Исторически митове, лансирани от българската историография

[michael]

Българските исторически митове са много по-помалко отколкото "македонските" или румънските но все пак съществуват. Например границите на "българските" земи през 19. век. Има големи различия между тези граници според решението на Цариградксата коференция на посланици, границите на Българската Екзархия, на Санстефанската (и Берлинската България). Например градове като Свиленград, Кърджали и Смолян бяха извън България даже и след Берлинския Конгрес.

За румънка историография не само митовете но и пропуските са твърде много. Например в румънските учебници няма нито една бележка за факта че Влашко или други части на Румъния бяха територии на българската, унгарската или руската държава. Цялата румънската история в тези учебници започва отново през 13-14. век.

[ЧЗ-М-52]

Митът за границите на българската народност в 19 в. е свързна с това, че поради комплексите на малоценност на поколения български историци, бяха пренебрегвани Тимошко, Поресавието, южната перифария на Егейска Македония!

[michael]

Според Цариградската конференция Ниш и Одрин бяха български градове а не и според Станстефанаския мирен договор, но според договора Корча, Кърджали, Кукуш, Ксанти, Сяр и Кавала бяха български градове а не и според конференцията (обратен случай). Вярно е че имаше някои територии с преобладаващо небългарско население във всичките случаи: южното черноморско крайбрежие беше гръцко, Кърджали с околностите турски, жужна (Егейска) Македония гръцка, западна Вардарска "Македония" албанска, Ниш и Вранже сръбски но не и Пирот и т.н.

[Galahad]

За румънската история е нормално да започне през 13-14в. защото от тогава са началните сведения за някаква обособеност на съставните княжества Влашко и Молдова.

Що се отнася до конференциите и мирните договори - при всички случаи решаващите фактори са предбочитали по-голам "Болен човек", отколкото голяма и силна България.

Що се отнася до районите с преобладаващо гръцко население, те са малки анклави, които трудно може да се обособят като самостоятелни държави. А и с учредяването на Екзархията и намалянето на броя на гърчеещите се българи е намалял и броя на новоелините.

[kanalcek]

Митът за границите на българската народност в 19 в. е свързна с това, че поради комплексите на малоценност на поколения български историци, бяха пренебрегвани Тимошко, Поресавието, южната перифария на Егейска Македония!

Де да бяха само Поресавието, Тимошко и южната периферия на Егейска Македония. В Сърбия по долината на река Велика Морава (от двете й страни), както и в Белградско и част от източен сръбски Банат населението е от български произход в голямата си част. Говори на косовско-ресавски диалект, който силно се различава от стандартния сръбски. Освен Поресавието и Тимошко-реченската област сръбските шовинисти владеят и други български земи - Крувецко с областта Жупа, областите Темнич, Левач, по-голямата част от Смедеревско. Пожаревско и т.н. В Албания освен Голо бърдо, Мала преспа, Гора население от български произход живее и в района на град Поградец - в самият град поне 40% знаят български, в село Тушемища, в село Пишкупия населението е изцяло българско, а в село Лин отчасти. В другите села от околията не знам как е. В Деволско има села, в които в началото на 20-ти век е имало българи би трябвало и сега да има - Брадевица, Хочища, Слимница, Крапеш, Зачища, Зорошке, Костенец, Подбуче и други. Една част от населението на обласста Колония също е от български произход. най-вероятно това са местните представящи се за гърци. От селата в тази област Продан и Рахова ма македоно-одрински опълченци.

Една част от бесарабия също е българска етническа теиртория. Нима в Средновековието е имало сърби във Войводина? не, но за сърбите войводина е сръбска етническа теритприя - в околиите Тараклийска, Бесарабовска, в Гагаузия, в Болградски района населението от български произход е мнозинство, само че в Бесаробовски окръг голяма част от българите се румънеят, а в Гагаузия има турска пропоганда. В Измаилско 4 народности - българи, власи, руснаци и украинци са почти по равно, но по неофициални българите са повече от броят им по-официални данни. Мисля, че една автономийка включваща тези 5 раойна плюс села от други райони населени с българи в съседство може да се уреди ако нашата държава застане зад това и спре асимилацията на българите там.

Ами в Румъния. Не е ли Олтения част от българската етническа територия. там по-голямата част от населението има български произход.

[Thorn]

Според Цариградската конференция Ниш и Одрин бяха български градове а не и според Станстефанаския мирен договор, но според договора Корча, Кърджали, Кукуш, Ксанти, Сяр и Кавала бяха български градове а не и според конференцията (обратен случай). Вярно е че имаше някои територии с преобладаващо небългарско население във всичките случаи: южното черноморско крайбрежие беше гръцко, Кърджали с околностите турски, жужна (Егейска) Македония гръцка, западна Вардарска "Македония" албанска, Ниш и Вранже сръбски но не и Пирот и т.н.

Пропускаш Варна /гръцка/, северна Добруджа /турци и татари/, крайбрежието северно от Варна /гагаузи/, Тутракан/румънци/, видинските села /румънци/, Станимака /гърци/, Меленико /гърци/ и още един куп подобни.

[КГ125]

Гагаузите са си българи. Останалите в изброените области са малцинствени групи.

[michael]

Де да бяха само Поресавието, Тимошко и южната периферия на Егейска Македония. В Сърбия по долината на река Велика Морава (от двете й страни), както и в Белградско и част от източен сръбски Банат населението е от български произход в голямата си част. Говори на косовско-ресавски диалект, който силно се различава от стандартния сръбски. Освен Поресавието и Тимошко-реченската област сръбските шовинисти владеят и други български земи - Крувецко с областта Жупа, областите Темнич, Левач, по-голямата част от Смедеревско. Пожаревско и т.н. В Албания освен Голо бърдо, Мала преспа, Гора население от български произход живее и в района на град Поградец - в самият град поне 40% знаят български, в село Тушемища, в село Пишкупия населението е изцяло българско, а в село Лин отчасти. В другите села от околията не знам как е. В Деволско има села, в които в началото на 20-ти век е имало българи би трябвало и сега да има - Брадевица, Хочища, Слимница, Крапеш, Зачища, Зорошке, Костенец, Подбуче и други. Една част от населението на обласста Колония също е от български произход. най-вероятно това са местните представящи се за гърци. От селата в тази област Продан и Рахова ма македоно-одрински опълченци.

Една част от бесарабия също е българска етническа теиртория. Нима в Средновековието е имало сърби във Войводина? не, но за сърбите войводина е сръбска етническа теритприя - в околиите Тараклийска, Бесарабовска, в Гагаузия, в Болградски района населението от български произход е мнозинство, само че в Бесаробовски окръг голяма част от българите се румънеят, а в Гагаузия има турска пропоганда. В Измаилско 4 народности - българи, власи, руснаци и украинци са почти по равно, но по неофициални българите са повече от броят им по-официални данни. Мисля, че една автономийка включваща тези 5 раойна плюс села от други райони населени с българи в съседство може да се уреди ако нашата държава застане зад това и спре асимилацията на българите там.

Ами в Румъния. Не е ли Олтения част от българската етническа територия. там по-голямата част от населението има български произход.

Българите от Одеска област в Украйна и южна Молдова имаха автономия за определено време през 19. век когато тази територия беше част на Румъния (от 1856 до 1878).

[michael]

"Добруджа е автохтонна българска земя." През втората половина на 6 век и през целия 7 век няма славяни в Добружа (включително в територия между Силистра и Тутракан). Славяни има само от Тутракан назапад към Русе. Кой е обитавал Добруджа тогава? Доколкото знам гетите изчезват през 6 век така че има само един отговор: романското население/(пра)румънците. Според български историци в Добруджа е имал вакуум на население когато славяните идват на Балкански Полуостров, че казват че почти (подчертавам: почти) нямало вече автохтонно население. Това би правило българите автохтони. По същата логика трябва да се твърди че българите почти (още веднъж подчертавам думата "почти" изчезват през средновековието из Добруджа: има само някои стари гребенски села по бреговете на Дунава, между Силистра и Тутракан и може би старо градско българско население в всичките по-големи градове из цяла Добруджа. Според "логиката" на българските историци турците са станали автохтонно население там. Според същата "логика" румънците са автохтони в Северна Добруджа защото турци сега ги има само в анклави (същото важи и за българи).

Всъщност румънците не изчезват никога от Добруджа но не трябва да прибягваме на старото румънско население да покажем че румънците са автохтони там. През 1878 в Южна Добруджа (с изклюцение на малобройните придунавски села и на още по-малобройни села във вътрешността) не са имали нито един българин в стотини села. Имали са обаче

а. автохтони румънци

б. румънски "цигани" но тези могат да бъдат изключени

ц. във всеки село имали са между 1 и няколко десетки седмиградски/трансилвански пастири окончателно настанени там като земеделци

Тези румънци са станали автохтони във съответните села когато всичките турци или татари са се изселвали защото те представляват сега най-старото население. Така че през 1913 в мног села на Южна Добруджа румънците са били автохтони. Те са преживели там до третото десетилетие на 20 век когато започва настнението на новите румънски колонисти. През четвъртото десетилетие турците се изселват масовно оставяки празни от турци цели села в които румънците станат автохтони. Не знам което е положението сега през 2012 година но за Северна Добруджа може да се каже че румънците са автохтони в 99% от населените местности.

Може би се питате какво значи "автохтонност в отделни местности". Вие вероятно кажете че българите са автохтони в придунавските села между Силистра и Тутракан и следователно са най-старото население. Ако трябва да съдим по само няколко местности тогава ще кажа че румънците са автохтонно население в Силистра и следователно в цяла Южна Добруджа въпреки че може би да има стотици села сега в Южна Добруджа без никакъв румънец. Силистра има непрекъсната история от античността и е винаги била важен пограничен град до втората световна война и следователно трябва да е имала винаги най-малко един латински/прарумънски/румънски обитател. Това е здраворазумно да се предположи че винаги толкова важен град на румънска граница е имал най-малко един румънски обитател. Това е неоспоримо и не трябва да бъде доказано.

[glishev]

Всъщност дали даките и власите първоначално са една и съща етническа група е въпрос без отговор. Както и какво е положението на Силистра при идването на Аспаруховите българи.

Лично аз съм готов да заложа на първоначална разлика между даките и власите, както и на хиатус в съществуването на Силистра в VI-VII в. За това си има сериозни основания.

Иначе българска квазиисторическа митология си има, разбира се. И е безкрайно разнообразна. Даже има взаимно отхвърлящи се митове. Но продължавам да виждам тук само едно: личен стремеж към антибългарски постинги, което е безсмислено.

[michael]

Всъщност дали даките и власите първоначално са една и съща етническа група е въпрос без отговор.

Даките и власите/румънците не са единствена етническа група. Аз говоря за римляни и румънци.

Иначе българска квазиисторическа митология си има, разбира се. И е безкрайно разнообразна. Даже има взаимно отхвърлящи се митове. Но продължавам да виждам тук само едно: личен стремеж към антибългарски постинги, което е безсмислено.

Няма антибългарски постинги. Трябва да ви кажем нещо: аз лично съм подарил повече от 10 средновековни български монети на музей в Свищов. Стрували ми са огромно (за мен) количество пари. Сега имам 6 такива монети които намеравам да ги подарявам когато ще правя бъдеще посещение в България. Но едно е едно и друго е друго.

Доколкото знам Солун и малка македонска територия около този град заедно с македонския Халкидики Полуостров никога не са били български. Там гърците са автохтони. Ако съдим по само една местност тогава може да се каже че ако гърците са авохтони в една местност и тяхната автохтонност е сама която е истинска защото автохтоността на българите във Вардарска, Пиринска и Албанска (Голо Бърдо и други) е по-рана от автохтоността на гърците в Солун, тоест най-старите жители на обща Македония са гърците, тогава "логиката" на някои историци би казала че цялата Македония трябва да бъде гръцка според исторически правда. Също важи за Тракия където гърците в Цариград са най-старите обитатели следователно автохтони. И Македония и Тракия се намират южно от линия на Йиречек и бяха били почти или изцяло гърцизирани при идването на славяните. Древните македонци които са говорели различен от гръцки език (писан на плочицете в Пелла) бяха се погърчэли.

[Last roman]

Даките и власите/румънците не са единствена етническа група. Аз говоря за римляни и румънци.

По този повод - наистина ли смяташ, че румънците са потомци на римляните? Нали се сещаш до 18 век на какъв език са говорели и пишели?

[isav]

По този повод - наистина ли смяташ, че румънците са потомци на римляните? Нали се сещаш до 18 век на какъв език са говорели и пишели?

Говорели са на "миш-маш" от славяно-български, латински, кипчакски , а са пишели със кирилически букви... За църковният език е ясно - църковно-славянски до края на 19-ти век, но това с нищо не ни помага!

[Frujin Assen]

Малка Скития е удобна за номадите. Практически, това е най удобната за номади територия южно от дунава. Местното тракийско население си мисля е било изпарено още при готските нашествия през 3 век. Готов съм да се обзаложа, че тамошното население след 250 година е изцяло варварско-готско. Готов съм да се обзаложа, че след година 300 и това население е изпарено във войните с готи и хуни. От друга страна, славяните също не си поплюват, да не говорим за българите-кутригури и утигури, които също обичат да опустушават този район. Готов съм да се обзаложа, че населението на малка скития от 200 до 600 година е било съвсем малобройно и съставено от всякакви варвари. Не виждам, защо славяните ще заемат цяла мизия, а само малка скития не.

[glishev]

Бел. мод. Има си чуждоезична секция. Тук се пише на български. Прегледайте и правилата на форума.

[Eньо]

Прабългарите са били тюрки, използваха "иранското" звание кан, каган, хан. Името Орган е очевидно Орхан.

Южното сегашно българско черноморско крайбрежие през 1878 беше предимно гръцко, дори и с автохтонни гърци, потомци на античните жители на тамошните древни гръцки колонии.

За нелогичностите на румънската "историография" можете да четете по-долу, на румънски, това съм го писал в румънски форум:

Текста за "нелогичностите на румънската историография" бъка от правописни грешки.

Редактирано Март 11, 2014 от Eньо

[Last roman]

Ветераните от Британския легион и знамената, сведени пред ген. Владимир Вазов

Историята за британските бойни знамена, които са сведени пред ген. Владимир Вазов е част от българската военна митология. Ние от „Един завет”, като членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ трябва да знаем, че всъщност знамената са сведени пред знака, който носим на реверите си.

ген. Вазов със знака на Съюза на запасните офицери – днес знак на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ

През 1936г. ген. Владимир Вазов като член на ръководството и дългогодишен председател (1920-1921; 1923-1930) на Съюза на запасните офицери посещава Лондон като специален гост на Британския легион – организация на ветераните от Обединеното кралство.
Британският легион (British Legion) e създаден през 1921г. като обединение на няколко ветерански съюза. Целта му е да обедини британските войни от запаса в усилията им да съхранят историческата памет за бойната слава. Организацията развива огромна по своите мащаби благотворителна и социална дейност, организира издирване на изчезнали военнослужещи, обслужване на военните гробища и паметници. Най-известни са с мащабните шествия и поклонения, които организират ежегодно на Remembrance day – британският аналог на нашата Архангелова  задушница. През 1971г. Британският легион получи кралска грамота и правото да се нарича Кралски британски легион (Royal British Legion)

В интерес на истината, трябва да отбележим, че свеждането на британските знамена не е някакъв уникален жест, специално за ген. Вазов. Този церемониал е част от британския войнски устав – пред краля, както и при помен за загиналите, знамената се свалят докато легнат на земята. Ген. Вазов, както и представители на офицерите – ветерани от още 11 държави са почетени с този ритуал, в знак на почит към загиналите офицери.

Легионът обединява бивши офицери от кралската армия, ВВС и флота, ветерани от световните войни, участници в задграничните военни кампании на короната, както и потомци на ветерани и видни общественици.  Организиран е на принципа на “джентълменските затворени  клубове” – традиционна форма на организация на британския елит. Клубове има из цялата страна, както и в бившите колонии. Централата на легиона се намира на най-престижното място в Лондон – Авенюто “Пал Мал” – точно срещу двореца “Сейнт Джеймс”, в който живее Уелския принц. На същата улица се намират най-престижните британкси клубове: “Атенеум”, “Уаитс”, “Карлтън”, “Оксфорд & Кембридж” , Кралския автомобилен клуб и др.  Отскоро Легионът се премести в нова, по-голяма сграда, която бе открита лично от Кралица Елизабет II

Нека видим как  ген. Владимир Вазов описва посещението си на конгреса на Британския легиона 1936г.

* * *

Поради тоя подвиг на българското войнство [Дойранската победа] нашите бивши противници като истински рицари се отнасят с уважение към нас. Това ясно видях през 1936 г., когато бях гост на „Британския легион“.
Как и защо отидох там?
Към края на април 1936 г. бях поканен да отида в Централното управление на Съюза на запасните офицери. Там бяха събрани всички членове на Централното управление. Председателят генерал Сирманов ми каза: „Повикахме те да ти съобщим да се приготвиш и заминеш за Англия като гост на „Британския легион“. Ти ще представляваш нашето запасно офицерство….
След като дълго ме увещаваха, а аз все отказвах, ген. Сирманов ми рече: „Иди веднага при военния министър, който знае, че тебе избираме. Ти имаш връзки с англичаните от… Дойран!“
Отидох при генерал Луков . Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: „И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани….
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
… Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“

Официалната вечеря. Ген. Вазов е третият отдясно

На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал  Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“

* * *

Още една снимка на ген. Вазов със знака на нашия съюз на ревера. Семейство Вл. Вазови през 1942г – три години преди жестоките репресии срещу семейството му Отляво: поручик Владимир Вл . Вазов (58 вип., кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, уволнен и осъден от т. нар. “Народен съд” на 10 г. строг тъмничен затвор), Иван Вл. Вазов (изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка), ген. Вазов и съпругата му Мария Горанова, Георги Вл. Вазов  (химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол, откъдето се връща с избити зъби).  На 20 май 1945 Героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 годишна възраст.

Ген. Вазов и синовете му като офицери

Днес Съюзът на възпитаниците на ВНВУ поддържа отношения с Британските ветерани посредством нашия член – г-жа Дебора Юлий Кнежевич, председател на фондация “Кавалери на ордена За храброст”, дъщеря на покойния Юлий Минчев от 63 випуск. През Октомври тази година г-жа Кнежевич и летецът – “щукар” Петко Николов (63 вип. ) получиха специални отличи на британския ветерански съюз.

____
Източници: Вазов, ген. Владимир. Животописни бележки. (Сф. 1992); Бояджиева, Елинка. Войнът – кмет (Сф 2009)

http://edinzavet.org/2009/11/16/rb/

[КГ125]

Е, мит или не - уважили са генерала точно заради Дойран, макар да не са навели знамената лично за него. По същество промяна на основанията за гордост на българите няма. 

 

[Last roman]

точно - уважили са цялата делегация с навеждането на знамената, което не е прецедент и е със съвсем различен подтекст от това, което пише из разни псевдопатриотични сайтчета.

[resavsky]

Боже колко мъка има по този свят.Как звучи "автохтонни румънци"................

[Last roman]

сигурно както и 'автохтонни българи' и т. пр. 

[resavsky]

Нека някой да пусне тема за идентичността и контюинитета даки - власи.Би било любопитно.

[kall]

Преди 5 часа, resavsky said:

Нека някой да пусне тема за идентичността и контюинитета даки - власи.Би било любопитно.

Сигурен съм, че няма такъв. Просто лично убеждение:-) Извинявам се за офтопика...

[Kremikovzi]

On 27.09.2016 г. at 6:58, Last roman said:

точно - уважили са цялата делегация с навеждането на знамената, което не е прецедент и е със съвсем различен подтекст от това, което пише из разни псевдопатриотични сайтчета.

Всъщност при пристигането на българската делегация на гара Виктория няма почетен караул. Ритуалът със свалянето на знамената се случва няколко дена по-късно при заминаването на всички гости на Британския легион (по това време вече все още не е Кралски). Били са около 50 човека от 12 ( в някои места се посочват 15) държави за имението на Лорд Хароуби, който е сред инициаторитте на тази визита. В днешно време този мит така се е загнездил сред българите, че наскоро го четох дори в статия на доцент от СУ.