Инфо за Казак-алая?

[decapitator]

Може ли да ми посочите публикации или изследвания свързани с българите служели в Казак-алая (или изобщо с Казак-алая)?

Знам само, че 4 и 5 сотни в Цариград са български и една одриснка.

Малко инфо имам за Мано Пиротчанинът, Геогри Христов, Хаджи Христо от Самоков, Стефан от Елена.

[glishev]

Май Ванда Смоховска-Петрова има книга за Чайковски-Садък паша.

[decapitator]

Май Ванда Смоховска-Петрова има книга за Чайковски-Садък паша.

Дам, чел съм я. Чета по форумите някви мнения, че Ботев бил "казак" за един кратък период от време, та ми беше интересно верно ли е?!?

[emilia_n]

Ще се опитам да намеря инфо за въпросния Стефан от Елена. Имам нещо наум, но не съм много сигурна. Трябва да проверя.

[glishev]

Дам, чел съм я. Чета по форумите някви мнения, че Ботев бил "казак" за един кратък период от време, та ми беше интересно верно ли е?!?

Значи нищо ново не ти казвам На мен дотук ми свършват познанията. За Ботев не знам, може и да има хляб в такова предположение, но друг да се изкаже. Документи трябват,писмо някое или може би нечии спомени.

[decapitator]

Мано Пиротчанинът се промъкнал в блокираната от руснаците Силистренска крепост и успял да намери път за един транспрот с продоволствия, за което бил произведен в офицерски чин. Хаджи Христо от Самоков успява да премине вражеската линия край Тулча, успешно предупреждава турски паша за готвена засада готвена за него и отряда му, за което е поризведен в офирцер. Стефан от Елена е назначен като пръв помощник на командира на кюрдската спомагателна войска.

След Кримската война са съставени още един казашки и един драгунски полк, като основната им цел е била да „изловят“ разбойническите банди действащи в Айтос, Карнобат, Сливен и Ямбол.

[black husar]

Приятелю Декапитатор, ( за съжаление не знам какво означава това )търси броевете на Русская старина от края на 19 в. Там са публикуване спомените на Чайковски за неговите полкове. Отделено е подобаващо място и за участието му в Кримската война. Там точно пише за какво наши българи са наградени с турски ордени и медали - наистина единия от случаите беше за българин казак отличил се в боя при Тулча. Аз също се интересувам от историята на Казак-алая. Имах един добър приятел от Полша - Яцек Яворски, които нищеше темата за полските военни формирования през 19 в. зад граница, то с него си обменихме интересна информация. За съжаление от няколко години нямам никакъв контакт с него. Ако те интересува темата за облеклото, снаряжението и въоръжението на казаците и драгуните на Чайковски потърси броевете на в. Всичко за оръжието от 2002 или 2003 г. - там има две мои кратки статийки по темата.

[КГ125]

От село Задунайка до Калофер в

Сливен му вземаме ние дирите, в тоя град показал той, че е Ботйов. По онова

време в Сливен квартируваше така нареченият казашки алай на Садък паша, тоя

поляк списател, когото руският тиранизъм беше принудил да стане паша и турчин,

да си губи времето в различни авантюри. Нашият пътник кондисал на един хан,

гдето имало на конак и солдати, наречени казаци, но чисти българи, от кол и от

въже събрани. Според тогавашните господствующи понятия Ботйов не можел да гледа

с добро око на тия български синове, които се продали духом и телом да служат и

на така силната турска империя. От дума на дума той се скарал с тях, произлязло

скандал, явил се един офицерин. Ботйов му наговорил някои зеде приказки, отвели

го на по-голямо място, гдето така също дал свобода на езика си, дордето

най-после пожелал да го види и сам Садък паша, понеже му разправили, че

непознатият не е от простите и тукашните хора. Пашата се удивил от свободните

му маниери, живия и ораторския тон, с който тои почнал да се защищава и

оправдава от нападателите солдати. Заговорил му по-меко, а когато захванали да

се разговарят на руски, то го поканил и да седне.

А

когато разбрал вече от думите му и от патимите му, че той не е

руски-панславистически агентин, то станали приятели. Почнало се разискване на

политика, литература, оценка на списатели, руски и полски, за които предмети

Ботйов давал такова мнение, което възхитило талантливия и учения паша. Като го

попитал с какво ще да се занимава в Калофер и има ли богат баща, Садък паша поканил

нашия пътник да го произведе офицерин и направи свой адютантин, от което той ще

да научи много работи. Ботйов, колкото и да бил със съвременни идеи, не можел

да мисли като пашата, т.е. че Турция трябва да даде свобода и на неговите

поляци, и на Ботйовите българи. Рано било още. Обещал се само, че след като си

види родителите, ще да се върне и постъпи в полка. На тръгване дал на Садъка

няколко руски книги, между които била и историята на славянската литература от

Пипина. Пашата, който бил жаден за всяко ново литературно произведение, а лично

положението му не го допущало да получава официално руски книги, останал твърде

благодарен от подаръка на Ботйова.

Подир

няколко месеца, навръх на Великден, в Калофер се явили двама казаци, нарочно

пратеници от Садъка, да поканят Ботйова и го отведат в Сливен, т.е. да си

изпълни обещанието и постъпи офнцер и адютантин. Сега, при родители и приятели

и запознат и ориентиран вече в духа на времето, който владееше по онова време

из България, той отказал по начмн по-категорически, като благодарил в същото

време на Садък паша.

[kramer]

дьонмета, фактът че са шепа потурнаци казва всичко