Ролята на науката според вас?

[sirius]

Информацията за света е въпрос на обществено съгласие.

Нека да си позволя да изразя несъгласие с цитираното твърдение. Информацията за света е ВЪПРЕКИ общественото съгласие. Най-ярък пример са изгорелите, които са давали информация, която не срещнала обществено съгласие. Може би сега обществото е порастнало?

Информацията, нека го наречем факт (едно нещо, което няма ясно доказателство) е първо знанието за нещо и другия вариант е връзката, която прави наблюдаващия нещото. Прост пример Карастанко фрасна Чукчович и го нокаутира. Единия вид наблюдатели си вече знаят за факта че Чукчович е нокаутиран, а другия вид вече прави връзка че Карастанковца и Чукчович са имали размяна на генофонд.

Мисълта ми е, че връзката между фактите може да става на най-различна "дълбочина". Така според едни е факт че чукчович е лош, а според други - че жена му е лоша.

Малко по-задълбочен пример: Велик физик обяснява теорията на относителността на първокласник. А първокласника се опитва да върже обясненията с прясно нарисуваната си къщичка.

или

Рибата в океана НЕ МОЖЕ да има знанията на орела в небето.

Системата от знания в съвременността се основава основно на признанието. И в това е и нейната порочност.

Порочност е, защото насилва търсещия да върви в едно утвърдено русло - там където е признато.

Галилей са го изгорили щото е открил неща, които тогава не са били признати.

Христос е бил леко прикован.

Много е лесно да се отрича подпирайки се на общопризнатото. И съвсем не е лесно да се изследва самостоятелно.

А съвременната парадигма мисля е далеч от безупречността. Тя (хората, които я приемат) си мислят, че с космически ракети "извисяват" човечеството. Навлезли са в подробности в един математически апарат, но не си дават сметка, че това е една играчка, която ги забавлява.

С малко замисляне, може да се изведат някои изводи относно напредъка на науката и какво следва от това.

1 В рамките на няколко поколения е измислен и приложен телеграфа, телефона, автомобила, изкуствени спътници, лазера, компютъра, клетъчния телефон, интернета.... да изброявам ли още. И какво сме постигнали? Имаме ли повече време, повече ли се забавляваме, по-здрави ли сме? Кое ни е по-? Просто се накичихме с компютри, коли и ГСМ-и.

2 Да, медицината напредна много, но пък колко хора могат да си позволят върховите постижения?

3 Психологията също има огромен напредък, но вместо да образова народонаселението, тя използва постиженията за все по-въздействащи реклами и за сключването на все по-"изгодни" сделки.

Постиженията на науката са очевидни, но глобално погледнато може да се оспори доколко са помогнали.

Все повече внимание се отделя за "правилните" знания и все по-малко за знанията относно човека.

Човек знае все повече за таксите и все по-малко за себе си. И това не е заради науката сама за себе си. Това е за приоритета (признанието) което и е дадено за да има все по-голяма продуктивност на труда и БВП.

Науката спря да допринася за човечеството от както новите модели започнаха да излизат докато старите още работят. И цената на продукта стана достъпна. Тогава се наблегна не на полезността, а на егоизма на потребителя (да е най-едикаквоси) за да го подбуди да купува. Нищо че се появи огромно количество боклуци - работещи продукти, които просто са сменени с новите модели, за да се чуства горд собственика или пък просто да купи някое гадже. Тук гаджето изобщо не е невинна "жертва", то си знае предимствата и просто знае как да ги "инвестира". Отдавна женската част е подложена на повече на психологическия напредък, просто защото по-трудно и се отказва.

Айде да се поспра за малко преди да са се усетили от комисията по дискриминация

Извинете, накъде отива този влак?

[Incorrectus]

Информацията за света е ВЪПРЕКИ общественото съгласие. Най-ярък пример са изгорелите, които са давали информация, която не срещнала обществено съгласие.

Под думата "общество" разбирам общество, а не сборище от психопати. Като психопати могат да се определят тези, които изгарят заради различно мнение.

Много е лесно да се отрича подпирайки се на общопризнатото. И съвсем не е лесно да се изследва самостоятелно.

Според мен е точно обратното. Тези, които нямат представа от общоприетото ги мързи да четат и говорят собствени, от себе си, глупости, които много често лансират публично като откривателство или самостоятелно изследване. Да четеш е трудно, освен ако не четеш някакви бози. Трябва да съобразяваш различни мнения, да имаш предвид куп неща, ако понечиш да изкажеш мнение.

Постиженията на науката са очевидни, но глобално погледнато може да се оспори доколко са помогнали.

За кое, на какво да помогнат?

[sirius]

Тези, които нямат представа аз ги слагам в една друга категория. Но случая horus показва едно друго нещо. Той, според това което пише, и според начина на писане, показва точно че е чел доста повече от опонентите си и че ИМА представа и то доста добра, за общоприетото. Но просто не се "подпира" на него. Но твърдите потдържници на общоприетото вместо да се замислят относно различното виждане, веднага застават зад общоприетото. Верно сега не изгарят, но пък не дават дипломи, пък и БАН-ват. В името на науката разбира се. Game over. Мисия невъзможна. (мисията <предаване на познание>)

Сега, разбира се, ще обера лаврите на адвокат на horus. То е ясно. И на никой не мога да докажа, че точно преди няколко дни попаднах на негов пост съвсем случайно. И то защото при първоначалното преглеждане на този форум ми направи впечатление сравнително доброто ниво на участниците и взех че реших да се включа.

Ако не помага, за какво изобщо говорим? Защо се обръща толкова внимание на едно безполезно нещо?

____________________

Надявам се да се отключат темите ЧОВЕК и ОБЩЕСТВО щото от първото произлиза всичко останало. И не се ли знае какво е това нещо ЧОВЕК, всичко друго си губи смисъла.

[Incorrectus]

Напоследък той (horus) нещо се загуби, надяваме се, размисля. Не можахме да се разберем за прераждането, нирвана..., защото все така става. Отваря се тема, която не може да се разисква по същество, защото се появяват автори с абсурдни познавателни средства. Следва да се прави критика на автора, на която той, разбира се, не отговаря и т.н. А критиката се налага, за да не си помислят хората, че се съгласяваме с твърдения от типа на тези на horus.

Отговаряте на моя въпрос с въпрос?! Буквално Ви попитах: на какво трябва да помогне науката?

[sirius]

Отговаряте на моя въпрос с въпрос?! Буквално Ви попитах: на какво трябва да помогне науката?

На този, който я изучава, за да не включвам и хуманистическото понятие общество.

На кого помага и как? Какьв е смисьла на науката според вас?

Тук се заформя още един чепат вьпрос

[Lion Queen]

На този, който я изучава, за да не включвам и хуманистическото понятие общество.

На кого помага и как? Какьв е смисьла на науката според вас?

Тук се заформя още един чепат вьпрос

Еми да направим нова темичка по този повод

Според мен науката не може да помогне на онзи, който я изучава, защото науката е инструмент за изучаване на света - система от логически непротиворечиви теории относно реалността, които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н. Нека не изклучваме "хуманистичното понятие общество"...защото все пак науката се прави от хора, тя не просто се "изучава" от тях. Поне аз мисля, че научното познание е единственото лишено от факторите националност, религиозност, етнос, социално положение знание. То е валидно за всички хора, от всички религии, на всички континенти и от всички етноси. Не само, но е и разбираемо за тях. Не само, но и може да обслужва интересите на всички тях

Хайде да заформяме дискусията, че с това прераждане доникъде няма да стигнем!

[FreiGeist]

Според мен науката олицетворява желанието на човека да опознае света. Но тя е дисциплина за учените, откривателите и т.н. За хората, които я изучават тя е просто сухи понятия, видимо неизползваеми(визирам днешната младеж). Философията е по-обаятелна, защото е повече изкуство. Но е несравнимо чувството да разбереш повече за тайните на вселената с елементарни детски въпроси - колко е голяма, колко е стара, кой я е "направил"? Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина. Перфектния учен - Айнщайн, заражда се идея в главата му, която с помощта на по-висшата математика се превръща в непробиваема теория, Тесла, който е притежавал въображение от по-висок стандарт, а след това го е "материализирал", така да се каже, Карл Сейгън, верен на критизмът и убежденията, с огромна почит към религията и изкуствата. Науката е способност за висши умове да развиват и изучават.

Според мен най-интересното около науката е желанието за истина, което я оформя по начина, по който я виждаме днес. "Волята за истина" така да се каже. Нашият вътрешен стремеж към опознаване на висшите тайни. Вече тук едни подхождат с философия, а други, като Хокинг, търсят истината в наблюдаемото с помощта на безгрешна математика. Но стимула е един и същ. Освен това лично съм изпитвал удоволствието от познанието.Закърняла способност при някои хомо сапиенс, особено отвъд атлантическия океан. Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. За съжаление вече не върим в тази насока. Не истината, а забавлението се поставя на преден план, което е признак за упадък. Но такава е ралността.

[glishev]

"Воля за истина" е много хубав израз, сигурно ще ти го открадна и ще го употребя някъде.

Хубаво е да се добави, че собствените интерпретативни идеи се зараждат в главата на истинския учен едва след попиването на много, много информация. Фалшивите учени, напротив, лесно раждат хипотези и лесно ги приемат за достоверни.

[КГ125]

Присъединявам се! "Воля за истина!" Великолепен израз.

Знанието за света съпътства човека откакто е човек. В доиндустриалното, традиционно общество, знанието е практическо, основано на емпирични логически връзки, установими с просто око, на интуиция, талант и опит. Първите големи цивилизации добавят към това теоритичните системи и сложните технологии, за да се впуснат в диалектическа връзка с индустриалната цивилизация и със сложната система от знания, които днес наричаме наука.

Това си е континюитет... И как няма да бъде, защото ако човек не мисли и не знае, според нивото на наличния пред себе си свят и технологи и малко напред, той просто не е човек.

И струва ми се, обществото не е априори отрицател на науката, напротив! Няколкото исторически инцидента, силно екстраполирани в един колкото важен, толкова и локално - исторически сблъсък, на католическата църква с Новото време, не могат да ни водят до обратни изводи.

[Elemag]

Ролята на науката е ... важна.

[Incorrectus]

Според мен науката не може да помогне на онзи, който я изучава,

Според мен също. Заниманието с наука не може да помогне, но постиженията на науката могат да помогнат.

[Incorrectus]

"Воля за истина" е много хубав израз, сигурно ще ти го открадна и ще го употребя някъде.

Ако даваш съвет на начинаещи. За зрели разговори е далеч по-подходящо да се комуникира чрез инстинкт за истина.

[sirius]

които ни дават едно или друго обяснение за неща, които вълнуват хората, тяхното оцеляване, тяхното справяне с ежедневието и т.н.

Дава обяснение... и на детето се дава обяснение и то си обяснява ... разни негови си работи.

"Вълнуват хората" е израз показващ емоционална ангажираност. Ако това е за оцеляване и справяне, то това си е за да си помогне.

----------------------

Но тя е дисциплина за учените, откривателите и т.н. За хората, които я изучават тя е просто сухи понятия, видимо неизползваеми(визирам днешната младеж).

Айде да изключим тези, които изучават насила. Това е вид сделка. Аз ще науча едикакво си, ще ме изпитат, ще ми дадат кетап и ще започна ... е ще видим какво ще стане.

------------------------

Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина.

Може ли да има нещо напълно обективно, след като е обект на субекта човек.

-----------------------

Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни.

Тук още една теза за помощта на науката. Аз имам специално мнение по въпроса и вече съм изложил някои основни тези от него.

------------------------

Нашият вътрешен стремеж към опознаване на висшите тайни.

Висшите тайни... звучи добре, но така дефинирано е много общо.

-------------------------

"Воля за истина!" Великолепен израз.

За зрели разговори... инстинкт за истина...

Звучи добре за ... самочуствието нали.

Инстинкта не е ли свързан с несъзнателни процеси? Истината е едно понятие, което според мен си е явно съзнателно, но въпреки това има спорна дефиниция. Т.е. ако истината се разглежда като инстинкт, то определението "зрели" е съвсем неудачно.

Пък и истината, сама за себе си, без да е свързана със субекта който я търси, остава едно голо понятие. Субекта сам си дефинира понятието истина, и решава ( може би инстинктивно?) да я намери.

----------------------------

Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни.

Заниманието с наука не може да помогне, но постиженията на науката могат да помогнат.

Може ли малко по задълбочено да се обоснове това твърдение. На кого помагат, в какво помагат, как?

Може да се тръгне с дефиниране на понятието помощ. Улесняването не е ли помощ?

-------------------------------

Ролята на науката е ... важна.

За кого е важна? И как, защо всъщност е важна?

[Incorrectus]

Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина.

Може ли да има нещо напълно обективно, след като е обект на субекта човек.

-----------------------

Звучи добре за ... самочуствието нали.

Инстинкта не е ли свързан с несъзнателни процеси? Истината е едно понятие, което според мен си е явно съзнателно, но въпреки това има спорна дефиниция. Т.е. ако истината се разглежда като инстинкт, то определението "зрели" е съвсем неудачно.

Който (човекът) е също обект в своето съзнание. Лично аз нямам нищо против напълно субективната наука, ако е правена от такива субекти като Нютон, Айнщайн и подобни.

-----------------------

Именно затова употребих този термин. Истината или поне истинното говорене да идва отвътре, като инстинкт, във всеки разговор, във всякаква ситуация. Волята предполага процес на издирване на някаква истина, следователно моментна несигурност, неистинност.

За моето лично самочувствие не звучи добре, защото го компрометира. Давам си сметка колко е трудно във всяка ситуация да бъдеш истинен.

[Overcome]

Според мен ролята на науката е даде възможност на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите. Въпреки сериозните "крайности" до които са стигали някои учени и въпреки много грозното използване на някои постижения.

Сириус пита с какво прави науката по-лесен живота ... Според мен и с нищо, и с много. Колкото дава, толкова и взима.

[FreiGeist]

Под желанието на хората да вкарат света в понятия, всъщност разбирам нещо вътрешно, което да ни тласка към това, какви всъщност са мотивите за това влечение към мъдростта и знанието, което е карало всеки ум да се замисли(оп... не всеки, извинявам се). Наистина ми беше интересно да размишлявам над това. Стигнах до извода, че разбирането на дадено явление дава възможност на човек да прави преценки, предсказания, да го използва в изобретения, което е олицетворението оrdo ab chao, този ред, който дава чувство за контрол. Някои хора задоволяват тези си нужди, като си купуват бърза кола, голяма къща и т.н., а други като създават теорията на относителността. Това е моето разбиране.

Да, така е, няма абсолютно обективна истина. Моя грешка.

- различните изобретения, които се използват широко - за транспорт, печатарска индустрия, архитектура - всичко произлиза от науката. Примерно транспорта улеснява движението(не по пътищата, а усилията на отделния човек) и пести време на човек, което той може да ползва за други действия(четене, почивка, приятели и т.н.).

Висши тайни, наистина, се изразих неконкретно. Под тайни имам предвид неясни явления. Например: кръгла ли е земята? За хората преди това си е било главоблъсканица. След като знаем, че е кръгла - защо е такава? Как е станала кръгла? или от какво е направен атома? Колко тежи?

Висши, тоест най-големи и най-малки(от атома до космоса).

[sirius]

...

Именно затова употребих този термин. Истината или поне истинното говорене да идва отвътре, като инстинкт, във всеки разговор, във всякаква ситуация. Волята предполага процес на издирване на някаква истина, следователно моментна несигурност, неистинност.

За моето лично самочувствие не звучи добре, защото го компрометира. Давам си сметка колко е трудно във всяка ситуация да бъдеш истинен.

Тук се доближаваш доста до истината ( моята истина).

Само като се замести истинно с искрено.

Волята, в този аспект, се включва когато човек открие външните за него неща и започне да ги отстранява.

А, вервайте ми, ние не сме нито възрастта си, нито хубостта си, нито благосъстоянието си, нито представите си, нито пола си дори. Има и още, но колкото повече неща "изоставяме", толкова способността ни да виждаме по-дълоките неща в нас (и в околните) нараства. Почти като с математиката, колкото повече знаем, толкова на по-сложни задачи ще виждаме решенията. Така когато някой тръгне да търси отговора "Кой съм Аз", дакажем започва да отхвърля първо възраст (защото е вече порастнал), после професия, после личностни отножения (съпруг, родител и пр), после идеи и концепции и т.н и т.н.

Отхвърлянето не съвсем проста задачка. Натрупаното до сега, много често (и най-вече) минава на подсъзнателно ниво и дори и да се види че съществува в нас е доста трудно да се отхвърли защото то става като ре-акция (може спокойно да се обърка с инстинкт) - въздействие/реакция. Това поне не е трудно да се види че съществува в болшинството от нас. Често това се забелязва от майтапчиите и вземат някой за мезе. Например твърдите фенове на нещо си. Феновете могат да се обидят лесно като им се накърни идола. То май замириса на религии.

Та така. С колкото по-малко неща човек е привързан (се отъждествява с тях) толкова по искрено говори.

Обвързания човек му е трудно да бъде искрен. Защото ако е искрен трябва да каже "защо си толкова лош", или си го стиска, за да не излезе той лош. Необвързания ще пита (примерно) "защо се опитваш да ме обидиш", или дори "какво стана, с какво те засегнах".

Аз лично тепърва започвам да оценявам словото като начин на проява. (не изява) И винаги се проявява "най-външния" пласт.

Когато човек стигне до себе си, той няма да изпитва нужда да изразява нещо друго освен себе си. Но понеже е по-наясно със себе си, това се проявява като искреност. И си идва съвсем естествено, но не е инстинкт. То е постигнато. Както музиканта е постигнал виртуозност. Всеки, който се родил е минал през натрупване на отъждествявания, вярвания и сравнявания с околните, но малцина са тези, които са упели да ги изоставят. Но те имат спомена и много добре знаят какво са били и съответно го виждат у другите. Та, според мен това е постижение, а не инстинкт. Аз разбирам инстинкта като наследство от животинското царство: размножаване и оцеляване. Само човек може да надскочи инстинкта и то не става медикаментозно

-------------

Бях пуснал един откъс

---------------

FreiGeist, а защо да не врътнем въпроса така: Какво е това ВНИМАНИЕ, какво е интерес, какво е любопитство. Дали мога да си контролирам вниманието? Дали мога да поднеса това, което искам да кажа, така че то да е в посоката, в която другия внимава. Да се любопитства е едно, а да се приложи наученото е ... малко знание, воля и внимание и става.

------------

Overcome, да не би да няма други възможности "на човек да прекара живота си в помощ на себе си и на другите."?

И пак един фрапиращ пример, макари леко страничен: Хора, които до толкова са се вживели да помагат, че не се интересуват дали другите искат помощ, дали им трябва, дали точно по този начин. (Вместо да изпише вежди...)

________

Да ви предложа един филмThe.Man.From.Earth.2007. Не като самата истина, а като хипотези, възможности, реакции. А може и вече да сте го гледали

[Lion Queen]

Няма същество на тази планета, чиито живот да е лесен... Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот. За това не можем да очакваме която и да е човешка дейност да направи живеенето лесно - може да го направи сигурно, по-дълго, предизвикателство... Науката създава условия за живот достатъчно удобни, за да може човек да се запита "защо живея"...въпреки това на никого няма да му е лесно да живее, поне докато е жив...

Т.е. за да има развитие, да има експанзия животът не бива да е лесен...в обществата, където е прекалено лесно хората затъпяват или просто се отказват да живеят лесно, дори се самоубиват. Онези, които живеят лесно се самоубиват по-често от онези, на които им е много, много трудно... Науката дава отговори на практически въпроси, а истината за която всички вие говорите тук няма да улесни ничий живот, нито е в измерение да осмисли нечий живот

[sirius]

Lion Queen, понятието лесен е свързано изключително и само с представата на субекта, който го използва. То е свързано с отношение, сравнение по някакъв начин с другите. А живота си е живот, погледнат живота самостоятено не можем да го определим дали е лесен или труден. Той просто е живот. И се живее. Тук може да се вмъкне една друга изтъркана дума - съдя. Аз лично, по-скоро бих казал че има трудности и лесности, от колкото да определям какъв е живота.

Това глухарче дали не "знае" къде живее, а дали определя какъв му е живота. Но си цъфти.

А какво прави човека?

Каквато и да е човешка дейност е просто проява на живота. Определянето на добро/лошо лесно/трудно е някакво сравнение. А когато това сравнение е свързано и с лично отношение вече става съдене. Много е писано по този въпрос.

Човек си е задавал въпроса "защо живея" далеч преди да се появи науката. За да си зададе такива въпроси, човек не е необходимо да има някакви специални удобства. Един лек пример: Навремето, като се качи човек на каруцата в сеното, докато си пътува известно време, е можел да си задава най-различни въпроси. Дори ако върви пеш. Защо да е нямал време или удобство?

За обществата - в друга тема.

А всъщност истината осмисля всичко. Обаче да го обърнем така: Личната истина осмисля личния живот. Всеки човек си има т.нар. описание на света и за него то е истина. И според това си описание на света живее и си осмисля живота. Той живее според описанието си на света. Нищо че може и да си няма представа за това.

Не, че искам да омаловажа науката. Моето виждане е че тя е инструмент - за някои е полезен, за други не. Тя е като въже в ръката на човек, той може да си върже гащите, може да се обеси, може и някой друг да обеси. Самото въже си е просто въже, но как ще се ползва зависи само от човека. Той може да знае много и да изтребе много. Мотивите са извън науката, те са в човека.

[FreiGeist]

Всъщност щом се отнася до идеология на обиковения човек, науката е навредила повече, отколкто да помогне.

[Lion Queen]

Lion Queen, понятието лесен е свързано изключително и само с представата на субекта, който го използва. То е свързано с отношение, сравнение по някакъв начин с другите. А живота си е живот, погледнат живота самостоятено не можем да го определим дали е лесен или труден. Той просто е живот. И се живее. Тук може да се вмъкне една друга изтъркана дума - съдя. Аз лично, по-скоро бих казал че има трудности и лесности, от колкото да определям какъв е живота.

Стига с тия "субекти" - живите същества не са някакви си субекти, субект е грозна дума, когато говорим за живеене и аспектите на живеенето. А в живеенето "лесно няма" Понякога и да дишаш е трудно! Животът пък не може да се погледне самостоятелно отвъд живеещите същества. За това ти казвам - ако едно нещо улесни един аспект на живеенето, ще затрудни друг, но на живеещите все ще им се налага да преодоляват трудности - ако не им се налагаше нямаше да са живи, защото по презумпция самото съществуване на живото състояние (от гледна точка на термодинамиката) е особено трудно постижимо нещо

Това глухарче дали не "знае" къде живее, а дали определя какъв му е живота. Но си цъфти.

А какво прави човека?

Ти пък ще кажеш, че не знае! Питал ли си го, много добре си е подбрало мястото откъдето да изцица водичка с коренчетата си, провряло ги е между камънаците с огромни усилия и да цъфнеш е нещо особено трудно при всички условия, които съпътстват цъфтенето - дъждове, слани, късен сняг, лоши зайци любители на глухарчета...

Каквато и да е човешка дейност е просто проява на живота. Определянето на добро/лошо лесно/трудно е някакво сравнение. А когато това сравнение е свързано и с лично отношение вече става съдене. Много е писано по този въпрос.

Бе то е писано, ама това се отнася до ситуативните измерения на споменатите от теб категории. И ето на - всяка ситуация на живеене, навсякъде изисква неимоверни усилия от всяка клетка, та до последния член на съществото - няма никакво значение дали съзнанието "си мисли" че му е лесно днес, в сравнение с вчера... Да оцелееш (пък дори и в човешката среда) си е едно малко чудо Ти първи започна с физичните термини де - та аз казвам трудно от гледна точка на физическите условия, в които оцелява живота.

БТВ кат е писано мен тва какво ме интересува - важното е ти какво ще кажеш по въпроса, писаното нека си стои в книгата (който му се чете ще си я чете)

Човек си е задавал въпроса "защо живея" далеч преди да се появи науката. За да си зададе такива въпроси, човек не е необходимо да има някакви специални удобства. Един лек пример: Навремето, като се качи човек на каруцата в сеното, докато си пътува известно време, е можел да си задава най-различни въпроси. Дори ако върви пеш. Защо да е нямал време или удобство?

Айде, айде - да не си му светил? Няма никакви данни за това. А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата:

"Трябва да купя сено за конете, зимата иде...но дали ще продам картофите на добра цена? Покривът тече, вече почнаха дъждовете, трябва да продам картофите на добра цена... Детето пак кашля, дали да не заколим козата и да пратим месото на доктора - дано дойде..." - хората, които оцеляват мислят прагматично. Хората, които живеят така, че някой друг да оцелява наместо тях си позволяват да се замислят и да си задават най-различни въпроси

А всъщност истината осмисля всичко. Обаче да го обърнем така: Личната истина осмисля личния живот. Всеки човек си има т.нар. описание на света и за него то е истина. И според това си описание на света живее и си осмисля живота. Той живее според описанието си на света. Нищо че може и да си няма представа за това.

Странно звучи "истината осмисля" - истина и смисъл са две различни неща. Една истина не може да придаде смисъл на живота. ЗАщото истината е информация. Знаене, техника, някаква представа. Смисъл придават други неща - обикновено живи като живота на съществото, което си осмисля живота. Това пренасяне на "смисъл" върху някаква информация особено много бъгва отношенията между хората. НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени. Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата. Но да осмислиш живота си, своя си означава нещо съвсем различно - означава да добавиш нещо към живота си - някой друг - дете, любим, приятел, враг, отечество, Бог Последното е нещо като аватар на най-доброто в хората, което те кара да вярваш че винаги ще има утре един вид...но аз не го одобрявам за "добър смисъл" на живота. Живите същества са къде по-добри кандидати. И го казвам не като истина, а като житейски факт... Може да обсъдим има ли разлика между истина и житейски факт.. но по-нататък.

Не, че искам да омаловажа науката. Моето виждане е че тя е инструмент - за някои е полезен, за други не. Тя е като въже в ръката на човек, той може да си върже гащите, може да се обеси, може и някой друг да обеси. Самото въже си е просто въже, но как ще се ползва зависи само от човека. Той може да знае много и да изтребе много. Мотивите са извън науката, те са в човека.

Дай ми пример за кого е "вреден инструмент" науката... Всички дават пример с основателите на квантовата механика и ядрената физика и атомната бомба... то това е доста тъпо, тъй щото информацията за атома тъй или иначе си я има. И е достъпна за всички по света - те могат да правят електроцентрали или да се замерят с бомби, но проблема не е в науката. Тъй както може да клонират зомбита или да клонират органи и да спасяват животи...Засягаш някакви етични моменти (за това в чии ръце ще попадне някое технологично следствие от важно научно откритие, но все пак трябва да разделим наука от технология - има разлика в двете направления). В науката има етика, но тя е различна от етиката на обикновените хора, които се ползват от технологичните следствия от постиженията й. Свързана е с авторството, екипната работа, признанието, лоялността в изследванията и публикациите и т.н.... Тя е винаги полезна - и за лошите и за добрите, и на лошите и на добрите служи добре. Т.е. и онези, които правят зомбита си постигат целта и онези, които правят органи и те си постигат целта. Науката няма "добро-зло" лице. Само хората имат.

[glishev]

"Който трупа знание, трупа печал". Най-малкото заради останалите, които не са натрупали никакви знания, а все пак настояват на правото си (какво право, по дяволите) да имат мнение.

[Incorrectus]

Когато човек стигне до себе си, той няма да изпитва нужда да изразява нещо друго освен себе си. Но понеже е по-наясно със себе си, това се проявява като искреност. И си идва съвсем естествено, но не е инстинкт. То е постигнато. Както музиканта е постигнал виртуозност. Всеки, който се родил е минал през натрупване на отъждествявания, вярвания и сравнявания с околните, но малцина са тези, които са упели да ги изоставят. Но те имат спомена и много добре знаят какво са били и съответно го виждат у другите. Та, според мен това е постижение, а не инстинкт. Аз разбирам инстинкта като наследство от животинското царство: размножаване и оцеляване. Само човек може да надскочи инстинкта и то не става медикаментозно

Човек може да стигне най-много до някой фин обект (феномен) в своето съзнание, който обект нека си нарича "себе". Ще бъде искрен в интерпретацията на своята визия, но няма да бъде истинен, защото е абсурдно да вярваш на всичко, каквото виждаш. Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз.

Как се надскача инстинкт, например сексуален? Ако е с потискане, при всички случаи следва патологична компенсация или духовна сублимация, което е същото. Затова нека инстинктът си работи нормално, нищо че е от животинското царство. Най-много, каквото може да се направи, е да се ограничава и забавя понякога, за да не притежава напълно власт над моето поведение. За целта се изисква средно висока степен на съзнателност, а не кой знае какви постижения. За съжаление виждаме, че това елементарно изискване е все още недостижимо в световен мащаб, където всички безобразия се извършват от беснеещи на воля инстинкти, по-скоро нагони.

[sirius]

Лесен живот всъщност е вътрешно противоречиво... защото леснотата противоречи на самия живот.

Както се казва "лесен живот", така може да се каже и "труден живот".Дай си определение, ама еднозначно и "обективно" определение за "лесен/труден живот". И веднага сама ще видиш, че можеш да си намериш примери, които показват обратното.

Ти избрала ли си къде ще се родиш и кой ще те отгледа?

Ами ако на 3 месеца те бяха взели в Танзания, пак същия човек ли щеше да си. Тогава пак по същия начин ли щеше да определяш живота? Не сме ли ние по същия начин свързани с живота (по аналогия с глухарчето); според мястото си пускаме съответните коренчета (знанията и уменията за оцеляване в съответната среда).

--

цъфнеш е нещо особено трудно

Ако направим една аналогия между цъфтенето и влюбването, дали да влюбването са необходими някакви условия? А влюбването трудно ли е?

А и искам да ти покажа мислите на човека в каруцата:...

Ми да, и твоя вариант е въдможен. Винаги си има хора живеещи в страх от бъдещето. И винаги е имало възхищение към хората които не страха им е водещ в живота.

Тук може да се направи още едно разграничение. Едно е съобразяването с/на опастностите и съвсем друго изпитването на страх.

--------

НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб...

Може би според теб и доста други не може, но всъщност има примери показващи че може.

Пък и няма окончателна истина по нито един въпрос...защото светът се мени.

Всичко се мени, аз се изменям, жената се изменя .. каква я гласяхме каква стана...

-

Ако някой живее според някакво описание, това означава че си следва програмата.

Нима това не е от твоето описание: "НЕ може някаква си истина да е по-важна от човека до теб". Нима няма убийства между съпрузи? Че дори и влюбени? И вервай ми, всеки човек живее точно според описанието си на света. Предполагам за най-фрапиращите примери е ясно - най-твърдите вярващи (обекта на вяра може да е дори комунизъм или демокрация). Но болшинството хора си преосмислят описанието в движение и то почти през целия живот. Еле пък ако има разочарование (аз му помогнах, пък той ме изрита - значи дотук с помощите; може да е изневяра, ...всичко) това вече е сериозен повод за преосмисляне.

А има и хора, които са независими от описанието си на света. Т.е. те са много наясно с описанието си, но/и въпреки това те могат да не постъпят съобразно него. Те са хората, които най-добре ще съобразят как да ползват въжето което имат - да си вържат гащите, да бесят себе си или другите, или дори за нещо, което дотогава не им е минавало през ума. Такива хора за другите могат да изглеждат странно. В критични ситуации те се справят с лекота, като "по чудо".

--

щото информацията за атома тъй или иначе си я има.

До "информацията" за бомбата се стига. То е постижение. Предполагам на доста труд.

Добре де, какво става и без наука са се трепали, и с наука - пак се трепем.

И без коли са живеели, изпитвали са радости и тъги; и с коли - пак същата работа.

Къде е "грешката"?

------------------

"Който трупа знание, трупа печал". Най-малкото заради останалите, които не са натрупали никакви знания, а все пак настояват на правото си (какво право, по дяволите) да имат мнение.

Кой се наема да определи кой има право на мнение. Знаещия може да знае, но простака държи пищов. Кой има право на мнение? (грубо риторично, но си заслужава да се помисли)

-----------------

----------------

Още повече пък ако смяташ, че някой обект може да бъде Аз.

"Аз съм нощна лампичка"... Ако някой се ровне из лудниците може и на това да се натъкне.

При по-нормалните хора нещата стават скрито от тях самите. Никой скъперник няма да си признае, че е такъв. Той сто довода ще изкара за да си подкрепи поведението. Основния му живот ще протича в пресмятане на пари и с поведението си ще го показва: пазарене, лицемерничене, подкупване... в името на неговата цел - повече пари.

Той трудно би открил "обекта" пари с който е бил обсебен. Но понякога става.

А за "обект" може да се избере професия, родителство, изкуство, светло бъдеще, помощ на другите.... Това се неща, които определят поведението на някой, когато приоритет явно е нещо друго. Това е когато някой си взема токчетата на Рила. Има си време за токчета, има и за туристически обувки. Има време (ситуация) за добра дума, има и време за колец. Но някои ползват само добрата дума, само защото смятат че така трябва (човек трябва да е добър и да действа с добрина. и според това си описание (може и убеждение) те си играят ролята на добри за да имат самочуствието на добри. Те не виждат че отсреща е темерут и не вдява от думи. Те са абсолютно предвидими. Обратния случай е аналогичен.

Но има и една категория хора, които оценят с кого говорят и дали думите работят или ще трябва колеца. Те виждат (не гледат) повече и преценят по-правилно (според целите и уменията си) как да постъпят. Те не играят на добри, нито използват сила без необходимост.

Та такива хора не се имат нито за добри нито за лоши, нито за деца, нито за родители,...

Доста дълго стана, дано са си разбрал какво искам да кажа.

--

За целта се изисква средно висока степен на съзнателност..

както виждаш, това далеч не е толкова лесно постижимо. И то не защото койзнае колко сложно, а просто хората си имат други приоритети.

[Incorrectus]

А за "обект" може да се избере професия, родителство, изкуство, светло бъдеще, помощ на другите.... Това се неща, които определят поведението на някой, когато приоритет явно е нещо друго.

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си?

Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана?