gł os

хлад......................... холод ........................ chł ó d

млад......................... молод(ой) .................. mł ody

власы....................... волосы ...................... wł osy

глава........................ голова ....................... gł owa

слама........................ солома ....................... sł oma

[славяне?!]................[соловяне?!].. ............... sł owiane

И въз основа на тази таблица са ‘изчислили’, че на висок стил (черковно-славянски) трябва да се казва ‘славяне’. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсеместно, понеже има и много думи, сред които е и думата ‘слово’, които не се изменят:

Висок стил .............. Разговорен стил

(южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски

_______________.... _________________ ......_______

брат ....................... брат ............................ brat

гроб ....................... гроб ............................ gró b

право ..................... право ......................... prawo

прост ...................... прост(ой) .................... prosty

слава...................... слава .......................... sł awa

слово ..................... слово .......................... sł owo

словћне..................[словене]............ ........... sł owiane

Да отбележим, че словенците (живеещи около Любляна) и словаците (живеещи около Братислава) казват ‘глас’, ‘глава’ и ‘слама’ (по южно-славянски маниер), но са съхранили правилната форма на ‘словћне’ с гласната ‘о’.

За пълнота да обясним, че думите ‘крава’, ‘глава’, и т. н. се изменят в различните славянски диалекти, понеже в праславянски са звучали ‘корва’, ‘голва’, и т. н. А ‘слово’ си е било ‘слово’.

Дотук разгледахме съдбата на праславянските кратко и дълго ‘е’. Сега ще преминем към гласните ‘о’ и ‘а’.

Четирите гласни в ПИЕ (кратки и дълги ‘о’ и ‘а’) са се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и латински. Видяхме, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и също така прагермански) обаче става нещо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сиреч, кратките гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една кратка гласна и дългите гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една дълга гласна. Останали са една кратка гласна ‘о/а’ и една дълга гласна ‘о/а’, които в началото не са се различавали помежду си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време е акането в руски: и досега русите не различават по качество ‘о’ и ‘а’ в неударена позиция.

През периода AD 700-900 кратката и дългата гласна ‘о/а’ започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на ‘о’, а дългата – на ‘а’. Различието им по количество пък постепенно избледнява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия език имаме две гласни ‘о’ и ‘а’, добре различими по качество, но съвсем неразличими по количество.

Светите Седмочисленици (около AD 865) са уловили тенденцията. За дългата гласна ‘о/а’ те са използвали буквата ‘а’, понеже я чували наистина като ‘а’. За кратката гласна ‘о/а’ е трябвало да използват друга буква. Те сполучливо са избрали буквата ‘о’, защото кратката гласна ‘о/а’ все повече се доближавала до гръцкото ‘о’. Доближавала се, обаче все още била доста по-широка. И гърците, и романски (латински) говорещите, и маджарите през периода преди AD 900 възприемали славянската кратка гласна ‘о/а’ по-скоро като ‘а’. Вярно е и обратното: славяните възприемали чуждото ‘о’ по-скоро като ‘у’, а краткото ‘а’ от гръцки и латински възприемали като ‘о’. Да приведем някои примери:

‘π ά π α ς’ (гръцки), ‘papa’ (латински), ‘поп’ (български и руски) – кратко ‘а’ в ‘о’;

‘basilicum’ (латински), ‘босилек’ (български) – пак кратко ‘а’ в ‘о’;

‘Calenda’ (латински), ‘Коледа’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, крайно дълго ‘а’ в ‘а’;

‘altar’ (латински), ‘олтар’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, второ дълго ‘а’ в ‘а’;

‘Θ еσ σ α λ ο ν ί κ η’ (гръцки), ‘Солун’ (български) – изпусната първа сричка, после кратко ‘а’ в ‘о’, гръцко ‘о’ в ‘у’;

‘Загора’ (български), ‘Ζ α γ α ρ α’ (гръцки) – от славянски ‘о/а’ все към гръцко ‘α’;

‘двор’ (славянски), ‘udvar’ (унгарски) – славянското ‘о’ в унгарско ‘а’;

и накрая:

‘словћне’ (славянски), ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (гръцки) - славянското ‘о’ в гръцко (кратко) ‘α’, славянското дълго ‘е’ (‘ћ’) в старогръцко дълго ‘е’ (‘η’) или в новогръцко ‘и’, ако е възприето от тесно-езични славянски диалекти (вж. по-горе), какъвто вероятно е случаят.

И тъй, в настоящото приложение показахме, че думите ‘славяне’ и ‘славянски’ са възникнали като самоназвание на славяните и на техния език и по произход са си славянски думи. Произлизат от думата ‘слово’, а не от ‘слава’, и означават ‘словесни’. Наистина, думите ‘слово’ и ‘слава’ са сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900). В български и руски думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заемки, оригиналите им не са се съхранили. В съвременния руски език думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заети от полски. В нашия език думите ‘славяни’ и ‘славянски‘ са заети пък от руски. Показахме също така, че гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ и съкратеното ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание.

[Hun]

Добре,а не е ли много по-вероятно думата славянин да идва в руския от немски където също е с "а",а не от полски където е с "о"? Доколкото знам руснаците нямат абсолютно никакъв проблем да кажат думата с "о" - и слово и словесный прекрасно си ги изговарят с "о".

Въпросът си остава открит защо всички други народи ползват "скла","сла","ескла" - според мен е ясно,че германския и гръко-римския изговор нямат нищо общо помежду си,а учудващо съвпадат в изговора на думата не с "о",а с "а".Или твърдиш ,че гермаснките племена около Елба са слезли до околностите на Рим или Константинопол та да се научат как да си назовават комшиите? Ами шведите?

[nik1]

Добре,а не е ли много по-вероятно думата славянин да идва в руския от немски където също е с "а",а не от полски където е с "о"? Доколкото знам руснаците нямат абсолютно никакъв проблем да кажат думата с "о" - и слово и словесный прекрасно си ги изговарят с "о".

Въпросът си остава открит защо всички други народи ползват "скла","сла","ескла" - според мен е ясно,че германския и гръко-римския изговор нямат нищо общо помежду си,а учудващо съвпадат в изговора на думата не с "о",а с "а".Или твърдиш ,че гермаснките племена около Елба са слезли до околностите на Рим или Константинопол та да се научат как да си назовават комшиите? Ами шведите?

А не е ли по-вероятно думата "славянин" да идва в руския от китайския език?

средногерманските думи (т.е. думите от средногерманските езици, включително в средно-шведския от началото на 17 век - "Sclawer") са с "к", и са заети от латинския/романските езици, но не от гръцкия, защото германците, след появата на славяните на Балканите и на север от Дунава, нямат преки с гърците, а опосредствените (чрез писменост) им връзки (на германците с гърците) са около 90 пъти по-слаби, отколкото връзките им с латинския и романските езици (с латино-/романоговорящите)..