Опасните сметища или едно дело на съда в Страсбург

[Galahad]

Може би за широката публика е малко чудно защо местоположението на софийското сметище буди толкова недоволство у жителите на различни селища, за които се предвижда да станат "домакини" на боклука. Неприятната миризма и вятъра, който може да пренесе валящата се смет в населено място далеч обаче не са най-големия проблем.

Ето един случай не само за опасностите, които крие едно сметище, но и какво може да направи човек, ако реши да си защити правата.

Онерйълдъз живеел в квартала Юмранийе в Истамбул заедно с 12 свои роднини. В нач. на 70-то години на ХХ век в близост функционирало сметище за отпадъци. С годините покрай сметището били построени къщи без разрешение при това върху държавна земя.

В края на 1989г. районния съвет решил да подобри сметището и започнал да изнася пръст и смет и да ги струпва в близост до къщите в квартала Юмранийе. През 1991г. съвета поискал проверка доколко сметището отговаря на нормативните изисквания. Заключението от 7 май 1991г. било, че сметището не отговаря. На 12 август 1992г. кметът на квартала Юмранийе поискал от съда да забрани ползването на сметището, но гредския съд оспорил искането. Районния съвет на квартала Юмранийе уведомил кмета на Истамбул и той забранил изхвърлянето на отпадици.

На 28 април 1993г. около 11 часа в селището избухнал метан. В резултат от това се получило свилачена земята и около 10 жилища се срутили, като загинали 9 роднини на Онерйълдъз.

До тук познати и напълно осъществими в България неща. Но от тук започва интересното.

През 1993г. срещу районния и градския кметове било образувано наказателно производство, което приключило през 1996г., като те били признати за виновни и осъдени на три месеца затвор условно и на глоба от 160 000 турски лири. На Онерйълдъз било предоставено от градския съвет жилище за закупуване при преференциални условия. Било определено и обезщетение, но то не било изплатено. Онерйълдъз се обърнал към европийския съд по правата на човека, който определил като обещететие: 2000 щ.д. за направените погребални разходи, 10 000 за загубената финансова подкрепа от загиналите близки и 1 500 евро за унищожена покъщина. За неимуществени вреди определи да се изплатят на жалбоподателя и трету му деца по 33 750 евро на всеки и разноски за делото 16 000 евро.

Някога, докато бил военен аташе в София Кемал Ататюрк видал, как келнерът в столично кафене безуспешно се опитал да изгони клиент защото бил в народна носия. Тогава той се замислил кога и хората в Турция ще се научат да отстояват правата си.

Днес стои открит въпроса за софийското сметище. Полицаите смело и безнаказано размахаха палките в Суходол. Там все пак постигнаха своето, но дали и следващите ще успеят да устоят на тоягите на момчетата на бат Бойко. Май е време да се замислим има ли ги още онези българи, които напук на Великите сили направиха Съединенито и превзеха непревзимаемия Одрин или печално да констатираме: "Кога ще ги стигнем анадолците?".

[Frujin Assen]

Ще направят като миналя път,ще докарат два микробуса провокатори които да се сбият с полицията и ще смачкат от бой хората.

Друго не може да се направи защото тоя боклук трябва все някъде да иде.Интересното ще стане когато балите започнат да гърмят.

[Galahad]

Ами за съжаление у нас се оползотворява само незначителна част от боклука благодарение на братята роми - те събират по сметища и варели хартия и метали, които дават на вторични. Възможностите обаче са доста по-големи. На запад събират отделно да речем стъклото - у нас имаше опити, а на времето изкупуваха бутилки; като цяло обаче и това е занемарено.

Преди години бях гледал как се оползотворяват старите гуми. По принцип като боклук те са голям проблем - не гният, не се изпаряват - седят и се трупат. Но всъщност не са така неизползваеми. В тях има метал, който може да се извади. След изваждането на метала, това което оставаше го преработваха и от него правеха така харесваните червени гумирани настилки за тенис-кортове, стадиони - у нас разбира се са рядкост, ако има нещо червено, то е камъчета.

Та в крайна сметка нещата опират до икономика и политика. Дори за преработката, защото този бизнес може да не е много печеливш и да се нуждае от държавна помощ, но все пак от една страна дава някакви приходи,а от друга решава сериозни проблеми.