Св. Арнул от Соасон, бирата и покръстването на Саксония

[glishev]

Чудесен мъж, велик мъж, човек, който е знаел какво да каже на християнското паство, за да го окуражи по трънливия път към... кръчмата

Арнул от Соасон (Северна Франция) е живял в средата на ХІ в., точно около схизмата. Като епископ на града и проповедник в катедралата, той неведнъж казвал, че: "Пивото се е появило на света от човешките усилия и Божията любов." Добрият пастир чистосърдечно съветвал пасомите си да пият по-често бира отколкото вода, защото според него: "в пивото има сила, която опазва здравето". Епископът е бил навярно прав, защото при варенето и ферментацията в бирата наистина умират патогенните организми, които могат да живеят в непреварената вода (а тогава никой не се е сещал да преварява водата). Освен практическа наблюдателност, пастирът е имал и исторически основания да говори такива неща в катедралата в Соасон.

След смъртта си Арнул бил канонизиран и днес в Белгия, Франция и Германия го тачат като покровител на пивоварите. Неслучайно в Белгия и Германия и до днес някои много добри марки бира се произвеждат от монашески братства.

Не знам дали сте чували за т. нар. осмо Тайнство на Църквата, извършвано в ранното и зрялото Средновековие в Германия - т. нар. "Преображение". По липса на вино в студените части на Европа и поради високата му цена при внос, в много бедни енории в Германия франките, саксите, тюрингите, фризите, баварците, а за британските и скандинавските народи да не говорим, често нямали вино дори за причастие. Затова епископите и архиепископите на Каролингската империя разпоредили, че причастие може да се дава на миряните и веднъж на всеки три недели, колкото да не се налага отлъчването им поради неявяване на служба (както изискват съборните правила), само и само виното за причастие да не свършва. От това правило, изглежда, по-късно се е развила западната концепция за рядко причестяване на миряните.

Но - далеч от очите, далеч от сърцето, гласи старата мъдрост и много свещеници осъзнали, че, оставени без редовна църковна проповед, особено саксите се връщат към езическите си вярвания. До архиепископа в Бремен започнали да достигат тревожни новини, така че около 850 г. тамошният църковен капитул се допитал до примаса на Германското кралство в Регенсбург какво може да се направи по въпроса. Положението било тежко - виното не достигало и причестяването било поставено под въпрос, а от друга страна недостатъчно редовното присъствие на литургия гарантирало отпадане на саксонския народ от вярата. В някои части на Германия вече бил възприет доста спорният обичай причастието да се дава на миряните само под формата на Плът, сиреч пресъществен хляб, без Кръвта от пресъществено вино (доста разпространена форма на причестяване и днес между католиците). Тази практика обаче не била по сърце на членовете на саксонския капитул, които виждали в нея зърното на бъдещи ереси.

Генералният капитул в Регенсбург обсъдил проблема и на саксонците било дадено разрешение да ползват за причастие националното питие на всички германски племена - пивото.

Архиепископът-примас изрично съветвал саксонските си братя да подчертават разликата между реално пресъществения хляб и символичната функция на пивото, заместващо виното, от което единствено би могла да се получи Христова Кръв.

Освен това примасът отбелязал, че въвеждането в употреба на пивото по време на литургия ще привлича саксите, които инак тъй или иначе били склонни да пият големи количества пиво и медовина в чест на езическите божества Донар, Водан, Фриг-Хола и Ирминсул.

Отделно от това капитулът изтъкнал, че употребата на подквасено пиво с неквасения (по юдейски обичай) причастен хляб символично подчертава невидимото присъствие на Светия Дух по време на литургията.

Саксонските епископи приели предложението на регенсбургския капитул, но въвели една промяна. Тъй като знаели, че народът е невеж по отношение на верските тънкости, не обяснявали, че само Тялото, а не и Кръвта присъстват в литургията... и започнали да се молят пивото в потира да се пресъществи реално във вино. След това пък се молели предполагаемото вино да се пресъществи отново, този път в Светата Кръв. Първата молитва - за преминаването на пивото във вино - била в действителност осмото Тайнство на саксонската Църква, което се разпространило и на север - към Дания и Норвегия, когато християнството за първи път навлязло в тези удавени в мрака на субполярните дълги нощи и в мрака на езичеството земи.

Така в храмовете в Саксония винаги имало буре с бира, при това от най-гъстата и силната, която варяли саксите, т.нар. "бира за крале", защото простодушните свещеници смятали, че като отдаватнай-добрата бира за църквите, почитат Бога. Това от своя страна нанесло решаващ удар на дотогава крепящото се въпреки всички усилия на Църквата и империята езичество, направило Църквата изключително популярна сред народа и скоро и в най-отдалечените предели на Саксония, сред гори и в блатисти места, по границите със свирепите датчани и дивите славяни не останало селце без църква и свещеник, нито замък или стопанство без параклис... и буренце от най-доброто в него.

За съжаление, това ставало по времето на викингските набези от Скандинавия. Църквите винаги са привличали северните пирати и когато те слизали на брега, за да грабят, се насочвали първо към Божиите домове. Освен църковните потири и скъпите украшения от подвързиите на богослужебните книги, вече ги привличали и буретата със свещената напитка. Така че за кратък период в края на ІХ и началото на Х в. било обичайна гледка пиян капитан на викингски дракар да пие "пиво за крале" от църковен потир сред оплячкосана саксонска църква.

По-късно саксите се научили да строят високи и здрави кули до църквите си, където свещениците и миряните можели да издържат дълги обсади, ако се наложи - не без помощта на буренцето, чието съдържание им давало храброст и гонело жаждата.

Впрочем, бирата се пиела не просто като алкохол (или по време на литургия). В цялото Средновековие, когато водата често носела риск от зараза, бирата, която минавала през варене, убиващо патогенните организми (за което невежите хорица не си давали сметка), а била и силничка, била разпространено и евтино питие, обикновено произвеждано във всяко домакинство. Така че за саксите въвеждането на пивото в литургията със сигурност е било акт, направил християнството особено близко на сърцата им. Вероятно не е случаен фактът, че след падането на Каролингската династия короната на Германското кралство и основаването на т. нар. Свещена Римска империя на германските народи се паднало именно на саксонския херцог Ото Велики, наследник на славните саксонски традиции и верен син на саксонската Църква - първата Бирена Църква в света.

(По MGH, Legum v. II, Capitulare de cervesia regis Hludovici II, УБ, 20174

и

Марко Бикераи, Бирата в Средновековието)

[КГ125]

Че то тази тема си е за раздел "История"!!!

[glishev]