Етнография на кавказките етноси

[Пандора]

Кавор по нормам армянского обычного права должен быть из одного и того же

рода. Каворство передается по наследству по мужской линии. Кавором может быть и

ребенок, если в роде нет взрослых, но никогда не женщина. Один сазг» (род) может

числиться кавором другого «азга» в течение двух и больше столетий. Этот порядок,

нам кажется, восходя исторически к дуальной экзогамии, впоследствии строго соблю-

дался в силу все еще сохраняющейся экзогамии между указанными кровнородственны-

ми группами, ибо нарушение этого порядка исключало бы браки не только внутри од-

ного селения, но и за пределами его.

При българите,поне в някои краища,също има подобно нещо.Например преди години получихме покана от едно семейство да кумуваме имено по наследство,тъй като родителите на съпруга ми са биле кумове на родителите на младоженеца.

Също е интересна ролята на вуйчото - изглежда при много народи той е важна фигура в семейните взаимоотношения.За съжаление историческите източници рядко обръщат внимание на рода на жената и майката.

[Южняк]

Също е интересна ролята на вуйчото - изглежда при много народи той е важна фигура в семейните взаимоотношения.За съжаление историческите източници рядко обръщат внимание на рода на жената и майката.

Radcliffe-Brown, A. R. 1952 [1924]. The mother’s brother. In A. R.

Radcliffe-Brown, Structure and Function in Primitive Society. Пълният текст тука

Ввъсщност ролята на вуйчото в семейните структури е класическа тема в антропологията, и общо взето, евъргрийн.

[Пандора]

Once we start tracing out relationship to any considerable distance the number of different

kinds of relatives that it is logically possible to distinguish is very large. This difficulty is

avoided in primitive society by a system of classification, by which relatives of what might

logically be held to be of different kinds are classified into a limited number of kinds. The

principle of classification that is most commonly adopted in primitive society may be stated as

that of the equivalence of brothers. In other words if I stand in a particular relation to

one man I regard myself as standing in the same general kind of relation to his

brother; and similarly with a woman and her sister. In this way the father’s brother

comes to be regarded as a sort of father, and his sons are, therefore, relatives of the

same kind as brothers. Similarly, the mother’s sister is regarded as another mother, and

her children are therefore brothers and sisters.

Да наистина,вероятно е така.Ето тук също нещо интересно :

В една голяма група от песни от този вид, също както в германските саги, младоженецът не е в състояние да извърши искания от девойката подвиг. В такъв случай в българските песни той бива заместен от някой от неговите сватове. За разлика обаче от германските саги в българските песни заместникът на младоженеца не скрива своето участие в сватбените игри и не се представя за самия младоженец, както прави Сигурд. В българските песни заместникът действува съвсем открито. За разлика от германските саги българският певец измисля друг начин, за да въведе лицето, което ще помага на младоженеца. Също както в германските саги българският певец се обръща пак към сестрата на младоженеца, но тя тука не е годеница на заместника, както при Сигурд или Зигфрид, а му е майка.

........

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/index.htm

[Южняк]

Пандора, колко приятна тема, етнографията, да се опитам да подхвърля една-две думи за вуйчовците, има племенни групи от различни части на света,(не знам за кавказ) при които се наследява по "вуйчова' линия, не по бащина. Племенниците не наследяват от бащите си, а от вуйчовците си, това, което е на бащата, не отива при децата му, а при децата на сестра му; странна работа, но я има. най-близкото до матриархат, което е възможно, май. Чист матриархат, доколкото знам, няма никъде. Бащата все още е глава на семейството, но наследодател е вуйчото и поради това отношенията м/у вуйчо и племенник са много специални, един вид родът върви по майчина линия, не е чист патриархат. Това е от работата на Р. Браун, дето цитирах. Странното е, че при тези племена, африкански, изследвани от браун, племенникът се оибръща формално към братът на майка си с "дядо", а не с "вуйчо", което малко ми напомня за руското "дядя" и се питам дали и при славяните не е имало нещо подобно (слаб патриархат с елемент на матриархат).

[КГ125]

Лакска фолклорна певица Марьям Дандамаева родена 1936 г. в Шаухово Лакски район,Дагестан

Аварска народна песен

http://www.youtube.com/watch?v=8kxKO3UeuRI&feature=related

Страхотно видео!!!! Има далечно сходство с някои български и индийски напеви... А ся, де!

[Пандора]

Пандора, колко приятна тема, етнографията, да се опитам да подхвърля една-две думи за вуйчовците, има племенни групи от различни части на света,(не знам за кавказ) при които се наследява по "вуйчова' линия, не по бащина. Племенниците не наследяват от бащите си, а от вуйчовците си, това, което е на бащата, не отива при децата му, а при децата на сестра му; странна работа, но я има. най-близкото до матриархат, което е възможно, май. Чист матриархат, доколкото знам, няма никъде. Бащата все още е глава на семейството, но наследодател е вуйчото и поради това отношенията м/у вуйчо и племенник са много специални, един вид родът върви по майчина линия, не е чист патриархат. Това е от работата на Р. Браун, дето цитирах. Странното е, че при тези племена, африкански, изследвани от браун, племенникът се оибръща формално към братът на майка си с "дядо", а не с "вуйчо", което малко ми напомня за руското "дядя" и се питам дали и при славяните не е имало нещо подобно (слаб патриархат с елемент на матриархат).

Причините са може би в това ,че ранните в епохи най-голямо значение има родовата собственост,собствеността на отделното семейство все още е малка.В такъв случай собствеността се управлява от най-старшия мъж в рода,включително и по женска линия.Така властта не се концентрира само в едно семейство,а има нещо като изреждане и в някаква степен е по-демократично.

Страхотно видео!!!! Има далечно сходство с някои български и индийски напеви... А ся, де!

И в танците,и в танците .... В аварските танци ми направи впечатление,че жените също танцуват и мъжките партии,докато например при карачаевци,кабардинци жените танцуват много бавно,плавно с много царствени движения на ръцете .

Ето един балкарски танц

http://www.youtube.com/watch?v=6ET45tDxF-w&feature=related

а това пък видео е кръстено арменско-дагестански танци

Редактирано Януари 25, 2012 от Пандора

[Perkūnas]

Страхотно видео!!!! Има далечно сходство с някои български и индийски напеви... А ся, де!

Дагестан е силно и пряко повлиян от Персия през последните 1000 години. А ние - по непряка линия през Турция през последните 5-600 г.

А сега нещо по-интересно.

Основният чеченски племенен тотем е вълкът - животното се нарича на чеченски борз, берзалой Nom.Pl., в другите нахски езици имаме съответно ингушки борз, берзлой Nom.Pl., бацбийски (малочислено високопланинско население в Грузия) бIъорцI, бIъарцIелч Nom.Pl.

Какво ни казват хроникьорите за хазарската държава:

Теофан Изповедник: ...ἐξῆλθε τὸ μέγα ἔθνος τῶν Χαζάρων ἀπὸ τοῦ ἐνδοτέρου βάθους Βερζιλίας τῆς πρώτης Σαρματίας καὶ ἐδέσποσε πάσης τῆς περατικῆς γῆς μέχρι τῆς Ποντικῆς θαλάσσης "...излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берзилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море..."

Патриарх Никифор: ...ἀπὸ τοῦ ἐνδοτέρου τῆς Βερυλίας (разночетене Βερσιλίας) λεγομένης χώρας... "...от вътрешността на така наречената земя Берсилия..."

Теофилакт Симоката: Βαρσὴλτ καὶ Οὐννογοῦροι καὶ Σαβίροι Οὐννικά τε πρὸς τούτοις ἕτερα ἔθνη, ὁπηνίκα τῶν Οὐὰρ καὶ Χουννὶ ἔτι ἀπόμοιραν κατὰ τοὺς τόπους αὐτῶν ἀποδιδράσκουσαν ἐθεάσαντο εἰς μέγιστον καταπίπτουσι φόβον ὑποτοπήσαντες Ἀβάροις ὑπεῖναι ἐνδημήσαντας "...варсилт, унугури и савири, както и други хунски народи изпаднали в най-голям страх, като видели, че част от уар и хуни бягат към техните места, понеже предположили, че пришълците са авари..."

Става дума за териториите непосредствено на север от Кавказ и в трите случая (у Ибн Руста برصولا повтаря почти едно към едно бацбийската форма).

В арабо-персийските източници се споменава племе буртас ( برداس ), което е локализирано общо взето на север от Кавказ и около делтата на Волга. В него се търсят българи, угро-фини и още други. Какво намираме в аварския език в Дагестан:

буртияв Nom.Sg., буртияс Erg.Sg., буртиясул Gen.Sg. "чеченец"

буртияй Nom.Sg,. буртиялъ Erg.Sg., буртиялъул Gen.Sg. "чеченка"

буртиял Nom.Pl., буртияз Erg.Pl., буртиязул Gen.Pl. "чеченци"

Очевидно буртас и берзили е означение на племена от нахската група, чиито имена са попаднали в хрониките по различни канали, като в персийските източници названието е попаднало по дагестанския канал.

[Пандора]

В моя аварски речник пише следното

бур¡т бурятский; ~ мацІ бурятский язык; ~ халкъ бурятский народ, буряты

бур¡та/в (-с, -сул) бурят

бур¡тазул 1. род. п. от бур¡тал 2. бурятский; ~ адабият бурятская литература см. бур¡т, бур¡тиялъулаб

бур¡та/й (-лъ, -лъул) бурятка

бур¡та/л (-з, -зул) буряты

бур¡тиялъулаб бурятский см. бур¡т, бур¡тиязул 2.

чачáн чеченский; ~ мацI чеченский язык см. чачáназул 2.

чачáна/в (-с, -сул) чеченец

чачáназул 1. род. п. от чачáнал 2. чеченский см. чачáн

чачáна/й (-лъ, -лъул) чеченка

чачáна/л (-з, -зул) чеченцы

Думата чеченец произлиза от местност Чачантал и това назвние на вайнахите мисля е дадено от руснаците.В този смисъл и берсили може да произлиза от име на територия,както и Сарматия подобно на Скития.

[Perkūnas]

В моя аварски речник пише следното

Думата чеченец произлиза от местност Чачантал и това назвние на вайнахите мисля е дадено от руснаците.В този смисъл и берсили може да произлиза от име на територия,както и Сарматия подобно на Скития.

Погледни в трудовете на Услар за кавказките народи. Този речник е вероятно от (пост)съветско време и там се употребяват руските названия. Берсилия е гръцка дума, образувана от етнонима.

[Пандора]

Един филм за Ингушетия.Дълъг е час и половина,но се надявам че ще е интересен.Споменават се някои обичаи,древни циклопически постройки,календар,ингушките строители на кули,амазонките,езически и християнски светилища ,тейповете и фамилия Малсагови

Редактирано 20, 2012 от Пандора

[Пандора]

Основният чеченски племенен тотем е вълкът - животното се нарича на чеченски борз, берзалой Nom.Pl., в другите нахски езици имаме съответно ингушки борз, берзлой Nom.Pl., бацбийски (малочислено високопланинско население в Грузия) бIъорцI, бIъарцIелч Nom.Pl.

На аварски

бáцІил 1. род. п. от бацІ 2. волчий; ~ гудур волчий капкан; ~ рукІун волчье логово; ~ цІоко волчья шкура  ~ берал волчеглазый (о человеке с чёрными глазами); ~ кари бот. волчеягодник, волчий ягодник

бáцІилаб волчий

[Пандора]

Грузинска народна музика

[Пандора]

Писменни източници за карачаевци и балкарци

1650–1652 гг.

Статейный список посла Толочанова в Имеретию

"Генваря в 21 день приехал к посланником на Терек астараханской толмач Иван Тезиченок, которой послан в Грузи, а в роспросе посланником сказал. Как де он поехал с Терка с грузинскими людми, и ехал до Мундаровы Кабарды четыре дни на спех. И в Мундарове

Кабарде жил пять дней для того, что ездил черкашенин Загар дороги проведывать. А из Мундаровы Кабарды приехали в Арасланбеков кабак, ехали до того кабака день. А от Арасланбекова кабака ехали до Зозоруки день. А от Зозоруки до Болхар ехали полтара дни и жили в

Болхарех два дни. А из Болхар пошли горами и шли день, и лошеди их попадали, потому что снега велики. И перешод горы, ночевали, и ночевав, пришли в деревню к Буге; от гор шли пеши день и у Буги жили день, отдыхали. И от Буги шли полтретья дни до Констянтиновой

деревни меретинского царя человека и тут жили шесть дней.

…..

И ехали оне из Меретии до Болхар десят дней, потому что снеги велики. И от Болхар,перешодчи гору, ночевали и приехали к Зозоруке и жили три дни. А от Зозоруки ехали день до Арасланбека. А от Арасланбека ехали день до Мундара и жили у Мундара двадцать ден.

А от Мундара ехали до Терка двенадцать ден.

…..

И посланники велели тот лист перевести. А в переводе написано, пишет Теймураз царь в листу своем, что им посланником подождать на Терке до весны, покаместа будет путь. А ныне с Терка к нему в Грузи ехать нелзе, потому что горы запали снегом. А как путь будет, и

им бы посланником ехать до Алибека и до Айдабула в Болхары. А и он Теймураз царь посланников у Алибека встретит и приимет и проводит до себя чесно. А дале де того ему против государевы казны и их посланников встретить ехать не уметь, потому что не ево владенье.

….

И того ж числа посланники Микифор Толочанов и дьяк Олексей Иевлев послали из Онзоровы Кабарды в грузинскую землю к Теймуразу царю перед собою с вестью талмача Лаврентья Пирогова, а с ним конного стрелца ондрюшку Филипьева, прозвищем Отешку, да с

ними же ево Теймураза царя человек, столник Юрья Зурам Бидичин. А в провожатых с ними поехали до Болхар болхарской владелец Хабим да Бута; а хотели их отпустить из Болхар вскоре в грузинскую землю, не задержав. А в Болхары они приехали из Онзоровы Кабарды

на другой день, а в Болхарех они жили два дни. А в грузинскую землю их отпустили на третий

день. А лошади они покинули под снежною горою, пошли пеша.Маия в 10 день посланники Микифор Толочанов да дьяк Олексей Иевлев отпусти

лись из Онзоровы Кабарды в Болхары мая 13 день. А лошади они покинув под снежною горою, пошли пеши маия в 10 день. Посланник Микифор Толочанов да дьяк Олексей Иевлев отпустились из Онзоровы кабарды в Болхары мая в 13 день. И государеву соболи

ную казну поднели на вьюках, а телеги пометали. И шли вьюками межи гор самою нужною дорогою.

И пришли в Болхары маия в 17 день. А провожали из Онзоровы Кабарды посланников Микифора Толочанова и дьяка Олексея Иевлева Зозорука мурза с братьею до Болхар. Да с ними болхарские владельцы Алибек да Чаполов с братьею и с детьми и принели в Болхарех

посланников Микифора Толочанова и дьяка Олексея Иевлева и грузинских послов и поставили по свои дворам. А новокрещены и окоченя побежали с дороги назад, учинились силны,а посланников Микифора Толочанова и дьяка Олексея покинули в горах на пустом месте, а

до Болхар не проводили. И посланники Микифор и дьяк Алексей шли с великим опасеньем и государеву казну везли на своих лошедех.

Маия в 25 день приходил в Болхары меретинского царя Александра азнаур его Накил да

принес лист от царя Теймураза князь Ивану Григорьеву да к архимариту Пахомью, а сказывал речью, что им готовлены де под государеву козну и под посланников под Микифора Толочанова, да под дьяка Олексея Иевлева, и под грузинские послы, и под государевых людей,

вместо подвод через горы, пешие люди двести сорок человек в Болхары, потому что лошадми через горы итти нельзя. А с ними де с пешими людми будут четыре человека азнауров. Да он же сказывал, что в меретинском государстве Теймураза царя нет: поехал де Теймураз царь

в Дидьяны, а для какова дела поехали, того он не ведает. А талмач де Лаврентей Пирогов царя Теймураза в Меретие не застал же."

1808 г.

Клапрот Г.'Ю.

Путешествие по Кавказу и Грузии

"Имя басианы произошло от их знаменитого предка. Раньше они жили в степях реки Кумы;их столица была Маджары. В результате войн они отступили в теперешние свои места, и по имени реки Малки, где остановилась часть из них, назвались малкары или балкары. В 1207

году их подчинила себе грузинская царица Тамара, насаждавшая среди них христианство,следы которого остались до настоящего времени…

Эти татары, которым черкесы дают имя татар кушха, т. е. «горные татары» или «жители снеговых гор», а осетины имя «ассу», состоят из различных племен, живущих отдельно по берегам различных рек. Так как сведения, которые я получил о них, были сообщены мне

Захаром Ивановичем Чергиловым, армянином из Моздока, проведшим несколько лет среди карачаевцев, то они гораздо подробнее в отношении устройства и образа жизни этого племени; но то, что сказано о нем, относится, за некоторыми исключениями, и ко всем осталь

ным племенам.

Карачаевцы «черные ручьи», а не «караутцы», называются черкесами «каршага кушха», мингрелами и имеретинцами – карачиоли… Они считают, что покинули Маджары, для того чтобы занять свое теперешнее местожительство, до прихода черкесов в Кабарду. Они

производят свое имя «карачай» от вождя, при котором они поселились на берегах Кубани.Паллас слишком расширяет их страну на запад, гранича их на Урупе с башилбаями. Они живут рассеянно по берегу Хурсука, Кубани и Теберды, у северного подножья Эльбруса,

называемого ими «Минги тав». На востоке горы Канджал, Тжалпак и Урди отделяют их от черкесов и абазинов. На западе они граничат с абазинскими племенами трам, лоу и клыч.

Двумя главными их поселениями являются: Карачай, лежащий при впадении Хурсука в Кубань с правой стороны, состоящий приблизительно из 250 домов, и другое селение из 50домов, лежащее к западу от верхней Кубани на речке Теберде...

…….

Поселения чегемов и их соседей балкар называются грузинами Басиана, а не Джикетия,как полагали Гюльденштедт и Паллас. По видимому, эти места были раньше лучше населены,и до сих пор путешественники находят много развалин старинных каменных церквей в горах.

Балкары, которых черкесы называют «балкар кушха», называются по грузински собственно «басиане», сами же они себя называют малкар аул или селение Малкар. Их численность – свыше 1200 семей, которые живут отчасти разбросанно или же объединенными в селения в верхних районах сланцевых гор, на берегах рек Черека, Псигон су и Аруан или Аргудан. Им принадлежит также территория Биссингэ, в верхнем течении Мишджигка,который впадает с левой стороны Чегема."

[rasate]

В Кавказ има три местни етнически групи- Нохчите,Адигите и Картвели.

От палеолингвистичните проучвания на района се предполага,че най старата група е тази на адигите,последвана от останалите две групи.

Според различни източници Кавказ през античност е изглеждал така:

От друга страна малко се пропуска факта,че до 10 век в Кавказ е съществувал Аварски хаганат паралелно на нароченият за тюрски и просъществувал до 9 век Аварски хаганат в Панония.

Докато населението на Аварите в Панония е унищожено и асимилирано,то в Кавказ мнозинството от населението в руската република Дагестан е аварско.Езикът на съвременните авари принадлежи към Нахско-дагестанската езикова група.

С формирането на тюрската теория през 19-20 век наличието на потомци на аварите се пренебрегва,при условие,че Аварският хаганат в Панония е държава паралелна на подобна в Кавказ.

Това е същото все едно да отричаме българският характер на Волжка България,като втора страна на българите.

Друг пропускан факт е,че предвожданият от Кубер до Керамисийските полета народ е смесица от авари,българи,ромей,арменци и пр. Според мен от тази смесица се формират и днешните Албанци.Названието на областта- Арбанашка/Албанска(от Арбан-р-диалект или Албан л-диалект) произлиза от нохчийско племе тръгнало с Кубер с корен от Кавказка Албания.

И накрая,но не и на последно място в Афганистан има народ наричащ себе си хазари -въпреки силно монголоидните си черти те говорят на език принадлежащ към иранската езикова група.

Можем лесно и да приемем,че грузинските,горските,афганските,персийските и пр. евреи в Кавказ и Средна Азия са остатък от Юдеизираната Хазарска държава,която в своя разцвет е била малко по голяма отколкото се предполага.

Поздрави

Редактирано Май 4, 2012 от rasate

[Пандора]

Друг пропускан факт е,че предвожданият от Кубер до Керамисийските полета народ е смесица от авари,българи,ромей,арменци и пр. Според мен от тази смесица се формират и днешните Албанци.Названието на областта- Арбанашка/Албанска(от Арбан-р-диалект или Албан л-диалект) произлиза от нохчийско племе тръгнало с Кубер с корен от Кавказка Албания.

Албании има много,в Кавказ това име се свързва с божество на огъня Алпан:

"Алпан, бог огня, считается у лезгин самым могущественным богом, Примечательно,

что молнию лезгины называют «цIайлапан», «алпандин цIай», бук- вально: огонь Алпана.

Этот теоним является составной частью многих географических названий, например в

названиях сел Алпан (Кубинский район), Алпаут (Бардинский, Казахский, Гекчайский,

Уджарский, Дивичинский, Лачинский районы Азерб ССР), Алпы (Уджарский район) и др. "

Ето и какво пише Ариэль Голан:

"В главе "Олень золотые рога" при рассмотрении возможных генетических связей названия оленя (ностратическое *'ili) привлекались для сравнения такие слова из тезауруса ностратической лексики, как *'аlа 'сжигать, пылать', *'еlа 'жить'. Многие слова разных языков входят в эту группу, причем их семантика, на первый взгляд не взаимосвязанная с точки зрения позитивной логики, обусловлена мифологическим фактором. Таковы, например, латинские altaria 'алтарь', altrum 'высота', altercum 'белена', altrix 'кормилица', имеющие корень аl и суффикс t. От одной праформы происходят корейское аl 'зерно', древнеисландское ala 'кормить', дравидийское al, ala 'сила', готское alan 'вырастать', тохарское alym 'жизнь'. Родство слов рассмотренной группы с именами божеств, обусловленное религиозно-мифологическим взглядом на мир, несомненно. Здесь прежде всего следует снова назвать древнесемитские 'Il и Ilat. Имя бога преисподней Ил, Эл, Ал стало названием бога вообще: у арабов Алла, у евреев Эль, у других древнесемитских народов Илу. Женский дубликат Алла – Аллат; так именовалась у арабов в доисламское время богиня, которая считалась Великой матерью, владычецей неба и подательницей дождя и изображалась в виде вооруженной женщины. В угаритских надписях упоминается «матерь богов» Элат. Сходные имена известны в мифологии и не семитских народов: у шумеров царица преисподней носила имя Алу; у хурритов бог преисподней – Ал или Аллалу; в грузинских песнях упоминаются некие Алалу и Алату. В рассмотренных примерах порой имя Богини не имеет суффикса женского рода t (в том числе имя женского демона Ал). Чем это объясняется, не ясно.

Б. Алборов сопоставляет имя Аларды с этнонимом жителей Кавказской Албании "алби" и с упоминаемыми Геродотом "алародийцами" в Передней Азии. К этому можно добавить название гор в Центральной Азии Алтай (Ала-тау), название города Халиб (Алеппо) в Сирии, ранние сведения о котором относятся к началу 2 тыс. до х. э., название народа халиб, который обитал в древности к юго-востоку от Черного моря (Гомер называет его "алиб"), и дагестанский этноним алби.

В Дагестане термином алби называют аварцев, которые населяют северо-западную часть края. Но жителя Кавказской Албании, которая находилась к югу от Дагестана, тоже назывались алби. На этом основании некоторые историки делают заключение, что весь Дагестан входил в состав Кавказской Албании, Недоразумение проистекает из того, что разные народы носили сходные названия, происходящие от имени божества. Ведь если в Ингушетии есть святилище Алби-Ерды, это еще не значит, что Ингушетия входила в состав Кавказской Албании.

Корнеслово alb/alp есть в этнонимах и топонимах также Европы, например: Албания на Балканах; Альпы; Алба (древнейший город в области латинян, находившийся на горе Албанус). В британских легендах албан — название народа, некогда населявшего Британские острова; отсюда древнее название этой страны Альбион. В греческой мифологии Альбион — гигант, сын Посейдона. В древнеримской мифологии Альба — имя отца Ромула и Рема, т. е. имя отца мифических близнецов. К серии этих же слов относятся, надо полагать, латинское albens 'белый* (цвет богини), немецкое albe 'привидение', латинское alma, 'благодетельная, питающая, живительная' (применявшееся в характерных выражениях "alma Mater", "alma Venus"), названия рек Эльба (она же Лаба) в Центральной Европе и Лаба на Северном Кавказе. Считается, что слова типа Альпы, Альба и т. п. происходят от латинского albens и что даже название Кавказской Албании было дано римлянами. Но в Шумере был город Эльба, а еврейское lavan 'белый' родственно латинскому albens. К этой категорий слов, очевидно, относятся также: латинские lupus 'волк' и libido 'сексуальная страсть', русское 'лебедь', еврейские lavanah 'луна' и livneh 'береза', финикийское aleph 'бык', греческие (догреческие) labris и labyrinth. Надо полагать, что все эти слова восходят к доиндоевропейскому и досемитскому имени Великой богини и Великого бога b(p, m). Выяснить, что означает здесь формант b(p, m), должны специальные лингвистические изыскания. Но обращают на себя внимание некоторые данные (хотя соответствующие соображения могут оказаться и ошибочными).

Баскское alaba 'дочь' состоят из ala 'женщина' и ba, *ра 'сын, дитя'. Возможно, ba, ра, ma представляют собой фонетические варианты древнейшего слова, обозначавшего рождение. Если это так, то формант b(p, m), сочетающийся с основой Аl, означает 'родительница, родитель'. Можно себе представить происхождение b(p, m) от первичного имени бога *b.r. считавшегося прародителем (с утратой конечного r в заменой его гласным)."

На ингушки "ала" означава пламък.На карачаево-балкарски пък "эл" означава народ.

[Пандора]

Докато населението на Аварите в Панония е унищожено и асимилирано,то в Кавказ мнозинството от населението в руската република Дагестан е аварско.Езикът на съвременните авари принадлежи към Нахско-дагестанската езикова група.

Една версия твърди,че името Аваристан/Хунзах/ идва от владетел на име Авар,иначе аварците се самоназовават "магIарулал",аварци ги наричат кумиките.

"Что касается владений сериров, то они находятся в 12 фарсахах от владений хазар. Сначала идут по равнине; потом приходят к высокой горе и реке 86; через три дня приходят к крепости царя. Крепость расположена на вершине горы и занимает 4 фарсаха в длину и в ширину. Стены сделаны из камня. У этого царя два престола, золотой и серебряный; на золотом он сидит сам, на серебряном сидят его придворные. Большая часть жителей той крепости - христиане; остальные жители царства -язычники. В этом царстве 20 000 племен и вер; у них есть селения и поместья; они поклоняются льву 87. Если кто-нибудь из них умирает, его кладут на носилки, выносят на площадь и оставляют там лежать на носилках три дня. На третий день они приходят в полном вооружении, в панцирях, кольчугах и с оружием в руках, становятся на краю площади, приготовляют копья, прилаживают стрелы к лукам, обнажают мечи и [как бы] нападают на труп, но не ударяют. Объясняют это тем, что однажды кто-то из них умер, и они положили его в могилу. На третий день он вышел из могилы; его стали расспрашивать; он сказал: «Моя душа [на время] оставила мое тело, вы положили меня в могилу; в могиле душа вернулась ко мне; я встал и вышел». Теперь, если у них кто-нибудь умирает, они три дня не кладут его в могилу, потом пугают его копьями, стрелами [61] и мечами; если он жив, он сам встает; если нет, его кладут в могилу; такой обычай остался у них. Их царя называют Аваром"

АБУ СА'ИД ГАРДИЗИ

[Пандора]

Първи казашки селища в Северен Кавказ 16-17 в.

Първите руски заселници в Северен Кавказ са новгородските ушкуйници и рязянските казаци.Към 14 в. към бреговете на р.Терек се появяват ушкуйниците през Каспийско море ,проникват в устието на реката .Нагоре по течението и те извършвали нападения на мирните жители,крадели жени,женели се за тях и се заселвали по брега на Терек.

В началото на 16 в. този маршрут повтарят и рязанските казаци,чието преселение е свързано с присъединяването на Рязанското княжество към Московската държава в 1520 г.Рязанските казаци живеели по бреговете на Дон и Волга в областта наречена Червленный Яр,където служели като стража и охрана.През втората половина на 16 в. в Северен Кавказ вече съществували няколко свободни казашки селища на рязански и донски казаци ,получили името гребенски казаци.Казашкото разселение обхващало района между реките Терек и Сунжа.Чрез устието на р.Терек се осъществявала връзка с Каспийско море и р.Волга,а също оттук минавал керванния път от Персия за Москва и за Грузия.Реките биле богати на риба, горите пълни с дивеч и имало пустеещи земи.

Гребенските казаци влизали в най-различни отношения с местните кавказки народи.В средата на 16 в. в делтата на р.Терек възниква и така нареченото Теркско низовско казачество.То се формирало от разнородни групи от разорени бегълци от руски и кавказки произход.В 1559 г. те се споменават за първи път при овладяването на селището Тюмен или Терколте,разположено на един от ръкавите на Терек.

Във втората половина на 16 в. На р.Волга са построени редица градове-крепости ,като Самара /1586/ , Царицин /1588/ , Саратов /1590 /.Това води до превръщане на волжките казаци в „служилые”Тези обаче ,които нежелалели да служат на царската власт се заселвали в казашките селища на Яик и Терек.Особено мащабно било заселването след 1576 г. ,когато биле разрушени много казашки селища и трима донски атамани напуснали тези места.Едни тръгнали с атаман Ермак и търговците Строганови,други с атаман Нечай стигнали Яик и положили началото на Уралското казачество,трети – с атаман Андрей Шадра се заселили на Терек в градчето наречено на името на атамана „Андреевский острог”.

Терско-гребенските казаци не съобщавали своята численост на властите,поради това е трудно да се определи местата и размерът на първите заселвания.Предводителят на вайнахското общество Ших-Мурза Окоцки в 1588 г. съобщава ,че с него служат 500 теркски казаци, а турският паша Осман уверявал,че в 1583 г. на Терек го нападат 1000 казаци.

Едновремено със заселване на свободни казаци,в Северен Кавказ периодично се появяват и служащи казаци.В 1562 г. тъстът на Иван Грозни,кабардинският княз Темрюк Идаров изисква от Москва помощ и при него е изпратен воеводата Г.С.Плещеев с отряд от 500 стрелци и пет атамана с казаци също 500 на брой.С тяхна помощ Темрюк подчинява друг кабардински княз Пшеапшоко Кайтукин и му налага данък.

През септември 1565 г. Темрюк изисква помощ и са изпратени два отряда служащи казаци възглавявани от воеводите И.Дашков и Д.Ржевски.Отново разгромяват владенията на княз Пшеапшоко Кайтукин.

В 1588 г. в устието на Терек е построен град-крепост Терки ,в който са изпратени две хил. стрелци водени от А.И.Хворостинин и 800 казаци.Тези казаци носели задължителна царска служба,биле пеши и биле използвани от руското правителство като вспомагателна сила във

военните акции в Северен Кавказ.Изпълнявали своята служба срещу парично и продоволствено заплащане и както и стрелците се подчинявали на воеводата.Често в документите от това време стрелците и казаците се споменават с общото название „государевых ратных людей”.Често руската администрация се обръща към свободните казаци с молби за участие в руските акции.

Висш орган на властта в казашката войска било събранието /круг/,на което се решавали всички важни въпроси,отношенията с руската администрация и със севернокавказките владетели.Събранието изпращало посланници с писма и молби,занимавало се със съдопроизводство,регулирало стопанския живот.На събранието избирали войскови атаман,обикновенно един от атаманите на отделните селища с най-голям авторитет.По време на поход се избирал и походен атаман,който имал неограничени правомощия.Второто лице в йерархията бил есаулът. Отделните казашките селища също се управлявали от събрание,което решавало различни въпроси и избирало атаман и есаул.Обикновенно казашките селища носели имената на своите първооснователи или на атаманите си.От документите от 17 в. са известни сведения за терско-гребенските селища Леонтьев, Шадрин, Курдюков, Уразов, Аристов, Гладков, Кирьянов, Потапов, Оскин, Яковлев, Андреев, Куклин, Лопоногов, Кондратьев, Симонов.В памет на най-почитаните атамани кръщавали и местности като Сарафанников Яр, Леонтьев Юрт.

Появата на свободни казашки селища в Северен Кавказ в 16 в съвпада с активизирането на руската политика в този район.След превземането на Казан и Астрахан ,руската държава се разширява до Каспийско море и започва да установява връзки с кавказките владетели.Но това изостря отношенията на Русия с Турция и Иран.По това време Русия се превръща в централизирана държава с все по-растяща роля в международната политика.В този период в Северен Кавказ съществували малки феодални владения,враждуващи помежду си.Това пораждало апетитите на Кримското ханство и Турция за овладяването на Северен Кавказ и Астрахан.Съпротивлявайки се на тези опити,някои от кавказките владетели се обръщали за помощ към Русия.

Строейки първите руски градове-крепости в Северен Кавказ,руската администрация започва и контакти със свободните казаци ,заселили се по реките Терек и Сунжа.Терско-гребенските казаци биле опитни войни и в кавалерията и пехотата и добре се ориентирали в местността.Под техен контрол се оказват важни търговски и стратегически пътища ,като линията Темрюк-Пятигорье-Эльхотово-Терки-Дербент.

Във втората половина на 16 в. започва сближаване на терското казачество с Русия.Отначало руската администрация използвала свободните казаци за определени задачи ,като съпровождане на посолства,охрана на превози,в строителството на градовете-крепости и в някои походи.В замяна получавали парично и продоволствено заплащане.Такива задачи свободните казаци изпълнявали само когато

това не нарушавало техния интерес .Често казаците отказвали изпълнението на някои задачи и с цел да повишат цената си.

В 1651 г. бил построен Сунжанский острог,който бил защитен от природни прегради.Градът имал военно-стратегическо и търговско значение и в неговата охрана участвали и терски казаци.Самите терски казашки селища окръжавали руската крепост и по този начин се превръщали в надежна преграда.Така се създала първата укрепена линия между устията на Терек и Сунжа.Река Терек се превръща в официална руска граница,по левия бряг на която се простирала редица от казашки селища,а град Терки става стратегически пункт от тази линия.

Укрепването на Русия в Северен Кавказ довежда до недоволството на Иран и Тарковския шамхал.Октомври 1651 г. иранският шах изпраща към руската крепост войска с участието и на шамхала.Към отбранителите на крепостта се присъединил и кабардинския княз Муцал Черкаски,а казашките селища преграждат пътя на неприятеля.След две седмици обсада и неуспешни опити за щтурм иранската войска се оттегля,като подлага на унищожение казашките селища,което влиза в историята като „Къзълбашкото разорение”.Жителите на Сунженский острог го напущат и се връщат в Терки.Русия изпраща допълнителни военни сили включително и с „огненным боем”.Близо десет от терско-гребенските селища останали невъзстановени, а много от казаците загинали или биле отведени в плен.

През 1656 г. терските казаци взимат участие във войната с Швеция при превземането на няколко крепости в Ливония и показват качествата на казашката конница.

В 1633 г. Малката Ногайска орда,бидейки васал на Кримското ханство, извършва редица нападения по руската граница.В 1636 Г. Русия организира военен поход срещу ордата ,в който взимат участие с конни отряди кабардинци и терски казаци.Кабардинци и казаци взимат участие и в отбраната на град Черкаск на р.Дон ,обсаден от кримския хан в 1645 г.

По време на въстанието на Степан Разин част от терските казаци се присъединяват към него,останалата част остава лоялна към руската държава.В 1671 г. отново кабардинци и терски казаци взимат участие в освобождаването на Астрахан.В периода 1677 – 1682 г. терските казаци участват при отблъсването на кримски войски при различни акции.

В края на 17 в. Русия периодично подпомага казашките селища с продоволствие и пари.За една година казаците получавали по три рубли и два фунта барут атаманът и по две рубли и един фунт барут редовите казаци.Постепенно свободното терско казачество се превръща в съставна част от руската армия.Дълго време отношенията между двете страни биле като между равноправни субекти.

Редактирано Май 23, 2012 от Пандора

[Пандора]

И няколко карти

[Пандора]

Иоанн де Галонифонтибус,Книга познания мира

II.ЧЕРКЕСИЯ

(глава 9)

"Страна называемая Зикией или Черкесией 79 расположена у подножья гор, на побережье Черного моря. Они не имеют царя и у них есть только несколько мелких феодалов, многие их села никогда никем не управлялись, и они имеют своих собственных глав 80. В стране нет городов, равнины там небольшие и горы, которые тянутся до самых Каспийских гор, очень высоки. Здесь живет две группы народов: белые и черные черкесы 81. [17] Слово “черный” означает только название народа, но не говорит о цвете их кожи. Горцы именуются черными, а те, что живут в долинах и на побережье моря — белыми тарками. Никто никогда не посещал этих черных, и сами они никогда не покидают гор, кроме тех случаев, когда им необходима соль. Они имеют свой собственный язык и свою письменность. Что касается их религии, то в некоторых обрядах и постах они следуют грекам, пренебрегая всеми другими сторонами религии, ибо они имеют свои собственные культы и обряды. Вместо сорокадневного поста 82, они постятся пятьдесят дней 83, так как они выполняют также предрождественский и пятничные посты. И это все. В великие посты и воскресенья, они даже приносят в жертву животных, мясо которых раздается и поедается, но головы они отдают бедным и старым или же выставляют их на высоких местах, вроде ветвей дерева, что предполагает пищу для духов 84. Дерево высаживается рядом с церковью и на него вешают крест, после чего его называют древом господним. На ветвях этого дерева развешивают различные символы, среди которых есть и головы животных"

[Пандора]

Обичайното право в Северен Кавказ

Обичайно-правните норми на планинските общества от Северен Кавказ се разглеждат в много етнографски и исторически материали,а също и в описания на офицерите служащи в Кавказ.В периода 1843-1845 г са създадени седем сборника с описание на адати на чеченци,кумики,кабардинци,балкарци,карачаевци,осетинци.

Адат се нарича съвкупността от различни обичаи и юридически практики на дадено общество използвани преди приемането на исляма и често по-късно прилагани успоредно с шериата.

Още в ранния стадий на развитие на обществата съществува стремеж към справедливост в отношенията между членовете им.В началото справедливостта се разбирала като възмездие : рана за рана,око за око.С появата на частна собственост и усложняване отношенията между членовете в обществото ,понятието справедливост също променя своето значение.Изискванията на обществото се налагали чрез традицията и авторитета на старейшините от уважаваните родове

Голяма част от изследователите смятат ,че адатно-правните норми възникват чрез маслиат /от араб.маслахат – доброволно съглашение между членовете на дадено общество /,а също и съглашения между няколко общини за установяване на еднообразна отговорност за нарушаване на интересите на договарящите се.Такива съглашения се сключвали в писмен вид в присъствие на свидетели.Срокът на действие е неограничен,като при необходимост и общо съгласие се внасят допълнения Задължителни ставали условията приети от представители на неутралена селище,когато между две други селища се води дълъг спор – например за пасища.

В писмен вид адатните норми се съхранявали в частни архиви или архиви на джамиите , които са един от източниците за изучаването им.Например в библиотеката на джамията на селището Акуша в Дагестан се съхранява ръкописна книга Са­ках фи-л-луга /автор: ал-Джавхари/, на чийто последен лист е записан текст на Съглашение от 1162 /1748-49 г. ,в който членовете на акушинската община се съглашават да се придържат към шариата и нормите на местното право и изпълняват решенията на своя кадия и мюезин,а който се «уедини» и постъпи въприки тяхното мнение ще му бъде наложена глоба от един бик.

Адатът се развива и изменя заедно с промените в икономическия и политическия живот на обществата и отделни норми прекратяват своето действие,а други се появяват. Нови адатни норми се приемали на общо събрание на обществото или общо съъбрание на съюза от общества,като те се считат за приети при единодушно гласуване.

Събирането и изучаването на северокавказкото обичайно право през 19 век се извършва основно от руски офицери по специална програма,съставена от царската администрация.В този период конфликтите се решавали на основата на местните адати,но постепенно влияние оказва и руското право.

В адата се засагят отношенията между различните слоеве на обществото и техните права и задължения.

Основното население е представено от съсловието на уздените,което се явява основата на общината.Уздените са частни собственици на земята и съвладелци на общинската земя и са носители на всички права и задължения по отношение на общината.В различните общества уздените се делят на различни категории имащи отношение към богатството – богати,средни,бедни или имащи отношение към произхода на рода – от древни родове,коренни или по-късно придошли.По-висок социален статус имат древните родове и фамилии,които имат и политическа власт.Например в Урусбиевското общество древните „каракиши”,които представляват узденска степен се ползват с големи права и често са канени на събрания.

При кумиките от първостепенните уздени се избирали народните съдии – теречии затова обществените дела биле в ръцете на това съсловие.Бековете биле длъжни да се вслушват в мнението на уздените и без тяжно съгласие нищо не предприемали.След първостепенните уздени „сала-узден” следвали гуени и тюмени,които се считат за древни обитатели на кумикската равнина.До 17 век тюмените биле многочислени и се управлявали от собствени мурзи,подвластни на кумикските князе.От втората половина на 17 век тюмените се лишили от собствени мурзи,попадат под власта на князете от рода Казаналипа.С течение на времето тяхната численост намалява и от самостоятелен етнос те се превръщат в отделна категория уздени с определен статус.Аналогична е ситуацията с гуените,които се намирали под покровителството на бековете от рода Айдемир.Подобна е ситуацията и с балкарското узденско съсловие „ясакчи”.Те биле древните жители на Балкарското общество и биле принудени да се подчинят на потомците на Басиат и Мисака,и да им плащат данък.Тези отношения прерастнали в политически патронаж.

С получаването на стада добитък,уздените получавали земя и възможност за използване на пасищата.С набавянето на кон и оръжие узденните придобивали възможност за военна и придворна длъжност.Например в Балкарското общество,уздените биле длъжни да съпровождат княза в неговите пътувания.В Урусбиевското общество те се задължавали да съпровождат княза и в неговите походи или изпълнение на кръвна мъст.

Общ сборник на адатното право съставя капитан ген. штаб М.Я. Ольшевский в 1847 г.,публикуван 80-те години на 19 в.Тук ще приложа няколко откъса от сборника,даващи обща представа за взаимоотношенията в обществата и обичаите свързани с тях.

"За адата и за нравите и обичаите на племената,обитаващи северния склон на Кавказкия хребет 1847 г.

Глава 1 Адат и шшариат.Правила,приети в съдопроизводството на кавказките планинци по адата.Обряд на съда по адата и какви дела подлежат на разглеждане по адата.

1.При племената,обитаващи северния склон на кавказкия хребет,не може да се търси определено право,строгост в постановленията и точност в условията на обществения живот.Съдът е основан на обичаите по предания и се нарича адат,изпълнителна власт почти не съществува и всички наказания за престъпленията се състоят в твърде малки глоби.Адатът е съд посреднически,лишен в по-голямата си част от принудителни средства и е основан на някои приети правила или закони,установени от обичая и утвърдени с древността.

2.Адатът господства при всички обитатели на северния склон на Кавказкия хребет до въвеждането на мохамеданската религия.С изучаването на Корана ,адата започва да се измества от шариата.Племената и обществата,при които духовенството има високо значение и почетно място в обществото,са подложени в по-голяма степен на тази промяна.В последно време възникналото учение мюридизъм,силно способства за изменение на условията на обществения живот,особено при чеченците и дагестанските племена ,където това учение възниква.

........

9.За разглеждане на жалби и спорове всички планински племена имат постоянни съдии,обвързани с клетва,дадена над Корана,да разгтлеждат и разрешават по съвест и по разум.

10.От желанието на всеки планинец зависи,да предостави своето дело за разглеждане на тези постоянни съдии или да избере други съдии сред уважаваните старци с доброволно съгласие на противниците.

....

14.Съдиите се избират от това съсловие към което принадлежи жалващия се,а по тази причина и постоянните съдии се избират от различни класи на народа.

15.Числото на съдиите зависи от важността на делото и е от 1 до 5 човека от всяка страна.

....

17.Решението на съда се признава за удовлетворително при единогласна присъда на съдиите.

18.Болшинството гласове има сила тогава,когато,общия посредник,избран със съгласието на противниците до началото на съда,приеме тяхна страна.

...

20.По адата всички наказания за престъпления се състоят в парични глоби,но главно в изплащане в натура – животни и оръжие.

....

35.Чрез адата се разрешават предимно дела за кражба,дела касаещи наследствено право,разделяне на имущество,отношения между деца и родители и съпрузи.

36.Всички престъпления от по-голямо значение – убийства,раняване,насилие и оскърбление причинено с побой,камшик или друго средство,много рядко се решават от съд,а чрез природното право – мъст,известно при планинците с името кайлы.

.....

Глава II. За начина на управление при планинските племена и за правата на князете,старшините,уздените,духовенството,простия свободен народ и крепостните

...

40.Що се касае до обществата на чеченското племе,то от всички обитатели на северния склон на Кавказкия хребет,само при тях изцяло съществува народно управление.В обществата на това племе,народът не се разделил на съсловия и класи.”Ние всички сме уздени – казват чеченците – т.е. хора,зависещи от самите себе си”.Наистина и при чеченските общества има старшини и роби,но първите нямат никакви особени права пред останалата маса народ и се явяват само съдии в съдебните дела и спорове,като хора по-опитни.Вторите т.е.робите произлизат от военнопленници,заловени в различно време при набези,не са чеченци по произход.

...

46.С князете в спор могат да влизат само уздените първа степен,останалите класи от народа с тях никога не се съдят,но обидените прибягвали към защита та на своя господар или търсели покровителство на други князе.

47.Всеки княз имал своя дружина,състояща се от преданни нему уздени и живеещи на неговата земя чагари /зависими селяни /.

48.Той по свое желание събирал дружина за набези и получавал най.ценния и най-големия дял от добитото,дори и в този случай ,когато не участва в нападението.

....

51.Княжеското достойнство и това на старшината се явява родово и не се добива с покупка,нито с други лични качества.Старшинството зависи от древността на рода.

52.Право на уважение от народа имат тези князе и старшини,които се отличават със своя ум,благоразумни съвети,храброст и честност.

...

56.Князете и старшините могат да се разпореждат със земята,която владеят по своя воля ,т.е. да я даряват,продават,да заселват на нея не само селяни и прост свободен народ,но и уздени,без тяхно позволение никой не може да се заселва на тяхната земя или аул.

57.Както князете така и старшините,въпреки че нямат власт над уздените и духовенството,се ползват с уважението на тези слоеве и тяхното изпълнение на тези условия,които са се задължили да изпълняват последните срещу заплащане или позволение да живеят на земята на княза или старшината.

...

60.Князете и старшините,ако знаят арабски език и изучат Корана,могат да преминат в духовно звание,но това се случва много рядко.

....

64.Узденското достойнство е родово и не се придобива с покупка ,нито с определени лични качества.

65.То се предава от баща на децата и от мъжа на съпругата,независимо от произхода на последната и предшестващия брак.Жената,по тези причини,както при князете и старшините,не може да предава това достойнство на мъжа си и децата си.

66Уздените имат право да владеят земя и селяни,придобити по наследство или покупка.И в двата случая те се явяват техни пълни и независими собственици.

...

71.Постъпките и действията на уздените,противоречащи на приетите правила на общежитието,се разглеждат от равни на тях.

....

73.В духовно съсловие могат да постъпват ,не само князете,уздените и простия свободен народ,но даже и зависимите селяни,с позволението на своите владелци.Въобще князете и уздените твърде рядко постъпват в духовното съсловие,преимуществено то се избира от простия свободен народ,защото званието молла дава узденски права.

....

87.Простият свободен народ се ползва с правото, наравно с уздените,да има свои селяни,придобити по наследство ,така също и с покупка, и да се разпорежда с тях и тяхното имущество като своя собственост.

88.Простият свободен народ освен това по добра воля,а не по принуждение, изпълнява различни селскостопански работи на тези князе,старшини и уздени,на земята на които живее,друг данък не заплаща,а свободно се ползва с полята и пасищата.

89.По приетия обичай,князете и старшините,въпреки че имат изключително право пред уздените да взимат от простия свободен народ добитък и други вещи,но за взетото са длъжни да дарят или платят с пари.

...

95.Крепостните хора нямат своя собственост,но всичко небходимо за изхранване,получават от собственика.За обработване на полето,те получават част от хляба,а по време на коситбата известно количество копи сено.

96.Крепостните хора могат да получат свобода или по волята на собственика,или по доказателство за своето произхождение."

....

Редактирано Октомври 26, 2012 от Пандора

[Пандора]

"Глава III.За наследственото право,делбата на имуществото,духовните завещания и правото на опека

....

103.Мъжът в никакъв случай не наследява жена си.Преки нейни наследници се явяват децата.

104.Ако няма деца,имението на жената се връща на родителите и,а ако такива няма на най-близките и родственици

.....

106.По адата наследствето се дели поравно между наследниците от мъжки пол.

107.Женският пол не участва в делбата.Синовете или родствениците ,получили наследство,са длъжни да се грижат за дъщерите и жените на умрелия,докато те не се омъжат.

....

111.Ако след умрелия няма синове,то 1/4 част се пада на жена му,останалото имущество се разделя на две части,ако има една дъщеря,от които едната половина се дава на дъщерята,а другата половина – на най-близкия родственик.

112.Ако са останали няколко дъщери,то останалата част се дели на три части,двете равни части принадлежат на дъщерите,а третата се дава на родственика.

113.Братята или родствениците,получили наследство,са длъжни да издържат напълно своите неомъжени сестри.След омъжването им,получения за тях калым /откуп / си разделят поравно

...

Глава IV.Права на родителите над децата и отношенията на последните към първите.За възпитнието на децата посредством аталык.

...

152.В Кабарда,Осетия и Дигория,а така също и в много общества на черкезкото и абазинското племе,във висшето съсловие на народа,т.е. при князете,старшините и уздените,децата не се възпитават от родителите,а по приетия обичай се отдават за възпитание при други хора.

153.Възпитателите се наричат аталык,а питомците са длъжни не само да им оказват особено уважение цял живот и да ги награждават след завършване на възпитанието,но и да отделят най-добрата част от добитото.

154.Синовете на възпитателя и неговия питомец се наричат млечни братя или эмджек и са свързани с неразривна дружба.

155.Родството между млечни братя се счита по-свещенно от природното.

156.Възпитателите се избират от по-низшите слоеве.Князете и старшините отдават своите деца за възпитание на първостепенните уздени,а тези уздени – на низшите степени или на чагарите,но тези последните не могат да избират за възпитатели уздени.

....

158.Родителите не са длъжни да се виждат със своите деца до края на възпитанието им,което продължава до 15-та година.

159.След достигане на пълнолетие,възпитателят връща питомеца си ,в родителския дом и получава награда за възпитанието.

160.Родителите могат също да дарят възпитателя на своите деца и преди края на възпитанието.

....

Глава V.Права на мъжа над съпругата и отношенията на последната към първия.Ограничения на правата на мъжа над съпругата.За обрядите сватосване и венчаване,а също и за отношенията на жениха към невестата.

....

171.На основанието на обичая,че за съпругата е платен откуп,след смъртта на мъжа и ,тя е длъжна да се омъжи за един от братята му,ако някой от тях я поиска..Само в случаите,когато имайки деца,тя изяви желание да се посвети на тяхното възпитание,тя се освобождава от този втори брак.

172.Многоженството,позволено от Корана,рядко се среща при планинците,но не защото противоречи на обичаите,а защото,заради бедност не могат да платят откуп за няколко жени.

...

176.При някои планински племена,особено при черкезите или адигите,съществува обичай,при който мъжът е длъжен да избягва среща с жена си не само в присъствието на чужди хора,но и през целия ден.Този обичай,предположително,произлиза от желанието да се продължи любовта,която по-силно се чувства и съхранява,когато има по-малко поводи за разочарование,а при редки срещи и тези случаи ще бъдат по-малко.

...

179.Жените на чеченците и техните девойки имат повече свобода в сравнение с останалите планински племена.Съпрузите не се отбягват и жените разделят с мъжете си удоволствия от различен характер.

180.При голяма част от обществата,при които висшата класа е княжеска,съществува обичай,при който князът в първата година след женитбата не живее със своята жена,а я оставя при един от своите уздени или чагари.

.....

186.Имуществото,принадлежащо на съпругата е неприкосновено и без нейно съгласие мъжът няма право да се разпорежда с него.

187.Ако съпругът принуждава своята жена да продаде принадлежащата и собственост,то тя може да поиска защита от своите родственици.

188.Съпругата, по собствено желание,може винаги да се разведе със своя мъж,но в такъв случай му оставя своя откуп и цялото си имущество.

189.Ако съпругът пръв поиска развод,той е длъжен да пусне жена си с откупа и всичко,което и принадлежи.

.....

197.Въпреки,че както по адата,така и по шариата се забранява похищаването на девойки против желанието на техните родители или родственици,понякога се случва,че такива похищения се извършват.Ако родителите или родствениците на похитената не се съгласят на примирие с похитителите за заплащането на откуп,в такъв случай между тях възниква вражда за кръвна обида."

"

[Пандора]

Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта, Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището - кавха и кадията избирали от едни и същи родове.В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20в.,наричано хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми - Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр.Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар.До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17 в. образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар.Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

«1) Обновил (таджаддада) и отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис вместе со своей общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3) А мастер (устад) строительства — Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

"Интересно, что в надписи сельские старшины все еще обозначены старым термином «кавха», в то время как в более позд-

них эпиграфических текстах пореформенного периода уже преобладает тюркский термин «йузбаши» (сотник), внедренный

царской администрацией."

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек - ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции.

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от shinaz.ru

Редактирано Януари 31, 2013 от Пандора

[Пандора]

Документален филм - аварци ,селище Гоор,Шамильский район,Дагестан

[Пандора]

https://etokavkaz.ru/traditcii/pobeda-vyzov-strast-kinzhal-osel-i-demonicheskaya-sila?utm_campaign=weekly_letter&utm_source=newsletter&utm_medium=email

[Пандора]

Снимки и описание на сватба в Кубачи със запазен архаичен елемент - маскарад

http://shandi1.livejournal.com/355791.html

https://kavkaztimes.livejournal.com/215562.html