Рим по времето на царския период

[grafrufles]

МОже ли нпкой да обпсни по малко за всеки от седемте царе властвали по това време, формата на управление и мястото на войската във всичко това. Благодаря предварително.

[Galahad]

Ами този период е преди галите да опожарят Рим, тъй че е бил малко мъгляв дори за римляните, живели по времето на залеза на Републиката.

За разлика от последвалите императори на Рим, които само на теория били избираеми, то кралете управлявали до живот, но властта им не се наследявала, а се избирали. В това отношение нещата стоят по-близо до Жеч Пасполита (Полската република). В смисъл, че кралете имат родствена връзка, но всеки си се избира.

Вероятно в началния етап управлението е било като в Спарта - от двама владетели. В смисъл, че първо Ромул управлявал с брат си Рем, а след като го убил и се обединили със събините - с царя им Тит Таций до смъртта му. Но още при Ромул кралят станал един. Вероятно Ромул е имал идеята още да засили кралската власт, тъй че отците-сенатори решили, че му е време да се възнесе на небето като бог Квирин. И го убили. От тук насетне има едно засилено присъствие на крале от етруски произход. С Ромул се свързат първите светски закони. Той направил първото укрепване на Рим, делението по курии и триби и въвеждането на царския съвет от отците-сенатори, което е основата на по-сетнешния сенат. Потомците на тези "бащи" станали римските патриции. При него били въведени и ауспициите.

Вторият владетел е Нум(а) Пополий(ус) бил сабинянец. Той допринесъл най-вече за развитието на религ. култ.

Третият Тул Хостилий въвел правилата за обявяване на война.

Четвъртият - Анк Марций е внук на Нум(а). Разширил държавата за сметка на латините и Рим се разпрострял на още 2 хълма.

Петият е Луций Тарквиний Горди, етруск.

Той бил наследен от зет си Сервий Тулий, който взел властта без избор, но със съгласието на гражданите. Той направил известната реформа с разредите.

И накрая е последния - Тарквиний Горди, също известна фигура.

[glishev]

Питай по книжарници за "От основаването на Града" на Тит Ливий и новото издание на "Успоредни животописи" на Плутарх.

[Warlord]

Абе историята с бебетата и вълчицата, както и 7-те митични царе си е доста забулена в мъглите на легендарността.

Но държавния строй от царския период е що годе добре известен. Царя е висш жрец и съдия, както и върховен главнокомандващ на войските. Неговата институция се гради върху империума (imperium: висша командна власт) и ауспициите (допитване до волята на боговете). Органите които могат да оказват влияние върху решенията на царя са съвета на старейшините (senatus - идва от "старец"), племенните вождове (patres gentium) и жречеството.

Народното събрание (comitia curiata) се събира по курии, общо 30. Та за мястото на войската във всичко това - куриите разделени на 3 племена или триби (тиции, рамни и луцери) с по 10 курии дават по 100 конника и 10 центурии (1000 пехотинци общо) от всяка триба.

Горе долу е това, поне до реформите на Сервий Тулий, нататък има доста допълнения и повече подробности разбира се.

[КГ125]

Това устройство не ви ли прилича на ПБЦ и другите "варварски" държави от след 1000 г.?

[Last roman]

по въпроса с армията:

Легионът през периода на римските царе:

Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 човека пехота и 300 конника, набирани от основните римски родове /курии/. Всеки род доставял по 100 човека /1 центурия/ и 10 конника, а отрядът с численост от 1000 човека бил командван от военен трибун /триба=племе/.

Легионът на Сервий Тулий VI в. пр. н.е.

Този цар с етруски произход организирал опълчението по имуществен ценз и възрастово делене. Заплащане не съществувало, а наградата били трофеите, придобити по време на кампанията. Всички римски граждани били длъжни да се явят на военна служба. Върховното командване било съставено от двама военни трибуна. Легионът на този етап представлявал фаланга с конница, разположена по фланговете и лека пехота, която не влизала в строя. Първият и вторият ред били съставени от богати граждани /съответно 80 и 20 центурии/, носещи бронзова броня и шлем, кръгъл щит /хоплон/ и наколенници; въоръжени с меч /дълъг около 70 см./ и копие. Войниците от третия ред /20 центурии/ били с правоъгълни щитове, без наколенници, а в четвъртия ред /20 центурии/ били без броня. Войниците от задните редове по-леко въоръжени: гражданите от 5 и 6 ред били с най-нисък имуществен ценз /според Дионисий Халикарнаски се намирали извън строя на фалангата/. Наричали се съответно аccensi velati /копиехвъргачи/ - 20 центурии и rorarii /прашкари/ - 30 центурии. Ветераните съставлявали резерва. По-късно били добавени 2 центурии fabri /занаятчии/ 2 центурии музиканти /cornicines и tubicines/. Конниците /equites/ - 18 центурии, прикривали краищата на фалангата. Ако приемем, че всяка центурия наброявала 80 човека, то легионът на Сервий Тулий би наброявал 14 хиляди души.

Редактирано Март 12, 2015 от Last roman