Преводи/етимологии на прабългарски думи

[Aspandiat]

Но може би все пак точно тук му е мястото на риторичния въпрос дали на волжските българи тюрки от VІІ-VІІІ в. тези имена наистина са им звучали по тюркски, т.е. по тяхному, че тъкмо тези българи, под формата на bįrįm "първи", weçįm "трети", tötem "четвърти", bėlim "пети", wānım "десети", ги използуваха дори на надгробните си паметници през ХІІ-ХІV в. [вж. напр. Хакимзянов 1987, 86,148,154,158; Tekin 1988, 40,170,178,196,201-202], а се и постараха да ги запазят и да ги предадат и на съвременните си потомци чувашите?

А в кои райони са западени тези надписи? Защото ако са на територията на Татарстан, защо ги няма днес там, а само при чувашите, живеещи на друга територия.

А, и още нещо. Не си спомням в Дунавска България да са срещани подобни числителни: bėlim "пети", wānım "десети".

[ЧЗ-М-52]

Забавни хора!

---------------

Наистина много забавни, всеки знае повече от другия и чете само собствените си постове....като чукчите....пишат ли пишат, ама не четат....! Как човек да не тегли един "сектир" на всичко, а довечера да шибне 300-400 грама домшана със салатка!

[проф. Добрев]

А в кои райони са западени тези надписи? Защото ако са на територията на Татарстан, защо ги няма днес там, а само при чувашите, живеещи на друга територия.

Честно казано, изпитвам затруднения при дешифрирането на тези въпроси, затова е най-добре да видиш посочената библиография, има я в НБ.

А, и още нещо. Не си спомням в Дунавска България да са срещани подобни числителни: bėlim "пети", wānım "десети".

Как да не са срещани, като Именникът е пълен с такива, особено като морфология!

[Aspandiat]

Честно казано, изпитвам затруднения при дешифрирането на тези въпроси, затова е най-добре да видиш посочената библиография, има я в НБ.

Как да не са срещани, като Именникът е пълен с такива, особено като морфология!

Ще те помоля да ми посочиш конкретните паралели в Именника на тези 2 думи. Аз не се сещам, може пък да съм го забравил текста.

[Ka40]

Ще те помоля да ми посочиш конкретните паралели в Именника на тези 2 думи. Аз не се сещам, може пък да съм го забравил текста.

Тези думи се срещат в оригиналния (оригиналдъ) текст на Именника, който е написан на болгарски, език, който както е добре известно спада към западната група на южния дял тюрко-сюнну-огузо-огъзо-гагаузките езици, известна в науката като булгарска група, говорена в Таримската котловина между 14-то и 1-вото хилядолетие преди Билге каган. Въпросният оригинален текст на болгарски език е написан върху кожи от тотемното за болгарите животно пор,и е известен само на професор Иван Добрев.

[ЧЗ-М-52]

...от тотемното за болгарите животно пор....

На булгарский от огузо-огъзката-гологъзка група "пор" е звучало като цанцар!

-----------------------------

.... може би и още – дали тъкмо тези българи станаха и понастоящем са по-малко българи от нашия доморасъл “лингвоисторик древнобългарист”? .... О-о-о професоре такава височайша титла може да носите само и единствено вие!

---Въздържате се от коментарии за числителните, понятно, материята е твърде сложна за вас!

[проф. Добрев]

Ще те помоля да ми посочиш конкретните паралели в Именника на тези 2 думи. Аз не се сещам, може пък да съм го забравил текста.

В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим.

Съответствие на "десети" като лексикална единица в Именника няма, но пък всички числителни са оформени с болгарския суфикс -им, който в дунавскоболгарския език се развива и приема формата -ем.

И изобщо не разбирам какъв ти е проблемът тук - всичко това са отдавна добре известни неща и изобщо не се нуждаят от какъвто и да е коментар.

[Ka40]

В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим.

Аз като казвам, че професорът разполага с неизвестния на науката оригинален ръкопис на Именника, вие не ми вярвате Сега се оказва, че в Именника съществувала и думата "бехти". Искренно се надявам, че най-скоро ще публикува целия текст на Именника, от който без съмнение ще научим още много интересни и шокиращи факти. А докато това стане, лично аз ще продължа да вярвам на публикуваните до момента изследвания върху Именника, където споменатите от Ив. Добрев думи просто ги няма.

[Aspandiat]

В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим.

Съответствие на "десети" като лексикална единица в Именника няма, но пък всички числителни са оформени с болгарския суфикс -им, който в дунавскоболгарския език се развива и приема формата -ем.

И изобщо не разбирам какъв ти е проблемът тук - всичко това са отдавна добре известни неща и изобщо не се нуждаят от какъвто и да е коментар.

И ако сега обясниш как белим е равно на бехти (дето го няма в Именника, както каза Ка40) ще те черпя. Но обяснението ти да не е с 5 или 10 стъпки, че така и маорския в Нова Зеландия може да го изкараме "древноболгарски".

А за въпросното -им, дето при болгарите станало -ем, ами то и във френския числителните завъшват на -ем, тоест са много по-болгарски, отколкото -им.

[ЧЗ-М-52]

...В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим....

Е да ама не, професоре не повтаряйте една глупост тиражирана в миналото.

Ако беше пети щеше да е билем, пилем или нещо подобно. В тюркските езици, названието на петицата е тохарска заемка (пич, пеш - 5) Имаме бехти което показва че става дума за друго понятие.

Аз го свързвам с чув. пусь - глава, общотюркското баш - глава, бехти - глава, начало на годината, или от чув. пит, ТМ бад - лице, начало, може би е първия ден на годината. Нищо чудно Борис да е използвал началото на съотв.прабълг.година на кучето за да покръсти народа, едно ново начало с началото на годината!

[проф. Добрев]

Аз като казвам, че професорът разполага с неизвестния на науката оригинален ръкопис на Именника, вие не ми вярвате Сега се оказва, че в Именника съществувала и думата "бехти". Искренно се надявам, че най-скоро ще публикува целия текст на Именника, от който без съмнение ще научим още много интересни и шокиращи факти. А докато това стане, лично аз ще продължа да вярвам на публикуваните до момента изследвания върху Именника, където споменатите от Ив. Добрев думи просто ги няма.

Ти, както винаги, не само че си по гробищарски озлобен, но си и по гробищарски тъп, я виж стр. 97 от монографията на проф. Москов!

[проф. Добрев]

И ако сега обясниш как белим е равно на бехти (дето го няма в Именника, както каза Ка40) ще те черпя.

Двете числителни имена са равни едно на друго като семантика и са различни едно от друго като морфологична структура.

Това се дължи на тяхната принадлежност към различни прабългарски диалекти и съответно на различен път на развитие от общата и за двете имена праформа в общия и за двата диалекта праезик.

[Aspandiat]

Двете числителни имена са равни едно на друго като семантика и са различни едно от друго като морфологична структура.

Охо, ако я караме по твоята логика и английското fifth е равно като семантика на бехти (нали "пети" го водят тюрколозите?), но е различно като морфологична структура.

[ЧЗ-М-52]

Бехти е споменато единствено в преписка на черноризец Тудор Докс за смъртта на княз Борис-Михаил: „В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз ... .Този Борис покръсти българите в годината етх бехти (в началото на година куче)” такова числително няма в Именика!

---------------------------------------------------------------------------------------

Названия на животните

1). сомор – самур, или лалугер. Волжките татари от групата на мишарите, употребяват названието sömöran – лалугер. (ММ-ИБХ,стр.86) В татарски, турски, гагаузки samur, тюркменски samyr, чувашки săvăr, хакаски sarbax, шорски šarbaq, ойратски čîrbîq, якутски sārba – самур, собол, в английски sable (Mustella/Martes zibellina), по зоологическата класификация. Партянското sîmur, sîmor, пехлеви smūr, samōr, съвр.персийското sаmūr – самур, в осетински samur-guj – куче, ловец на самури, са алтайски заемки. Произходът на прабългарскитят каленадрен термин се изяснява от монголското zuram, в бурятски zumara, zumbara, тунгусоманджурското, в солонски džumbra, zhumbra, манджурски džumara, zhumara, džumarha, zhumarha – лалугер. (ССТМЯ-1,стр.275) Вероятната етимология е свързана с протоалтайската форма е *sēma, монголски *sem, халха-монголски, калмикски sem, бурятски hem, ордоски, саръ-югурски semēr, донгански śiэmэ, монгурски sэmugēr, тунгусоманчжурски, в евенкски, нанайски sumet, евенски hum, нанайски, улчийски, орочки sumeči, удегейски sumemesi, корейски súm, японското *sámá, samé – скривам се, изчезвам. Обяснява произхода на думата сомор/самур – животно живеещо в дупка, скриващо се в земята, респ. мишка, лалугер, както и на българското шмугвам се – скривам се. (S-АE),(ССТМЯ-2,стр.126)

2). шегор – бик, вол. Среща се в изразите „шегор вечем”, „шегор твирем”, „сигор елем”. Думата показва вероятне алтайски произход. В тюркски, караханидски sïγïr, уйгурски sigir, sijir, кумански sыеr, sigir, турски sïr, азърбайджански, тюркменски sïγïr, татарски, киргизки, казахски, ногайски, кумикски sïjïr, узбекски sigir, башкирски hïjïr – бик. В останалите алтайски езици от този корен се образуват названия на рогати животни, в тюркските езици също в древнотюркски sïγun, турски sïn, узбекски sujγun, азърбайджански sïγïn, тюркменски sūγun, хакаски, шорски, тувински sïn, каракалпакски suwïn – елен, монголски segenek, sejinüg, халха-монголски sijneg, бурятски hīneg, калмикски sīnэk – козел, тунгусоманджурски, евенски segdžen, диал. sekserge, в японски šíkà – елен, японски suu`karu – кошута. Съществува и друго название на бика/вола, в тюркските езици, в древнотюркски öküz, в ост.тюркски езици ögüz, ögiz, ogus, hokiz, höküz, пратюркска форма *öküŕ, заета в унгарски ökör, в чувашки văgăr, văkăr (съхр. и в български като вегер, в детската броилка „бухере-вегере покажи си рогцата” – бигче, волче покажи си рогцата, отнася се за охлюв). В монголски üker, xuker, xuger, халха-монголски, бурятски üxer, калмикски ükr, ордоски üker, дагурски xukur, hukure, в тунгусоманджурски, евенкски hukur, евенски höken, hökön, солонски uxur – бик, вол. Смята се че пралатайската форма *h`õk`iŕV˜-e е най-вероятно стара тохарска заемка, в тох.(б) okso, тох.(а) ops, пратохарски *okso – бик (в санскрит ukšan, авестийски uxšan, старовисоконемски ohso, англ. ох – бик, вол). (S-AE) Но както се вижда от първия пример от пръвия корен *sigo, единствено в тюркските езици имаме разширение със значение бик, вол, докато в останалите, вкл и в тюркските така се наричат елените и козите. Това показва че най-вероятно тюркските названия та бика също са възникнали под индоевропейско въздействие. В санскрит šakkarħ, šakvarħ, персийски sowr, saur, пущунски saur, хинди sāŗ, saur, кашмирски hakhoru, hakhürü, непалски chāŗā, в дардските езици śakrá, śakkara, śakvara, hakhur, hakhoru – бик. (DDSA) Вероятно заместването е станало чрез хотаносаките, или директно от санскрит, предвид силното индийско влияние върху някои от езиците говорени в Таримската котловина, напр. езика на Крорайна – тохарски със силно индийско влияние. Така или иначе шегор показва идентичност с тюркските форми!

3). дванш – заек. Среща се в израза „дванш шехтем”. Произходът на названието не е много ясен, но най-вероятно е индоирански. Обикновено се посачват паралелите с тюркското название на заека, в древнотюркски tabïšγan, тюркменски towšan, азърбайджански dowšan, турски, ногайски, кумикски, каракалпакски tawšan, уйгурски, узбекски tošqan, якутски tabïsxan, саларски tōšen – заек. Монголските названия са още по-отдалечени: taulai, tulai, в халха-монголски, бурятски tūlaj, калмикски, ордоски tūlā, дагурски taulē, от монголски и в евенкски tōlai – заек. Названията на заека са производни на глагола бягам, пратюркски (несъхранено) *tabïl, чагатайски tauš, tawuš, монголски tawlai, тунгусоманчжурски tēwul, tewut, японски tapasir - бяг. Предполага се че и едно от китайските названия на заека , в древнокитайски thās, thāsl(h), предимперски, цински и хански период thāh, вейски, тански и средновековен период thō, съвр. tù – заек. (S-AE) Прабългарската форма няма аналог в чувашки и трудно може да се доближи до тюркските, освен ако не обвиним автора на „Именика” че е объркал думата при преписа и вместо давшан е написал дванш. Но затова пък се откриват интересни аналогии в санскрит dhani, dhanv, dhаvana, drava, палийски dava, бенгалски dhābana, непалски dhāwā, dhāwanti, dhāunu, кашмирски dav, dawān, dawöni, маратхи tavana, пущунски tag, tabah, персийски davan, davandeh, таджикски davidan – бяг. (DDSA) Трябва да посочим че П.Добрев пръв посочи „памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек, язгулемските δwag – бързо, малко зверче, заек, davan - бързоног. (ПД-ЦБД,тр.86) Извежда го от индоиранското дван – тичам. (ПД-ППБК,стр.93)

4). верени – змей, дракон. Среща се в израза „верени алем”. Според М.Москов названието верени е от индоирански произход. В пали (староиндийски) wayrani – чудовище, vāŕa, vōdra – змей, в сингалски (производен на пракрит), говорен на о.Шри-ланка, barana е змей. В пущунски paran, в изразите kagaz-paran, gudi-paran означава “книжен змей”, „книжен дракон”, респ. хвърчило. П.Добрев посочва сариколските varan – голям гущер, varendak – дълга змия. (ПД-ЦБД,стр.86) (Б.а.: От същия корен е названието на комодския варан, голям двуметров гущер обитаващ о.Комодо в Индийския океан. Също в санскрит uraga, uragasya, палийски ura, бенгалски uraga, uranga, urangama, непалски urag, кашмирски örü, pohur, маратхи uraga, virola, хинди-урду uragād, barjatiya – змия, също в хинди-урду uragād, uragsthān - червей, санскритски maha-uraga – голям змей, чудовище. В ягнобски argunčok, пущунски arxax, язгулемски wērxant – змия. Може да посочим баското herensuge, бурушаското *hargín – змей, дракон, заето в шугнански hargín – змей, дракон.)

Но прабългарското верени показва друг произход аналогичен на тунгусоманджурското, улчийско weren, удегейски wē – голяма змия, в останалите ТМ-говори ūre – червей, в японски woroti, wòròdì, óròchì – голяма змия, далечен, палеолитен паралел в америндското *oro – змия. (ССТМЯ-1,стр.132),(S-AE) Аналогично при чувашите се среща митичното същество věre-şělen което се превежда обикновено като „огнен змей” (от şěl – пламък), но е възможен и по-друг произход, тъй като в чувашки şělen – змия (в тунгусоманджурски *sulama/*salama – змия), а văram, прачувашки urun, в тюркските езици uzun - дълъг (ССТМЯ-1,стр.428),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.110) В румънски думата vărlan, vîrlan – змиьорка, вероятно е стара древнобългарска замека. (БЦ-ИБЕ-2 стр.53) В тюркските езици, аналог на българското верени е турското evren, дало и личното име Еврен, гагаузки ievrem, кипчакското ewren – змей. (S-AE) Според Старостин ностратическито *wVrmV с разширения в индоевропейските, угрофинските и алтайските езици дава разширения със значение червей/змия.

5). дилом – змия. Среща се в изразите „дилом твирем”, „дилом тутом”. Показват аналогия с тюркските названия, в старотюркски jīlan, тюркменски, гагаузки jylan, турски ylan, карачаевобалкарски žīlan, казахски `ylan, южноалтайски d'ylan, узбекски ilon, тувински čylan, якутски syyl, чувашки çĕlen – змия, оиратски d́īl – пълзи, по същия начин в хакаски čīl- пълзя, čīlan – змия, киргизки dzīl - пълзя, dzīlan – змия, татарски jīl – пълзи, jīlan – змия. В тунгусоманчжурски, негидалски sulama, евенкски salama змия. (ССТМЯ-2,стр.57),(S-AE) Виждаме ясно семантичната двойка пълзи-змия. Прабългарското *дилъ, би трябвало да означава пълзя, или гладък/гол, респ.производното му е дилом – змия. Старостин изследва дадения ностратически корен, даващ разширение в монголски *dzil- гладък, равен, в тунгусоманчжурски *dzul`v- гладък, гол, sullu, sulli – оставам гол, (събличане на кожата при змията, смяна на роговоата обвивка на копитата при елените), якутски sul - гол. (ССТМЯ-2,стр.125),(S-AE)

6). имен – кон. Думата се среща в израза „имен алем” и древнобългаската титла имник – коняр. Думата е от угрофински произход. В унгарски mén, марийски imnе – кон. (VS-ETD) Възможно връзка с понятие за движение, в унгарски и хантски mën, манси, ненецки min, коми munnы, селкупски menda, фински mеnе, естонски minе, саамски (лапландски) mаnnа, протоугрофинско mеnе - пътувам, отивам. (ЭСКмЯ,стр.128) Също в тох.(а) yme, тох.(б) ymye – път, староиндийски ēmаs – ход, движение, така че може да предположим хипотетична връзка с прототохарското *ymаe – имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох.(б) ykwes•s•e* - предвижвам се и yakwe – кон, тъй като използването на коня, като опитомено животно за яздене и предвижване, се разпространява сред протоугрофините и праалтайците от индоевропейците („афанасиевци”, индоиранци, тохари). (DA-DT-b)

Твърде интересна податка представлява руското имнюшка – кранта, което Фасмер свързва като заемка от марийското imni, imnэ – кон, смята думата за алтайска по произход в монголски еmnеg – див кон, калмикски emnэg, алтайски ämdik - див (от *emlig) според Вихман, Рамстедт. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.129)

7). теку – овен или козел. Среща се в израза „теку читем”. Думата е от алтайски, произход. В древнотюркски, тюркменски, турски, киргизки, ногайски, балкарски, кумикски teke, уйгурски, казахски tekä, тофларски te'he, башкирски täkä, узбекски, чувашки taka – овен, козел, в монголски tex, бурятски texe, калмекски tekэ – козел за разплод, в тунгусоманджурски, солонски, манджурски tэxэ – див козел. В марийски taga, удмуртски taka – овен, са заето от чувашки. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.163-164),(ССТМЯ-2,стр.230)

В монголски същият корен дава думата togij, в халха-монголски togi, в тунгусоманджурски, евенкски, негидалски tōkī, евенски, орочки tōki, манджурски toχo, солонски tōxi, улчийски, нанайски, орокски tō – елен, лос. (ССТМЯ-2,стр.191-192),(S-AE)

(Б.а.:Понятието е ностратическо и бореално. В пехлеви tagar, таджикски takka, осетински toxыæl – овен, кховарски dah – тибетското животно як, tho – козел, вахански tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh – козел за разплод, пръч, в шугнански и бурушастки thugár – козел. (IED) В дравидските езици *tagar, *takar – овен. В картвелските езици, грузински, мингрелски txa, свански daq, лазки (m)txa – коза, баски zik(h)iro, грузински tuk`an-i, мингрелски cik`an-i – козле. (БКС). В източнокавказките езици, в андийски, аварски tuka, цезки teka, кабардински dadžaχ – козел. В чадски *dVg – антилопа.)

Смятам за напълно погрешно мнението на П.Добрев, че теку означавало кон!

8). тох – петел, кокошка. Среща се в израза „тох алтом” Думата е с алтайски произход. В протоалтайски *t`iàkà – птица, патица, кокошка, древнотюркски *tiakĩgu, староуйгурски taqĩγu, уйгурски toxa, toxu, хакаски taγax, taŋax, саларски tox, киргизки tōk, турски tavuk, татарски, башкирски, казахски, ногайски tawïq, балгкарски, кумикски tawuq, узбекски, тюркменски towuq, тувински da'γā, – кокошка, в унгарски tyúk – кокошка се смята за тюркска заемка (Гомбоц), монголски takija, бурятски, халха-монголски taxā, калмикски takā(n), ордоски daχā - кокошка, чжурчжунски tixo – кокошка, евенски tăqčaqa - яребица, японски takabe - патенце. Урало-алтайски паралел с угрофинското *tokta – гълъб.(S-AE)

9). етх – куче. Среща се в израза „етх бехти”. Думатае от урало-алтайски произход, понятието се среща единствено в тюркските езици. В чувашки jыtă, jыt, тюркменски, турски, азърбайджански, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки it, ногайски ijt, татарски, башкирски et, тувински, якутски yt, хакаски adaj, саларски išt, саръ-уйгурски ïšt - куче. Вероятна първооснова е угорското, хантското uxыt – вълк. (S-AE)

10). дохс – глиган. Думата се среща в израза „дохс твирем”. Интересен паралел на прабългарската дума е в осетински дигорски tuškа – глиган. Етимологията на тушка е детайлно изяснена от В.Абаев. Той я свързва с английското tusk, старофризкото tusk, староскандинавското toskr, ирландското tosg – бивни. (ВА-СEИ,стр.26) Но в тунгусоманджурски, удегегейски džahi – вид глиган с изпъкнал гръб, което също може да е първоизточника на tuškа/докс! (ССТМЯ-1,стр.242)

***

[Aspandiat]

Бехти е споменато единствено в преписка на черноризец Тудор Докс за смъртта на княз Борис-Михаил: „В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз ... .Този Борис покръсти българите в годината етх бехти (в началото на година куче)” такова числително няма в Именика!

---------------------------------------------------------------------------------------

Названия на животните

1). сомор – самур, или лалугер. Волжките татари от групата на мишарите, употребяват названието sömöran – лалугер. (ММ-ИБХ,стр.86) В татарски, турски, гагаузки samur, тюркменски samyr, чувашки săvăr, хакаски sarbax, шорски šarbaq, ойратски čîrbîq, якутски sārba – самур, собол, в английски sable (Mustella/Martes zibellina), по зоологическата класификация. Партянското sîmur, sîmor, пехлеви smūr, samōr, съвр.персийското sаmūr – самур, в осетински samur-guj – куче, ловец на самури, са алтайски заемки. Произходът на прабългарскитят каленадрен термин се изяснява от монголското zuram, в бурятски zumara, zumbara, тунгусоманджурското, в солонски džumbra, zhumbra, манджурски džumara, zhumara, džumarha, zhumarha – лалугер. (ССТМЯ-1,стр.275) Вероятната етимология е свързана с протоалтайската форма е *sēma, монголски *sem, халха-монголски, калмикски sem, бурятски hem, ордоски, саръ-югурски semēr, донгански śiэmэ, монгурски sэmugēr, тунгусоманчжурски, в евенкски, нанайски sumet, евенски hum, нанайски, улчийски, орочки sumeči, удегейски sumemesi, корейски súm, японското *sámá, samé – скривам се, изчезвам. Обяснява произхода на думата сомор/самур – животно живеещо в дупка, скриващо се в земята, респ. мишка, лалугер, както и на българското шмугвам се – скривам се. (S-АE),(ССТМЯ-2,стр.126)

2). шегор – бик, вол. Среща се в изразите „шегор вечем”, „шегор твирем”, „сигор елем”. Думата показва вероятне алтайски произход. В тюркски, караханидски sïγïr, уйгурски sigir, sijir, кумански sыеr, sigir, турски sïr, азърбайджански, тюркменски sïγïr, татарски, киргизки, казахски, ногайски, кумикски sïjïr, узбекски sigir, башкирски hïjïr – бик. В останалите алтайски езици от този корен се образуват названия на рогати животни, в тюркските езици също в древнотюркски sïγun, турски sïn, узбекски sujγun, азърбайджански sïγïn, тюркменски sūγun, хакаски, шорски, тувински sïn, каракалпакски suwïn – елен, монголски segenek, sejinüg, халха-монголски sijneg, бурятски hīneg, калмикски sīnэk – козел, тунгусоманджурски, евенски segdžen, диал. sekserge, в японски šíkà – елен, японски suu`karu – кошута. Съществува и друго название на бика/вола, в тюркските езици, в древнотюркски öküz, в ост.тюркски езици ögüz, ögiz, ogus, hokiz, höküz, пратюркска форма *öküŕ, заета в унгарски ökör, в чувашки văgăr, văkăr (съхр. и в български като вегер, в детската броилка „бухере-вегере покажи си рогцата” – бигче, волче покажи си рогцата, отнася се за охлюв). В монголски üker, xuker, xuger, халха-монголски, бурятски üxer, калмикски ükr, ордоски üker, дагурски xukur, hukure, в тунгусоманджурски, евенкски hukur, евенски höken, hökön, солонски uxur – бик, вол. Смята се че пралатайската форма *h`õk`iŕV˜-e е най-вероятно стара тохарска заемка, в тох.(б) okso, тох.(а) ops, пратохарски *okso – бик (в санскрит ukšan, авестийски uxšan, старовисоконемски ohso, англ. ох – бик, вол). (S-AE) Но както се вижда от първия пример от пръвия корен *sigo, единствено в тюркските езици имаме разширение със значение бик, вол, докато в останалите, вкл и в тюркските така се наричат елените и козите. Това показва че най-вероятно тюркските названия та бика също са възникнали под индоевропейско въздействие. В санскрит šakkarħ, šakvarħ, персийски sowr, saur, пущунски saur, хинди sāŗ, saur, кашмирски hakhoru, hakhürü, непалски chāŗā, в дардските езици śakrá, śakkara, śakvara, hakhur, hakhoru – бик. (DDSA) Вероятно заместването е станало чрез хотаносаките, или директно от санскрит, предвид силното индийско влияние върху някои от езиците говорени в Таримската котловина, напр. езика на Крорайна – тохарски със силно индийско влияние. Така или иначе шегор показва идентичност с тюркските форми!

3). дванш – заек. Среща се в израза „дванш шехтем”. Произходът на названието не е много ясен, но най-вероятно е индоирански. Обикновено се посачват паралелите с тюркското название на заека, в древнотюркски tabïšγan, тюркменски towšan, азърбайджански dowšan, турски, ногайски, кумикски, каракалпакски tawšan, уйгурски, узбекски tošqan, якутски tabïsxan, саларски tōšen – заек. Монголските названия са още по-отдалечени: taulai, tulai, в халха-монголски, бурятски tūlaj, калмикски, ордоски tūlā, дагурски taulē, от монголски и в евенкски tōlai – заек. Названията на заека са производни на глагола бягам, пратюркски (несъхранено) *tabïl, чагатайски tauš, tawuš, монголски tawlai, тунгусоманчжурски tēwul, tewut, японски tapasir - бяг. Предполага се че и едно от китайските названия на заека , в древнокитайски thās, thāsl(h), предимперски, цински и хански период thāh, вейски, тански и средновековен период thō, съвр. tù – заек. (S-AE) Прабългарската форма няма аналог в чувашки и трудно може да се доближи до тюркските, освен ако не обвиним автора на „Именика” че е объркал думата при преписа и вместо давшан е написал дванш. Но затова пък се откриват интересни аналогии в санскрит dhani, dhanv, dhаvana, drava, палийски dava, бенгалски dhābana, непалски dhāwā, dhāwanti, dhāunu, кашмирски dav, dawān, dawöni, маратхи tavana, пущунски tag, tabah, персийски davan, davandeh, таджикски davidan – бяг. (DDSA) Трябва да посочим че П.Добрев пръв посочи „памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек, язгулемските δwag – бързо, малко зверче, заек, davan - бързоног. (ПД-ЦБД,тр.86) Извежда го от индоиранското дван – тичам. (ПД-ППБК,стр.93)

4). верени – змей, дракон. Среща се в израза „верени алем”. Според М.Москов названието верени е от индоирански произход. В пали (староиндийски) wayrani – чудовище, vāŕa, vōdra – змей, в сингалски (производен на пракрит), говорен на о.Шри-ланка, barana е змей. В пущунски paran, в изразите kagaz-paran, gudi-paran означава “книжен змей”, „книжен дракон”, респ. хвърчило. П.Добрев посочва сариколските varan – голям гущер, varendak – дълга змия. (ПД-ЦБД,стр.86) (Б.а.: От същия корен е названието на комодския варан, голям двуметров гущер обитаващ о.Комодо в Индийския океан. Също в санскрит uraga, uragasya, палийски ura, бенгалски uraga, uranga, urangama, непалски urag, кашмирски örü, pohur, маратхи uraga, virola, хинди-урду uragād, barjatiya – змия, също в хинди-урду uragād, uragsthān - червей, санскритски maha-uraga – голям змей, чудовище. В ягнобски argunčok, пущунски arxax, язгулемски wērxant – змия. Може да посочим баското herensuge, бурушаското *hargín – змей, дракон, заето в шугнански hargín – змей, дракон.)

Но прабългарското верени показва друг произход аналогичен на тунгусоманджурското, улчийско weren, удегейски wē – голяма змия, в останалите ТМ-говори ūre – червей, в японски woroti, wòròdì, óròchì – голяма змия, далечен, палеолитен паралел в америндското *oro – змия. (ССТМЯ-1,стр.132),(S-AE) Аналогично при чувашите се среща митичното същество věre-şělen което се превежда обикновено като „огнен змей” (от şěl – пламък), но е възможен и по-друг произход, тъй като в чувашки şělen – змия (в тунгусоманджурски *sulama/*salama – змия), а văram, прачувашки urun, в тюркските езици uzun - дълъг (ССТМЯ-1,стр.428),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.110) В румънски думата vărlan, vîrlan – змиьорка, вероятно е стара древнобългарска замека. (БЦ-ИБЕ-2 стр.53) В тюркските езици, аналог на българското верени е турското evren, дало и личното име Еврен, гагаузки ievrem, кипчакското ewren – змей. (S-AE) Според Старостин ностратическито *wVrmV с разширения в индоевропейските, угрофинските и алтайските езици дава разширения със значение червей/змия.

5). дилом – змия. Среща се в изразите „дилом твирем”, „дилом тутом”. Показват аналогия с тюркските названия, в старотюркски jīlan, тюркменски, гагаузки jylan, турски ylan, карачаевобалкарски žīlan, казахски `ylan, южноалтайски d'ylan, узбекски ilon, тувински čylan, якутски syyl, чувашки çĕlen – змия, оиратски d́īl – пълзи, по същия начин в хакаски čīl- пълзя, čīlan – змия, киргизки dzīl - пълзя, dzīlan – змия, татарски jīl – пълзи, jīlan – змия. В тунгусоманчжурски, негидалски sulama, евенкски salama змия. (ССТМЯ-2,стр.57),(S-AE) Виждаме ясно семантичната двойка пълзи-змия. Прабългарското *дилъ, би трябвало да означава пълзя, или гладък/гол, респ.производното му е дилом – змия. Старостин изследва дадения ностратически корен, даващ разширение в монголски *dzil- гладък, равен, в тунгусоманчжурски *dzul`v- гладък, гол, sullu, sulli – оставам гол, (събличане на кожата при змията, смяна на роговоата обвивка на копитата при елените), якутски sul - гол. (ССТМЯ-2,стр.125),(S-AE)

6). имен – кон. Думата се среща в израза „имен алем” и древнобългаската титла имник – коняр. Думата е от угрофински произход. В унгарски mén, марийски imnе – кон. (VS-ETD) Възможно връзка с понятие за движение, в унгарски и хантски mën, манси, ненецки min, коми munnы, селкупски menda, фински mеnе, естонски minе, саамски (лапландски) mаnnа, протоугрофинско mеnе - пътувам, отивам. (ЭСКмЯ,стр.128) Също в тох.(а) yme, тох.(б) ymye – път, староиндийски ēmаs – ход, движение, така че може да предположим хипотетична връзка с прототохарското *ymаe – имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох.(б) ykwes•s•e* - предвижвам се и yakwe – кон, тъй като използването на коня, като опитомено животно за яздене и предвижване, се разпространява сред протоугрофините и праалтайците от индоевропейците („афанасиевци”, индоиранци, тохари). (DA-DT-b)

Твърде интересна податка представлява руското имнюшка – кранта, което Фасмер свързва като заемка от марийското imni, imnэ – кон, смята думата за алтайска по произход в монголски еmnеg – див кон, калмикски emnэg, алтайски ämdik - див (от *emlig) според Вихман, Рамстедт. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.129)

7). теку – овен или козел. Среща се в израза „теку читем”. Думата е от алтайски, произход. В древнотюркски, тюркменски, турски, киргизки, ногайски, балкарски, кумикски teke, уйгурски, казахски tekä, тофларски te'he, башкирски täkä, узбекски, чувашки taka – овен, козел, в монголски tex, бурятски texe, калмекски tekэ – козел за разплод, в тунгусоманджурски, солонски, манджурски tэxэ – див козел. В марийски taga, удмуртски taka – овен, са заето от чувашки. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.163-164),(ССТМЯ-2,стр.230)

В монголски същият корен дава думата togij, в халха-монголски togi, в тунгусоманджурски, евенкски, негидалски tōkī, евенски, орочки tōki, манджурски toχo, солонски tōxi, улчийски, нанайски, орокски tō – елен, лос. (ССТМЯ-2,стр.191-192),(S-AE)

(Б.а.:Понятието е ностратическо и бореално. В пехлеви tagar, таджикски takka, осетински toxыæl – овен, кховарски dah – тибетското животно як, tho – козел, вахански tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh – козел за разплод, пръч, в шугнански и бурушастки thugár – козел. (IED) В дравидските езици *tagar, *takar – овен. В картвелските езици, грузински, мингрелски txa, свански daq, лазки (m)txa – коза, баски zik(h)iro, грузински tuk`an-i, мингрелски cik`an-i – козле. (БКС). В източнокавказките езици, в андийски, аварски tuka, цезки teka, кабардински dadžaχ – козел. В чадски *dVg – антилопа.)

Смятам за напълно погрешно мнението на П.Добрев, че теку означавало кон!

8). тох – петел, кокошка. Среща се в израза „тох алтом” Думата е с алтайски произход. В протоалтайски *t`iàkà – птица, патица, кокошка, древнотюркски *tiakĩgu, староуйгурски taqĩγu, уйгурски toxa, toxu, хакаски taγax, taŋax, саларски tox, киргизки tōk, турски tavuk, татарски, башкирски, казахски, ногайски tawïq, балгкарски, кумикски tawuq, узбекски, тюркменски towuq, тувински da'γā, – кокошка, в унгарски tyúk – кокошка се смята за тюркска заемка (Гомбоц), монголски takija, бурятски, халха-монголски taxā, калмикски takā(n), ордоски daχā - кокошка, чжурчжунски tixo – кокошка, евенски tăqčaqa - яребица, японски takabe - патенце. Урало-алтайски паралел с угрофинското *tokta – гълъб.(S-AE)

9). етх – куче. Среща се в израза „етх бехти”. Думатае от урало-алтайски произход, понятието се среща единствено в тюркските езици. В чувашки jыtă, jыt, тюркменски, турски, азърбайджански, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки it, ногайски ijt, татарски, башкирски et, тувински, якутски yt, хакаски adaj, саларски išt, саръ-уйгурски ïšt - куче. Вероятна първооснова е угорското, хантското uxыt – вълк. (S-AE)

10). дохс – глиган. Думата се среща в израза „дохс твирем”. Интересен паралел на прабългарската дума е в осетински дигорски tuškа – глиган. Етимологията на тушка е детайлно изяснена от В.Абаев. Той я свързва с английското tusk, старофризкото tusk, староскандинавското toskr, ирландското tosg – бивни. (ВА-СEИ,стр.26) Но в тунгусоманджурски, удегегейски džahi – вид глиган с изпъкнал гръб, което също може да е първоизточника на tuškа/докс! (ССТМЯ-1,стр.242)

***

Ок, и така да е, имай предвид обаче, че календарните термини може да са заети от друг език, както днес имената на месеците в българския са от латински, което не прави българите римляни.

[Ka40]

Ти, както винаги, не само че си по гробищарски озлобен, но си и по гробищарски тъп, я виж стр. 97 от монографията на проф. Москов!

Предполагам, че модераторите търпят арогантното и провокативното ти поведение само заради пределната ти възраст. Но именно заради нея, някак си не е хубаво да говорите за "гробищари".

Не, няма да видя монографията на проф. Москов. Когато е трябвало съм я гледал, а сега не само не искам да я виждам, но даже не мисля и да я коментирам. Но проф. Москов не е толкова прост, че да обърка изворите, защото "бехти" се среща в старобългарски извор, но не в Именника. Естествено пълни лаици в областта на прабългаристиката като теб, лесно бъркат изворите.

[Goro76]

Ти, както винаги, не само че си по гробищарски озлобен, но си и по гробищарски тъп, я виж стр. 97 от монографията на проф. Москов!

Преди да обиждаш, не е зле да прочетеш въпросната страница, защото там никъде не пише, че бехти фигурира в Именника.

[проф. Добрев]

Не, няма да видя монографията на проф. Москов. Когато е трябвало съм я гледал, а сега не само не искам да я виждам, но даже не мисля и да я коментирам. Но проф. Москов не е толкова прост, че да обърка изворите, защото "бехти" се среща в старобългарски извор, но не в Именника. Естествено пълни лаици в областта на прабългаристиката като теб, лесно бъркат изворите.

И какво като е объркал изворите? Да не би това да прави етимологиите му по-малко ценни и сполучливи?

А случайно ти и колегите ти да можете да се допрете дори и на малкия пръст на проф. Москов, лека му пръст!

Колко време мина от 1988 г. и защо като сте толкова умни, никой от вас не написа два пъти по-дебела книга, че да го ревизира и отхвърли, а?

Ще стане, ама на куково лято!

Но именно заради нея, някак си не е хубаво да говорите за "гробищари".

И точно ти ще ми говориш кое е хубаво и кое не е хубаво!?

Щом като си толкова късопаметен, я се върни назад по постовете си да видиш какви мръсотии и простотии ръсиш непрекъснато по мой адрес!

[ЧЗ-М-52]

....Ок, и така да е, имай предвид обаче, че календарните термини може да са заети от друг език, както днес имената на месеците в българския са от латински, което не прави българите римляни. ....

Напълно възможно е да е така. Взели са го от някой алтайски народ, или някаква алтайскоезична група се е вляла в тяхната етногенеза. Вече съм напълно убеден че прабългарскатаобщност е била мултиетническа! Все пак думата имен - кон и имник - коняр са от един корен.

---------------------

Колко време мина от 1988 г. и защо като сте толкова умни, никой от вас не написа два пъти по-дебела книга, че да го ревизира и отхвърли, а?

----

Проф.Склеротиков, ако не беше твоя адаш Петър Добрев (когото ти така люто мразиш) който да разрови изпражненията натрупани върху прабългарската тематика, въпреки че самият той не можа да изгради стройна теория, такива като тебе "псевдоучени и кандила на науката" и сега щяха да цвъкат тюркските си идиотски хипотези "че безспорно и несъмнане прабългарите били тюрки" и това щеше да минава са "чиста наука" , а от Москва, Анкара, Белград и Скопие щяха да ви ръкопляскат.

Е да ама не, времето на измислените корифеи като Борис Симеонов и Моско Москов отмина!

[kanalcek]

....Ок, и така да е, имай предвид обаче, че календарните термини може да са заети от друг език, както днес имената на месеците в българския са от латински, което не прави българите римляни. ....

Напълно възможно е да е така. Взели са го от някой алтайски народ, или някаква алтайскоезична група се е вляла в тяхната етногенеза. Вече съм напълно убеден че прабългарскатаобщност е била мултиетническа! Все пак думата имен - кон и имник - коняр са от един корен.

---------------------

Колко време мина от 1988 г. и защо като сте толкова умни, никой от вас не написа два пъти по-дебела книга, че да го ревизира и отхвърли, а?

----

Проф.Склеротиков, ако не беше твоя адаш Петър Добрев (когото ти така люто мразиш) който да разрови изпражненията натрупани върху прабългарската тематика, въпреки че самият той не можа да изгради стройна теория, такива като тебе "псевдоучени и кандила на науката" и сега щяха да цвъкат тюркските си идиотски хипотези "че безспорно и несъмнане прабългарите били тюрки" и това щеше да минава са "чиста наука" , а от Москва, Анкара, Белград и Скопие щяха да ви ръкопляскат.

Е да ама не, времето на измислените корифеи като Борис Симеонов и Моско Москов отмина!

Поздравления за написаното по адрес на Иван Добрев и подобните му. Но защо мултичетническа общност? Това, че в етногенесизът на даден наорд са участвали 3-4 компонента не го прави мултиетнически.

[проф. Добрев]

Е да ама не, времето на измислените корифеи като Борис Симеонов и Моско Москов отмина!

И настъпи времето на бакалите и кучкарите, но докъде и докога?!

[ЧЗ-М-52]

Сбъркал си поста пич, тука няма ни бакали, ни кучкари, но затова пък има един пенсиониран военен служител, с титла за прослужени години, под знамената, с маниакални налудности! И ти си ял хляба на Българската армия, вижда се бадева!

[Aspandiat]

Айде, стига толкова глупости, писани в тема с иначе сериозно заглавие.