ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН – ВТОРА КРАЧКА ОТ РЕФОРМАТА НА МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

[ljubima]

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН – ВТОРА КРАЧКА

ОТ РЕФОРМАТА НА МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

Любима Йорданова,

политолингвист, евролингвист

…и много имена и лесна слава

годините без жал ще пометат,

ил’ ще покрие плесен на забрава…

Иван Вазов

„Научните институти да се отделят от БАН и да станат самостоятелни изследователски институти, чието финансиране ще се извършва като на второстепенни разпоредители. Това включва предложението за промени в Закона за БАН, което се очаква да бъде внесено за разглеждане през следващата седмица.” - http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) .

Така стартира втората крачка от реформата на висшето образование и науката в България.

Първата беше направена с приемането на второ четене в Народното събрание на „Закон за развитието на академичния състав”, с който децентрализацията като основен процес на образователната реформа в България закрива Висшата атестационна комисия в качеството й на йерархизиран орган, по-скоро за идеологически контрол, отколкото за наука, архаичен остатък в обществената системата от времето на социализма.

СЪДБАТА НА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАН – ИДЕИ

Следващата седмица се очаква предложението за промени в „Закон за БАН”. Как би трябвало да изглежда Българската академия на науките, съобразено с изискванията на еврочленството на България?

1. Защо е необходимо да приключи съществуването на Централно управление на БАН

Централно управление на БАН е една напълно излишна административна структура, тъй като научните институти и лаборатории на БАН са самостоятелни юридически лица. Йерархизирането на науката е само съществена пречка, тъй като част от финансирането – командироване на учените от научните институти в чужбина, международни договори за сътрудничество и др. се уреждат от Централно управление на БАН. Така научните институти нямат необходимата им самостоятелност, за да разгърнат креативността и енергията си особено през последните четири години на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и сами да сключват договори в рамките на Единното европейско изследователско пространство на базата на установени контакти с чуждестранните си колеги.

В епохата на социализма Централно управление на БАН беше основният идеологически цензор, що се отнася до подбора и провежданата изкуствена селекция на учените по политически признак. Особено зловеща роля играеше служба „Личен състав”.

В годините след 1989 г. нещата не се промениха. В ръководството на науката останаха същите хора, които я управляваха преди 20 г. С тях остана и идеологическият контрол, и изкуствената селекция на учените. Особено за обществените науки този факт си означаваше реална тяхна смърт. И сега в научните институти на БАН под влияние на Централно управление на БАН е наложена идеологическа цензура за изследване на първите години от демократичния преход в България след 1989 г. Може да изглежда невероятно, но за 20 г. дори не беше създаден Институт по политология, при положение, че партийният плурализъм е един от Копенхагенските критерии за членство на държава в ЕС. Европейската тема също е забранена за изследване, вече повече от 10 г. от датата 10.12.1999 г., когато на Срещата на върха в Хелзинки името на държавата ни беше прочетено сред страните, получили покана за започване на преговори за пълноправно членство.

Следва да обобщя, че като финансов и идеологически контрольор в българската наука Централно управление на БАН изчерпи функциите си по отношение на българското общество и е необходимо да бъде закрито. Само ще припомня историческия факт, че този облик БАН е придобила насилствено през 1946 г.

2. Как да се осъществи реформата в Централно управление на БАН

Сега най-важното е реформата да бъде проведена на възможно най-ниска социална цена. Голямата част от учените, които пребивават в сградата на пл. „Народно събрание”, са в надпенсионната възраст за учените в Европейския съюз – 65 г. и те ще се пенсионират. Онази малка част, ако въобще има такава, под 65 г., ще се прибере в съответния научен институт.

Някои служби обаче трябва да останат да съществуват и обслужват новата структура. Библиотеката задължително трябва да остане и се дигитализира чрез европейски програми, защото в България вече неимоверно нарастна броят на хората, които предпочитат виртуалната форма на четене.

Трябва да останат да функционират също така службите на деловодството и финансовата служба.

Бих предложила сградата да се превърне в Център за европейска комуникация. Макар и с 10-годишно закъснение /през лятото на 2000 г. Европейската комисия публикува „Комуникационна стратегия по разширяването/, трябва да се разработи въпросът за европейската комуникация с включването на специалисти на интердисциплинарен и транснационален принцип. Транснационалното сътрудничество ще се изразява на първо време в консултиране, а след това – и в общи проекти.

Интердисциплинарният екип ще включва електронни специалисти, защото цялата информация ще е дигитализирана. Освен това са необходими преводачи от английски, френски и немски език, специалисти по писмен превод, както и езиковеди-българисти, които да кодифицират евротерминологията за употреба в България. Същото се отнася и за имената на служителите от Европейските институции и органи.

Следващата задача е създаването на БЪЛГАРСКИ ЕВРОРЕЧНИК, енциклопедичен като тип речник, който да обясни значението на евротермина и функциите на назованото – институция, орган, действие, специфични за Европейския съюз.

Третата и постоянно действаща задача е създаването на модули с лекции за виртуално обучение (eLearning) за Европейския съюз – с текстове, документи, линкове за допълнителна информация, глосар с кратко обяснение на непознатите термини от лекцията и задачи за обучаемите. Тези модули ще включват информация за Европейския съюз – общо и по секторни политики. През тези специализирания обучения трябва да преминат всички държавни служители от законодателната и изпълнителната власт. Демократичните принципи на гражданското общество включват и размествания на социалните пластове. В Народното събрание попадат хора, които до този момент не са се занимавали специализирано с европейска проблематика. За да хармонизират законодателството, те трябва да познават директивите и др. най-нови европейски документи. Единственият път в това отношение е обучението.

Лекционните курсове постоянно ще се обновяват с най-нови материали за политиките на Европейския съюз.

Важно е Центърът за европейска комуникация да бъде разположен в непосредствена близост до Народното събрание за улеснение на депутатите в тяхната работа, за да могат да си направят бързо справките или да вземат документи, които да отнесат по районите си в страната.

ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА – АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС

Министерството на образованието, младежта и науката предвижда до края на годината да бъде представен за обсъждане в Народното събрание „Закон за висшето образование”. „В плановете на МОМН влиза изготвянато до края на годината на Закона за висше образование, с който ще се реши както вътрешната, така и международната мобилност на студентите и ще се регламентират бакалавърските, магистърските и докторските програми. Очаква се още академичното управление да бъде разделено от финансово-стопанското.” http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) .

Как би трябвало обаче да изглежда структурата на университетите, как тя трябва да съчетае образователното и изследователското начало в българската наука?

Ако погледнем структурата на европейските университети след реформата и акредитацията им по Болонския процес, която в основни линии завърши през 2006 г., ще видим, че те включват две основни направления – /1/ образование и обучение, съсредоточено във факултетите и /2/ научни изследвания, съсредоточени в изследователски центрове. Можем да разгледаме сайтовете на Университета в Копенхаген, Университета в Хайделберг, Виенския университет, Университета в Стокхолм, Университета в Хелзинки и т.н. Университетската структура е една и съща – факултети и центрове.

Тези изследователски центрове ще се създадат в свободно сътрудничество между университетите и научните институти на Българската академия на науките. Просто международните договори /в частност договорите за тристранно и многостранно сътрудничество в рамките на общото Европейско изследователско пространство/ ще бъдат сключвани от ректорите на университетите и в България, както е в другите държави-членки на Европейския съюз. Още повече, че едно от последните действия на Европейската комисия е насочено към намаляване на бюрокрацията при финансиране на научните изследвания - http://ec.europa.eu/news/science/100430_bg.htm . „ЕС е определил бюджет от 50,5 млрд. евро за финансовия период 2007-2013 г. Тук не са включени ядрените изследвания, които имат собствен бюджет от 2,7 млрд. евро за периода 2007-2011 г.” /пак там/ Изключително важно е учените от България да се включат в този общ европейски процес на финансиране, но това включване ще стане възможно едва след провеждане на необходимата структурна реформа.

Подобна структура би облекчила акредитацията на българските университети /или висшите училища/ по Болонския процес, което означава от една страна признаване на дипломите на бакалаврите, магистрите и докторите в другите държави-членки на ЕС, което е важно с оглед намиране на работа и в другите 26 държави на ЕС. От друга страна акредитацията ще улесни участието на българските учени в Европейското изследователско пространство, мобилността на студенти, преподаватели и изследователи в Европа, участие в различни обучителни и изследователски програми, както вече писах по-горе.

Процесът на реформи е неизбежен и колкото по-бързо бъде осъществен, толкова по-бързо ще се успокои научната общност в България, ще забрави емоцията и ще се върне към работата си. Учените са хора, които имат нужда от спокойствие и самота, за да работят успешно. Реформата ще им осигури тези условия за труд. Всичко останало зависи от тяхната лична активност. Няма благоденствие без положен труд.