Етнография на кавказките етноси

[Пандора]

Дагестанска дърворезба

Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.

Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.

За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.

Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.

При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».

зърнохранилище

Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.

дървена врата

Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.

учалтан - място за вилици

Източници:

http://www.dmii.ru/subcat010.html?_print=printable'>http://www.dmii.ru/subcat010.html?_print=printable

http://www.dmii.ru/subcat010.html

http://www.fatiha.ru/regiony/uncukul/uncukul/izdelia.htm

[Пандора]

Малко видео материали

Карачаевски обичаи

http://www.youtube.com/watch?v=wxjsKP0r5k0&feature=player_embedded

Международен научен симпозиум - "Кавказская Албания и лезгинские народы: историко-культурное наследие и современность"

http://www.youtube.com/watch?v=wH-MnoMPwtY&feature=related

[Пандора]

В един форум видях това видео - откъс от балкарска сватба

Анчо Калоянов пише за сватбата в село Аспарухово:

"До неделя булката не говори с никого. В неделя деверът взема три пръчици от ябълково дърво, булката взема котлите, заложницата носи меденик, който булката е месила сутринта преди изгрев слънце, и с две зълви отиват на реката. Носи и орехи. До реката зълвите пеят “Радо льо, разсипнице ле”. На реката напълват бакъра. Ако реката е заледена, разчупват леда. Деверът и булката се хващат за малките пръсти и три пъти обикалят котела, като го “поритват”. На третия път двамата едновременно го бръщат с крак с дъното нагоре. Деверът сяда на котела срещу слънце, булката се навежда, а той на трите ябълкови пръчки почва да навива булото от носа нагоре, открива лицето и и казва: “Да си проста!” - това означава, че може да говори вече. Булката напълва котлите и всички отиват у зетя, като пеят песни по пътя. "

http://liternet.bg/publish/akaloianov/iunak/vejka.htm

В същия форум един чеченец написа за чеченската сватба това:

"Ловзар – чеченская свадьба

Ловзар длится около года – именно через такое время жених и невеста в присутствии свидетелей назначают день свадьбы и в знак согласия чеченская девушка дает жениху какую-либо вещь – платок, кольцо, цепочку или что-то другое. Сейчас эти сроки значительно сократились. Свадьбы чеченцы обычно праздную в среду, субботу или воскресенье, и длятся они, как правило, три дня. Встречаться жених с невестой без свидетелей до самой свадьбы не могут.

В день свадьбы за невестой едет молодежь и старики, и договариваются о калыме – размер калыма в каждом селе свой и устанавливают его старейшины. После этого невесту передают другу или близкому родственнику жениха и везут в дом будущего мужа.

В доме родителей у жениха и невесты своя половина и в течении всех трех дней свадьбы они почти не встречаются, так как жених должен проводить все время с друзьями. Невеста не может говорить с родственниками и друзьями жениха, до тех пор пока не проведут специальную процедуру, для того что бы разговорить ее. И все равно на все высказывания и шутки в свою сторону невеста должна молчать – это считается признаком ее мудрости и добродетели."

[Пандора]

Имена, усвоенные из горских (нахско-дагестанских) языков, носят единичный характер и представлены чеченским Яха "пусть живет" в хасавюртовском диалекте, где последнее, наряду с редким мужским Ваха в том же значении, использовалось первоначально, по всей видимости, в качестве второго имени-оберега

Във връзка с това малко информация за чеченски заселвания на територията на Дагестан.

Чеченско общество Аьккха

Чеченския тейп е общност от хора водещи своя произход по мъжска линия от общ предтеча.Всеки тейп има родова земя и тейпова планина,от чието название обикновенно произлиза името на тейпа.Тейпът се дели на гары – клонове и некьи – фамилии.Такава родова организация служила за икономическо и военно обединение.Всеки тейп установява свои морално-етически норми,които сеа обединени под названието «оьздангала».

В средата на 19в се преброяват 135 тейпа.Сега те са разделени на планински – 10 и равнинни – около 70.Названията на тейповете може да произхождат от местонахождението – Харачой – пещера,Хьачарой – сливова долина,Шарой – ледник или пък производствена специализация - Хой – охранители,стражи.

Също така някои тейпове претендират че са чисти исконно чеченски наричащи се нохчмакхой,населяващи отначало около района на планината Нашхо ,сега разселени по цялата територия на Чечня- Беной,Центорой,Курчалой и др.Под смесени тейпове се подразбира,че имат примес на чужда кръв – Гуной – родство с терските казаци,Дзумсой – с грузинците,Варандой – с хевсурите,Харачой – с черкезите.

В Топонимия Чечни Ахмад Сюлейманов споменава няколко топонима Аьккха.

Древната област Ломе Аьккхи/Ломекки е име на планинска област между Дарял,Казбек,Джейрах и Елбрус.Река Терек с изворите намиращи се в тази област се нарича Ломе Аьккхи Хи/Акхе Хи/Ломекхи Хи/Ломекки

Област Щир Аьккха/Сир Акка/Щир Аьккх/Сиарака включва Джейрахската долина,Дарялската,Тагаурската и може би и Дигор.

Област Панна Мохка/1авхар, Овхой Мохк или Арар Аьккха. Предполага се ,че монахът Рубрук упоменава този топоним като Аркакка

Аланы на этих горах все еще не покорены, так что из каждого десятка людей Сартаха двоим надлежало караулить горные ущелья, чтобы эти аланы не выходили из гор для похищения их стад на равнине, которая простирается между владениями Сартаха, аланами и Железными воротами, отстоящими оттуда на два дневных перехода, где начинается равнина Аркакка. Между морем и горами живут некие сарацины по имени лесги, горцы, которые также не покорены, так что татарам, жившим у подошвы гор аланов, надлежало дать нам 20 человек, чтобы проводить нас за Железные ворота. И я обрадовался этому, так как надеялся увидеть их вооруженными, ибо я никогда не мог увидать их оружия, хотя сильно интересовался этим. И когда мы добрались до опасного перехода, то из 20 у двоих оказались латы. Я спросил, откуда они к ним попали. Они сказали, что приобрели латы от вышеупомянутых аланов, которые умеют хорошо изготовлять их и являются отличными кузнецами. Отсюда, как я полагаю, татары сами имеют немного оружия, а именно только колчаны, луки и меховые панцири (pelliceas). Я видел, как им доставляли из Персии железные панцири (platas) и железные каски, а также видел двоих, которые представлялись Мангу вооруженными в выгнутые рубашки из твердой кожи 213, очень дурно сидящие и неудобные. Прежде чем добраться до Железных ворот, мы нашли один замок аланов, принадлежащий самому Мангу-хану, ибо он [182] покорил ту землю.

http://vostlit.narod.ru/Texts/rus3/Rubruk/text6.htm

Област Аьккха в Нашхо е планинска област където са съхранени няколко крепости и 50-70 кули.

За първите преселения на нахите разказват преданията от тептарите.Едно от тях публикувано в 19в казва:

«Где-то в стороне Баш-лам (Казбека) есть горы, из которых вытекают реки Асса, Фортанга и Гехи. Эти горы называются Лом Аккха(авт - др. вариант Аьккхий Лом), там некогда жили предки чеченцев — лам-кристи (т.е. христиане). Эта местность — колыбель чеченцев. Четырнадцать поколений назад часть лам-кристов вышла оттуда и двинулась на восток по причине того, что на их родине от многолюдства им жить стало тесно. Они прошли мимо рек Аргуна и Аксая, но эти реки им не понравились, наконец, они пришли в место, где ныне стоит аул Юрт-аух. Первыми поселенцами здесь были фамилии Парчхой (Пешхой) и Цечёй (Цецёй). Когда они прибыли сюда, в этих местах стоял только один хутор Анди. Других поселений не было».

В края на 17в в Галанчожската котловина живеят чеченските тейпи,които в по-древни времена се обединявали под едно племенно название Балой,което означава каста на войните.

По предание планината Балойн Лам се явява прародина на чеченското общество балой от което произлизат обществата ялхарой, аьккхий и орстхой. Съществува също хидроним Балсур-хи – така се наричала река Фарта или Марта,което на вайнахски означава благодат,обилна,плодородна.

Източни съседи на ингушите са са карабулаки и планинските аккинци - орстхой и аккхий,които говорят на галанчожски диалект.Двете групи географски се намират между чеченци и ингуши и имат древен чеченски произход.

Предците на чеченците живеещи в Дагестан,в междуречието Терек – Сулам,,дошли тук в дълбока древност,което се потвърждава от археологическите разкопки .Това население е запазило по-древна форма на вайнахски език,което свидетелства за обособяването на тази част от етноса в самото начало на диференциацията на вайнахите на чеченци,ингуши,орстхойци,кистинци,аккинци..

По времето на персите тук се появили три крепости Кешен,Гилян,Мескеты.Днес има селища с тези имена Кешана в Дагестан,Гилана и Мескеты в Чечня.

С хазарите аккинците имали икономически и военни взаимоотношения.В хазаро-арабските войни участвали аккински отряди начело с предводителя Шагин Агуки или Шагин Ауховски

Против войските на Златната Орда водели борба аккинските вождове Янбек,Таймасхан,Маадий.Военното съпротивления срещу татаро-монголите през 13-14в довело до разорение,а много селища напълно изчезнали.

По време на Кавказката война 19в Шамил назначил управляващи наиби на отделните общества ,в 1840г разделил територията на четири окръга Ауховски,Мичиковски,Голяма и Малка Чечня.В 1842г имамата бил разделен на три области Чеченска,Аварска и Андалска

След войната територията Акки влиза в състава на Теркска област под названието Хасавюртски окръг населен с аккинци,кумики и ногайци.В 1921 окръга влиза в Дагестанската република.

Редактирано 2, 2011 от Пандора

[Пандора]

В един блог на ингуш намерих снимки и реших да ги сложа тук.

Това е снимка на кули край река Асса,както пише авторът на блога "Сверху-справа башня нашего ваьра Бек-наькъан (Бековых) и мы относимся (как и много других известных фамилий) к тайпу ТIаргимхой." и още "Башни Таргима стоят с тех самых времен как были построены. Лет 10-15 назад представители фамилии Мальсаговых (их башня справа, нижняя) провели берегоукрепительные работы и отвели в сторону русло реки Ассы т.к. она угрожала размытием берега и в конечном итоге могла окончательно разрушить их."

"А это башня Балхан (Баьлне) с крестами на стенах. Крыша была пирамидальной, но во время реставрации почему то сделали такой."

от sunja-edu.livejournal.com

Редактирано 3, 2011 от Пандора

[Пандора]

От същия блог

Гробници - склепы

"По преданиям, когда в Ущелье была чума, люди сами приходили в эти склепы и ложились умирать."

И

"Христианский храм Тхаба-Ерды. Построен до VIII-IX вв. В эпоху развитого средневековья использовался как языческий. Сейчас восстановлен и реконструирован."

[Пандора]

Свански традиции

В планинските райони на Грузия феодалните отношения не могли да проникнат и почти до 20в в тези области се съхранявали общински правила и обичаи.В ранните векове ериставската община Сванети имала важно политическо и икономическо значение.Управителят и се наричал „мтавари”.При делението на Грузия на княжества,тя се оказала под влияние на своите съседи.В началото на 19в Квемо Сванети се подчинило на Мегрелското княжество,а Земо Сванети след много перипетии остава независимо.

В планинска Грузия съществувал родово-общинен институт Теми,управляван от хевисбери,наричан в различните области различно:в Хевсурети – Хуци,В Тушети – Деканози,в Сванети – Махвши.В Сванетия той се избирал на общо събрание,в което участвали здравомислещите лица от двата пола навършили 20 години.В мирно време Махвши се явявал съдия,във военно – главнокомандващ войската – лашкари.На обединеното събрание на общината Хеви се разглеждали отношенията със съседите,готовност за война,стратегия на отбраната,строителството на различни обекти за нуждата на общината – мостове,пътища,църкви,юридически въпроси и наказания.Решенията се приемали с гласуване,събранието се считало висша инстанция.

Плодородните земи биле частна собственост,а ливадите и горите биле собственост на общината.Съществувал и "иконный лес и земля",които се използвали от църквата за религиозните празници.Махвиши регулирал установявал границите между участъците и решавал спорни въпроси.

Всяко гражданско или углавно дело се разглеждало от съд,състоящ се от съдии – морвали.Двете страни избирали съдии от своя клан.Процесът на обсъждане и преговори бил дълъг.Пред икона давали клетва да бъдат честни и справедливи и след това приемали решение,което в повечето случаи било окончателно.Съдията взимал камък и дълбоко го заравял в земята,което означавало край на делото.

Сваните се намирали в пълна зависимост от своя урожай,тъй като земите им биле почти недостъпни и помощта от вън била невъзможна.

В началото на февруари се извършвало отопление на земята,чрез огън – лампоба и това се превърнало в религиозен празник.Всяко семейство приготвяло три снопа от брезови клони – в чест на св.Мариам,която считали за покровителка на урожая,втората в чест на св.Георги,а третата била предназначена за небето,за да изпрати доброта и милост.В определения ден снопите събирали пред църквата или на двора и ги запалвали,а след това започвал празникът.

През зимата било разпространено строителството на снежни дворци върху дървена основа – Деда бодзи.На върха поставяли голям дървен кръст.Младежите се разделяли на команди и всяка се стараела да довлачи двореца в своята махала,което означавало бъдещ богат урожай.Главният момент бил взимането на кръста,което се превръщало в борба.

В последната седмица от Големия пост започвал празника Хориемма.Главата на семейството,молейки се взимал два железни пръта и с удари изгонвал от дома злите духове – каджи,а на двора стрелял с оръжие.Стопанката на дома пък намотавала черни конци на дясната ръка на членовете на семейството,на роговете на добитъка, и на плуга.Този ритуал предпазвал хората и животните от зли сили.Със същата цел от реката взимали пясък и бели камънчета,на нивата закопавали пръчка с шипове и я засипвали с пясъка и камъните.

По време на суша жените хвърляли кости в близкото езеро и провеждали дни и нощи в молитви за дъжд.В някои общини мъжете изнасяли иконите на Иисус Христос и Дева Мария,измивали ги в реката с песнопения.В селото Ленджерэ и сега се провежда празник Элиа ,при който пред иконата на св.Илия народът се моли за дъжд.

Често възниквала необходимост за бързо събиране на урожая и се практикувала кооперация на труда – Нади,при което съседи и роднини си помагали при сенокос и други селскоктопански дейности.При строителството на домове и кули такава взаимопомощ се наричала Мамитади или Линди.

Сванския дом предтавлява сложна система от жилищни,стопански помещения.На долния етаж се намирало главното помещение – мачуб.То се деляло на мъжка и женска половина.Край огнището стоял о кресло с красива дърворезба – мястото на главата на семейството.Срещу него било мястото на децата.От двете страни на огнището имало дървени дивани – единият за мъже ,другият за жени.На вторият етаж се намирали хамбарите и се съхранявало сеното.През лятото тук спели и членовете на семейството.Към дома имало пристроена кула.

Още за сванският дом и кули

http://svaneti.ru/forum/22-66-1

Подобни шапки от вълна са традиционни за кавказките народи,но всички те се отличават по формата си и някои детайли.Характерната само за сваните шапка се нарича "къуди" или "фаг(и)".В по ранни времена моделът и бил малко по-различен,приличащ на калпак.В сегашния си вариант е отбелязана в края на 19в.Съществува мнение,че изначално сванската шапка изпълнявала роля на подшлемник.Според други тя има охраняваща функция.Кръглата форма представлява светлината,четирите части,получени от пресечените шнурове на кръст– това са четирите главни ангела,а черната нишка – това е Сатаната.Където има ангели и светлина винаги се намесва и Сатаната ,за да те отвърне от правия път.Това е едно непрестанно напомняне,че всичко лошо ,което човек мисли идва от демоните и човек винаги трябва да е нащрек.

Много силни са взаимоотношенията на сваните с техните съседи - карачаевци и балкарци.В статията Из истории грузино-балкарских отношенийБ. Кучмезов пише:

"Эти отношения нашли отражение в устном народном творчестве - в легендах, преданиях и песнях. Например, в балкарской легенде о двух братьях Басияте и Баделяте содержатся сведения о сванах, которые жили среди «таулу»1. В то же время в легендах сванов отмечаются, что сваны пришили в места современного расселения со стороны Балкарии2. Эти предания, на мой взгляд, отражают весьма тесные этногенетические и культурно-хозяйственные отношения балкарцев со сванами.

...

Балкарцы сванов называют «эбзе», а сваны балкарцев - «савиар». Языковеды отмечают, что в горах и в предгорьях Балкарии имеются ряд топонимов, которые переводятся со сванского языка5. Исследователи Харадзе Р. и, Робакидзе на конференции по происхождению балкарцев и карачаевцев в своём докладе отмечали, что за этнокультурными параллелями, которые имеются между балкарцами и сванами, скрывается единая культурная область «органической частью, которой были балкарцы»6. Для выявления наиболее ранних свидетельств о контактах балкарцев с жителями южных склонов кавказского хребта, можно привести пример с надписи на золотом кресте из церкви в Цховати где говорится о нападении балкарцев на грузинскую (церковь в г. Цховати, что в Имеретии и пленении здесь грузинского религиозного , которая произошла примерно в XV веке7

...

Отчасти это свидетельство подтверждается фамильными легендами некоторых фамилий - выходцев из этих обществ - Рахаевых Холаевых, Аттоевых, Ольмезовых, Жабоевых, Махиевых, Боттаевых и других, где говорится, что их предки по каким-либо причинам подкинули Сванетию или Рачу и поселились в Балкарии.9 Однако, на наш взгляд, необходимо иметь в виду, что в более ранние времена, балкарцы при неблагоприятных ситуациях , как например, эпидемия, внешняя агрессия или кровная месть, часто перебирались в горную Грузию. Многие сванские и Рачинские наши информанты это подтверждали. Многие из них после стабилизации возвращались в Балкарию. Существовала и обратная миграция. Так, по посемейных списках 1886 года в Холаме проживали несколько семей под фамилией Эбзеевы, а в Баксанском ущелье жили Чаркуяновы10. Балкарская пословица «Эбзени тау тыймаз»- «Свану горы не преграда», говорит об интенсивности межэтнических контактов. И сегодня, балкарцы-старики часто упоминают о людях, которые «так быстро переходили через перевалы, что хычины (пироги) горячими доставляли в Грузию.»

...

Большинство исследователей, говоря о ранних сванско-балкарских культурных взаимоотношениях, упоминают о башнях, которые стоят в В. Чегеме, в Безенги, Холаме13, а некоторые причисляют сюда и башни в Верхней Балкарии14. Действительно легенда о фамилиях Чегемских князей Балкароковых, Келеметовых, Кучуковых и Баразбиевых, гласит что один из их родоначальников князь Ахтууган вызвал сванов и заказал им постройку этой башни, для защиты от нападения кумыков, которые решили отомстить Ахтугану за то что он насильно украл дочь Шамхала Тарковского15. Легенда о башне «Акъ къала» в Безенги, строительство которой традиция приписывает знатной фамилии Рахаевых и которая считается одной из древнейших балкарских фамилий, указывает о генеалогические связи со Сванетией.

...

Некоторая общность наблюдается и в традиционной семейной свадебной обрядности сванов и балкарцев,18 которую заметил ещё во второй половине XIX века английский горовосходитель Фрешфильд, указывая на обычай левирата характерной для сванов и балкарцев. Это же отмечал и М. Ковалевский, который собирал законы и обычаи горцев и который прожил несколько недель в Сванетии и в Балкарии.19 Об этнокультурных контактах между балкарцами и сванами, на наш взгляд, свидетельствует и распространение среди сванов нартских сказаний, в то время как в других районах Грузии, расположенных далеко от Балкарии, они отсутствуют. Исследователь Лавров Л. И. в своих этнографических заметках отмечал, что войлочное производство в горной Грузии - результат влияния тюркского мира и в частности карачаевцев и балкарцев.20

...

Во всяком случае, мы можем здесь утверждать, что в Сванетии и в Раче периодически образовывались - балкарские диаспоры. Исследователь Волкова Н.Г. упоминает о «малкар эбзе», «бызынгы эбзе», «чегем эбзе», которые проживали за горами.30 Косвенным тому доказательством являются сведения Р. Харадзе и А Робакидзе о том, что в генеалогиях сванских фамилий 6-7 поколений назад встречаются тюрско-балкарская ономастика: Мырза, Алмырза, Атмырза, Шахмырза, Бекмырза, Биймырза, Хемза, ( (Хамзат - Дж. ), Джамбулат, Джауба, Ахым, Кучук и др.31 Во всяком случае то что в Сванетии встречаются балкарские топонимы подтвердили многие информанты.32 Характерно что многие балкарские фамилии считающие себя выходцами из Сванетии переводятся на балкарский язык - Атмырза, Шахмырза, Каракыз, Мырза, Байда, Ельмез и другие. Тесные контакты балкарцев и сванов в сер. ХIХв. привёл к тому, что некоторые сванские князья начали принимать мусульманство, а балкарские чтобы жениться на сванских княжнах - креститься в христианства.33 Одного из обращенных в ислам Дадашкелиани - Отара другие Дадашкелиани попытались лишить имения Бечо, правда безуспешно.34

...

Интересные данные приводит М.З. Кипиани-—«Сванеты находят некоторый заработок в Баксанском ущелье, и их всегда можно найти здесь сотнями.39 Некоторые грузинские горцы отдавали своих детей внайм на различные работы в Балкарские общества. «Рачинцы - отмечает тот же Кипиани М.З. отдают даже своих мальчиков в услужение горцам на самых невыгодных для себя условиях. Так, например, мальчик лет десяти за семилетнюю службу получает всего около двадцати коз и по окончании срока весьма счастливый отправляется домой. Весь интерес в данном случае заключается в том, что мальчик изучает язык и заводит знакомства и близкие отношения с карачаевцами и балкарцами - что очень важно для него, так как, опираясь на них, он впоследствии может вести торговлю.40 Таким образом закладывались основы для будущих межэтнических отношений, т.к. торговые и отходнические связи с балкарцами для имеретинцев и сван было жизненно важно.

...

Многие сванские торговцы приводили в Балкарию лошадей мегрельской и грузинской пород, грузинский щёлк, который очень высоко ценился и приобретался в основном женами и дочерьми балкарских владетельных фамилий, а также сборные и литые казаны, подковы, сушеные фрукты, металлическая посуда, грузинские керамические изделия, которые в большом количестве изготовлялись в Имеретии. Взамен они получали куски домотканой шерстяной материи, войлочные ковры, скот. Особенно в Сванетии ценились балкарские быки, которые были крупнее и мощнее сванских пород. Климат Сванетии, известный своей влажностью, а также отсутствие обширных пастбищ, не давали возможности сванским скотоводам заниматься овцеводством в больших масштабах.

...

Важной статьёй в торговых отношениях двух народов была соль. О том, что балкарцы ездили за солью в Грузию известно по многим документам и литературным источникам.44 Этот путь был короче чем ездить к можарским озерам. Соль была необходима как для употребления в пищу, так и для скота. Благодаря торговле с Грузией в горах Балкарии появились турецкие и грузинские серебряные деньги, из которых многие балкарские мастерицы изготовляли украшения для одежды и платков."

http://www.fundofcaucasus.org/

[Perkūnas]

таўлу 'планинец' -> таўлула 'планинци' (самоназвание на карачаево-балкарците). Черкезите пък наричат осетинците и балкарците с едно име: планинци.

эбзе 'свани' е свързано с абазини.

абхазците наричат абазините Aссуа, а пък осетинците наричат Балкария - Ассы.

пълен буламач...

[Пандора]

Ами всеобщия етноним "планинец" ,както много етноси се самоназовават може да е свързано с това ,че една част от етносите са живеели в равнинните местности други в планинските,например чеченците и ингушите също се делят на планиниски и равнинни.Ассуа може да е свързано с "апсуа".Едни историци смятат,че грузинския народ е резултат от консолидация на три племена мегрели,свани,карти,други обратно - че грузинския народ се диференцирал на три диалектни клона.За абхазите се твърди,че се преселват от по-вътрешните кавказки територии/Алания/ към Черно море .Смесването вероятно е заради постоянното заселване на различни племена по хребета,край проходите за охранителни и военни цели.За хевсурите например също се твърди че са погрузинчени чеченци.Вероятно повечето етноними имат за основа топоними .Например в адигския език се слага едно "а" пред съществителното като това:

"В обоих диалектах абхазского языка для обозначения большой восковой свечи употребляется слово акялантар от мегрельского келантари (ср. лит. груз. келаптари от греч. кероламптер – “подставка для свечи”).....Еще один пример: после XV в. заимствовано в абхазском слово ачквандар “эпископ” (от мегр. чкондари//чкондидари, лит. груз. чкондидели – “чкондидский, человек из Чкондиди”)."

И като се има предвид чеченското общество Орстхой - ето ти "аорси"

"В 30-40-х годах XX века вопросам истории Абхазии посвятил некоторые свои исследования видный ученый-историк С.Джанашиа. Апшил-абазгов он считал предками апсуа-абхазов. В то же время на основе анализа названия древ-них стоянок в Абхазии (Цанигвари//Чанигвари=жилище, стоянка цанов//чанов) С. Джанашиа пришел к выводу, что собственно абхазов на большей части тер-

ритории их современного расселения предшествовало грузинское (сванское и чано-мегрельское) население"

...

"что отрезок Галидзга – Кодори с древнейших времен и до конца XVIIв. был населен мегре-лами и назывался «Шуа Сопели» («Средняя Страна»). Утвердившиеся здесь в XVII-XVIII веках апсуа-абхазы лишь перевели это название на свой язык. Так возникло наименование Абжуа."

Очерки из истории Грузии

[Perkūnas]

Темата за автохтонното население на Абахзия е винаги под кръстосан огън в интернет (абхазци срещу грузинци). Видях например дори някакви изследвания на топономията, според които на територията на Абахзия и западна Грузия е живеело черкезко население, а не абхазци или мингрелци. Май наистина е имало преселения - особено ако населението в древността е било получергарско като каракачаните например и затова имената са се бъркали.

[Пандора]

Темата за автохтонното население на Абахзия е винаги под кръстосан огън в интернет (абхазци срещу грузинци).

Особено в политически времена нещата съвсем се изострят.Абхазите и абазините ги водят към черкезко-кабардинско-адигското езиково и културно общество.Една част от тях наистина може да са изпитали сериозно грузинско влияние.Изобщо грузинците са заселвали всякакви племена на своя територия и те самите са доста смесени.

[Elemag]

Народите на Кавказ (DJVU)

Том 1, 1960

http://depositfiles.com/en/files/4e2lixa0o

Том 2, 1963

http://depositfiles.com/en/files/jsl1j3l1s

[Пандора]

ШЕРЕФ-АД-ДИН ЙЕЗДИ КНИГА ПОБЕД ЗАФАР-НАМЭ

|764| Рассказ о движении пышного поезда (Тимура) к горе Эльбурз. Когда мысли Тимура успокоились от дел с областью русских и черкесов, то он со всеми, подобными небосводу, войсками повернул к горе Эльбурз. В это время гнев и горячность царские, вследствие подозрения, которое в действительности не имело основания, отдали приказание убить эмира Осман-и-Аббаса, и такой предводитель погиб из-за подстрекательства нескольких подстрекателей-клеветников (цвет). В намерении покорить неверных знамя, мир завоевывающее, направилось на Буриберди 34 и Буракана, 35 который был правителем народа асов. На этом пути находились леса. Вырубив деревья и проложив дорогу, (Тимур) оставил эмира Хаджи-Сейф-ад-дина при обозе, а сам с целью джихада взошел на гору Эльбурз. В горных укреплениях и защищенных ущельях у него было много стычек с врагами веры и во всех делах победоносное войско (его), согласно обещанию “поистине наши войска будут победителями", 36 одержало победу, многих из тех неверных, предав мечу джихада, отправили в огонь геенны,, разорили их крепости, и милостью судьбы для победоносного войска стала несметная добыча из имущества неверных. Возвратясь победоносно оттуда после похвальных трудов и с бесчисленной добычей, (Тимур) остановился в высочайшей орде. Эмир Хаджи-Сейф-ад-дин, остававшийся при обозе, устроил пир и задал |765| царское угощение

766| Рассказ о походе Тимура на крепости Кулы и Тауса и другие. Тимур, снова оставив обоз, двинулся оттуда к крепости Кулы и Тауса. Они также принадлежали к племенам обитателей Эльбурза. У тамошних жителей были крепости и укрепления на вершине горы, и пройти туда было чрезвычайно трудно, вследствие высоты их, которая была так велика, что у смотревшего мутился глаз и шапка валилась с головы, в особенности крепость Тауса, которая лежала на третьем уступе горы, как гнездо, хищной птицы, на такой вышине, что пущенная стрела не долетала до нее (цвет). Тимур вызвал несколько находившихся в победных войсках его человек из племени мекритов, которые в ходьбе |767| по горам были так ловки и искусны, что заберутся в любое место, куда только серна может забраться, и приказал им искать и исследовать дороги к той крепости. Они, согласно приказаниию, занялись отыскиванием места, где можно взойти и спуститься по той горе, но сколько ни ходили и ни смотрели, совсем не нашли ни одной дороги, по которой можно было бы добраться до этой крепости. Разрешающий трудности ум его величества бросил луч размышления на это дело и после внимательного обсуждения (его) приказал сделать несколько высоких лестниц, привязать их одну к другой и, поставив их на первый уступ горы, нескольким храбрецам забраться по ним наверх, втащив лестницы, поставить на второй уступ, взойти наверх, снова втащив, поставить на третий уступ горы, на котором находится крепость. Те храбрецы, простившись с жизнью и обнажив мечи, один за другим взобрались но лестницам. Другая группа смельчаков, решившись пожертвовать жизнью, наверху той горы опоясалась канатами, концы канатов прикрепили к вершине горы и с огненными мечами спустилась до места, находившегося против крепости. Оба отряда согласованно сверху и снизу нападали (на крепость). Сколько ни бросали (из крепости) стрел и камней и сколько ни гибло храбрецов, другие верующие смельчаки, благодаря счастливой судьбе могущественного Тимура, храбро принимались за это дело (цвет). |768| Жители крепости, видя эту небесную и земную беду, сверху и снизу спускающуюся и поднимающуюся, оробели и растерялись. Храбрецы победоносного войска овладели таким образом этой крепостью и умертвили множество людей из племени Иркувун, 37 которые были в ней (цвет). Взяв в плен Кулу и Тауса, которые были предводителями той крепости, они убили их. Оттуда победоносное знамя двинулось к крепости Пулада, в которой укрылся Утурку, один из старших эмиров Джучиева улуса. По дороге они один день провели в местности Балкан. Там было столько меда, что воины брали его столько, сколько хотели. Откочевав оттуда, они благополучно отправились (дальше). Чтобы вызвать предлог, (Тимур) написал Пуладу письмо и отправил его |769| с братом Утурку. 38 Содержание письма и послания таково: “Пришли Утурку, укрывшегося у тебя, если же нет, то я приду с бесчисленным войском, которое все состоит из львов, поражающих врагов". Когда это письмо пришло к Пуладу, то он из-за уверенности в неприступности своей крепости ответил: “У меня хорошо защищенная крепость и средства для войны приготовлены; Утурку нашел у меня убежище, и пока (у меня) душа будет в теле, я его не выдам и, пока смогу, буду защищать и оберегать его". Когда этот ответ дошел до Тимура, у него вспыхнуло пламя царственного пыла. По дороге туда был такой густой лес, что от множества деревьев и сплетения ветвей туда с трудом проходил (даже) быстрый ветер. Было издано высочайшее повеление, и войска, подобные судьбе, прорубив лее на три фарсаха, проложили путь и, подняв знамя похода, прибыли туда. Крепость находилась в чрезвычайно недоступном ущелье, и тамошние жители, заняв вход в ущелье и отрекшись от жизни, отчаянно начали сражаться. После многих усилий победоносное войско одолело их и, овладев крепостью, мечом джихада уничтожило многих из этих заблудших. Утурку бежал и ушел в ущелья горы Эльбурз. Победоносное войско Тимура разграбило и сожгло дома их и взяло бесчисленную добычу. В это время кто-то принес известие, что три отряда неверных, убежав, взошли на склон горы и стоят (там). Тимур двинулся против них, и войска, |770| подобные судьбе, вступив в бой, взяли их в плен и сожгли всех этих обреченных в ад. С правого крыла мирза Мираншах прислал известие: “Мы гонимся за Утурку и вошли в горы Эльбурза в местности Абаса". 39 Тимур благополучно выступил в поход, прошел через перевалы и ущелья горы Эльбурза и расположился в Абасе. В этом месте, схватив и связав, Утурку привели ко двору Тимура, и был издан приказ, чтобы его в оковах держали в заточении. Победоносное войско, ограбив многих жителей этих мест, под сенью победного знамени отправилось назад и прибыло в высочайшую орду (цвет). Могущественный Тимур со всеми победоносными войсками несколько дней пробыл в Баш-таке и окрестностях его.

http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Serefeddin/frametext3.htm

[Пандора]

Лезгинска сватба

Първи ден

В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове.

Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници.

В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива.

Втори ден

Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати.

Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем.

В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално.

Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили.

Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката.

В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях.

Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа.

Трети ден

Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия.

В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища.

В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си.

Четвърти ден

Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място .

Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи.

Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата.

В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха?

Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата.

Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ?

Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената.

Пети ден

Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар)

Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си.

Източник druzya.com

[Пандора]

За танца Голлу,прочетено в Древние танцы балкарцев и карачаевцевот Мухтар Кудаев

Най-популярното божество на плодородието в карачаево-балкарската митология било Голлу,в чиято чест през ранната пролет се устройвали празнества и танци.То имало черти на добър белобрад старец,облечен в златиста шуба,в едната си ръка държи тояга,а в другата зърно.Това било божество на земята и растителните сили,покровител на земеделието.Празничните обреди свързани с него се извършвали през март преди началото на полските дейности и се изпълнявали на полето или в края на аула.Извършвало се жертвоприношение,печало се месо и се варило пиво.

Старейшината – тёречи, изпълнявал на музикален инструмент – сыбызгъы ,мелодия която дава начало на обряда.Участниците се подреждат в кръг,започват кръгово движение с напеви,а старейшината ръководи танца..По негова команда танцуващите се движат ту надясно,ту наляво.В средата на кръга,който представлява слънцето,застава певецът в жълта шуба,изобразяващ Голлу.Сеенето в танца се предава с протягане на дясната ръка напред ,,плевенето – с навеждане напред и протягане на ръката надолу.,косенето – с навеждане надолу,а събирането на класове – с плътен кръг.В началото на танца девойките раздавали зърно, и който от младежите най-бързо преброи зърната,той започвал танца.

Провеждали се различни състезания – надбягвания,стрелба,хвърляне на камък.Случвало се по време на празненствата да бъде открадната някоя девойка.

Обредният танц също се изпълнявал на погребение или сватба.При погребение,една част от жертвената храна се оставя за покойника,на гроба се подреждали различни предмети,които се раздавали на участниците в танца:за мъже – кинжал,камшик,лък,нож,пояс,за жените – пръстен,обици,гривни,вретено,огледало,кърпа,

В сватбения вариант младежът поставя своята шапка на главата на девойката ,която му е харесала .В началото на танца излиза девойка със вълшебно огледало,зад нея се нареждат участниците в танца.Всяка девойка пристъпва и се оглежда в огледалото,а поредния танцьор я хваща под ръка,канейки я на танц.Всяка двойка играе определена роля – едни са весели,други тъжни ,обидчиви или надменни.Танцът се изпълнявал на някой хълм и всички жители наблюдавали изпълнението.

Една статия Цвет в культуре карачаевцев и балкарцев:

Как и в других "традиционных" культурах, у народов кавказского региона в прошлом цвет костюма помимо сословной маркировки был носителем социокультурной информации достаточно широкого диапазона. Эта тема нуждается в специальном развитии, ограничимся здесь лишь отдельной иллюстрацией. Так, у балкарцев, если девушка по торжественным случаям надевала зеленое платье, то это означало, что она еще молода и не желает близкого знакомства с юношами. В другом случае, когда родители девушки не хотели вести переговоры со сватами, то выводили к ним дочь в зеленом фартуке, давая этим понять, что девушка еще слишком молода. В обоих примерах наиболее вероятна ассоциация зеленого цвета в одежде с окраской еще недозревших плодов. Цветом мог быть маркирован у балкарцев не только возрастной, но также имущественный статус: желтый платочек, прикрепленный на знамя невесты, символизировал ее богатство (34). Подобная символика желтого объясняется, по-видимому, весьма распространенной, скорее универсальной, чем локальной ассоциацией этого цвета с золотом.

Излязла е също и една книга на Звездана Владимировна Доде Кубачинские рельефы. Новый взгляд на древние камни: Материалы по изучению историко-культурного наследия Северного Кавказа

Редактирано Март 26, 2011 от Пандора

[Пандора]

Пролетен празник Яран Сувар

Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето.

Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде

Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички.

Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител.

Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите.

За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон.

На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него !

На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент.

Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара.

Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове -

гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30.

Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите .

Източници:

flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru

Това са два откъса от концерт на група "Сувар" изнесен на 19.03.2011г по случай празника Яран Сувар

[КГ125]

Че то танцът като някои български и то в Източна България...

[rasate]

По принцип престолонаследието при прабългарите върви по левирата - Атила наследява чичо си Ругила, а Кубрат - чичо/вуйчо си Органа.

Изглежда хан Багатур, кит. Моде не е съгласен с тази система и затова се стига до там да убие баща си.

Но очевидно системата се нарушава след Кубрат и това трае чак до края на ПБЦ.

Според мен Органа е бил нещо като регент на Кубрат.

[rasate]

Aspandiat,благодаря за литературата ,ще се опитам да я прегледам

miroki, може би са толкова много,защото основата на имената стои думата balyq/baliq/balig - град,крепост

П.П. Никой не ще да коментира чеченската легенда за Пилкъар и Пир

Сигурно етноса Blkhara в Северна Индия означава крепостници или е аналог на ромейското burgarii .

П.С. Бухара означава манастир.

Редактирано Април 8, 2011 от rasate

[Пандора]

Че то танцът като някои български и то в Източна България...

Още видео - танци на различни етносни групи

http://www.youtube.com/watch?v=jMbbwbsjhYQ&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=yJWH08LLyVE&feature=player_embedded

http://www.youtube.com/watch?v=2tZGDZ3guz4&feature=player_embedded

[Пандора]

Удини

Удини са един от най-древните кавказки народи,които се самоназовават уди,ути и днес наброяват около 10хил.души.За първи път се упоменават от Херодот .Следващите гръко-римски автори ги локализират обикновенно в северо-западната част на каспийското крайбрежие,северно от р.Кура.Плиний Старши ги нарича скитско племе.Арменските средновековни източници фиксират удините в наханг Утик.В VIII в. заедно с албанците попадат под арабско владичество,а от XIв. със заселването на огузски племена протича и тюркизация.При идването на руснаците в Кавказ удините компактно живеят в Шекинското ханство: с. Варташен, Варданлы, Баян (днес в Огузски р-н), с. Нидж (днес в Кабалински р-н), с. Киш (Шекински р-н). В селата. Бум, Солтануха, Мирзабейли и Мухлугувак живеят мюсюлмани самосъзнаващи се като азербайджанци,но помнещи удинския език. На територията на древен Утик и Арцах се съхраняват отделни селища на техни потомци - с. Кырзан, современен Таузски р-н и в Арцах - Карабах, с. Сейсулла, Гасанкала.През 19в са събрани в две селища Варташен и Нидж.

Удините никога не са имали национално училище.От 1994г се прави опит удински език да се въведе като чуждестранен по 1 час ежедневно по програма на Азербайджански педагогически институт.Възрастното население е триезично – удински,азербайджански,арменски.Докато във Варташен тече силна арменизация на удините,то в Нидж ,въпреки че удините носят арменски фамилии,считат се близки с арменците,но често дори не знаят арменски език.В 80-те години на 19в селската администрация била следната: старшина,трима помощници – православен,еврей,азербайджанец ,селски съд - православен,еврей,азербайджанец и двама григорианци,писар – арменец.

Нидж се дели на мехелле,на чиято база са организирани съветските колхози.Удините нямат аристократични родове и до идването на руснаците плащат данъци на арменската църква и шекинския хан.Земеделските терени получавали по жребий в условно владение или аренда.Някои арменци от Карабах,удините разглеждат като арменизирани удини и техните паметници като древноалбански.

Жилището е от нухински тип ,разпространено и сред азербайджанците.Вертикалното разделение на жилището следва тристепенния модел на света: цокъл – долу,женско,тъмно,камък,помещение за животните;жилищна част – среда,свое,за човека,глина смесена със слама,подът задължително е глинен,чердак – горе,чуждо,за копринени буби,продукти и др.,слама,подът може да е глинен.

Вътрешната част на дома е структуриран по следния начин: кръгло огнище в средата /женско,тъмно/ - квадратен отвор на покрива над огнището за дима/мъжко,източник на светлина/.Първоначално домът се осветявал единствено от това отверстие,прозорците се появяват по-късно.Не е характерн опозицията огнище – сакрално място.Сакралното място се намира извън дома – в църквата в центъра на селището или в мехалле и така наречения оджах – свято място извън селището,като например: "оджах"на св. Георги; около с. Нидж: "Кемрат оджах", "Джотари оджах", "Ялогитяни оджах"; около с. Бум: "Булун оджах",свещенната гора при църквата свЕгише около с.Варташен.

Хлябът се пече в пещ намираща се в лятна кухня в специална пристройка.Удините поддържали огъня в огнището през деня и нощта.По-късно откритото огнище бива сменено с камина в една от стените.

Обичаи

При раждане за облекчаване на болките разчупват хляб на две над главата на родилката.За предотвратяване на действията на митологическия персонаж Нал,под възглавницата поставят кинжал или чесън.Новороденото се къпе всеки ден.До осмия ден от раждането родилката се храни от отделни посуда,до 40 ден за момчета и 48 за момичета на майката не се разрешава да меси хляб,да излиза на вратата,а детето да се изнася извън дома.Кръщаването се извършва на 8 ден,при болест и по-рано.Ако детето умре некръстено му се отрязва главата/ за да не се съживи/.Кърменето може да продължи до 7-8-та година.

Сватба(лашкой, каскIо).Когато има много кандидати за невестата ,тя избира от поставени на поднос вещи на младежите.Годежът се извършва в дома на жениха и той дарява брата на невестата с подарък – тапак.Между годежа и сватбата трябва да измине един годишен цикъл,по-рано до 4 години.Извършва се събиране на сватбеното облекло на невестата от дарове на жениха имащи отношение към различни годишни дати и природни цикли.Както и при други кавказки народи сватбата започва едновременно в дома на невестата и жениха и се изпраща шествие за невестата..Ролята на младоженеца/бег/ и невестата в свадбата е пасивна.Участници в тържеството са :кръстник – хачбаба ,разпоредител - тойи баши,свита на младоженеца,ергени – макары,свита на невестата - йэнга,пазител на реда – ясоул,отговорници за продуктите – чардагчи.В първия етап откупват невестата от чичото по майчина линия,а майката я връчва на кръстника и който я предава на жениха.В дома на жениха,братът на невестата препятства нейно предавене на младоженеца.

Сватбата започва петък вечер,когато роднините на жениха са поканени ,като в знак на поканата получават ябълка.Както у жениха ,така и у невестата се събират всички участници в тържеството и роднините.В дома на младоженеца младежите от неговата свита колят животно – бик,върху плуга,с кръвта му се намазват част от сватбените дрехи на жениха и невестата и се завързват на възел.Окървавения плуг поставят до огнището.На следващия ден сутринта се извършва бръснене и къпане на младоженеца в медна вода. Женихът, хачбаба, тойи баши, свитата застават с лице на изток .В Ръцете си разпоредителя държи меден съд с три горящи свещи.Майката завързва на младоженеца червена кърпа на шията.,а гостите го даряват с пари и кърпи.

Когато шествието идващо за невестата пристигне,нейните роднини препречват пътя пред вратата и искат откуп.Майката на невестата завързва кръстообразно кръстника на жениха с две големи копринени кърпи и го дарява с бродирана кърпа.Тримата – майката,жениха и кръстникът си разменят ябълки.Свитата на младоженеца стреля по нишан закачен на ябълково дърво.Следва угощение.Невестата обикновено е покрита с бяло покривало чадира,а поясът и е сложен от брат и.Тя целува огнището,а кръстникът извежда младоженецът и невестата ,които се държат за кърпа.Следва венчаване в църква.

Когато отново се върнат в дома на жениха,неговите роднини даряват младоженците с подаръци.На входа ги посрещат родителите на жениха носещи три свещи.Братът на невестата и пречи и се мъчи да изтръгне кърпата от ръцете на младоженеца.Невестата маже с масло от чаша опорната греда на портата и преминава под кръстосани кинжали.Невестата стои зад специален параван,който се маха след 6 месеца.Отново угощение, за свитата на младоженеца задължително овен или четвърт от бика.На третия ден след брачната нощ,невестата измива краката на роднините на младоженеца ,след което в тяхно присъствие не се крие зад параван.На осмия ден родителите на невестата могат да дойдат на гости и да поканят младоженците да ги навестят.Невестата трябва да избягва старшия девер,свекъра и др. до 10-15 годиния, в още по-стари времена цял живот.

Източник: Удины.Игор Кузнецов

Още снимки

http://www.flickr.com/photos/shanidze/sets/72157603394811556/with/2096423532/

http://www.udins.ru/index.php?option=com_datsogallery&func=viewcategory&catid=2&Itemid=54&lang=ru

Редактирано Май 11, 2011 от Пандора

[Пандора]

За стопанския живот на карачаевци и балкарци

"Существенное значение в экономике Балкарии а отличие от Карачая имело и пчеловодство. В 1909 году, например, насчитывалось 23 большие пасеки, в них било 2620 ульев, собрано меду 786 пудов, воску- 69 пудов. Пчеловодство ежегодно в среднем давало дохода в среднем от 4 до 5 тыс. рублей. [69]

"Пчеловодство у них еще в зародыше. В Большом и Малом Карачае насчитывается около 25 пасек. Большая часть их невелики и состоят из десятков ульев, есть несколько пасек, насчитывающих 200 и более сапеток, но это исключение " [70] - писал большой специалист по пчеловодству народов Кавказа К.А.Горбачев. Другой исследователь Карачая В.М.Сысоев отмечал: "У Тинибека Байчорова есть до 300 сапеток пчел" [71] . "У отдельных хозяев было до 700 сапеток. Но пчеловодство был очень примитивным. Пчел не подкармливали, зиму и лето держали в круглых плетеных сапетках. Мед не качали, а выкуривали пчел подожженной серой, доставали из сапетки вместе с вощиной. Только отдельные пчеловоды перешли к более совершенным методам пчеловодства, строили вместо плетеных сапеток деревянные ульи, зимой подкармливали пчел, выкачивали мед не уничтожая пчел" [72] , - читаем у В.П.Невской.

Итак, в Карачае среди прочих занятий населения известно пчеловодство, чему способствовали природные условия.

Здесь была даже своя особая, по словам К.А.Горбачева, порода пчел, приспособленная к местным природно-климатическим условиям . [73] Природа, климат Карачая вполне соответствовали и товарному пчеловодству, но кроме как удовлетворения собственных потребностей оно в этот период не получило развития.

Меда карачаевцы и балкарцы употребляли очень много. Мед являлся как бы их национальным продуктом питания.

......

"В Карачае, который " представлял собой круто-наклонный массив с непрерывной цепью хребтов и отрогов, очень мало было земель, пригодных для пашни. Лишь в некоторых местах речных долин, где у подошв гор приютились карачаевские аулы, можно было заниматься земледелием.. Чем ближе к воде, тем лучше были земли, их-то старались использовать под пашни -сабаны. Пахотные земли группировались вокруг селений" [91] -пишет В.П.Невская о Карачае.

"3емледелие в Балкарии , в отличие от ведущей отрасли хозяйства - скотоводства, производившего свою продукцию на продажу, по-прежнему сохраняло натуральный характер, его продукты на рынок не поступали, предназначались исключительно для местных нужд, и не удовлетворяли даже свои потребности” - пишет один из крупных исследователей дореволюционной истории балкарцев и карачаевцев профессор Т.Х.Кумыков.

.....

“Горцы опытные инженеры, и сооружение ими оросительных канав производится по практическим соображениям. Воду они направляют на какую угодно высоту, поэтому наблюдается, по всем ущельям, вблизи пашен и покосов, проведены ирригационные канавы. А самые поля покрыты сетью второстепенных канавок, идущих от главных канав. Как на пользование водой, так на проведение канав у населения существует особый порядок. На сооружение, а главное на ремонт канав, который производится в году несколько раз, населением тратится масса труда и времени" [94] , - читаем в трудах Абрамовской

......

Самым престижным в быту карачаевцев и балкарцев было жилище, потом земля. Скот же был показателем богатства. Из-за своей большой престижности земли в Карачае и Балкарии продавалась редко, особенно до отмены крепостного права и образования новых селений. Как правило, она передавалась по наследству из поколения в поколение. И в Карачае, и в Балкарии она приносило далеко не скудные урожаи, особенно та, которая находилась рядом с усадьбой, ибо здесь она по возможности удобрялась навозом ,что было непросто, поскольку основной скот карачаевцев и балкарцев находился зимой и летом на значительном расстоянии от селений, в селениях же содержалось лишь незначительное его количество вследствие нехватки кормов. В Балкарии, по словам И.П.Тульчинского навоз продавался корзинами .

.....

Почвы в Карачае и Балкарии были истощены постоянными посевами одной и той же культуры. Да и слишком каменисты были эти почвы и слишком мелким слой земляного покрова, разрушаемый постоянно южными иссушающими ветрами. Вот что писал в свое время начальник Эльборусского округа И.Петрусевич: "главная причина этому конечно в суровости климата и бедности почвы, но не менее важно и то обстоятельство, что земли запахиваются из года в год без всяких перерывов по крайней мере ЗОО лет" .То же самое можно сказать и о Балкарии. Ни Карачай, ни Балкария не знали севооборотов, из года в год на одном и том же участке сеяли одну и ту же культуру. Большой знаток карачаевского быта К.Т.Лайпанов отмечает, "Карачаевские аулы Картджурт, Хурзук, Учкулан, располагавшие не далеко друг от друга в долине Кубани и ее притоков Уллу-кама и Учкулана, образовали так называемый Большой Карачай. Край этот гористый и суровый, живописный, скалистый, красивый, был малоудобен для жизни. В поисках более плодородных пахотных земель переселялись из старых аулов в предгорье. Но размеры урожаев не увеличивались. Всюду постоянно ощущался недостаток хлеба".

.....

Огромного труда, затраченного на создание участка, часто искусственного, созданного из принесенной земли, хватало ненадолго - всего на один сезон, на получение одного урожая. На вторую весну почву, как правило, приходилось обновлять, а то и создавать заново ,ибо природная стихия (обвал, ливень или бурный весенний поток) выводила участок из строя, сносила почву и посев, уничтожая плоды упорного труда горца.

Бичом посевов в Карачае и Балкарии были поздние весенние и ранние осенние заморозки, сводящее на нет огромный труд, затраченный на сабан. Это явление особенно характерно для селений Большого Карачая, расположенных на относительно большей высоте над уровнем моря, чем селения Балкарии . [104] В этом плане следует отметить еще одну немаловажную деталь. Все селения балкарцев, за исключением расположенных в Баксанском ущелье, погодно-климатическими условиями несколько отличались от селений Большого Карачая .Здесь было гораздо суше и намного теплее, особенно в Черекском и Хуламо- Безенгиевском ущельях, что существенно отражалось на урожайности пашен. Селения, расположенные здесь, находились в среднем на 300-400 м ниже, чем, допустим , Учкулан, а если сравнить с Хурзуком, то примерно на 500 м. Такая разница была очень существенна потому и урожаи здесь были несколько выше, чем в Карачае . Ни от одного нашего информатора не пришлось услышать, чтобы когда-либо в селениях Большого Карачая: кто- либо продавал зерно как излишек своей продукции .В Балкарии же такие случаи были не единичны.

В некоторых ущельях Карачая и Балкарии пахотные участки "создавались" на откосах гор. Поля-террасы очищались от камней и укреплялись камнем же. Такие поля создавались только на солнечных склонах кюн бет. Террасные поля имели, например жители селения Учкулан, в местности, которая так и называлась - Кюнбет чайпалла. Не вызывает сомнений тот факт, что создать такое поле и довести его до состояния, когда оно начнет давать урожай, было весьма трудно, безусловно, не по плечу каждой семье и даже целого клана. И, конечно, балкарцы и карачаевцы шли на это, так сказать ,не от хорошей жизни, но при всем том и такой участок был делом престижным. Такие участки располагались гораздо выше селения .здесь высевали особый сорт ячменя, приспособленный к условиям высокогорья и отличавшийся также морозостойкостью. По рассказам старожилов селений исторического Карачая и Балкарии, этот сорт ячменя использовался при приготовлении особой бузы предназначенной для больших пиров и содержащей немалый процент алкоголя

....

Особо сложным и трудоемким в террасном земледелии было орошение, ибо ирригационные каналы приходилось строить на очень крутых склонах. Силами одного тукума построить такой канал - илипин было очень трудно, не менее тяжелым было постоянное содержание его в исправности - весь сезон полива он постоянно, днем и ночью, должен функционировать.. Поэтому каналы строились и содержались несколькими тукумами.

Своеобразно удобрялись карачаевские и балкарские террасные поля .. Осенью после уборки урожая на пашню запускался скот, который находился там постоянно до самой зимы. То же самое происходило весной, и скот содержался на поле до начала пахоты. Подвозить было очень тяжело навоз на эти поля. Соседние народы удобряли по-иному, в отличие от карачаевцев и балкарцев. "Не только на искусственно созданных участках, - пишет об осетинах, ближайших соседях балкарцев этнограф А.Х.Магометов, - но и на участках с естественной почвой хлеб или другие злаки могли уродиться лишь при внесении в почву необходимого навоза. Удобрение требовалось обильное. В результате этого крестьяне в течение года тщательно собирали навоз от имевшегося в хозяйстве скота или в мизерных количествах от домашней птицы. Удобрения в почву вносились ежегодно или через два-три, в зависимости от состояния почвы и возможностей хозяйства. Навоз доставлялся в поля в плетеных корзинах (купф) вьючными животными или корзинах меньшего размера самими горцами. Сложились определенные нормы внесения удобрений в почву. Для удобрения поля в 120 кв. саженей считались достаточными 20 -30 купф весом 3-10 пудов каждая

....

О второстепенном и скорее престижном значении земледелия в быту карачаевцев изучаемого периода говорит и то обстоятельство, что а это время оно было, как уже говорилось уделом женщин (кроме пахоты и сева). Они осуществляли полив уничтожали сорняки, жали серпами, веяли собранное зерно и т.д. Основное же занятие карачаевцев и балкарцев, приносив- шее им основной доход,- отгонное скотоводство, было мужским делом. Большая часть мужчин почти круглый год отсутствовало в селении, находясь от дома часто на значительном расстоянии, иногда более чем за 100 км. Попросту говоря, мужское население не имело возможности по времени заниматься земледелием. И если оно еще как-то участвовало в выращивании зерновых (пахота, сев), то в выращивании бахчевых культур не принимало уже никакого участия. Это было полностью заботой женщин от посадки до уборки. Возиться в огороде для карачаевца и балкарца считалось как бы даже неприличным. На мужчин- представителей соседних народов, которые занимались хлебопашеством, они смотрели с усмешкой, неуважительно и даже с некоторым удивлением.(точно так же смотрели на женщин - скотоводов.) Лишь в самом конце ХIХ в., в частности с образованием селения Джегута, карачаевцы-мужчины широко стали заниматься и хлебопашеством.

.....

Второй после ячменя зерновой культурой была яровая пшеница (будай) . Затем из соседних районов пришла кукуруза (нартюх). По всей видимости, она была перенята от адыгов. В большом количестве засевали и овес (зынтхы). В немалом количестве, в частности в Карачае, сеяли и просо (тары). В начале XIХ в. Жан-Шарль де Бесс писал: "3емля в их краю - одна из самых хороших и плодородных, она дает пшеницу, ячмень и особенно просо" [154] . Другой исследователь Балкарии и Карачая, - И.Ф.Бларамберг также отмечал: "Земля в их крае хорошо родит пшеницу (будай), ячмень (арпа), просо (тари); однако в этом краю мало земли. [155] 0 том же писали и другие исследователи и официальные лица

....

Другие культуры, которые выращивались в новых селениях карачаевцев и балкарцев и которые проникали в старые селения, не имели столь большой популярности, как картофель . Больше всего славился картофель, выращиваемый в Новом Карачае ( Маринском ущелье). Он и ценился дороже, чем выращенный других местах Карачая. [161].

У нас нет данных по Карачаю о сборе картофеля в ХIХ в., н о большой значимости этой культуры для Карачая и Балкарии говорит тот факт, что здесь в течение относительно короткого времени был создан свой сорт картофеля, который давал хорошие урожаи в сравнительно суровых природно-климатических условиях района. Соседи, в том числе русские, высоко оценивали карачаевский сорт картофеля, который имел ряд преимуществ перед другими - морозостойкость, скороспелость и хорошие вкусовые качества при высоком содержании крахмала.

Жители соседних станиц так и называли этот сорт - карачайкой."

Текеев Кемал Муссаевич.Карачаевцы и балкарцы: традиционная система жизнеобеспечения

[Пандора]

Отмичари

[Пандора]

Лакска фолклорна певица Марьям Дандамаева родена 1936 г. в Шаухово Лакски район,Дагестан

Аварска народна песен

http://www.youtube.com/watch?v=8kxKO3UeuRI&feature=related

Редактирано Януари 4, 2012 от Пандора

[Aspandiat]

Карапетян, Э.Т. Об одном персонаже армянской сватбы. - Историко-филологический журналь, 1965 (2)

65-2(211)-Arm Svatba.pdf