Wacht am Rhein

[glishev]

След като зарязах мавритано-франкския конфликт след битката между германските съюзници и емира на Шартър и родих идеята за Рейнска България, ми се ще да нахвърля една алтернативка и за евентуално по-малко пародийно проникване на българите до Рейн.

Първо: да очертая възможностите във времето.

Българите биха могли да се появят на запад, при това чак в Галия, за първи път заедно с войските на Атила, владетеля на хуните, може би като част от войските на неговия голям племенен съюз, тоест още в средата на V в.

Спорадично българи биха могли да се появяват като част от аварските сили, плячкосващи из Бавария и/или като наемници във византийските войски в Северна Африка, Сицилия, Сардиния, Италия и дори Испания при Юстиниан Велики и наследниците му, значи през по-голямата част от VІ в.

Знаем за дружеските отношения между Ираклий и Кубратовия чичо в началото на VІІ в.

Ето ни сега, грубо казано, около средата на VІІ в. Българският владетел Кубрат току-що е починал. От изток хазарите притискат българите. Различните племена се канят да се разпръснат - всяко по свой път като по този начин разкъсат съюза, създаден от Органа и Кубрат. Някои родове и племена предпочитат за свои владетели роднини, по-точно синове на покойния владетел. Тук трябва да започнат разликите с историческите факти.

Вместо различни вождове да поемат властта над част от българите и да тръгнат всеки в своя посока, един от тях, наречен Исперих бързо се налага с решителни действия над съперниците си (които може би са му и братя). Не става дума за междуособици, а за поредица от бързи набези, завършили с убийства. Сплашени от проявата на неочаквана агресивност, повечето родове приемат властта на новия кана сюбеги. Малцина роднини на убитите вождове забягват при хазарите, където започват да кроят планове за реванш. След няколко неуспешни схватки по Дон с настъпващите хазарски сили Исперих преценява, че крехкото единство на българите не може да съперничи на хазарскта мощ и заповядва сбор на всички големи родове с все колите, ценностите, робите, семействата, конете и добитъка. Всичко ненужно е изоставено или заровено. За последен път са извършени приношения над гробовете на почитани прадеди, родоначалници и владетели. Под страх от хазарско завоевание българите започват бавния си поход в търсене на нова родина със силен авангард и ариергард. Може би трябва да уточня, че според мен ако походът започва ок. 655, то Куберовите заселвания в Македония и Алцековите в Италия (след сблъсъка с Дагоберт в Бавария) вече са се състояли - може би още в началото на трийсетте години.

Опа, извинявайте, ще продължа по-късно, че се налага да стана от компа в момента.