Продължение на моя дислог с потребителите на форума

[ljubima]

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИАЛОГА

доц. д-р Любима Йорданова

Доколкото евролингвистиката като ново научно направление с интердисциплинарен и транснационален характер наистина още е непозната в българските научни среди, включително и в средите на младите учени, които не са изучавали дисциплината в българските университети, е необходимо да уточня някои пунктове:

@ glishev:

„Терминологията не е ли работа на хората в различните браншове? Политическата - на юристи и журналисти.

Впрочем, не съм професионалист, наистина... само съм си загубил няколко години във ФКНФ и ИФ, както изглежда..."

Абсолютно прав сте. Терминологията като частна лингвистична дисциплина се разработва от лингвисти-терминолози, но те работят ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в екип с хора от съответната терминологична област. В този смисъл политическата терминология трябва да се разработва от екипи, включващи лексиколози и лексикографи-терминолози и специалисти от съответната терминологична област. Колко души ще се включат, зависи от съответната тема.

За илюстрация ще използвам речника на Държавна сигурност, който се планира да се разработи от екип лингвисти – лексиколози и лексикографи и специалисти, владеещи съответната терминологична област. Защо използвах именно този пример? На професионално равнище няма идеологически различия, хората забравят идеологическата си принадлежност, собствените си политически пристрастия.

Терминологичният речник трябва да отрази ВЯРНО съответния исторически период, смисъла на термините, който се е влагал в тях в историческия период.

Доколкото става дума за речник, обхващат терминология, която се е използвала няколко десетилетия, трябва да бъде отразена и динамиката в лексиката – новите термини, които заместват стари, новият смисъл, който се влага в термините и т.н.

Като правило подобни речници се съставят, когато изтече историческият период.

Специално за речник на социализма, аз лично смятам, че е още рано да бъде съставен, тъй като са в активна възраст хората, изповядващи тази идеология и няма необходимост ненужно да натоварваме с допълнителна емоция обществения си живот. Ако става дума само за мене, наистина за мене е без значение кой исторически период ще изследвам, тъй като професионалният подход потиска настроението и емоцията на гражданката в мене. Но за повечето хора е валиден принципът на историчността и отдалечаването от периода.

Доколкото посттоталитарният период след 1989 г. е по-скоро тоталитарен, отколкото пост-, както личи и в коментарите към тази статия, по-добре е да се опрем на историчността като принцип на работа.

Колкото до загубата или не на времето в периода на следването, моята позиция е, че всяко научено нещо е добро за развитието на личността.

Друг е въпросът, че човек се обучава през целия си живот и не е необходимо Европейските програми да ни подсказват този основен принцип на добрата социална ориентация и интеграция на личността в обществото. Макар че Програмата за учене през целия живот, програма на Европейския съюз в периода 2007-2013 г., ни го напомня. И аз преди няколко години завърших виртуална немска магистратура по интеркултурна комуникация, която ми допълва българските дипломи и необходимите знания за успешна работа в европейски мащаб.

@ Skubi:

Здрасти! Ясно. Аз съм се забъркал като четох подзаглавието. Но ми казаха, ясно, че Но, както казах, това е разговор единствено между професионалисти, които работят в тесен контакт с колегите си от развитата част на Европа.

Ама специално за субсидиите не ме е страх. Източноевропейските бизнисмени по-бърже ще се научат как да пишат на евролингва подходящи доклади за субсидии от както лингвистите си съставят речника.

Самото заглавие е провокативно. Разбира се, че евролингвистиката трябва да бъде разработена и в България, макар и с доста голямо закъснение. Тъй като няма индикатор, по който да позная, каква е професията Ви, не зная и до каква степен бих могла да обясня задачите, които стоят пред евролингвистиката в България.

Не само бизнесмените от Източна Европа трябва да се научат да пишат европроекти.

Учените от българските университети, работещи във факултетите и изследователските центрове (това е задължителната структура по Болонския процес – бел. ЛЙ), също трябва да се научат да попълват европейски проекти, ако искат субсидиране. Държавната субсидия трябва да се използва само като допълнително средство, което удовлетворява принципа на субсидиарност (решенията да се вземат възможно по-близо до гражданите – бел. ЛЙ), при който работи Европейският съюз.

В периода 2007-2013 г. за тази цел Европейският съюз има осигурени от бюджета 50,5 милиарда евро, да, за наука и висше образование, но България не участва там, защото не си е провела реформата и висшите й училища (не говоря за БАН, тя не може, защото не обучава студенти, т.е. не е висше училище и следователно не влиза в схемата за субсидиране на държавното висше образование и държавната наука – бел. ЛЙ) не са акредитирани ОЩЕ по Болонския процес. Това задължително трябва да стане! Колкото може по-бързо, за да не изпуснем и следващата финансова година.

Иронията по отношение на попълването на Европейски проекти е неуместна. Защо? Сигурно не е случаен фактът, че в Брюксел функционира Европейско училище по администрация, което е в помощ на работещите в различните европейски институции и органи. У нас предстои да бъде създаден Център за европейска комуникация.

@В.Павлов

Денят на грамотността - е международен празник, честван 8-ми септември!

24-ти май - е ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Как пък ги объркахте?!

Погледнете сам как се пише в интернет и ще добиете представа за връзката между славянската писменост и грамотността. Жалко е, че не сте схванали лекото намигване, добродушно, разбира се. Вярно е, че Отечественофронтовският правопис, който е действащ в България и сега, е от 1949 г. и има крещяща потребност от правописна реформа, която би трябвало да е дело на секция „Съвременен език" към Института за български език в БАН. Но също така е вярно, че въпреки тенденциите, които се забелязват и които са нови и неотразени в остарелите правописни правила, има норми, които задължително трябва да се спазват.

@Aspandiat:

(Но, както казах, това е разговор единствено между професионалисти, които работят в тесен контакт с колегите си от развитата част на Европа – моя реплика ЛЙ). Щом е така, говорете си по тази тема с истински професионалисти евролингвисти на оперативките в БАН.

Истинските професионалисти в областта на евролингвистиката още ги няма в България, да не говорим за Българската академия на науките. Там не се допускат нови научни направления. В обществените науки? Абсурд. Нали ще се разклати комунистическата идеология, която е единствено разрешена като отправна гледна точка в анализите на учените от БАН?

Оперативки Управителният съвет, доколкото зная, няма, но затова пък има преливане от пусто в празно и имитация на реформа. Нетът е залят с нелепости за уж провежданата реформа в БАН. Но, с напредване на реформата на науката в БАН и разформироването на Централно управление на БАН като част от програмата за децентрализация на науката с цел приспособяването и хармонизирането на принципите на работа на българската наука с европейската и световната (което означава отдалечаване от натрапения съветски модел през 1946 г. – бел. ЛЙ) и тази допълнителна административна тежест в българската наука ще си отиде в историята, където й е мястото.

Тук не пиша за задължителната работа с електронни корпуси и привличане на електронни специалисти в екипите за изграждането им. Още от студентската скамейка! За да се осигури иновативното мислене и действие, особено важно в сферата на съвременната наука. Само ще спомена, че програмата за дигитализация на висшето образование - eLEARNING беше обявена в края на 2003 г., продължи три години и през 2006 г. европейските университети отчетоха процентното съотношение между дигитализираните и недигитализираните си модули и видеосеминари за обучение на студенти. Продължава обаче програмата за дигитализация на европейските училища, обявена от Европейската комисия през 2005 г. – eTWINNING.

Засега - до писане! Ще продължим диалога по-късно, а сега да се връщам към книгата си.