Преводи/етимологии на прабългарски думи

проф. Добрев · Май 25, 2010

По системата на Алф и професор Добрев хипнотизира кадетите в часовете по приложен военновременен турски език. "Прабългарите са тюрки, в шатрата на Омуртаг е висяло съкровището от Наги сен Миклош" и т.н. Фактът, че по времето на Омуртаг съкровището най-вероятно вече кротко е дремело под земята, съвсем не смущава уважаемия Професор.

Порядъчният човек, когато се ангажира с подобно много отговорно твърдение, той цитира научната публикация, в която са изнесени резултатите от съответната въглеродна проба!

А купите, с които е кръстен Борис, и те ли са в земята отпреди Омуртаг?

проф. Добрев · Май 25, 2010

За коргчии - овчар, пастир, думата присъства в речника на Серезневский - том 1, стр.1286, но става дума за твърде късен сборник от 15 в. което показве че руската дума, може и да е от татарски произход!

В този речник има само думи от най-старите български ръкописи, както ми обясни предната седмица в УБ славистът проф. Иван Добрев.

С тази си форма деятелният суфикс не може да е татарски, а единствено и само прабългарски.

проф. Добрев · Май 25, 2010

Старотюркското qorïγan – стан, военен лагер е заемка от старомонголското χoriyan, χoriyγan – военен стан, лагер. (ДТС, стр. 458)

По-далечен аналог с древнотюркското qavīr/qavur, в турски kavuš – събирам. (S-AE)

Старомонголската дума трябва да е древен тюркизъм от гл. кору- "ограждам, пазя", съвр. коруган, рус. курган и следователно няма нищо общо с турския глагол, който впрочем тук не е в преходно-действителен, а във взаимен залог и означава "събираме се, срещаме се".

**ЧЗ-М-52** · Май 26, 2010

Професоре престани да си фантазираш за това съкровище. Може и да е било аварско, или да е принадлежало на аварски аристократ,минал на българска служба след 804 г.

Съкровището е късно - има гръцки надпис за кръщение.

Има и рунически знаци които Турчанинов разчете с помощта на осетински. Там са споменати имената Ут и Анак, Ут купил съдовете от Анак. Виж Ут, Уто и Айто (Атони) нищо чудно този Ут да е Отум - кой знае. Ут на осетниски значи дух, в чувашки аналогичното понятие е Этем. При всички случаи е сборно и последният собственик ги е заровил в земята!

Но да твърдиш че Атила пиел от него...смях в залата, подобна глупост и дете в 5 клас няма да изтълси!

**Perkūnas** · Май 26, 2010

Аварската хринг показва недвусмислена връзка с монголското xuarang – военен лагер, казарма. Напълно погрешно е разпространеното мнение че хринг произлиза от немското ring – пръстен.

Такова фентъзи не бях чел... Батка, как си пропуснал следната много важна "аварска" дума: Novem hegin muniebatur. "Укрепена беше (земята на хуните) с 9 огради." (ЛИБИ-2: 284). :biggrin:

**ЧЗ-М-52** · Май 27, 2010

Перкунас, Перкунас....кой те перна по главата Перкунас! Фентази другият път, но винаги е по-лесно да се скриеш зад някоя глупост написана от някое "светило". Ясни са ми такива "папагали" като тебе!

**bombichka** · Май 27, 2010

Това последното беше удар под кръста

Човекът ти цитира оригинален античен извор, ти му викаш папагал. :doh:

**ЧЗ-М-52** · Май 28, 2010

Човекът ти цитира оригинален античен извор, ти му викаш папагал...........

..........неговият отговор няма нищо общо с хринг а е чисто заяждане!

Някой да е чул или чел на военния лагер да се казва пръстен!???

проф. Добрев · Май 28, 2010

Професоре престани да си фантазираш за това съкровище. Може и да е било аварско, или да е принадлежало на аварски аристократ,минал на българска служба след 804 г.

Съкровището е късно - има гръцки надпис за кръщение.

Има и рунически знаци които Турчанинов разчете с помощта на осетински. Там са споменати имената Ут и Анак, Ут купил съдовете от Анак. Виж Ут, Уто и Айто (Атони) нищо чудно този Ут да е Отум - кой знае. Ут на осетниски значи дух, в чувашки аналогичното понятие е Этем. При всички случаи е сборно и последният собственик ги е заровил в земята!

Но да твърдиш че Атила пиел от него...смях в залата, подобна глупост и дете в 5 клас няма да изтълси!

И след като си пооправиш правописа, гледай да пействаш тук моите редове, в които аз твърдя подобно нещо?!?

**Tyroglyphos** · Май 28, 2010

Някой да е чул или чел на военния лагер да се казва пръстен!???

В изворите за същия аварски лагер се използва латинската дума circulus ("кръг", "пръстен"). Впрочем ако бяхте проверили изворите за hring, щяхте да знаете, че в един от тях изрично е написано, че това е германска дума.

**ЧЗ-М-52** · Юни 2, 2010

осет.ирон.: къул 1. 1) стена (внутренняя); хæдзары къултæ стены дома;

**Пандора** · Юни 8, 2010

За тюркския произход на старобългарските думи брьчьхъ "къдрица" и коргчии "овчар" - но за съжаление на английски.

В кар.-балкарския език сюрюб кийирирге - загнать

Дали това също може да има връзка?

**ЧЗ-М-52** · Юни 22, 2010

коргчии - букв.зн. е пазач, охранител, такова е значението в Древнотюркския речник, от грагола кур - гледам, наблюдавам, следя!

Думата както и бръчьхъ - къдрица, липсват от Двутомния Речник на Старобълг.ез. който излезе наскоро, направо съжалявам че похарчих за него 120 лв. Имам чувството че умишлено са избягвани прабългарските по поризход старобълг.думи. Липсват думи като белчуг, блехъчии - ковач, бърий - бучиниш, двалма - коняр, жиръ - желъд и т.н. По-добре човек да си свали от нета старославянските речници на Дяченко, Старчевский, Серезньовский - там има много повече прабългаризми! Например у Серезньовски попаднах на опынца, опина, упина - маймуна, което показва пряк паралел с чувашкото упат, опат - маймуна!?

**ЧЗ-М-52** · Юни 23, 2010

Числителните от прабългарския календар

1). алем – начален. Думата алем се среща в следните съчетания: верени алем, имен алем, сигор елем. Формата елем от чаталарския надпис на кан Омуртаг е само вариант на основното понятие. В древнотюркски, тюркменски, азърбайджански, турски, тувински, тофларски, ойратски alïn, сара-уйгурски alïm, alïn – чело, лице, турски, татарски, киргизки, башкирски al, балкарски уйгурски ajl, aldi, узбекски ŏldi – преден, начален, в чувашки val – преден, valtanxi - първи, начален. В тунгусоманджурски, евенкски ulin, евенски ulken, манджурски ulku – гръдна кост, предна част на тялото. В улчийски elmi – преден, евенкски elekēs, евенски elъkъs, негидалски elexes – начален, в монголски ile – открит. Също в древнотюркски ilki – преден, изток, в бурятски elge(n) – по посока на слънцето, в татарски, башкирски, уйгурски ileri – първи, начален. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.98),(ССТМЯ-21стр.261),(S-AE) Явно че прабългарското *алъ е означавало преден, фронт, чело, начало, а алем – първи, се е образувало като остналите числителни бройни със суфикса –ем/ом.

2). вечем – трети, среща се в израза шегор вечем. Ясен паралел с чувашкото vişşĕ три, vişşĕmĕš – трети. Така че прабългарската форма е била веч/вечем – три, трети. Думата е фиксирана в волжкобългарски погребален надипис vеč – три. (НА-БЧ) В останалите тюркски езици üç/uş/öç/üs – три. (S-AE) Произходът на тюркското *üč (*öč) – три не е много ясен, според Рамстед първ.значение е било малък. Староснтин посочва монголското γučin – тридесет, заето в евенкски gutin, gučin – 30, което явно в пратюркски е означавало три. (S-AE)

3). тутом – четвърти, среща се в израза „дилом тутом”. В чувашки tăvаttă - четири, tăvаttămĕš – четвърти, думата е зафиксирана във волжкобългарски погребален надпис като tuаt/tuаtm – четири, четвърти, което потвърждава напълно отнасянето към календарния термин. (НА-БЧ) Таче прабългарската форма е била тут/тутом – четири, четвърти. В древнотюркски tört, в останалите тюркски езици dört/tört – четири, в тунгусоманджурски, евенкски, евенски diγī, солонски digĩ, орочки, удегейски dī, нанайски duĩ, улчийски dui(n), орокски džīn, манджурски dujin, duin, а в тунгусоманджурски *deki – четиридесет, в монголски dörbe(n), халха-монголски döröv, бурятски dürbe(n), калмикски dörwn, ордоски dörwö, дагурски durub, durэb – четири, съотв. duč, duči, dučin, döči, dočin е четиридесет, в японски jo, протояпонски *dэ – четири, протоалтайска форма *tōj – четири. (S-AE) Трябва да подчертаем че най-голяма прилика, почти пълна идентичност прабългарската и чувашката форма показват със самодийските езици, в в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete , камасински tee'de – четири, което говори за друг изходен урало-алтайски корен, различен от тюрко-монголската протоформа! (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml )

4). алтом – шест, среща се в изразите „тох алтом”, „сомор алтом”. Най-близко е чувашкото ultă, ulttă – шест, ulttămĕš – шести. Така прабългарската форма е била алт/алтом – шест, шести. В древнотюркски altï, в останалите тюркските езици alti, altа, оlti – шест. Формата е изцяло тюркска и отсъства в другите алтайски езици. В монголски jirghughan, халха-монголски, ордоски dzhurgaа, бурятски zurgaan, калмикски zurhn – шест. Етимологията на образуване е свързана с тюркското (и тохарско) *al – ръка, длан, пет пръста, т.е. *al + tъ ще означава следващият след петте пръста на едната ръка, тъй като суфикса –tъ е словообразувателен в тюркските езици. Това броене е запазено про монголите в Афганистан: „една ръка и един отгоре” – шест. Ако погледнем монголските названия на шестицата се наблюдава същата закономерност – общомонголското *gar означава ръка, респ. пет пръста (в случая видоизменено до dzhur, zur) и anx – първи, начелен, т.е. първия от другата ръка. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.280)

5). читем – седми, среща се в израза „теку читем”. В надгробен волжкобългарски надпис се среща под формата žеti – седем, в съвр.чувашки şiččĕ, sič(ĕ) – седем, şiččĕmĕš – седми, което изяснява и нашия календарен термин, чит/читем – седем, седми. В древнотюркски yeti, в повечето тюркски езици jeti, jedi, но в тувински, тофларски čedi, шорски četti, хакаски četi, čittэ, долгански hette, балкарски, казахски, киргизки džeti, žeti – седем. Алтайските тюркски форми започващи с „ч” са идентични с прабългарската! Произходът на понятието не е много ясен, но според едно от мнеията се предполага връзка с тюркското *jē – ям, т.е. седмият пръст е този с който се яде, тъй като по аналогичен начин се образува монголското dologhan, doloo – седем, от dolooх – облизвам, пръста който се облизва при ядене. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.126) Но тюркските форми, особено чувашката показват ясен урало-алтайски паралел с фински seitsemän, карелски šeiččemen, вепски seiččeme, естонски seitse, саамски čiezh, čiččâm, удмуртски sizъīm, коми sizim, марийски šīmīt, šīmīm, мордвински sisem, унгарски hét, манси sat, в самодийските езици, селкупски selči, ненетски s'iъiv, енецки sew, нганасянски s'aybe , камасински sej'bü – седем. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Както се вижда, налице е общ урало-алтайски корен *se/*šī, *set/*čet, *sič*šič - седем, а не става дума за пръст. Чувашката форма максимално се е сляла с угрофинските!

6). шехтем – осем, в израза „дванш шехтем”. Среща се върху волжкобългарски поминателен надгробен надипс като sаgir, в съвр.чувашки săkkăr – осем, săkkărmĕš - осем. Суфиксът –ăr се смята за аналог на древнотюркския суфикс –iz. В древнотюркски säkiz, турски, туркменски, азърбайджански sekiz, татарски, казахски, балкарски, киргизки sigez, но в тувински ses, карагаски sehes – осем. Прабългарската форма е била шехт/шехтем и се доближава до тувинската и карагаската. В тунгусоманджурски, евенкски, улчийски, орокски, негидалски zhapkun, евенски zhapkъn, манджурски zhakûn, солонски zhakku, нанайски zhaqpõ – осем. (ССТМЯ-1,стр.251),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.6-7) Етимологията на числителното не е установена. Разянен предлага остроумното säk-giz – скочи, изхождайки от детските броилки, но те не се приема. Други автори търсят връзка с *eki/*iki – две, сдвоен, умножен по две. Затова пък откриваме интересна аналогия със самодийските езици, в селкупски sittytetty, ненецки šidendъet, енецки šzitъet, нганасянски sitidhete, камасински šëntee' – осем, което говори за древен урало-алтайски корен! Буквално самодийските форми означават „две по четири”, в селкупски sitty, ненецки šidъa, енецки šizhe, нганасянски siti, камасински šide – две и в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete, камасински tee'de – четири. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Най-вероятно прабългарското шехт е производно на шех-тут – две по четири!? В такъв случай би трабвяло да очакваме прабългарско šе/šеh/šеθ(šеţh) – две, виж саръ-уйгурското šigï – две, в манджурски zhuwe, негидалски zhul, монголски (донгански) ghua, в останалите монголски наречия xoyor – две.

7). твирем – девет, среща се в изразите „дилом твирем”, „дохс твирем”, „шегор твирем”. Аналогично в волжкобългарски надгробен надпис tохr, tохуr, в съвр.чувашки tăhăr – девет, tăhărmĕš – девети. (НА-БЧ) В древнотюркски toquz, турски, тюркменски dokuz, азърбайджански doqquz, уйгурски toqquz, кумикски, балкарски toghuz, татарски tugiz, казахски toghiz, киргизки toghuz, долгански, шорски togus, тувински tos, карагазки tohos – девет. Егимологията на думата според М.Федотов се свързва с монголското toqur – с разперени пръсти. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.202-203) Всъщност това е монголското название за педя, в монголски töγe, tūhē, халха-монголски, бурятски, калмикски, ордоски tö – „голяма педя” мярка около 22-23 см, свързна с растоянието от палеца до 3 или 4 пръст на ръката (между палеца и 4 пръст е максималното растояние при разпънати пръсти) при максимално разперване на пръстите. Нещата с прабългарският календарен термин се изясняват напълно от тунгусоманджурските форми, в нанайски tawar, улчийски tawali, евенкски toγor, евенски toγъr, негидалски toγoj, манджурски, орочки, удегейски tō – голяма педя, японски tuka – мярка от четири пръста, ностратически паралел в мингрелското `tḳou,`tku – педя. (S-AE) Така че прабългарската форма е идентична с нанайската, а чувашката с евенкски и евенски. Образуването на числото девет е пределно ясно, от една ръка – пет пръста плюс една „голяма педя” или от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Така или иначе прабългарското понятие е много по-близо до тунгусоманджурското отколкото до тюркските!

8). бехти – вероятно значение начало. Среща се в единствен израз „етх бехти” в преписка на Тудор Докс който съобщава че тогава българите се покръстили. Обикновено повичитж шзслидователи на календара смятат че това е „сгрешен” препис на хипотетичното прабългарско бех, отговарещо на чувашкото pilěk – пет, още повече че другите тюркски форми beš/bes са по-близки до бех. Предполагам че в осонватае друго понятие, аналогично на чувашкото puş, poş – глава, главен, начален, преден, или с чувашкото pit - лице, в останалите тюркски езици bet/bit, в тунгусоманджурски, евенкски bāde, евенски bād – лице, в тувински beti – лицева страна. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр. 452-453,436-437) Или бехти – лице, начало на годината.

**Хърс Златния** · Юни 23, 2010

Прабългарските числителни имена нямат нищо общо с чувашките. В този форум писах подробно за това, обосновавайки се с лингвистични аргументи и мненията на чувашки лингвисти.

Парадоксално е, че за мистификацията, уж откриваща някакви паралели на прабългарските числителни с чувашките, българските историци и лингвисти изначално нямат вина. "Гениалната" хрумка е германски патент отпреди 70 години.

Категоричното мнение дори и на чувашките лингвисти за липсата на каквито и да е паралели между прабългарските и чувашки числителни имена, обаче, изобщо не смущава нашите и международни "прабългаристи".

И старата песен за близост дори на морфологично равнище?! продължава да се повтаря и преповтаря! Странна работа! Или по-скоро срамна работа..........

**ЧЗ-М-52** · Юни 23, 2010

....Категоричното мнение дори и на чувашките лингвисти за липсата на каквито и да е паралели между прабългарските и чувашки числителни имена, обаче, изобщо не смущава нашите и международни "прабългаристи". ...

--------------------------------------------

Твърде силно казано, паралелите в числителните са описани още от Ашмарин в 1902 г.

А календарът е изцяло алтайско творение, и с числата и с животните.

В случая интерсно е че прабълг.и някои чувашки чишлителни са по-близо и показвят пряка връзка с по-древни форми - урало-алтайски, като са най-далече от тюркските.

**Хърс Златния** · Юни 24, 2010

....Категоричното мнение дори и на чувашките лингвисти за липсата на каквито и да е паралели между прабългарските и чувашки числителни имена, обаче, изобщо не смущава нашите и международни "прабългаристи". ...

--------------------------------------------

Твърде силно казано, паралелите в числителните са описани още от Ашмарин в 1902 г.

А календарът е изцяло алтайско творение, и с числата и с животните.

В случая интерсно е че прабълг.и някои чувашки чишлителни са по-близо и показвят пряка връзка с по-древни форми - урало-алтайски, като са най-далече от тюркските.

За календара като такъв не бих спорил. Може и да си прав. Лично аз нямам нужните знания, за да преценя дали календарът е алтайско творение (каквото и да значи това) или не е.

Но що се отнася до числителните, там нещата са ясни. Няма основание да се говори за наличието на паралели между чувашките и прабългарски числителни имена. Не се наблюдава съвпадение или дори сходство нито в основата на числителните, нито в техните суфикси.

**nik1** · Юни 24, 2010

Но що се отнася до числителните, там нещата са ясни. Няма основание да се говори за наличието на паралели между чувашките и прабългарски числителни имена. Не се наблюдава съвпадение или дори сходство нито в основата на числителните, нито в техните суфикси.

Значението и произхода на суфикса "-м" в чувашките поредни числителни е изследван, не само от Ашмарин, но и от покойната Лия Левитстская:

страница 25 и 26 на ПДФ файла:

http://www.altaica.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/levitskaya_chuv.pdf

**Хърс Златния** · Юни 24, 2010

Значението и произхода на суфикса "-м" в чувашките поредни числителни е изследван, не само от Ашмарин, но и от покойната Лия Левитстская:

страница 25 и 26 на ПДФ файла:

http://www.altaica.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/levitskaya_chuv.pdf

Когато даваме линкове, би било добре предварително да ги четем.

Суфикс "-м" при числителните имена в съвременния чувашки език НЯМА. За това пише също и Л. Левитская, включително и в дадения от теб линк.

**nik1** · Юни 24, 2010

Когато даваме линкове, би било добре предварително да ги четем.

Суфикс "-м" при числителните имена в съвременния чувашки език НЯМА. За това пише също и Л. Левитская, включително и в дадения от теб линк.

Не знам, честно казано защо пак си "биеш шамари"?:

Цитат/превод (от посочената страница):

"В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, visem cun - третия ден, и т.н. "

..

"Генезиса на чувашкия афикс на поредните числителни ще се изясни, ако проанализираме чувашкото "ulem" (пред/отпред, също след), и неговите производни."

..

"По този начин, в този смисъл (таким образом), съвременният афикс на чувашките поредни числителни -mes, се състои от.."

Какъв е генезиса и каква е същността на този афикс, става съвсем ясно мисля от монографията (само трябва да се чете и мисли)..

**Хърс Златния** · Юни 24, 2010

Цитат/превод (от посочената страница):

"В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, visem cun - третия ден, и т.н. "

Предполагах, че материята не е толкова сложна и дори лаик, нефилолог, може да се ориентира в нея, но очевидно съм сбъркал. При Вас има голям проблем и то не един. Какво мога да Ви посъветвам?

1. Първо. Четем внимателно. Бавно и внимателно това, което пише г-жа Левитская от страница 37 до страница 46.

2. Второ. Ако имате проблеми с разбирането на руски, потърсете съдействие от хора, които владеят този език и могат да Ви помогнат. А Вие очевидно имате такива проблеми.

Една безплатна консултация от мене:

Примерът, който давате с "visemkun - третия ден", не е никакъв "трети ден". Това е израз, който на руски език "третьего дня" означава "ОНЗИ ДЕН". Вероятно ще бъдете шокиран да узнаете, че и на чувашки език това същото нещо не означава "третия ден", а "ОНЗИ ДЕН".

Вероятно в тази връзка трябва да поясня, че в случая нямаме НИКАКВО числително име, а ИЗРАЗ.

Малко по-надолу г-жа Левитская продължава с примерите, посочвайки, че "висъмтавътъ кон" (отново съдържа основата на числителното три /вис/!) означава на чувашки "ТЕЗИ ДНИ". На руски това е "на днях".

Как звучи тогава числителното бройно ТРЕТИ на чувашки език? Пак според г-жа Левитская това е "висемьош", където самата тя твърди, че става дума за суфикс -МЬОШ.

Виждаме, сиреч, че суфикс "-М" при числителните имена, вкл. и числителните бройни на чувашкия език, категорично липсува. :post-20645-1121105496:

Други въпроси? Но Ви предупреждавам, че консултациите вече ще бъдат платени.

**nik1** · Юни 24, 2010

Предполагах, че материята не е толкова сложна и дори лаик, нефилолог, може да се ориентира в нея, но очевидно съм сбъркал. При Вас има голям проблем и то не един. Какво мога да Ви посъветвам?

1. Първо. Четем внимателно. Бавно и внимателно това, което пише г-жа Левитская от страница 37 до страница 46.

2. Второ. Ако имате проблеми с разбирането на руски, потърсете съдействие от хора, които владеят този език и могат да Ви помогнат. А Вие очевидно имате такива проблеми.

Една безплатна консултация от мене:

Примерът, който давате с "visemkun - третия ден", не е никакъв "трети ден". Това е израз, който на руски език "третьего дня" означава "ОНЗИ ДЕН". Вероятно ще бъдете шокиран да узнаете, че и на чувашки език това същото нещо не означава "третия ден", а "ОНЗИ ДЕН".

Вероятно в тази връзка трябва да поясня, че в случая нямаме НИКАКВО числително име, а ИЗРАЗ.

Малко по-надолу г-жа Левитская продължава с примерите, посочвайки, че "висъмтавътъ кон" (отново съдържа основата на числителното три /вис/!) означава на чувашки "ТЕЗИ ДНИ". На руски това е "на днях".

Как звучи тогава числителното бройно ТРЕТИ на чувашки език? Пак според г-жа Левитская това е "висемьош", където самата тя твърди, че става дума за суфикс -МЬОШ.

Виждаме, сиреч, че суфикс "-М" при числителните имена, вкл. и числителните бройни на чувашкия език, категорично липсува.

Други въпроси? Но Ви предупреждавам, че консултациите вече ще бъдат платени.

Драги съфорумнико, имате трудности с разбирането на смисъла и същината на текстовете, които Ви се дават от мен за ги да четете, и които четете, и/или просто демагогствате, така че ако ми трябват консултации, Вие ще бъдете игнориран в случая, за сметка на Левитская:

1.Изразът "visem kun - "третия ден" значи точно "третия ден" според Левитская.

Цитат: "В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, /10;6;73/(заб. това са цитати, препратки към изследователите забелязали наличието на числителни, завършващи на -m) "visem cun" - третия ден,"visem sol" (в третата година), "vismine" - "в други ден" (заб. синоним на "на третия ден", "tualmine"на четвъртия ден , "pilekmine" (на петия ден напред),"olimine" (на шестия ден от този ден /нататък/), "sicmine" (на седмия ден)

Продължение на цитата:

В българските епитафски паметници намираме .... трети,...четвърти,..пети, ..десети.Вижда се че същото образуване представят (имат) и чувашките думи "ulem" (отпред, после), "vetam" (среден по размери),"puslam" (начало, начален), "perrem-perrem, ikkem-ikkem" (сметалка)

2. Според Левитская афиксът -m (цитиран по-горе) в чувашките поредни числителни (тези които е представила като такива) е "афикс за събирателно-разделителни "групови" числителни."

Извод: значи в чувашкия език има, или е имало, такъв афикс, при чието изполване образуват форми като тези на волжскобългарските числителни "трети", "четвърти", "пети" и "десети"

И 3-то. Съвременните (еволюирали, претърпели генезис) суфикси "мьош", според Левисткая, се състоят от два елемента : първия елемент е афикса (-m)(което само по себе си отново значи, че този афикс съществува), в съчетание с елемента "ьош" , който е "разделителен афикс, генетически тъждествен на общотюрския афикс за принадлежност в трето лице"

**ЧЗ-М-52** · Юни 24, 2010

Абсолютно не виждам кое е смущаващо в числителните редни, като и въпросната авторка която цитира Хърс казва че древните "прачувашки" числителни са завършвали на -м (прабълг.-ом/ем) и дори и сега се използвали такива форми като виссем - трети. А преминаването в -меш и станало по-късно в развитието на езика с добавянето на друг суфикс.

Може -ом/-ем да си е иранско наследство, както е в осетински например (но и там в първите поредни, към ом/ем се добавя допълн.суфикс -аг), но в основата си прабългарските числителни от календара, като произход не са индоевропейски! А паралелите с волжкобългарските надписи, където се срещат същите форми с оконч. на -м, просто потвърждава това. Така че няма място за спор! Определено прабългарските числителни, от календара, са много по-древни от тюркските и са възникнало по самостоятелен начин, дори и да има някои допирни точки с алтайските езици. В това отношение приликата на четворката и осмицата със самодийските езици е поразителна и показва много по-древен предалтайски пласт може би!?

Който има други идеи по въпроса нека сподели ако иска.

**Хърс Златния** · Юни 25, 2010

Забавни хора! :biggrin:

проф. Добрев · Юни 25, 2010

Цитат/превод (от посочената страница):

"В чувашкия език изследователите отдавна са отбелязали числителни (завършващи) на -m, visem cun - третия ден, и т.н. "

А ето примери и от надгробните надписи:

Иван Добрев, ХРОНОНИМЪТ АЛЕМ В АСПЕКТА НА АФИКСАЦИЯТА КАТО СПОСОБ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА - http://bolgnames.com/text/Alem.html

Но може би все пак точно тук му е мястото на риторичния въпрос дали на волжските българи тюрки от VІІ-VІІІ в. тези имена наистина са им звучали по тюркски, т.е. по тяхному, че тъкмо тези българи, под формата на bįrįm “първи”, weçįm “трети”, tötem “четвърти”, bėlim “пети”, wānım “десети”, ги използуваха дори на надгробните си паметници през ХІІ-ХІV в. [вж. напр. Хакимзянов 1987, 86,148,154,158; Tekin 1988, 40,170,178,196,201-202], а се и постараха да ги запазят и да ги предадат и на съвременните си потомци чувашите?

А може би и още – дали тъкмо тези българи станаха и понастоящем са по-малко българи от нашия доморасъл “лингвоисторик древнобългарист”? Печелим или губим, когато поставяме нещата точно в този план и ги решаваме именно по този начин?…

Вход

Преводи/етимологии на прабългарски думи

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

ЧЗ-М-52

Гесер Курултаев

Гесер Курултаев

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!