Предложение за покупка на служба жрец-предсказател

[astrologa]

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПОКУПКА НА СЛУЖБА ЖРЕЦ-ПРЕДСКАЗАТЕЛ В СВЕТИЛИЩЕТО НА КРОНОС В СЕЛО ТЕБТИНИС

Искам да купя службата жрец-предсказател в споменатото светилище, съгласно изложеното още отдавна предложение за купуване при условие да получа правото да нося палмовото клонче и да извършвам други задължения, свързани с предсказването, и да получавам една пета част от всеки припадащ се на светилището приход, съгласно нарежданията. Предлагам за това вместо цената 640 драхми, които беше вече предложил преди Марсисух, син на Пакебкий, за същото, 2200 драхми, които ще заплатя на местната държавна каса, след като бъда утвърден в обичайните срокове, за да остане правото за притежаване и притежаването на тази служба на мене и на потомците ми и наследниците ми по право при същите почести и всички права за вечни времена, като заплащат 200 драхми такса.

И тъй, ако решиш, господарю, потвърди ми там в града моите права и пиши на стратега на областта за това, за да се извършат и дължимите свещенодействия на боговете, които те обичат. А припадащата ми се част – една пета от доходите, както е редно, с направените пожертвувания е:

50 артаби жито, 9 артаби и полвин третинка леща и 60 сребърни драхми.

Живей в щастие. Година 10 на император Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август благочестивий...

Каква е досегашната ви представа за жрец-прорицател. Допускали ли сте, че тя е обвързана само с наддаване на пари - нещо като търг?

Какво мислите за наследяването на "прорицателската дарба" от баща на деца и то за вечни времена?

От това, което съдържа текста, може ли да се направи извод, какъв характер има жреческото съсловие в Египет - затворена каста, висша управленска класа или симония (продаване на религиозни служби).

[КГ125]

Ами това не е непозната практика и за по-късни времена, да се купуват църковни длъжности. Времето на император Адриан, с чието пълно име е датирано писмото, е доста бурно за Рим, макар и успешно. Нищо не пречи на практичните римляни да уреждат божиите си дела със делови и рационални методи ... )

[Galahad]

В случая може би проблема идва от превода. Става дума за гадател, нещо като гледачка на боб, кафе или карти. А това определено си върви по сеен път. А ако някоя гадателка си плати за реклама, може да й въртят и рекламни клипчета по телевизията. Тъй че нищо не се е променило.

[Tyroglyphos]

[КГ125]

Това какво е?

[Tyroglyphos]

Това е оригиналният текст за тези, които се съмняват в превода.

[КГ125]

Ха, че той на гръцки! Чудех се аз защо ми звучи толкова "византийски".

[Galahad]

В превода е сложено прорицател, което създава впечатлението, че купувача на длъжността би трябвало да е нещо като Ванга или Нострадамус. Ако беше използвано гадател нямаше да създаде погрешни представи.

Гадателите, както и днешните гледачки на ръка, кафе и карти не е необходимо да имат някакви специални видения. Просто са били хора, които са знаели правилата за гадаене. В Рим много политици заемали такива гадателски длъжности (или длъжости включващи и гадателски функции) като кариерно развитие. Методите за гадаене били различни - примерно по полета на птиците, по състоянието на даден орган на жертвеното животно и т.н. Иначе казано в случая става дума за нещо като наука или по-скоро псевдонаука. В днешно време някои от останалите в употреба си имат дори имена - астрология, френология, хиромантия и т.н. Или пък И-Цзин. И тъй като става дума по-скоро за познание, отколкото за талант, то не е съществен проблем кадровият подбор да се осъществява и по финансов път. Просто тогава не е бил необходим посредник като Красьо Черничкият, а човек е можело да си пазари директно от продавача - напр. императора.

[Tyroglyphos]

Галахад, ако беше прегледал оригиналния текст, щеше да видиш, че става въпрос точно за прорицателство (προφήτεια), а не за гадателство, предсказване по вътрешности или полет на птици и пр.

[Galahad]

Ако предпочиташ, вместо гадател може да сложим тълкувател по звезди, вътрешности и т.н. Сиреч - гадател, гледачка, врачка. Идеята е една и съща.

προ-φήτης

дор. προφάτᾱς -ου (φᾱ) ὁ

1) тълкувател, изразител на волята на боговете

ex. (π. Διός Pind.; Βάκχου π. Eur.)

τῶν Μουσῶν προφῆται Plat. — тълкуватели на волята на Музите, т.е. поетите

2) тълкувател, коментатор

ex. (τῶν Πύρρωνος λόγων Sext.)

ἐγὼ π. σοι λόγων γενήσομαι Eur. — аз ще ти разкажа за всичко

3) прен. вестител или певец

ex. (τέττιξ θέρεος π. Anacr.)

4) прорицател

ex. (δόμων προφῆται Aesch.)

5) пророк NT.

[bombichka]

Кой знае говорещите гръцки точно в Тебтунис точно по това време дали са усещали тънката разлика между гръцките думи за "гадателство" и за "прорицателство".

Речниковият цитат от Galahad също показва как изконното етимологично значение на тази дума постепенно се е размило.

Впрочем, добра илюстрация на изначалния смисъл, който са влагали гърците в едното и в другото понятие, е един фрагмент на Пиндар, където поетът се обръща към Музата: μαντεύεο, Μοῖσα, προφατεύσω δ' εγω

[Tyroglyphos]

За въпросното светилище има запазени голям брой документи, а и въобще в Египет представата за жреца е точно като предсказател, който общува пряко с боговете. Да не говорим, че гадатели не управляват светилища.

По това време всеки що-годе интелигентен човек е разбирал, че религията, особено в Египет, е до голяма степен измама, и мнозина са се възползвали от доверчивостта на простия народ. Херон Александрийски например описва цял набор от хитроумни устройства, които могат да бъдат използвани за симулиране на божествени прояви - самоотварящи се храмови врати, появяващи се образи на боговете и т. н. Властите също са осъзнавали тази страна на религията и затова са били въведени строги правила за закупуване на съответните жречески длъжности.