Войната на Михаил Асен със сърбите

[plamen_starbov]

Потърсих из форума тук-там и не открих сходна тема - ето защо я пускам.

През м. юни 1253 г. е сключен договор между сина на цар Иван II Асен - цар Михаил II Асен и град Дубровник. За флот, за войска много пъти е ставало дума. Този договор е и търговски - мисля, че Михаил II дава привилегии на дубровнишките търговци.

Въпросът ми е:

Тогава има ли изобщо някаква помощ от страна на републиката във военните действия срещу Сърбия?

[ISTORIK]

Българската армия, изпратена срещу сърбите, овладяла част от сръбската територия, но изоставени от дубровнишките си съюзници, българите се завърнали в земите си, без да се възползват от военния си успех.

Българската дипломация работела и за създаване на коалиция срещу Унгария.

На византийския фронт били превзети крепостите Станимака (Асеновград), Кричим, Перущица, Цепина... Населението в тези земи било преобладаващо българско и доброволно преминавало на страната на българската държава, отхвърляйки, по думите на Г. Акрополит "омразния ярем на чуждоезичните гърци". Византийците предприели контранастъпление и разбили българския цар край Одрин. Превзели крепостите Сяр и Мелник, но пък крепостта Цепина им се "опънала". Българите привлекли на помощ кумански отряди, с чиято помощ се опитали да изравнят силите. Малко по-късно на сцената се появява и руснака Ростислав Михайлович, който омъжил дъщеря си за бълг. цар и подписал позорен договор, чрез който земите на запад от Средец и на юг от Пловдив минали в ръцете на Византия. Вероятно това е част от плана на заговорниците да дискредитират бълг. цар, който малко след това бил убит. Престолът бил зает от Коломан II Асен, царев братовчед. Ростислав се виждал като цар, но не могъл да влезе в Търново. Вероятно е откъснал малка част от северозападните бълг. земи за да увеличи земите си в Сърбия. Започнал да носи титлите дук и император на България, но те нямали реално покритие.

[Warlord]

Той тогава Дубровник е под господството на Венеция, още не е република, така че не е имал и пълна самостоятелност за такива неща, а и силата му не е била голяма (като изключим флота, който за война срещу планинската Рашка на нас не би ни свършил никаква работа). Походът на българския цар е успешен всъщност - българските войски напредват дълбоко в сръбските планини и опустошават земите около река Лим. Но поради не напълно ясни причини кампанията не е продължена впоследствие.