Ролята на науката според вас?

[sirius]

Тези изобщо не ги коментираме. Ставаше въпрос за философстващите, медитиращите..., защото казвате, че "Когато човек стигне до себе си...". Стигнахте ли до себе си?

Както е известно, до себе си се стига чрез аналитична операция, подобна на белене на лук. Като обелихте лука, какво остана?

За мен философстването не е нищо повече от инструмент за внимателно изследване на различните описания на света. Дори основно на моето си. Защо нещо ми харесва, какво е обидата, страха и пр, които изпитвам. Това е относно моето философстване, за другите - не знам.

За медитацията съм чел разни работи, но понеже още не съм си изяснил точно какво е това нещо, не смятам че трябва да занимавам аудиторията с мои си догатки и импровизации. Но май доста се бъркат понятия като "медитация", "концентрация", "релакс" и пр.

Относно стигането до себе си. Почти всеки си мисли, че е себе си и почти всеки след време се оказва, че не е точно това което си е мислил. Според мен, докато човек търси, той още не се е намерил. Като това, че е намерил не означава и че то наистина е така. Ако е ясно какво означава това

Ето по друг начин. Както си мисля, че вече съм открил топлата вода (при условие, че "критичния наблюдател" в мен е буден и "дебне") изведнъж засичам пропуск, нещо куца, нещо не е както трябва (коректния израз е: не ме удовлетворява). Включвам "философстването", търся, задавам въпроси и изведнъж се оказва, че например чуството за значимост (гордост) е мотив за някаква част от поведението ми. И то подсъзнателен мотив, който на съзнателно ниво излиза с нещо "съвсем нормално" (оправдание, с което си маскирам гордостта). Обаче веднъж като надуша това чуство за значимост, което ме прави зависим и уязвим, започвам да дебна за негови прояви. Така постепенно за мен то става съвсем ясно различимо и с това вече с доста по-незначително влияние върху състоянието и поведението ми. Мога да кажа, че една люспа е разконспирирана и е на път да се отлюспи. И понеже съм го нищил това със себе си, то вече е доста лесно да се наблюдава съответното у другите. И е почти невъзможно да се посочи това на някой друг и той да "включи". Като се отлюспи люспата, си мисля, че вече съм на чисто. Но аз не оставям "наблюдателя" в мен да заспи. И той рано или късно надушва още нещо "гнило" и ... процесът продължава.

Та ако човек никога не е търсил в себе си нещата, които иначе с лекота използва, то той има една "чужда" представа за тях. Приел е разни определения даром, но всъщност работи само една логическа част, която иска да построи една цялостна описателна система, при която самия носител на тази система се изключва от наблюдението. И започва едно трупане на знания, на капацитети, учители, и пр. И на въпроса "защо" се отговаря: защото "Едикойси", който е признат ... в труда си .... е казал ... че е така. А не напр: защото така и така (го виждам). Т.е. този който иска да защити дадена теза, не я защитава лично, а се подпира на някой масивен капацитет. На това се казва "последовател", а не "наследник". "Наследника" на дадена описателна система само е тръгнал от нея, а когато спре да се подпира на нея, вече тръгва по своя път и става независим от системата от която е тръгнал. Но това също е за друга тема.

Мога и да продължа, но доста ще се отдалеча от темата.

[dedenze]

Темата има риторичен отговор - ученето, обучението е в основата на всеки развит разум и еволюция. Лошото е, че не всеки разум има добрите гени и трудови навици. Защото усвояването на знания е сложен, трудов процес, в по-ранната възраст е дори - и насилствен. Тук няма забавления, игри, повърхностни емоции и удоволствия; трудно е! Другата трудност идва от това, че колкото повече учиш и знаеш, толкова по-точно оценяваш, че нищо не знаеш. Науката е безкрайна като Космоса и, погледнато математически, не знаем почти нищо, наученият да учи, учи цял живот. Науката прави и добро и лошо - от АЕЦ до бомбите над Хирошима и Нагасаки. В ръцете на печалбари науката става реална заплаха за хората, в ръцете на хирурга тя е безкръвна, животоспасяваща операция. По-ученият, попаднал в подходящи условия, живее по-добре, за сметка на по-неуките, но по-трудно се чувства радостен и щастлив, защото отгоре по-дълбоко и по-ясно вижда същността на нещата. Да намери подобни приятели с неговите знания и умения е по-трудно, даже се страхува да отиде на лекар, познавайки сложността на човешкия организъм. Но това е пътят на разума, друг път няма - това е доказано категорично!

[iliev]

>По интересен е въпроса за отношението между съвременната наука и библията - християнството като религия?

В модерната наука има ли място за отричане на съвременните християнски добродетели и морални норми?

Как стои въпроса с генното инженерство и съвременните престави на човека(навлизаме ли в противоречия със самите нас в "играта на Бог?")?

[sirius]

Ами пишете какво мислите де. Сигурен съм, че повечето от нас имат някакво отношение по въпроса. Голяма работа ако някой прихне да се смее, въпроса е в тези което обясняват щото само от тези обяснения (верни или неверни) може да се "вземе" нещо, да се научи нещо. Пък всеки сам си носи отговоността какво "взема" и защо.

Аз не знам да има упълномощен представител на науката, който да декларира има ли място за нещо си в науката, или не.

За мен вярващите, независимо от коя религия, и учените имат една малка разлика. Едните вярват, че като следват някакъв път ще се озоват на едно хубаво място като умрат, като си нямат на идея нито за пътя нито за мястото, нито защо и как, докато другите вярват само в това, което могат да регистрират и обяснят (имам предвид договорената/консеснусна "истина" до която стигат). Като едните си затвярят пътя за лично проучване (защото те само вярват и следват) на това към което са тръгнали, а другите пренебрегват цяла една сфера, до която има достъп само човек, а не уреди.

Вярващите вярват и следват, а без проучване което води до ПОЗНАние (идва от глагола познавам), това се превръща в обикновена сделка: ще правя това което казват (пише в светите книги), а това ще ме отведе ... на едно хубаво място (пак според книгите). Тях ги няма в това което правят - те следват. Чустват се сигурни, щото зад тях стоят светите книги и ... много хора.

Учените поне са наясно с материята, която изучават, стига да не навлизат по-дълбоко от психологията. За тях пък, това което говорят религиите изобщо не съществува.

Христос е посочил нещо, вярващите бъркат пръста му с нещото, което сочи, а учените поне си признават, че нищо не виждат.

-----------------------

Та науката може да разглежда "съвременните християнски добродетели и морални норми" само като дъвка в устата на някои хора. Гледат цвета, плътността, влиянието което оказва, но от къде идва се знае точно толкова, колкото се знае и масата на материята от къде идва.

Това е най-общо и грубо според мен.

[Lion Queen]

Ще взема да направя опит да обясня как едно нещо добива своето "място в науката". Първо то трябва да е проблемно. Проблемно за оцеляването на човека. Второ то трябва да е видимо и осезаемо за всички хора и да може да се изследва от ексимос, индианец, англичанин и шоп, след съответното обучение. Науките изследват света, който хората споделят. НАуката отговаря на въпроса КАК, а не на въпроса ЗАЩО Науката не приема нищо на вяра. Всяка теория е отворена за преразглеждане и то става чрез опит със света на хората и от хората. Няма окончателна теория в науката, а освен това теориите са вързани с практиката като дупе и гащи. За това да вярваш в науката е тъпо. Трябва да се гледат потвържденията на теорията. И възможните проблемни полета. Но това няма общо с ползите. Те са очевидни. Наука са правели още преди хилядолетия, но са пазели теорията скрита сред разни мистични тинтири-минтирита, за да изкарват ползи от знанията си. Сега науката е масово достъпна, радвай се народе Въпреки, че всъщност качественото знание пак струва доста пари...И така, за да стане нещо обект на научно питане и теоретизиране, то трябва да е достъпно за всички хора по земята, трябва да интересува тези хора, да е важно за съществуването им - да речемв за здравето, живота им, миналото на предците им, качеството на храната, бирата, парното, енергията, с която си светят, скоростта на лаптопа им. Трябва да знае как се движат небесните тела, за да се прецени влиянието им върху планетата на която е струпано човечеството, да оцени излъчванията от Космоса, да преброи звездите и евентуалната възможност "да паднат" върху Земята. Науката не пита защо има звезди, вода, камъни и хора със съзнания. Тя всима всички тези неща за свои обекти, когато трябва да реши проблем на ХОРАТА. А хората нон стоп си имат проблеми със света

Науката няма отношение към християнските добродетели като да ги отрича и утвърждава. Науката, обаче е такава, че може да обслужва и хора с мюсюлмански добродетели, с даоистки добродетели, без добродетели, с много пороци, евентуално би обслужвала и елфи, вампири и всяко същество със сходен на човека интелект! За това се казва понякога, чче тя претендира за универсализъм. Някои научни дисциплини като културология, социология, културна психология, етноглафия, се занимават с изследването на разни културни феномени като "моралните добродетели". Те изследват как хората формират своя морал в различни условия - географски, икономически, исторически и пр. Изследват възникването на течения, релгигии, причините за тяхното формиране в древността и днес. Анализират качествено, количествено, систематизират, обхващат различни епохи, различни области от знанието, за да разберат един и същ феномен. Например феноменът "морал" Това всъщност говори, че науката не взема страната на ничий морал, когато учи за нещо хората. А ако те загубят морала си като разберат, че по времето на Исус е имало хиляди месии проповядващи почти същото, или че християнството е следствие на някаква тенденция за формиране на монотеистично учение още от времето на Аменхотеп...ем то тогава моралът им не струва нищо, нищо не е струвал и преди науката.

>По интересен е въпроса за отношението между съвременната наука и библията - християнството като религия?

В модерната наука има ли място за отричане на съвременните християнски добродетели и морални норми?

Как стои въпроса с генното инженерство и съвременните престави на човека(навлизаме ли в противоречия със самите нас в "играта на Бог?")?

Генното инженерство не е нещо толкова страшно. Стига неговите постижения да не попадат така бързо и без достатъчно допълнителни изследвания в ръцете на комерсиално настроени, алчни бизнес елити... Инак никой няма против да знае, че благодарение на постиженията на генното инженерство ще си има в резерв бъбрек, сърце, далак, око, ръка...или някоя ваксинка срещу страшни болести...или дори просто спокойствието, че му е направен анализ и той не носи като активни гените на заболелия от шизофрения негов дядо...Сигурно всяка майка благодари на генното инженерство, когато се окаже че сле амниоцентезата бебенцето и има генетичен дефект и лекарите й кажат, че вече има генна терапия и тя ще може дзвъпреки всичко да си отгледа здраво детенце тъй де, науката по принцип решава проблеми. А Франкенщайновия комплекс винаги ще го има. КАкто и Бог ще го има да стреска онези, които са достатъчно тъпи да правят глупости, а после да се страхуват от висши сили...

Редактирано Юни 23, 2010 от Lion Queen

[sirius]

С удоволствие чета постовете ти Lion Queen, благодаря и за този.

Уважавам всякакво самостоятелно мислене. Щото то е проява на човека независимо в или извън науката/религията. Самостоятелния мислител ще я измисли ако трябва. Както и ще се ползва от нея ако му е достъпна.

Ще взема да направя опит да обясня как едно нещо добива своето "място в науката". Първо то трябва да е проблемно. Проблемно за оцеляването на човека. Второ то трябва да е видимо и осезаемо за всички хора и да може да се изследва от ексимос, индианец, англичанин и шоп, след съответното обучение. Науките изследват света, който хората споделят. НАуката отговаря на въпроса КАК, а не на въпроса ЗАЩО Науката не приема нищо на вяра. Всяка теория е отворена за преразглеждане и то става чрез опит със света на хората и от хората. Няма окончателна теория в науката, а освен това теориите са вързани с практиката като дупе и гащи. За това да вярваш в науката е тъпо. Трябва да се гледат потвържденията на теорията. И възможните проблемни полета. Но това няма общо с ползите. Те са очевидни.

По принцип е така. Обаче... сякаш се опитваш да оправдаеш науката. Повечето от изреченията ти могат да се оспорят включително и с примери/факти.

Проблемна е използваната дума "проблемно". И особено за оцеляването. Кой ги решава тези работи, да не би самия учен? Ако трябва той да си пише проектите ми разбира се, че ще изкара разработването си най-важното. Отдавна учения е отделен от това да решава кое как колко да се ползва.

След "съответното обучение" много хора могат да станат всякакви. Включително и учения да стане индианец.

Науката е организирана любознателност. Т.е. както са организирани вярващите в църкви, култове и пр. така са организирани и хората изучаващи "обективните явления в природата" (щото любознателността (като понятие) включва И обективните явления). Само-организирали. Както вярващите се самоорганизират, така и с учените. За да има приемственост за последователите (бре как се вписва и за двете категории).

И двете категории ИМАТ СМИСЪЛ. Най-малкото заради хората, които намират смисъл в науката или религията.

А тези две категории ги има откакто свят светува. За мен те са допълващи се.

Ако имаме една "куха лейка", една "къща" с най-доброто от религиите (най-най-обобщено) и една къща с най-доброто от науката и дадем възможност на "лейката" сама са влезе и проучи и двете "къщи" и да прецени сама ... какво ще стане. Като нека също се приеме, че никоя от къщите не споменава (камо ли да отрича) другата "къща". Какво ще "напълни" "лейката"?

А в реалния свят всичко е омешано, всяка от "къщите" рекламира сама себеси и отрича другата. И, за мен, това го правят "малките хора" от двете къщи. Тези които не намират достатъчен повод за самоуважение и си го допълват с омаловажаване на другия.

Нека (се) погледнем в миналото. Там когато става трайното вземане на позиция към коя "къща" да се причислим.

Обикновено това става в млади години. Най-често и най-голямо влияние има ... личния пример. Т.е. срещнали сме изключителен човек (учител/поп/гуру) , пък той се оказва човек на науката или пък на религията. А то изключителни хора има и на улицата, но "кухата лейка" решава че иска да се занимава с религия/наука и да стане като своя идол. Лошо няма, всички сме започнали от там (е, аз поне с физиката). Но "работата" на добрия учител е И да не затваря пътя към другите учители омаловажавайки тяхната област. Но доста често самия учител е "затворен" в своята си област и няма как да не затваря и пътя на ученика. А реалността е необозрима, ние не сме способни да сме на върха и на физиката и на ботаниката и на философията и на зарзаватчийството. И както зарзаватчията си има своето място, така и всяка наука и религия си го имат. Според мен проблемите идват не от самите тях (наука/религия), а от склонността на хората в тях да отричат нещата дето не разбират и/или не им се връзват на наученото от тях (което по дефолт се приема за най-правилното; щото иначе нямаше да се отрича другото).

За съжаление, това към което се стремят вярващите е неразбираемо за тях и това веднага ги отделя от реалността. Точно както ученика още не е наясно със "сложния" математически апарат на физиката, но си учи учебника, интересно му е, напредва. Ама до къде ще стигне никой не може да каже. Може интереса му да си измести фокуса, може да му се случат разни работи, може да си остане лаборант до пенсия. И затова живота е винаги по-интересен от която и да било наука. Щото той е реалността за нас. Много ще се усъмня ако някой ми каже, че ще предпочете да направи някой велик опит в ЦЕРН от колкото да види първите стъпки на внучето си.

Технологично нашата цивилизация си е "надвила на масрафа" и може да си позволи скъпи изследвания. Но факта е, че човека е съществувал и оцелявал далеч преди науката. Науката не му гарантира оцеляване. И преди и сега хора са умирали и това, че сега някой може да си позволи да го замръзнат докато му намерят цяр не означава, че с това науката е допринесла за оцеляването на човека като цяло. Не съм спец по история, но може да се погледне назад и да се види колко хора са умрели от епидемии и войни преди "научната революция" и колко от войни след "научната революция.

Та... изследването е следствие или на зададена задача, или на интерес от самия човек. В единия случай това е един подходящ работник, който си върши работата. Ако вземе да открие нещо - добре дошло, ще се погордее малко пък може и да му дадат бонусче. Другия вид е "и сам войнът е войн". Той си бачка нещо за да си плаща сметките, но пък отделя огромно внимание в областта на интереса си. Кой не е чувал за библиотекаря Айнщайн? Не съм водил статистика, но май немалко от пробивите в теорията са от такива екземпляри. А в практиката го вкарват ... парите.

А полезността за човечеството... да оставим тази дъвка на политиците. В крайна сметка те решават кое от науката да използват, как и колко. Учения му са интересни епруветки, микроскопи, гадинки и пр.

И така, за да стане нещо обект на научно питане и теоретизиране, то трябва да е достъпно за всички хора по земята, трябва да интересува тези хора, да е важно за съществуването им - да речемв за здравето, живота им, миналото на предците им, качеството на храната, бирата, парното, енергията, с която си светят, скоростта на лаптопа им.

Това може да се оспори. Та то сега всичко е достъпно за всички. Ама и не е. Пък интереса може да се прояви на съвсем непредвидими територии. Един прочита за гените взема че му става интересно, друг за индийските йоги и айде за индия. И в интерес на истината, ескимоса може да познава далеч повече видове сняг от колкото са познати на науката и то без да е учен.

Тя всима всички тези неща за свои обекти, когато трябва да реши проблем на ХОРАТА. А хората нон стоп си имат проблеми със света

Там е работата, че науката никога няма да реши проблемите на хората, щото те (хората) са изключително иновативни. Те винаги си намират проблем. Едните все ги сърби някъде, другите пък изобретяват чесала. Ние всички сме едни принцеси и граховите зърна са ни проблем... И театъра е пълен - "работа" има за всички

Науката, обаче е такава, че може да обслужва и хора с мюсюлмански добродетели, с даоистки добродетели, без добродетели...

Както и религията може да обслужва всеки. Когато детето на Бозенщайн се уплаши и му се "олаби дъската", не е изключение някоя баба да му прелее куршум и да му се оправи дъската. Може да си измислим всякакво обяснение ама работи, поне понякога. И то когато науката не е сработила. И Бозенщайн си вика: "Слава Богу".

Аз не отричам нито науката, нито религията. И двете имат своите изключителни постижения. Остава да се види какво е нужно и да се черпи от тях. И всичко опира до "свободата Санчо". (научно или "религиозно" е понятието "свобода")

А света е голям и спасение дебне отвсякъде. "Твърдите" последователи се мъчат да "затворят" спасението (каквото и да значи това) в някаква определена, лимитирана, оградена област. ...

В живота (реалността) има място за всичко - и за наука и за религия и за двете заедно.

Науката има смисъл като помагало, а религията/философията като помагало в надмогване на проблемите (не премахването им). Двете са от двете страни на Човека и той може да се ползва и от двете.

За мен Човека, в целия си блясък, е далеч НАД науката и религията (особено!) в познатата популярна форма. И обединява и двете.

_________________

Хареса ми определението "интуитивна наука".

[B0081]

С удоволствие чета постовете ти Lion Queen, благодаря и за този.

И аз така,както и na Sirius.

Ако се погледне на ролята на науката като оцеляване на цивилизациаята,а не като оцеляване на отделни индивиди, определението е правилно.При това и науката и религията се пресичат в тази точка,обеденява ги и две това че крайната цел е оцеляване на цивилизацията.

Както и при науката така и при религия се наблюдава комерсиализацията,така че те не съществуват в чист вид,както по принцип го изисква природата.Така че на мен лично не ми се разсъждава върху човешкия фактор при тези дисциплини.

В ранните години на човечесвото религията е имала ролята на науката.Сега науката измести религията на заден план,в смисъл получи се разделение м/у тези две учения.Но дали е възможно това разделение ,да е резултат от недостатъчно разбиране на религията?

Видях нещо интересно (поне за мен) в текста на стария завет.Може би е нещо, а меже би е нищо,не знам,но ще го изложа:

Не съм чел из цяло стария завет,използвам го само когато търся някаква логическа връзка с научното.Обаче останах с впечатление че речника на старата книга е много беден.Т.е няма достатъчно думи с които сме свикнали да се обесняват нещата.Има едни и същи думи с различен смисъл.Нещо като в английския ,думата има много понятия,в зависимост от контекста.Друго впечатление ми направи огромно количество на числа,пресъстващи в книгата.Числа който на практика не могат да бъдат от голямо значение при предаване на смисъл на книгата.Т.е един човек прочел Библията не може да си спомни и 5 процента от прочетените от него числа.Закакво са тези числа тогава?

Известно е че първия хим.елемент появил се ,е водород.От Библията,аз бих направил извод,че първата молекула е молекула на водата:

1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

Виж също:

Сътворението на Вселената - размисли на физика

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.

Забележете точките 6 и 7. На мен ми прилича като обеснение как се появи молекула на вода.

Ако е възможно в Библията да е описана същата тази наука,която откриваме днес и в бъдеще,то аз бих подредил главите от стария завет по лседния начин:

Битие - химия.

Изход - физика.

Левит - планетарен модел.

Числа - математика,описваща горните три.

Второзаконе - Физ. взаимодействия.

Но дали е възможно това? Ние да не разбираме достатъчно добре природата ,че дори и да не можем да прочетем от книгата нещо което е отдавна написано,нещо което търсим и изследваме толкова време?

[Б.Богданов]

е щом е излишно ....

[sirius]

Моля, моля, моите уважения ама ...

всеки може да пълни форумите с цитати.

[Doris]

Сириус, някои хора като мен се интересуват от цитати. Много мнения в този форум са почти и даже изцяло от цитати. Какво лошо има, ако някой някъде е написал нещо интересно да го цитираш?

[sirius]

Сириус, някои хора като мен се интересуват от цитати. Много мнения в този форум са почти и даже изцяло от цитати. Какво лошо има, ако някой някъде е написал нещо интересно да го цитираш?

По принцип лошо няма. По принцип нищо лошо няма. Ама верно ли се интересуваш от цитати?

Но

1 тук сме във философски раздел И темата е нещо си СПОРЕД ВАС. Това чисто формално.

2 ИНТЕРЕСНО е разтеглива дума. Това дето на мен ми е интересно, на другите може и да не е. Как се формулира що е то ИНТЕРЕСНО?

3 ето защо АЗ смятам, че цитирането е "лошо".

Ние можем да си цитираме най-"великите" капацитети и това с нищо да не ни помага да разберем написаното. Щото ако го разбираме, ще можем съвсем спокойно да (СИ) го обясним И да може да отговорим и на допълнителни въпроси по съдържанието И да го опишем от наше име. Ние хората сме (се проявяваме като) функция на разбирането си за света и цитирането на чуждо разбиране ни най-малко не ни доближава до него. Пък и какво значение има ако мислим като едикойси. В крайна сметка всичко е едно и основните противоречия не са в него (едното; реалността) а във нашето виждане за реалността. 6 милиарда хора - 6 милиарда виждане. Като добавим и мъртвите?? Масово се цитират известни автори, идеята ли е интересна или автора?

Само човек като си формулира ясно за себе си как вижда нещата, може да си даде сметка за това. И писането на мнение е чудесна възможност за това. Иначе може да си цитира капацитетите колкото си иска. Ама капацитетите нали точно това са направили - ясно са формулирали собственото си виждане. Пълно е с хора, които в един пост цитират някакъв капацитет и в следващия пост пускат нещо коренно различно. Те къде са, имат ли собствено виждане, дават ли си сметка за него.

Каква е разликата дали аз ще изразя нещо или ще го пусна като цитат на някой си? Нали ще изразява едно и също? Ние идеи/виждания ли търсим тук или точно цитати.

Дали ще пуснем цитат от Библията или от Едикойси няма значение, нас там ни няма. Нито ще се харесаме на Христос, нито на Едикой си.

Аз също не съм си формирал виждането сам. И аз съм чел и мога дълго да пускам само цитати. Но аз мисля, че тези които съм чел и от които съм вземал за формирането на виждането/разбирането си, не писали за да търсят слава, а за да дадат/споделят и с това, че пиша от мое име проявявам и уважение към тях и уважение към себе си. Никога не съм крил от къде съм прочел нещо си и често си позволявам да посоча нещо интересно (за мен разбира се).

Пък и не съм тук за да чета Христос или Аристотел, а ВАС. Всеки тръгва от някъде и уважавам, че споделя кой е. Щото за мен човека не е цитата който размахва, а какво мисли/разбира. И изобщо не става дума за правилно/неправилно, особено в раздел философия.

[Doris]

Виждам, че темата е Ролята на науката според вас. Но мнение може да се изкаже и като се коментира някакъв цитат. Освен това не всички могат да са категорични в мнението си. Може на някого да е нужна и външна различна информация.

Аз също се интересувам от ролята на науката и напоследък написах някакви разсъждения за науката, които не бяха приети с възторг. Друго щеше да е може би ако бяха подкрепени с някой цитат от по-авторитетни източници.

[sirius]

Когато се коментира цитат е нещо съвсем друго.

Всеки може да е категоричен в мнението си. Не в смисъл на правилност, а в смисъл на категоричност, че това е неговото мнение. В него може да има нужди, въпроси и пр. но това ще е неговото мнение/разбиране (или неразбиране)

А външна информация винаги е може да е в плюс. Дори и мнение, но винаги във връзка с нашето отношение/разбиране.

Ако търсиш възторг, предлагай хляб и зрелища. Отдавна е открито и винаги(почти) работи.

Аз специално не обръщам внимание на цитатите, а още повече според тях да уважавам автора на мнението.

Всеки си има мнение, това е моето.