Смъртта на Балдуин

[Frujin Assen]

Сега чета Жофруа дьо Вилардуен и ми направи впечатление следния откъс. Когато Жофруа дьо Вилардуен отива да помага на Рение дьо Трие блокиран от доста дълго време в Станимака се случва следното. Когато Рение ги вижда отдалеч не ги познава и се уплашва че са гърци. Едвам когато авангарда застава под стените на Станимака се познават, защото и Жофроа много се страхува да не би Станимака да е в ромейски ръце понеже отдавна не са получавали вести от него. И какво става, Жофруа съобщава на Рение че император Бодуен е умрял в затвора, но те не го вярват, и тогава Рение потвърждава и Жофруа му се доверява. Сега много ми е интересно откъде Рение блокиран отдавна в една далечна и не особено важна крепост знае с такава сигурност какво се е случило в далечния и чужд Търново. Цариград е по голям град, там са по важните хора, всички търговски пътища минават оттам, а не знаят със сигурност, а виж в малкия провинциален град и при това блокирани отдавна знаят! И при това явно са дали да се разбере че имат сигурни източници за да им повярват.

[Galahad]

Възможностите да се научи са много. Те са блокирани, но може да водят някакви преговори и по време на тях да научат за съдбата на Балдуин от бълг. преговарящи за да станат по-отстъпчиви. Може да тях да се е добрал беглец и да им е казал. Може да са пленили някой и той да им е казал. Блокадата от една страна ги изолира, но от друга ги прови по-информирани що се отнася до тези, дето са ги блокирали. А и сведението на Вилардуен не е така подробно като тези на Хониат или Алберих.

Доколкото обаче бароните много пъти били чували за смъртта на Балдуин, но повярвали едва когато им го казал и Рение, то вероятно неговия източник ще е бил заслужаващ доверие.

[glishev]

Рение може да е научил още в Пловдив. Или бъркам хронологията на събитията?

[Frujin Assen]

Ами първо е въстанието и тогава битката при Одрин, тоест Рение е блокиран доста преди смъртта на Балдуин. И е блокиран от гърци, жителите на Пловдив, а не от българи. Единственото пребиваване на българи е края на похода на Калоян който разорява Пловдив, но по това време Бодуен още е в Търново и си е жив (умира след пристигането на Калоян в Търново). Жофруа си казва че Рение ги е объркал с гърци които го обсаждали. Да, гърците са български съюзници, но не са българи. Ако гърците в Пловдив имат тази достоверна информация, защо тя стига до Станимака, а не до Цариград първо? Или е стигнала, но примесена с други слухове не са и отдали нужното значение?

[glishev]

Не знам, но май Анри става официално император след потвърждението на новината за смъртта на Бодуен от Рение (или от папата - Калоян пише на Инокентий, че Бодуен е отдал дължимото на природата в затвора, а Инокентий поддържа кореспонденция и с Константинопол, разбира се). Във всеки сбучай, към края на 1206 Анри вече не е регент, а император, значи е знаел, че брат му е мъртъв.

[Frujin Assen]

Това решение е взето още в Моняк където Анри чака завръщането на хората си. Какво става обаче. Французите имат новини за смъртта на Бодуен, но не им вярват, напълно естествено, идват от враговете им. Обаче на Рение вярват, при това дотолкова са уверени че казва истината че още по време на похода, всички решават Анри да е новия император. Съмнения няма никъкви. Поради тая причина според мен трябва да се доверим на Анри който пише в свое писмо че брат му бил "непристойно и безбожно убит".

Дойде ми на акъла за една подобна случка от по късно време. Андроник ІІІ вика при себе си Войсил. Обаче пратеника му казва че Войсил се е натровил с гъби, умрял е и съответно няма как да дойде. Андроник счита че Войсил си прави оглушки и не вярва. Не вярва и на втория пратеник, повярвал едва на третия който бил ромей и видял как носят за погребението ковчега на Войсил.

Изхождайки от този разказ, смятам че пловдивските гърци са изискали, и Калоян им е дал един или няколко пленници които са видяли вече мъртвия Балдуин, и са разказали това на Рение. Иначе той никога не би повярвал на гърци и българи, както не вярвали и в Константинопол.

Обаче откъде пленниците знаят за смъртта му? Ако е бил болен може да са го навестявали, но защо тогава Анри ще пише за убийство? Дали пък просто са присъствали на погребението му след екзекуцията.

Имаме разказа на Алберик за влюбената принцеса, и че се е готвел преврат на Калоян. Дали пък нещата не са вързани? Представям си го така.

Някой готви преврат на Калоян, иска да се ожени за куманката за да узакони властта си след преврата. И разбира се търси външна помощ, а кой по удобен от Бодуен който е в Търново, но макар и пленник си остава император. Константин Торник, представител на ромейската аристокрация и доверено лице на Калоян също е намесен, тоест заговорниците доста нашироко се подготвят.

Алберик чува това и решава да подслади историята с един романтичен разказ.

[Деспот Слав]

Реалноста наистина е таква, че Жофруа дьо Вилардуен носи на чакащите го в замъка Мониак рицари, начело с Анри,брат на Балдуин. Реално няма сведение те да получават новината от друг източник.

[resavsky]

За мене най достоверен извор си остава патриарх Евтимий.А той е категоричен "убит".

[mitaca]

Мониак това крепостта североизточно от сегашно Кърджали ли е? По-скоро - на изток-североизток (дето я щурмувахме два часа със щерката).

Или Мъниак?

---

Бележка на модератора

В Родопите има крепост с името Мъняк. Тя се намира на 2 км. южно от с. Широко поле, Кърджалийско, на 950 м. над морското равнище. Преграждала е пътя от крепостта Топлица през крепостта Перперек за Мосинопол. Крепостта се споменава от Жофроа дьо Вилардуен във връзка с военните действия между българските и кръстоносните войски (на вече създадената Латинска империя) през 1206 г. и от византийския хронист Георги Акрополит във връзка с българо-византийските военни действия през 1254 г. И двамата историци признават родолюбието на защитниците на крепостта.

Крепостта Топлица се намира недалеч от с. Клокотница, Хасковско. Изградена е през II в.

Крепостта Перперек се намира на 2 км. южно от с. Горна крепост и на 6 км. западно от с. Перперек, Кърджалийско. Тази крепост е била верен страж на българската земя, устоял на мхого вражески пристъпи.

Крепостта Мосинопол се е издигала на 6 км. северозападно от Гюмюрджина. Днес основите на крепостните й стени едва се подават от земята, но очертанята им все още личат. За нея говори Йоан Скилица във връзка с походите на имп. Василий II срещу българите през 1001, 1014, 1016 и 1018 г. Михаил Псел говори за нея във връзка с потушаването на въстанието на Петър II Делян (1040-1041 г.). През 1185 г. край нея Алексий Врана разбива норманите. През 1198 г. крепостта влиза в пределите на владението на болярина Иванко. През 1199 г. българо-куманска войска опустошава околностите на крепостта. През 1206 г. куманска войска, изпратена от цар Калоян, превзема крепостта и разрушава стените й. През 1224 г. крепостта влиза в пределите на Епир. След битката при Клокотница (1230 г.) тя преминава отново в български ръце. През 1344 г. недалеч от Мосинопол войската на Момчил напада войската на претендента за визант. престол Йоан Кантакузин, който за малко да бъде убит в това сражение.

Редактирано Юни 5, 2010 от ISTORIK

[bggeneral]

Това решение е взето още в Моняк където Анри чака завръщането на хората си. Какво става обаче. Французите имат новини за смъртта на Бодуен, но не им вярват, напълно естествено, идват от враговете им. Обаче на Рение вярват, при това дотолкова са уверени че казва истината че още по време на похода, всички решават Анри да е новия император. Съмнения няма никъкви. Поради тая причина според мен трябва да се доверим на Анри който пише в свое писмо че брат му бил "непристойно и безбожно убит".

Дойде ми на акъла за една подобна случка от по късно време. Андроник ІІІ вика при себе си Войсил. Обаче пратеника му казва че Войсил се е натровил с гъби, умрял е и съответно няма как да дойде. Андроник счита че Войсил си прави оглушки и не вярва. Не вярва и на втория пратеник, повярвал едва на третия който бил ромей и видял как носят за погребението ковчега на Войсил.

Изхождайки от този разказ, смятам че пловдивските гърци са изискали, и Калоян им е дал един или няколко пленници които са видяли вече мъртвия Балдуин, и са разказали това на Рение. Иначе той никога не би повярвал на гърци и българи, както не вярвали и в Константинопол.

Обаче откъде пленниците знаят за смъртта му? Ако е бил болен може да са го навестявали, но защо тогава Анри ще пише за убийство? Дали пък просто са присъствали на погребението му след екзекуцията.

Имаме разказа на Алберик за влюбената принцеса, и че се е готвел преврат на Калоян. Дали пък нещата не са вързани? Представям си го така.

Някой готви преврат на Калоян, иска да се ожени за куманката за да узакони властта си след преврата. И разбира се търси външна помощ, а кой по удобен от Бодуен който е в Търново, но макар и пленник си остава император. Константин Торник, представител на ромейската аристокрация и доверено лице на Калоян също е намесен, тоест заговорниците доста нашироко се подготвят.

Алберик чува това и решава да подслади историята с един романтичен разказ.

Аз пък си го представям така : След като Болдуин е убит, Калоян изпраща главата му на блокираните латини, за да ги изплаши да се предадат или поради друга причина. Когато Жофроа идва, сведението на Рение е от първа ръка, т.е. видял е мъртвия император. За това и латинските източници споменават че е убит, но мълчат за останалото, понеже тялото е поругано.

[glishev]

Гледам, че хиляда души пишат името на императора различно. На френски е Baudouin, тоест Бодуен, а на фламандски Baldwyn, демек Балдуин. Изберете си една от двете версии и избягвайте разни разночетения