Осветление и икономии

[dedenze]

Не познавам хора интересуващи се и занимаващи с наука , които да са богати. Затова интереса към пестенето на електроенергия е доста голям в тези среди. Ще се опитам да споделя моя опит в това отношение, като се опитвам да корегирам някои неточности в други публикации.

1. Най- старите “класически” лампи са тези с нагреваема жичка и балон с вакуумиран инертен газ – криптон, аргон....Принципа на светоотдаване се състои в това, че при висока температура електроните на атома на волфрама, флуктоират на по- високи орбити и при това се отделят фотони. Тези лампи имат ниско КПД до 10% но спектъра на излъчваната светлина е най-близък до слънчевата, понякога това е от съществено значение. Развитието при тях е появата на т.н. метал-халогенни лампи с по-високо КПД идващо от малък размер, по-дълбок вакуум и по- висока работна температура. Спектралните предимства са запазени, но живота им е по-кратък 200 – 400 часа ( светещата волфрамова нишка е по-тънка и по-къса при еднакво съпротивление и мощност) . За компенсация на този недостатък се предлагат на 12 V с адаптор. Тогава живота се увеличава почти десетократно. Търсте такива с предпазно стъкло, заради високата работна температура, обезопасете пожарно.

2. Луминисцентните лампи са с по-висок КПД. Принципа на светоотдаване се състои в иницииране на плазмен поток между два полюса, при което луминофора нанесен върху вътрешната повърхност на стъклена тръба отделя фотони. Инициатора са живачни или натриеви пари. Спектъра на излъчване на тези лампи е ограничен, това се вижда с просто око- променя се истинският цвят на предметите (месото на щанда добива привлекателен червен цвят). Живачните за улично осветление излъчват и в ултравиолетовия спектър. Ако ви осветяват отблизо ще получите обгаряне. Светлината е пулсираща с честотата на мрежата, но човешкото око не улавя пулсациите. Когато, обаче се работи с движещи се и въртящи детайли се получават ефекти, подобни на стробоскопиращия и става особено опасно. Възможно е усещането да е за неподвижен детайл или въртящ се в обратната посока. Това може да се избегне в промишлени условия, където има трифазен ток. В едно осветително тяло се монтират три лампи по отделно на всяка фаза и се следи и трите да светят. Тези лампи изискват апаратура за палене – дросели, стартери или подходяща електроника. При малките, битови се вдига честотата на пулсации, но не е възможно да се елеминират напълно, тогава живота на лампата ще е много малък. Неприятен недостатък е, че изискват време за палене и пълно светоотдаване. Евтините такива лампи с некачествени детайли имат живат от 5 до 600 часа. По- скъпите, правят икономията на енергия почти безмислена. В последно време масово се рекламират по чисто фирмени и корпоративни интереси. Не се произвеждат у нас.

3. Светодиодните лампи са с най висок КПД. Принципа на действие се състои в излъчване на фотони в п-н прехода на подходящи полупроводници. Различни добавки от редкоземни елементи в структурата на силициевият кристал води и до различен спектър на излъчване. В това отношение те са много ограничени, по-лоши от луминисцентните имат и малък ъгъл на излъчване. Учените от цял свят работят за разширяване на спектъра. При успех, това са бъдещите източници на светлина. Вече се прилагат навсякъде за икономия на енергия и в бита. Качествените имат живот над 20000 часа, при елементарна схема за управление.

В заключение- там където живеете и ползувате зрението си, не се отказвайте от лампите с нагреваема жичка. За другите помещения търсете светодиодни. За коридори , бани и тоалетни, монтирайте датчик за присъствие, който автоматично да гаси лампите когата ви няма. Никога не правете икономии за сметка на здравето си ! Него и с много пари не може да купите!