Специалната теория на относителноста e невярна!

[Пeтков]

Днес в 01:50

Оказва се, че Теорията на относителността е грешна. Има доказателства за това. Повече информация има на този

ЛИНК.

Моля всички съклубници да прегледат тази статия и да споделят мнението си..

Нека и wave вземе участие тук тъй като темата му я заключиха..

[wave]

Здравейте, 

нямам думи в момента и засега ще замълча. 

[Пeтков]

Здравей wave,

Здравейте, 

нямам думи в момента и засега ще замълча. 

Аз разбрах мъката ти по заключената ти тема и затова публикувах мнението ти тука.. Не си загубил нищо , и от тук можеш да тепеш айнщанистчетата..

[wave]

Здравей Петков, 

имам гадното усещане, че е забранено да се казва, че теорията на относителността е грешна. Не че не е грешна, както се вижда. Всичко друго може да се казва, но само това не може. Невероятно. Наскоро писах в един друг форум, и направо ми изтриват мнението. Няма това - онова. 

[Пeтков]

Здравей Петков, 

имам гадното усещане, че е забранено да се казва, че теорията на относителността е грешна. Не че не е грешна, както се вижда. Всичко друго може да се казва, но само това не може. Невероятно. Наскоро писах в един друг форум, и направо ми изтриват мнението. Няма това - онова. 

Не се бой друже!.. Тук сме във нашата си тема и никой нема да ни пипне докато не почнем да псуваме некого.. Затуй се въздържай от грубости към клубарите , към президента и към бат Бойко както и към Барак Обама а по СТО плюй на воля .. Щото СТО си е глупотевина от корен до върше и ние затуй сме тука за да доказваме че СТО освен оплюване друго не заслужава..

[wave]

Ние сме твърде интелигентни за да псуваме. А пък ти много добре знаеш за кой форум съм споменал. 

[Magister militum]

 

Оказва се, че Теорията на относителността е грешна. Има доказателства за това. Повече информация има на този

ЛИНК.

Днес в  01:50

Моля всички съклубници да прегледат тази статия и да споделят мнението си..

Нека и wave вземе участие тук тъй като темата му я заключиха..

Здравей,Бай Петков 

Как си?

Това горното от линка е.......как да ти кажа.......?!От една страна в оригиналните статии /мисля в един руски сайт бяха/ има наистина хубави и много качествени /и количественни/ неща!.......Но българският превод на завършилият пазарджишкия механотехникум или както е модерно да се казва самоукият физик  Емил Гигов /нарочения за автор на статията от линка/  е изключително некадърно направен.Най вече заради очевидно повърхностния и обобщителен подход вложени при превода........  

[Пeтков]

Здравей побратиме,

Здравей,Бай Петков

Как си?

Това горното от линка е.......как да ти кажа.......?!От една страна в оригиналните статии /мисля в един руски сайт бяха/ има наистина хубави и много качествени /и количественни/ неща!.......Но българският превод на завършилият пазарджишкия механотехникум или както е модерно да се казва самоукият физик Емил Гигов /нарочения за автор на статията от линка/ е изключително некадърно направен.Най вече заради очевидно повърхностния и обобщителен подход вложени при превода........

Благодаря , добре съм .. Благодаря ти че и в трудните моменти на изгнанието ми ти ми беше верен побратим и публикуваше моите мисли във форумът тук..

За Гигов нищо не искам да коментирам за сега .. ще се въздържа да се изказвам отрицателно против антирелативисти ..

А за преводът сме виновни аз и Google-преводача..

Оригиналната статия която даде wave е тази :

ЛИНК

[Пенчо Бойчев]

За теб съдя по това, с което си окичил профила си ей тука по горе .. Апа аз съм просто Петков и това значи много, време е за бавно загряващите да го разумеят..

С удоволствие по късно ще пусна разяснения и за ХСВ.. Сега обаче темата тук е по друга ..Всеки, можещ да чете, ще прочете, че настоящаята тема е ,че СТО е глупотевина .. По тая тема ще говорим за сега и чак коги разясним всичко около глупотевината, леко по леко ще преминем и към темата ХСВ..

Бива, нали ?..

СТО е наистина глупава теория, в която може би само формулата E=mc² e вярна, но едва ли е съвсем точна. Защото е изведена за първи път от Томсън така: E = 3/4 mc². Ако не следваме глупавото твърдение, че фотонът нямал маса, то формулата за потенциална енергия трябва да е E=mc²/2Глупаво е и твърдението, че масата зависи от скоростта, която пък е относителна, че времето е относително. Но същото може да се каже и за ОТО. Какво значи еквивалент на инертна и гравитационна маса? Има само една маса и дали ще я разглеждаме като инертна или гравитачна, зависи само от гледната точка на наблюдателя. Изведената система уравнения на Айнщайн за гравитацията е частен случай на закона на Нютон за гравитацията, защото той необосновано ограничава скоростта на гравитацията на с. А скоростта на земната гравитация е само 8 км/сек! Освен това Айнщайн повтаря грешката на Нютон, използувайки несъществуваща гравитационна константа G. Този коефициент G е валиден само за земни условия, системата Земя - Луна и никъде другаде. От формулата за двиение на сателит V²=MG / R се вижда, че скоростта на сателита не зависи от неговата маса, а зависи от масата на централното тяло. Нека разгледаме две централни тела с маси М1 по-голяма от М2. Скоростта им на въртене да е еднаква. Масата и скоростта на два сателита да е една и съща. Тогава V₁²R=M₁G₁ и V₂²R=M₂G₂

V₁=V₂, следователно M₁G₁=M₂G₂, откъдето следва G₂ по-голямо от G₁.

Това означава: Не съществува универсална гравитационна константа!

[scaner]

Нека разгледаме две централни тела с маси М1 по-голяма от М2. Скоростта им на въртене да е еднаква. Масата и скоростта на два сателита да е една и съща. Тогава V₁²R=M₁G₁ и V₂²R=M₂G₂

V₁=V₂, следователно M₁G₁=M₂G₂, откъдето следва G₂ по-голямо от G₁.

Това означава: Не съществува универсална гравитационна константа!

Пенчо, в порива си да се покажеш по-умен отколкото си, си пропуснал фактът, че за да имат два сателита еднакви скорости при различно масивни централни тела, те трябва да се намират на различни разстояния от съответния център, И резултатът ще бъде: M₁/R₁=M₂/R₂, a G са еднакви и се съкращават. А че G не е само константа за взаимодействието земя-луна а е обща и за другите тела, се вижда и на практика, при приложение на нютоновият закон за движението на другите планети.

Ти до кой клас си я докарал в училище?

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, в порива си да се покажеш по-умен отколкото си, си пропуснал фактът, че за да имат два сателита еднакви скорости при различно масивни централни тела, те трябва да се намират на различни разстояния от съответния център, И резултатът ще бъде: M₁/R₁=M₂/R₂, a G са еднакви и се съкращават. А че G не е само константа за взаимодействието земя-луна а е обща и за другите тела, се вижда и на практика, при приложение на нютоновият закон за движението на другите планети.

Ти до кой клас си я докарал в училище?

Тук си прав, че сателитите ще се намират на различни разстояния от центровете. Въпросът ми беше провокативен, да разбера дали опонентът може да мисли. И въпреки това, универсална константа не съществува. Пропуска се важна подробност - че скоростта на сателита зависи от скоростта на въртене на централното тяло. След като скоростта на въртене се променя, то и коефициентът на гравитация G се променя. Прочети по-внимателно статията "Кеплер е прав, а Нютон сгреши".

Ще дам един друг пример, този път не е провокация. Около едно въртящо се централно тяло поставяме два сателита с еднаква скорост на движение,еднакво разстояние от центъра и еднаква маса. Разликата между двата сателита е в плътността - единият има по-голяма плътност и по-малък диаметър от другия. Ще останат ли на еднаква орбита двата сателита?

Отговорът е не. Защото силата на привличане е еднаква, но уравновесяващата сила на центробежно отблъскване е различна. Тя зависи от площта на сателита, върху която се отразяват частиците на магнитното поле на централното тяло.

[Пенчо Бойчев]

Схващането на СТО за природата, така да го наречем, е погрешно, според мен.

Но това схващане, което използва Айнщайн, създавайки СТО и описвайки го математически, е вярно за неговото схващане.

Така че ти трябва да обориш един вид не самата СТО, а само да предложиш един различен поглед, който да описва Вселената по-добре, отколкото прави това сегашната теория.

Така мисля.

Не е трудно да се обори Теорията на относителността, трудно е да се намери някой, който иска да чуе за това. Сериозните учени никога не са приемали за истина твърденията на Айнщайн и продължават да работят в лабораториите си, като някои са много напред. Намерете клип със запис на Стан Дейо (Stan Deyo), който е работил в секретни секции, свързани с антигравитацията и разкрива някои неща. Има блог на Ангел Кафазов - Знаеш ли какво е гравитация? Американците са наясно, че Теорията на относителността е напълно фалшива, но има някакви политически интереси, поради които не разкриват истината. Нещо повече, аз зная, че гравитацията на Луната е около 250 пъти по-слаба от земната, а не само шест пъти, американците също го знаят, но не го съобщават.

[scaner]

Пропуска се важна подробност - че скоростта на сателита зависи от скоростта на въртене на централното тяло. След като скоростта на въртене се променя, то и коефициентът на гравитация G се променя. Прочети по-внимателно статията "Кеплер е прав, а Нютон сгреши".

Не, Пенчо, Нютон не греши. Защото скоростта на сателина не зависиот скоростта на въртене на централното тяло. Поне не в теорията на Нютон, поради което не може да му се вменява грешка.

Ще дам един друг пример, този път не е провокация. Около едно въртящо се централно тяло поставяме два сателита с еднаква скорост на движение,еднакво разстояние от центъра и еднаква маса. Разликата между двата сателита е в плътността - единият има по-голяма плътност и по-малък диаметър от другия. Ще останат ли на еднаква орбита двата сателита?

Да, Пенчо, ще останат. Крайният размер на всеки от сателитите ще оказва влияние на неговото собствено въртене, като сателита постепенно ще забавя въртенето около оста си, така както Луната вече не се върти а гледа с една страна земята, така както Меркурии гледа с една страна слънцето, това очаква в далечно бъдеще и всички други планети. Но въртенето на централното тяло няма нищо общо.

Отговорът е не. Защото силата на привличане е еднаква, но уравновесяващата сила на центробежно отблъскване е различна. Тя зависи от площта на сателита, върху която се отразяват частиците на магнитното поле на централното тяло.

И тук бъркаш, Пенчо. Центробежната сила е пропорционална на разстоянието до сателита и скоростта на въртене на този сателит на квадрат (може да го пробваш с топче на конец), не зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Плътността на твоите частици на магнитно поле обаче ще намалява обратно пропорционално с квадрата на разстоянието, тоест силата на центробежно отблъскване, както я наричаш, с която те биха натискали сателита ще намалява с квадрата на разстоянието, вместо да расте пропорционално на него.

[Пенчо Бойчев]

Не, Пенчо, Нютон не греши. Защото скоростта на сателина не зависиот скоростта на въртене на централното тяло. Поне не в теорията на Нютон, поради което не може да му се вменява грешка.

Тука грешиш scaner, първо Нютон няма теория за гравитацията. Второ, скоростта на сателита зависи от скоростта на въртене на централното тяло - прочети какво е писал Кеплер и ще разбереш грешката на Нютон.

Да, Пенчо, ще останат. Крайният размер на всеки от сателитите ще оказва влияние на неговото собствено въртене, като сателита постепенно ще забавя въртенето около оста си, така както Луната вече не се върти а гледа с една страна земята, така както Меркурии гледа с една страна слънцето, това очаква в далечно бъдеще и всички други планети. Но въртенето на централното тяло няма нищо общо.

Сателитит не губят енергия при въртене. Скоростта на въртене се намалява в резултат на поглъщане на маса във вид на прах. Когато центърът на тежестта е изместен относно геометричният център, се получава въртене със скоростта на орбитално движение, както е при Луната - тя също се върти.

И тук бъркаш, Пенчо. Центробежната сила е пропорционална на разстоянието до сателита и скоростта на въртене на този сателит на квадрат (може да го пробваш с топче на конец), не зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Плътността на твоите частици на магнитно поле обаче ще намалява обратно пропорционално с квадрата на разстоянието, тоест силата на центробежно отблъскване, както я наричаш, с която те биха натискали сателита ще намалява с квадрата на разстоянието, вместо да расте пропорционално на него.

И тук грешиш scaner, зная, че центробежната сила е проп. на разстоянието и скоростта на орбитално движение. Обаче скоростта на орбитално движение зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Именно магнитното поле на централното тяло определя скорстта на сателита. Ако по някаква причина се увеличи скоростта на въртене на ц. тяло, то с известно закъснение ще се увеличи скоростта на сателита и обратно - ако се намали въртенето, ще се намали и орбиталната скорост. Това и сега се наблюдава при елиптично движение.

[scaner]

И тук грешиш scaner, зная, че центробежната сила е проп. на разстоянието и скоростта на орбитално движение. Обаче скоростта на орбитално движение зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Именно магнитното поле на централното тяло определя скорстта на сателита. Ако по някаква причина се увеличи скоростта на въртене на ц. тяло, то с известно закъснение ще се увеличи скоростта на сателита и обратно - ако се намали въртенето, ще се намали и орбиталната скорост. Това и сега се наблюдава при елиптично движение.

Пенчо, напиши количествена формула как скоростта на въртене на централното тяло определя центробежната сила. Така с голи приказки нищо няма да полуичиш. Напиши формула, за да видим дали тя е вярна за слънцето, за Земята, за Юпитер. Само така може да ми докажеш че си прав. А като я напишеш, съм ти подготвил изненада за слънцето

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, напиши количествена формула как скоростта на въртене на централното тяло определя центробежната сила. Така с голи приказки нищо няма да полуичиш. Напиши формула, за да видим дали тя е вярна за слънцето, за Земята, за Юпитер. Само така може да ми докажеш че си прав. А като я напишеш, съм ти подготвил изненада за слънцето

Промяната на скоростта на въртене на тяло и скоростта на движение на сателит става много бавно, за милиони години и ние не можем да го наблюдаваме. Не знам каква формула искаш да ти напиша. Но ще ти напиша формула за връзка между орбитална скорост и нарастване масата на орбитална система.

V₀’ / K ^1/3=V₀K

Откъсване на планета или сателит винаги става от екватора, защото там скоростта на движение е най-голяма, особено в миналото е била достатъчна за отделяне на сателити. Орбиталната скорост на сателита в момента на откъсване е равна на скоростта на точка от екватора. Скоростта V₀ е равна на орбиталната скорост сега.₀` е първа космическа скорост на родителското (централно) тяло в настоящия момент. K e коефициент на масов растеж на цялата система с космически прах. Всяко небесно тяло се приема като материална точка и нарастването на масата е еднакво в проценти за всички тела. От закона се вижда, че нарастването на масата води до увеличаване разстоянието между централно тяло и сателит на трета степен. От скоростите сега може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на системата (К пъти). От момента на отделяне на Земята до сега масата и` е нарастнала 7,5 пъти, а на Луната от Земята - 4,7 пъти. Следователно, ако не съществуваше връзка между скоростта на въртене на централното тяло и сателитите, щеше да се получи разминаване между скоростите. Примерно някоя планета да се движи орбитално по-бързо от въртене на Слънцето. Обаче, НИКЪДЕ до сега астрономите не са открили диспропорция между скоростта на въртене на централно тяло и скоростта на сателитите. Това трябва да ти говори нещо.

[scaner]

Промяната на скоростта на въртене на тяло и скоростта на движение на сателит става много бавно, за милиони години и ние не можем да го наблюдаваме. Не знам каква формула искаш да ти напиша.

Пенчо, много ясно съм написал коя формула трябва да напишеш за да докажеш твърденията си. Как центробежната сила се определвя от скоростта на въртене на централното тяло. В класическата механика знаем каква е центробежната сила, която се определя от въртенето на самият сателит: F = m.w².r, където w е ъгловата скорост на въртене, r - разстоянието на сателита от центъра на въртене. Каква е формулата при тебе, зависеща от въртенето на централното тяло?

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, много ясно съм написал коя формула трябва да напишеш за да докажеш твърденията си. Как центробежната сила се определвя от скоростта на въртене на централното тяло. В класическата механика знаем каква е центробежната сила, която се определя от въртенето на самият сателит: F = m.w².r, където w е ъгловата скорост на въртене, r - разстоянието на сателита от центъра на въртене. Каква е формулата при тебе, зависеща от въртенето на централното тяло?

Да разгледаме промяната на силите при елиптично движение в радиално направление

При отдалечаване на планетата от Слънцето гравитационното налягане на привличане намалява с квадрата на разстоянието, а инерционното налягане на отблъскване намалява обратно пропорционално на разстоянието. Обаче инерционната центробежна сила зависи освен от налягането, също от площта на сечението на планетата, което е константа. Проекциите на сечението след промяна на разстоянието се отнасят както квадрата на разстоянието, защото се намалява пространственият ъгъл, върху който действува налягането.

Следователно при отдалечаване от кръгово равновесно положение инерционната центробежна сила намалява с третата степен на разстоянието, докато гравитационната сила намалява с квадрата на разстоянието, тогава тя става по-голяма от силата на отблъскване и възстановява равновесието.

При приближаване на планетата към Слънцето гравитационната сила на привличане расте с квадрата на разстоянието, а инерционното центробежно налягане расте обратно пропорционално на разстоянието. Проекцията на площта, през която е преминавало инерционното налягане се увеличава с квадрата на разстоянието, или в крайна сметка инерционната сила расте на трета степен - по-бързо от квадрата на гравитационната сила и отблъсквайки сателита, възстановява равновесието.

Така действува механизмът за устойчиво равновесие при орбитално движение. Поради големите маси на планетите, тези движения се извършват бавно около единия фокус на околослънчевата елипса.

Ако раглеждаме промяната на силите в тангенциално направление, то се промея скоростта на движение на сателита. Тъй като магнитното поле на централното тяло има форма на отворена спирала (формата на магнитното поле се наблюдава най-добре в страничен поглед на галактиките), то спиралата ускорява или забавя сателита, в зависимост от разстоянието до централното тяло. Всяко движение по елипса има равностойно орбитално положение по окръжност. Ако мислено поставим окръжността върху елипсата, те се пресичат. Когато сателита се намира в елиптична орбита под окръжността, магнитното поле действува ускорително и увеличава скоростта на орбитално движение или увеличава кинетичната енергия. Когато сателитът премине над окръжността, спиралата на магнитното поле забавя скоростта на движение и кинетичната енергия се превръща в потенциална.

Движението на сателита относно мислената окръжност може да се изобрази като затихваща синусоида. Тази синусоида затихва както по амплитуда, така и по честота, защото затихването е свързано с енергийни загуби. Доказателство за затихване по честота е изместване на перихелия на планетите. След определено време, вероятно от няколко хиляди години, елиптичното движение ще се приближи към окръжност.

Формулата на центробежно инерциално налягане на магнитното поле на централното тяло върху сателита представлява изразът:

F_Ц = mV² / R = п r² P

Където r е радиус на сателита и P е налягане на магнитното поле върху максималната площ на сателита, равна на неговото диаметрално сечение. Налягането P може да се изчисли, благодарение на това, че знаем масата на Земята. Можем да изчислим налягането P на магнитното поле на Слънцето на разстояние 1 а.е. Като знаем, че налягането на магнитното поле, създаващо центробежна сила, намалява обратно пропорционално на разстоянието, може да се изчисли налягането P₀ на границата на газовия слой на Слънцето и от там за орбиталната област на всяка планета.

В какво се състои погрешността на Нютоновия закон? В това, че не се отчита центробежната сила на магнитното поле.

В крайна сметка се получава законът m_ПЛ =РО r_ПЛ²R , който е валиден за всяка орбитална система , където РО e коефициент на плътност, различен за всяка орбитална система, отговарящ на гравитационният коефициент в закона на Нютон. За Слънчевата система коефициентът РО=1, тогава се получава изразът

m_ПЛ = r_ПЛ²R

Законът на Нютон също може да се ползува, ( F=m₁m₂ K/ R², където К е гравитационен коефициент), но само при положение за всяка гравитационна система да се изчисли съответният гравитационен коефициент, ако това е възможно.

Поздрави П.

[scaner]

Да разгледаме промяната на силите при елиптично движение в радиално направление

При отдалечаване на планетата от Слънцето гравитационното налягане на привличане намалява с квадрата на разстоянието, а инерционното налягане на отблъскване намалява обратно пропорционално на разстоянието. Обаче инерционната центробежна сила зависи освен от налягането, също от площта на сечението на планетата, което е константа. Проекциите на сечението след промяна на разстоянието се отнасят както квадрата на разстоянието, защото се намалява пространственият ъгъл, върху който действува налягането.

Следователно при отдалечаване от кръгово равновесно положение инерционната центробежна сила намалява с третата степен на разстоянието, докато гравитационната сила намалява с квадрата на разстоянието, тогава тя става по-голяма от силата на отблъскване и възстановява равновесието.

Пенчо, във разсъжденията си си допуснал грешка.

Твоята инерционна центробежна сила (не знам защо си я кръстил така, така се нарича класическата центробежна сила, основана именно на инертността на движещото се тяло, при тебе няма такова нещо) намалява с квадрата на разстоянието при отдалечаване от централното тяло. Защото, както правилно си посочил, налягането се разпределя на цялата площ, а отношението на площа на планетата (константа) към площа на сферата, на която действа налягането, намалява с квадрата на разстоянието. При постоянно общо налягане, както ти твърдиш, центробежната ти сила ще намалява също с квадрата (а не с трета степен, както твърдиш).

От тук важно следствие - и силата на привличане, и силата на отблъскване зависят от квадрата на разстоянието. Поради което няма разстояние, на което двете сили да се уравновесяват (едната ще бъде навсякъде по-голяма от другата, освен в много частният случай когато навсякъде двете ще са еднакви). От тук всички останали сметки няма да ти се получат.

[Пенчо Бойчев]

Пенчо, във разсъжденията си си допуснал грешка.

Твоята инерционна центробежна сила (не знам защо си я кръстил така, така се нарича класическата центробежна сила, основана именно на инертността на движещото се тяло, при тебе няма такова нещо) намалява с квадрата на разстоянието при отдалечаване от централното тяло. Защото, както правилно си посочил, налягането се разпределя на цялата площ, а отношението на площа на планетата (константа) към площа на сферата, на която действа налягането, намалява с квадрата на разстоянието. При постоянно общо налягане, както ти твърдиш, центробежната ти сила ще намалява също с квадрата (а не с трета степен, както твърдиш).

От тук важно следствие - и силата на привличане, и силата на отблъскване зависят от квадрата на разстоянието. Поради което няма разстояние, на което двете сили да се уравновесяват (едната ще бъде навсякъде по-голяма от другата, освен в много частният случай когато навсякъде двете ще са еднакви). От тук всички останали сметки няма да ти се получат.

Аз съм кръстил центробежната сила инерционна, защото се различава от класическата центробежна сила, ако такава съществуваше по определение. Всъщност досега науката няма представа и определение какво представлява центробежната сила. Аз го казвам ясно: Центробежната сила е външна сила, действуваща във вид на налягане върху сателита. Тя излиза от централното тяло във вид на магнитно поле, намалява обратно пропорционално на разстоянието и се уравновесява със силата на притегляне. Затова намалявайки обратно пропорционално силата, плюс намаляване проекцията на сечението с квадрата на разстояние, се получава намаление на трета степен.

За пример мога да дам магнитното поле на Земята. Благодарение на налягането на магнитното поле, Земята е леко сплесната в полюсите. Налягането на магнитното поле на екватора е 580 пъти по-слабо от силата на гравитация. Обаче силата на гравитация намалява с квадрата на разстояние, а на магнитното поле в екваториалната област намалява обратно на разстоянието. Следователно съществува такова разстояние, при което двете сили, на привличане и на отблъскване се изравняват. Това разстояние от центъра на Земята е на 384400 километра!

Целият проблем на физиката и физиците е, че не виждат реалната сила на отблъскване, каквато я е виждал великия Кеплер. Какви доказателства могат да се посочат?

1/ Спиралите на галактиките са видимата част на центробежната сила на централната звезда.

2/ Пръстените на Сатурн са същото действие, затворено в окръжност, поради много по-високата ъглова скорост

3/ Всички сателити се движат със скорости, съответстващи на скоростта на отворена спирала или модифицирания Кеплеров закон RV²=const

4/ За всеки добросъвестен наблюдател е очевидно, че съществува връзка между скоростта на ротация на централното тяло и скоростта на сателитите. И че дори да се промени масата на централното тяло или на сателита, тази закономерност се запазва. Защо учените не са открили поне един случай на несъответствие на скорост на въртене и орбитална скорост?

5/ Защо планети като Венера и Меркурий не могат да притежават естествени сателити? Защото нямат магнитно поле, нямат центробежна сила. Ако се постави мислено сателит на Венера, съпротивлението на етерната среда временно ще изиграе ролята на центробежна сила, но след определено време - месеци или години, тялото непрекъснато ще забавя скоростта си и ще се приближава към Венера, докато падне върху нея.

6/ Увеличаването на масата на небесните тела о космически прах е непрекъснат процес, но става най-активно при преминаване през екваториалната област. Удвояване на масите води до отдалечаване на трета степен. Така от разстоянието на планетите или сателитите може да се изчисли колко пъти са нарастнали масите им от момента на отделяне. Луната е увеличила масата си 4,7 пъти за 500 милиона години, Земята 7,5 пъти за 1500 милиона години. Най-много е нарастнал Сатурн, като най-старата планета - 17,5 пъти. Планетите Уран, Нептун и Плутон са присъединени от друга слънчева система.

Но при всичките промени на масите, зависимостта между скоростта на въртене на централното тяло и скоростта на сателитите, които също се променят, остава по закона на Кеплер. Значи съществува обратна връзка на скоростта на сателита със скоростта на въртене на централното тяло.

7/ Много от малките сателити на Сатурн, Юпитер и др. планети са отломъци от разрушената планета Фаетон, между Марс и Юпитер. По това няма спор. Каква е причината, обаче, орбиталната им скорост да се подчинява на закона на Кеплер, ако не съществуваше обратна връзка чрез магнитното поле на централното тяло?

8/ Ако центробежната сила зависеше само от тяхната маса, всички планети щяха да са наредени по големина на масите. Явно има и други фактори, а именно размера и плътността на планетата, върху която действува силата на отблъскване.

[Пенчо Бойчев]

Аз съм кръстил центробежната сила инерционна, защото се различава от класическата центробежна сила, ако такава съществуваше по определение. Всъщност досега науката няма представа и определение какво представлява центробежната сила. Аз го казвам ясно: Центробежната сила е външна сила, действуваща във вид на налягане върху сателита. Тя излиза от централното тяло във вид на магнитно поле, намалява обратно пропорционално на разстоянието и се уравновесява със силата на притегляне. Затова намалявайки обратно пропорционално силата, плюс намаляване проекцията на сечението с квадрата на разстояние, се получава намаление на трета степен.

За пример мога да дам магнитното поле на Земята. Благодарение на налягането на магнитното поле, Земята е леко сплесната в полюсите. Налягането на магнитното поле на екватора е 580 пъти по-слабо от силата на гравитация. Обаче силата на гравитация намалява с квадрата на разстояние, а на магнитното поле в екваториалната област намалява обратно на разстоянието. Следователно съществува такова разстояние, при което двете сили, на привличане и на отблъскване се изравняват. Това разстояние от центъра на Земята е на 384400 километра!

Целият проблем на физиката и физиците е, че не виждат реалната сила на отблъскване, каквато я е виждал великия Кеплер. Какви доказателства могат да се посочат?

1/ Спиралите на галактиките са видимата част на центробежната сила на централната звезда.

2/ Пръстените на Сатурн са същото действие, затворено в окръжност, поради много по-високата ъглова скорост

3/ Всички сателити се движат със скорости, съответстващи на скоростта на отворена спирала или модифицирания Кеплеров закон RV²=const

4/ За всеки добросъвестен наблюдател е очевидно, че съществува връзка между скоростта на ротация на централното тяло и скоростта на сателитите. И че дори да се промени масата на централното тяло или на сателита, тази закономерност се запазва. Защо учените не са открили поне един случай на несъответствие на скорост на въртене и орбитална скорост?

5/ Защо планети като Венера и Меркурий не могат да притежават естествени сателити? Защото нямат магнитно поле, нямат центробежна сила. Ако се постави мислено сателит на Венера, съпротивлението на етерната среда временно ще изиграе ролята на центробежна сила, но след определено време - месеци или години, тялото непрекъснато ще забавя скоростта си и ще се приближава към Венера, докато падне върху нея.

6/ Увеличаването на масата на небесните тела о космически прах е непрекъснат процес, но става най-активно при преминаване през екваториалната област. Удвояване на масите води до отдалечаване на трета степен. Така от разстоянието на планетите или сателитите може да се изчисли колко пъти са нарастнали масите им от момента на отделяне. Луната е увеличила масата си 4,7 пъти за 500 милиона години, Земята 7,5 пъти за 1500 милиона години. Най-много е нарастнал Сатурн, като най-старата планета - 17,5 пъти. Планетите Уран, Нептун и Плутон са присъединени от друга слънчева система.

Но при всичките промени на масите, зависимостта между скоростта на въртене на централното тяло и скоростта на сателитите, които също се променят, остава по закона на Кеплер. Значи съществува обратна връзка на скоростта на сателита със скоростта на въртене на централното тяло.

7/ Много от малките сателити на Сатурн, Юпитер и др. планети са отломъци от разрушената планета Фаетон, между Марс и Юпитер. По това няма спор. Каква е причината, обаче, орбиталната им скорост да се подчинява на закона на Кеплер, ако не съществуваше обратна връзка чрез магнитното поле на централното тяло?

8/ Ако центробежната сила зависеше само от тяхната маса, всички планети щяха да са наредени по големина на масите. Явно има и други фактори, а именно размера и плътността на планетата, върху която действува силата на отблъскване.

ПП Грешката е твоя, Сканер и не само твоя!

Поздрави П.

[scaner]

Аз съм кръстил центробежната сила инерционна, защото се различава от класическата центробежна сила, ако такава съществуваше по определение. Всъщност досега науката няма представа и определение какво представлява центробежната сила. Аз го казвам ясно: Центробежната сила е външна сила, действуваща във вид на налягане върху сателита. Тя излиза от централното тяло във вид на магнитно поле, намалява обратно пропорционално на разстоянието и се уравновесява със силата на притегляне. Затова намалявайки обратно пропорционално силата, плюс намаляване проекцията на сечението с квадрата на разстояние, се получава намаление на трета степен.

В това ти е грешката, Пенчо. Няма от къде да се вземе намаляването обратно пропорционално с разстоянието.

Първо, ако силата беше резултат от магнитно поле, то нямаше да действа отблъскващо, а взаимодействайки със земното магнитно поле щеше да килне оста на земята, не да я отблъсква. Магнитното поле взаимодейства с друго магнитно поле, и от опит трябва да знаеш че те се привличат, а не се отблъскват ако носителите им са свободни.

Второ, ти твърдеше че някакви частици правят това налягане. Ако помислиш малко, ще установиш следното. Налягането е пропорционално на импулса, който частиците отдават за единица време върху единица площ, т.е. при постоянна скорост на частиците е пропорционално на броят им. А няма основание да се счита че скоростта им намалява с отдалечаване от централното светило, поради закона за съхранение на импулса. Тънкият момент тука е, че с отдалечаването от центъра броят частици, които попадат на единица площ, намалява с квадрата на разстоянието. По тази причина силата също ще намалява с квадрата на разстоянието. Трета степен няма как да се сложи.

Трето, ако завържеш камък за връвчица и го развъртиш,центробежната сила с която камъка опъва връвчицата, кое магнитно поле я произвежда?

Още няколко забележки:

3/ Всички сателити се движат със скорости, съответстващи на скоростта на отворена спирала или модифицирания Кеплеров закон RV²=const

Това как го измисли, след като всички сателити се движат по оригиналния Кеплеров закон?

4/ За всеки добросъвестен наблюдател е очевидно, че съществува връзка между скоростта на ротация на централното тяло и скоростта на сателитите. И че дори да се промени масата на централното тяло или на сателита, тази закономерност се запазва. Защо учените не са открили поне един случай на несъответствие на скорост на въртене и орбитална скорост?

Каква е тази връзка между скоростта на ротация и скоростта на сателита, и какво не са открили учените? Напиши я да я видим, нали те питах вече в няколко теми?

7/ Много от малките сателити на Сатурн, Юпитер и др. планети са отломъци от разрушената планета Фаетон, между Марс и Юпитер. По това няма спор. Каква е причината, обаче, орбиталната им скорост да се подчинява на закона на Кеплер, ако не съществуваше обратна връзка чрез магнитното поле на централното тяло?

8/ Ако центробежната сила зависеше само от тяхната маса, всички планети щяха да са наредени по големина на масите. Явно има и други фактори, а именно размера и плътността на планетата, върху която действува силата на отблъскване.

Не, нямаше да са подредени. Ако центробежната сила беше според класическата физика, скоростта на планета по орбитата и нямаше изобщо да зависи от масата на планетата, и за никаква такава подредба не може да става дума. Скоростта на планетата по орбитата щеше да зависи само от разстоянието до центъра.

А планетата Фаетон е древногръцки мит, няма данни че е съществувала. Колкото за подчинението на закона на Кеплер, никакво магнитно поле не трябва ако се вземе класическият закон на Нютон за гравитацията, от него следват и трите закона на Кеплер - без магнитни полета

Ти не се ли замисляш, че ако е вярна твоята хипотеза, масите на планетите 'случайно' трябва да са се подбрали така, че да удовлетворяват и законът на Нютон? Не мислиш ли че при толкова тела, обикалящи из слънчевата система, масите им да са подходящи и за Нютоновата теория е някакъв невероятен шанс?

Пенчо, астрономите са много умен народ, и те са измислили различни начини за измерване на масата на планетите.

Кажи, колко е масата на Луната според твоята хипотеза, аз ще ти кажа как са я измерили астрономите без да използуват законите на Кеплер, и Нютоновия закон.

Ти спомена че си завършил Техническият университет. Би трябвало да имаш повече познания по електромагнетизъм (над средношколските!), и трябва да си наясно как законите на Кеплер следват от Нютоновият закон за гравитацията.

[glishev]

Юзърът Петков очевидно не ползва аргументация по темата, а и самата тема изглежда достатъчно фантастична. Заминава за раздел "Паранаука", където от много време й е мястото. Антирелативизмът във физиката силно напомня автохтонизма в историята, а и привържениците на тези две, хм, научни течения показват близък поведенчески шаблон.

Петков, избягвай грубо квалификативните изказвания.

Безкрайното самоцитиране, офф-топик и пускане на двойни и тройни постинги силно намаляват стойността на темата. Бел. мод.

[Пенчо Бойчев]

В това ти е грешката, Пенчо. Няма от къде да се вземе намаляването обратно пропорционално с разстоянието.

Първо, ако силата беше резултат от магнитно поле, то нямаше да действа отблъскващо, а взаимодействайки със земното магнитно поле щеше да килне оста на земята, не да я отблъсква. Магнитното поле взаимодейства с друго магнитно поле, и от опит трябва да знаеш че те се привличат, а не се отблъскват ако носителите им са свободни.

Второ, ти твърдеше че някакви частици правят това налягане. Ако помислиш малко, ще установиш следното. Налягането е пропорционално на импулса, който частиците отдават за единица време върху единица площ, т.е. при постоянна скорост на частиците е пропорционално на броят им. А няма основание да се счита че скоростта им намалява с отдалечаване от централното светило, поради закона за съхранение на импулса. Тънкият момент тука е, че с отдалечаването от центъра броят частици, които попадат на единица площ, намалява с квадрата на разстоянието. По тази причина силата също ще намалява с квадрата на разстоянието. Трета степен няма как да се сложи.

Трето, ако завържеш камък за връвчица и го развъртиш,центробежната сила с която камъка опъва връвчицата, кое магнитно поле я произвежда?

Още няколко забележки:

Това как го измисли, след като всички сателити се движат по оригиналния Кеплеров закон?

Каква е тази връзка между скоростта на ротация и скоростта на сателита, и какво не са открили учените? Напиши я да я видим, нали те питах вече в няколко теми?

Не, нямаше да са подредени. Ако центробежната сила беше според класическата физика, скоростта на планета по орбитата и нямаше изобщо да зависи от масата на планетата, и за никаква такава подредба не може да става дума. Скоростта на планетата по орбитата щеше да зависи само от разстоянието до центъра.

А планетата Фаетон е древногръцки мит, няма данни че е съществувала. Колкото за подчинението на закона на Кеплер, никакво магнитно поле не трябва ако се вземе класическият закон на Нютон за гравитацията, от него следват и трите закона на Кеплер - без магнитни полета

Ти не се ли замисляш, че ако е вярна твоята хипотеза, масите на планетите 'случайно' трябва да са се подбрали така, че да удовлетворяват и законът на Нютон? Не мислиш ли че при толкова тела, обикалящи из слънчевата система, масите им да са подходящи и за Нютоновата теория е някакъв невероятен шанс?

Пенчо, астрономите са много умен народ, и те са измислили различни начини за измерване на масата на планетите.

Кажи, колко е масата на Луната според твоята хипотеза, аз ще ти кажа как са я измерили астрономите без да използуват законите на Кеплер, и Нютоновия закон.

Ти спомена че си завършил Техническият университет. Би трябвало да имаш повече познания по електромагнетизъм (над средношколските!), и трябва да си наясно как законите на Кеплер следват от Нютоновият закон за гравитацията.

Първо, носителите на земното магнитно поле са електрони, а на слънчевото магнитно поле са по-малки и по-бързи частици, но не се наемам да кажа какви са. Това е причината двете магнитни полета да не си взаимодействуват пряко.

Второ, налягането на магнитното поле се простира в равнината на екватора и е подвластно на гравитацията - движи се закъснително. Ако се сравнят размерите в мащаб, можем да си представим например Слънцето като отвор на една грамофонна плоча, а магнитното поле като спиралата на грамофонната плоча. В по-голямата си част от пътя движението е почти праволинейно в една равнина. Затова налягането е едномерно и намалява обратно на разстоянието. Докато налягането отвън, което причинява привличане е част от сфера и има двумерно изражение. Затова налягането намалява обратно на разстоянието по абсолютна стойност. Тъй като проекцията на сателита също е част от сфера, а тя е с двумерна повърхност, от разстоянието намалява с квадрата на разстояние. Двете промени се наслагват и се получава намаление на трета степен.

Трето. ти въртиш камъка с въженце, на което центъра описва окръжност. Това движение създава ускорение или играе роля на центробежна сила.Към нея се прибавя и съпротивление на въздуха, а въжето представлява центростремителна сила.

Формулата ти я написах. В закона на Кеплер замествам ъгловата скорост w=V/R,и се получава RV²=MG. От точка на екватора на централното тяло M до орбитата на сателита тази формула е в сила и илюстрира връзката между ъглова скорост на централно тяло и сателит.

Тази формула представлява закона на Нютон и е вярна по отношение на скорост и разстояние, както и по абсолютна стойност на произведението MG. Затова грешката не се открива на пръв поглед. Грешката е в стойностите на M и G поотделно!

Масата на Луната е m_Л=r_Л²R, получава се m_Л=1,16.10²¹ кг. Луната е около 5100 пъти по-лека от Земята, а лунното ускорение е 210-220 пъти по-слабо от земното, не 6 пъти!

[scaner]

Масата на Луната е m_Л=r_Л²R, получава се m_Л=1,16.10²¹ кг. Луната е около 5100 пъти по-лека от Земята, а лунното ускорение е 210-220 пъти по-слабо от земното, не 6 пъти!

Пенчо, аз споменах че астрономите са дяволски хитър народ. И ето как те са измерили масата на Луната.

Луната и Земята се въртят около т.н. център на тежеста на тяхната система. Тъй като този център не съвпада с центъра на земята, последната прави пулсации в движението си с период, равен на периода за който Луната обикаля около нея. При такова движение наблюдаемите звезди също се отклоняват от теоретически предсказаното си видимо положение. По това видимо отклонение може да се опреде;ли амплитудата на пулсациите, и в крайна сметка да се изчисли на какво разстояние от центъра на земята се намира центъра на тежеста на системата Земя-Луна. А от там, като се знае по друг начин масата на Земята, може да се изчисли и масата на Луната. И тук идва изненадата за теб - масата на Луната се оказва точно толкова, колкото вече над 150 г. я знаят, такава че предизвиква лунно ускорение само 6 пъти по-малко от земното.

Някъде имаш сериозна грешка в разсъжденията си.