Сър Томас Малори на остров Родос?

[glishev]

Томас Малори (ок. 1400-1471) е авторът на един от най-популярните старинни романи за крал Артур и рицарите на Кръглата маса: "Смъртта на Артур" (Le Morte Darthur), отпечатан от Уилям Какстън в 1485. Самият автор пише в края на романа си, че е затворен заради престъпленията си и изглежда е завършил книгата още в затвора, може би около 1469, но вероятно е завършил живота си на свобода. Преди това е участвал във войните на ХV в. - както в гражданските, така и във френските кампании, включително може би и тази на Хенри V, увенчана с победата при Аженкур. Известно време е бил и член на Парламента. Изобщо, бурна и интересна биография, за съжаление малко подробности от нея са оцелели до днес - източниците са откъслечни бележки, инвентарни списъци, регистри с имена на благородници в армията и, разбира се, малкото, което авторът е казал за себе си в самия роман. Малори е бил любител на турнирите, разбирал е нещо от корабоплаване и е знаел добре френски.

Романът "Смъртта на Артур" е изключително известен. От него са се вдъхновявали много писатели - всеки ще се сети за Марк Твен, но аз предпочитам хубавия подбор на авантюри, направен от Джон Стайнбек. Който е гледал "Екскалибур" (1984), ще си спомни, че в началото на филма излиза надпис: "По мотиви от Смъртта на Артур от сър Томас Малори".

Книгата е преведена и издадена у нас:

Томас Малори, "Смъртта на Артур" (в два тома), изд. Народна култура, библиотека за европейска средновековна литература Ариел, превод от английски Мария Ранкова. София, 1989.

Разбира се, романът е пълен с анахронизми - в него няма сакси, Артур държи рицари в двора си, сражава се с римляните заради обида на владетелската си чест (горе-долу като Шекспировия мотив за война в "Хенри V"), завладява Франция и поставя графове и херцози в Анжу и Нормандия, става император, част от рицарите му заминават за Светите земи, където воюват с турците - изобщо, средата на героите на романа съответства по-скоро на съвременността на самия автор отколкото на легендарната Артурова епоха.

Сега чета един интересен опит за биография на Томас Малори (Christina Hardyment, Malory: the Life and Times of King Arthur's Chronicler), където е отделена цяла глава на пътуването на един от чичовците на автора до остров Родос.

Сър Робърт Малори е приор на английския "език" на Ордена на хоспиталиерите от 1432 и в 1435-39 се намира на Родос, главната квартира на Ордена. Авторката предполага, че в този период, когато английският приор пътува до Родос с подкрепления за очакваната война срещу османския султан Мурад ІІ, относително младият му племенник Томас, вече проявил се в кампанията на Хенри V в Нормандия, го придружава и трупа богати впечатления по пътя.

Чиста спекулация, разбира се, но много убедителна.

Редактирано Декември 9, 2010 от glishev

[Warlord]

Филма май беше от 1981, но е жесток, най-доброто филмиране на историята за крал Артур. А романът е доста иновационен за времето си направо е историческа геополитическа фантастика

п.п. Смъртта на Артур точно беше много силен момент от филма. Умиращия Артур помоли Парсивал да хвърли Екскалибур в морето с думите: "One day a new king will come and the Sword will rise again!"

[Galahad]

Авторката предполага, че в 1435-1439, когато сър Робърт пътува до Родос с подкрепления за очакваната война срещу османския султан Мурад ІІ, младият му племенник Томас

Още малко ако попредположи и като нищо е може да се окаже, че е потомък на племенник или поне на братовчед на крал Артур.

Като се знае обаче, че човекът е написал роман чийто обеч обхваща два днешни тома, то е интересно защо е пропуснал да спретне едно книжле за едно толкова екзотично пътуване - както направили Врокиер и Ваврен например?

[glishev]

Работата е относително проста - близък роднина на Томас Малори е високопоставен служител на Ордена; въпросният роднина е натоварен да вземе със себе си двайсетина рицари на Родос за известно време, а няма как всички да са пълноправни членове на Ордена; семейство Малори по стара семейна традиция са свързани с Ордена; Томас Малори вече има зад себе си военен опит, а не е първи син в семейството, тоест може спокойно да се излага на опасности; Томас Малори се появява за последно в документи от Англия в 1435 и е споменат отново едва в 1439, тоест при завръщането на чичо си Робърт Малори. В този период бъдещият писател най-малкото не е участвал в регистрирани действия в Англия; корабоплаването, Светите земи и обичайният маршрут на хоспиталиерите от Англия до Венеция се появяват с детайли в книгата му, нищо че тя не е пътепис.

Предположението си е предположение. Но е близко до ума и е доста вероятно.

Към част първа

Към част втора

Към част трета

Редактирано Декември 15, 2010 от glishev

[Mont Ferrand]

Много интерсна статия, отново искам да поздравя г-н Глишев с превода й. Ако ви е интересна историята на родоските хоспиталиери ви каня да посетите и моя блог (адресът е подписа ми), а последната статия, която съм публикувал там: Причини и предпоставки за завоевателния поход на ордена на хоспиталиерите срещу о. Родос и архипелага на Додеканезитеможете да намерите и в брой 3 на специализираното онлайн-списание за средновековна история Mediaevalia на адрес: http://www.mediaevalia.eu/.

Поздрави и...desperta ferres

[glishev]

Мерси, сир дьо Монферан

Мисля, че спокойно можем да си отворим една-две теми за хоспиталиерите. Ще прочета статията ти с любопитство.

[Mont Ferrand]

Мерси, сир дьо Монферан

Мисля, че спокойно можем да си отворим една-две теми за хоспиталиерите. Ще прочета статията ти с любопитство.

Ми Малори със сигурност се е вдъхновявал от рицарите-хоспиталиери, така че всеки, който обича историите за крал Артур, Кръглата маса и Светия Граал, може би би трябвало да се поинтересува и от Ордена на Хоспитала. Понякога истинските истории са толкова романтични и интригуващи колкото и приказните

Редактирано Декември 16, 2011 от Mont Ferrand

[glishev]

Ми Малори със сигурност се е вдъхновявал от рицарите-хоспиталиери, така че всеки, който обича историите за крал Артур, Кръглата маса и Светия Граал, може би би трябвало да се поинтересува и от Ордена на Хоспитала. Понякога истинските истории са толкова романтични и интригуващи колкото и приказните

Това е и мнението на Кристина Хардимънт. Пък и моето.

[Last roman]

На мен лично хоспиталиерите са ми много по-симпатични и са истински воини на Христа, за разлика от преекспонираните тамплиери /които са разбойници и интриганти, опропастили резултата от кръстоносните походи/.

[Warlord]

Такива стават в последствие, когато самите кръстоносни походи зациклят и съответно разполагащи с толкова много пари и въоръжени хора без работа - почват да правят простотии а и доста неща са по-късни преувеличения.

[Mr.Shades]

Искам да попитам, този човек Томас Малори, ходил ли е до Светите земи?

[glishev]

Няма такива сведения.

Малори е роден някъде между 1399 и 1405. От 1418 до 1435 името му фигурира в документи, които показват, че си е стоял в Англия. От 1439 до 1471 - също. В 1435-1439 чичото на Малори, който е член на Ордена, се намира в Родос и е много възможно Малори да го е придружил.

В този интервал (1435-1439) не е никак вероятно някой рицар да пътува от Родос до Йерусалим: положението на острова е било доста напрегнато и на орденските рицари вероятно нито им е било до поклонения, нито пък им е било и възможно да се мотаят из Палестина, намираща се под властта на враждебно настроените към Ордена египетски мамелюци. Но може би Mont Ferrand може да добави повече за това.

В XV в. са живели поне трима англичани с името Томас Малори. Само двама от тях са рицари и само за един от тях е вярно, че е имал роднини в Ордена на хоспиталиерите и че в 1435 е бил на подходяща възраст да пътува далеч извън Англия. Най-вероятно точно той е авторът на "Смъртта на Артур", защото книгата е написана от начетен човек с доста широки познания за тогавашния свят.

[Mont Ferrand]

Няма такива сведения.

Малори е роден някъде между 1399 и 1405. От 1418 до 1435 името му фигурира в документи, които показват, че си е стоял в Англия. От 1439 до 1471 - също. В 1435-1439 чичото на Малори, който е член на Ордена, се намира в Родос и е много възможно Малори да го е придружил.

В този интервал (1435-1439) не е никак вероятно някой рицар да пътува от Родос до Йерусалим: положението на острова е било доста напрегнато и на орденските рицари вероятно нито им е било до поклонения, нито пък им е било и възможно да се мотаят из Палестина, намираща се под властта на враждебно настроените към Ордена египетски мамелюци. Но може би Mont Ferrand може да добави повече за това.

Хм, ми аз не знам много за това всъщност (изследването на дисертацията ми напр. приключва в 1421 г.), но принципно не е невероятно, защото тогава хоспиталиерите поддържат болница в Йерусалим, не знам обаче как седи въпроса с враждебните отношения на мамелюците с ордена, те не са константа (иначе нямаше как да поддържат болницата). Но май по това време действително се бяха развалили? Малко по-късно има открита война, но точно от 1435 до 1439 не знам...

[glishev]

По принцип не е невъзможно, но думата ми е само за периода на евентуалния престой на Малори на острова.

Нямаме преки сведения за пътуване на нашия човек до Родос, а само една възможност в 1435-39. В този период е пак само възможно да е отишъл и до Йерусалим. Но вероятно ли е? Според Хардимънт точно в този период мамелюците и османците се канят да превземат Родос (това е и причината чичото на Малори да тръгне към острова и да заведе там колкото може въоръжени мъже).

Ако някой намери документ за пътуване на Робърт Малори към Кайро и/или Йерусалим в този отрязък, тогава ще можем да допуснем, че и племенникът му Томас е ходил до Йерусалим. Дотогава това изглежда невероятно.

Във всеки случай в описанията си на пътища от Британия на изток Томас е подробен само до Италия. Сетне споменава Йерусалим като един вид достойна цел, но вече без детайли. Мисля, че е възможно да е пътувал по суша до Венеция, Генуа или Ливорно, а оттам да е изгубил сметката за пристанищата до Родос. А за Йерусалим може и да си е мечтаел, но просто да не е имало как да стигне. Не и в тоя период, в който може да е бил на изток.

Освен всичко друго, той е доста подробен в описанията на области, замъци, градове и прочие. Например от книгата му става ясно, че познава поне Лондон и Гаскония. Но няма описание на Йерусалим. А Йерусалим не само е кръстоносна цел, но е и част от митологията около Артур, която Малори създава. Според мен ако Малори познаваше града, щеше някак да го е включил в книгата си.

Но това са спекулации, разбира се.

[Mont Ferrand]

Хм, виж ми статията за Клавихо (в първата ми публикация в блога има линк към нея), от описанието там се вижда, че между Италия и Родос няма чак толкова много пристанища за описване. Най-често корабите, пътуващи от Италия до Родос, спират само в Модон или Корон, които са в Южен Пелопонес.

Иначе пак ще кажа, че не знам за периода 1435-39, възможно е Хардимънт да е прав, макар че откритите враждебни действия между мамелюците и Хоспитала избухват няколко години по-късно. За мен лично беше приятна изненада преди няколко години да узная, че ордена на Св. Йоан е поддържал хоспис в Йерусалим и дълго след падането на Светия град и дори на Акра под мюсюлманска власт.

Между другото е жалко, че интересът към тази тема е западнал в днешно време, а най-силен е бил в романтичните години на "Ла Бел Епок". Но тъй като пък днес има растящ интерес към разни изчанчени (за мен) типове история от сорта на градска, литертатурна, културна итн. истории, от това се "облажава" и поклонническата проблематика, както можем да видим и от преведената от теб студия.