Разни

[michael]

1. Местоимението аз което има само на български и словенски идва от германски?

(й)аз-швед. яг

кнез, княз-немски кёниг

Какво казва българския етимологичен речник?

2. Имената от рода Янкулов, Радулов, Нягулов са от румънски език. Интересно е че има и разнообразието Радолов и т.н. Доколкото знам ударението е винаги на "ул" или "ол": ЯнкУлов въпреки че на румънски Янку, РАду, НЯгу са с ударение на първата сричка. Това значи че произношенията от рода ЯнкОлов са неправилни защото о се изговаря у само ако не е ударено.

3. Има на български и румънски имена от рода Борил, Драгота тоест с наствките "ил" (рум. илъ) и "ота" (рум. "отъ")

4. Старите славянски думи (включително топоними) на албански, унгарски, гръцки със сръбски или (западно)български фонетизъм ли са?

например ung. kiraly=bg. kral=srb. kralj

starobg. kraly?

5. има стари романски думи на български които не са от румънски или аромунски. Не са и от далматски както има на щакавски и чакавски езици (рачун=сметка)

оцет, коледа, русалии и други

[michael]

http://illyria.proboards.com/index.cgi?board=bulgarianhistoryforum&action=display&thread=27595&page=1

Интересно е че български и руски език имат много общи черти, не говоря за думи а за морфология и фонетика: б, д, г, з, в, ж се произнасят п, т, к, с, ф, ш краята на думите, думи като слънце-солнце които в повечето славянски езици изгубиха "л": сонце, сунце; подвижно ударение; липса на гласна р; палатални гласни: пряко; к, г, х се изговарят еднакво пред е и и

[michael]

Има "сръбски" думи като слобод на румънски която означава свободен. Доколкото знам старобългарската дума беше също свободен. Слободен заемка ли е или свободен е възстановен дублет?

[michael]

Има "сръбски" думи като слобод на румънски която означава свободен. Доколкото знам старобългарската дума беше също свободен. Слободен заемка ли е или свободен е възстановен дублет?

Наличието на двойни форми ун и ън, ум и ъм в славянските румънски думи:

например: скумп=скъп (скунп->скумп) но зЫмбет=усмивка (от зъб)

ЛункАвица=Лъкавица но ДЫмбовица=Дъбовица

Дали реклфексът "ун", "ум" идва от старобългарски (вместо *скомп имаме скумп поради еуфоницихни или други езиковедски прични), старозападнобългарски или от (старо)сръбски не знам. Не знам и който е по-стар: ун, ум или ън, ъм или дали тук става дума за същевременни рефлекси на думи принадлежащи към две различни говори или езици)

Имаме пак топоними като ВулкАн но и ВЪлча (Вълкан, Вълчо). Първото обаче е от Седмиградско и може би е сръбски топоним, второто е от Влашко и е (източно)българско (ы е рефлекс на български ударен ъ и се произнася близо до български ударен ъ и неударени ъ и а но различно от и двете.

[michael]

Ако щ и жд са първоначални и във всичките "македонски" говори (става дума за западните говори използващи меко к или ч=к', ч' или шч) (и всъщност това е истината, според старобългарските текстове от Македония къде има само щ и жд), тогава к' произхожда от какво?

Ако имаше вече в старобългарски щ вместо меко т и жд вместо меко д как са се образували к' и г'?

т'->щ->как? к'

Например има в сръбската редакция на старобългарски щ и жд а само меко ч и дж? Или в някои други редакции има ли само щ и жд а има ц и (д)з, ч и (д)ж?

Трябва обаче да се признава че има доста важни стари сръбски (или и несръбски и същвременно и неизточнобългарски) морфологични черти в "македонските" говори като: местоимението овож, онож, тож; дека; колкав, -а, -о -и; овде и т.н. които трудно могат да се обяснят като сръбско средновековно влияние защото Македония за твърде малко време беше в пределите на Сърбия или сръбски княжества.

Другите черти обаче ясно показват сърбизация: бев вместо бех (бях) защото в щокавските сръбски говори нямаше х.

Между другото Керамисийски Полета (име на Македония) идва от Мизия?

[michael]

1. Интересно е и фактът че шуменските говори не се говорят западно от ятовата линия в Мизия въпреки че северно от цялата шуменска диалектна област и по-голямата част на западната мизийска територия (например Видинско), във Влашко се говоря същия говор, "мунтенски" говор който е и диалектната оснвова на румънски език. Така че ако шуменските говори показват по-голямото романско влияние (те са с най-голямата румънско влияние) възниква въпросът защо във Видинско не се говоря шуменски? Възможни отговори:

a. определено време във територия на Влашко съответваща на мизийската територия със западни български говори нямаше румънци

b. тези западни български говори от Мизия са всъщност българизирани сръбски говори

2. я/е

стЯгам, стЕгна

впрЯгам, впрЕгна

бЯх, бЕше, бЯхме??? (вместо бЕхме заради е-то на последната сричка)

смЕтка !!! а не смЯтка

вЕк, употрЕба

[petar82]

1. Местоимението аз - а от къде идва "диалектното" "я","йе"?

------------друга тема

вътре(бълг.) - bhitar хинди (?)

[Tyroglyphos]

1. Местоимението аз - а откъде идва "диалектното" "я","йе"?

От съкращаване на "яз", което е вариант на "аз". Такова развитие има в много славянски езици, напр. полски, чешки "ja" от по-старо "jaz", руски "я" спрямо староруски "язъ".

вътре(бълг.) - bhitar хинди (?)

Двете думи произлизат от един и същи индоевропейски корен, но са образувани с различни представки. Вътре е от "в" и старобългарското "ѫтрь" ("вътре"; "ѫ" е носова гласна [о^н], която впоследствие преминава в "ъ"); bhītar (санскр. abhyantara-m) е образувано от същия корен (санскр. antár "вътре") и представка abhi- "при, към" (сродна с бълг. об- в обувам, обличам, обмислям); от този корен са латинското intra "вътре", гръцкото entera "вътрешности, черва" (напр. в гастро-ентеро-логия) и пр.

[natan]

"Вътре е от "в" и старобългарското "ѫтрь" ("вътре"; "ѫ" е носова гласна [он], .... от този корен са латинското intra "вътре""

"ѫтрь" ("вътре"; "ѫ" е носова гласна [он], така си и на български он отрь, онотре ,я, яз,язека . На Берон в Буквара май така си бяха.

И да не са били на 15 км. от Президенството пак така си шпрехат

[michael]

Доколкото знам "щ" и "жд" са налице в старобългарските текстове от БЮРМ въпреки че в всичките старобългарски текстове от Сърбия (сръбската редакция/рецензия на старобългарски) "щ" анд "жд" няма. Това означава сърбизирането на много "македонски" говори в които днес има меки съгласни ч и дж вместо щ и жд (може би и за тези с "шч" и "ждж"). За мене наличието на меки к и г (к', г') произхождащи от щ и жд обаче не е толкова ясно. По-естествено беше к' и г' да се развият из общославянски т' и д' а не из щ и жд но аз не съм езиковед.

Друга бележка: Старобългарски е много различен от новобългарски, особено граматически. Няма новобългарски граматически особености (като определителния член) в старобългарски текстове писани в България или БЮРМ въпреки че много от тях са доста стари. Това значи че българите винаги смятаха старобългарски за техния език. Ако беше чужд за тях език те щеше да въведат "български" в текстовете му, шяха да го "българизират". За сърбите това не беше толкова голяма нужда защото сръбската граматика (падежи на съществители, неналичието на много нестаробългарски глаголни времена (доколкото знам само бъдещето време се образува изцяло различно от старобългарското), и т.н.) е много по-близка до старобългарската отколкото новобългарската.

[michael]

Интересен факт:

алб. мал=планина; срб. и словенски брег=(само?)=хлъм

рум. мал=бряг

хлъм е приблизително=планина

срав. рум. "ла дял"=нагоре (Черна Гора, Загора, Средна Гора)="ын амОнте"=горе по течението

"ла вАле"=надолу="ын авАл"=долу по течението

чешки бршех, словашки брех, украински, руски берег=бълг. бряг

"македонски" брег=1. брег; 2. планина; 3. хлъм

Както се вижда в територия на илирите (!) срб., слов. брег=алб. мал=планина но в другите територии (славянски или румънски) рум. мал=бълг. бряг=> албаницте са илири а не траки???

или =>илири=траки???

Старите топоними на Албания с латинска етимология трябва да се изучат и сравнят с румънски, аромунски (армънски, ръмънски), мегленовлашки, реторомански и далматски език (може би и с истриотски)

Други интересни думи:

rom. scurt=alb. shkurtër

rom. zgaibă<=lat. scabia=scabies

rom. zgăura<= lat. *excavulare (<=cavus)

rom. zgâria<= lat. scaberare (<=scaber)

rom. zgardă= alb. shkardhë

rom. zgură= alb. zgjyrë (bg. zgurija)

[michael]

rom. zgură= alb. zgjyrë, skorje (bg. zgurija)

[михай]

Интересни са и тези факти:

носна гласна е се "рефлектира" като и или ы в румънските заемнки от български а носната о се "рефлектира" като у (мункъ=мо~ка, мъка), точна така както е станал и със старите латински думи.

[Други примери: стиклъ вместо стыклъ=стъкло.] Но има и други примери: думбрАвъ=дубрава, (зымбет=усмивка от зо~б, зъб). Това би могло да помогне за датирането на тези думи и присъствието на пряко славянско влияние.

[михай]

otkolkoto=decÂt

ot=de

kolko(to)=cât

[михай]

чешки бршех, словашки брех, украински, руски берег=бълг. бряг

чешки "бржег" а не "бршег"

Де=къде трябва ли да се пиша тде?

Там, сам, към

Тде, Кде=где, къде, с...?

оттам, отсам, откъм (към=вместо "кам"?)

такива, какви, с..?

така, как, с..?

тогава, кога, с..?

толкова, колко, с..?