Отново за Джагфар Тарихи

[_magotin_]

г-н Никой, доста образовано пишещ, написа следното :

С огромна изненада виждам, че тази тема още не е заключена, та затова ще се възползвам да кажа 1-2 неща в подкрепа на нежеланието на Йончев да се прибързва със смъртната присъда за "Джагфар тарихи", който си признавам, че ми е слабост.

Лично за мен от целия "Джагфар тарихи" най-интересна е първата книга в него, писана (според Нурудинов) през ХІІІ век от сеид Гази Барадж, управляващ като васал на монголите прегазената от тях Волжка България. Направо минавам към 2 откъса.

“Наказание заплашвало Урус, но той успял да избяга в булгарското бекство Дима Тархан (= Таматархан, Тмутаракан – бел.м.), което управлявал синът на Тат Утяк Тамян под покровителството на Рум (= Византия – бел.м.). Тук имало немалко булгари, избягали от Хонджак на реката Карачай и от другото булгарско бекство в Гурджа (= Грузия – бел.м.) – Буда на река Чуп-су... Тъй като булгарите от Кара-чай били повече, всички булгари от Дима Тархан се наричали карачаевци. Под тяхна власт се намирала част от река Куба, която наричали още и Куба Булгарсу (= Кубан – бел.м.), но след като кашеките се възмутили от убийството на Асанкул и се присъединили към Дима Тархан, цялата Куба се оказала в пределите на бекството. А карачаевците се шегували, че Тангра не им позволява да напуснат бреговете на тази река, защото булгарите дошли тук още преди нахлуването на хоните, а след това, като се смесили с тях, част от тях отишли в Хонджак на служба при персийските падши. И ето, че отново се върнали на предишното място, което се счита да едно от най-благодатните в Саклан...”

(Джагфар тарихы. Том 1 [фототипно издание]. С., 2001, с. 28–27)

Името Хонджак, което се среща в съчинението на Гази Барадж, досега не съм го срещал в известните и използвани от учените извори. То обаче не е плод на фантазията на автора. През 1827 г. М. Клапрот пише: “Аварците обитават долините на горното течение на Кой-су и повечето от притоците й. Тяхното главно селище е Хундзах, доста значителна крепост, където се намира дворецът на хана...” (Klaproth, M. Tableau historique, géographique, ethnographique et politique du Caucase et des provinces limitrophes entre la Rusie et la Perse. Leipzig, 1827, р. 59). Не по-малко интересен запис на това селище през 1897 г. дава Йожен дьо Зиши – Хунзак (De Zichy, Eugène. Voyages au Caucase et en Asie Centrale. La migration de la race Hongroise; Jan Jankó, Béla de Pósta. La description des collections. Vol 1. Budapest, 1897, p. 161 ).

Ето къде е бил центърът на старата източнокавказка област Хонджак – това е днешното аварско селище Хунза в Южен Дагестан.

Гази Барадж съобщава, че през VІІІ век на Таманския полуостров имало български изселници от българско княжество в Грузия. Той не споменава кога тези българи са напуснали своите землища, но едно сведение на Теофилакт Симоката позволява косвено да се датира това събитие:

“Течала осмата година от управлението на император Маврикий, когато Варам (=Бахрам Чобин - бел.м.), предводителят на персийските войски, с големи сили от варвари бил изпратен от персийския цар Хормизд срещу Свания. Тъй като нахлуването на персите било неочаквано, станало това, което заслужавала небрежността. Свания била жестоко опустошена и злото било непоносимо; нямало никой, който да стане неин предводител, тъй като цяла Колхида била лишена от военно командване подобно на сирак от своя попечител...” (Феофилакт Симокатта. История. М., 1957, с. 77).

Осмата година от управлението на Маврикий отговаря на 589 г. Тогава персите опустошават жестоко Свания. Може да се предполага, че точно това нашествие е предизвикало изселването на повечето тамошни българи към Таманския полуостров.

В този откъс “Гази Барадж тарихи” има още един важен момент, който подсказва, че нямаме работа с груб фалшификат. В цялото съчинение авторът използва термина кашеки (т.е. касоги, днес адъгци) и никой друг. Наталия Волкова отбелязва, че след ХІІІ век в източниците терминът касаг е почти неизвестен. Арабските и персийските автори от ХІІІ–ХІV век не знаят името кашак (Волкова, Наталия. Этнонимы и племенные названия Севеного Кавказа. М., 1973, с. 21). Тоест по такива дребни детайли може да се улови, че съчинението е писано не по-късно от първата половина на ХІІІ век, както и самият Нурутдинов претендира, а не е менте от ХХ век.

Ето и още един момент, който може да послужи като контрааргумент срещу Джагфарофобите.

“По времето на управлението на сина на Татра Боян Челбир в Саклан дошли изгонените от хазарските тюрки авари. Сабарите (= суварите, бел.м.), ужасно боящи се от тях, притихнали, а нашите булгари, напротив, надигнали глава... (пропуск в текста) Боян Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и му дал името на сина си, а самият той взел името на Боян. След аварите се появили преследвачите им хазарските тюрки, но булгарите заедно с аварите в ожесточено сражение ги отхвърлили от Сула и Бури-чай. Тюрките отстъпили, но отвели със себе си част от джалдайските булгари и им позволили да образуват свое бекство Бурджан за охрана на своите владения откъм юг. Все пак булгарите от времето на битката при Кан-Дере били считани за най-умелите и храбри войни в света. Тези булгари затова и започнали да се наричат бурджани и тях ги оглавил най-старият син на Боян-Челбир Атрак. Западните булгари, които попаднали в зависимост от аварските хакани, започнали да се наричат кара-булгари, тоест западни, а не черни, както мислели тюрките, защото булгарите наричали запада “кара”, изтока “ак”, севера “кук”, а юга “сара” или “саръ”.

Боян-Челбир воювал на страната на аварите срещу Рум и с подчинените на румците улчийци... ”

(Джагфар тарихы, с. 15-16)

По думите на Гази Барадж съюзените българи и авари успели в ожесточено сражение да отблъснат тюрките от реките Сула и Бури-чай. Ако приемем съвсем буквално последното съобщение, излиза че българите и аварите са се отбранявали по линията Дунав – Днепър (Сула – Бури-чай). Въпросът е обаче възможно ли е българите да отстъпят толкова на запад от своите основни владения в Кавказ, Прикубанието и Придонието, за да бранят реално не себе си, а аварите по Дунава. Наред с това няма никакви сведения при настъплението си тюрките да са стигнали западно от Крим. Българи и авари може и наистина да са се отбранявали по Днепър (Бури-чай), но дали Сула, под която у Гази Барадж обикновено се разбира Дунав, е наистина Дунав?

В “Повесть временных лет” се споменава и за една друга река Сула, която се е намирала някъде в Харковска и Полтавска област и е била ляв приток на Днепър. Районът на Сула се наричал Посулие.: “А другите [славянски племена] се заселили по Десна и по Сейм, и по Сула и се нарекли северяни... И започнал [княз Владимир] да основава градове по Десна и по Остра, и по Трубежа, и по Сула, и по Стугна”. Името има тюркски произход – от думата sulau “водопой” (Повесть временных лет. По Лаврентиевской летописи 1377 г. СПб., 1996, с. 144, 191; Добродомов, И.Г. Тюркская топонимика в “Повести временных лет”. – Тюркская ономастика. Алма-Ата, 1984, с. 76).

Идентификацията на Сула при Гази Барадж със Сула в "Повесть временный лет" напълно променя нещата, защото вместо огромния разтеглен фронт от Днепър до Дунав, сега вече имаме фронт само около Приднепровието и неговите източни предмостия. Тази крайна точка на отстъпление идеално се припокрива със сведенията, че тюрките не са били стигнали пò на запад от Крим.

[_magotin_]

На тези интересни размисли мога да направя няколко коментара:

1.За топоним Хунзак и аз не бях чувал, макар и доста да съм се ровил на темата "кавказки авари". Обаче за хунзи съм чел това-онова, т.е. тук по-вероятно става дума за пренос на етническо име в топонимията, а не за стопроцентово съвпадение на места. Що за хионити са кавказките авари е отделен въпрос.

2.Отвъд всяко съмнение повечето имена и понятия в "Джагфар Тарих" не са автентични, т.е. са една късна татарска версия. Обаче са известни много примери за това как едни събития или истории се предават през 2-3 източника с изцяло подменени имена. На български и английски се появи преди време една книга, която по великолепен начин доказа как авестийски сюжет е пренесен от богомилите в Англия, където разбира се всички герои и събития получават съответните английски наименования.

3.Етническото самосъзнание на разказвача на Джагфар Тарихи, т.е. неговата идентичност, не могат да се приравняват на етническото самосъзнание на българите от VІ-VІІ век, по простата причина, че през ХІІІ век /примерно/ българите на Долния Дунав и тези във Волжка България са два различни народа, с разчилен етнически състав, език и култура, като и двете групи твърде много се отличават от "оригиналния" прабългарски суперетнос от Ранното средновековие.

4.Прицак доказа, че "Шан казъ дастан" е късна творба, компилирана с определени цели, а връзката на тази творба с ДТ е очевидна и несъмнена. Което означава, че и ДТ е късна творба, още повече, че аргументите на Прицак до един могат да се пренесат от статията му за ШКД към ДТ.

5.Случаят с понятието "кашеки" ми напомня употребата на понятието "етиопи", както и ред други случаи, когато архаични етнически наименования се употребяват, за да се придаде една определена нотка на древност в едно писание. Както и в случая с Анонима от ХІ век в ДТ може да става дума за късно записване на устни предания, след което всичко да е вторично и третично ретранслирано в татарската епоха.

[Иванко Тертер]

Сравнителен анализ на сведения, свързани с именника на

българските канове и сведения от

"БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”

http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm

11. 3.А.Львова "Гази - Барадж тарихы". Вопрос о подлинности летописи". (2002г.)

12. 3.А.Львова "Летопись Гази – Барадж тарихы (1229 - 1246).Вопрос о подлинности документа ". (2002г.)

http://zlatalvova.narod.ru/Bolgaria/Bolgaria.htm

[_magotin_]

Сравнителен анализ на сведения, свързани с именника на

българските канове и сведения от

"БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”

http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm

11. 3.А.Львова "Гази - Барадж тарихы". Вопрос о подлинности летописи". (2002г.)

12. 3.А.Львова "Летопись Гази – Барадж тарихы (1229 - 1246).Вопрос о подлинности документа ". (2002г.)

http://zlatalvova.narod.ru/Bolgaria/Bolgaria.htm

С нея трябва да се внимава, защото май на нея принадлежи тезата, че Кубратовците видите ли били двама - Кубански и Приднестровски. Иначе е сериозен учен, ще прочета статиите с интерес.

Но в археологии было принято размещать землю предков на

территории Великой Болгарии в Прикубанье и Приазовье. Придне-

провье также включалось в состав державы болгар, но считалось,

что оно не принадлежало ей изначально, а было присоединено позд-

нее. А владения старшего сына Кубрата (или Куврата), Бат-Бояна,

получившего в наследство землю предков, исследователи древних

текстов помещали, соответственно, в Прикубанье и Приазовье. По-

сле завершения хазаро-болгарских войн Бат-Боян остался данником

и союзником хазар, сохраняя сравнительную независимость. Но зем-

ли болгар в Поднепровье видятся сторонникам халярской версии

как территория, полностью подчиненная хазарам и управляемая их

представителями. Соответственно, и памятники перещепинского круга

считаются принадлежащими правящей верхушке хазарского ка-

ганата или, в лучшем случае, кладами, зарытыми в минуту опасно-

сти предводителями болгар, бежавшими под нажимом врага. Наи-

более последовательный сторонник хазарской версии А. И, Айбабин

считает, что в Поднепровье в последней четверти VII в. и в первые

десятилетия VIII в. располагалась ставка хазарских каганов3.

Мда, както си и мислех, Айбабиновите фантазии за ставка далеч на запад. Което някак си пропуска обстоятелството къде хазарите водят първия етап на войната си с арабите.

[glishev]

Пък аз все си викам, че "Джагфар тарихи" е мистификация. но пък е добре съставено, де. Даже е приятно за четене.

[_magotin_]

Пък аз все си викам, че "Джагфар тарихи" е мистификация. но пък е добре съставено, де. Даже е приятно за четене.

Това е и мнението на всички "востоковеди". Въпросът е, че все пак дебатът по темата си заслужава, дори и за да разгадаем как Дж. е компилирал своя литературен бисер. Да беше се произнесъл и проф. Добрев ажъба татарски или болгарски език се разгръща в понятийния апарат на творбата...

[Goro76]

Това е и мнението на всички "востоковеди". Въпросът е, че все пак дебатът по темата си заслужава, дори и за да разгадаем как Дж. е компилирал своя литературен бисер. Да беше се произнесъл и проф. Добрев ажъба татарски или болгарски език се разгръща в понятийния апарат на творбата...

Че Дж Тар. е фалшификат е безспорно. Все пак не можем да отречем, че Нуридинов е чел доста книжки преди да съчини ментето си. Някъде бях чел, че като основни извори са почзвани Херодот и Гумильов.

[Иванко Тертер]

Че Дж Тар. е фалшификат е безспорно. Все пак не можем да отречем, че Нуридинов е чел доста книжки преди да съчини ментето си. Някъде бях чел, че като основни извори са почзвани Херодот и Гумильов.

Каква станала тя работата. Нурутдинов сложил в "джоба" всички световни историци, които се напъват да правят история, ама все се намират други данни да противоречат на тезите им. При него единствено всички налични световни исторически извори, не само че не си противоречат, но и се допълват взаимно в една логична хармония. Браво на човека, Велик учен е, значи. Така трябва да се тълкуват историческите извори и да се пише за историята.

Но, /само/ някои, това едва ли приживе ще го разберат, което е безспорно.

[Goro76]

Каква станала тя работата. Нурутдинов сложил в "джоба" всички световни историци, които се напъват да правят история, ама все се намират други данни да противоречат на тезите им. При него единствено всички налични световни исторически извори, не само че не си противоречат, но и се допълват взаимно в една логична хармония. Браво на човека, Велик учен е, значи. Така трябва да се тълкуват историческите извори и да се пише за историята.

Но, /само/ някои, това едва ли приживе ще го разберат, което е безспорно.

Ами той Нуридинов е същата работа като теб. Ти нали си измисли някакви извори, някакви паски диалектики, че власите били българи. Както се вижда има си такива хора, които не различават реалността от фантазията. Какво му пречи да си съчини една книжка.

[Иванко Тертер]

Много благодаря за комплмента, не е заслужен да кажа от скромност, че Нурутдинов и Иванко са сложили в джоба си всички напъващи се историци, като са стиковали хронологиите си за историята без да пртиворечи на източници и напротив, всички източници да се допълват в една взаимна хармония.

[Last roman]

Много благодаря за комплмента, не е заслужен да кажа от скромност, че Нурутдинов и Иванко са сложили в джоба си всички напъващи се историци, като са стиковали хронологиите си за историята без да пртиворечи на източници и напротив, всички източници да се допълват в една взаимна хармония.

Иванко, не че нещо, но източниците са често противоречиви /в зависимост от това кой ги е писал/. Така че прекалената допълняемост и гладка последователност не са ли леко подозрителни?

[_magotin_]

Иванко, не че нещо, но източниците са често противоречиви /в зависимост от това кой ги е писал/. Така че прекалената допълняемост и гладка последователност не са ли леко подозрителни?

Подозрително е как в ІХ век знаят титли от 14-15 век или как например ислямът според Дж.Т. и ШКД се появява половин век по-рано от "официалната" версия. Някой тъдява чел ли е критиката на Прицак? Въобще не отварям дума по темата "татарски" и "болгарски" език, тъй като докато не се произнесе проф.Добрев приемаме, че всичко в понятийния апарат освен 1-2 изключения е на татарски език.

[Galahad]

Двете ментета - Джагфара и Шана не са писани съвсем произволно. До 20-те год. на ХХв., което е приблизителната долна граница на появата на двете ментета братушките са имали вече съвсем приличен брой преводи на гръцки и арабски извори. Всичко това, миксирано с ПВЛ е основата на двете ментета. Двете ментета може да ги разглеждаме като много слаб ист. роман и много слаба ист. поема, които както обикновено успешната мистификация е направила незаклужено известни. Но както във всеки ист. роман или поема и там може да намерим доста верни неща, а ако автора архаизира (като тук) и доста автентични думи от миналото.

[Perkūnas]

Пък аз все си викам, че "Джагфар тарихи" е мистификация. но пък е добре съставено, де. Даже е приятно за четене.

Да, интересно е написано. Но аз не смятам, че в текста му има изобщо и зърно истина, дори съм склонен на по-радикални заключения: в съдържанието му няма нищо архаизирано, а всичко е компилирано от други източници и леко напудрено тук-таме.

Примерно: мистичният Шамбат, "братът на Кубрат", чието име е в основата на другото име на Киев. Това сведение е взето от Порфирогенета: Sambatas, име на Киев.

Но Sambatas всъщност е гръцка транскрипция на славянска дума за "водовъртеж" (= son "със" + vod-, със запазена носова гласна + запис на О като А, характерно за всички ранни трнаскрипции), руски сувод ж. "водоворот", др.-русск. суводивыи "водянистый" (Срезн. III, 593). От су- и вода. (Фасмер-3: 793). Това е обяснено и в сравнителния речник на славянските езици на Трубачов под Киев. На Днепър нали има прагове, водовъртежи и други препятствия, изброени са добре във византийските източници. Някаква киевска махала (в близост до реката) е била наречена Sambatas, нещо като "Въртопо". ПВЛ изобщо не споменава лица с такова име, там имената са Кий, Щек, Хорев, Лебед. Киев идва от личното име Кий, топоними Киево има и на други места в Източна Европа - в сравнителния речник има и карта на тези топоними. Т.е. не е имало никакво лице с име Шамбат, тук очевидно става дума за явна манипулация (ПВЛ, напиперена с Порфирогенета), проста измислица на съставителя на Тарихито, който се е вихрил в кръга ШамбАТ-Само-КубрАТ. Просто не знам за какво се занимавате с това менте. Не знам нищо за тюркските думи, но може и те да са натъманени или безсмислени.

[glishev]

Ъъъ, да, ОК, това никой не го и оспорва. Говорим си за литературните качества на ментето, а не за голямото му значение за историците или филолозите

[проф. Добрев]

Т.е. не е имало никакво лице с име Шамбат, тук очевидно става дума за явна манипулация (ПВЛ, напиперена с Порфирогенета), проста измислица на съставителя на Тарихито, който се е вихрил в кръга ШамбАТ-Само-КубрАТ. Просто не знам за какво се занимавате с това менте. Не знам нищо за тюркските думи, но може и те да са натъманени или безсмислени.

Поради неясната етимология КУБРАТ изобщо не може и не бива да се сегментира, а другото име се сегментира съвсем спокойно на тюркска изобщо и на прабългарска в частност езикова почва до Шам-бат, като с тази титла има и други прабългарски имена - Крум-бат, Бат-Баян и др.

Името на Шамбат е и в Самкерт, дн. Керч, струс. Корчевь.

При възможност ще прегледам етимологията на Трубачов, дано да е обърнал внимание и да е обяснил делабиализацията!?

[Aspandiat]

Всъщност пълните отрицатели на "Гази Барадж тарихи" и на "Джагфар тарихи" чели ли са го изобщо или градят мнението си на това което са чели, написано от други или на слухове?

[Perkūnas]

Чел съм само откъси от тарихито и да си призная - стори ми се, че екшънът е прекален, за да е оригинално.

[Perkūnas]

Поради неясната етимология КУБРАТ изобщо не може и не бива да се сегментира, а другото име се сегментира съвсем спокойно на тюркска изобщо и на прабългарска в частност езикова почва до Шам-бат, като с тази титла има и други прабългарски имена - Крум-бат, Бат-Баян и др.

Името на Шамбат е и в Самкерт, дн. Керч, струс. Корчевь.

При възможност ще прегледам етимологията на Трубачов, дано да е обърнал внимание и да е обяснил делабиализацията!?

ШАМ ми напомня единствено на шам-фъстък.

[Ka40]

ШАМ ми напомня единствено на шам-фъстък.

а също и Шамшал

[Aspandiat]

Само че името Шамбат не е измислено:

"След като обуздал македонците и когато приключила войната, храбрият партянин се заел с добри дела. Първо се отплатил за добрините на войнствения и мъдър Шамбат Багарат, който бил от евреите, като му дал властта той и потомците му да коронясват Аршакуни [и постановил] произлизащият от него род да се нарича Багратуни по името му." (Мовсес Хоренаци, "История на арменците", Книга ІІ, глава 3)

[Armand O'BOLG]

Само че името Шамбат не е измислено:

"След като обуздал македонците и когато приключила войната, храбрият партянин се заел с добри дела. Първо се отплатил за добрините на войнствения и мъдър Шамбат Багарат, който бил от евреите, като му дал властта той и потомците му да коронясват Аршакуни [и постановил] произлизащият от него род да се нарича Багратуни по името му." (Мовсес Хоренаци, "История на арменците", Книга ІІ, глава 3)

Някъде беше казано, че само идиотите не си променят мнението, така че да си призная - и аз от краен скептик, започнах да възприемам "Джагфар тарихи" по нов и по-обективен начин, особено след като видях как Антон Съботинов в "България при цар Самуил и неговите наследници" умело борави, така да се каже, с него. Методологията на селектирането на изворовите данни очевидно трябва да отчита кого обслужват тези или онези сведения и когато това няма връзка с поставената от автора (авторите) на "Джагфар Тарихи" генерални политически цели и задачи, тогава спокойно може да приемем, че се касае за свединия, които явно никъде другаде не са запазени. Аз се впечатлих изключително много от обяснението, което се дава в източника за причината византийският император и дворът да охладнеят към магистър Алусиан, след което вече му организират съдопроизводство и отнемат имота на съпругата му в Харсиана. Михаил Псел е изключително пестелив и в много случаи просто крие информацията. Подобна ценна информация според мен са данните за генеалогията на цар Самуил и наследниците му, но все пак точно там се наблюдават и явни манипулации, които няма как да не са свързани с школата на уважавания от мен Питър Добрев (напр. Петър Делян-Джилан). Изисква се изключителна прецизност, за да може да отсеем плявата от зърното!

[T.Jonchev]

В БС аз наистина се въздържах да отсъждам фалшификат ли е "Джагфар Тарихи" или не е. Причината беше, че не се чувствам особено компетентен в историята на региона, в който се развиват описаните събития, както и в тюркологията, а текстовете са буквално наводнени с тюркски (или поне тюркозвучащи) ономастични данни.

Но когато четох за първи път "Джагфар Тарихи" - още преди да излезе на български - ми беше ясно, че ако е фалшификат, този фалшификат не може да датира от XVII век (т.е. фалшификаторът няма как да е Бахши Иман, нито друг по-ранен автор). В текста има много важно (според мен - решаващо) указание срещу подобно допускане. Може дори да има и повече от едно такова указание, но за мен това, което видях, е достатъчно. Така че, ако е фалшификат, "Джагфар Тарихи" би трябвало да е измислен през ХХ век - вероятно към края на 80-те години.

Смятам, че това може да бъде проверено с общите усилия на тюрколозите, на познавачите на арменските (тук Аспандиат би бил безценен) и арабските извори, а също и на (но в много по-малка степен) византолозите. Ако допуснем, че действителният автор е издателят на "Джагфар Тарихи" Ф.Нурутдинов, каквито съмнения съществуват, е напълно изключено в този огромен текст той да не е допуснал грешки, колкото и добър историк и познавач на източниците да е бил.

Не мога да се съглася с изказаното по-горе мнение, че данните на "Джагфар Тарихи" са съчетани с тези на останалите източници - напротив, в много отношения те им противоречат. Говоря за гръцките, латинските и нашите домашни паметници, които познавам най-добре, но не изключвам да е същото и при арменските и арабските. Точно това ме озадачи при четенето, защото фалшификаторите обикновено вземат мерки, за да избягват подобни противоречия и чрез наративните източници се опитват да верифицират фалшификата. В този случай не е така. Разбира се, наличните противоречия може да са допуснати и с определена цел.

Всичко това прави "Джагфар Тарихи" изключително интересно историографско явление и ще е жалко, ако остане просто неглижиран (както общо взето постъпват болшинството колеги), вместо да се подложи на щателен анализ.

Редактирано Май 11, 2010 от T.Jonchev

[Goro76]

Само че името Шамбат не е измислено:

"След като обуздал македонците и когато приключила войната, храбрият партянин се заел с добри дела. Първо се отплатил за добрините на войнствения и мъдър Шамбат Багарат, който бил от евреите, като му дал властта той и потомците му да коронясват Аршакуни [и постановил] произлизащият от него род да се нарича Багратуни по името му." (Мовсес Хоренаци, "История на арменците", Книга ІІ, глава 3)

А защо реши че Нуридинов не познава източника.

[ЧЗ-М-52]

Джагфар-тарихи е абсолютен, при това много плосък фалшификат, писан от пантюркисткия пропагандатор Нурутдинов.

Какво ще кажете за топоними като Атряч, Джалда и пр. Или чели ли сте третата част на трилогията, след жалкия фалшификат Шан-кази, четете Кубан-Чулман-толгау.

Един пишещ се за проф. по история, Васил Василев е написал над 500 стр. глупости свързани с цитиране на този плосък фалшификат - Джагфар-тарихи. Ако това ни са историците....вълци я яли българската наука!