Кой е Лазар - български бунтовник?

[plamen_starbov]

Днес, докато четях Димитър Ангелов, се натъкнах на някакъв бунтовник Лазар, който проповядвал срещу ромеите. Знаем ли нещо повече освен това?

[glishev]

Проповядвал ли? Да не е бил поп?

[ISTORIK]

Или - еретик?

[Aspandiat]

Днес, докато четях Димитър Ангелов, се натъкнах на някакъв бунтовник Лазар, който проповядвал срещу ромеите. Знаем ли нещо повече освен това?

Хубаво четеш днес Димитър Ангелов, ама дай поне цитат на изречението, за да може някой да ти отговори. Или спомени поне кога е проповядвал.

[plamen_starbov]

Ами авторът казва, че той е споменат в писмата на Теофилакт Охридски, проповядвал в Охридско, бил църковен парик. Само това.

[ISTORIK]

Този Лазар е църковен парик, обезземлен селянин. Той се сближил с главния практор (ще рече - бирник) на тема България - някой си Иасит, който искал да ограничи правата на Архиепископията в полза на държавата - при взимане а данъците, при използването на земята, при ангарията (неплатения труд на селяните - вид непаричен данък). Лазар търсел хора, недоволни от арх. Теофилакт Охридски (обвинени от архиепископа в ереси, в неканоничен брак и др. под.). Така създал цяла организация, която се стремяла да дискредитира архиепископа. На срещата с императора обвинил свещенослужителя, че онзи му бил запалил къщата в негово отсъствие. Започнал да удря главата си в земята, да плаче и да моли владетеля за съдействие... Алексий I Комнин назначил комисия, която да разследва делата на Теофилакт. Според думите на архиерея, Лазар бил по-гол и от рак и искал да спечели нещо зад гърба му. Например - да се оземли... Селяните, събрани от Лазар, го подкрепяли, с надеждата да си върнат земите, отнети им от архиепископа. Това става около 1105 г.

Няма данни какво станало след срещата с императора. Знае се само, че владетелят е бил трогнат от мъката на българина.

Колкото до думите на Т. Охридски за бунтове и въстания, това се отнася до войската на Боемунд Тарентски, не - за Лазар и "неговите хора".

---

Друг Лазар, живял през 50-те години на XIV век, проповядвал ереста на адамитството в Търново. По-късно обаче този Лазар и един негов последовател - монахът Теодосий - се отрекли от ереста, която проповядвали и се завърнали в православието. Двамата били делом и словом груби и невежи. И не били склонни на саможертви в защита на ереста.

[glishev]

В такъв случай този парик Лазар може дори да мине за добър поданик - щом се е обърнал към императора за защита на интересите си вместо да го удари на разбой по хълмовете.

Между другото, любопитна история. Изглежда, че горкият Алексий Комнин непрекъснато трябва да е имал вземане-даване с българи - ту гори Василий Врач, ту изслушва петиции от Лазар и съселяните му, пък и по това време Византия - това е общо взето Балканският полуостров, та България може би е придобила относително голяма тежест в империята или каквото е останало от нея.

А Теофилакт Охридски, макар православната Църква да го възхвалява, никак не ми е симпатичен. Отчайващо скучен тълкувател на Апостола, а и, доколкото си спомням, автор на неприязнени писма по отношение на диоцеза си (може и да греша). А както изглежда и доста алчен администратор.